ИНСТРУМЕНТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Въведение

Развитието на регионалното сътрудничество в Европейския съюз (ЕС) има своите исторически корени и обосновка.

След края на Първата световна война определянето на новите граници на държавите в Европа до голяма степен не са съобразени с действителната роля, която отделните региони играят по това време в обществено-икономическия живот на континента. Тази политика става причина за пораждането на редица малцинствени проблеми. Някои от тях впоследствие се явяват като допълнителен претекст за започването на Втората световна война - война, която води Европа до невиждана разруха. Отчитайки получения исторически урок, възстановителният процес след 1945 г. се осъществява именно с твърдото намерение да бъдат предотвратени бъдещи военни конфликти на континента. Разбира се, процесът на изграждане на обединена Европа е дълъг и сложен. Днес 15 страни са членки на ЕС и опасността от война помежду им е премахната. Но и това е само междинен етап от обединението на Европа. С падането на "Берлинската стена" историята на континента бележи краят на обществено-икономическо противопоставяне между Западна и Източна Европа и същевременно началото на разширението на "Европейските принципи и идеали" на изток, към централно и източноевропейските страни в преход към пазарна икономика. В този смисъл процесът на регионално сътрудничество в ЕС не би трябвало да се разглежда като застинал процес, или процес строго специфичен само за 15-те страни-членки на Съюза. Европейският съвет в Копенхаген (22 юни 1993 г.) и по-късно "Стратегията за подготовка на АСЦИЕ за присъединяване към ЕС", приета от Европейския съвет в Есен (10 декември 1994 г.), недвусмислено очертават посоката на бъдещото сътрудничество, а именно към задълбочаване на интеграционните процеси и към бъдещо разширяване на ЕС на изток.

Следвайки горната позиция, авторите на настоящия материал си поставят за задача:

Първо: Да се опитат да обобщят и представят във възможно най-изчистена и ясна форма понятието "регион". Наличието на множество определения за "регион" би създало допълнителни затруднения при анализиране същността на процеса "регионално сътрудничество".

Второ: Да определят кръга на съществуващите в рамките на ЕС инструменти за регионално сътрудничество.

Трето: Да определят степента на съществуващо (действуващо) регионално сътрудничество между ЕС и АСЦИЕ, и по-специално България.

Четвърто: Да определят приоритетните области, инструменти и механизми за развитие на регионалното сътрудничество между ЕС и България при отчитане и на фактора "налично финансиране". Формулиране на практически предложения.

I. Какво се разбира под понятието "регион" (регионално сътрудничество) опит за интерпретация на съществуващи определения

Въпросът действително има фундаментален характер. От конкретното съдържание на понятието "регион" в голяма степен зависи и съдържанието на самия процес на регионално сътрудничество и най-вече формулирането на механизма за неговото функциониране.

Към днешна дата няма общоприето в Европа определение за понятието "регион". Практиката в отделните страни-членки на ЕС е доста разнородна. През 1994 г. Постоянната конференция на местните и регионалните структури в Европа (Standing Conference of Local and Regional Authorities of Europe - CLRAE) на своята първа сесия инициира процес за изработване на цялостна концепция за това, що е "регион". Започва работата по Европейската харта за регионално самоуправление (European Charter of regio-nal Self-Government). В края на 1997 г. вече е ясно, че изработката на цялостно понятие в сектора отнеме значително време.

Прагматичен е подходът на Европейската комисия. Той се основава на обобщени статистически данни, които служат за разделяне картата на Европа на приблизително еднакви по размери територии, наречени региони. Това е примерно подходът на ЕК при използуването на NUTS (nomenclature des unites territoriales statistiques), където континентът е разделен на различни нива регионално и местно управление (NUTS I, NUTS II, NUTS III). Основният недостатък при този подход е, че така полученото териториално разделение не съвпада с реално съществуващото административно разделение в отделните страни-членки.

Удачен е и принципът при определянето на понятието "регион", следван в държавите, изградени на федерален принцип - Германия, Австрия, Белгия. В тези случаи наблюдаваме регионализация, която следва съществуващите в съответната държава федерални структури.

Важно е в случая да се отбележи, че такива страни, като Испания и Италия, макар и да не са изградени на федерален принцип, имат ясно определени региони, което посочва, че федералният принцип на изграждане на една държава не се явява задължително условие за правилното и безпогрешно разделение на региони. Скандинавските страни от своя страна ползуват за нуждите на регионализацията принципът на укрупняване на няколко общини в регион.

Франция, Гърция, Португалия, Ирландия и Великобритания са разделени на региони, като последните трудно биха могли да се подчинят на някакви строго определени принципи, общи за всички. Предимството на този подход е възможността да бъдат използувани съществуващите исторически наложили се институционални структури, които притежават важните характеристики да бъдат трайни и действени.

При това разнообразие от форми и практически подходи при обособяването на региони в Европа текстът, въведен в "Преходна мярка № 1" на Хартата на конгреса на местните и регионалните структури в Европа (Charter of the Conference of Local and Regional Authorities of Europe, Council of Europe, Strasbourg, 1994) очевидно в най-висока степен към настоящото време отразява основните елементи на понятието "регион", а именно:

"административна власт на ниво непосредствено под националното правителство, която притежава собствени функции в управлението и органи, назначени чрез избори".

Възниква въпросът, какво е състоянието на регионализация в АСЦИЕ (в България), по-специално от гледна точка на подготовката за присъединяване към ЕС. Проблемът е свързан с явното отсъствие на регионален модел в тези страни или сравнително ранния стадий на неговото развитие.

Какво е състоянието в България?

Провеждането на политика на регионално развитие се регламентира от Конституцията на Република България (РБ), която постановява в чл. 20, че "държавата създава условия за балансирано развитие на отделните региони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез своята финансова, кредитна и инвестиционна политика".

Територията на РБ се характеризира с проявени регионални различия. Открояват се различни типове райони обособени на природо-географски и проблемен принцип: централни и периферни, планински, крайбрежни, селски, слаборазвити. Тези райони са сходни с определените в Европейската харта за териториално устройство и с районите, покривани от Целите на европейските структурни фондове.

Практически, остри социално-икономически проблеми са очертани във всички типове райони - централни и периферни. Този факт затруднява възможностите за диференциран подход на държавата в социално-икономическите процеси в различните региони.

Приетият през 1991 г. Закон за местното самоуправление и местната администрация е съобразен с европейската Харта за местно самоуправление.

Проектът за Закон за регионално развитие цели да се регулира материята, свързана със създаване на условия за постигане на балансираност на националното пространство. Важни елементи на този закон са системата от мерки и механизми за въздействие върху процесите на социално-икономическото развитие в отделните типове региони; ресурсното осигуряване на политиката за регионално развитие, в това число създаване на Национален фонд за регионално развитие и координация на фондове с регионално въздействие; прилагане на интегриран подход в управлението на регионалното развитие, както и регламентиране на институционалното осигуряване на регионалната политика.

Законът за регионалното развитие ще има рамков характер. Като специфични регионални закони се предвиждат: Законът за развитие, устройство и управление на Черноморското крайбрежие и Законът за развитие на планинските райони.

II. Съществуващи в рамките на ЕС инструменти за регионално сътрудничество

Политически аспекти на регионалното сътрудничество

Договорът за Европейския съюз извежда икономическото и социалното сближаване като един от трите пилона на европейската конструкция наравно с Икономическия и валутен съюз и Единния вътрешен пазар. Провеждането на политика за насърчаване на цялостното хармонично развитие, в частност насочена към намаляване разликата в нивото на развитие на различните региони и изостаналостта на най-слабо развитите региони, включително земеделските, чрез преразпределяне на финансови ресурси е израз на солидарността на страните-членки. Тази политика има съществен принос за икономическата стабилност в ЕС и за повишаване нивото на заетостта.

Общността осигурява финансова подкрепа за постигането на целите, дефинирани в Договора за Европейския съюз, чрез структурните фондове (European Regional Development Fund; European Social Fund; European Agricultural Guidance and Guarantee Fund - Guidance Section), кохезионния фонд (Cohesion Fund), Европейската инвестиционна банка, както и чрез други съществуващи финансови инструменти (член 130 b от Договора за Европейския съюз).

Финансирането е насочено към създаването на условия за ускорено и конкурентоспособно развитие, поддържане на икономически растеж и разкриване на работни места на територията на ЕС с оглед постигането на следните основни цели:

    - подпомагане на развитието и структурното приспособяване на региони в Общността, чието икономическо равнище е изостанало спрямо общото равнище в Общността, както и за обновление на изоставащи промишлени райони (член 130c) - European Regional Development Fund (ЕRDF);

    - решаване проблемите на заетостта и по този начин повишаване на жизненото равнище чрез осигуряване на географска и професионална мобилност в рамките на Общността и улеснения при адаптиране към промените в промишленото производство и в производствените системи, в частност чрез преквалификация и обучение (член 123) - European Social Fund (ESF);

    - насърчаване на земеделското развитие и структурното преустройство на регионите и приспособяване на селскостопанските структури в рамките на реформата на селскостопанската политика - Еuropean Agricultural Guidance and Guarantee Fund - Guidance Section (EAGGF - Guidance Section);

    - осигуряване на финансов принос към проекти в областта на околната среда и транспортните инфраструктури в контекста на трансевропейските мрежи (член 130 d) - Cohesion Fund.

В изпълнение на общите цели, дефинирани в Договора за Европейския съюз, за всеки финансов период Общността дефинира кон-кретни приоритетни цели, чието изпълнение се финансира чрез фондовете и другите финансови инструменти, като се осигурява взаимодействие и координираност помежду им, координираност между икономическата и социалната политика на страните-членки, координираност на националните регионални политики и националните схеми на съдействие. По този начин всички дейности на Общността се насочват към постигането на приоритетните за периода цели, като се дефинира кои фондове в каква степен и при какви условия допринасят за постигането им.

