ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Закон за местното самоуправление от 1974г. (Част III)

Комисии за местно самоуправление

23. - (1) За целите на провеждане на разследвания в съответствие с тази част от този закон се създават -

(а) орган от пълномощници, наречен Комисия за местно самоуправление в Англия, и (б) орган, състоящ се от двама или повече пълномощници, наречен Комисия за местно самоуправление в Уелс, но всяка от Комисиите може да включва лица, назначени да действат като съветници, чийто брой не надвишава броя на лицата, назначени да провеждат разследванията.

(2) Парламентарният пълномощник е член и на двете комисии.

(3) В следващите разпоредби на тази част от този закон понятието “Местен пълномощник” се отнася за лице, което не заема длъжността Парламентарен пълномощник (или съветник) и е член на една от Комисиите.

(4) Назначенията на длъжността пълномощник се извършват от Нейно Величество по препоръка на Държавния секретар (State Secretary), след консултации с представителите на органите на управление в Англия, или съответно на органите на управление на Уелс, спрямо които тази част от този закон се прилага, явили се пред Държавния секретар (State Secretary) и всеки назначен в съответствие с алинея (6), изпълнява длъжността, докато има добро поведение.

(5) Пълномощниците могат да бъдат назначавани както на пълно, така и на непълно работно време.

(6) Пълномощник може да бъде освободен от длъжност от Нейно Величество по негова собствена молба или поради несправяне със служебните задължения или неморално поведение, и във всички случаи е длъжен да освободи длъжността в края на годината, през която е навършил шестдесет и пет годишна възраст.

(7) Държавният секретар (The State Secretary) определя двама от Местните пълномощници за Англия съответно за председател и за заместник-председател на Комисията за местно самоуправление в Англия и в случай, че има повече от един пълномощник за Уелс, определя един от тях за председател на Комисията за местно самоуправление в Уелс.

(8) Комисията за местно самоуправление в Англия разделя Англия на области и възлага отговорността за всяка област на един или повече Местни пълномощници; и ако Комисията по местно самоуправление в Уелс се състои от повече от един Местен пълномощник, тя може, ако прецени за уместно, да действа по същия начин в Уелс.

По силата на този член, на Местен пълномощник може да бъде възложена отговорността за повече от една област.

(9) Задължение на Комисията по местно самоуправление в Англия е да възложи отговорността за областта, включваща островите Scilly на този Местен пълномощник, на когото е възложена и отговорността за областта, която включва графство Корнуел.

(10) Всяка от Комисиите -

(а) възлага на Местните пълномощници случаи, за които те не отговорят, включително и случаи по молба на другата Комисия, които са възникнали в нейното графство, и

(б) публикува информация относно процедурите за подаване на жалби, съгласно тази част от този закон.

(11) За годината, приключваща на 31 март 1975 г. и за всяка следваща финансова година, всеки Местен пълномощник подготвя цялостен доклад за дейността си и го представя пред своята Комисия; а когато е действал по молба на другата Комисия, той подготвя доклад за тази дейност и го представя пред другата Комисия.

Всеки такъв доклад трябва да бъде представен пред съответната Комисия в срок до два месеца след края на годината, за която се отнася.

(12) Във финансовата година, започваща на 1 април 1990 г., и във всяка трета следваща финансова година, Комисиите правят преглед на изпълнението (за периода след последния преглед, изготвен съгласно тази алинея) на разпоредбите от тази част на този закон за разследване на жалби, и са упълномощени да изпращат препоръките и заключенията, до които са стигнали в резултат от този преглед, до органите на управление, спрямо които тази част от този закон се прилага, или до държавните учреждения, и да пращат копия от тези препоръки или заключения до заинтересованите представители и органи на управление.

(12А) Всяка от Комисиите, след консултации със заинтересованите представители и органи на управление, може да дава на органите на управление или на някой от органите на управление, спрямо който тази част от този закон се прилага, такива съвети или напътствия за подобряване на административната им дейност, каквито Комисията смята за подходящи, както и да организира публикуването им за информация на обществото.

(12Б) Заинтересовани представители и органи на управление са:

(а) за целите на алинея (12), лицата, явяващи се пред Комисиите да представляват органите на управление в Англия, или съответно органите на управление в Уелс, спрямо които тази част от този закон се прилага, и самите органите на управление в случай, че тези органи на управление не са упълномощили свои представители; и

(б) за целите на алинея (12А), тези лица и органи на управление, които Комисията сметне за подходящи.

(13) Приложение 4 към този закон се прилага доколкото се отнася до Комисиите.

Годишни доклади за представители и др.

