ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Парламентарен пълномощник за администрацията

Закон за Парламентарния пълномощник от 1967г.

Този закон урежда назначаването на Парламентарния пълномощник и правомощията му за разследване действия на администрацията от името на Короната и за целите, предвидени в този закон.

(22 май 1967г.)

Парламентарен пълномощник за администрацията

Назначаване и период на заемане на длъжността

1. - (1) С цел провеждане на разследвания в съответствие с разпоредбите в този закон, се назначава Пълномощник, наречен Парламентарен пълномощник за администрацията.

(2) Нейно Величество назначава периодично със Свидетелство за патент Пълномощник.

(3) Пълномощникът може да бъде освободен от длъжност от Нейно Величество по негова молба, или по искане на двете Камари на Парламента, но във всички случаи е длъжен да освободи длъжността в края на годината, през която е навършил шестдесет и пет годишна възраст.

(3А) Нейно Величество може да обяви длъжността Пълномощник за свободна , ако се убеди че той не може по здравословни причини -

(а) да изпълнява служебните си задължения, и

(б) да поиска да бъде освободен от длъжност.

Заплата и пенсия

2. - (1) Заплатата на Пълномощника се равнява на заплатата, надържавеннедържавен служител, определяна периодично с решение на Камарата на Общините; решението по тази алинея влиза в сила от датата на неговото приемане или от друга дата, изрично посочена в решението.

(2) За времето, преди първото решение по ал. 1 да влезе в сила, заплатата наПълномощникана пълномощника се равнява на заплатата на Постоянен Секретар.

(3) По отношение на пенсиите и други суми, които се изплащат на или се отнасят до лицата, заемали длъжността Пълномощник, се прилагат разпоредбите на Приложение 1 към този закон.

(4) ЗаплататанаЗаплатата на Пълномощника се намалява със сумата на пенсията, която получава.

(4А) При изчисляване на заплатата на бившия Пълномощник за целите на Приложение 1, не се вземат предвид-

(а) всяко намаление на тази заплата по реда на алинея 4 от този член,

(б) всяко временно намаление на тази заплата в национален интерес, и

(в) всеки доброволен отказ от получаване на тази заплата изцяло или отчасти,

(5) Заплатите, пенсиите и другите суми, полагащи се по силата на този член, се изплащат от Консолидиран фонд.

Административни разпоредби

3. - (1) Пълномощникът може да назначава свои служители, като техният брой и условия за работа се одобряват от Министерство на финансите.

(2) Всяка функция на Пълномощника, предвидена в този закон, може да бъде изпълнявана от някой от неговите служители, който е упълномощен за това от Пълномощника, както и от всеки друг упълномощен служител - -

(а) от Пълномощника по Здравеопазване на Англия;

(б) от Пълномощника по Здравеопазване на Шотландия; или

(в) от Пълномощника по Здравеопазване на Уелс.

(3) Разходите за дейността на Пълномощника се определят от Министерство на финансите и се поемат от бюджета на Парламента.

Назначаване на действащ Пълномощник

3А. - (1) В случай на освобождаване на длъжността, Нейно Величество може да отложи назначаването на нов Пълномощник, и съгласно този член, може, по всяко време до изтичане на дванадесет месеца от освобождаването на длъжността, да назначи временно изпълняващ длъжността Пълномощник.

(2) Назначеният по този член заема тази длъжност -

(а) до назначаването на нов Пълномощник или до изтичането на дванадесетмесечниядванадесет месечния период от датата на освобождаване на длъжността, в зависимост от това кое от двете събития настъпи първо; и

(б) при спазване на размера на заплатата и условията за работа, определени от Министерство на финансите.

(3) Докато изпълнява длъжността, назначеното по този член лице във всички случаи се третира като Пълномощник, освен тези по член 2 от този закон.

(4) Заплати, пенсии и други суми, полагащи се по силата на този член, се изплащат от Консолидирания фонд.

Разследвания, провеждани от Пълномощника

Институции, чиято дейност подлежи на разследване

4. - (1) Съгласно разпоредбите на този член и Приложение 2 към него този закон се прилага по отношение на държавни учреждения, юридически и неюридическине юридически лица , включени в това Приложение; и споменаването му в този закон се отнася и до всяко подобно лице или орган..

(2) Нейно Величество може с Кралски указ да внася поправки в Приложение 2 към този закон, с които се изменят, отменят или добавят институции.