Постигането на икономическо и социално сближаване се въвежда с Единния европейски акт и по този начин се поставя началото на реформата на структурните фондове.

В тази връзка с Регламент на Съвета 2052/88 от 24 юни 1988 година за задачите на структурните фондове и тяхната ефективност и за координиране на дейностите както помежду им, така и с операциите на Европейската инвестиционна банка и с други финансови инструменти, се определят и основните принципи на реформата на структурните фондове.

За петгодишния период от влизането в сила на разпоредбите (1 януари 1989 година), на финансиране чрез структурните фондове ЕИБ и другите финансови инструменти подлежат следните приоритетни цели:

    - насърчаване на развитиетo и структурното приспособяване на регионите, чието развитие е изоставащо - Цел 1 (Objective 1);

    - приспособяване на регионите, граничните райони и части от райони (включително райони на заетост и градски общини), сериозно засегнати от промишлен упадък - Цел 2 (Objective 2);

    - борба с дългосрочната безработица - Цел 3 (Objective 3);

    - улеснения за професионалното интегриране на младите хора - Цел 4 (Objective 4);

От гледна точка на реформата на селскостопанската политика:

    - ускоряване приспособяването на селскостопанските структури - Цел 5а (Objective 5a);

    - насърчаване развитието на земеделски региони - Цел 5 б (Objective 5b)

Структурните фондове в зависимост от разпоредбите за управлението им допринасят финансово за постигането на целите в съответствие със следното разпределение помежду им:

    - Оbjective 1: ERDF, ESF, EAGGF - guidance section;

    - Оbjective 2: ЕRDF, ESF;

    - Оbjective 3 & 4: ESF;

    - Оbjective 5 (а): EAGGF - guidance section;

    - Оbjective 5 (b): EAGGF - guidance section, ESF, ERDF.

В съответствие с принципа за преглед на постигнатото пет години след влизане в сила на разпоредбите и с оглед определяне на приоритетите през следващия финансов период с Регламент 2081/93 от 20 юли 1993 година за изменение на Регламент 2052/88 съветът на министрите одобрява задачите на структурните фондове в периода до 31 декември 1999 година. По същество продължават да се прилагат принципите на реформата от 1988 година, като се отчита необходимостта от подобрения с оглед по-ефективна, опростена и прозрачна структурна политика. Същевременно се отчитат и нови моменти в политиката на ЕС, като създаването на кохезионен финансов инструмент за подпомагане на проекти в областта на околната среда и трансевропейските транспортни инфраструктури в Гърция, Испания, Ирландия, Португалия, (Cohesion financial instrument), както и на финансов инструмент в областта на рибите и рибните продукти (Financial instrument for fisheries guidance - FIFG).

Структурните фондове, ЕИБ и другите финансови инструменти следва да допринасят за постигането на следните приоритетни цели на регионалната структурна политика на ЕС през периода до 31 декем-ври 1999 година:

    - насърчаване на развитиетo и структурното приспособяване на регионите, чието развитие е изоставащо (Objective 1);

    - приспособяване на регионите, граничните райони и части от райони (включително области на заетост и градски общини), сериозно засегнати от промишлен упадък (Objective 2);

    - борба с дългосрочната безработица и улесняване интегрирането на младите хора и хората, заплашени от изключване от пазара на труда (Objective 3);

    - улесняване на адаптирането на работниците от двата пола към промените в промишленото производство и в производствените системи (Objective 4);

Насърчаване на земеделското развитие чрез:

    - ускорено приспособяване на селскостопанските структури в рамките на реформата на общата селскостопанска политика (Objective 5 (а));

    - улеснение за развитието на структурното приспособяване на земеделските области (Objective 5 (b)).

Разпределението на участието на фондовете в постигането на отделните приоритетни цели е аналогично на предшествуващия период.

Конкретните задачи на фондовете се определят, както следва:

European Regional Development Fund (ЕRDF) - основна задача: осигуряване на финансова подкрепа за изпълнението на Цели 1 и 2 в съответните региони, както и участие в операции, в изпълнение на Цел 5 (б); конкретната подкрепа се изразява в участие във финансирането на: производствени инвестиции; създаване или модернизиране на инфраструктури, които допринасят за приспособяването на съответните региони; мерки, насочени към експлоатиране на потенциала на вътрешнорегионалното развитие; инвестиции в областта на образованието и здравеопазването в региони, попадащи в дефиницията на Цел 1; финансиране на проучвания или пилотни схеми относно регионалното развитие на ниво общност, особено когато се отнасят до гранични райони на страните-членки.

European Social Fund (ESF) - основна задача: осигуряването на финансова подкрепа за изпълнението на цели 3 и 4 и на 5 (б); в борбата с безработицата, финансирането по фонда конкретно допринася за: улесняване достъпа до пазара на труда; осигуряване на равни възможности на пазара на труда; развитие на уменията, способностите и професионалната квалификация; насърчаване създаването на работни места; финансиране на проучвания и пилотни схеми, отнасящи се до аспекти, които са общи за няколко страни-членки.

Еuropean Agricultural Guidance and Guarantee Fund - Guidance Section (EAGGF - Guidance Section) - в съответствие с принципите на член 39 на Договора за Европейската икономическа общност финансовото съдействие по фонда е насочено конкретно за изпълнението на следните задачи: укрепване и реорганизиране на селскостопанските, а така също и на горските структури, включително тези за пазарна реализация и преработка на селскостопанските и горските продукти и подпомагане за облекчаване на природните затруднения в селското стопанство; осигуряване на приспособяването на селскостопанското производство и насърчаване развитието на допълнителни дейности за фермерите от двата пола; подпомагане осигуряването на добър жизнен стандарт; подобряване развитието на социална мрежа в земеделските области, защитата на околната среда и опазването на природата (в това число чрез осигуряване на консервация на природните селскостопански ресурси); предоставяне на техническа помощ и информация, както и на подкрепа за проучвания и пилотни проекти за насърчаване на земеделското развитие на ниво общност.

Financial instrument for fisheries guidance - (FIFG) - в съответствие с целите на член 39 и 130 (а) от Договора за Европей-ската общност финансовото съдействие по фонда е насочено към изпълнението на следните задачи: постигане поддържането на баланс между ресурсите и тяхната експлоатация; укрепване на конкурентоспособността на структурите и развитие на икономически жизнени предприятия в този сектор; подобряване снабдяването на пазара и създаването на добавена стойност в областта на рибите и рибните продукти; осигуряване на техническа помощ, проучвания и пилотни схеми за адаптиране на структурите.

Cohesion Fund - в съответствие със заключенията на Европейския съвет (Лисабон 26-27 юни и Единбург 11-12 декември 1992 година) чрез фонда се осигурява финансиране за дейности в допълнение на финансираните чрез структурните фондове с оглед постигането на икономическо и социално изравняване.

За следващия финансов период (2000 - 2006 година) Европейската комисия в документите, представени на Европейския парламент в контекста на "План 2000", предлага насочване на съдействието за изпълнение на следните приоритетни цели:

    - Objective 1 - развитие на изоставащите региони, които срещат най-сериозни трудности по отношение на доходите, заетостта, производствените системи и инфраструктурите;

    - Objective 2 - постигане на икономическо и социално преструктуриране на регионите, страдащи от структурни проблеми (региони, подложени на икономически промени в областта на промишлеността и услугите, западащи земеделски региони, засегнати от кризата региони, зависими от риболовната промишленост); тези проблеми на икономическото преструктуриране най-често се изразяват във висок дял на безработицата или в обезлюдяване;

    - Оbjective 3 - разработване на стратегия за развитие на човешките ресурси чрез модернизиране пазара на труда по начин, съответстващ на многогодишните планове за заетост и на новата глава, отнасяща се до заетостта, включена в новия Договор от Амстердам;

    - Продължаване на действието на принципите, управляващи Cohesion Fund спрямо бенефициентите по него.

В съответствие с предложенията на Европейската комисия първото разширяване на ЕС към страните от ЦИЕ се очаква в средата на този финансов период, т. е. подкрепата от структурните фондове и от кохезионния фонд ще се прилага и по отношение на новите страни-членки.

В тази връзка в периода на подготовка за присъединяване от съществено значение за страните-кандидати е запознаването с целите и процедурите на структурните фондове, което да позволи при присъединяване да се прилагат правилата и да се усвояват плащанията по фондовете.

Общи разпоредби, управляващи структурното съдействие за регионално развитие

Финансирането от структурните фондове се осъществява в допълнение или като принос към съответни национални структурни операции. Тези операции се определят в резултат на консултации между Европейската комисия (наричана оттук нататък "Комисията"), съответната страна-членка и компетентните власти и институции, включително икономическите и социалните партньори, определени от страната-членка на национално, регионално или местно ниво. Консултациите, при които всички участници се обедняват от постигането на обща цел, се определят като "Партньорство". Партньорството обхваща подготовката, финансирането, предварителната оценка, последващия мониторинг и окончателната оценка на структурните операции.

Финансовото съдействие от структурните фондове се осигурява в следните форми:

    - частично финансиране на оперативни програми;

    - частично финансиране на национални схеми за подкрепа, включително възстановяване на плащания;

    - предоставяне на глобална безвъзмездна помощ, управлявана като общо правило от посредник, определен от страната-членка съгласувано с Комисията и разпределяна от посредника под формата на индивидуални помощи до крайните бенефициенти;

    - частично финансиране на подходящи проекти;

    - техническа помощ, включително мерки за подготовка, преценка, мониторинг и оценъчни операции и пилотни и демонстрационни проекти.

Финансовото съдействие от ЕИБ и други финансови инструменти се осигурява в една от следните форми:

    - индивидуални кредити, глобални кредити и рамкови кредити или други форми на частично финансиране на даден инвестиционен проект или програма;

    - частично финансиране на техническа помощ или на проучвания в подготовка на операции;

    - гаранции.

