Ш В Е Ц И Я

Конституция на Кралство Швеция

(извлечение)

Чл.6

(1)Парламентът избира един или повече омбудсмани, които да осъществяват контрол, съобразно дадените от Парламента инструкции, за прилагането на законите и други нормативни актове от държавните служби. Омбудсманът може да започне законови процедури в случаите, посочени в тези инструкции.

(2)Омбудсманът може да присъства на разискванията на административен орган или в съда, както и да има достъп до протоколите и други документи на съда или на административния орган. При поискване от страна на омбудсман, всеки съд или административен орган, както и всеки държавен служител или служител на местното управление, трябва да предостави исканата информация и доклади. Подобно е и задължението на всяко друго лице, подлежащо на контрол от страна на омбудсмана. При поискване омбудсманът е подпомаган от прокурор.

(3) Допълнителни разпоредби относно омбудсманите са изложени в закона на Риксдага.

Чл.7

1. Парламентът избира финансови ревизори измежду членовете си, които да проучат действията на държавата. По решение на Парламента внимателното разглеждане от страна на ревизорите може да се разпростре и върху други дейности. Парламентът изготвя постоянни права за ревизорите.
2. Според законовите разпоредби ревизорите могат да изискват документи, данни и доклади, необходими за разследването им.
3. Допълнителни разпоредби относно ревизорите са изложени в закона на Риксдага.

Чл.8

(1)Наказателно-правни процедури относно престъпление, извършено от член на Върховния съд или член на Върховния административен съд при изпълнение на служебни задължения, трябва да се отнесат до Върховния съд от парламентарен омбудсман или от Министъра на правосъдието.

(2) Върховният съд също така проучва и определя дали съобразно с разпоредбите, формулирани в тази връзка, член на Върховния съд или член на Върховния административен съд да бъде уволнен или временно отстранен от длъжност, или да се подложи на медицински преглед. Споменатите процедури се започват от парламентарен омбудсман или от Министъра на правосъдието.

Парламентарни oмбудсмани

Правителственият акт

(извлечение)

Глава Дванадесета. Парламентарен контрол

Риксдагът избира един или повече омбудсмани, които да контролират съобразно инструкциите, дадени им от Риксдага, прилагането на законите и други нормативни актове в обществените служби. Омбудсманът може да започне правни процедури в случаите, посочени в инструкциите.

Омбудсманът може да присъства на съдебните заседания или на заседанията на административната власт, както и да има достъп до водените в тези случаи протоколи и други документи. Всеки съд или административна власт, както и всeки държавен служител или служител на местното управление при поискване предоставя на омбудсмана съответната информация и доклади. Подобно е и задължението на всяко друго лице, различно от гореспоменатите, което подлежи на контрола на омбудсмана. Прокуратурата подпомага омбудсмана при искане от негова страна. Допълнителни условия относно омбудсманите са изложени в Закона на Риксдага.

Закон на Риксдага

Глава Осма. Определени служители и институции

Чл. 10.

Риксдагът има четирима омбудсмани (парламентарни омбудсмани): Главен парламентарен омбудсман и трима парламентарни омбудсмана. Главният парламентарен омбудсман е административен директор на Управлението на омбудсманите, като решава главните задачи по неговата дейност.

Изборът на Главен парламентарен омбудсман се провежда отделно. Останалите парламентарни омбудсмани се избират индивидуално. При избор на омбудсман чрез тайно гласуване се прилага процедурата, предвидена в чл.1, параграф 2.

Омбудсманът се избира за четири години, които започват да текат от момента на неговото избиране или от по-късна дата, определена от Риксдага. По молба на Конституционния комитет Риксдагът може да освободи от мандат преди предвидения срок омбудсман, който е загубил неговото доверие.

При оттегляне на омбудсман от служба преди изтичането на неговия мандат, Риксдагът трябва да избере възможно най-скоро приемник за нови четири години.

