Конституция на Аржентина

(извлечение)

Раздел 86

Народната защита е независим орган, създаден в рамките на компетенциите на Националния конгрес. Народната защита действа с пълна автономия, като не получава инструкции от никоя власт. Целите на тази служба са защитата и закрилата на човешките права, както и на всякакви други права, гаранции и интереси, защитени от конституцията и законите, от действията и бездействията на администрацията. В задачите на службата влиза и контролът на действията на публичната администрация.

Народната защита има законоустановено положение. Народният защитник с назначава и освобождава от длъжност от Конгреса с гласовете на две трети от присъстващите членове на двете камари. Народният защитник разполага с имунитета и привилегиите на депутатите. Заемащият тази длъжност се назначава за период от пет години, като може да бъде назначен само за още един мандат.

Организацията и функциите на тази институция се определят със специален нормативен акт.

ЗАКОН № 24.284

Създаване на институция народен защитник

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

Създаване. Назначаване. Отстраняване от длъжност. Условия

ГЛАВА ПЪРВА

Същност и избор

Чл. 1. Създаване

Създаването на институцията народна защита е в правомощията на законодателната власт. Народният защитник изпълнява функциите, установени с настоящия закон, без да получава инструкции от никоя власт.

Основната цел на тази институция е защитата на правата и интересите на индивидите и обществото от делата, действията и бездействията на националната публична администрация, посочени в член 14.

Чл. 2. Назначаване. Избор.

Титуляр на тази институция е т. нар. народен защитник, който се избира от Националния конгрес по следната процедура:

а. Двете камари на Конгреса трябва да изберат една постоянна двукамарна комисия, състояща се от седем сенатори и седем депутати, чиито състав трябва да поддържа съотношението на представителните квоти в парламента.

б. В период до тридесет дни от обнародването на настоящия закон двукамарната комисия се събира под председателството на председателя на сената, като има за задача да предложи на камарите от един до трима кандидати за поста народен защитник. Решенията на двукамарната комисия се приемат с обикновено мнозинство.

в. До тридесет дни след като се обяви решението на двукамарната комисия двете камари избират с две трети от гласовете на присъстващите членове един от предложените кандидати.

г. Ако нито един кандидат не получи гореспоменатото необходимо мнозинство на първо гласуване, то се повтаря до постигане на мнозинство.

д. Ако предложените кандидати за първото гласуване са трима и се направи предложение по б. “г”, то следващите гласувания трябва да се провеждат за кандидатите, получили най-много гласове на първо гласуване.

Чл. 3. Продължителност.

Продължителността на мандата на народния защитник е пет години с възможност за един повторен избор, съгласно процедурата, определена в предходния член.

Чл. 4. Необходими качества на кандидатите.

За народен защитник може да бъде избрано всяко лице, което притежава следните качества:

а. Да е аржентински гражданин по рождение или по избор;

б. Да бъде най-малко на тридесет години.

Чл. 5. Назначаване. Форма.

Назначаването на народния защитник се извършва при съвместно писмено решение на председателите на камарата на сенаторите и на депутатите, което следва да се публикува в Официалния бюлетин и в Дневника на заседанията на двете камари.

Народният защитник встъпва в длъжност пред властите на двете камари, като полага клетва за изпълнение на длъжността си.

Чл. 6. Възнаграждение.

Народният защитник получава възнаграждение, чиято стойност е определена от Националния конгрес при съвместно решение на председателите на двете камари. То е освободено от данъци, налози и пр., предвидено в чл. 20, б. “q” на националния закон за данъка върху приходите и неговите разновидности.

ГЛАВА ВТОРА

Несъвместимости. Отстраняване от длъжност. Заместване. Прерогативи

Чл. 7. Несъвместимости.

Длъжността народен защитник е несъвместима с изпълнението на каквато и да е друга обществена, търговска или професионална дейност, с изключение на преподавателската, бидейки забранена също така и прояви на симпатия към определена политическата партия.

По отношение на народния защитник се прилагат съответните норми, визиращи отвод и самоотвод, предвидени в Гражданско-процесуалния кодекс и Търговския национален кодекс.

Чл. 8. Дейност.

В периода на парламентарна ваканция на Конгреса дейността на народния защитник не се прекъсва.

Чл. 9. Несъвместимост. Отстраняване от длъжност.

До десет дни след своето назначаване и преди да встъпи в длъжност, народният защитник е длъжен да напусне другия си пост във всеки случай, когато това би довело до несъвместимост. Обратното би означавало, че не приема своето назначение.

Чл. 10. Отстраняване от длъжност. Причини.