Съдействието от Общността следва да комбинира по подходящ начин финансирането под формата на кредити и на безвъзмездна помощ с оглед максимизиране на стимулите, осигурени от отпуснатите бюджетни ресурси.

Оперативните програми като форма на финансовото съдействие от структурните фондове следва да обхващат серия от съвместими многогодишни мерки, които могат да се прилагат чрез позоваване на един или повече структурни фондове, на един или повече финансови инструмента и на ЕИБ. В този случай, когато формата на съдействие включва участието на повече от един структурен фонд и/или повече от един финансов инструмент, се прилага така нареченият интегриран подход.

Съдействието се предоставя по инициатива както на страната-членка, така и на Комисията съгласувано със съответната страна-членка.

Всички структурни операции следва да бъдат обект на предварителна преценка, текущо наблюдение (мониторинг) и последваща оценка от гледна точка на въздействието им и съответствието на поетите ангажименти с целите, поставени от член 130(а) и 130(с) на Договора за Европейския съюз и с приоритетните цели, дефинирани за съответния финансов период. Подобен подход позволява, да се анализира ефектът от операциите върху разрешаването на специфичен структурен проблем и съответно, когато е необходимо, да се приспособят операциите в съответствие с изискванията, произтичащи от прилагането им.

Мерките, финансирани от структурните фондове или получаващи съдействие от ЕИБ или друг финансов инструмент, трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на Договорите и приетите в съответствие с тях инструменти, с политиките на Общността, включително тези, отнасящи се до конкуренцията, възлагането на държавни поръчки, защита на околната среда и прилагане на принципа за равнопоставеност между мъжете и жените.

По отношение на някои от приоритетните цели се прилагат и специфични разпоредби, както следва:

    - Objective 1: Регионите, обхванати от тази цел, следва да бъдат региони с изоставащо развитие, чийто БВП на глава от населението на основата на данни за последните три години е по-нисък от 75% от средния за Общността показател.

Списъкът на регионите, одобрен от Съвета на министрите, е валиден за 6 години, считано от 1 януари 1994 и обхваща: Belgium: Hainaut; Germany: Brandenburg, Macklenburg-Western Pomerania, East Berlin, Saxony, Saxony-Anhalt, Thuringia; Greece: цялата територия; Spain: Andalucaa, Asturias, Сantabria, Castilla y Leon, Castilla- la Mancha, Ceuta y Melilla, Comunidad Valenciana, Extremadura, Galicia, Canary Islands, Murcia; France: French Overseas Departments, Corsica, the 'Arrondissements' of Avesnes, Douai and Valenciennes; Ireland: цялата територия; Italy: Abruzzi (1994 до 1996), Basilicata, Calabria, Campania, Molise, Apulia, Sardinia, Sicily; Netherlands: Flevoland; Portugal: цялата територия; United Kingdom: Highlanda and Islands Enterprise Area, Merseyside, Northern Ireland.

За нуждите на финансовото съдействие по структурните фондове с оглед изпълнение на Цел 1 е необходимо съответната страна-членка да представи в Комисията Регионален план за развитие, който да включва:

    - описание на текущата ситуация по отношение на диспропорциите и регионалното изоставане, мобилизираните финансови ресурси и основните резултати от предприетите операции през предшествуващия програмен период в контекста на структурното съдействие получено от Общността с отчитане на еволюцията на постигнатото;

    - описание на подходяща стратегия за постигане на целите, дефинирани като приоритетни, както и на приоритетите на регионалното развитие, избрани като специфични цели, с количествени оценки, където това е възможно; предварителна преценка на очакваното въздействие от гледна точка постигането на средносрочни икономически и социални изгоди, съответствуващи на мобилизираните ресурси;

    - преценка на въздействието върху околната среда на съответния регион и на въздействието на стратегията и структурните операции от гледна точка на устойчивото развитие на региона и на съвместимостта със законодателството на ЕС; структурните операции, предвидени в плана следва стриктно да съответствуват на изискванията на Общността по опазване на околната среда;

    - индикативен общ финансов разчет, сумиращ националните с финансовите ресурси от бюджета на Общността, необходими за всеки един приоритет на регионалното развитие в контекста на приетия план; посочване на планираната употреба на наличното по фондовете съдействие, съдействието от ЕИБ и други финансови инструменти при прилагането на регионалния план за развитие.

Страните-членки могат да представят и общ регионален план за развитие за всички свои региони, включени в списъка за съответния финансов период. В този случай общият план следва да включва гореизброените елементи.

Разработените от страните-членки планове се представят на Комисията, която подготвя преценка, доколко предложените планове са в съответствие с целите и разпоредбите на политиките на Общността. На основата на плановете и чрез консултации в рамките на "партньорството" се изграждат Рамкови програми на съдействието за структурни операции на ниво общност. Програмите следва да обхващат: развитие на целите, в количествен измерител, където е възможно; очаквания напредък през съответния период в сравнение с текущата ситуация; приетите приоритети за съдействие от Общността; процедурата за преценка, мониторинг и оценка на операциите, които ще бъдат предприети; формите на съдействие, индикативен финансов план, с посочване на размера и източника на финансовото съдействие; продължителността на финансовото съдействие.

Рамковата програма следва да осигури координираност на структурното съдействие с оглед постигане на целите в конкретния регион.

Objective 2: Западащите промишлени области, попадащи под тази цел, обхващат региони, гранични райони или части от региони, които като териториална единица следва да отговарят на следните критерии:

    - средно ниво на безработицата, регистрирано през последните три години, да надвишава средните показатели за Общността;

    - делът на промишлената заетост в общата заетост, да бъде равен или да надвишава средния за Общността показател, през която и да е референтна година след 1975 година;

    - да е регистрирано забележимо спадане на промишлената заетост в сравнение с избраната референтна година.

Съдействието от Общността може да се разшири и да обхване:

    - прилежащи райони, удовлетворяващи горните критерии, както и райони, прилежащи на региони, попадащи под изискванията на Цел 1;

    - градски общини с ниво на безработица поне 50% над средния за Общността показател, които са регистрирали съществено намаление на промишлената заетост;

    - райони, регистрирали съществена загуба на работни места през последните три години и изпитващи и/или заплашени да претърпят подобна загуба в промишлени сектори от решаващо значение за тяхното икономическо развитие, включително загуба на работни места, предизвикана от промени в промишленото производство или в производствените системи с последващо сериозно влошаване на заетостта в съответния район;

    - райони, особено промишлени райони с остри проблеми, свързани с възстановяването на изоставени промишлени обекти;

    - други промишлени или градски райони, в които социално-икономическото въздей- ствие от преструктурирането на риболовния сектор, оценено на основата на обективни критерии, оправдава финансовото съдействие.

При прилагане на посочените критерии Комисията отчита и обстоятелството как националната ситуация по отношение на нивото на безработица, нивото на индустриализация и на промишлен упадък се сравнява със средните за Общността показатели.

Страните-членки, изхождайки от горните критерии, предлагат на Комисията списък от райони, които от тяхна гледна точка следва да получат съдействие по смисъла на Цел 2 със съответната информация.

На основата на тази информация и на общите си преценки по представените предложения, както и отчитайки националните приоритети и конкретните ситуации, Комисията чрез консултации със съответната страна-членка подготвя първоначален списък за три години на районите, които ще получат съдействие по смисъла на Цел 2. При подготовката на списъка и определянето на Рамковата програма на съдействието Комисията и страната-членка следва да осигурят концентриране на съдействието в районите, които са най-сериозно засегнати, на най-подходящото географско ниво с отчитане на конкретната ситуация в съответния район. За подготовката на Рамковата програма страните-членки следва да представят своите Регионални и социални планове за приспособяване, включващи:

    - описание на текущата ситуация, мобилизираните финансови ресурси и основните резултати от предприетите операции през предшествуващия програмен период в контекста на структурното съдействие, получено от Общността с отчитане на еволюцията на постигнатото;

    - описание на подходяща стратегия за постигане на целите, дефинирани като приоритетни, както и на приоритетите на приспособяването, избрани за съответните зони, с количествени оценки за очаквания напредък, където това е възможно; предварителна преценка на очакваното въздействие, в това число върху работните места, от гледна точка на постигането на средно срочни икономически и социални изгоди, съответствуващи на мобилизираните ресурси;

    - оценка на ситуацията по отношение на околната среда в съответната зона и на ефекта върху околната среда от прилагането на стратегията и на структурните операции от гледна точка на устойчивото развитие и съвместимостта със законодателството на Общността;

    - индикативен разчет за планираната употреба на наличното по фондовете съдействие, съдействието от ЕИБ и други финансови инструменти при прилагането на плана.

След разглеждане на предложените планове Комисията определя дали съответствуват на приоритетните цели и на разпоредбите на политиките на Общността и чрез консултации в рамките на "партньорството" със страната-членка се приема Рамкова програма на приспособяването за структурни операции. Програмата следва да обхваща: целите на приспособяването в количествен измерител, където това е възможно, очакваният напредък през периода в сравнение с текущата ситуация и приоритетите, одобрени за съдействие от Общността; процедурите за преценка, мониторинг и последваща оценка на операциите, които ще бъдат предприети; формите на съдействието; индикативен финансов план с указване на размера и източника на съдействие; продължителността на съдействието.

Objective 3 & 4:

    - По отношение на Цел 3 страните-членки следва да представят на Комисията планове за операции за борба с дългосрочната безработица и за улесняване интегрирането в професионалния живот на младите хора и на тези, изложени на изолиране от пазара на труда. Тези планове, освен посочените по-горе описания на текущата ситуация и на подходяща стратегия, следва да посочват и очакваното съдействие от "ESF", както и от други финансови инструменти;

    - По отношение на цел 4 страните-членки следва да представят планове за операции, насочени към улесняване адаптирането на работници от двата пола към промишлените промени и промените в производствените системи. Плановете следва да включват описание на текущата ситуация и евентуалните промени по отношение на работните места и професионалната заетост с акцент върху потребностите от първоначална и по-нататъшна квалификация; описание на подходяща стратегия за постигане на приоритетните цели; предприетите мерки за включване на компетентните власти и институции, определени от страните-членки на подходящо ниво при подготовката и прилагането на основните операции, характеризиращи плана; очакваното съдействие от "ESF", както и от други финансови инструменти.

