МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ

I. Въведение

Интегрирането на източноевропейския пазар в пазара на Общността е най-голямото предизвикателство пред разширяването на ЕС към страните от Централна и Източна Европа. Тази интеграция се очаква да доведе до експанзия на търговията, както между участниците в интегрирания пазар, така и с останалата част на света в резултат на нарасналия икономически динамизъм на разширения ЕС.

За България (и останалите страни-кандидати) присъединяването към външноикономическите отношения на ЕС, в това число към митническия съюз, означава привеждане на търговската политика на страната в съответствие с общата търговска политика. След присъединяване България ще прилага към трети страни всички мерки, приети от ЕС към датата на присъединяване в изпълнение на общите политики.

Присъединяването на България следва да е съвместимо с международните, много-странни и двустранни ангажименти на ЕС. Постигането на подобна съвместимост предполага предварително приспособяване на националната търговска политика към прилаганата от ЕС или пряко приемане на цялостните ангажименти на ЕС при присъединяване (в случай на несъответствие приоритетни са международните ангажименти на ЕС, доколкото България се присъединява към тях, а не обратно).

Що се отнася до търговската интеграция между България и ЕС, изпълнението на Европейското споразумение допринася за постигането на либерализация за съществена част от търговията.

При присъединяване българската митническа администрация ще стане част от европейската и ще поеме функциите по прилагане на разпоредбите на общата търговска, общата селскостопанска и политиката в областта на рибите и рибните продукти.

Присъединяването на България към по-високата степен на интегрираност на пазара, а именно към единния вътрешен пазар на ЕС (пазар без вътрешни граници) ще постави пред българската митническа администрация изискването да упражнява защита и контрол на част от външната граница на ЕС.

Предварителната подготовка по сближаване на митническото законодателство и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на прилаганите от митническите служби на ЕС, както и изграждането на необходимите инфраструктури ще позволи на българската страна да изпълни функциите на страна-членка: прилагане на търговския режим на ЕС и гарантиране на защитата и контрола на "външната граница" на ЕС.

II. Присъединяване на България към търговско-политическите аспекти на митническия съюз

Общността се основава на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и който включва забрана на митата върху вноса и износа между страните-членки и на всички такси с равностоен ефект, както и приемането на обща търговска политика при техните отношения с трети страни.

Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, отнасящи се до митническия съюз между страните-членки, предвиждат:

    - премахване на митата между страните-членки (чл. 12-17);

    - приемане на общата митническа тарифа (чл. 18-29);

    - елиминиране на количествените ограничения между страните-членки (чл. 30-37).

Изграждането на митническия съюз (1 юли 1968 година) е основополагащ принцип за свободното движение на стоки в рамките на митническата територия на Общността. Всяка страна, присъединяваща се към ЕС, преминава процес на отмяна на митата по търговията вътре в Общността и приравнява националната си митническа тарифа към общата митническа тарифа. Стоките, произхождащи от трета страна, се считат като намиращи се в свободно обръщение в страна-членка, ако формалностите по вноса са били изпълнени и всички мита и такси, имащи равностоен ефект, които е трябвало да бъдат платени, са били събрани в тази страна-членка в случай, че не се ползуват от цялостно или частично освобождаване от такива мита или такси.

2.1. Интегриране на търговията България - ЕС, предпоставка за присъединяване

Прогресивното прилагане на Европейското споразумение между България и ЕС води до изграждането на зоната за свободна търговия, който процес съгласно договорения график следва да приключи на 01.01.2002 година. По този начин в края на преходния период България ще бъде в състояние да се присъедини към тази част от разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, отнасяща се до елиминиране на митата (без селскостопанските стоки) и количествените ограничения и мерките с подобен ефект в търговията със страните-членки на ЕС.

Процесът на либерализация води и до повишаване на степента на търговска интеграция с все по-нарастващ относителен дял на търговията с ЕС в общата търговия на България. Темповете на развитие на този процес от датата на влизане в сила на Временното споразумение по търговията (1993) са положителни, като делът на ЕС нараства от 28.2 % в общия износ на България през 1993 година на 40% през 1996 година и съответно от 29.8 % в обшия внос през 1993 г. на 38.7% през 1996 година (данни на НСИ). Степента на интегрираност от гледна точка на стоковата структурата на вноса е значително по-висока, като се има предвид значителният дял на минералните продукти и горивата (почти 40%) в общия внос на България.

За сравнение на степента на интегрираност на търговията между страните-членки на ЕС може да бъде посочено, че относителният дял на обема търговия помежду им в общата търговия на ЕС с трети страни възлиза на около 60% (данни на Евростат за 1993 година). Присъединяването на три от страните от ЕАСТ, заемащи съответно 11.5% от обшия внос на ЕС и 11.7% от общия износ към трети страни (през 1993 година), води до по-нататъшно нарастване на относителния дял на "вътрешната търговия" в общия обем търговия на ЕС.

В този смисъл нарастващият относителен дял на търговията с ЕС паралелно на процеса на преструктуриране на икономиката и усвояване потенциала на зоната за свободна търговия създава предпоставки за по-нататъшно интегриране на търговията на България и за стимулиране на икономическия растеж.

От друга страна, процесът допринася за прогресивното адаптиране на българската икономика и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство от по-ниската тарифна защита след приемане на общата митническа тарифа на ЕС (делът на промишлените стоки във вноса от ЕС възлиза съответно на 93% през 1995 и 95% през 1996 година, т. е. за по-голямата част от двустранната търговия на България с ЕС, митата ще бъдат вече елиминирани).

2.2. Ефект от присъединяването към общата митническа тарифа

Присъединяването към общата митническа тарифа на ЕС ще доведе до намаляване на нивото на тарифна защита за промишлените стоки (след Уругвайския кръг средното ниво на тарифна протекция на ЕС през 2000 година ще бъде 3.6%; средното ниво на България понастоящем е 15.2%). Това улеснява присъединяването, тъй като не поражда необходимост от компенсации спрямо трети търговски партньори. По отношение на България обаче рязкото намаляване на тарифната защита ще доведе до нарастване на импортния натиск от трети страни. Прогресивното адаптиране и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство може да бъде подкрепено чрез нарастване дела на вноса от ЕС в контекста на изграждащата се зона за свободна търговия.

Предварителното идентифициране на секторите, които ще бъдат най-силно засегнати, ще позволи на българската страна да отчете ефекта от присъединяване при разработването на националната програма за преструктуриране на отделните отрасли.

2.2.1. Тарифна политика на ЕС

В съответствие с поетите ангажименти по Уругвайския кръг в рамките на ГАТТ ЕС следва да направи тарифни редукции в периода 1 юли 1995-1 юли 2000 година в размер на 36% за селскостопанските стоки и в размер на 40% за промишлените стоки, както и да елиминира митата за: строително оборудване, селскостопанска техника, медицинска техника, фармацевтични продукти, повечето от категориите в стоманата, хартиени продукти, мебели, някои играчки, сапуни и препарати. Отправна точка за тарифните намаления е средното ниво на тарифна защита на 1 юли 1995 година в размер на 9.6%.

Средното ниво на тарифна защита за селскостопанските стоки след влизане в сила на договореностите от Уругвайския кръг е 25%, като тарифният профил показва високи нива на тарифна защита за зърнени храни (над 60%), месо и месни продукти (до 50%), млечни продукти (над 60%), захар (30%) и тютюневи изделия (45%) и ниски, дори нулеви нива за маслодайни семена, плодове и зеленчуци, растения. В случая на плодовете, зеленчуците и растенията обаче средното ниво от 10% прикрива сезонните високи мита, осигуряващи ефективна защита за производителите на ЕС. Най-съществената промяна след Уругвайския кръг е тарификацията на нетарифните мерки, включително променливите такси и замяната им с тарифни еквиваленти.

Номиналното ниво на тарифна защита за промишлените стоки е общо взето ниско (6%), с изключение на определен кръг "чувствителни стоки". Обхватът на тези стоки, за които настоящото ниво е в порядъка на 10% и по-високо, е концентриран в секторите на текстила, някои превозни средства, микропроцесори, радио и телевизионни апарати, метални изделия, стъклария, обувки и някои изделия от хартия. Поетите от ЕС ангажименти за тарифни намаления в тези сектори са по-ниски, отколкото в други сектори. Независимо от това в резултат на елиминирането на митата и значителните намаления за машиностроителна продукция, технически инструменти, текстилни влакна и други средното ниво на тарифна защита за промишлените стоки ще бъде намалено от 6% през 1995 година на 3.6% през 2000 година.

Разглеждането само на номиналното ниво на тарифна защита следва да бъде допълнено с констатациите за тарифни ескалации, осигуряващи в някои случаи значително по-висока ефективна защита, отколкото предполага номиналното ниво. Това се отнася специално за сектори като риби, тютюн, кожи, каучук, текстил и метали.

От друга страна, следва да се отчете и възможността, предвидена в член 28 на Договора за създаване на Европейската общност, за предоставяне на временна отмяна на митата по искане на отделни сектори на преработвателната промишленост на Общността: " Всяка автономна промяна или суспендиране на митата в общата митническа тарифа се решава от Съвета, чрез квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията." Временна отмяна (суспендиране на митата) обикновено се въвежда за една година или за 6 месеца с възможност за удължаване. Секторите, в които напоследък най-често е въвеждана подобна отмяна на митата, са микроелектрониката, химическата промишленост, селското стопанство, рибните продукти и поддържането на самолети. Понастоящем се прилагат около 1300 суспендирания, от които около 97% са в секторите химикали и микроелектроника. Прогнозата на ЕК за 1998 година е за 400-500 броя суспендирания и за 50 броя тарифни квоти.

2.2.2. Тарифна политика на България

Средното ниво на митническа защита на България след въвеждане резултатите от присъединяването към ГАТТ/СТО е съответно 18% за селскостопанските (прилагано ниво, в рамките на обвързаното в ГАТТ) и 15.2% за промишлените стоки.

Селскостопански стоки

Прилаганите нива на митническа защита са значително по-ниски от обвързаните в ГАТТ/СТО, което позволява изравняване (повишаване) при присъединяване към ЕС, без да поражда необходимостта от тарифни компенсации (с отчитане и на обстоятелството, че ЕС е основен доставчик в общия селскостопански внос, без експлицитно да се изключва вероятността за претенции по отношение на "текущия достъп".