23А. - (1) За финансовата година, приключваща през 1990 г. и за всяка следваща финансова година, всяка от Комисиите подготвя и представя цялостен доклад за дейността си

(а) пред лицата, явили се пред Комисията в качеството си на представители на органи на управление в Англия, или съответно органи на управление в Уелс, спрямо които тази част от този закон се прилага, и

(б) в случай, че тези органи на управление не са упълномощили свои представители, пред самите органи на управление.

(2) Докладът се представя при първа възможност след като Комисията получи годишните доклади на Местните пълномощници съгласно член 23(11), и всяка Комисия заедно със своя доклад представя и копия от тези доклади.

(3) Всяка Комисия организира публикуването на своя доклад, съгласно алинея (1) и на докладите, копия от които са представени от нея съгласно алинея (2).

(4) Преди да организира публикуването на доклад съгласно алинея (3), съответната Комисия предоставя възможност на представителите и органите на управление, пред които е представен този доклад, да направят коментар по него в разумен срок.

(5) Без да влизат в противоречие с общото правило на алинея (4), коментарите на представителите или на органите на управление могат,по силата на този член, да се отнасят до определени категории органи на управление, спрямо които тази част от този закон се прилага.

(6) Когато Комисията за местно самоуправление в Уелс се състои само от един Местен пълномощник, член 23(11) и алинея (2)–, се прилагат с необходимите изменения.

Органи, представляващи органите на управление, спрямо които Част III се прилага

24. - (отменен със Закона за местното самоуправление и жилищния фонд от 1989 г.)

Органи на управление, чиито действия подлежат на разследване

25. - (1) Тази част от този закон се прилага спрямо следните органи на управление -

(а) всеки орган на местно самоуправление,

(аа) Поземлената служба за Уелс,

(б)всяко съвместно съвещателно тяло, формирано от всички органи на местно самоуправление,

(ба) Комисията за новите градове,

(бб) всяко юридическо лице, създадено за целите на развитието на нов град,

(бв) Съветьт по развитието на Провинциален Уелс,

(бг) всяко юридическо лице, създадено за целите на регионалното развитие със заповед съгласно член 135 от Закона за местното самоуправление, планирането и земята от 1980 г.

(бд) всяко юридическо лице с жилищно-строителна дейност, създадено съгласно Част III от Закона за жилищния фонд от 1988 г.,

(бе) Агенцията за селищното възстановяване,

(в) всеки съвместен орган на управление, създаден с

Част III от Закона за местното самоуправление от 1985 г.

(ва) всеки орган на полицията, създаден съгласно член 3 от Закона за полицията от 1996 г.

(д) Националната речна служба и всяка регионална комисия за защита от наводнения, във връзка с техните функции по смисъла на Закона за водните ресурси от 1991 г.

(2) Нейно Величество може да разпореди с Кралски указ тази част от този закон да се прилага, с измененията или изключенията, определени в указа, спрямо органите на управление, посочени в указа, които са създадени със, или съгласно, акт на Парламента, и които имат право да налагат местни такси върху имуществото, или да издават разпореждания за налагане в своя полза.

(3) Указ, издаден по силата на алинея (2) може да бъде изменен или отменен със следващ указ и подлежи на анулиране с решение на някоя от Камарите на Парламента.

(4) Разпоредбите, отнасящи се до орган на управление, спрямо който тази част от този закон се прилага, се отнасят и до

(а) членовете и служителите на този орган на управление;

(б) всяко лице или колектив, действащ, действащ като такъв, съгласно чл. 101, и

(в) всяка комисия, посочена в член 101 (9) на същия закон.

(5) Разпоредбите, отнасящи се до органи на управление, спрямо които тази част от този закон се прилага, се отнасят и до всяка апелативна комисия, учредена -

(а) за целите на параграф (6) от Приложение 23 към Закона за образованието от 1996г., или

(б) в съответствие с параграф 1 или 2 от Приложение 33 към същия закон.

Въпроси, които подлежат на разследване

26. - (1) Съгласно предписанията на тази част от този закон, когато е подадена писмена жалба, в която засегнатият твърди, че е претърпял несправедливост в резултат на лошо управление, породено от действия, предприети от или от името на орган на управление, спрямо който тази част от този закон се прилага, и тези действия са предприети при изпълнение на административните му функции, Местен пълномощник може да направи разследване по жалбата.

(2) Жалба според тази част от този закон се приема, ако тя е подадена писмено до Местния пълномощник от засегнатото лице, и съдържа описание на действията, за които то твърди, че представляват лошо управление, или

(а) е подадена писмено до член на органа на управление, или на който и да е друг заинтересован орган на управление, и съдържа описание на действията, за които се твърди, че представляват лошо управление, и

(б) със съгласието на жалбоподателя или на негов законен представител е подадена до Местния пълномощник от член, или от всяко друго лице, член на заинтересованиия орган на управление, с молба да проведе разследване по жалбата.