Представените от страните-членки планове по Цели 3 и 4 следва да диференцират информацията, отнасяща се до регионите, обхванати от Цел 1 и останалата територия. При представянето на плановете следва да се използуват референции, основаващи се на специфичната обстановка, оказваща влияние върху нивото на активност или на заетостта на населението.

Комисията след преглед на съответствието на предложените планове с приоритетните цели и разпоредбите на политиките на Общността разработва Рамкова програма на съдействието, съгласувана със съответната страна-членка. Рамковата програма следва да обхваща: планираните цели в количествен измерител, където е възможно; очаквания напредък в сравнение с текущата ситуация; приоритетите, одобрени за финансово съдействие; процедурите за преценка, мониторинг и последваща оценка на операциите, които ще бъдат предприети; формата на съдействието; индикативен финансов план с посочване на размера и източника на финансово съдействие; продължителност на съдействието.

Objective 5 (b): Земеделските райони извън попадащите под Цел 1 региони, получаващи съдействие по смисъла на Цел 5 (а), са тези, които се характеризират с ниско ниво на социално-икономическо развитие, оценено на основата на БВП на глава от населението и отговарящи на поне два от следните критерии:

    - висок дял на селскостопанската заетост в общата заетост;

    - ниско ниво на селскостопанските доходи, изразено в селскостопанската добавена стойност за селскостопанска работна единица;

    - ниска гъстота на населението и/или тенденция към значително обезлюдяване.

Оценката за избираемостта на районите в съответствие с горните критерии следва да отчита и социално-икономическите параметри, които показват сериозността на общата ситуация в съответния район и тенденциите на развитие.

Финансовото съдействие може да се разшири и към земеделски райони с ниско социално-икономическо развитие извън тези, обхванати от Цел 1, когато отговарят на един или повече от следните критерии:

    - периферен характер на районите (или острови ) по отношение на основните центрове на икономическа и търговска активност в Общността;

    - "чувствителност" на района към развитието на селското стопанство, в частност в рамките на реформата на общата селскостопанска политика, оценен на основата на тенденциите в селскостопанските доходи и размера на селскостопанската работна сила;

    - структурата на селскостопанските стопанства и възрастовата структура на заетата селскостопанска работна сила;

    - въздействието, упражнявано върху околната среда и природата;

    - ситуацията в планински райони и райони, класифицирани като най-слабо облагодетелствани;

    - социално-икономическото въздействие върху района от преструктурирането на риболовния сектор, измерено чрез обективни критерии .

На основата на горните критерии и като се отчита принципът на концентрацията, страните-членки следва да предложат на Комисията списък на райони, които по тяхна оценка следва да получат съдействие по смисъла на Цел 5 (б) и да представят на Комисията съответната информация. На основата на консултации със страните-членки Комисията изготвя списък на районите, избираеми за съдействие. При избирането на земеделските райони и при програмиране на съдействието по фондовете Комисията и страните-членки следва да осигурят ефективно концентриране на съдействието в районите, страдащи най-много от сериозни проблеми на земеделското развитие.

Страните-членки следва да представят на Комисията своите планове за земедел-ско развитие, включващи посочените по-горе (по отношение на другите приоритетни цели за структурно съдействие) описания на текущата ситуация и на подходяща стратегия, оценка на ситуацията по отношение на околната среда, планираното използуване на съдействие от фондовете, от ЕИБ и други финансови инструменти, както и взаимовръзката с последиците от реформата на общата селскостопанска политика и общата политика в риболовния сектор.

След преглед на предложените планове по отношение съответствието с определените цели на структурната политика и на разпоредбите на общите политики и чрез консултации в рамките на "партньорството" комисията, съгласувано със страната-членка изготвя Рамкова програма на подкрепата на земеделското развитие чрез структурни операции, която следва да обхваща: целите на земеделското развитие в количествен измерител, където е възможно; очаквания напредък спрямо текущата ситуация; приоритетите, одобрени за съдействие от Общността; процедурите за преценка, мониторинг и последваща оценка на структурните операции, които ще бъдат предприети; формите на съдействие; индикативен финансов план, указващ размера и източника на съдействието; продължителност на съдействието.

В съответствие с разпоредбите на Регламент 2052/88 относно реформата на структурните фондове Комисията следва да осигури координираност на дейностите по различните фондове, както помежду им, така и с операциите на ЕИБ и на други финансови инструменти. Координирането се извършва главно чрез:

    - рамковите програми за съдействие;

    - многогодишни бюджетни прогнози;

    - интегрирани форми на съдействие, където това е препоръчително;

    - предварителни преценки, мониторинг и последващи оценки на структурните операции, извършвани по фондовете във връзка с всяка една от целите и в изпълнение на няколко цели на една и съща територия.

При изпълнение на приоритетните цели, дефинирани за съответния финансов период, Комисията следва да осигури в рамките на "партньорството" координираност и съвместимост на финансовото съдействие, осигурявано от структурните фондове и от следните финансови инструменти:

    - Европейското обединение за въглища и стомана под формата на помощи за реадаптиране, кредити, субсидирани лихвени проценти или гаранции;

    - ЕИБ, новия финансов инструмент на Общността и Евратом под формата на кредити и гаранции;

    - финансови ресурси от бюджета на Общността, разпределени конкретно за: дейности за структурни цели; кохезионния финансов инструмент.

Специфични разпореди на структурното съдействие, осигурявано от ERDF

В съответствие със задачите по смисъла на член 130 (с) на Договора за Европейския съюз и основните принципи на структурната политика в съответствие с Регламент 2052/88 на Съвета на министрите Европейският фонд за регионално развитие участвува във финансирането на:

    - (а) производствени инвестиции, позволяващи създаването или поддържането на работни места;

    - (б) инвестиции в инфраструктури, в това число:

    - инвестиции в региони, определени като попадащи под смисъла на Цел 1, допринасящи към увеличаване на икономическия потенциал, развитието, структурното приспособяване на тези региони, включително, където е подходящо, допринасящи към установяването и развитието на трансевропейските мрежи в областта на транспорта, телекомуникациите и енергийните инфраструктури;

    - инвестиции в региони, определени като попадащи под смисъла на Цел 2, отнасящи се до възстановяване на райони, страдащи от промишлен упадък и такива, чиято модернизация е предпоставка за създаване или развитие на икономическа дейност;

    - инвестиции в региони, определени като попадащи под смисъла на Цел 5(б), директно насочени към икономическа активност и създаване на работни места, различни от тези в селското стопанство, включително комуникационни инфраструктурни връзки и други, от които зависи развитието на подобни дейности;

    - (в) развитие на местния, характерен за региона потенциал чрез мерки, които насърчават и подкрепят развитието на местни инициативи и дейности на малки и средни предприятия, включващи в частност:

    - съдействие за услуги на предприятията в това число в областта на управлението, пазарни проучвания и изследвания и услуги, преназначени за няколко предприятия;

    - финансиране трансфера на технологии, включително набирането и разпространението на информация и финансиране въвеждането на иновации в предприятията;

    - подобряване достъпа на предприятията до капиталовия пазар, включително чрез предоставянето на гаранции и дялово участие;

    - пряка помощ за инвестиции, когато не съществува никаква схема за помощи;

    - предоставяне на малоразмерни инфраструктури;

    - (г) инвестиции в региони, определени като попадащи под Цел 1, в областта на образованието и здравеопазването, допринасящи към тяхното структурно приспособяване;

    - (д) мерки, допринасящи към регионалното развитие в областта на изследванията и технологичното развитие, отделно от мерките, свързани с операциите на пазара на труда и развитието на човешките ресурси;

    - (е) производствени инвестиции и инвестиции в инфраструктури, насочени към опазване на околната среда в съответствие с принципите на устойчивото развитие, когато тези инвестиции са свързани с регионалното развитие;

    - (ж) дейности в контекста на регионалното развитие на ниво общност, в частност по отношение на гранични райони между страни-членки;

    - (з) мерки за подготовка, преценка, мониторинг и оценка.

При разработването на регионални планове освен общите разпоредби следва да се отчитат и следните специфични изисквания:

    - планове, отнасящи се до региони, определени като попадащи под смисъла на Цел 1, следва като общо правило да покриват един регион чието ниво на развитие изостава спрямо общото;

    - при представяне на плановете страните-членки следва да предоставят информация за властите или институциите, определени от тях на национално, регионално, местно ниво или ниво, което е отговорно за прилагане на мерките;

    - като общо правило тези плановете се изготвят за период от 6 години и могат да се актуализират годишно; данните за петата и шестата година могат да бъдат на индикативна основа;

    - планове, отнасящи се до региони, определени като попадащи под смисъла на Цел 2, следва обичайно да покриват повече от един район, чието ниво на развитие изостава спрямо общото;

    - като общо правило тези плановете се изготвят за период от 3 години и могат да се актуализират годишно.

При представяне на заявки към ERDF страните-членки следва да осигурят пропорционално достатъчно разпределение за инвестиции в промишлеността, занаятчийството и услугите чрез частично финансиране на схемите за подкрепа.

Форми на съдействие:

1. Регионалните оперативни програми или другите форми на съдействие следва по принцип да покриват един регион, чието развитие е изоставащо (регион, определен по смисъла на Цел 1). За региони или райони, определени за съдействие по смисъла на Цел 2 и 5 (б) и за гранични райони, програмите следва да покриват един или повече райони с изоставащо развитие.

Програмите могат да бъдат предприемани по инициатива на страните-членки или на Комисията, съгласувано със съответната страна-членка.