За илюстриране как ще се отрази изравняването на нивото на тарифна защита по основни раздели на селскостопанския сектор, може да се посочи следното (на основата на тарифно третиране "най-облагодетелствана нация"):

    - живи животни и продукти от животински произход:

        - България - в размер на 17%,

        - ЕС - в размер на 28%;

    - продукти от растителен произход:

        - България - в размер на 19%,

        - ЕС - в размер на 17% (усредненото ниво прикрива високата тарифна защита, прилагана към зърнените храни и мелничарските продукти (50% - 60%);

    - мазнини и масла от животински или растителен произход:

        - България - в размер на 12%,

        - ЕС - в размер на 20%;

    - продукти на хранителната промишленост, безалкохолни и алкохолни напитки, тютюни:

        - България - в размер на 25%,

        - ЕС - в размер на 29%.

Прегледът показва, че при присъединяване България ще повиши нивото на тарифна защита спрямо прилаганото понастоящем, но нивото ще остане в рамките на обвързаното по присъединяването към ГАТТ/СТО (което не изключва вероятността от претенции за компенсации по отношние на "текущия достъп").

Промишлени стоки

Сравняването на номиналните нива на тарифна защита (за ЕС през 2000 година) показва, че България ще намали значително тарифната си протекцията. За илюстриране как ще се отрази изравняването на тарифата, могат да бъдат направени следните сравнения по раздели (на основата на тарифно третиране "най-облагодетелствана нация"):

    - минерални продукти - от 12% на 1%;

    - продукти на химическата промишленост - от 12% на 6.3%;

    - пластмаси и пластмасови изделия - от 15.5% на 5.5%;

    - кожи и кожени изделия - от 15% на 4%;

    - дървен материал и изделия от дърво - от 13% на 4%;

    - дървесна маса, целулозни материали, хартии - от 19.1% на 3.6%;

    - текстилни материали - от 23% на 7.3%;

    - обувки - от 26.3% на 4.9%

    - изделия от камъни, гипс, цимент, керамични изделия, стъкло и изделия от стъкло - от 21.3% на 4.3%;

    - естествени или култивирани перли, скъпоценни камъни, изделия от благородни метали - от 19.5% на 1%;

    - неблагородни метали и изделия от тях - 11.6% на 2.5%;

    - машини и апарати, електрооборудване - от 12.9% на 2.8%;

    - транспортни съоръжения - от 10.9% на 2.9%;

    - оптични, фотографски или кинематографски, измерителни, контролиращи или прецизиращи инструменти и апарати - от 14.1% на 3%;

    - оръжия, муниции и техните части и принадлежности - от 13% на 3%;

    - разни стоки и продукти, в това число мебели - 21.5% на 2.4%;

    - произведения на изкуството - от 10% на 0%.

Анализът на стоковата и географската структура на вноса показва, че за преобладаващата част от промишления внос ЕС е основен доставчик (с изключение на минералните продукти и горивата, за които основен доставчик е ОНД с 68% от вноса през 1995 и 79.7% през 1996 година), както следва:

    - химически продукти, пластмаси, каучук - 50.2% от вноса през 1995 и 51.5% от вноса през 1996 година;

    - неблагородни метали и изделия от тях - 30.4% през 1995 и 44% през 1996 година;

    - машини, транспортни съоръжения, апарати - 58% през 1995 и 55.3% през 1996 година;

    - текстил, облекла, кожени изделия, обувки - 72.3% през 1995 и 73.5% през 1996 година;

    - дървен материал, хартия, керамика, стъклария - 44% през 1995 и 48.1% през 1996 година.

(данни от Годишен бюлетин на БНБ за 1996 година).

В този смисъл ефектът от намалената тарифна защита при присъединяване действително ще бъде ограничен в резултат на нарастване дела на ЕС паралелно на либерализацията на търговията. Необходимостта от преходни периоди ще бъде обусловена главно от хода на процеса на преструктуриране на индустрията, в това число инвестиране и развитие на нови производства, нуждаещи се от временна протекция.

2.3. Координиране на търговската политика на България към трети страни - предпоставка за присъединяване към общата търговска политика

2.3.1. Принципи на общата търговска политика

По отношение на общата търговската политика разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност предвиждат:

    - с изграждането на митническия съюз помежду си страните-членки целят да допринесат в името на общия интерес към хармоничното развитие на световната търговия, прогресивното премахване на бариерите в световната търговия и намаляване на митата;

    - общата търговската политика следва да отчете благоприятния ефект от елиминирането на митата между страните-членки върху нарастването на конкурентоспособността на икономическите агенти в тези страни.

В преходния период до изграждането на митническия съюз страните-основателки се ангажират да координират търговските си отношения с трети страни така, че в края на преходния период да са налице необходимите условия за прилагане на обща политика в областта на външната търговия. Общата търговска политика се основава на единни принципи, особено що се касае до промени на митническите ставки, сключването на тарифни и търговски споразумения, постигането на унифицираност на мерките за либерализация, експортната политика и мерките за търговската защита, като тези, прилагани в случай на дъмпингов и субсидиран внос.

Ключов елемент на програмата за израждане на вътрешния пазар е елиминирането на търговските ограничения, поддържани от отделните страни-членки (национални количествени ограничения). С Регламент на Съвета 519/94 всички количествени ограничения, прилагани от страните-членки към трети страни (общо 6318, без текстилните квоти), са елиминирани. В някои случаи са въведени количествени ограничения на ниво общност (банани, консервирана сардина, някои стоманени продукти, произхождащи от Монголия, Китай и някои страни на ОНД, и значителен брой потребителски стоки, произхождащи от Китай. От прилаганите от страните-членки 4700 ограничения по вноса на потребителски стоки от Китай на ниво общност са запазени количествените ограничения за: работни ръкавици, шест вида продукти на обувната промишленост, порцеланови и керамични изделия, стъклария, радио за автомобили, три вида играчки. Въпреки че Договорът от Маастрихт не отменя разпоредбата на член 115 на Римския договор, позволяваща на страните-членки при определени обстоятелства да предприемат протекционистични мерки, политиката, прилагана от Общността след изграждането на единния вътрешен пазар (без вътрешни граници) е насочена към съществено ограничаване позоваването на тази разпоредба.

2.3.2. Законодателство

Законодателството на ЕС относно общата търговска политика към трети страни се състои от многостранните и двустранните търговско-политически договорености и от автономните инструменти за търговска защита.

Присъединяването на България към общата търговска политика на ЕС към трети страни означава присъединяване към:

    - общата митническа тарифа;

    - външнотърговските аспекти на общата селскостопанска политика;

    - многостранните и двустранните ангажименти на ЕС в областта на търговската политика;

    - различните преференциални споразумения на ЕС с трети страни;

    - автономните преференциални режими на ЕС;

    - законодателството на ЕС по инструментите за търговска защита (националното законодателство в тази област следва да бъде отменено при присъединяване);

    - режимите за неразпространение на оръжията за масово унищожение и прилагания от ЕС списък на стоки с възможна двойна употреба.

2.3.3. Външнотърговските аспекти на селскостопанската политика включват прилагането на експортните субсидии, обвързаните в ГАТТ тарифни квоти, различните мерки на протекция, свързани с ценовите равнища, като системата на "входни цени" по вноса на пресни плодове и зеленчуци, системата на "минимални цени" по вноса на "червените плодове" за преработка, "прагови цени", прилагани по вноса на зърнени храни. Защитата се осъществява на принципа "доставка по доставка". Прилагането на член 5 от ГАТТ/СТО Споразумението по селското стопанство (специална защитна клауза) позволява въвеждането на "допълнителни мита" в случай на съществено намаление на световните цени или силно нарастване на вноса.

Въвеждането от българска страна на някои от елементите на общата селскостопанска политика ще позволи подготовката за прилагане и на гранични мерки на протекция, сходни с прилаганите от ЕС. В този случай въпросът е на политически избор: по-нататъшна либерализация, включително намаляване на тарифната протекция, или ориентиране към политиката на ЕС.

2.3.4. Многостранни и двустранни споразумение на ЕС по търговията с текстил

Подготовката за присъединяването на България към многостранните и двустранните споразумения на ЕС по търговията с текстил (20 двустранни споразумения) е в зависимост от времевите характеристики на процеса на разширяване на ЕС към България. При положение, че България се присъедини след 01.01.2005 година (ГАТТ/СТО ангажимент на ЕС да елиминира всички квоти по текстила), ще настъпи изравняване с политиката на ЕС в областта на текстила, доколкото България понастоящем не прилага количествени ограничения. При положение, че разширяването на ЕС към България настъпи преди либерализацията на количествените ограничения, тогава прилаганите от ЕС квоти към трети страни ще следва да бъдат адаптирани, отчитайки присъединяването на България. В този случай подготовката следва да се съсредоточи към подготовката за преговори с трети страни и на експертиза по последващото управление на квотите на Общността след присъединяване. Що се касае до двустранните отношения, то по смисъла на договореностите по Европейското споразумение ЕС ще елиминира всички квоти спрямо вноса от България на 01.01.1998 година.

2.3.5. Количествени ограничения и мерки с подобен ефект

По отношение на количествените ограничения и мерките с подобен ефект България следва да пристъпи към диференциация на мерките, прилагани по националния външнотърговски режим в контекста на подготовката за присъединяване, като отдели: мерките, въведени по смисъла на член ХХ на ГАТТ, съответно член 36 на Римския договор (общи изключения); мерките, въведени по смисъла на законодателството по инструментите за търговска защита; националните мерки, които българската страна би поддържала в рамките на преходен период след присъединяването си. Това ще позволи на България да обоснове националния си търговски режим при преговорите за присъединяване.

2.3.6. Двустранни преференциални споразумения на ЕС

Присъединяването на България към дву-странните преференциални споразумения на ЕС ще бъде елемент от бъдещия Договор за присъединяване; тези споразумения ще се прилагат от България от датата на влизане в сила на бъдещия договор. Това, от една страна, ще разшири пазарния достъп за българския износ, но от друга страна, ще намали тарифната защита по вноса от редица партньори. Преференциалните споразумения на ЕС обхващат следните търговски партньори: Андора, Алжир, България, Египет, Естония, Израел, Исландия, Йордания, Кипър, Латвия, Ливан, Литва, Малта, Мароко, Норвегия, Полша, Румъния, Сирия, Словашката република, Словения, Тунис, Турция, Унгария, Чешката република, Швейцария.

Понастоящем България е постигнала договорености с няколко от изброените търговски партньори: споразумение с ЕАСТ (Исландия, Норвегия, Швейцария), споразумения с Чехия, Словакия, Словения (в контекста на присъединяването си към ЦЕФТА); и води преговори с Полша, Румъния и Унгария. В сравнение с останалите страни-кандидати за членство в ЕС България регистрира значително изоставане.