(3) С Кралски указ могат да се правят допълнения само ако -

(а) те се отнасят -

(i) до правителствено учреждение; или

(ii) до юридическо лице или орган, чиито функции се изпълняват от името на Короната; или

(б) те се отнасят до юридическо лице или орган -

(i) създаден по силата на прерогатив на Нейно Величество, или със закон на Парламента, или с Кралски указ, или със заповед, издадена съгласно закон на Парламента, или са създадени по някакъв друг начин от Министър на Короната (Minister of the Crown) в качеството му на министър или от правителствено учреждение;

(ii) най-малко половината от годишния приход на които се осигурява директно от Парламента, или от събиране на данък, или глоба или такса от всякакъв вид, или от повече от един от посочените източници, за които е са упълномощени да събират; и

(iii) което е изцяло или частично създадено с разпорежданенаразпореждане на Нейно Величество, на Министър на Короната (Minister of the Crown) или на правителствено учреждение.

(4) Не могат да се добавят юридически лица или органи, чиято единствена дейност, или чиито основни дейности са сред дейностите, изброени в алинея 5.

(5) Дейностите, посочени в алинея 4, са -

(а) даване на образование или на обучение, различно от това по Закона за индустриалното обучение от 1982г.;

(б) изработване на учебни планове, провеждане на изпити или утвърждаване на образователни програми;

(в) контрол върху встъпването в дадена професия или определяне на правила за поведение на членовете на дадена професия;

(г) разследване на жалби на граждани, контрол или поглед на разследванията и на предприетите мерки.

(6) Не могат да се добавят юридически лица или органи, упражняващи изключително или предимно търговска дейност, или публични държавни юридически лица, представляващи отрасъл, или предприятие от този отрасъл..

(7) Всеки административен акт изготвен съгласно този член, подлежи на анулиране по решение на някоя от Камарите на Парламента.

(8) В този закон:

(а) всички разпоредби, отнасящи се до държавно учреждение, спрямо което този закон се прилага, се отнасят и до министрите и служителите в това учреждение; и

(б) всички разпоредби, които се отнасят до орган на управление, спрямо който този закон се прилага, се отнасят и до членовете и служителите на този орган на управление.

Предмет на разследването

5. - (1) В съответствие с разпоредбите на този член, Пълномощникът може да провежда разследване на всички действия, предприемани от и от името на държавно учреждение или друг орган на властта, спрямо който този закон се прилага, и при условие, че тези действия са предприети в изпълнение на административните му функции , в случаите, когато -

(а) по надлежния ред е отправена писмена жалба до член на Камарата на Общините от гражданин, който претендира, че е бил ощетен в резултат на лошо управление вследствие на така предприетите действия; и

(б) член на Камарата със съгласието на жалбоподателя е предал жалбата на Пълномощника, с молба за разследване.

(2) Освен в предвидените, Пълномощникът не води разследване по силата на този закон и в следните случаи:

(а) всяко действие, което жалбоподателят има или е имал право да обжалва пред трибунал, създаден с нормативен акт, или по силата на прерогатив на Нейно Величество;

(б) всяко действие, по отношение на което жалбоподателят има или е имал право да бъде удовлетворен чрез съдебна процедура пред всеки съд;

В подобни случаи се дава право на Пълномощника да започне разследване, ако се убеди, че при конкретните обстоятелства жалбоподателят не може или не е могъл да се възползва от тези си права.

(3) Без да влиза в противоречие с алинея (2) от този член, Пълномощникът не се заема с разследване на действия или случаи, описани в Приложение 3 към този закон.

(4) Нейно Величество може да внася поправки в посоченото Приложение 3 с Кралски Указ, с който от Приложението могат да бъдат изключени действия или случаи,; и всеки административен акт, издаден по силата на този член, подлежи на анулиране по решение на някоя от Камарите на Парламента.

(5) Когато решава да започне, да продължи или да прекрати разследване съгласно този закон, Пълномощникът спазва разпоредбите в този член и действа в съответствие със собствените си убеждения; и Пълномощникът решава дали жалбата е изготвена по реда,предвиден в този закон.

(6) Административната дейност, на лице, назначено от Лорд канцлера за член на административния персонал на някой съд или трибунал, се счита за административна дейност в министерството, ръководено от Лорд канцлера, а в Северна Ирландия - на Северно ирландската съдебна служба.