Когато програмите се предприемат по инициатива на Комисията, те следва да бъдат разработени в рамките на ERDF за изпълнение на следните задачи:

    - подпомагане разрешаването на сериозни проблеми, пряко свързани с прилагането на други политики на Общността и засягащи социално-икономическото положение на един или повече региони;

    - насърчаване прилагането на политиките на Общността на регионално ниво; или

    - подпомагане разрешаването на проблеми, които са общи за някои категории региони.

2. Частично финансиране на схеми за подкрепа. Предоставянето на безвъзмездна помощ в допълнение към регионални схеми за подкрепа е една от основните форми на създаване на стимули за инвестиции в предприятията. При вземането на решение за финансовото участие на Общността Комисията извършва преглед с определените от страната-членка компетентни власти на основните характеристики на съответната схема, като отчита:

    - делът на помощта, насочен към социално-икономическото положение на съответния регион;

    - оперативните процедури и типа помощ;

    - приоритетността на малките и средните предприятия и насърчаване на предоставените им услуги, като съвети по управлението и пазарно проучвания;

    - икономическите последици от схемата за подкрепа върху региона;

    - характеристиките и въздействието на всяка друга регионална схема за подкрепа в същия регион.

3. Финансиране на проекти. Заявките за финансово съдействие за проекти, подадени индивидуално или в рамките на оперативна програма, следва да съдържат информация за:

(а) при инвестиции в инфраструктури:

    - анализ на стойността и на социално-икономическата полза от проекта;

    - очакваното въздействие върху развитието или приспособяването на региона;

    - индикация за последиците от участието на Общността за завършване на проекта;

(б) при производствени инвестиции:

    - индикация за пазара на съответния сектор;

    - ефекта върху заетостта;

    - анализ на очакваната печалба от проекта.

4. Глобална безвъзмездна помощ.

В съответствие с основните принципи на реформата на структурните фондове Комисията може да възложи на подходящ посредник, който може да бъде и регионална институция за развитие, определена от страната-членка, управлението на глобална безвъзмездна помощ, която да се използува предимно за подкрепа на инициативи на местното развитие. Тези посредници следва да представят гаранции за платежоспособност и да разполагат с необходимата административна способност, да присъствуват или да бъдат представени в съответния регион, да оперират в интерес на държавата и да са подходящо свързани със социално-икономическите интереси, за които се отнася прилагането на планираните мерки. Процедурата за използуване на глобална безвъзмездна помощ следва да бъде предмет на договореност между Комисията и съответния посредник със съгласието на страната-членка и да съдържа:

    - видовете мерки, които ще бъдат приложени;

    - критериите при избор на бенефициенти;

    - условията и дела на участие на ERDF;

    - разпоредби за мониторинг по използването на глобалната безвъзмездна помощ.

Финансиране по фонда в размер на 1% от годишния бюджет може да се използва за съдействие на регионалното развитие на ниво общност за реализирането на:

(а) проучвания, инициирани от Комисията, целящи идентифицирането на:

    - последиците от планираните на национално ниво мерки, особено в областта на инфраструктурата, когато тяхното действие излиза извън националните граници;

    - мерки, насочени към решаването на специфични проблеми в граничните региони на територията и извън територията на Общността;

    - необходимите елементи за установяване на перспективата по използване на територията на Общността;

(б) пилотни схеми, които:

    - стимулират създаването на инфраструктури, инвестиции в предприятия и други специфични мерки, имащи изразен интерес за Общността, особено в граничните региони във и извън територията на Общността;

    - насърчават набирането на опит и развитието на сътрудничеството между различните региони на Общността, както и иновационните мерки.

Комисията подготвя периодично (на три години) анализ за социално-икономическото развитие на регионите в Общността с оценка на макроикономическия ефект от регионалните дейности на ниво общност, както и на въздействието върху регионите на политиките на Общността. Необходимата за подготовката на анализа информация се предоставя от страните-членки на основата на сравнима и колкото може по-актуална статистика.

Тези анализи служат за основа при разработването на регионалната политика на Общността и се прилагат от Комисията в различните фази на планирането, най-вече при разработването на рамковите програми за съдействие и на дейностите по ERDF.

Специфични разпореди на структурното съдействие, осигурявано от ESF

В съответствие с разпоредбите на член 126 и 127 на Договора за Европейската общност и основните принципи, управляващи структурните фондове по смисъла на Регламент 2052/88 на Съвета на министрите, ESF участвува във финансирането на:

1. Всички дейности на ниво общност, предприети в изпълнение на Цел 3 и насочени към:

(а) улеснения за професионалната интеграция на безработните, изложени на перспективата от дългосрочна безработица, в това число:

    - квалификация, преквалификация, включително повишаване на основните умения, насочване и консултиране;

    - временна помощна заетост;

    - развитие на подходящи структури за квалификация, заетост и подкрепа, включително обучение на персонал и осигуряване издръжката на зависимите от него лица (членове на семейството);

(б) улеснения за професионалната интеграция на млади хора, търсещи работа, чрез описаните по-горе дейности, включително възможността за до две години или повече първоначална професионална квалификация и възможността за обучение, равностойно на задължителното образование в случаите, когато младите хора са на възраст да се включат в пазар на труда;

(в) насърчаване интегрирането на лица, изложени на изключване от пазар на труда, чрез дейностите, описани по точка (а);

(г) насърчаване равните възможности между мъжете и жените на пазара на труда, особено в тези работни сфери, в които жените са слабо представени, в частност за жени, непритежаващи квалификация или завръщащи се на пазара на труда след отсъствие чрез прилагане на мерките, описани по точка (а).

2. Всички дейности на ниво общност, предприети в изпълнение на Цел 4, които са в съответствие с правилата на конкуренцията и допринасят за улесняване адаптирането на работници от двата пола, особено тези, заплашени с безработица поради производствени промени и промени в производствените системи, в това число:

    - очакванията за тенденциите на пазара на труда и изискванията на професионалната квалификация;

    - професионална квалификация и преквалификация, насочване и консултиране;

    - съдействие за подобряване и развитие на подходящи системи за квалификация.

3. В регионите, обхванати от Цел 1, 2 и 5(б), финансовите операции по фонда са насочени към:

(а) подкрепа за стабилното нарастване на заетостта, в частност чрез продължаване на квалификацията и чрез насочване и консултиране на работници от двата пола, особено тези от малките и средните предприятия, тези, заплашени с безработица, и тези лица, които вече са загубили работата си, както и подкрепа за развитието на подходящи системи за квалификация, включително подготовка на инструктори и подобряване на службите по заетостта;

(б) поддържане на човешкия потенциал в областта на изследванията, науката и технологиите, в частност чрез следдипломна квалификация и квалификация на управители и техници от двата пола в управленията по изследванията и технологиите.

4. Конкретно в регионите, обхванати от Цел 1, финансовите операции по фонда са насочени към:

(а) укрепване и подобряване на системите за образование и квалификация, в това число чрез квалификация на учители и инструктори от двата пола и административен персонал, чрез насърчаване връзките между центровете за квалификация или висшите учебни заведения, от една страна, и предприятията, от друга, и финансиране на квалификацията в рамките на националните средни и висши образователни системи, които имат ясна връзка с пазара на труда, новите технологии или икономическото развитие;

(б) принос към развитието чрез квалификация на държавните служители, когато това е необходимо за прилагането на политиките за развитие и структурно приспособяване.

Страните-членки и Комисията следва да осигурят формирането на единен подход по отношение на финансовите операции в изпълнение на различните цели с оглед подобряване функционирането на пазар на труда и развитието на човешките ресурси, като отчитат целите на развитието, адаптирането и структурното приспособяване на страните-членки и на съответните региони.

Финансирането по ESF може да бъде насочено към покриване разходите за:

    - заплати и други разходи, както и издръжката и пътните разходи на лицата, ангажирани с изпълнението на гореизброените дейности;

    - разходите за подготовка, изпълнение, управление и оценка на дейностите, финансирани по фонда;

    - разходите за помощна заетост, предоставена по договореностите със страните-членки.

Всички разходи и приходи следва да бъдат определени и съгласувани в рамките на "партньорството" във фазата на програмиране.

При планирането и програмирането в рамките на "партньорството" следва да се приложи принципът на концентрация на съдействието, осигуряващ финансиране по всяка една от целите на най-належащите нужди и на най-ефективните дейности така, че чрез постигане на целите да се изпълнят и определените на ESF задачи.

Плановете, които страните-членки подготвят за получаване на финансиране по фонда, следва да съдържат оценки на :

    - дебаланса между търсенето и предлагането на заетост;

    - произхода и характеристиката на незаетите работни места;

    - възможностите за заетост, съществуващи на пазара на труда;

    - мерките, които да бъдат въведени и категориите и броя на обхванатите от тях лица, с отчитане на изискванията за концентрация на съдействието;

    - очаквания принос от дейностите за насърчаване на равните възможности между мъже и жени на пазара на труда.

Освен това плановете следва да предоставят информация за:

    - дебаланса между предлаганата и търсената професионална квалификация на пазара на заетостта с посочване на работниците, засегнати от промишлени промени или промени на производствените системи;

    - начина, по който страните-членки в съответствие с националните си разпоредби осигуряват участието на икономическите и социалните партньори и институциите за квалификация при подготовката на дейностите, особено тези, свързани с очакванията за промишлени промени или промени на производствените системи;

    - взаимовръзката между дейностите по фонда и политиките на Общността, отнасящи се до промишлени промени и промени на производствените системи, в това число връзката с политиката по професионалната квалификация.

Заявки за финансиране по фонда следва да бъдат представени под формата на:

(а) оперативни програми;

(б) схеми за глобална безвъзмездна помощ;

(в) техническа помощ и пилотни и демонстрационни проекти.

Заявките за съдействие по фонда следва да бъдат придружени от компютъризирана форма, изготвена в контекста на "партньорството" и съдържаща списък на финансовите операции по отношение всяка една от формите на съдействие, така че да може да бъде проследена от поемането на ангажимент по бюджета на Общността до окончателното плащане.