Разработването на национална стратегия за постигане на договорености с преференциалните партньори ще укрепи позициите на България за откриване на преговори за присъединяване към ЕС, като сигнализира политическата привързаност към ускорено интегриране. Приемането на национален график за преговори с индивидуалните партньори ще мобилизира усилията и ще ускори процеса, като се отчита изоставането на България спрямо останалите страни от региона. Същевременно предприемането на действия по предварителна либерализация на търговията на двустранна основа ще позволи прогресивното адаптиране на националните производства към либерализацията на вноса след присъединяване към ЕС.

Европейски партньори на ЕС: перспективата за разширяване на ЕС към страните от Централна и Източна Европа (интегриране на източноевропейския пазар в пазара на ЕС) предопределя и темпото на постигане на договорености, а именно: ускоряване присъединяването към ЦЕФТА (приключване на преговорите, включително двустранните, до края на 1997 г.); ускоряване на преговорите с Прибалтйските републики (приключване на преговорите до средата на 1998 година).

Подобен подход ще допринесе за възстановяване на търговски връзки и създаване на нови с традиционни търговски партньори на България и ще допринесе за ускорена регионална интегрираност предвид членството в ЕС. Политиката на ЕС към АСЦИЕ, след приемането на предприсъединителната стратегия от Европейския съвет (Есен, 1994) е ориентирана към предварително постигане на подобна интегрираност. В тази връзка беше въведена и многостранната кумулация на преференциалния произход между ЕС/ЕАСТ/АСЦИЕ, приложима само при наличие на двустранни преференциални споразумения между самите страни.

Средиземноморски партньори на ЕС: политиката на ЕС към Средиземноморието е ориентирана към изграждането на евро-средиземноморска зона за свободна търговия до 2010 година; изравнявайки националната си търговска политика с тази на ЕС, България следва: да насрочи преговори за зона за свободна търговия с Турция, отчитайки обстоятелството, че преходния период на Турция по митническия съюз изтича в края на 2000 година (регистрирано е изоставане на България спрямо останалите страни); да разработи график за преговори с останалите преференциални търговски партньори, като следва темпото на ЕС за сключване на ново поколение споразумения ( Кипър, Малта, Израел, Египет, Йордания, Ливан, Сирия, Мароко, Тунис, Алжир).

България има традиционно добри двустранни отношения със всеки един от партньорите на ЕС. Инициативата за либерализация на търговията ще укрепи както тези взаимоотношения, така и процеса на икономически реформи. Същевременно ще се сигнализира подкрепата на България към политиката на ЕС в региона на Средиземноморието и Близкия Изток. Сключването на споразумение за свободна търговия с Израел, наред с другите предимства, би насърчило привличането на чужди инвестиции в България.

2.3.7. Едностранни и автономни преференциални режими на ЕС

В краткосрочен аспект присъединяването на България към едностранните (Ломе конвенция, споразумения за търговия и сътрудничество) и автономните (GSP) преференциални режими на ЕС не се очаква да създаде проблеми, доколкото и понастоящем България предоставя преференциален или безмитен достъп на бенефициентите по националната схема за преференции.

Прилаганата от ЕС схема за преференции (след ревизирането през 1995 година) предвижда "обвързване" на преференциите за промишлени продукти с оценката на ЕС за "чувствителност" на съответните продукти (tariff modulation mechanism), общото ниво на икономическо развитие на бенефициентите и нивото на "експортна специализация" на страните-износителки по схемата (graduation mechanism). Бенефициенти по схемата на ЕС са 145 страни и територии.

От гледна точка на "чувствителността" на продуктите е въведена тарифна модулация, предвиждаща 4 категории:

    - "много чувствителни" продукти (текстил, облекла, метални сплави), за които преференциалното мито е 85% от митото за "най-облагодетелствана нация";

    - "чувствителни", обхващащи различни групи продукти, в това число обувки, електроника, моторни превозни средства, за които преференциалното мито е 70% от митото за "най-облагодетелствана нация";

    - "получувствителни", за които преференциалното мито е 35% от митото за "най-облагодетелствана нация";

    - "нечувствителни", за които се прилага безмитен внос.

Тези преференциални ставки се прилагат към всички бенефициенти, с изключение на най-слабо развитите и страните от "Андийската група", към които се прилага по-благоприятно третиране. Защитната клауза предвижда възстановяване на митата по искане на страна-членка или на Комисията, когато вносът предизвиква или заплашва да предизвика сериозни трудности на производител в ЕС.

Механизмът на степенуване на преференциите дефинира критериите за изключване на страна/стоки от схемата за преференции, като се отчита:

    - относителен доход, определен като съотношение на дохода на глава от населението на бенефициента към средния доход на глава от населението на ЕС;

    - относителен дял на промишления износ или стойност на промишления износ на страната-бенефициент като дял от общия промишлен износ на ЕС;

    - секторен дял във вноса на ЕС, определен като дял на вноса в ЕС от страната бенефициент за дадена категория продукти в обшия внос на ЕС за същата категория (специфицирани са 21 отделни категории продукти, включително по една за текстил, облекла, обувки, стоманени продукти, битова електроника и превозни средства);

    - общ дял във вноса на ЕС, определен като обща стойност на вноса в ЕС от страната-бенефициент спрямо общия внос на ЕС.

Националната схема за преференции (GSP) на България е значително по-опростена, основаваща се на списък от бенефициенти и прeференциална разлика или безмитен достъп за най-слабо развитите страни. За сближаване със системата, прилагана от ЕС, е необходимо да cе направи анализ на принципите от гледна точка на хармонизиране с прилаганите от ЕС, в това число по отношение на: обхвата на бенефициентите, преференциалната разлика, правилата за произход, елементите на механизма за степенуване и прекратяване на преференциите (graduation mechanism) в съответствие с разликата в икономическото ниво. Това ще улесни бъдещото присъединяване на България и ще смекчи евентуални реакции при резки промени в третирането по пазарния достъп спрямо някои търговски партньори.

2.3.8. Инструменти за търговска защита

Присъединяването към общата търгов-ска политика в материята по инструментите на търговска защита означава отмяна на националното законодателство, включително предприетите мерки за търговска защита и присъединяване към законодателството на ЕС, включително предприетите мерки срещу дъмпингов и субсидиран внос, защитните мерки и мерките по смисъла на "новия инструмент за търговска защита". Очаква се, че автоматичното прилагане от България на мерките, предприети от ЕС, ще предизвика оспорване на тяхната съвместимост с ГАТТ/СТО (по подобие на предишното разширяване), както и евентуално нарастване на вноса непосредствено преди присъединяването на България с оглед "заобикаляне" на мерките. Българската страна следва да изрази готовност за сътрудничество с ЕС по решаването на тези проблеми.

Законодателството на ЕС в тази материя, прието в края на 1994 година, е обхванато в четири регламента на Съвета, съдържащи разпоредбите по "търговската защита" и инкорпориращи резултатите от Уругвайския кръг на ГАТТ в областта на дъмпинга, субсидиите, защитните мерки и процедурата за предприемане на защитни действия спрямо страни, нарушаващи международните правила (новият инструмент по търговските бариери е предназначен да "осигури упражняването на правата на Общността по спазването на международните търгов-ски правила, в частност тези, установени от СТО", т.е. не толкова защита на пазара на Общността, а постигане на по-голяма търговска либерализация в контекста на международните правила).

Националното законодателство на България е в съответствие с нормите на ГАТТ в областта на дъмпинга, субсидиите и защитните мерки. Що се касае до "новия инструмент" на търговска защита, националното закондателство не предвижда подобни разпоредби.

По отношение на практиката следва да се отбележи, че България не е въвеждала антидъмпингови мерки. Известен опит е натрупан в материята на защитните мерки в периода преди присъединяването към СТО.

Прегледът на въведените от ЕС мерки на търговска защита показва следното:

    - дъмпинг - 156 антидъмпингови мерки в сила към края на 1994 година (най-често използван инструмент);

    - субсидии - 2 мерки в сила (рядко използван инструмент);

    - защитни мерки - в съответствие с ГАТТ споразумението по защитните мерки ЕС следва да елиминира в рамките на четири години всички мерки, принадлежащи към така наречената "сива зона"; пред СТО е нотифицирано елиминирането на осем мерки; ЕС ще поддържа до 31 декември 1999 година: ограничения по вноса на въглища в Германия; минимални цени по вноса в ЕС на стафиди и временно консервирани череши; минимални импортни цени по вноса в ЕС на бяла риба и сьомга;

    - търговски бариери - процедурите се инициират в случай, че постъпи оплакване от производители в ЕС за пречки в търговията, имащи ефект върху пазара на Общността и предизвикващи материална вреда, както и за пречки в търговията, имащи ефект на пазара на трета страна и водещи до влошаване на търговския ефект (за износителите на ЕС); мерките се прилагат по търговията със стоки, частично по търговията с услуги, както и по отношение защитата на свързаните с търговията със стоки и услуги права на интелектуалната собственост; предприемането на мерки може да включва: отмяна или оттегляне на концесии, увеличаване на митата или въвеждане на импортни такси, въвеждане на количествени ограничения или други мерки, засягащи търговските отношения със съответната страна.

Подготовката на България следва да се съсредоточи върху подготовката на експертиза, което да позволи обосновани предложения за предприемане на мерки след присъединяване. Изграждането на национални структури за прилагане първоначално на националното, а впоследствие на законодателството на ЕС ще укрепи капацитета за бъдещо участие в процеса на вземане на решения по прилагането на инструментите за търговска защита.

2.3.9. Взаимоотношения с международните организации

Във взаимоотношенията си с международните организации, както и в двустранните си отношения България следва да поема такива ангажименти, които да подсигурят хармонизираност с бъдещите є задължения като член на Общността. При присъединяване България следва да поеме ангажиментите на ЕС по споразуменията в рамките на ГАТТ/СТО, в това число по Споразумението за държавните поръчки, за което е необходимо да адаптира националното си законодателство. Активното сътрудничество на България с ЕС по въпросите на многостранната търговска политика ще създаде необходимата степен на готовност за бъдещо участие в процеса на вземане на решения. По отношение на двустранните си отношения България следва да предприема стъпки, които не противоречат на постигнатите от ЕС договорености с индивидуалните партньори. Това се отнася в частност до търговски партньори, с които е ЕС не е встъпил в преференциални договорено-сти.