Народният защитник престава да изпълнява длъжността си поради някоя от следните причини:

а. Поради отказ;

б. Поради изтичане на срока на неговия мандат;

в. Поради последваща неправоспособност;

г. Ако е осъден за измама и присъдата е окончателна;

д. Поради явна небрежност при изпълнение на служебните си задължения или поради възникване на някое от основанията за несъвместимост с длъжността на народния защитник, предвидена в този закон.

Чл. 11. Отстраняване от длъжност. Видове.

В случаите, предвидени в б., б. “а”, “в” и “г”. на чл. 10 разпореждането за отстраняване от длъжност се дава от председателите на двете камари. В случая по б. “вс”, твърдението за последвалата неправоспособност трябва да е достоверно.

В случаите, визирани в б. “д” на споменатия член, отстраняването от длъжност се решава с вота на две трети от присъстващите членове на двете камари, след предварително обсъждане и изслушване на заинтересования.

В случай на смърт на народния защитник се пристъпва към временното му заместване според установените норми в чл. 13. Назначаването на титуляр съгласно предвидения в чл. 2 начин трябва да се проведе във възможно най-кратък срок.

Чл. 12. Имунитет.

Народният защитник се ползва с имунитета, установен от конституцията в полза на членовете на Конгреса. Не може да бъде арестуван от деня на назначението му до деня на отстраняването му от служба или уволнението му, освен в случай, че е заловен да извършва измама, за което трябва да бъдат уведомени председателите на двете камари, като им се предостави в кратко съдържание най-съществената информация относно фактите.

Когато се обявява решение за даване под съд от компетентния съдебен орган срещу народния защитник за измама, последният може да бъде лишен от изпълнение на задълженията си от двете камари, докато не се вземе окончателно решение за отмяна в негова полза.

ГЛАВА ТРЕТА

За заместниците

Чл. 13. Заместници.

По предложение на народния защитник предвидената в чл. 2, б. “a”двукамарна комисия, трябва да назначи двама заместници, които да му съдействат в неговата работа временно да го заместват в случаите на отстраняване от длъжност, смърт, окончателна или временна невъзможност на първия да изпълнява длъжността си, по реда, определен от комисията при назначаването им.

За да бъде едно лице назначено за заместник на народния защитник се изисква то да отговаря освен на условията, посочени в чл. 4 на настоящия закон, и на следните:

а. Да е бил практикуващ адвокат или да е имал юридически стаж не по-малко от осем години, да заема длъжност в съдебната власт, в законодателната власт, в публичната администрация или като университетски преподавател.

б. Да е с изявени ораторски качества.

Относно заместниците следва да се прилагат съответно разпоредбите на чл. 3, 5, 7, 10, 11 и 12 на настоящия закон.

Заместниците получават заплата, която се определя от Конгреса по съвместното решение на председателите на двете камари.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

По процедурата

ГЛАВА ПЪРВА

Правомощия. Започване и съдържание на разследването

Чл. 14. Дейност. Форма и обхват.

Народният защитник може да започва и извършва служебно или по молба на заинтересования разследване, целящо изясняване на действията или бездействията на националната публична администрация и нейните представители, които сочат на противозаконна, погрешна, неправилна, злоупотребяваща, произволна, дискриминираща, небрежна практика, както и практика, която е в сериозно противоречие с или е неуместна предвид своите функции. Към тях се причисляват и онези действия или бездействия, които могат да засегнат индивидуални и колективни интереси.

Както местните, така и националните законодателни органи могат да получават жалби от заинтересованите, които незабавно да препращат към народния защитник.

Чл. 15. Обща насоченост на дейността и по отделни случаи.

Народният защитник, извън правомощията, предвидени в чл. 14 на настоящия закон, трябва да обърне специално внимание на онези действия, които показват систематичен и основен провал в дейността на публичната администрация, като се стреми да предвиди механизмите, които позволяват провалът да бъде предотвратен или да се сведе до минимум.

Чл. 16. Сфера на правомощия.

Под национална публична администрация съобразно с целите на настоящия закон следва да се разбира централизираната и децентрализирана администрация; автархичните (автаркични) организации; държавни предприятия; държавни дружества; дружества със смесена собственост; дружества с преобладаващо държавно дялово участие; и всяко друго учреждение в държавата, без значение на неговата юридическа природа, название, специален закон, който евентуално го урежда, или местонахождението му в страната.

Извън обсега на правомощията на народния защитник остават съдебната власт, законодателната власт, градското самоуправление на Буенос Айрес и организациите за защита и сигурност.