(3) Ако Местният пълномощник се убеди, че някой от членовете на заинтересован орган на управление е бил помолен да отнесе жалбата до Местния пълномощник, но не е постъпил така, Местният пълномощник може, ако сметне за уместно, да не се съобрази с изискванията на алинея (2)(б).

(4) Жалба се приема, ако е подадена до Местния пълномощник или до член на заинтересован орган на управление в срок до дванадесет месеца от деня, в който жалбоподателят за пръв път е узнал за нарушенията, описани в жалбата, но Местният пълномощник може да проведе разследване по жалба, която не е подадена в този срок, ако прецени, че това е оправдано.

(5) Преди да проведе разследване по жалба, Местният пълномощник е длъжен да се убеди, че жалбата е подадена от жалбоподателя или от негово име, до органа на управление, за който тя се отнася, и че на този орган на управление е била дадена възможност в разумен срок да направи разследване и да даде отговор на жалбоподателя.

(6) Местен пълномощник не провежда разследване съгласно тази част от този закон, ако е налице някое от следните условия -

(а) по отношение на всяко действие, което жалбоподателят има или е имал право да обжалва, да отнесе към или да бъде преразгледано от трибунал, учреден със или съгласно нормативен акт;

(б) по отношение на всяко действие, което жалбоподателят има или е имал право да обжалва пред Министър на Короната (Minister of the Crown)

(в) по отношение на всяко действие, за което жалбоподателят има или е имал право на защита чрез съдебна процедура пред всеки съд.

В тези случаи Местен пълномощник може да проведе разследване, въпреки че жалбоподателят има или е имал такива права на защита, ако се убеди в това, че при конкретните обстоятелства той не може или не е могъл да се възползва от тях.

(7) Местен пълномощник не провежда разследване по отношение на действие, което по негово мнение засяга всички или по-голямата част от жителите на следната област -

(а) в случай че жалбата се отнася до Комисията по новите градове, тази област на новия град или градове, за която се отнася жалбата;

(б) в случай, че жалбата се отнася до Съвета по развитието на Провинциален Уелс, тази област в Уелс, за която Съветът отговаря в момента;

(ба) в случай, че жалбата се отнася до Агенцията за селищно възстановяване, всяка обозначена област по смисъла на Част III от Закона за реформи в арендните права и селищно развитие, от 1993г.

(в) във всички други случаи, областта на заинтересования орган на управление.

(8) Без да влиза в противоречие с предходните разпоредби на този член, Местен пълномощник не провежда разследване съгласно тази част от този закон по отношение на действията или въпросите, описани в Приложение 5 към този закон.

(9) Нейно Величество има право с Кралски Указ да внася поправки в посоченото Приложение 5, с които се добавят или изключват от разпоредбите на това Приложение (валидни към този момент) действия или въпроси, описани в Указа; и всеки Указ, издаден по силата на тази алинея, подлежи на анулиране в изпълнение на решение на някоя от Камарите на Парламента.

(10) Когато определя дали да започне, да продължи или да прекрати разследване, всеки Местен пълномощник, следвайки предходните разпоредби на този член, действа в съответствие със своите убеждения; и всеки въпрос относно допустимостта на жалбата според тази част от този закон се решава от Местния пълномощник.

(11) В този член -

(а) разпоредбите, отнасящи се до жалбоподателя, се отнасят и до неговите лични представители ; и

(б) разпоредбите, отнасящи се до член на заинтересован орган на управление, в случай, че жалбата е във връзка със съвместен орган на управление, учреден с Част IV от Закона за Местното самоуправление, се отнасят и до член на учредителния съвет на този орган на управление.

(12) Жалба не се приема според тази част от този закон, ако е, и доколкото е, във връзка с действие, извършено преди 1 април 1974 г., или във връзка с неизпълнение или твърдение за неизпълнение, възникнало за пръв път преди тази дата.

(13) Жалба, отнасяща се до органите на управление, посочени в член 25(1)(ба), (бб), (бв) или (бг) по-горе не се приема съгласно тази част от този закон, ако е и доколкото е, във връзка с действие, извършено преди влизане в сила на Приложение 3 към Закона за местното самоуправление от 1988 г., или ако е във връзка с неизпълнение или твърдение за неизпълнение, възникнало за пръв път преди неговото влизане в сила; това се отнася и за прилагането на алинея (12) по-горе.