2.3.10. Контрол върху въоръженията за масово унищожение и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба

В областта на контрола върху въоръженията за масово унищожение и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба от юли 1995 година ЕС въведе всеобхватен режим от общи стандарти и контрол на основата на член J.3. от Договора от Маастрихт (Решение на Съвета 94/942/CFSP и Регламент на Съвета 3381/94). Новата рамка задължава страните-членки да подлагат износа на стоките с възможна двойна употреба на ефективно контролиране и да разработят общи стандарти в рамките на преходен период с оглед осигуряване изпълнението от страните-членки (и по този начин от ЕС) на международните им задължения по неразпространението на оръжията за масово унищожение.

Прилаганият от България контрол върху външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба е регламентиран от следните национални законодателни актове:

Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба от 8 ноември 1995 година (Държавен вестник бр. 102/1995). В приложение № 7 е представен текстът на закона;

Правилник за прилагане на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба от 6 март 1996 (Държавен вестник бр. 21/1996). В приложение № 8 е представен текстът на правилника;

Законодателната уредба в България е в съответствие с разпоредбите на Регламент № 3381/94 на Съвета на министрите на ЕС от 19 декември 1994 година.

Прилаганият от България списък за контрол на износа включва:

Списък на военната и специалната продукция, техническата помощ и услуги в областта на отбранителната промишленост и отбраната, подлежащи на контрол при външнотърговска дейност с тях (former COCOM Munitions List);

Списък на ядреното оборудване, материали и свързаните с тях технологии с възможно двойно приложение в областта на ядреното оръжие (INFCIRC/Rev.1/Part.1 and Part.2, former COCOM International Atomic Energy List and NSG List);

Списък на международно контролирани стоки и технологии (former COCOM Industrial Core List);

Списък на стоките и технологиите с възможно приложение в областта на ракетите носители за химическо, биологическо и ядрено оръжие (Missile Technology Control Regime - MTCR List);

Списък на химически и биологически изходни вещества и агенти, материали, оборудване и технологии с възможно приложение в областта на химическото и биологическото оръжие (Australian Group List).

Националното законодателство на България в областта на експортния контрол отчита както критериите за членство в международно съгласуваните контролни режими, така и бъдещо присъединяване към ЕС.

По отношение на практиката България следва да представи на партньорите си от ЕС достатъчно доказателства, че експортният контрол се упражнява ефективно.

2.3.11. Становище на Европейската комисия по готовността на България да се присъедини към външноикономическата политика на ЕС

В отговор на подадената от България молба за членство в ЕС и в съответствие с процедурата по член О на Договора от Маастрихт Европейската комисия представи становище по готовността на България да се присъедини към ЕС.

По отношение на външноикономическите отношения е констатирано,че:

    - присъединяването на България няма да предизвика проблеми за ЕС (търговската политика и взаимоотношенията на ЕС с трети страни);

    - ангажиментите на България в контекста на присъединяването към СТО по отношение на пазарния достъп са съвместими с поетите от ЕС;

    - задълженията на България по прогресивното изграждане на зоната за свободна търговия се изпълняват съгласно договорения по Европейското споразумение график;

    - договореностите с трети страни до момента (преференциални споразумения и споразумения за плащане) са съвместими с тези на ЕС и не предполагат последващо усложняване на отношенията след присъединяването на България към общите политики на ЕС;

    - в средносрочен аспект България има готовност да се присъедини към външноикономическите отношения на ЕС.

III. Подготовка за прилагане на търговската политика след присъединяване към ЕС - митнически режими и процедури

При присъединяване българската митническа служба следва да поеме отговорността по прилагане на границата на мерките, предприети от Общността, в изпълнение разпоредбите на общата търговска, общата селскостопанска и политиката в областта на рибите и рибните продукти (в контекста на митническия съюз).

Предвид присъединяването към Единния пазар без вътрешни граници българската митническа служба следва да поеме и отговорността за защита и контрол на своята част от външната граница на ЕС.

Понастоящем българската митническа администрация разполага с натрупан опит по прилагане на националната търговска политика, в т.ч. сключените преференциални споразумения. Като се има предвид многообразието от мерки по прилагането на търговската политика на ЕС (разгледани по-горе) и многократната разлика в обемите търговия (трудно е да се оцени, каква част от търговските потоци ще бъдат обработени от българската част на външната граница на ЕС), е несъмнена необходимостта от концентриране на усилията в периода до присъединяване за повишаване на оперативния капацитет.

Постигането на доверие в българската митническа администрация е възможно чрез ускорено разработване на национална стратегия за подготовка и на конкретен план за действие по изпълнение на стратегическите цели.

3.1. Ролята на митническата администрация в процеса на присъединяване

Със създаването на вътрешния пазар (01.01.1993 година) настъпват съществени промени в митническия режим на ЕС. Съществуващите митнически процедури за движение на стоки между страните-членки бяха заменени с нови задължения, които не са свързани с митнически контрол върху стоките, движещи се на територията на Европейския съюз. Що се отнася до търговските отношения с трети страни, бяха въведени единни правила, използвани за осъществяване политиките на Общността в съответните области с оглед контролът върху външната граница на ЕС да бъде по-ефективен, ефикасен и процедурно еднакъв. В митническия съюз всеки митнически пункт и всеки митнически служител работи за Европейския съюз като цяло и качеството на митническия контрол, извършвано във всяка точка от територията на Европейския съюз е от съществено значение за всяка страна-членка. Нещо повече, постигането на равностоен резултат от двете дейности - по отношение на контрола и по отношение улесняване на търговията на всички точки на външната граница, ще благоприятства избягването на деформациите в конкуренцията, отклонения в търговските потоци и защита на здравето и живота на гражданите.

Митницата има решителна роля за правилното функциониране на вътрешния пазар. На първо място при събиране на митническите сборове - едно от най-важните пера за бюджета на всяка държава. В същото време услугите, предоставяни от митниците, са насочени към изпълнение на серия от нефискални функции, като прилагане на митническата политика като част от търговската политика, селскостопанската политика и политиката на опазване на природната среда, както и защита на интересите на потребителя и на културното богатство на страните. Не на последно място е решителната роля на митницата в защита на гражданите от нелегален трафик на упойващи вещества и оръжие. Тези дейности са присъщи на митническите администрации по принцип, но присъединяването на България към ЕС налага нови рамки за законодателство, хармонизирано и съответстващо на действащото в ЕС, нови хармонизирани процедурни правила при митническото обслужване и адекватна организация на дейността, способна да отговори на високите критерии за контрол и митническо обслужване.

От митническата администрация се очаква модернизиране, улесняване на стокообмена и подобряване на приходите от мита и такси, като едновременно с това се приеме и започне да се прилага цялото европейско законодателство, което българската митническа администрация ще бъде упълномощена да прилага от името на останалите страни-членки. Като се има предвид обемът на търговията на ЕС, нарастващите търговски потоци в резултат на действащи и бъдещи търговски споразумения с трети страни, в съчетание със специфичното географско разположение на България, несъмнено отговорността, която ще бъде поета, в значителна степен превишава тази на една национална митница.

Митническата администрация следва да гарантира прилагането на европейското и националното законодателство в следните области:

    - прилагане на мерките на търговската политика (тарифи, квоти);

    - контрол по мерките на селскостопанската политика;

    - събиране на митническите сборове (собствените ресурси на ЕС и националните);

    - контрол върху нелегалния внос (вкл.упойващите вещества)

    - контрол върху стандартите.

В тази насока подготовката за присъединяване следва да бъде насочена към:

    - приемане и прилагане на законодателството на ЕС съгласно "Бялата книга";

    - постигане на подходящо ниво на съоръженост на инфраструктурите;

    - компютъризация и укрепване на средствата за разследване;

    - създаване на ефикасна митническа администрация с достатъчен брой квалифицирани и мотивирани служители, демонстриращи способност да работят екипно.

3.2. Сближаване на законодателството - Бялата книга

Бялата книга разграничава законодателните мерки, които следва да предприемат АСЦИЕ, на такива, свързани с консолидиране на зоната за свободна търговия (първи етап) и на мерки, които следва да бъдат приети при присъединяване към митническия съюз (втори етап). Законодателните мерки, предприети през първия етап, следва да бъдат принципно съвместими със законодателството на ЕС (Митнически кодекс, комбинирана номенклатура), докато законодателните мерки през втория етап следва да бъдат насочени към пълно приемане на законодателството.

3.2.1. Законодателни мерки през първия етап

Основополагаща, първа стъпка в посока сближаване с процедурите и практиките, прилагани от митническите служби на страните от ЕС, е приемането на нов Закон за митниците. Това е и първата препоръка от първия етап в раздел "Митници" на Бялата книга (законодателните мерки, които следва да бъдат приети през първия етап обхващат две директиви и 14 регламента).

Митническият кодекс на Общността в сила от 01.01.1993 година обединява всички митнически разпоредби на страните-членки в единствен и единен акт, като регламентира:

Общите разпоредби, определящи областта на приложение и основните дефиниции, правата и задълженията на лицата по отношение на митническите разпоредби, включително правото на представляване, валидността на решенията, издадени от митническите органи и на обвързващата информация по тарифното класиране и по произхода на стоките.

Елементите, на базата на които се прилагат вносните и износните мита и други мерки, свързани с търговията със стоки, включително Митническата тарифа и класирането на стоките, произхода на стоките - непреференциален и преференциален, стойността на стоките за митнически цели.

Разпоредбите, прилагани към стоки, въведени на митническата територия, които още не са получили митническо направелние, включително въвеждане на стоки на митническата територия, представяне на стоките пред митницата, общо деклариране( манифестиране) и разтоварване на представените пред митницата стоки, временно складиране.

Митническото направление, включително митнически процедури по поставяне на стоки под митнически режим, деклариране на стоките - нормална и опростена процедура, освобождаване за свободно движение, митнически икономически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временно внасяне и пасивно усъвършенстване, износ и вътрешен транзит, свободни зони и свободни складове.

Митническото задължение, включително възникване, заплащане обезпечаване, погасяване, срокове и начини на плащане.

Правото на обжалване.