Разпоредби относно жалбите

6. - (1) Жалба съгласно този закон може да бъде подадена от всяко лице или орган със или без статут на юридическо лице, при условие, че то не е:

(а) орган на местната власт или друга институция, , създаден за целите на държавното управление или на местното самоуправление, или за ръководството на отрасъл или предприятие, публична държавна собственост;

(б) всеки друг орган на властта или управителен орган, чиито членове са назначени от Нейно Величество, или от някой от Министрите на Короната (Ministers of the Crown) или на държавно учреждение, или чиито приходи се формират изцяло или частично със средства, осигурени от Парламента.

(2) В случай на смърт на лицето, което има право да подаде жалба съгласно разпоредбите на този закон, или на невъзможност да действа от свое има поради някаква друга причина , жалбата може да бъде подадена от неговия личен представител или от член на неговото семейство, или от друго лице, подходящо да го представлява; но с изключение на тези случаи, жалбата се допуска за разглеждане съгласно този закон, само ако е подадена лично от заинтересованото лице.

(3) Жалбата се допуска за разглеждане съгласно този закон, ако е подадена до член на Камарата на общините не по-късно от дванадесет месеца от деня, в който жалбоподателят за пръв път е узнал за нарушенията, описани в жалбата; но Пълномощникът може да проведе разследване и по жалба, която не е подадена в този срок, ако прецени, че са налице обстоятелства, които налагат това.

(4) Освен в случаите, предвидени в алинея 5, жалбата се допуска за разглеждане съгласно този закон, когато жалбоподателят е жител на Обединеното Кралство (или,, е бил такъв към момента на неговата смърт) или жалбата се отнася до действия, предприети спрямо него докато се е намирал на територията на Обединеното Кралство или на съоръжение в обозначена по смисъла на Закона за континенталния шелф от 1964 г. територия, или на кораб или на самолет, регистриран в Обединеното Кралство, или ако жалбата е във връзка с права или задължения, полагащи се или възникнали на територията на Обединеното Кралство или на територията на такова съоръжение, кораб или летателен апарат.

(5) Жалба за разследване по силата на този закон може да бъде допусната и когато -

(а) жалбата се отнася до действия, извършени в която и да е друга държава или територия извън Обединеното Кралство от служител, (който не е почeтен консул) изпълняващ консулски функции от името на Правителството на Обединеното Кралство; и

(б) жалбоподателят е гражданин на Обединеното Кралство и Колониите, който съгласно член 2 от Закона за имиграцията от 1971 г., има право на местопребиваване в Обединеното Кралство.

Процедура за водене на разследвания

7. - (1) Когато Пълномощникът предприема разследване по жалба съгласно този закон, той е длъжен да осигури на ръководителя на засегнатото учреждение или орган на властта, както и на всяко друго лице, което, според твърденията в жалбата, е извършило или разпоредило обжалваното действие, възможност да даде обяснение по всяко от твърденията, изложени в жалбата.

(2) Всяко разследване има поверителен характер, като процедурата за провеждане на разследването се определя от Пълномощника според конкретния случай; и без да влиза в противоречие с общия характер на предишните разпоредби, Пълномощникът има право да получава информация от всички лица и по всички начини, да изисква всякакви сведения, както и да определя дали заинтересованият може да бъде представляван в хода на разследването от адвокат, или по друг начин.

(3) Пълномощникът има право за целите на разследване, водено съгласно този закон, да изплати на жалбоподателя или на всяко друго лице, което осигури или предостави информация -

(а) суми за покриване на целесъобразно направените от тях разходи;

(б) парични компенсации за изгубеното от тях време, в размер и при условия, определени от Министерство на финансите.

(4) Провеждането на разследване съгласно този закон не влияе върху вече предприетите от заинтересованото учреждение или орган на властта действия, или върху правата и задълженията му да предприема по-нататъшни действия по отношение на който и да е от разследваните въпроси; но в случаите, когато жалбоподателят е бил експатриран от Обединеното Кралство със заповед, издадена съгласно Закона за ограничаване пребиваването на чужденците от 1914 г. и 1919 г., или съгласно Закона за имиграцията от 1971 г., той може по разпореждане на Пълномощника да получи разрешение, при определени от Държавния секретар (State Secretary) уславя, да се върне и да остане в Обединеното Кралство за целите на разследването.