Разпоредби относно жалбите

27. - (1) Жалба,съгласно тази част от този закон, може да бъде подадена от всяко лице или група хора със или без статут на юридическо лице, при условие, че то не е

(а) орган на местната власт или друг орган на управление, създаден за целите на държавната служба или на местното самоуправление или за целите на ръководството на който и да е отрасъл, с публична държавна собственост;

(б) друг орган на управление или служба, чиито членове са назначени от Нейно Величество, или от някой от Министрите на Короната (The Ministers of the Crown), или на правителствено учреждение, или чиито приходи се формират изцяло или частично със средства, осигурени от Парламента.

(2) В случай на смърт на лицето, което има право да подаде жалба според предходните разпоредби на тази част от този закон, или на невъзможност поради някаква друга причина да действа от свое име, жалбата може да бъде подадена от неговия личен представител или от член на неговото семейство, или от орган или лице, способно да го представлява; но с изключение на тези случаи, жалбата не се допуска за разследване съгласно този закон, ако не е подадена лично от заинтересованото лице.

Процедура за водене на разследвания

28. - (1) Когато Местен пълномощник предприема разследване по жалба, той е длъжен да осигури на заинтересования орган на управление, и на всяко друго лице, което според твърденията в жалбата е извършило или разпоредило обжалваното действие, възможност да даде обяснение по всяко от твърденията, изложени в жалбата.

(2) Всяко такова разследване е поверително, но с изключение на гореуказаното, процедурата за провеждане на разследването се определя от пълномощника според преценката му за конкретния случай; и без да влиза в противоречие с общите правила на предходните разпоредби, пълномощникът има право да получава информация от всички лица и по всички начини, и да изисква всякакви сведения, които сметне за уместно, както и да определя дали в хода на разследването някое лице може да бъде представлявано (от адвокат или по друг начин).

(3) Пълномощникът може по своя преценка да изплати на жалбоподателя или на всяко друго лице, което осигури или предостави информация за целите на разследването, съгласно този закон -

(а) суми за покриване на целесъобразно направените разходи;

(б) парични компенсации за изгубеното от тях време, в размер и при условия, определени от Министърът на държавната администрация.

(4) Провеждането на разследване съгласно тази част от този закон,не влияе върху предприетите действия от заинтересования орган на управление или върху неговите права и задължения да предприема по-нататъшни действия по отношение на който и да е от разследваните въпроси.

Разследвания: допълнителни разпоредби

29. - (1) За целите на разследването според тази част от този закон, Местен пълномощник има право да изисква документи или информация от полза за разследването от всеки член или служител на заинтересования орган на управление, или от всяко друго лице, което според него е способно да предостави такива документи или да даде такава информация.

(2) За целите на всяко разследване, Местният пълномощник разполага със същите права, които има Висшия апелативен съд (High Court) по отношение на присъствието и разпита на свидетелите и представянето на документи.

(3) Местен пълномощник има право съгласно алинея (1) да изисква от всяко лице информация относно връзките между заинтересования орган на управление и всяко правителствено учреждение, или да предостави всякаква кореспонденция или други документи, представляващи част от такава писмена комуникация.

(4) Никакво задължение за спазване на тайната или друго ограничение при разкриването на информация, получена от или предоставена на лице, поданик на Нейно Величество, наложено с нормативен акт или в съответствие с принципа за върховенство на закона, не може да се прилага по отношение на разкриването на информация съгласно алинея (3); и в случаите, когато се прилага тази алинея Короната няма право на отредените й със закон привилегии, относно представянето на документи или предаването на доказателства при съдебни процедури.

(5) Нищо в алинея (1) или алинея (3) не се отнася до -

(а) ограничението, наложено с член 11(2) от Закона за Парламентарния пълномощник от 1967 г. относно разгласяването на информация от Парламентарния пълномощник и неговите служители; или

(б) ограничението, наложено с член 15 от Закона за пълномощниците по здравеопазването от 1993 г. относно разгласяването на информация от пълномощниците по здравеопазването за Англия или от пълномощниците по Здравеопазването за Уелс, или от техни служители.

(6) За да подпомогне дейността си по всяко разследване, Местният пълномощник може да ползва консултациите на всяко компетентно лице и може да плаща такси или суми, одобрени на Министъра на държавната администрация.

(7) В съответствие с алинея (4), никой не може да бъде принуждаван за целите на разследването според тази част от този закон да даде такива доказателства или да представи такива документи, каквито не би могъл да бъде задължен да даде, или представи в граждански процедури пред High Court (Висшия апелативен съд).

