От години правителството и неговият основен кредитор - Международният валутен фонд, леят мастило колко важно е да се ограничи делът на сивата икономика в България и тя да започне да плаща данъци и осигуровки. Когато обаче се стигне до конкретни мерки, които да ограничат мащаба на нежелания феномен, те са в един и същ дух - въвеждане на лицензи, регистрации, забрани, санкции.

Към днешна дата темата отново е актуална и важна - междуведомствена работна група обсъжда оптимизирането на стотиците лицензионни и разрешителни режими, правителството и МВФ започват първите обсъждания на данъчната политика и бюджета за 2003 г., в публичното пространство тече дебат за реформа на съдебната система.

При всичките тези обсъждания дисижън-мейкърите по традиция недолюбват чуждите мнения. Докладът на екип от Световната банка, представен през миналата седмица на кръгла маса от фондация “Бертелсман”, Световната банка и Центъра за изследване на демокрацията, обаче може и трябва да бъде настолно четиво на всички, които ще решават какво да се прави с лицензите, данъците, осигуровките, съдебната система, микрокредитирането.

Добросъвестният прочит на впечатляващото изследване на експертите от Световната банка в страните от Централна и Източна Европа ще разсее и най-закостенелите илюзии, че сивата икономика може да бъде преборена с метода на тоягата. Ако българските политици поне този път погледнат добронамерено към препоръките на професионалистите, може би най-сетне ще престанат да “решават” проблемите, като се борят с последиците вместо с причините. И ще създадат предпоставки бизнесът да излезе от зоната на здрача просто защото това му е по-изгодно.