България е на път да се отчете със закон срещу тероризма.
7 месеца след атентатите в САЩ и след като бяха приети няколко декларации, правителствени постановления и дори Национален план, МВР и правосъдното министерство обявиха, че са готови с проект за закон за мерките срещу финансирането на тероризма.
Положителен е фактът, че веднага след изготвянето на проекта и още преди той да бъде вкаран в правителството и в парламента, авторите му го представиха на специална дискусия пред магистрати, журналисти, експерти и дипломати.
Този закон обаче ще предизвика много въпросителни и спорове още преди да стигне до пленарна зала и до "Държавен вестник". Нещо, което е естествено, когато става дума за подобен тип "извънредно законодателство". Даването на огромни правомощия на вътрешния министър и възможността да се блокират пари, средства и имущество на физически и юридически лица винаги са предизвиквали нееднозначни оценки.

Какво предвижда законопроектът?

Според авторите му целта е да се даде възможност за предотвратяване и разкриване на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризма.
Проектът предвижда възможността да бъдат блокирани парични средства, финансови актове и имущества на лица, включени в специален списък. Именно тук възниква първата въпросителна. Според проекта вътрешният министър и/или главният прокурор ще изготвят специален списък, в който ще се включват лица, свързани с тероризъм. В него ще влизат лица, посочени от Съвета за сигурност на ООН като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции с резолюция на ООН, хора, посочени от компетентни органи, предвидени в международни договори, по които България е страна, или такива, които са осъдени с влязла в сила присъда, закана или явно подбуждане към извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс. В момента в парламента за първо четене са промени в НК, които за първи път предвиждат въвеждането на наказание за тероризъм. Там последният е определен като създаване на смут или страх в населението, заплаха или принуждаване на орган на властта, на чужда държава или на международна организация да не извърши нещо в кръга на неговите функции чрез извършване на убийство, телесна повреда, палеж, отвличане, взривяване и други подобни.
Според проекта този списък ще бъде приеман и изменян от правителството, ще бъде обнародван в "Държавен вестник" и ще влиза в сила незабавно. Така

автоматично ще бъдат блокирани всички парични средства,

финансови активи и имущество на лица, включени в този списък. Нещо повече. Без значение ще е в чие владение са тези средства и имущества. Предвидено е да бъде блокирано и всичко новопридобито. Според закона под "блокиране" се има предвид преустановяване на всякакво правно и фактическо разпореждане, управление, ползване или владение, както и на действия, които биха довели до промяна в количеството, местонахождението, собствеността, характера и предназначението на съответната вещ или право. Това широко определение означава, че ако лице от списъка живее под наем в апартамент, например, то се прекратява веднага и наемният му договор.
Плащане от блокираните средства ще може да бъде извършвано само с изричното разрешение на финансовия министър. Парите обаче ще могат да се използват само за лечение, за погасяване на задължения към държавата, за плащане на заплати и за социално осигуряване.

Списъкът ще се преразглежда от правителството

поне веднъж на 6 месеца.
Лицата, които са с присъди за тероризъм или срещу които в момента има образувано наказателно производство за това престъпление, ще могат да обжалват включването си в списъка пред Върховния административен съд. Именно последната категория предизвиква най-много въпроси. Според председателя на ВАС Владислав Славов включването в този списък на лица, срещу които само е образувано дело, но нямат присъда, дава възможност за злоупотреби от страна на МВР и най-вече на прокуратурата. Така например може да бъде образувано дело срещу някого само заради икономически интереси и за да бъдат блокирани неговите имущества и сметки. "Като се има предвид колко време трае едно предварително производство и ако не бъдат прецизирани текстовете на проектозакона, фактически може да бъде унищожен човек, фирми и цели икономически формирования", обясни Славов.
Вътрешният министър Георги Петканов контрира, че за да бъде образувано едно наказателно производство, е необходимо да има законен повод и достатъчно доказателства. Той обаче не отрече, че е възможно да има злоупотреба с власт, но това щяло да бъде само изключение. Американските консултанти препоръчали в списъка да бъдат включени и лицата, които други страни са осъдили за тероризъм.
Другият спорен момент в законопроекта безспорно ще е даването на изключително големи правомощия на вътрешния министър при съмнения за тероризъм. Всички физически и юридически лица трябва незабавно да уведомяват МВР-шефа, ако у тях възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на терористичен акт. Същото задължение е заложено и за шефа на Бюрото за финансово разузнаване. Интересно е да се отбележи, че всички лица са длъжни да уведомят вътрешния министър,