При невъзможност от страна на омбудсмана да изпълнява своите задължения в продължителен период от време поради болест или друга причина, Риксдагът избира друго лице на неговото място за този временен период.

Глава Девета. Норми относно управлението на административния персонал

Чл. 8.

Може да бъде взето решение за започване на производство срещу служител, посочен по-долу, извършил нарушение при изпълнение на служебните си задължения:

(…)

2. В случай на правна процедура срещу член на Административния съвет на Риксдага, срещу член на Комисията за проверка на изборите или член на Съвета за жалби на Риксдага, срещу парламентарен омбудсман или секретаря на Камарата, само от Конституционния комитет.

Инструкции относно парламентарните омбудсмани,

Акт, издаден на 13 ноември 1986

Настоящето беше определено съобразно с решението на Риксдага.

Задачи

1.Съобразно с чл.8.10 от Закона за Риксдага омбудсманите са четири: Главен парламентарен омбудсман и три парламентарни омбудсмани.

Главният парламентарен омбудсман и тримата парламентарни омбудсмани имат за задача да контролират до степен, определена от чл.2, дали тези, които упражняват публична власт, спазват законите и други нормативни актове, както и дали изпълняват своите задължения и в други отношения.

2. Подлежащи на контрол от страна на омбудсманите са:

1. Държавните и общински власти,

2. Длъжностните лица и други служители на тези власти,

3. Други лица, чиято служба или назначение включва упражняването на публична власт до степен, доколкото е засегнат този аспект от тяхната дейност,

4. Служители и лица, назначени от публични организации, които изпълняват от името на тези юридически лица дейности, при които чрез посредничеството на организацията правителството оказва решително влияние.

Контролът върху офицери от въоръжените сили се ограничава до офицери с чин лейтенант или по-висши чинове, както и до съответветстващите на тези чинове рангове.

Контролът на омбудсман не се разпростира върху:

1.Членове на Риксдага,

2.Административния съвет на Риксдага, Съвета за проверка на изборите, Съвета за жалби на Риксдага, секретаря на Камарата,

3. Членове на Съвета на Риксбанк, Управителя на Риксбанк и неговите заместници, с изключение на случаите, при които гореспоменатите упражняват властта на Риксбанк да взема решения съобразно Закона за регулация на парите и кредита (1992).

4. Правителството и министрите,

5. Министъра на правосъдието,

6. Членове на общинските органи, осъществяващи политиката на общините.

Един омбудсман не подлежи на надзор от страна на друг омбудсман.

Понятието служебно лице в настоящия акт, освен ако не е посочено друго, се отнася до лицата, които са обект на контрол от омбудсманите.

3. Омбудсманите трябва специално да установят спазването на разпорежданията на Правителствения акт за обективност и безпристрастност от страна на съда и публичната власт, а също така да се убедят, че е налице зачитане на основните права и свободи на гражданите в публичната администрация.

При контрола върху общинските власти омбудсманите трябва да вземат под внимание начините на общинско самоопределение.

4. Омбудсманите трябва да съдействат за преодоляване несъвършенствата в законодателството. Ако по време на тяхната надзорна дейност е налице необходимост за извършване на поправки в законодателството или за вземане на други мерки от страна на държавата, омбудсманите могат да се обърнат към Риксдага или към правителството.

Парламентарните омбудсмани трябва да се консултират с Главния парламентарен омбудсман, преди да предприемат действията, споменати по-горе.

5. Омбудсманите осъществяват надзор при оценка на жалбите, направени от обществеността, като извършват необходимите проучвания и други подобни разследвания.

Омбудсманите трябва да се допитват до Главния парламентарен омбудсман относно проучванията и разследванията, които възнамеряват да извършат.

