|
Г-н Владислав Славов, Председател на Върховния
административен съд
Както настоящото, така и предходните правителства, полагат
усилия за създаването на функционираща пазарна икономика. На всички
нас ни е пределно ясно, че, както е написано в докладите на
Еврокомисията, една пазарна икономика не може да функционира без
ефикасна съдебна система. Критиките в това отношение са
основателни. За да бъде тя ефикасна, и изпълнителната, и
законодателната власт трябва да инвестират в правосъдието. Не може
да се каже обаче, че през последните десет години е направено нещо
в тази насока. Промените, които се извършват винаги са "на коляно",
или в изпълнение на партийни програми, без дори да се изслуша
мнението на съдебната власт за необходимостта от промени. А е
напълно нормално да се чуе мнението на тези, които прилагат закона,
на тези, които го тълкуват. Участието на магистрати в изготвянето
на законопроекти би следвало да бъде задължително.
Можем много да се поучим от петгодишния опит на
Върховния административен съд и да направим съответни изводи за
бъдещето, пряко свързани с темата "корупция". Най-голямо училище за
повишаване на квалификацията и добрата работа на държавната
администрация е съдебната практика. В последните пет години
работата на Върховния административен съд, респективно на окръжните
съдилища, които гледат административни дела, е нараснала около 3
пъти. Този ръст е многозначителен, но не е плод на влошена работа
на администрацията или на променено законодателство.
През последните години се наблюдава огромно
натоварване на ниво върховни съдилища, което обезсмисля поставените
им от Конституцията задачи. Върховните съдилища не могат реално да
изпълняват основната си функция за точно и еднакво прилагане на
законите, т.е. за уеднаквяване на съдебната практика. Разбира се
има много други нормативни предпоставки. Например по отношение на
прилагането на Закон за административните нарушения и наказания ние
имаме практиката на 28 окръжни съдилища. Този закон, както е
отбелязано в Доклада за оценка на корупцията, подлежи на корекция
във връзка с изискванията на ЕС за административна отговорност на
юридическите лица. Надявам се промяната този път да бъде наистина
сериозна, тъй като предишният законопроект не беше приет. Законът
изисква много сериозно изменение и в областта на
административно-наказващите органи, които сега са ръководителите на
ведомства. Освен това е наложително процедурата по наказване на
физически и на юридически лица да се уеднакви.
Затова мисля, че е много разумно предложението,
което Върховният административен съд прави от една година, а именно
да се мисли за създаване на регионални административни съдилища и
на самостоятелна система за административно правосъдие в България,
както е във всяка държава-членка на ЕС.
По повод критиките относно дейността на съдебната система аз пак ще
повторя - с въвеждането на триинстанционното производство ние
задръстихме системата и не създадохме условия за по-добро
правораздаване, а обратното. Защото две инстанции си прехвърлят
работата и се губи невероятно много време. Затова, когато говорим
за бързина, една от възможностите да подобрим нещата е връщането
към двуинстанционно производство. Това не е толкова трудно да се
направи и би довело до бързи и ефективни резултати в тази насока.
При това без да са необходими средства от бюджета, което е много
важно при всяка промяна в момента.
Идеята е много проста - на основата на 115 районни
съдилища и на 28 окръжни съдилища да се създаде единен
първоинстанционен съд в около 50 до 70 големи градове в страната.
Апелативните съдилища могат от 5 да станат 8 или 9 в зависимост от
административното деление на страната. Така около 90 % от делата ще
приключват на апелативно равнище. По този начин ще разтоварим
върховните съдилища, ще им дадем възможност да изпълняват основните
си функции, предвидени в Конституцията, ще осигурим както бързина
на производството и условия за специализация на съдиите, чийто брой
във всяко от новите съдилища ще бъде по-голям, така и възможност за
по-бързо компютъризиране на системата и облекчаване на връзките
между съдилищата. Тогава софтуерният продукт, подготвян от USAID,
ще може много бързо да се приложи и електронните папки и качването
на електронен носител на всички дела, които се разглеждат в
съдилищата, ще стане факт.
Още веднъж искам да подчертая, че основните проблеми
на съдилищата са свързани предимно с финансирането. Защото, и
липсата на специализация, за което ни критикува Европейската
комисия, и липсата на административен капацитет, обучение и
квалификация, донякъде и сложността на процедурите, по които
работим, опират до финансирането на системата. А ние не можем да
кажем, че в последните години съдебната система беше финансирана
добре. Затова и работим при изключително натоварване, което в
никакъв случай не създава възможност и условия за бързина и
качество на правораздаването.
Г-н Павел Попов - Общински съветник, София
Тук съм в качеството си на представител на ГОСК - Гражданско
обединение срещу корупцията, организация, която е известна преди
всичко със своя председател - г-н Емил Димитров.