С помощта и техническото съдействие, осигурено от програми на ЕС за развитие на митниците, и в изпълнение на ангажименти по чл. 94 на Европейското споразумение, е подготвен нов Митнически закон на България, хармонизиран с Митническия кодекс на Общността. Той има структура, подобна на тази на Митническия кодекс и включва разпоредби за правата и задълженията на лицата по отношение на митническата материя, факторите, на базата на които се прилагат вносните и износните мита и други мерки, свързани с търговията със стоки, включително Митническата тарифа и класирането на стоките, произхода на стоките - непреференциален и преференциален, облагаемата стойност, както и всички митнически режими. Тези разпоредби ще създадат базата за по-нататъшното еднакво прилагане на митническите процедури.

Законът се намира в заключителна фаза на подготовка. Приемането му от Народното събрани ще ускори разработването на другите нормативни актове, осигуряващи функционирането на системата.

Следващата стъпка и задължително условие за влизане в сила на новия Закон за митниците е подготовката на Правилник за приложение на закона за митниците.

Правилник за приложение на Митническия кодекс, приет с Регламент на Комисията 93/2454.

Разпоредбите на Правилника за приложение на Митническия кодекс са свързани с основните раздели на кодекса, като формулират по-прецизно някой правила с цел да се постигне по-добро нормативно осигуряване при тяхното прилагане. Разширява се обхватът на някои разпоредби, които съгласно кодекса се прилагат само към специфични митнически процедури, с цел да се отчете широкото му и задълбочено прилагане. Освен това в правилника се включват всички общи разпоредби по отношение на действащите правила за произход по преференциалните споразумения и методите за административно сътрудничество, непреференциалните правила за произход, допълват се разпоредбите по определяне на стойността на стоките за митнически цели, правилата по процедурите за деклариране на стоките и условията за прилагане на опростени процедури. В правилника се съдържат и разпоредбите по прилагане на процедурите по транзита, по митническите икономически режими, както и други разпоредби, включени в международни митнически конвенции, действащи на територията на Общността.

3.2.2. Съвместимост на действащото българско законодателство с разпоредбите на Митническия кодекс на Общността и Правилника за прилагането му

Прилаганото понастоящем българско законодателство в областта на митническата дейност датира отпреди повече от тридесет и пет години и отразява друга икономическа среда на дейност на митническата администрация, различна от поставените сега цели и функции. Независимо от многобройните допълващи нормативни актове, предназначени да осъвременят разпоредбите на действащия закон и правилника за неговото приложение, произтичащи от необходимостта да се изпълняват поетите ангажименти по присъединяването на страната към СТО, Европейското споразумение за асоцииране и други преференциални търговски споразумения и спогодби за сътрудничество, действащите понастоящем норми не отговарят на изискванията не само на стратегията за присъединяване, както и на тези, поставяни от икономическите оператори за обслужване в условията на отворена пазарна икономика. Липсата на адекватна нормативна митническа уредба, липсата на подходяща организация на митническия контрол, свързана и с липса на възможности за мониторинг на дейността на икономическите оператори, заедно с неадекватната финансова система и ниското ниво на финансова дисциплина у последните, са причина за незадоволителната оценка за готовността на митническата администрация да поеме функциите на една модерна европейска митническа администрация.

3.2.3. Подготовка за постигане на съвместимост в нормативната уредба

Проектът за новия закон съдържа общите правила и разпоредби, които ще осигурят прилагането на тарифните и другите мерки, въведени от страната по отношение търговията със стоки. Той също предвижда въвеждане на всички процедури, действащи на митническата територия на Общността. За обезпечаване на баланс между необходимостта от митнически органи, осигуряващи правилно прилагане на митническото законодателство и правото на икономическите оператори да бъдат добре обслужени, законът трябва да даде на митническите органи гарантирани права за контрол и право на операторите за обжалване.

Проблеми се очаква да възникнат във връзка с планиране на работата и подготовката на проект на Правилник за приложение на закона за митниците. Работата в това направление е започнала, но тя е обемна, изисква усилията на експерти, които добре познават текстовете на закона и митническата практика. Като се има предвид не-прецизната нормативна уредба, нерационалната технология на работа при сегашните условия, създаваща предпоставки за множество жалби и искания на становища от страна на икономическите оператори при митническото обслужване, както и липсата на достатъчно подготвени съгласно изискванията кадри процесът ще изисква допълнителна консултантска подкрепа и мотивация. Доколкото трансформацията на българската митница е наложителна и не търпи повече отлагане, влизането в сила на новия закон и правилник следва да бъде първа приоритетна задача.

3.2.4. Законодателни мерки през втория етап

Мерките, посочени като втори етап в раздела "Митници" в Бялата книга, обхващат една директива и 184 регламента, които трябва да бъдат въведени в националното митническо законодателство, за да се изпълнят условията за присъединяване. Въпреки че не са приети все още мерките, предвидени за първия етап, което създава определени трудности при прилагане, българската страна с цел изпълнение на ангажиментите, произтичащи от Европейското споразумение за асоцииране, други търговски споразумения и спогодби и присъединяване към международни конвенции на СМО е предприела някои стъпки в посока съвместимост със законодателството на ЕС. В други случаи практиката е изпреварила цялостната нормативна уредба. Прегледът на съответствието на националното законодателство показва:

Комбинирана номенклатура на ЕС

Комбинираната номенклатура на ЕС, базирана на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките 1996 е въведена в Митническата тарифа на Република България от 01.01.1996 г., като степента на хармонизация е пълна по отношение на промишлените стоки и частична за селскостопан-ските стоки и преработените селскостопански стоки. От началото на 1997 г. влезе в сила новата Митническа тарифа, отразяваща направените в Комбинираната номенклатура на Общността изменения и поетите от страната ангажименти при присъединяване към Световната търговска организация, включително откритите тарифни квоти за селскостопански стоки. В подготовка е Митническата тарифа за 1998 г., която освен че ще отрази направените в Комбинираната номенклатура изменения през настоящата година, ще включи и ставките на митата по действащите преференциални търговски споразумения, както и голяма част от общите разпоредби по прилагане на тарифните мерки. Това се очаква да подобри информираността на икономическите оператори и да създаде условия за по-голяма предвидимост и предсказуемост и експедитивност при митническото обслужване.

Интегрирана система TARIC

Това е сърцевината на една модерна система за обмитяване. Разработването и изграждането на българска интегрирана тарифа е в зависимост от напредъка по приемането на Закона за митниците, прилагането на изискванията към интегрираната тарифа и компютъризацията на митниците. Работата по нейното създаване, актуализиране и осигуряването на съответствието с действащата нормативна уредба е задача, която следва да бъде нормативно и ресурсно добре обезпечена.

Интегрираната тарифа на ЕС съдържа различните правила, прилагани към стоките, внасяни или изнасяни от митническата територия на ЕС. Тя включва класификацията и кодификацията на Хармонизираната система, на Комбинираната номенклатура и на конкретните мерки на търговската политика на ЕС, отнасящи се до:

    - тарифни облекчения

    - тарифни квоти

    - тарифни преференции, произтичащи от всички търговски споразумения

    - общата система от тарифни преференции, прилагани към развиващи се страни

    - антидъмпингови и изравнителни мита

    - изравнителни такси

    - селскостопанския компонент при преработените селскостопански продукти

    - единични стойности за някои бързо развалящи се стоки

    - стандартни вносни стойности за плодове и зеленчуци

    - минимални цени и референтни цени

    - забрани за внос

    - ограничения при внос - количествени и тези по CITES

    - контрол по вноса

    - забрани по износа

    - ограничения по износа

    - контрол по износа

    - възстановявания по износа

TARIC дава митническите ставки за всяка една стока при всички от гореизброените условия, връзките с нормативните документи, които ги определят, и момента на прилагане или неприлагане (срок на действие).

Наличието на такава база данни е от изключителна важност, защото позволява еднакво прилагане на действащото законодателство и мерките по търговската политика, независимо от мястото на обмитяване, прозрачност за действията на митническите инспектори и икономическите оператори.

Правила за произход

По отношение на правилата за произход България има значителен напредък. От началото на 1997 г. са въведени новите преференциални правила за произход, включени в съответните протоколи на преференциалните споразумения с Чехия, Словакия, Словения, страните от ЕАСТ и Европейското споразумение за асоцииране, като по този начин се прилага многостранната система на кумулация на произхода, приета в стратегията от Есен. Натрупан е значителен практически опит във взаимното сътрудничество със съответните страни по споразуменията по последващия контрол по издадените документи, удостоверяващи произхода. Въведени са и нови преференциални правила в търговията със страните-бенефициенти по Общата система за преференции.

По отношение на правилата за непреференциален произход хармонизацията от българска страна следва напредъка на работата по подготовката и приемането на нови, хармонизирани правила в рамките на Комитета по правилата за произход към СТО. От своя страна България, изпълнявайки ангажиментите си по присъединяване към СТО, въведе нови непреференциални правила за произход, базирани на тези, действащи понастоящем в Европейския съюз.

В този смисъл не се очакват никакви проблеми при въвеждане на съответните регламенти на Европейския съюз, както по преференциалните, така и по непреференциалните правила за произход.

Система за предоставяне на обвързваща тарифна информация

Разпоредбите на Митническия кодекс на ЕС регламентират правото на получаване на информация, касаеща митническото законодателство. При писмено поискване митническите власти следва да предоставят обвързваща митническа информация, отнасяща се до класификацията на стоките или произхода. Получателят на тази информация следва да докаже, че стоките, декларирани по вноса (или износа), съответствуват във всяко отношение на тези, описани в информацията. Информацията е валидна за срок от шест години от датата на издаване.

Създаването на подобна система в България се затруднява от липсата на нормативна уредба (закон за митниците). Хармонизирането на законодателството ще позволи и инкорпорирането на разпоредби по изграждането на система за предоставяне на обвързваща тарифна информация по класиране и по произхода на стоките и последващото є информационно поддържане.

В практически план с въвеждането на обяснителните бележки към Хармонизираната система са предприети стъпки, които чрез разработен програмен продукт облекчават работата по класирането на стоките. При писмено поискване митническите органи издават решения за обвързваща тарифна информация, която икономическите оператори използват за целите на тарифирането при обмитяване на стоките. Прилага се принципът за пълно съответствие на декларираните стоки с тези, посочени и описани в обвързващата информация. Несъмнено липсата на нормативна уредба, създава неудобства и за двете страни в процеса, тъй като не е определен срок и условия, при които информацията престава да бъде валидна. Аналогичен е и случаят с решенията за произхода, които по-скоро имат индивидуален и конкретен характер.

