СИВАТА ИКОНОМИКА ПРЕВЗЕМА СВЕТА

Изследователи от цял свят отдавна се опитват да дадат определение на сивата икономика. Едно от най-популярните определения звучи така: "пазарно производство на стоки и услуги, незаконно или законно, което не попада в официалните статистики при изчисляването на БВП". При по-обхватно изследване на въпроса става ясно, че сивата икономика включва недекларирани приходи от производството на законни иначе стоки и услуги, които идват или от парични плащания, или от бартери - тоест, всички онези икономически дейности, които, ако са декларирани пред държавата, ще бъдат обложени с данъци и такси. Но в крайна сметка всяка дефиниция би била погрешна, защото сивата икономика действа на принципа на бързо течащата вода - тя се приспособява към промените на данъчните закони, към санкциите на данъчните власти, както и към по-общите закони на морала.
Именно на сивата икономика бе посветена международната конференция "Неформалната икономика в страните - кандидатки за членство в ЕС: размери, обхват, тенденции и препятствия пред разширяването на съюза", която с проведе миналата седмица в резиденция "Бояна". Форумът бе организиран от Центъра за изследване на демокрацията, фондация "Бертелсман" и Световната банка.
Какво показват цифрите? Според експертите през последните години сивата икономика отбелязва ръст в страните по цял свят. В доклада на проф. Фридрих Шнайдер, заместник-ректор на Университета "Йоханес Кеплер" в Линц, Австрия, бяха цитирани цифри от изследване, проведено в 22 страни от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз, както и сред 21 западноевропейски страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Изследването сочи, че през периода 1990-1993 г. сивата икономика като дял от БВП е най-висока в Грузия - 53.6 процента. За България през този период цифрата е 26.3 на сто. Най-добре са Чехия - 13.4% нелегална икономика, и Словакия - 14.2% от БВП.
През периода 2000-2001 г. у нас делът на сивата икономика нараства до 36.4 на сто. Македония отбелязва "регионален рекорд" с 45.1 на сто.
Изследванията на проф. Шнайдер сочат, че е налице изключително тревожната тенденция сивата икономика да се разраства и в развитите страни от ОИСР. В държавите, които членуват в нея, средният размер на сивата икономика в процент от БВП е бил 13.2% през периода 1989-1990 година. Показателят нараства до 16.7% през 2001-2002 година. С най-голям дял на сивата икономика сред страните от ОИСР са Гърция с 28.5% и Италия с 27 на сто от БВП.
Интересни са и изчисленията за работната сила, заета в сивата икономика. Според изследването на проф. Шнайдер в Грузия 53% от работната ръка е заета в нелегалния бизнес. Следват Азербайджан с 50.7% и Украйна с 41 на сто. В Централна и Източна Европа води Македония с 35.1%, следват я България с 30.4% и Хърватска с 27.4 на сто. Отличниците тук са Чехия с 12.6% и Словакия с 16.3 на сто.
Какво представлява "сивият" пазар на труда? Според приетото определение, той включва всички случаи, в които наетите работници и "работодателите им" са заети в сивата икономика.
Защо хората отиват на работа в сивата икономика?
На първо място, защото на "официалния" пазар на работна ръка разходите за един нает скачат неимоверно заради огромните данъчни и социални отчисления, както и заради законовите регулации на пазара. В много страни от ОИСР като сума тези разходи са много по-големи, отколкото работникът получава като заплата. Това обуславя и стремежът за работа в сивата икономика - и на наетите, и на работодателите, смятат експертите.
Незаконната работа може да приема различни форми. Това може да бъде "втора" работа извън или дори по време на работния ден на "официалното" място. Втори вид е участието в сивата икономика на хора, които не се водят на официалния пазар на работна ръка. Трети начин е наемането на хора (непълнолетни или нелегални имигранти), които нямат право да работят в дадена страна.
Така например в Австрия пресмятат заетите в сивата икономика през периода 1997-1998 г. на около 700 000 души (или 16% от заетите в официалния сектор). Цифрите сочат, че заетите в Дания в нелегалната икономика се увеличават от 8.3% в края на 80-те години на ХХ век до 15.4% от официално заети през 1994 година. В Германия цифрите нарастват от 8% през 1974 г. на 12% през 1982 г. и стигат до 22% (18 милиона) през 1997-1998 година.
Общо за страните от ЕС в сивия сектор на икономиката са заети около 30 млн. души, съобщи проф. Шнайдер. Общо в европейските страни членки на ОИСР работят нелегално около 48 милиона души.
Изследователите на пазара на труда отбелязват и друг тенденция - "ефективността на труда" в сивия сектор е средно с около 40% по-висока, отколкото в официалния.

ДАНЪЦИТЕ И БЮРОКРАЦИЯТА ПРАЩАТ ФИРМИТЕ "НА СЯНКА"

От всички изследвания може да се обобщят следните причини за разцвета на сивата икономика:

* Тежестта на преките и косвените данъци и отчисления, както и различните такси за регистрация и узаконяване на бизнеса, което често предполага и плащане на подкуп.
* Тежките и отнемащите много време и средства административни и бюрократични процедури и увеличените регулативни мерки от страна на държавата.

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ЗА НЕРЕДОВНИТЕ

Фирмите от сивата икономика са изправени пред редица трудности. Те например не могат да получат официален достъп до правителствени програми за финансиране или подпомагане на бизнеса, до официална информация за пазари и суровини, за маркетинг и т.н. Друга голяма пречка е липсата на възможност да се защитят чрез закона, ако се наложи.
Фирмите от сенчестия бизнес нямат и достъп до законната система за кредитиране, което се предполага, че ще бъде пречка пред развитието им. И не на последно място - те трябва да отделят значителни средства за подкупи, за да могат да действат без големи притеснения.

Процедурите по регистриране на даден бизнес са сред най-важните мотиви на фирмите да се скрият "на сянка". Проучване на Световната банка показва, че броят на тези процедури варира от 2 в Австралия до 20 в Беларус и Доминиканската република. Неслучайно в Беларус процентът на сивата икономика като дял от БВП е 47.1 на сто.
Повечето от тези административни пречки пред регистрирането на бизнеса не са свързани с данъчно облагане, с наемане на работна ръка или безопасност на труда. Те са "междинни стъпки", които излишно затрудняват бизнеса.
Сред най-досадните бюрократични препятствия предприемачите сочат получаването на бизнеслиценз за определени производства, разрешителни за износ, регистрирането на собственост и т.н.
Проучването сочи, че в България средният брой процедури за регистрация на бизнес е 10, което отнема 24 работни дни. В това отношение сме сред най-добрите от всички страни в преход от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз, дори от държави като Чехия и Полша. В Чехия броят на процедурите е също 10, но изпълняването им отнема 62 работни дни. За Полша цифрите са съответно 11 и 58.
На опашката е Румъния, където за изпълняването на 11 процедурни изисквания отиват цели... 133 дни.