През последните години сме свидетели на обществено
мнение, което преценява корупцията като престъпление,
представляващо проблем преди всичко за правосъдната система. Дори
от изказванията днес става ясно, че проблемът се полага в руслото
на правораздаването и се игнорират възможностите за въздействие
върху процеса от страна на обществото. Бих искал да дам три
примера, които по своята същност и значение биха могли да доведат
до анти-корупционни действия преди да бъдат посочени виновни и да
бъде търсена вина:
- От близо 30 години град София има
правителствено решение и български проект за нова площадка на
летището. В момента се разширява и се строи върху старата площадка,
което е опасно.
- От повече от 25 години София има български проект
по евтина технология с установени маршрути за софийското метро. А в
момента метрото минава на сложна и скъпа технология и променя
маршрутите, без това да е доказано благоприятно за града.
- През последните 10 години общинското имущество на
София беше налято в десетки търговски дружества, които нито в
момента на учредяването си, нито сега, внасят някакви пари в
общината, а искат повече заеми и имущества, за да разширят своята
дейност.
Тези три факта отдалеч "ухаят" на корупция. Но не е
работа на гражданските обединения да намират виновните и да ги
изваждат на бял свят. Това, което можем да направим ние - от
обществените организации, е да настояваме за дебат, тоест за такова
медийно присъствие, при което авторите и промоторите на решенията,
довели до неблагоприятни последици, би трябвало да защитят открито
своите решения. Това именно медиите не правят и причината е ясна -
ако някой бъде обвинен персонално в корупция, това ще бъде заглавие
за първа страница.
Затова призивът ми към медиите е следният: не
чакайте корупционни новини, те съществуват от десетилетия, вие
просто не ги изпускайте от очи.
Г-н Милчо Боров - Председател на УС на
Българската асоциация за информационни технологии
Говори се често за информационните технологии като средство за
противодействие на корупцията.
Нашата асоциация е изправена пред следния проблем -
през юли 2000 г. беше обявен търг по Закона за обществени поръчки
за разработване на единна информационна система за противодействие
на престъпността. Този търг беше спечелен от консорциум от фирми,
които са членове на БАИТ. Те създадоха екипи от специалисти и
свършиха около 70 % от възложената работа. Изненадващо през
септември 2001 г. финансирането беше спряно, като колегите от
фирмите ни информираха, че те продължават да поддържат екипите,
защото би било жалко те да бъдат разпръснати и да не могат да
завършат работата си. Остатъкът от работата, която е зададена в
търга, е за още 1,5 млн. лв.
Информирахме Министерството на финансите и
Министерския съвет, от които обаче все още нямаме отговор. Задаваме
си въпроса дали ние вече действително нямаме нужда от такава
система, или сме достатъчно богати като държава да финансираме нов
търг и нова програма, сродна с тази.
Успоредно с това УС на БАИТ направи консултация със
заинтересованите органи. Имаше и противоречиви мнения за
ефективността на тази програма, но повечето бяха положителни, че
това е една първа стъпка за навлизане на новите технологии именно в
институциите, които се занимават с престъпност и корупция.
Г-н Антон Станков - Министър на правосъдието
Повод за повторното ми изказване са отправените критики към
презентираната от нас реформа в съдебната система.
Искрено съм озадачен от тезата, че държавата е
длъжник в съдебната реформа и в същото време ние трябва да забавим
реформата и да спрем и да обмислим нещата. Ще припомня, че екипът
на Министерството на правосъдието е съставен изцяло от действащи
съдии. Ние сме обмислили нашите идеи и сме ги обявили в Стратегията
за съдебна реформа и всяко едно предложение за законодателни
промени е в съответствие с тази Стратегия. Освен че е приета с
решение на Министерския съвет, тя е и на сайта на Министерството.
Ако някой нарича това "действие на тъмно", съм готов да чуя
неговите конкретни упреци.
В момента се готви Законопроект за адвокатурата.
Колегите от Висшия адвокатски съвет са поканили международни
експерти, за оценка на подготвяния Законопроект. В този смисъл не
приемам критиките, че съдебната реформа е на парче и на тъмно.
Най-страшното, което може да се случи в съдебната
система, е да няма реформа!
Г-н Людмил Мандичев - Асоциация "Интегра"
Изслушах с интерес изказванията на официалните говорители на
форума. Един от изводите, който направи Президентът Първанов беше,
че "няма равенство между стопанските субекти". В изказванията бяха
анализирани множество корупционни практики в различни сфери на
обществения живот, но нямаше нито дума за проблемите с корупция в
малкия и средния бизнес, където извода на г-н Първанов тежи с
особена сила. 70 % от брутния вътрешен продукт на САЩ се генерира
от малкия и средния бизнес. Очевидно това е моторът, който ще
изведе България от икономическата криза. От изказванията не пролича
да има корупция в този сектор, а корупция има и цената на тази
корупция е огромна. Какви са намеренията и има ли правителството
стратегии в тази насока? Усилията на Асоциация "Интегра" са
насочени към оценяване на проблемите с корупцията при малките и
средни предприятия и разработване на тактики за борбата с тях, в
сътрудничество с всички неправителствени организации, работещи в
тази област. И както посланик Ричард Майлс подчерта "това не е
лесно, но бъдещето зависи от успеха на всички тези усилия".
|