Единен административен документ (ЕАД)

Въведената през 1996 г. форма на българската митническа декларация се различава много малко по формат от Единния административен документ (SAD в Общността). Различията са от технически характер: някои клетки не са със същия размер, при попълване не се използват стандартните кодове, някои от екземплярите не се използват в съответствие с Конвенцията за ЕАД. Основната причина за това е липсата на условия за използването на документа по предназначение така, както е при вътрешния и външния транзит за страните от ЕС и членовете по Конвенцията за общия транзит. Нормативното уреждане на този въпрос в съответствие с режимите, прилагани в Общността ще ускори процеса на хармонизация.

В практически план икономическите оператори имат вече опит и предприемането на необходимите промени при присъединяване на България към Конвенцията за Единния административен документ не се очаква да предизвика проблеми.

Конвенция по общия транзит

Транзитът е ключов инструмент в търговията и икономическата интеграция. Той има важно значение за опростяване на митническите формалности при освобождаването на стоките и за улеснение на свободното движение на стоките, както между Общността и нейните партньори от ЕАСТ и Вишеградската четворка в рамките на Конвенцията за общия транзит, така и между 59-те страни, членуващи в Конвенцията TIR.

С присъединяването на България към Конвенцията за общия транзит ще се постигне свързване на транзитните системи на България и Общността (в контекста на чл. 94 от Европейското споразумение) и ще се постигне съответствие с предвиденото в Бялата книга законодателство по подготовката за присъединяване. Четирите Вишеградски страни вече са членове на системата, което им дава практическата рамка на подготовката за присъединяване към ЕС.

България е подала молба за присъединяване към системата и подготовката не предполага трудности по отношение на развитието на нормативните документи. Успешното практическо участие ще зависи от създаването на добре функционираща митническа организация, която е в състояние да управлява предвидените процедури. Присъединяването изисква изпълнение както на различни технически условия (работа с Комбинираната номенклатура на Общността и Единния административен документ), така и създаването на надеждна система за предоставяне на гаранции. В това отношение закъснението при извършване на услуги от банковия и финансовия сектор за предоставяне на вносни/износни гаранции пречи на постигането на напредък и съответно забавя процеса по присъединяване на България към Конвенцията за общия транзит.

3.3. Усъвършенствуване на процедурните правила при митническото обслужване

Приемането на митническо законодателство, което е хармонизирано с Митническия кодекс и правилника за приложението му, са най-важното условие за осигуряване на свободното движение на стоките, регламентирано с Европейското споразумение за асоцииране, но не е достатъчно за подготовката за присъединяване към вътрешния пазар на Общността. Развиващата се икономическа интеграция, възприемането на Комбинираната номенклатура, хармонизираните преференциални правила за кумулиране на произхода подпомагат страната за по-пълното използване на потенциала на Европейското споразумение, като увеличават възможностите за интегриране на производството и търговията.

За да се улесни движението на стоковите потоци обаче, е необходимо опростяване на процедурите по митническото обслужване при пълно гарантиране на интересите на държавата. Това е възможно само при развитието и прилагането на съответните процедурни правила и добра техническа обезпеченост и компютъризация.

През последните години нарушенията на транзита например са довели до значително изтощаване бюджетите дори на страните-членки на ЕС и до нелегален трафик на европейските пазари на необмитени и тотално неконтролирани стоки, излагайки на опасност не само конкуренцията в бизнеса, но и здравето и живота на хората. Осъзната е необходимостта от радикални действия за съхраняване на транзитната процедура, за възстановяване на икономическите є предимства и гарантиране на по-голяма защита срещу растящите рискове. Реформата на митническата транзитна процедура в Европа е възложена за изпълнение в рамките на програмата "Митници 2000", което подчертава нарастващата необходимост за европейските митнически организации да работят заедно, все едно че са единна митническа администрация. За да се предпазят по-нататък от огромните загуби, причинени от международните криминални организации, страните-членки са предприели незабавни мерки за защита на финансовите и икономическите си интереси и разработват план за компютъризация на транзитната система.

Нарастващата търговия и бъдещата икономическа и политическа интеграция между ЕС и страните-кандидатки за присъединяване ще направи трудно координирането и управлението на многообразните видове транзит. Успехът ще зависи много силно от мерките за опростяване на управлението на транзита, като особено важна роля се определя за НТКС (новата транзитна компютъризирана система), която се разработва да интегрира и по възможност да обедини вътрешния транзит в Общността и Общата система за транзит.

Особено съществено за България е условието, че новите членове на Общата система за транзит ще трябва да доказват, че те са достатъчно способни да поддържат реформираната, компютъризирана система, докато взаимоотношенията с настоящите партньори в Общата система за транзит ще се основават на системно и тясно сътрудничество и максимално използване на възможностите за взаимно сътрудничество. България е подала молба за присъединяване към Конвенцията за общия транзит и трябва да съсредоточи усилията си към изпълнение на високите критерии, които се поставят, за да отговори на изискванията за включване в Общата система за транзит, включително обезпечаване на необходимото компютърно оборудване. Това ще бъде и шанс за преодоляване до известна степен на изоставането в развитието на процесите по подготовка за присъединяване към ЕС.

Основните насоки на плана за действие на ЕК за новата компютъризирана транзитна система са:

    - установяване на ясна и обвързана система, която може лесно да бъде разбрана и прилагана от митническите инспектори;

    - система, която използва "up to date" процедури и инструменти за сътрудничество, свързани с компютъризация и електронен обмен на данни;

    - система, която може да оперира с голям обем процедури и ситуации;

    - система, която включва координирани мерки срещу измамата (контрабандата) и покрива сумите при риск в нейните процедури;

    - система, която е управлявана и оценявана с помощта на подходящи отчетни системи за общи и оперативни цели.

ЕК ще използва максимално възможностите на програмата "Митници 2000" по отношение на транзита, като специално място е отделено за подобряване на функционирането на митниците. Докато Общността като правило не се меси в начина, по който страните-членки организират администрациите си и решават за правомощията и отговорностите на техните служители, то от жизнено важно значение за ЕС и за страните-членки е да се заемат заедно с борбата с контрабандата и организираната престъпност. Като се имат предвид поставените в момента на национално ниво приоритетни задачи за борбата с контрабандата и икономическата престъпност, както и сравнително доброто ниво на подготовка, следва да се направи приоритетна задачата за техническото осигуряване и ресурсното обезпечаване на работата по новата компютъризирана транзитна система. Прилагането є може да стане първата и най-съществена процедурна практика, напълно съвпадаща с функциониращата в страните от Общността и първа стъпка към присъединяването към ЕС.

3.4. Хармонизиране на процедурите по прилагане на митническите режими

Развитието на нормативната уредба ще позволи да се подобрят и другите процедури, съпровождащи митническото обслужване, като митническото агентство, опростените процедури за деклариране на стоките, митническото складиране и особено процедурите по прилагане на митническите икономически режими и режими с отложено плащане.

Неуреденият в действащия сега Закон за митниците режим митническо складиране създава трудности на икономическите оператори, тъй като те не могат да се възползват от възможностите на отложеното плащане на митническите сборове и от дейностите, разрешени в един такъв склад, като подреждане и продажба. Материята, уредена в новия закон, покрива изцяло нормите, разписани в Митническия кодекс, с изключение на случаите, когато се касае за прилагане в митническия склад на мерките на селскостопанската политика на Общността.

Активно усъвършенстване - в сегашната практика известна еквивалентност се постига с режим "временен внос на стоки с цел преработка и обратен износ в изменено състояние", като в общия случай (с изключение на някои селскостопански стоки) не се прилагат мерките на търговската политика (аналогично на действащия в ЕС режим) и не се заплащат митни сборове. Що се касае до случая на внесени стоки с платени мита, които се изнасят под формата на компенсаторни продукти, вносните мита се възстановяват много трудно, поради трудното доказване на факта, че са вложени точно внесени, а не местни стоки.

Обработка под митнически контрол

В България не се прилага такава процедура в момента, ако не се счита за такава временният внос с цел дообработка с частично гарантиране на митническите сборове и последващ редовен внос на дообработения продукт. В ЕС тази митническа процедура предвижда: "Преработката под митнически контрол позволява на стоки, произхождащи извън общността, да се употребят на митническата територия на общността в операции, които изменят състоянието им, без да са предмет на облагане с мита или на мерките на търговската политика; продуктите, получени в резултат на такива операции, да влязат в свободно обръщение, като бъдат обложени с подходящо мито" (член 130 на Митническия кодекс).

Временен внос

Прилаганата в ЕС митническа процедура "временен внос" предвижда пълно или частично освобождаване от мита, без да се прилагат мерките на търговската политика. Прилаганата от българска страна процедура предвижда временен внос с последващ износ в неизменено състояние, като обаче се прилагат мерките на митническата и търговската политика и се гарантира изцяло сумата за митническите сборове.

Пасивно усъвършенстване

Прилаганата в ЕС процедура предвижда временен износ за преработка и последващ внос на преработените продукти с пълно или частично освобождаване от мита. При временен износ се прилагат експортните мита, мерките на търговската политика и други формалности, необходими за напускане на митническата територия на Общността.

Българската процедура предвижда при режим временен износ с последващ внос в изменено състояние да се приложат мерките на търговската политика и разрешаване на режима, когато не се засягат интересите на местните производители на идентични или сходни стоки. Няма еквивалент на режима пасивно усъвършенстване с прилагане на системата на стандартния обмен, в т.ч. предварителен внос.

Основните митнически режими и процедури от Митническия кодекс на Общността са включени в проекта за новия закон и се предполага, че след неговото приемане и приемането на правилника за прилагане няма да съществуват обективни причини за допускане на различия в митническите процедури.

Някои от процедурите, например вътрешния транзит, на този етап не са включени в Закона за митниците, тъй като касае за преместване на местни стоки през трети страни и ще бъде необходим едва след присъединяване. Съществуват и други текстове, отнасящи се до специфични разпоредби по селскостопанската търговска политика на Общността, които на този етап не са необходими и следва да бъдат възприети впоследствие, когато се уточни търговската политика, която България ще прилага след присъединяване към ЕС.

При бъдещите преговори за присъединяване ще е необходимо за повечето от тези режими да се предвидят преходни разпоредби за операции, започнали преди датата на присъединяване, но които ще завършат впоследствие.

3.5. Подготовка за прилагане на законодателството

Основните предстоящи задачи след приемане на новия Закон за митниците и Правилника за прилагането му са: подготовка на необходимите поднормативни актове и технически инструкции за митническите инспектори и за икономическите оператори, за да се осигури еднаквост на прилагането на процедурите, независимо от мястото на обслужване. Отново е необходимо добро планиране на последователността на действията и кадрово осигуряване, включително използването на консултантска помощ от експерти от европейските митнически администрации и финансовата подкрепа на ЕК чрез програмите ФАР и други източници от страните-членки.