(8) Когато някое лице без законно основание възпрепятства Местен пълномощник при изпълнението на служебните му задължения съгласно тази част от този закон, или служител на Комисията, подпомагащ изпълнението на тези функции, има вина за каквото и да е действие или бездействие във връзка с разследване според тази част от този закон, която би могла, ако разследването представляваше процедура пред High Court (Висшия апелативен съд) да се сметне за неуважение към съда, Местният пълномощник може да уведоми за това нарушение Висшия апелативен съд (High Court).

(9) Когато е налице нарушение по този член, Висшият апелативен съд (High Court) може да разгледа случая и след като изслуша всички свидетели, против или в полза на лицето, обвинено в нарушение, и след като изслуша всички изказвания в негова защита, може да наложи такива мерки, каквито би наложил ако беше извършено подобно нарушение спрямо Висшия апелативен съд (High Court).

(10) Нищо в алинея (8) не може да бъде тълкувано като приложимо спрямо предприемането на което и да е от действията, определени в член 28(4).

Доклади за разследванията

30. - (1) За всеки случай, по който Местен пълномощник предприеме разследване или реши да не предприема такова разследване, изпраща доклад за резултатите от разследването, или становище с мотивите за непровеждане на разследване -

(а) до лицето, ако има такова, подало жалбата до Местния пълномощник в съответствие с член 26(2) по - горе, и

(б) до жалбоподателя, и

(в) до заинтересования орган на управление, и до всяко друго лице, което според твърденията в жалбата е извършило или разпоредило обжалваните действия.

(2) Когато жалбата е била подадена от лице, което е било член на орган на управление, но не е вече член на този орган, докладът или становището се изпращат на неговия председател или ако случаят е такъв, на кмета.

(2А) Когато жалбата се отнася до Поземлената служба на Уелс, Местният пълномощник изпраща доклада или становището и до Държавния секретар (State Secretary).

(3) Освен наименованието на заинтересования орган или органи на управление, в доклада не се посочва (с изключение на случаите, в които се прилага алинея (3А) -

(а) името на което и да е лице, или

(б) подробности, които по мнение на Местния пълномощник биха могли да разкрият самоличността на което и да е лице, и които могат да бъдат пропуснати без това да се отрази негативно на доклада, освен ако, след като вземе предвид обществения интерес, както и интересите на жалбоподателя или на трети лица, Местният пълномощник прецени за необходимо да посочи името на това лице или да включи в доклада такива подробности.

(3А) Когато Местният пълномощник е на мнение, че -

(а) са извършени действия, представляващи лошо управление, в които е взел участие член на заинтересования орган на управление, и

(б) че поведението на този член представлява нарушение на Националния кодекс за ръководство на органите на местното самоуправление,

тогава, освен ако Местният пълномощник прецени, че това би било несправедливо, посочва в доклада името на члена на органа и подробностите за нарушението.

(4) В съответствие с разпоредбите на алинея (7), заинтересованият орган на управление е длъжен да предостави на разположение на гражданите безплатно, в удобно за тях време в една или повече от неговите приемни копия от доклада за период от три седмици; и всеки има право да получи копие или извлечение от така предоставения на разположение доклад.

(4А) В съответствие с алинея (7), заинтересованият орган на управление е длъжен да достави на всяко лице, което поиска, копие от доклада срещу определена от него приемлива такса.

(5) Не по-късно от две седмици след като заинтересованият орган на управление получи доклада, отговарящият за това служител е длъжен да обяви публично чрез пресата и по други уместни според него начини,за наличието на копия от доклада, които са на разположение на обществеността, както се изисква от алинея (4) и (4А), като посочи датата (не по – късно от една седмица след първото публична обява), от която започва да тече триседмичният срок.

(6) Ако служителят, отговарящ за предоставянето на доклада на разположение за проверка, съгласно изискванията на алинея (4), възпрепятства което и да е лице, желаещо да се запознае с доклада, или да получи копие или извлечение от него, той се глобява със сума, която не превишава ниво 3 от стандартната скала.

(7) Местният пълномощник може ако е в интерес на обществото, на жалбоподателя или на трети лица, да отмени разпоредбите на алинея (4) и (4А).

Доклади относно разследванията: допълнителни разпоредби

31. - (1) Този член се прилага в случаите, когато Местен пълномощник докладва за причинена несправедливост на жалбоподателя в резултат от лошо управление.

(2) Докладът се представя пред заинтересования орган на управление, който е длъжен да се запознае с доклада и в срок от три месеца от датата на получаването му, или в по-дълъг срок с писменото съгласие на Местния пълномощник, да уведоми Местния пълномощник за действията, които е предприел или възнамерява да предприеме.