6. Омбудсманите приключват разследваните случаи с решение, съдържащо мнение

по въпроса дали мярката, взета от даден орган на властта или служител, е в нарушение на правото или на някакъв закон или на друг нормативен акт, или по друг начин е погрешна или неподходяща. Омбудсманите могат да правят изявления с цел да способстват за еднакво и правилно прилагане на правото. В ролята си на извънреден обвинител омбудсманът може да започне съдебно производство срещу служител, който противно на задълженията на своята длъжност или пост, е извършил нарушение, различно от престъпленията, визирани в Закона за свобода на пресата. Ако след проучването на даден случай омбудсманът е убеден, че е извършено подобно престъпление, трябва да се приложат предвидените в закона условия относно предварителното разследване, съдебното преследване и отказване от правото на преследване. Заедно с това трябва да се приложат и процедурите, отнасящи се до правомощията на прокурорите в наказателните дела от общ характер, които подлежат на преследване от държавата. Делата, предоставени за разглеждане от районен съд, могат да бъдат разглеждани пред Върховния съд само ако са налице изключителни основания за това.

Ако може да се започне дисциплинарна процедура срещу служител, който, не зачитайки задълженията на своята длъжност или пост, е допуснал грешка, омбудсманите могат да отнесат въпроса до упълномощените да взимат подобни мерки лица. В случай на лица със свидетелство за професия или с друг сертификат, даващ право на упражняване на медицинска професия като зъболекар, търговец на дребно на фармацевтични продукти, ветеринарен хирург, който е допуснал груба некомпетентност в своята професионална дейност или е показал по друг начин, че е очевидно негоден да практикува, омбудсманите могат да представят доклад на имащите власт да вземат решение за отмяната на квалификацията или пълномощията. Подобно искане за ограничаване обсега на квалификацията може да бъде направено, когато лице с подобни квалификации е злоупотребило с властта си по някакъв друг начин.

Ако омбудсманите сметнат за необходимо провинилият се служител да бъде уволнен или временно освободен от длъжност поради криминални прояви или поради грубо или повторно нарушение, омбудсманът може да предостави делото на овластените да взимат подобни мерки.

Когато омбудсман е докладвал за нарушения, предвидени в предходните два параграфа, му се предоставя възможността да включи своето собствено разследване към делото, както и да изкаже мнение за всяко проучване на случая, направено от друго лице, а също така и да присъства в случай на устен разпит. Това право не важи в случаите на временно отстраняване от служба.

7. Ако орган на властта е взел решение срещу държавен служител по дело, включващо прилагането на специални правила в правото или други нормативни актове, засягащи служителите и дисциплинарните въпроси, или уволнение, или временно отстраняване от служба поради престъпление или простъпка, омбудсманът може да отнесе делото до съда за преразглеждане на решението. Това се прилага също при решение на орган на властта, засягащо дисциплинарни мерки срещу лекарски или болничен персонал, ветеринарни хирурзи, срещу служещи във въоръжените сили; както и решението на орган на властта в случаите, засягащи сертификатите, описани в параграф трети на чл.6. По-подробни правила за подобно отнасяне са издадени под формата на закон или други нормативни актове.

В случай че служител е отнесъл до съда, съобразно с действащите разпоредби, решение за преразглеждане от рода на споменатите в предходния параграф, и ако това решение е било взето въз основа на доклад на омбудсман, по време на диспута омбудсманът трябва да действа от името на обществеността срещу служителя. Същото важи и за случаите, в които омбудсманът е поискал преразглеждане на решението. Условията на закона или на другите нормативни актове, засягащи работодатели, трябва да се прилагат съответстващо към омбудсманите, там където споровете, споменати в настоящия параграф, са засегнати.

Условията, посочени в 4.7 и 5.1 от Закона за исковете при трудовите спорове (1974) не се прилагат в случаи, при които действието е било предизвикано от омбудсман.

8. Омбудсманите не трябва да взимат страна срещу подчинен служител при липса на независими власти, освен ако няма изключителни основания за това.

9. Правомощията на омбудсманите да започват законови процедури срещу член на Върховния съд или на Върховния административен съд, да настояват за уволнение или лишаване от длъжност на такъв служител, да изискват от служителя да се подложи на медицински преглед са формулирани в Правителствения акт.