По ESF може да се финансира повече от една от приоритетните цели, когато финансовите операции се отнасят до развитие на заетостта, изграждане на структури за квалификация, включително подготовка на преподаватели и инструктори, както и техническа помощ.

Специфични разпореди на структурното съдействие, осигурявано от EAGGF - guidance section

В изпълнение на член 43 от Договора за Европейската икономическа общност и на разпоредбите на Регламент 2081/93 за изменение разпоредбите на Регламент 2052/88 на Съвета на министрите относно задачите на структурните фондове EAGGF - guidance section, участвува във финансирането на мерки за постигане на Цели 1, 5(а) и 5(б), дефинирани в Регламент 2081/93, насочени към:

1. Ускоряване приспособяването на сел-скостопанските структури в контекста на реформата на общата селскостопанска политика и постигане изпълнение на Цел 5 (а). Финансираните по фонда общи мерки могат да се отнасят до:

    - съпровождащи пазарната политика мерки, допринасящи за възстановяването на баланса между производството и поглъщателната способност на пазара;

    - мерки в подкрепа на доходите на фермите и поддържане на жизнени селскостопански общности в планините, хълмистите райони или най-малко облагодетелствани райони чрез предоставяне на селскостопанска помощ като компенсации за природни бедствия;

    - конкретни мерки за насърчаване установяването на млади фермери от двата пола;

    - мерки за подобряване ефикасността на структурата на стопанствата, в това число инвестиции, насочени към производствените разходи, повишаване на качеството, подобряване на условията за живот и работа на фермерите от двата пола и техните семейства, чиято основна дейност е във фермата, насърчаване, диверсификацията на дейностите във фермата, включително производство на нехранителни продукти, подобряване условията за здравето на животните, хигиената на животновъдството, както и запазване и подобряване на естествената природна среда;

    - мерки за подобряване на пазарната реализация, включително реализацията на продуктите от фермата и преработката на селскостопанските и горските продукти, както и изграждането на асоциации на производителите;

    - мерки за осигуряване на съдействие на фермерите за създаване и групиране на производството с оглед подобряване на производствените условия.

В допълнение към общите мерки финансово съдействие може да бъде предоставено и за следните конкретни мерки:

(а) конверсия, диверсификация, преориентиране и приспособяване на производствения потенциал, в това число производство на нехранителни селскостопански продукти;

(б) насърчаване етикетирането за качество и инвестиране в качествени местни или регионални селскостопански или горски продукти;

(в) в случаите, когато не е осигурено финансиране чрез ERDF в контекста на рамковите програми за съдействие, тогава чрез EAGGF - guidance section се осигурява финансиране за:

    - развитие и подобряване на земеделските инфраструктури, свързани с селско-стопанското и горското развитие;

    - мерки за постигане на диверсификация, особено такива, осигуряващи многостранни дейности или алтернативни източници на доходи;

    - обновяване и развитие на селата и опазване и консервация на земеделското наследство;

(г) препарцелиране на земеделски и гор-ски стопанства и свързаната с това работа по създаване на условия, съвместими със съхраняването на природата и на естествената среда в съответствие със законодателството на страната-членка;

(д) подобрения за личната или колективната земя и пасища;

(е) иригационни мероприятия, включително обновяване и подобряване на иригационните мрежи и малки резервоари с оглед на по-рационалното използване на вода; създаване на колективни иригационни мрежи от съществуващите канали и създаване на малки иригационни системи, които не се снабдяват от колективните мрежи; обновяване и подобряване на отводнителните системи;

(ж) насърчаване на инвестициите в туризма и занаятчийството, включително подобряване настаняването в селските стопанства;

(з) възстановяване на селскостопанския и горскиа производствен потенциал, унищожен от природни бедствия и въвеждане на подходящи инструменти за предпазване, особено в крайните райони, изложени на рисковете от такива бедствия;

(и) в случаите, когато не е осигурено финансиране по смисъла на придружаващите мерки, приети с реформата на общата селскостопанска политика, се осигурява финансиране за:

    - развитие и експлоатиране на горите по условията на законодателството на Общността относно схемите за развитие и оптимално използване на горите в земеделските райони на Общността;

    - опазване на околната среда, поддържане и възстановяване на природата;

(й) развитие на селскостопански и горски консултантски услуги и подобряване на професионалната квалификация;

(к) мерки на финансовия инженеринг за селскостопанския и горския бизнес и за бизнеса по преработката и реализацията на селскостопанските и горските продукти;

(л) мерки в областта на селскостопанското и горското технологично изследване и развитие.

2. Насърчаване на земеделското развитие и на структурното приспособяване на регионите, чието развитие е изоставащо в изпълнение на Цел 1.

В контекста на приноса си към постигане на Цел 1 фондът финансира мерки за устойчиво развитие на земеделската среда, включително развитието и укрепването на селскостопанските и горските структури и за поддържане, развитие и възстановяване на природната среда. Финансирането за региони, определени като попадащи под Цел 1, следва да обхваща най-вече мерки, насочени към преодоляване изостаналостта на селскостопанските структури.

В изпълнение на задачите на фонда, определени с Регламент 2052/88, могат да бъдат заделени средства в размер на 1% от годишния му бюджет за финансиране на:

    - мерки за подготовка, предварителна оценка, мониторинг и последваща оценка, както и информационни мерки, включително техническа помощ и общи изследвания;

    - пилотни проекти за приспособяване на селскостопанските и горските структури и за насърчаване на земеделското развитие;

    - демонстрационни проекти, включително проекти за развитие и експлоатация на горите и проекти по преработката и реализацията на селскостопанските продукти;

    - необходимите мерки за разпространение на ниво общност на познания, опит и резултати от работата по земеделското развитие и подобряване на селскостопанските структури.

Специфични разпоредби на структурното съдействие, осигурявано от Cohesion Fund

Съгласно разпоредбите на член 130 (d) на Договора за Европейския съюз съветът следва да реши създаването на Cohesion Fund преди 31 декември 1993 година за осигуряване на финансова подкрепа за проекти в областта на опазване на околната среда и на трансевропейските мрежи в областта на транспортната инфраструктура. Създаването на фонда следва да подкрепи изпълнението на задачите, дефинирани в член 2 на Договора за Европейския съюз за насърчаване на икономическото и социалното сближаване и на солидарността между страните-членки, като основна цел на по-нататъшното успешно развитие на Общността.

В тази връзка заключенията на Европейския съвет в Лисабон (26/27 юни 1992) и Единбург (11/12 декември 1992) дефинират принципите, които ще управляват този фонд, доколкото социалното и икономическото сближаване изисква предприемане на действия в допълнение на тези, предприемани по структурните фондове, ЕИБ и другите финансови инструменти в областта на опазване околната среда и на транспортната ифраструктура. Финансиране по фонда може да бъде предоставено при наличието на две предварителни условия:

    - брутният национален продукт на глава от населението (GNP per capita) да бъде по-малко от 90% от средния за Общността;

    - да бъде представена програма, водеща към изпълнението на изискванията за икономическа конвергенция, предвидени в член 104 (c) на Договора за Европейския съюз.

По същество финансирането по фонда подкрепя онези страни-членки, които биха имали затруднения при изпълнение на изискванията за избягване на прекомерните бюджетни дефицити предвид участието в третата фаза на Икономическия и валутен съюз.

Кохезионният фонд (Cohesion fund) се създава с приемането на Council Regulation № 1164/94 establishing Cohesion fund (16 май 1994). Финансирането по фонда следва да осигурява финансова подкрепа за проекти, които допринасят за постигане целите, дефинирани в Договора за Европейския съюз в областта на околната среда и трансевропейските мрежи в тези страни-членки, които отговарят на предварителните условия (GNP per capita & convergence programme). За периода до 1999 година само четири страни отговарят на критерия по отношение на брутния национален продукт на глава от населението, което позволява участието им във финансиране по фонда - Гърция, Испания, Ирландия и Португалия. Тези страни ще продължат да получават финансиране по фонда, ако и след прегледа през 1996 година брутният национален продукт на глава от населението продължава да бъде по-нисък от 90% от средния за Общността. В момента в който този показател в някоя от страните надхвърли границата от 90%, ще спре финансирането по фонда за нови проекти.

В случай на прекомерен бюджетен дефицит и ако този дефицит не бъде ограничен в рамките на една година или в рамките на определен от съвета период, финансирането по фонда за нови проекти ще бъде прекратено.

По фонда се финансират проекти, насочени към:

    - опазване на околната среда за постигане целите на член 130(r) на Договора за Европейския съюз, включително проекти в изпълнение на мерките, предвидени в член 130(s) на договора, в частност проекти, разработени в съответствие с приоритетите на политиката на Общността по опазване на околната среда;

    - изграждане на транспортни инфраструктури от общ интерес, които са идентифицирани в рамките на насоките, дефинирани в член 129(c) на договора.

За периода 1993-1999 година по кохезионния фонд са предвидени ресурси в размер на 15 150 млн. екю. Индикативното разпределение за страните-членки на основата на показателите за: население, брутен национален продукт на глава от населението и територия, както и при отчитане на някои социално-икономически фактори, като степента на развитие на транспортната инфраструктура е следното:

Испания - от 52% до 58% от общата сума;

Гърция - от 16% до 20%;

Португалия - от 16% до 20%;

Ирландия - от 7% до 10%.

Всички проекти, финансирани по фонда, следва да бъдат приети от Комисията съгласувано със страната-бенефициент. При представянето на проекти следва да бъде постигнат баланс между проектите в областта на транспортната инфраструктура и тези, свързани с опазване на околната среда. Проектите следва да отчитат разпоредбите на Договорите за Европейската общност, в частност тези, отнасящи се до опазване на околната среда, транспорта, трансевропейските мрежи, конкуренцията и държавните поръчки. Освен това следва да се отчита и обстоятелството, че никакъв разход не може да бъде отчетен едновременно по кохезионния и по някой от останалите структурни фондове.