(2А) Ако Местният пълномощник -

(а) не получи уведомлението, изисквано от алинея (2) в срока, определен със или съгласно тази алинея, или

(б) не е удовлетворен от действията, които заинтересованият орган на управление е предприел или възнамерява да предприеме, или

(в) не получи в срок до три месеца, считано от края на така определения период, или в по-дълъг срок, за който е дал писмено съгласие, потвърждение от заинтересования орган на управление за предприетите необходими действия, удовлетворяващи Местния пълномощник,

той съставя допълнителен доклад, в който излага наличните факти и прави препоръки.

(2Б) Тези препоръки са такива, каквито Местният пълномощник сметне за уместно да направи във връзка с действия, които по негово мнение трябва да бъдат предприети от заинтересования орган на управление, за да се поправи несправедливостта, причинена на жалбоподателя и да се предотврати причиняването на подобни несправедливости в бъдеще.

(2В) Член 30, с всички необходими изменения, и алинея (2) се прилагат и спрямо доклад по алинея (2А), така както се прилагат спрямо доклад по този член.

(2Г) Ако Местният пълномощник -

(а) не получи уведомлението, изисквано според алинея (2) и според прилагането на алинея (2В) в срока, определен със или според тази алинея, или се убеди преди изтичането на този срок, че заинтересованият орган на управление е решил да не предприема никакви действия, или

(б) не е удовлетворен от действията, които заинтересованият орган на управление е предприел или възнамерява да предприеме, или

(в) не получи в срок от три месеца, считано от края на срока, определен със или съгласно алинея (2), както се изисква от алинея (2А), или в по-дълъг срок с писменото съгласие на Местния пълномощник, потвърждение от заинтересования орган на управление, че са предприети предложените действия, удовлетворяващи Местния пълномощник,

той може, с известие до органа на управление, да го задължи да организира публикуването на доклада в съответствие с алинея (2Д) и (2Е).

(2Д) Становището, посочено в алинея (2Г) представлява становище, чиято форма се определя по взаимно съгласие между заинтересования орган на управление и Местния пълномощник, и което се състои от -

(а) подробности за действията, препоръчани от Местния пълномощник в неговия допълнителен доклад, които не са предприети от органа на управление;

(б) допълнителни материали, изисквани от Местния пълномощник;

(в) ако органът на управление сметне за необходимо, становище за причините, поради които не са предприети изискваните или препоръчаните с доклада действия.

(2Е) Изискванията за публикуване на становището са следните -

(а) публикацията да бъде направена в две издания за период от две седмици във вестник, който се разпространява на територията на органа на управление и който се определя по взаимно съгласие между този орган и Местния пълномощник, а при непостигане на съгласие, определен от Местния пълномощник; и

(б) публикацията в първото от тези издания да бъде направена на най-близката възможна дата.

(2Ж) Ако заинтересованият орган на управление -

(а) не организира публикуването на становището в съответствие с алинея (2Д) и (2Е), или

(б) не успее, в срок от три месеца, считано от датата, на която е получено уведомлението съгласно алинея (2Г), или в по-дълъг срок с писменото съгласие на Местния пълномощник, да постигне съгласие с Местния пълномощник относно формата, в която да бъде публикувано становището, Местният пълномощник организира публикуването на това становище във вида, определен с алинея (2Д), в две издания за период от две седмици на вестник, който се разпространява на територията на органа на управление.

(2З) Заинтересованият орган на управление е длъжен да възстанови по искане на Комисията всички оправдани разходи на Местния пълномощник при изпълнение на задълженията му съгласно алинея (2Ж).

(3) Във всички случаи, когато

(а) е представен доклад пред орган на управление съгласно алинея (2) или (2В), и

(б) при разглеждането на доклада органът на управление прецени, че е необходимо да бъде заплатена сума, или да бъде предоставена друга облага на лице, претърпяло несправедливост в резултат на лошо управление, предмет на доклада,

органът на управление може да направи разходите, необходими за заплащане на такава сума или предоставяне на такава облага.

Разглеждане на насрещни доклади

31. - (1) В съответствие с алинея (3) от този член, всички права на орган на управление за прехвърляне изпълнението на неговите функции на други лица или органи, в случаите на разглеждане на допълнителния доклад на Местния пълномощник съгласно член 31(2А) подлежат на ограничението, че когато този орган на управление възнамерява да не предприема изискваните или препоръчаните с доклада действия, докладът трябва да бъде разгледан от самия органа на управление.

(2) Разглеждането на допълнителния доклад на Местния пълномощник съгласно член 31(2А) от комисия на местен орган на властта, определена с нормативен акт според член 101(9) от Закона за местното самоуправление от 1972 г., или от апелативна комисия, учредена в съответствие с параграф 1 от Приложение 2 към Закона за образованието от 1980 г., подлежи на същото ограничение.