10. Омбудсманите са длъжни да започнат и водят законовите производства, които Конституционният комитет е решил да заведе срещу министър, съобразно с чл.12.3 от Правителствения акт. Омбудсманите са длъжни да започнат и водят производства срещу служители на Риксдага или на неговите служби, по решение на комисии на Риксдага в съответствие с разпоредбите, с изключение на правни процедури срещу омбудсман.

Друго задължение на омбудсманите е да оказват съдействие на комисиите на Риксдага в предварителни проучвания, засягащи онези служители, споменати в предходния параграф.

11. Всяка година омбудсманите са длъжни да предоставят най-късно на 15 ноември печатен доклад относно изпълнението на своята длъжност в периода от 1 юли на предходната година до 30 юни на настоящата година. Този доклад трябва да дава обяснение на действията, предприети по силата на параграф 1 на чл. 4 , пар. 2-4 на чл. 6 и чл. 7 заедно с други важни решения, публикувани от омбудсманите. Докладът освен това трябва да съдържа проучване на тяхната дейност в други отношения.

• Организация

12. В съответствие с 8.10 от Закона на Риксдага, Главният парламентарен омбудсман е управителното тяло и взима решения относно основните насоки на дейност. В неговите управленски директиви трябва да са установени предписания, засягащи организацията на тези дейности и разпределението на дела между омбудсманите.

13. Дейността на омбудсманите подлежи на управление от секретариата на омбудсманите (Оmbusmannaexpedition), който назначава управителен директор, началници на поделения и друг управленски състав според формулировката на Риксдага. При необходимост и наличие на разполагаеми средства Главният парламентарен омбудсман може да назначи експерти и арбитри. Главният парламентарен омбудсман определя задълженията на персонала.

Като подчинен на Главния парламентарен омбудсман, управителният директор ръководи работата на секретариата, а също така е длъжен при поискване да съдейства на омбудсманите.

14. В допълнение към тези инструкции и онези, включени в неговите управленски директиви, Главният парламентарен омбудсман трябва да издаде правила и предписания за работата на секретариата.

Главният парламентарен омбудсман има за задача да се консултира с Конституционния комитет относно важни организационни въпроси.

Омбудсманът е длъжен, преди да се обърне към Конституционния комитет, да се консултира с Главния парламентарен омбудсман.

15. Независимо от смисъла на управленските директиви, Главният парламентарен омбудсман може да вземе особено решение, разпределяйки определен(и) случай(и) на себе си или на други омбудсмани.

В допълнение, Главният парламентарен омбудсман може да упълномощи чрез управленските директиви или чрез някое друго решение служители от секретариата на омбудсманите да вземат мерки при подготовката на дадено дело, както и да провеждат разследвания, без да имат правото обаче да правят коментари, дори въобще да се произнасят от името на омбудсмана. По същия начин може да бъде упълномощен управителният директор да взима управленски решения, с изключение на онези, засягащи назначаването на началници на поделения.

16. Когато Главният парламентарен омбудсман е в отпуск или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, за негов заместник се назначава онзи от останалите омбудсмани, който е с най-дълъг стаж. Ако двама или повече омбудсмани са служили еднакво дълго време, с предимство се ползва по-старият.

Ако омбудсман е възпрепятстван да изпълнява задълженията си в продължителен период от време, било поради болест или друга причина, Главният парламентарен омбудсман или неговият заместник трябва да уведоми Риксдага за действие в съответствие с последния параграф на чл.8.10 от Закона на Риксдаг.

• Оплаквания

17. Оплакванията трябва да бъдат представени в писмена форма. Писменото оплакване трябва да сочи кой орган на властта, на коя дата и с какво действие е предизвикал оплакването, както и името и адреса на жалбоподателя. Ако жалбоподателят притежава документ, който да е от значение за разглеждането и преценяването на случая, то този документ трябва да бъде прикрепен към жалбата.