Финансови аспекти на структурното съдействие за регионално развитие

В съответствие с решенията на Европейския съвет в Единбург (1992 година) финансовото съдействие за структурни операции в края на финансовия период (1994-1999) следва да достигне 0.46% от БНП на Европейския съюз.

Съгласно Регламент 2081/93 на Съвета на министрите за периода 1994-1999 година е определен финансов ресурс в размер на 141 471 милиона екю (по цени 1992 година) за финансиране по структурните фондове. Най-значителният дял от ресурсите се разпределя за финансиране на регионите, чието развитие е изоставащо, обхванати от Цел 1 (96 346 милиона екю по цени за 1992 г.).

За следващия финансов период (2000-2006) в "План 2000" Комисията предлага да се консолидира бюджетното усилие и финансовият ресурс за структурните фондове да се определи в размер на 210 милиарда екю (по цени 1997), като две трети от него се разпредели за регионите, обхванати от Цел 1.

Съгласно действащото законодателство Комисията подготвя индикативно разпределение по страни-членки за всяка една от целите от 1 до 5, като отчита следните обективни критерии: национален просперитет, регионален просперитет, население на регионите, относителна острота на структурните проблеми, включително нивото на безработица и (за съответните цели) нуждата от земеделско развитие. Тези критерии, подходящо претеглени, се прилагат при разпределението на ресурсите. За финансиране на инициативи на Комисията се определят 9% от ресурсите по фондовете. Годишните промени в ценовите равнища се отчитат при включване на сумите в годишния бюджет на Общността.

Участието на бюджета на Общността при финансирането на структурни операции се диференцира в зависимост от:

    - острота на специфичните (регионални или социални) проблеми, които следва да бъдат разрешени чрез структурни операции;

    - финансовия капацитет на съответната страна-членка, като се отчита относителният просперитет на страната и нуждата да се избегне прекомерно увеличение на бюджетните разходи;

    - специфичното значение на мерките от гледна точка на Общността;

    - специфичното значение на мерките от национална и регионална гледна точка;

    - специфичните характеристики на предлаганите за финансиране мерки.

Размерът на участието на Общността чрез структурните фондове в изпълнение на различните цели, дефинирани за финансовия период 1994-1999 година е в следните граници:

    - като общо правило максимум 75% от общата стойност и поне 50% от обществените разходи в случаите на мерки, предприети в регионите, избрани за съдействие по смисъла на Цел 1;

    - като правило максимум 50% от общата стойност и поне 25% от обществените разходи в случаите на мерки, предприети в останалите региони;

    - в изключителни случаи 100% от общата стойност за мерки, предприети по инициатива на Комисията за подготвителни проучвания и техническа помощ.

Размерът на участие на бюджета на Общността, предоставен по Кохезионния фонд, е 80% до 85% от обществените разходи, включително разходите в рамките на административните или законодателните структури. Действителният размер на съдействието се определя в зависимост от вида на извършваните дейности.

Финансовият принос на структурните фондове се изчислява в съотношение или на цялостната стойност, или на обществените разходи (национални, регионални, местни и на Общността) за всяка мярка (оперативна програма, схема за подкрепа, глобална безвъзмездна помощ, проект, техническа помощ, изследване). В случаите, когато съответната мярка предполага финансиране на инвестиции, създаващи приходи, Комисията в рамките на "партньорството" определя финансовия принос на структурните фондове. Във всички случаи предвид усилията за развитие на регионите приносът на фондовете към инвестиции в предприятията не следва да надхвърля 50% от общата стойност в регионите, обхванати от Цел 1 и 30% от общата стойност в останалите региони.

За всеки период, финансовото съдействие може да бъде предоставено еднократно за отделна мярка или структурна операция само от един структурен фонд. Отделните мерки или структурни операции могат да получат финансиране от структурните фондове или други финансови инструменти по отношение само на една от целите, дефинирани за периода. Всяка територия може да получи съдействие по смисъла само на една от Целите 1 или 2, или 5(б).

Финансовото съдействие, предоставено за специфична мярка, предприета при прилагане на Рамкова програма за съдействие, следва да бъде в съответствие с финансовия план, приложен към рамковата програма.

Бюджетните задължения се извършват на основата на Решение на Комисията за одобряване на съответните мерки. Тези решения са валидни за определен период в зависимост от характера на мерките и специфичните условия за тяхното прилагане. Бюджетни задължения по отношение на мерки, прилагани в продължение на една или повече години като общо правило се извършват чрез годишни вноски на основата на финансовия план.

Плащанията на финансовото съдействие се извършват в съответствие с бюджетното задължение към националните, регионалните или местните власти, определени за тази цел.

Финансов контрол

За гарантиране приключването на финансовите операции, изпълнявани от обществени институции или частни лица, страните-членки следва да предприемат необходимите мерки, осигуряващи правилното им извършване:

    - да потвърждават на редовна основа, че операциите, финансирани от Общността са точно извършени;

    - да осигуряват избягването на нередности и да предприемат необходимите действия за това;

    - да възстановят всяка сума, която е загубена в резултат на нередности или небрежност.

Страните-членки следва да уведомят Комисията за предприетите мерки и да нотифицират системите за управление и контрол, създадени за осигуряване на ефикасното прилагане на финансовите операции. Те следва редовно да информират Комисията за хода на административните и съдебните дела. Страните-членки следва да съхраняват в наличност всички национални доклади за извършения контрол по мерките, включени в програмите, и да ги предоставят на Комисията при необходимост.

Независимо от проверките, извършвани от страните-членки в съответствие с националното законодателство, представители на Комисията могат да извършват проверки на място по отношение на операциите, финансирани от структурните фондове.

В случай, че някоя от операциите или мерките се окаже, че не оправдава частично или напълно разпределеното съдействие, Комисията следва да извърши разследване на случая в рамките на "партньорството", като изиска от страната-членка или определените от нея власти да представят своя коментар в рамките на определен период. След приключване на разследването Комисията може да суспендира или да съкрати финансовото съдействие по отношение на операцията или мярката, ако се окаже, че е извършена нередност или съществена промяна, засягаща характера или условията за прилагане на операцията или мярката. Всяка сума, получена неправилно, следва да бъде възстановена на Комисията.

Институционални аспекти на структурното съдействие

В рамките на "партньорството" Комисията и страните-членки следва да осигурят ефективно наблюдение (мониторинг) на прилагането на съдействието по фондовете, насочено върху рамковите програми и специфичните операции (програми и т. н.). Подобно наблюдение следва да се извършва чрез съвместно договорени процедури за изготвяне на доклади, извършване на проверки и изграждане на Комитет за мониторинг. Наблюдението следва да се извършва чрез позоваване на физически и финансови показатели, определение в решението на Комисията за одобряване на съответната операция. Показателите следва да се отнасят до специфичния характер на операцията, целите и формата на съдействие и до социално-икономическата и структурната ситуация в страната-членка и следва да описват:

    - достигнатата фаза и целите, които следва да бъдат постигнати в съответствие с графика;

    - постигнатия напредък по отношение на управлението и свързаните с това проблеми.

За всяка една от многогодишните операции властите на страната-членка, следва да представят на Комисията отчетен доклад шест месеца след изтичане на годината. Окончателен доклад следва да бъде представен шест месеца след приключване на операцията.

Комисията следва да отдели специално внимание на прозрачността по управление и администриране на съдействието по фондовете. За тази цел и в контекста на правилата на Общността по възлагането на държавни поръчки следва да се публикуват съобщения в Official Journal на Европейските общности със спецификация на тези проекти, за които е поискано или отпуснато съдействие.

За осигуряване на ефективността от съдействието всички мерки, предприети за структурни цели, следва да бъдат предмет на преценка, мониторинг и след прилагането им - на оценка. Ефективността следва да бъде измерена на три нива:

    - общото въздействие върху целите, дефинирани в член 130а на Договора за Европейския съюз и в частност укрепването на икономическото и социалното изравняване в Общността;

    - въздействието на предложените мерки и предприетите планове в контекста на всяка една от рамковите програми;

    - въздействието на отделните мерки.

Преценките и оценките следва да бъдат направени чрез противопоставяне на целите и получените резултати, съотношението на макроикономическите и секторните цели и показатели, основаващи се на регионална или национална статистика, информацията, придобита чрез описателни и аналитични проучвания и качествени анализи.

При разработването на рамкови програми и вземане на решения по заявки за съдей-ствие Комисията следва да отчита заключенията от направените преценки и окончателни оценки. В съответствие с принципите на реформата на структурните фондове управлението и вземането на решения се възлага на следните институции:

1. Консултативен комитет, съставен от представители на страните-членки и председателстван от представител на Комисията. ЕИБ се представлява в заседанията, без да участва в гласуването. Европейският парламент следва да бъде редовно информиран за изхода от заседанията на комитета.

Комитетът следва да изготвя становища по проекти за мерки, изготвени от Комисията в рамките на период, определен в зависимост от спешността на въпроса и да гласува становището, ако е необходимо. Комисията следва да отчете изготвеното становище и да информира комитета за начина, по който е отчела становището.

Комитетът следва да даде становище по проектите за решения на Комисията, отнасящи се до Рамковите програми за съдей-ствие, по редовните отчетни доклади и по изготвянето и преразглеждането на списъка от региони, избрани по смисъла на Цел 2.

2. Комитет на регионите по смисъла на член 124 на Договора за Европейския съюз, съставен от двама представители на правителствата, двама представители на работническите организации и двама представители на работодателите от всяка една страна-членка. Комисарят, отговорен за председателството на този комитет, може да делегира отговорността на висш служител на Комисията. Членовете на комитета се назначават от Съвета по предложение на Комисията за три години. ЕИБ участвува в заседанията, когато се обсъждат, засягащи я въпроси, без да участва в гласуването.