(3) Ограничението, наложено с алинея (1) и (2) не се прилага, когато в доклада се препоръчва да бъдат предприети действия от -

(а) съвместна комисия, учредена съгласно цитирания член 101, или

(б) всяка комисия, създадена с нормативен акт, посочен в точка (в), (г) или (з) от цитирания член 101(9).

(4) Ако при обсъждането на допълнителния доклад на Местен пълномощник съгласно член 31(2А) органът на управление вземе предвид и доклад от лице или орган, чиито интереси се защитават с доклада на Местния пълномощник, заключение по доклада на Местния пълномощник може да бъде направено, след като се вземе предвид и доклад на лице или орган, чиито интереси се накърняват с доклада на Местния пълномощник.

(5) Никой от членовете на орган на управление, спрямо който тази част от този закон се прилага, или на комисия, посочени в алинея (2) или (3), няма право да гласува по доклад, в който той е назован по име и е критикуван от Местен пълномощник.

(6) Член 25(4) и (5) не се прилагат спрямо този член.

Право на дискредитиране (уронване на престижа) и разкриване на информация

(5) За целите на Закона за уронване на престижа, с абсолютна привилегия е защитена всяка от следните публикации -

(а) публикация на каквито и да са факти, относно официалните взаимоотношения между член или служител на орган на управление и Местен пълномощник, или служител на някоя от Комисиите,

(б) публикация на каквито и да са факти, относно взаимоотношенията между Местен пълномощник или служител на някоя от Комисиите и жалбоподател за целите на тази част от този закон;

(в) публикация на каквито и да са факти относно подготовката, съставянето и изпращането на доклад или становище в съответствие с член 30 или член 31, или, съгласно член 30(7), относно предоставянето на доклада на разположение на обществеността или снабдяването с копие съгласно член 30(4А);

(г) публикация на каквито и да са факти, съдържащи се в доклада на Местен пълномощник, предоставен на разположение на обществеността, ако това е публикация по доклад, направен или публикуван съгласно член 24.

(д) публикация на каквито и да са факти, съдържащи се в становище, публикувано в съответствие с член 31(2Г), (2Д) и (2Е) или (2Ж).

(2) Информацията, получена от Местен пълномощник или служител на някоя от Комисиите в хода или за целите на разследването според тази част от този закон, не може да бъде разкривана, освен -

(а) за целите на разследването и на съставянето на доклад, съгласно член 30 или член 31;

(б) за целите на каквато и да е съдебна процедура относно престъпление, съгласно Законите за служебна тайна от 1911 - 1989 г., за което се твърди, че е извършено във връзка с информация, получена от Местен пълномощник или от служител на някоя от Комисиите, по силата на тази част от този закон, или относно лъжесвидетелстване, за което се твърди, че е извършено в хода на разследване съгласно тази част от този закон, или при предварително разследване с оглед на предприемане на такива процедури; или

(в) за целите на каквито и да било съдебни процедури по член 29(9) и Местен пълномощник и служителите на неговата Комисия не могат да бъдат призовавани да дават показания в каквито и да било съдебни процедури (различни от процедурите по смисъла на точка (б) и (в)), по въпроси, за които те са узнали в хода на разследване съгласно тази част от този закон.

(3) Министър на Короната (Minister of the Crown) или някой от органите на управление, посочени в член 25(1) имат право да дават писмено предупреждение на Местен пълномощник относно документ или информация, или отделна категория документи или информация, посочени в предупреждението, според което по мнение на Министъра или съответно на органа на управление, разкриването на този документ или информация, или на документи или информация от тази категория би било във вреда на обществения интерес; и когато е дадено такова предупреждение, нищо в тази част от този закон не може да се тълкува като основание, упълномощаващо или задължаващо Местния пълномощник или който и да е член на персонала на Комисия, комуто е възложено да му съдейства, да предостави на което и да е лице за каквито и да е цели някакъв документ или информация, посочени в предупреждението, или документ или информация от категорията, посочена в него.

В тези случаи предупреждение, дадено съгласно този член от който и да е орган на управление, може да бъде обезсилено от Държавния секретар.

(4) Нищо в този член не се отнася до задълженията, наложени с алинея (3) и (4) от член 29.

(5) Когато е разгласена информация в съответствие с член 29(3) , е извлечена от официалната документация на правителствено учреждение, и която не е обнародвана, Местен пълномощник не може да изготви без писменото съгласие на служител на правителственото учреждение доклад, който включва цялата или част от тази информация, освен ако не е пратил писмено известие за своето намерение до това учреждение.