Чл. 17. Други сфери на компетенции

Правомощията на народния защитник се отнасят до публичните недържавни юридически лица, които упражняват обществени функции, както и частните юридически лица в сферата на обществените услуги. В този случай, извън останалите правомощия, предоставени по настоящия закон, народният защитник може да настоява пред компетентните административни власти за упражняване на правомощията, възложени от закона.

Чл. 18. Легитимиране.

Към народния защитник може да се обърне всяко физическо или юридическо лице, което се счита за засегнато от действията или бездействията, предвидени в чл. 14. Пречка за това не представляват националността, местоживеенето, настаняването в изправителен център или в затвор, изобщо никакъв вид зависимост от държавата.

ГЛАВА ВТОРА

Придвижване на жалбата

Чл. 19. Жалба. Форма.

Всяка жалба следва да се представя в писмена форма. Трябва да съдържа подписа, собственото и фамилно име, както и местоживеенето на заинтересованото лице. Жалбата следва да се подаде в максималния период от една календарна година от момента на проява на действието или бездействието, които са я предизвикали. За представянето на жалбата не е необходимо спазването на никакви други формалности от страна на заинтересования.

Всички съдебни процедури пред народния защитник са безплатни за заинтересованото лице, като не е задължително последният да бъде представляван от адвокат.

Чл. 20. Отклонение. Правомощие.

Ако жалбата се подава срещу лица, действия или бездействия, които не са включени в компетентността на народния защитник, както и ако се представи след предвидения в чл. 19 срок, народният защитник е упълномощен да препрати жалбата до компетентната власт, като информира за това заинтересования.

Чл. 21. Отхвърляне. Причини.

Народният защитник не може да даде ход на жалбите в следните случаи:

а. Когато забележи зла умисъл, липса на основания, несъществуваща претенция или нищожно или недостатъчно основание;

б. Когато се установи, че по поставения проблем е налице висящо административно или съдебно производство.

Също така може да се отхвърлят онези жалби, чието разглеждане е във вреда на законните права на трети лица.

Народният защитник трябва да прекрати своята намеса в случай, че заинтересована страна обжалва по административен път или чрез съдебен иск.

При нито една от ситуациите, визирани в настоящия член, не се възпрепятства разследването на общите проблеми, поставени в подадените жалби. При всеки един случай на заинтересования се съобщава взетото решение.

Чл. 22. Необжалваемост. Прекъсване.

Решенията относно допустимостта на подадените жалби са необжалваеми. Жалбата не прекъсва сроковете за обжалване по административен исков път,предвидени в законодателството.

Чл. 23. Процедура.

При допусната жалба народният защитник трябва да проведе предварителното разследване по регламентирания начин с цел изясняването на поставените въпроси в жалбата. Във всеки случай трябва да уведоми за нейното съдържание съответната организация или учреждение, така че с посредничеството на отговорния орган на властта и в срок до тридесет дни да бъде изпратен писмен доклад. По преценка на народния защитник срокът може да бъде удължен, ако настъпят обстоятелства, които биха го мотивирали за това.

При отговор на официалното запитване на народния защитник до съответните органи, ако аргументите, на които се позовава докладващият, са оправдани по преценката на народния защитник, последният прекратява разследване като уведомява за това заинтересования.

ГЛАВА ТРЕТА

Задължение за сътрудничество. Режим на отговорност

Чл. 24. Задължение за сътрудничество.

Всички организации и учреждения, посочени в чл. 16, лицата, определени в чл. 17, и техните представители са задължени да оказват съдействие на народния защитник в неговите разследвания и проучвания. За целта народният защитник и неговите заместници са оправомощени:

а. да изискват в установения срок дела, доклади, документи, както и всички други материали, които счетат за полезни за целите на разследването. Предоставянето на изискваната информация не може да се откаже дори и под претекст за запазване на съответна тайна. Оправдан е единствено отказът, който се основава в защита на интересите на националната сигурност;

б. Да провежда проучвания, проверки, изобщо да събира всякакви доказателствени средства, водещи до изясняване на разследването.

Чл. 25. Възпрепятстване. Затрудняване.

Всяко лице, което пречи на разследването на народния защитник или ги възпрепятства като отказва да изпрати поисканите доклади, или отказва достъп до необходимите за разследването книжа или документация, извършва престъпление на неподчинение, предвидено в чл. 239 от Наказателния кодекс. Народният защитник трябва да препрати гореспоменатите случаи към Министерството на финансите, за извършване на съответните действия.