Лице, което е било лишено от свобода, може да пише до омбудсмана, без да е възпрепятствано от ограниченията, които може да се отнасят до него за изпращане на писма и други документи.

При поискване от страна на тъжителя секретариатът трябва да потвърди получаването на оплакването.

18. Ако един спор, предмет на жалба, може да бъде разгледан подобаващо и преценен от орган на властта, различен от омбудсмана, и ако този орган разглежда случая за пръв път, омбудсманът може да отнесе оплакването до споменатия орган, така че последният да предприеме действия. Оплаквания може да се отнасят само до Министъра на правосъдието при предварително съгласие.

Ако жалбата е насочена срещу член на Шведския съюз на юристите, и ако посоченият спор може да бъде разгледан от орган на Съюза на юристите съгласно параграф четвърти на 8.7 от Процесуалния кодекс, омбудсманът може да отнесе жалбата до Съюза на юристите.

19. Омбудсманите трябва да уведомят тъжителя своевременно дали неговата жалба е била отхвърлена, регистрирана, отнесена до някоя друга служба съгласно чл. 18, или е била предмет на проучване.

• Основни правила за разглеждане на казуси

20. Омбудсманите не могат да започват разследвания на обстоятелства отпреди две или повече години, освен ако не са налице извънредни основания за това.

21. Омбудсманите са длъжни да изпълняват изискваните мерки по разследването при разглеждане на жалби и други казуси.

Когато омбудсманите, съобразно с разпорежданията на Правителствения документ, изискват информация и показания за случаи, различни от онези, при които е взето решение да се назначи предварително разследване, могат да наложат глоба не надвишаваща 1000 шведски крони. Омбудсманите могат да наложат такава глоба, ако са били сезирани. Ако са налице съмнения, че на служител, виновен за нарушение и подлежащ на дисциплинарните мерки, предвидени в Закона за служебното назначаване (1976), не може да му бъде издадено писмено предупреждение, съгласно параграф първи от 14.1 на закона, в срок от две години от извършване на нарушението, то омбудсманите могат да издадат съответното предупреждение. Този нормативен акт се прилага и относно онези, които, по силата на други разпореждания, също подлежат на дисциплинарни мерки и предупреждения, както и на съответното известие.

Когато омбудсман присъства на разглеждането на съдебни спорове или на спорове в други обществени органи на властта, няма право да изказва мнение.

22. Омбудсманът може да упълномощи друго лице да проведе разследване, за което е взел решение да започне, както и да предизвика и да започне съответните правни процедури, освен ако последните не засягат член на Върховния съд или член на Върховния административен съд.

Решението за обжалване на присъда или съдебно решение пред по-горна инстанция може да бъде взето единствено от омбудсман.

В случаите, посочени в чл. 7, омбудсманът може да назначи служител към персонала на омбудсманите да проведе законовите процедури от името на омбудсмана.

В случаите, визирани в параграф трети и четвърти на чл. 6, омбудсманите могат да упълномощят служители към персонала да предприемат изискуемото действие.

23. Делата приключват след устно представяне, като отговорен за това е служител към секретариата на омбудсманите или лице, назначено специално за тази работа. Решения относно отхвърлянето или регистрирането на дадено дело могат да бъдат направени и без подобно представяне. Омбудсманите могат да приключат и други дела без устно представяне при наличието на извънредни основания за това.

24. Трябва да се води протокол на всички дела и на действията, предприети по тях. Документалните записи на всички решения, заедно с имената на лицата, които са ги взели, трябва да се съхраняват в секретариата на омбудсманите. Тези записи трябва да посочват също така и отговорните за устното представяне, както и датата и съдържанието на решението. Трябва да се води регистър на специално обозначени 100 решения. Писмени записи трябва да се водят по време на проучвания и при нужда, възникнала по други причини.

• Различни правила