Предвидените в новия закон процедури, съответстващи на тези, прилагани в страните-членки, са практически непознати за митническите инспектори и ще бъде необходима специализирана подготовка и практика в реални условия в допълнение към разработените подробни инструкции, за да се осигури правилното им прилагане. В това отношение българската митническа администрация регистрира значително изоставане, в това число и неусвоени все още средства по програмата "ФАР" - BG9305 "Преустройство на българската митническата администрация", както и включване в новите подходи за техническа помощ, разработвани от ЕС.

Програмата "ФАР" - BG9305 включва три неинформационни и един информационен подпроект, като по неинформационните подпроекти се работи по план, които включва:

    - развитие и подготовка на кадрите, разработване на стратегия за планиране, разпределение и усъвършенстване на кадрите;

    - икономическа, финансова и счетоводна дейност, засилване на финансовия и счетоводния контрол и подобряване на събираемостта на вземанията;

    - оперативна дейност, включваща подготовка за прилагане на митническите режими и процедури при митническия контрол, в т.ч. по подготовка на интегрирана тарифа, методи за анализ и митническа статистика, подготовка за разработване на система за оценка на риска, предпоставки за присъединяване към Общата система за транзит, превантивен и последващ контрол и борба с контрабандата, вътрешен контрол.

Информационният подпроект предвижда създаване на митническа информационна система, включително хардуерно обезпечаване и подготовка на кадрите в четири пилотни митнически учреждения.

От умението да се мобилизират усилията и да се усвоят максимално предвидените ресурси, за които има подкрепа от правителството и обществото, зависи до голяма степен подготовката на митническата администрация за включването є като охраняваща външните граници на ЕС.

3.6. Усъвършенстване дейността на българската митническата служба в съответствие с критериите на ЕС за контрол и митническо обслужване

Пълноценно функционираща митническа служба е предварително необходимо условие за поемане на отговорността по управлението на външните граници на разширения ЕС, в това число по събиране на националните мита и данъци и тези, формиращи собствените ресурси на ЕС, и по прилагане на многобройните мерки на контрол на ЕС, упражняван на границата. При присъединяване източната и западна граница на България ще станат външна граница на ЕС.

Отчитайки тези обстоятелства, следва да се планира перспективно инфраструктурата и подготовката на кадрите. Ще е необходимо също специфично подпомагане на развитието на оперативния капацитет на митническата администрация.

Прилагането на координиран подход към трансформирането на българската митническа администрация следва да доведе до постигане на следните специфични цели:

    - укрепване на системите за управление по набиране на информация, използване на същата за митнически разследвания и митническа статистика с оглед, от една страна, ефикасно прилагане на системата и, от друга страна, ефективно взаимодействие с другите служби на националната администрация, икономическите агенти и международните организации;

    - консолидиране и по-нататъшно развитие на прилагането на ЕАД и свързаните с него разпоредби като основен инструмент на трансграничното регулиране на търговията в контекста на изравняване с Европейския съюз;

    - по-нататъшно развитие на законодателството и необходимите за прилагането му мерки, позволяващи присъединяването към Общата система на транзит;

    - развитие и въвеждане на законодател-ство и разпоредби, управляващи правото на представителство и компетенциите на митническите служители в контекста на изравняването с практиката на ЕС;

    - укрепване и развитие на мерки срещу митнически и валутни нарушения, фалшификации, контрабанда и наркотрафика в сътрудничество с ЕС и на международно ниво;

    - по-нататъшно развитие на вътрешния контрол и прилагане на ефикасни практики за избягване злоупотреби в митническата служба чрез укрепване на институцията митнически инспекторат;

    - разработване и възприемане на българска интегрирана тарифа, основаваща се на принципите за функциониране на TARIC с оглед изравняване с митническите практики на ЕС.

За постигане на тези цели е необходимо да бъдат изпълнени следните специфичните задачи:

Осъвременяване на методите и ефективността на информационния анализ, в т.ч. избор на критерии и показатели за нуждите на оценката на риска в съответствие с най-добрите практики на ЕС и наличната технология;

Разработване и използване на статистика, основаваща се на адекватното прилагане на ЕАД;

Подобряване на качеството и срочността на информацията, разпространявана както вътре в митническата администрация, така и към други управленски структури;

Развитие на нормативна база за финансово обезпечаване на гаранциите в рамките на Общата система за транзит, която да се използва и от регионалните митнически служби;

Подготовка на пилотен проект за регионално прилагане на ЕАД и Общата система за транзит чрез използване на компютърен и телекомуникационен интерфейс;

Повишаване на ефективността на информационната система за разкриване на злоупотреби, в т. ч. разработване на база данни за валутни и митнически нарушения и икономическа контрабанда за нуждите на оценка на рисковия фактор (особено по отношение на фирмени злоупотреби), основаваща се на националната практика на митническите администрации на страните-членки на ЕС, селектирани от българската митническа администрация. В тази връзка да се осигури възможността представители на българската митническа администрация да се запознаят с практиките на страните от ЕС;

Разработване на система за прогресивно развитие на институцията на митническия инспекторат за създаване и укрепване на механизми за последващ вътрешен митнически контрол с цел подобряване на събираемостта на вземанията;

Създаване на предварителни условия за въвеждане на Българската интегрирана тарифа, в т. ч. кодиране на националния митнически и външнотърговски режим.

Както е видно от гореизложеното, новото законодателство, налагащо нов начин на работа на митническата администрация, е немислимо без прилагане на новите информационни технологии. Българските митници с малки изключения не разполагат с модерно компютърно оборудване, което би могло да се използва за работа в мрежи с инсталирани софтуерни продукти и бази данни, включително тези, които предстои да бъдат разработени. Като се имат предвид изискванията за прилагане на процедурите, тези, налагани от условията за включване в Общата система за транзит, и необходимостта от навременна и точна информация за управленските структури, включително за връзка със системи на други администрации за подобряване на общия финансов контрол, очертава се нуждата от финансиране (вътрешно или външно) на компютъризацията на митниците. При това следва да се има предвид и нивото на телекомуникация, за да се прилагат съвременните методи за обмен на информация.

Инвестирането в това направление ще бъде с добра възвръщаемост, тъй като е предпоставка за оперативен контрол върху икономическите оператори, контрол при дейността на митническите инспектори, ще предоставя точна и навременна информация за вземане на правилни решения по търговската и финансовата политика на страната.

В становището на ЕК е констатирано, че България (и останалите страни-кандидати) все още няма готовност да поеме задълженията и да приложи законодателството по"външната граница" на разширения ЕС; подготовката за осигуряване в достатъчна степен на защита и контрол на външната граница е незадоволителна; в краткосрочен аспект присъединяването би създало предпоставки за превръщането на новите страни-членки в "слаби точки" за навлизане във вътрешния пазар с последващ дестабилизиращ ефект върху пазара (констатацията е принципна за страните-кандидати); в средносрочен аспект подготовката следва да се съсредоточи към изравняване на организацията на българската митническа служба със задълженията на една модерна такава, способна да поеме отговорностите на митническа администрация на ЕС.

IV. Изводи и препоръки

България следва да продължи да провежда търговска политика в стриктно съответствие с ангажиментите си към ГАТТ/СТО и Европейското споразумение.

Положителните констатации по прилагането на ЕСА следва да бъдат потвърдени с усилията на българската страна да изпълни ангажименти, чийто график е предстоящ, в това число:

    - елиминиране на количествените ограничения по износа на скрап от черни метали до края на 1997 година;

    - елиминиране на експортните такси до края на 1997 година;

    - привеждане до края на 1997 година на таксата за митническа обработка в съответствие с нормите на СТО (член VIII на ГАТТ);

    - предприемане на поредните стъпки по елиминиране на митата в съответствие с договорения график;

    - анализиране на възможностите за ускоряване спрямо договорения график на прогресивното елиминиране на митата, ако икономическата ситуация по отделни сектори позволява това;

    - прогресивно елиминиране на импортната такса за защита на платежния баланс в съответствие с договорения график или по-рано, ако условията позволяват това.

Българската страна следва да интензифицира усилията си по по-нататъшното еволюиране на договореностите по Европейското споразумение, в това число чрез постигане на договореност до края на 1997 година по продължаване на Споразумението за взаимно установяване на тарифни квоти по търговията с вино и постигане на договореност по търговията с риби и рибни продукти.

От съществено значение за по-нататъштното интегриране на търговията България - ЕС е активизирането на усилията на българската страна към по-нататъшно подобряване на пазарния достъп за селскостопански и преработени селскостопански продукти, както и към нормализиране на износа на черни метали.

При предприемане на търговско-политически мерки, в това число по отношение на тарифната политика следва да се отчита обстоятелството за бъдещо изравняване с Митническата тарифа на ЕС; по отношение на селскостопанските стоки България не следва да допуска по-нататъшно намаляване на митата, тъй като това ще усложни присъединяването към ЕС;

България следва да разработи консултационен механизъм по подобие на прилагания в ЕС за въвеждане на временна отмяна на митата и/или въвеждане на тарифни квоти, когато местното производство изпитва недостиг от суровини, материали и компоненти и да избягва чести промени на митническата тарифа.

България следва да направи избор по насоката на своята селскостопанска политика; ориентирането към по-либерални мерки може да изпревари стъпките на ЕС по реформата на общата селскостопанска политика; в обратния случай следва да се пристъпи към въвеждане на някои от елементите на политиката на ЕС, което да подготви и необходимите структури по прилагането им.

Националната схема за преференции към развиващите се страни следва да бъде анализирана от гледна точка сближаване с прилаганата в ЕС, в това число по отношение на принципите, преференциалната разлика, списъка на бенефициентите и правилата за произход.

България следва да пристъпи към диференциация на мерките, прилагани по националния външнотърговски режим, в контекста на подготовката за присъединяване, като отдели: мерките, въведени по смисъла на член ХХ на ГАТТ, съответно член 36 на Римския договор (общи изключения); мерките, въведени по смисъла на законодателството по инструментите за търговска защита; националните мерки, които българската страна би поддържала в рамките на преходен период след присъединяването си. Това ще позволи на България да обоснове националния си търговски режим при преговорите за присъединяване.