Доказателства

8. - (1) При водене на разследване съгласно този закон, Пълномощникът може да изисква информация или документи от всеки министър, служител или член на заинтересованото учреждение или орган на властта, или от всяко друго лице, което по негова преценка може да даде такава информация или да предостави такива документи.

(2) За целите на всяко разследване Пълномощникът има същите правомощия, които има съдът както по отношение присъствието и воденето на разпити на свидетелите (включително процедурата по даване на показания под клетва или потвърждаване на показания, дадени в чужбина), така и по отношение представянето на документи.

(3) По отношение разкриването на информация за целите на разследването от поданик на Нейно Величество, никакво задължение за опазване на тайна или друго ограничение, наложено с нормативен акт или закон, не може да бъде прилагано; и във връзка с разследване съгласно този закон, Короната няма право на отредените й по закон привилегии относно представянето на документи или предаването на доказателства при съдебни процедури.

(4) Никой не може да бъде задължен или упълномощен по силата на този закон да дава каквато и да е информация и да отговаря на какъвто и да е въпрос относно заседания на Кабинета или на някоя от неговите комисии, или да представя документи, които се отнасят до такива заседания; и за целите на тази алинея удостоверението за предоставена информация, отговор на въпрос, документ, или част от документ, издадено от Секретаря на Кабинета (Secretary of the Cabinet) с одобрението на Министър председателя, се смята за окончателно.

(5) В съответствие с алинея (3) от този член, никой не може да бъде принуден за целите на разследването съгласно този закон, да даде такива доказателства или да представи такива документи, за каквито не би могъл да бъде принуден да даде или представи при граждански процедури пред съда.

Възпрепятстване и неуважение

9. - (1) Пълномощникът може да уведоми съда за всеки случай, в който някое лице без законно основание възпрепятства него или негов служител при изпълнение на служебните му задължения съгласно този закон, или има вина за каквото и да е действие или бездействие във връзка с разследване според този закон, което би могло, ако разследването представляваше процедура пред съда, да се сметне за неуважение към съда.

(2) Когато бъде уведомен за нарушение по този член, съдът може след като се запознае със случая и след като изслуша всички свидетели, които могат да дадат сведения против или в полза на лицето, обвинено в нарушение, и всички становища в негова защита, да му наложи такива мерки, каквито би му наложил, ако то беше извършило подобно нарушение спрямо съда.

(3) Нищо в този член не може да бъде тълкувано като приложимо спрямо предприемането на което и да е от действията, предвидени в алинея (4) от член 7 от този закон.

Доклади на Пълномощника

10. - (1) За всеки случай, по който Пълномощникът предприеме или реши да не предприема разследване, той изпраща до члена на Камарата на Общините, чрез когото е било направено искането за разследване (или ако той не е вече член на тази Камара, до член на същата Камара, до когото сметне за уместно) доклад за резултатите от разследването или становище за мотивите му да не провежда разследване.

(2) Във всеки случай, когато Пълномощникът проведе разследване според този закон, той изпраща също така доклад за резултатите от разследването и до ръководителя на учреждението или органа на властта, чиито действия са обжалвани, и до всяко лице, което според твърденията в съответната жалба, ги е извършило или разпоредило.

(3) Ако след провеждане на разследване според този закон Пълномощникът установи, че жалбоподателят е претърпял несправедливост в резултат от лошо управление и че тази несправедливост не е била или няма да бъде поправена, той може, ако прецени за необходимо, да представи пред всяка от Камарите на Парламента специален доклад по случая.

(4) Пълномощникът представя веднъж годишно пред всяка от Камарите на Парламента цялостен доклад за своята дейност според този закон и може, по своя преценка, периодично да представя пред всяка от Камарите на Парламента специални доклади.

(5) Съгласно Закона за дискредитиране (за уронване на престижа), с абсолютна привилегия се ползва -

(а) публикуване на каквито и да са факти, изложени от Пълномощника в доклад пред някоя от Камарите на Парламента;

(б) публикуване на каквито и да са факти, свързани с разследването, посочени от член на Камарата на Общините на пълномощника или негови служители, или от Пълномощника или негови служители на член на Камарата на Общините;

(в) публикуване на доклад или становище по жалбата, получени от член на Камарата на Общините съгласно ал.1 от този член, до засегнатото лице, подало жалбата;(г) публикуване от Пълномощника на доклада, изпратен от него на лице съгласно алинея (2) от този член.