(6) Разпоредбите на този член се прилагат спрямо пълномощниците по митата и акцизите и пълномощниците по местните данъци така, както се прилагат спрямо Министър на Короната (Minister of the Crown).

Консултации между Местните пълномощници, Парламентарните пълномощници и пълномощниците по здравеопазване

33. - (1) Когато в някой от етапите в процеса на разследване съгласно тази част от този закон Местен пълномощникът прецени, че жалбата засяга частично въпрос, който би могъл да бъде предмет на разследване -

(а) от Парламентарния пълномощник, в съответствие с член 11А от закона от 1967 г., или

(б) от Пълномощника по здравеопазване за Англия, или от пълномощника по здравеопазване за Уелс, в съответствие със закона от 1993 г.,

той трябва да се консултира със съответния пълномощник относно жалбата и, ако сметне за необходимо, да уведоми лицето, подало жалба съгласно тази част от този закон за действията, необходими за подаване на жалба според Закона от 1967 г. или съответно според Закона от 1993 г.

(2) Когато, по силата на алинея (1) Местен пълномощник се консултира с Парламентарния пълномощник или с някой от пълномощниците по здравеопазване във връзка с жалба съгласно тази част от този закон, той може да се консултира с този пълномощник по всеки въпрос, свързан с жалбата, включително -

(а) провеждането на всяко разследване по тази жалба, и

(б) формата, съдържанието и публикуването на всеки доклад за резултатите от такова разследване.

(3) Когато, в някой от етапите в процеса на разследване съгласно закона от 1967 г. Парламентарният пълномощник прецени, че жалбата засяга частично въпрос, който би могъл да бъде предмет на разследване съгласно тази част от този закон, той трябва да се консултира със съответния Местен пълномощник относно жалбата и, ако сметне за необходимо, да уведоми жалбоподателя за действията, необходими за подаване на жалба според тази част от този закон.

(4) Когато, по силата на алинея (3), Местен пълномощник е потърсен за консултация относно жалба съгласно Закона от 1967 г., алинея (2) се прилага (с необходимите изменения) така, както се прилага във връзка с консултациите, провеждани по силата на алинея (1).

(5) Нищо в член 11(2) от Закона от 1967 г. в член 15 от Закона от 1993 г. или в член 32(2) от този закон не се прилага във връзка с разкриването на информация от който и да е от пълномощниците или някой от техните служители в процеса на консултациите, проведени в съответствие с този член.

(6) В този член “Законът от 1967 г.” означава Закон за Парламентарния пълномощник от 1967 г. и “Законът от 1993 г.” означава Закон за пълномощниците по здравеопазване от 1993 г.

Тълкуване на Част III

34. - (1) В тази част от този закон, освен ако от контекста не следва друго

“действия” е и неизпълнение на действия, и всички други понятия, имащи сходно на дейност значение следва да се тълкуват по същия начин;

“Комисиите” е Комисията по местно самоуправление за Англия и Комисията по местно самоуправление за Уелс;

“Орган на местната власт” е съвет на графство, районен съвет, службата на езерата Броудс , съвет на графство в Уелс, градски район със самоуправление , градският район със самоуправление на Голям Лондон, съветът на общината на Лондонското Сити, съветът на островите Scilly,

“член” във връзка със съвместен орган, е и член на който и да е от органите на управление, от които се състои съвместният орган;

“жалбоподател” е лице, което претендира или за което се твърди, че е претърпяло такава несправедливост, каквато е посочена в член 26(1).

“трибунал” е лицето, което съставлява трибунал, състоящ се от едно лице.

(2) Член 269 от Закона за местното самоуправление от 1972 г. (който се отнася до значенията на “Англия” и “Уелс” в закони, приети след 1 април 1974 г.) се прилага спрямо тази част от този закон така както ако той беше приет след тази дата.

(3) Нищо в тази част от този закон не упълномощава или не задължава Местен пълномощник да оспорва основателността на решение, взето без да е налице лошо управление от орган на управление в рамките на неговите функции.

Част IV

Общи и специални разпоредби

Премахване или намаляване на контрола върху определени функции на местните органи на властта

35. - (1) За целите на премахването или намаляването на контрола върху упражняването на определени функции от местни органи на властта, включително размера на таксите, които местните органи на властта могат да събират за издаване на лицензи и за изпълнението на други функции, нормативните актове, посочени в първата колона на Приложение 6 към този закон се прилагат с измененията, посочени във втората колона на това Приложение.

(2) Без да влиза в противоречие с член 43(4), всяко препращане от Приложение 6 към този закон към друг нормативен акт, който се прилага чрез който и да е друг нормативен акт, включително и чрез местен акт.