Стъпките, които предприема България по постигането на търговски договорености с трети страни, не следва да изпреварват договореностите на ЕС със съответните търговски партньори; политиката на ЕС в областта на преференциалните споразумения следва външнополитическите приоритети на Общността; предприемането от българска страна на изпреварващи стъпки може да усложни и забави присъединяването към ЕС, докогато и ако ЕС сключи подобни споразумения със съответния партньор.

При сключване на двустранни търговски споразумения с трети страни, съдържащи клаузата за "най-облагодетелствана нация" (по отношение на страни, нечелнуващи в ГАТТ/СТО), следва да се отчита обстоятелството, че при присъединяване към ЕС действието на подобни споразумения ще бъде "замразено" до изтичане на срока, за който са сключени.

Постигането на договорености с преференциалните партньори на ЕС следва да бъде ускорено, като се разработи график на преговорите съобразно търговските приоритети на страната.

Преговорите за присъединяване към ЦЕФТА следва да приключат до края на 1997 година; преговорите с останалите страни-кандидати следва да се открият и приключат в рамките на първото полугодие на 1998 година.

С постигането на Споразумение за свободна търговия с Турция България ще отчете както собствените си интереси от либерализация на търговията, така и договорните задължения на Турция в контекста на митническия съюз с ЕС; подобен подход ще се впише в политиката на ЕС и ще укрепи позициите на България за преговори за присъединяване към ЕС (формирането на зона за свободна търговия между страните, свързани с ЕС със споразумения за асоцииране по Черноморското крайбрежие ще допринесе за укрепване ролята на ЕС в тази част на Европа).

Постигането на споразумения за свободна търговия с другите средиземноморски партньори на ЕС ще сигнализира готовността на България да се присъедини към политиката, провеждана от ЕС в този регион.

По отношение на традиционни търговски партньори на България, с които ЕС няма сключени преференциални споразумения (Русия и другите страни от ОНД) би следвало да се търсят възможности за облекчаване на търговията както чрез промени в режима на най-облагодетелствана нация, където средното ниво на митническа защита в българската митническа тарифа е над съответното средно ниво в общата митническа тарифа на ЕС, така и в областта на взаимното признаване на сертификатите за качество, процедурите по митническото оформяне и контрол и т.н.

Подготовката на експертиза в материята на инструментите на търговска защита следва да бъде приоритетно направление в подготовката на кадри; този проблем следва да бъде разгледан не само в контекста на подготовката за членство, но и в контекста на защита на националния пазар в резултат на увеличаващия се брой преференциални споразумения, прогресивното либерализиране на икономиката и търговията и вероятността от възникване на потребност от предприемане на мерки за търговска защита; за целта следва да се използват възможностите за стажове както в ЕК, така и в страните-членки, като България заяви желанието си за техническа помощ в това направление.

Подготовката за прилагане на мерките на общата търговска политика следва да обхване създаването на подходящи структури както във ведомствата, имащи отношение по управление на мерките, така и най-вече в укрепване на националната митническа служба.

Нормативната база в областта на митническото законодателство, създадена при условията на друга икономическа система, не позволява изграждането на модерна митническа служба. Приоритетното є осъвременяване на основата на хармонизация със законодателството на ЕС ще създаде необходимите предпоставки както за укрепване на контрола на националната граница, така и за реформирането на българската митническа служба в съответствие с изискванията пред страна-членка на ЕС.

Приоритетното приемане (до края на 1997 година) и прилагане на новия Закон за митниците (проектът е подготвен с техническата помощ на ЕК на основата на Митническия кодекс на ЕС) ще даде необходимия тласък за хармонизиране на цялата законодателна уредба и за реорганизация и изграждане на модерна митническа служба в България. Решаването на този въпрос следва да се третира като отправна точка в подготовката за присъединяване.

Постигната е значителна степен на изравняване на класификацията с Комбинираната номенклатура на ЕС чрез прилаганата от 01.01.1997 година Митническа тарифа на България. За постигането на пълно съответствие при присъединяване е необходимо по-нататъшно изравняване по селскостопанските стоки в съответствие със сближаването с общата селскостопанска политика (въвеждане на някои от компонентите, които понастоящем България не прилага).

Приоритетна задача следва да бъде разработването на Българска интегрирана тарифа, което да позволи по-голяма прозрачнаст и достъпност до външнотърговския и митническия режим.

Предприемането на стъпки към изграждане на национална интегрирана тарифа с отчитане, доколкото това е възможно, на съвместимост с Интегрираната тарифа на ЕС ще позволи еднакво прилагане на мерките на търговската политика както в национален аспект, така и след присъединяване към ЕС.

Хармонизирането на законодателството ще позволи и инкорпорирането на разпоредби, позволяващи изграждането на система за предоставяне на обвързваща тарифна информация по класирането и по произхода на стоките и последващото є информационно поддържане, което ще гарантира прозрачност в митническите процедури.

България следва да преодолее изоставането спрямо Вишеградските страни в процеса на присъединяване към ЕС/ЕАСТ Конвенцията по общия митнически транзит и към Конвенцията за единния административен документ. Създадената съвместна работна група с представители на ЕК ще ускори процеса при условие, че се разрешат проблемите по гаранциите. Компютъризацията на българските митници по програмата ФАР също ще допринесе за ускоряване на процеса по присъединяването към конвенциите.

Несъмнено въвеждането на митнически икономически режими, съвместими с тези, прилагани в ЕС, е мярка, която ще съдейства за облекчаване на взаимната търговия. Успешното прилагане на различните митнически режими е в пряка зависимаст от израждането на единна информационна система за митническата дейност.

От критично значение за модернизацията на митническата служба е стартирането на процеса на цялостна компютъризация на митниците, позволяваща на следващ етап надлежно участие в различните компютъризирани системи за управление на митническите режими на ЕС, както и в компютъризираните системи на ЕС за взаимно административно сътрудничество.

Паралелно на процеса на примане и въвеждане в действие на новия закон за митниците и правилника за пиложението му следва да се предприемат стъпки за реорганизация на работата на митническата администрация с оглед изпълнение на функциите по контрола и надзора, произтичащи от националните законодателни актове в тази област. Така ще се увеличи надеждността в дейността и доверието в митническите служители.

Подготовката за присъединяване следва да бъде насочена към последователното прилагане на стратегически план (подкрепен с финансови средства) за укрепване и разширяване на митническите пунктове на границата с тези страни, които не са настоящи или бъдещи членки на ЕС. Митническият контрол на границата със страни-членки следва да бъде премахнат, тъй като тези граници са "вътрешни" за ЕС. За България това означава подготовка за премахване на пунктовете за митнически контрол на границата с Гърция и Румъния и укрепване и разширяване на пунктовете по Черноморското крайбрежие и по границата с БЮРМ, ФРЮ, Турция.

За цялостно обхващане на проблематиката по подготовката на българската митническа служба да посрещне задълженията на митническа служба на ЕС е необходимо да се разработи план за действие, който да бъде съгласуван и съответно подкрепен финансово в контекста на "Партньорство за присъединяване" (План 2000 - Част II "Укрепване на предприсъединителната стратегия"). Подобен план за действие следва да набележи конкретни стъпки за постигане на следните цели:

    - разработване на национална стратегия за реформиране и модернизиране на митническата служба;

    - създаване на законодателната рамка в съответствие с препоръките на Бялата книга;

    - укрепване на оперативния капацитет за прилагане на законодателството с оглед осигуряване прилагането на търговската политика, събиране на приходите от мита и такси, социална защита, улеснение на търговските потоци.

Към обективните предпоставки, свързани със стратегията за присъединяване, следните елементи са от съществено значение за успеха на стратегията за модернизиране на българските митници:

    - ангажираност към новата стратегия;

    - непосредствено сътрудничество със ЕС;

    - политическа и финансова подкрепа за митническата администрация;

    - стабилност на митническата администрация;

    - подходящ капацитет за усвояване на съдействието;

    - сътрудничество с други страни-кандидати и международни организации.

За да се постигне стратегическата цел е необходимо да се изпълнят следните три условия:

    - политическа подкрепа за създаването на стратегия за подготовката на митническата администрация да изпълни функциите на страна-членка на ЕС; в тази връзка разработване на документ, съгласуван с правителството и съвместим с общата национална стратегия. Този документ следва да има характер на твърдо поето задължение между ЕС и Правителството на България;

    - подкрепа на ведомствените структури, разработващи политиката в митническата област за създаването на законодателна рамка в съответствие с разпоредбите, детайлизирани в стратегията за подготовка за присъединяване към ЕС (Бялата книга). Съгласуването на дейността изисква координиране както с работата на Народното събрание по отношение на новото законодателство, така с работата на правителството по многобройните регламенти и при непрекъснатото сътрудничество с ЕК;

    - подкрепа на експертизата, разработваща политиката в митническата област, в създаването на обслужване, имащо оперативен капацитет да прилага законодателството на ЕС в съответните области, които ще гарантират осигуряване на:

    - прилагане на търговската политика;

    - събиране на митните сборове;

    - социална защита;

    - ефективно функциониране на търговията.

Подготовката за присъединяване ще се нуждае от осигуряване на техническа помощ за стратегическия план за реформи, за сближаване на законодателството, подобряване на ефективността на митническата администрация и развитието на здрави и ясно установени контакти между администрацията и икономическите оператори. Приоритетите, определени от ЕК по новата ориентация на програмата "ФАР", дават такива възможности.

Най-необходимо е съдействието на програмата "ФАР" за областта на подготовката на оперативен капацитет. Показателите, по които следва да се оценява извършеното, включват:

    - правилно прилагане на търговската политика;

    - увеличаването на получаваните приходи;

    - увеличаване на защитата на обществените интереси чрез повишаване на разкриваемостта на нарушенията;

    - намаляване на времето за чакане на границите;

    - създаване на специализирани служби за подготовка на кадри и разследване;

    - увеличен поток от информация за икономическите оператори; подобряване на сътрудничеството с тях; както и

    - създаване и развитие на механизмите за разрешаване на спорове.

Следва да се отбележи и необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване на националното законодателство, свързано с прилагането на митническото законодателство с оглед изграждане на надеждна система за предотвратяване на митническите нарушения (митническата контрабанда, наркотрафика, незаконна търговия с оръжие и т. н..)

Разработването на детайлен план със срокове и необходими ресурси ще позволи постигане във всяка сфера на дейност на адекватна организация за изпълнение на условията за присъединяване към Европейския съюз.

Същевременно въвеждането на законодателството и прилагането на обективни критерии и компютъризация на митническата дейност ще сведе до минимум ролята на субективния фактор и оттам предпоставките за корупция.