Разпоредби за секретност на информацията

11. - (1) При изпълнение на задълженията си, Пълномощникът и неговите служители спазват разпоредбите на Закона за служебна тайна от 1911 г.

(2) Информацията, получена от Пълномощника или негови служители в хода на разследването съгласно този закон, не подлежи на разпространяване, освен -

(а) за целите на разследването и на изготвянето на доклад по него, съгласно този закон;

(б) за целите на каквато и да е съдебна процедура относно престъпление, съгласно Законите за служебна тайна от 1911 - 1939 г., за което се твърди, че е извършено във връзка с информация, получена по силата на този закон от Пълномощника или някой негов служител, или относно лъжесвидетелстване, за което се твърди, че е извършено в хода на разследването съгласно този закон или за целите на предварителното разследване с оглед на предприемане на такива процедури; или

(в) за целите на каквито и да са съдебни процедури по член 9 от този закон; Пълномощникът и неговите служители не могат да бъдат призовавани да дават показания в каквито и да са съдебни процедури (различни от гореспоменатите), по въпроси, за които те са узнали в хода на разследване според този закон.

(2А) Когато Пълномощникът изпълнява едновременно и длъжността Пълномощник по здравеопазването, някой подаде жалба до него в качеството му на такъв Пълномощник, и тя е свързана отчасти с въпрос, по който това лице вече е подало жалба съгласно този закон, или подаде впоследствие такава жалба, информацията, получена от Пълномощника или негови служители в хода на разследването, може да бъде разгласена само във връзка с другата жалба.

(3) Министър на Короната (Minister of the Crown) има право да дава писмено предупреждение на Пълномощника относно документ или информация, или отделна категория документи или информация, посочени в предупреждението, според което по преценка на Министъра, разкриването на този документ или информация, или на документи или информация от тази категория, би могло да се използва във вреда на държавната сигурност или по някакъв друг начин против обществения интерес; и когато е дадено такова предупреждение, нищо в този закон не може да бъде основание, упълномощаващо или задължаващо Пълномощника да предостави на когото и да било за каквито и да са цели документ или информация, посочени в предупреждението, или документ или информация от категорията, посочена в него.

(4)Разпоредбите на този член, отнасящи се за Министър на Короната (Minister of the Crown), се отнасят и за пълномощниците по митата и акцизите и за пълномощниците по местните данъци.

Консултации между Парламентарния пълномощник и Пълномощниците по здравеопазване

11А. - (1) Когато, в някой от етапите в процеса на провеждане на разследване според този закон пълномощникът прецени, че жалбата засяга частично въпрос от компетенциите на пълномощника по здравеопазване за Англия, за Уелс или за Шотландия, той има право -

(а) в случай, че не изпълнява едновременно и длъжността на такъв Пълномощник, да се консултира с него относно жалбата; и

(б) ако сметне за необходимо, да уведоми лицето, подало жалба според този закон за възможността да подаде жалба според Част V от Закона за здравеопазването от 1977 г. (до пълномощника по здравеопазване за Англия и за Уелс) или, в зависимост от случая, според Част VІ от Закона за здравеопазването от 1978 г. (Шотландия) (до пълномощника по здравеопазване за Шотландия).

(2) Когато, по силата на алинея (1) пълномощникът се консултира с пълномощника по здравеопазване във връзка с жалба според този закон, той може да се консултира с него по всеки въпрос, свързан с жалбата, включително -

(а) провеждането на всяко разследване по тази жалба, и

(б) формата, съдържанието и публикуването на доклад за резултатите от такова разследване.

(3) Предвиденото в член 11(2) от този закон, не се прилага по отношение информацията, получена от пълномощника или от някой негов служител в процеса на консултациите, провеждани в съответствие с този член.

Допълнителни разпоредби

Тълкуване

12. - (1) В този закон изброените по-долу понятия се употребяват в следните значенията -

“действия” означава и неизпълнение на действия, и всеки друг израз със сходно на действие значение следва да се тълкуват по същия начин;

“Пълномощник” - Парламентарен пълномощник по управление;

“Съд” - по отношение на Англия и Уелс означава Висш апелативен съд (High Court), по отношение на Шотландия - Съд с наказателна юрисдикция (Court of Session)и по отношение на Северна Ирландия - Висш апелативен съд на Северна Ирландия (High Court of Northern Ireland);