|
|
Над 86% от гражданите живеят в общини със собствени уеб-страници
Само за четирите месеца от периода април – август на 2005 нови 14 общини (с население общо около 149 000 души) са създали и публикували в интернет свои уеб-сайтове и като резултат вече над 86% от населението живее в общини със собствени интернет сайтове. Това стана ясно от изследване, организирано от Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, Координационния център по информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерски съвет (КЦИКУТ), Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Витоша рисърч.
Към април 2005 г. общото население на общините, които имат собствени уеб-сайтове, е било близо 6,7 млн. души. 60 % от общините в България имат собствени уеб-страници, а от останалите общини около 80% имат интернет присъствие чрез сайта на някое от сдруженията на общините, сочи още анализът.
Уеб-сайтовете на общините са в началото на пътя към осигуряването на обслужване „на едно гише” в интернет. Според данните за 2005 г. най-малко услуги и информация на сайтовете на общините се предлагат в категориите „Околна среда”, „Кредити и заеми” и „Образование”. Изследването показва, че най-добре са се развили категориите услуги „Разрешения за строителство и икономическо развитие” – в Хасково и ”Лични документи” – във Варна.
3 уеб-сайта от всички електронни страници на общини към април 2005 г. предоставят възможност за събиране на специфична информация за потребителите или на мнения, свързани с дизайна, функционалността на сайта и др. Това е показателно за все още слабата заинтересованост у създателите на общински уеб-сайтове да отговорят на конкретните нужди и желания на своите потребители и е присъщо за началния етап на развитие на електронните услуги, когато те все още не се предоставят персонализирано, обясняват авторите на проучването.
Нито един общински уеб-сайт не предоставя помощни страници за улеснение на своите потребители от типа на секция „Често задавани въпроси” или разширен онлайн помощник. Това важи дори за онези уеб-сайтове, които предлагат повече електронни услуги, се допълва в доклада.
Данните от изследването сочат, че рядко се среща възможността за подаване на документ (молба, жалба, заявление,оферта), обикновено в по-големите общини, чрез “Виртуално деловодство”. Към април 2005 г. гражданите могат да направят такава справка чрез уеб-сайтовете на общините София, Бургас, Добрич и Казанлък. В Русе и Сливен има алтернатива за онлайн заявка за предоставяне на информация на различни носители, докато в Стралджа има възможност да се изтегли образец със същата цел и да се подаде в общината. В Стара Загора се предлагат услуги за лица/фирми с електронен подпис, съобщава изследването на сайтовете на български общини.
Проучването показва, че е трудно, а понякога и невъзможно с помощта на уеб-сайта гражданите да поискат информация, свързана с услуга, предоставяна от общината, независимо дали в електронна или неелектронна форма. Не се срещат и помощни страници. Също така е невъзможно да се подава формуляр онлайн и на никоя от уеб-страниците на общините няма онлайн достъп до база данни на публичните библиотеки. Възможността за извършване на транзакции онлайн също не се използва. Единственото улеснение за гражданите е при наличие на препратка на сайта на общината към обслужващите институции или дружества по-лесно да се достигне до съответния “сигурен сървър” за справка или плащане на ток, вода, електричество и др.
В сайтовете на 7 общини присъства “книга за гости”, в която посетителите могат да оставят мнения и съобщения. В 90,3 % от случаите са налице основните данни за контакт на местната власт, като 60,7% предоставят и адреса на електронната си поща. На 93,1% от уеб-сайтовете могат да се намерят основните факти, карта и информация за туристически забележителности.
Само 5% от уеб-страниците имат карта на сайта или азбучен указател. Това са 6 сайта на общини за 2004 и 7 - за 2005 г. Причините за това анализаторите в изследването отдават на недостатъчната утвърденост на подобна практика в българското интернет пространство и от друга страна - на относително малкия обем информация, предлаган в много от изследваните сайтове, което позволява ориентиране на потребителя и без карта на сайта.
Около 41,1% от сайтовете на общини не са имали търсачка към април 2005 г. 53,8 на сто от електронните страници са имали търсачка за елементарно търсене. Само в 3 сайта потребителите могат да ограничат търсенето си по няколко критерия и да използват възможностите на “разширеното” търсене.
При двуезичен вариант не на всички уеб-страници има търсачка и за чуждия език. С други думи, липсата на карта на сайта или на азбучен указател не се компенсира чрез търсачка – такава има едва на 55% от сайтовете, на които не присъства карта или указател, коментират авторите. Елементът „карта на сайта” липсва и в уеб-страницата на Столична община, въпреки богатото (състоящо се от общо 17 елемента) меню.
47% от всички уеб-страници на общини предлагат двуезична версия. Това се равнява на 68 сайта. Едва 2 уеб-страници имат триезични версии. 37,2 % от всички многоезични уеб-сайтове са налични изцяло на съответните езици (като единият е винаги английски), като 11 на сто от тях предлагат информацията частично преведена. Намаленият брой на многоезични общински сайтове към април 2005 г. в сравнение с юни 2004 г. изследването обяснява с трудното поддържане на двуезичните версии на сайтовете.
Въпросът с многоезичната поддръжка ще става все по-актуален с приемането ни в Европейския съюз, коментират авторите на анализа. Другите посочени причини са развитието на пазара на земя и недвижими имоти и увеличаване на броя на чужденците, постоянно пребиваващи в България.
Не са достъпни за хора с увреждания сайтовете на българските общини. Основната причина според изследването е непознаването на тези изисквания от страна както на възложителите, така и на създателите на уеб-сайтове. Този проблем е идентифициран при мащабни изследвания и в други, много по-напреднали страни.
Препратки до близо 1/4 от сайтовете на общини в България водят от други, по-утвърдени уеб-сайтове. Това намалява вероятността потенциалните потребители на общински сайтове да попаднат в тях по пътя на свободното и неангажирано “сърфиране” в интернет. Вероятността е сайтовете на общините да се посещават само от потребители, които са положили специални усилия да ги издирят.
Броят на общинските сайтове без описание на структурата на местната власт е нараснал до април 2005 г, твърди изследването. Тази особеност авторите обясняват с началния етап на изграждане на новосъздадените през периода общински сайтове, както и с липсата на сложна йерархична структура при някои по-малки общини. Като в последния случай най-често е предоставена кратка информация за кмета, секретаря и председателя на Общинския съвет, но не и за останалите служители и отдели в общината – като пример проучването сочи сайта на община Антоново, област Търговище.
InfoWeek
| |
|