При поведение, сериозна възпрепятстващо разследванията на народния защитник, може да се изготви специален доклад. Освен това същото ще бъде засегнато в съответния раздел на годишния доклад, предвиден в чл. 31. Народният защитник може да изиска съдебна намеса, за да му бъде изпратена документацията, която му е отказана от организациите и учрежденията, визирани в чл. 16, лицата по чл. 17 и техните представители.

Чл. 26. Престъпни действия.

Когато народният защитник по силата на изпълнението на служебните си задължения узнае за извършването на престъпни действия от общ характер, е длъжен незабавно да съобщи за тях на Главния прокурор. Последният е длъжен да уведомява периодично народния защитник по всеки отделен случай за състоянието на производството, образувано по негова инициатива.

РАЗДЕЛ ТРЕТИ

Относно решенията

ГЛАВА ЕДИНСТВЕНА

Постигане на решения. Съобщения. Доклади

Чл. 27. Граници на компетенциите на народния защитник.

Народният защитник не е компетентен да изменя, заменя или да остави без последствие административните решения. Без да противоречи на гореспоменатото, той може да предлага изменения на критериите за тяхното изработване и приемане.

Ако вследствие на своите разследвания стигне до убеждението, че строгото спазване на една норма би могло да предизвика несправедливи или вредни последствия за длъжностните лица, той може да предложи на законодателната власт или на публичната администрация да изменени съответната норма.

Чл. 28. Забележки и препоръки. Процедура.

Народният защитник може да състави по повод на своите разследвания бележки, препоръки, в изпълнение на законовите си и служебни задължения, както и предложения за приемане на нови мерки. Във всеки един случай отговорните лица са длъжни да отговорят писмено в срок до тридесет дни.

Ако въпреки отправените предложения в един разумен период от време не се вземе подходяща мярка от засегантата административна власт или ако последната не представи пред народния защитник аргументи, поради които не ги приема, то тогава народният защитник може да запознае ресорния министър или най-висшия орган на засегнатото учреждение със ситуацията, предхождаща предложените препоръки и самите предложения. Ако и тогава не получи уместно обяснение, трябва да включи този въпрос в годишния си доклад или в специален доклад, като назове властите или служителите, които са демонстрирали такова поведение.

Чл. 29. Съобщение за разследването.

Народният защитник трябва да съобщи на заинтересования резултата от своето разследване и действия, както и отговора, който е получил от съответното учреждение или служител с изключение на случая, в който отговорът е обявен за конфиденциален.

Също така народният защитник е длъжен в релевантните случаи да запознае Националната одиторска служба с резултатите от своите разследвания в организациите под неин контрол.

Чл. 30. Връзки с Конгреса.

Двукамарната комисия, визирана в б. “а” на чл. 2 от настоящия закон, е натоварена да контактува с народния защитник и да уведомява камарите винаги, когато е необходимо.

Чл. 31. Доклади.

Народният защитник дава годишен отчет на камарите за извършената работа в доклад, който представя преди 31 май на всяка година. Когато сериозността или неотложността на фактите го налагат, народният защитник може да представи специален доклад.

Годишните и специалните доклади се публикуват в Официалния бюлетин и в Дневниците на сесиите на двете камари.

Копие от споменатите доклади се изпраща на националната изпълнителна власт.

Чл. 32. Съдържание на доклада.

В своя доклад народният защитник вписва броя и типа подадени жалби. Докладът съдържа сведения за отхвърлените жалби и за техния повод, а също така и за онези, които са били обект на разследване и резултата от тях.

В доклада не трябва да присъстват лични данни, които позволяват публичното идентифициране на заинтересованите в процеса на разследването, без да се отменя предвиденото в чл. 26.

Докладът трябва да съдържа приложение, адресирано до камарите, което съдържа финансов отчет на институцията за съответния период.

В годишния доклад народният защитник може да предложи на Националния конгрес измененията на настоящия закон, които произхождат от неговото приложение, за по-доброто изпълнението на функциите му.

РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ

Материални и човешки ресурси

ГЛАВА ЕДИНСТВЕНА

Личен състав. Икономически ресурси. Срокове

Чл. 33. Срокове. Служители и чиновници. Назначавания.

Институциалната,а функционалната и административната структура на народния защитник се установява от титуляра и се одобрява от двукамарната комисия, визирана в чл. 2, б. “а”.

Чиновниците и служителите на народния защитник се назначават от титуляра съгласно вътрешните правила в рамките на бюджета.

Също така народният защитник може да предложи на председателите на двете камари поименен списък на личния състав, който, е на служба в някоя от камарите, желае да му бъдат предоставени функции в тази организация.