|
|
E- ли са общините? Местната администрация в София и Ямбол е най-напреднала в интернет услугите
С развитието на технологиите и приближаването на датата за приемане на България в ЕС отношенията между държавата и гражданите все повече и повече се пренасят онлайн. Тази миграция става все по-важна и належаща. С електронни услуги трябва да се занимава не само правителството, но и администрацията по места. В частност това означава и уебсайтовете на общините да се развиват в посока повече полезност за потребителя.
Начините, по които това може да се случва, са най-общо два. Първият е да има централизирана държавна политика, която да определя какво и как да се предоставя по места. Вторият е да се остави на общините сами да поемат инициативата и да търсят онези данни и услуги, които биха били най-полезни конкретно за тяхното население. В България държавата без колебание тръгва по втория път. Това има както предимства, така и недостатъци. Общините са с развързани ръце да направят много... или да не направят нищо.
Втора поредна година фондация „Приложни изследвания и комуникации“ (ПИК) се опитва да оцени по обективни критерии развитието на общинските сайтове. В критериите за оценка влизат параметри, показващи колко лесно откриваем е сайтът, колко функционален и полезен е той, каква информация съдържа и какви услуги предлага. Категориите, по които се оценява дадена страница на местната власт, са общо десет, като във всяка влизат до двадесет отделни
параметъра. Крайният резултат е оценка между 1 и 40 точки за всеки сайт.
Освен от усилията и инициативността на администрацията в конкретната община доколко полезни ще бъдат сайтовете зависи и от населението. Съществено е колко хора живеят в съответното населено място и каква част от тях използват интернет. Интересно е, че, изглежда, няма пряка зависимост между развитието на е-услугите на дадено място и процента от хората с достъп до глобалната мрежа там. Ако се пресметне средна оценка за общините във всяка административна област, на второ и трето място (след София-град) в
класацията на областите ще бъдат Ямбол и Сливен. И в двете потреблението на интернет е едва около 15%. Такава статистика е интересна, защото може да подскаже къде местната власт трябва да съсредоточи усилията си в стимулиране на населението да използва интернет и къде - в развиването на повече и по-добри е-услуги.
Впрочем по данни на изготвения от ПИК с помощта на Координационния център по информационни, комуникационни и управленски технологии доклад поне 20% от общините все още нямат собствени сайтове. Тук вече има зависимост от демографски показатели: почти всички общини с население над 50 000 присъстват в мрежата. Интересен детайл е, че най-голямата община без собствен сайт е Кюстендил, а най-малката, която присъства в интернет - Челопеч.
в. Капитал, бр.49 от 2005 г.
Автор: Катерина ОГНЯНОВА
| |
|