без да се ограничават от съображения за служебна, банкова или търговска тайна

Нещо повече. В проекта е записано, че разкриването на тази информация не поражда отговорност за нарушаване на други закони като определено се има предвид Наказателния кодекс. Това означава, че ако банкер се натъкне на информация или пък има съмнение, че в дадена сметка има пари, от които се финансират терористи, той е длъжен да каже на МВР, без да се страхува, че попада под угрозата от наказание за издаване на банкова тайна.
Вътрешният министър има широки правомощия при сигнал за съмнение. Той веднага може с писмена заповед да спре определена операция или сделка за три работни дни. Той обаче веднага трябва да уведоми прокуратурата и да й предаде цялата информация. МВР-шефът може в неотложни случаи да разпореди с писмена заповед блокиране на парични средства, финансови активи и имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт за 30 работни дни. Той пак трябва веднага да информира прокуратурата и да й даде цялата информация. В този случай законът дава възможност на прокурор да продължи трийсетдневния срок с още 20 дни. В този срок трябва да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана.
Според председателя на ВАС Владислав Славов и тези текстове

дават възможност за злоупотреба от страна на МВР и прокуратурата

Затова той настоява да се въведе съдебен контрол върху писмената заповед на вътрешния министър. Славов смята и, че срокът от 50 дни, в които средства и финансови активи могат да бъдат блокирани, е прекалено дълъг. Според някои банкери, ако има запор върху средства в техни банки и ако съмнението по-късно отпадне, засегнатите лица могат да отправят искове за претърпени вреди и пропуснати ползи. Славов бе подкрепен от бившия военен министър Бойко Ноев, според който случаите на злоупотреба на МВР и на прокуратурата са много повече, отколкото терористите и терористичните организации у нас.
Вътрешният министър Георги Петканов защитава тезата, че заповедите не следва да се обжалват пред съд. "Разбирам, че е възможно да има злоупотреба, че е възможно да станат грешки, да има после искове, но аз поставям интересите на държавата и хората над всички останали интереси", обяви той.
Спор предизвика текстът, според който цялата информация по този закон ще се събира, обработва, систематизира, съхранява, използва и предоставя от МВР. Интересно е в такъв случай какво ще правят отделните специални служби? И ще трябва ли например военното разузнаване, Национална служба "Сигурност" и Националната разузнавателна служба да докладват първо в МВР и после на премиер, президент и председател на Народното събрание, ако се доберат до данни за тероризъм или финансиране на терористи и техни организации.
Упреци срещу законопроекта имаше и от страна на хората, които се занимават с борбата срещу прането на пари. Според тях досегашната практика по закона срещу изпирането на пари е показала, че често лица и фирми, които подават сигнали, стават обект на заплахи. "Затова е необходимо да се предвиди защита на тези хора и тяхната самоличност да се запазва в тайна", препоръча Свилен Мечев, шеф на отдела срещу прането на пари в Общинска банка.
Законопроектът

предвижда солени глоби - от 5000 до 15 000 лв.,

ако физическо лице не блокира средства или пък не сигнализира при съмнение. За юридическите лица санкцията е от 10 000 до 100 000 лв. Интересно е по какъв точно начин ще бъде установено, че дадено физическо или юридическо лице е имало съмнение, но не е докладвало. Този текст също дава възможност за нееднозначен прочит.
Факт е, че приемането на закона за мерките срещу финансирането на тероризма ще бъде в полза на кандидатурата ни за членство в НАТО през ноември т.г. в Прага. За това свидетелства и изключителният интерес, който проявиха посолствата на САЩ и Великобритания към дискусията, като британският посланик Йън Сутър дори присъства лично. Именно той попита кога ще бъде приет законът и получи отговор - през юни.
Публична тайна е, че тези две страни следят много внимателно и дискретно консултират мерките за борба срещу тероризма у нас. Затова е сигурно, че закон ще има. Въпросът е документът да е добър. Не да отбива "номера", да не дава възможност заради едни ценности да бъдат пренебрегнати други.