Комитетът изготвя становища по проектите за решения на Комисията, отнасящи се до рамковите програми в изпълнение на Цел 3 и 4, в случай на финансова подкрепа от ESF и на рамкови програми, отнасящи се до Цел 1, 2 и 5(б). Приемането на становища от комитета изисква абсолютно мнозинство от валидните гласове.

3. Управителен комитет по селскостопанските структури и земеделското развитие и Постоянен управителен комитет по рибите и рибните продукти, съставени от представители на страните-членки и председателствани от Комисията. Представителят на ЕИБ участва в заседанията, без да участва в гласуването. Комитетът изготвя становище по проектите за мерки, представени от Комисията. Становищата се приемат с мнозинство. Комитетът изготвя становище по проектите за решения на Комисията, отнасящи се до:

    - общи мерки по смисъла на Цел 5(а);

    - изготвянето на списък от райони, избрани за съдействие по смисъла на Цел 5(б), както и по рамковите програми за съдействие.

Комитетът следва също така да бъде консултиран по отношение на операциите, отнасящи се до селскостопанските структури и земеделското развитие, включени в проектите за решения по рамковите програми по смисъла на Цел 1.

4. Управителен комитет за инициативи на Комисията, съставен от представители на страните-членки и председателстван от Комисията. Комитетът следва да изготвя становища по проекти за мерки, които да бъдат предприети.

Комисията следва периодично да представя на гореизброените институции отчетни доклади и да иска становища по всеки един въпрос, свързан с предоставянето на съдействие по фондовете.

Комисията е задължена да информира съответния комитет за предоставянето на съдействие за проекти за производствени инвестиции, чиято обща стойност надхвърля 50 милиона екю.

Освен тези институции, специфични за управлението на структурното съдействие, Комисията следва ежегодно да консултира социалните партньори, организирани на европейско ниво, по структурната политика на Общността и на всеки три години да представя на Европейския парламент доклади, третиращи:

    - постигнатия напредък по икономическото и социалното изравняване;

    - ролята на структурните фондове, на ЕИБ и другите финансови инструменти, както и влиянието на останалите политики на Общността върху този процес;

    - предложенията, които би следвало да се приемат с оглед укрепване на икономическото и социално изравняване.

III. Регионално сътрудничество между ЕС и АСЦИЕ, и по-специално България

В обобщен вид биха могли да бъдат откроени 4 основни форми регионално сътрудничество между ЕС и АСЦИЕ.

Първа форма. Инициативи предприети от отделни региони.

Таза форма е характерна за първоначалния етап на демократизация на страните от Централна и Източна Европа непосредствено след падането на "Берлинската стена". В повечето случаи подтикът за разработката на проекти за сътрудничество са плод на ясно осъзнато европейско чувство у представителите на региона инициатор от ЕС или от непосредствената географска близост на региони, които получават уникалната възможност да си сътрудничат. Резултатите от подобно сътрудничество първи имат възможността да почувствуват страни като Чехия, Полша, Словакия. Така се раждат френската програма на Елзаски регион за сътрудничество с Източна Европа и програмата по социална икономика за отделни страни от Източна Европа на региона Емилия-Романа в Италия. И при двете програми инициативата е подета от съответните региони на страните-членки на ЕС, но набирането на средства се търси и извън техните териториални рамки.

За съжаление тази форма се оказва твърде краткотрайна. Финансовият проблем се оказва непосилен за един регион, а и обосновката пред избирателите трябва да носи задължително елементите на взаимната изгода при осъществяването на проектите.

Практиката доказва отново, че разработката и най-вече практическото осъществяване на проектите, насочени към развитие на сътрудничеството много, рядко могат да бъдат обхванати и осъществени със силите и средствата само на един региона.

Втора форма. Инициативи, предприети от региони в рамките на национални програми за сътрудничество.

С цел подпомагане и развитие на сътрудничеството някои страни-членки на ЕС създават специални фондове. Приложени бяха два основни подхода.

При първия случай действието на съществуващия вътрешен, национален механизъм бе разпространено в определена степен и към страните от Централна и Източна Европа. Този подход избра Великобритания, която разпространи действието на Know How Fund и за АСЦИЕ. Други страни избраха втори подход, като формираха отделни фондове за регионално сътрудничество за АСЦИЕ. И в двата случая средства се предоставят при условията и в рамките на съществуващите национални програми на страните-донори.

Практиката показва, че значително по-успешна реализация имат инициативите за регионално сътрудничество, насочени към съдействие на страните от АСЦИЕ, които почиват на вече установен, отработен механизъм в самите страни инициатори/донори.

Трета форма. Инициативи, предприети между отделни региони в рамките на многонационални програми за сътрудничество.

Развитието на тази форма се оказва най-динамично. Програмата LODE на Съвета на Европа, съдействието по линия на програмата PHARE за изграждане и развитие на държавните структури, програмата OUVERTURE на ЕК, програмата PHARE-Democracy свидетелствуват за значителен интензитет, когато процесът се управлява в рамките на изграден многонационален механизъм с гарантирано финансиране.

Особено място при таза форма заема трансграничното сътрудничество, което в огромна степен на практика представлява сътрудничество между отделни региони. Програмата INTERREG, създадена за осъществяване на проекти за сътрудничество в рамките на ЕС, през 1994 г. е подновена и новото издание - INTERREG II, което покрива финансово периода 1994-1999, дава възможност за съвместно осъществяване на проекти с АСЦИЕ. Финансирането на проектите, касаещо страната-членка на ЕС, се покрива от програмата INTRREG, а необходимото финансово съдействие за съответната асоциирана страна участник в конкретния проект се покрива от програмата PHARE-Транс-гранично сътрудничество (PHARE-CBC).

Програмите за ТГС се управляват от СКПК (Смесен комитет за програмиране и координация), съставен от представители на двете страни. Първоначално проектите по ТГС са концентрирани в областите инфраструктура, транспорт, телекомуникации, енергетика. Впоследствие през 1995-1996 г. обхватът се разпростира и по отношение на областите туризъм, култура, развитие на човешките ресурси. През 1994 г. достъп до програми за ТГС получават Албания, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Полша и Словения. С присъединяването на Австрия към ЕС през 1995 г. към списъка биват добавени и Унгария и Словакия.

Основната цел на програмата за ТГС е премахването на пречките в икономическото, социалното и културното развитие, породени от наличието на граници между отделните държави.

Проектите се разработват от ФАР-ТГС в тясно сътрудничество с Генералната дирекция "Регионална политика" на Комисията с цел обезпечаване на съответствие с програмата INTERREG. Com Reg 1628/94 относно трансграничното сътрудничество между страните-членки на ЕС и АСЦИЕ определя правилата за финансиране на структурни проекти в приграничните региони, а също и съответствието със структурната политика на ЕС, в частност с INTERREG II.

България също участвува в Програмата за ТГС на ЕС, като проектите с Гърция са насочени към стимулиране на развитието на приграничните райони на двете страни с цел преодоляване на специфичните проблеми, свързани с тяхното развитие.

Условията в Балканския регион, географското разположение на Гърция в периферията на Европейския съюз и фактът, че през България преминават важни транспортни комуникации в региона, създават необходимост от по-добро координиране на сътрудничеството между България и Гърция особено в областта на транспорта.

Трансграничното сътрудничество подпомага развитието не само на съседните райони по границата между двете държави, но и развитието на самите държави, както и тяхната интеграция към Европейския съюз.

В този смисъл може да се отбележи, че в договора от Маастрихт ЕС определя Транс-европейската мрежа (Trans-European Networks - TENs) като приоритетен сектор. Изграждането на ефективна транспортна и комуникационна мрежа, покриваща територията на ЕС, е важен елемент за правилното функциониране на единния вътрешен пазар. Разширяването на инициативата към АСЦИЕ е залог за укрепване както на икономическите, така и на политическите връзки с ЕС. Направленията Е79 (София-Кулата) и Е80 (Хасково-Свиленград-Орменион) са от съществено значение за изграждането на мрежата в югоизточната част на Европа.

Приграничните райони в повечето случаи са изолирани и поради тази причина в първоначалния стадий на развитието им са необходими инфраструктурни инициативи, които да създадат липсващите звена на транспортните комуникации. Тези първоначални инициативи са насочени към оценяване на съществуващите гранични пропускателни пунктове и необходимостта от откриване на нови, както и към внимателно изследване на пътните и железопътните връзки с оглед на тяхната икономическа оправданост.

Програмата на ФАР за трансгранично сътрудничество на дело се реализира като- съществен елемент в предприсъединителната стратегия. През 1994 г. усилията са насочени към изграждане на институционалната рамка на програмата. По решение на Европейския съвет от Есен през декември 1994 г. делът на инфраструктурните разходи по проекти на ФАР се повишава от 15% на 25%, което позволява по-адекватно стартиране на програмата по трансграничното сътрудничество.

Разположението на България на кръстопътя на основни маршрути в посока север-юг и изток-запад увеличава възможностите є за развитие на търговията, транспорта, разработването на нефтопроводи, газопроводни, телекомуникационни мрежи.

Програмата за България стартира през 1994 г. с бюджет от 25 МЕКЮ. За 1995 г. по програмата са одобрени 23 МЕКЮ. Цялостното финансиране за периода 1994-1999 г. е определено в размер на 140 МЕКЮ при следното процентно разпределение по основни направления:

Транспорт: гранични пунктове, пътища и ж.п. линии, трансгранични транспортни услуги (45% от инвестициите по програмата).

Инфраструктура: вода, газ, електричество, напоителни системи, телекомуникационни мрежи, алтернативни енергийни източници и усъвършенстване на транзитните енергийни мрежи (10% от инвестициите по програмата).

Околна среда: преработка на отпадъците, пречистване на водата, защита на природните ресурси, мерки срещу замърсяването, трансфер на технологии (18% от инвестициите по програмата).

Икономическо развитие: туризъм, подкрепа за малките и средните предприятия (МСП), стимулиране на инвестициите, трансфер на технологии (10% от инвестициите по програмата).

Основните проекти по горните направления, които се изпълняват по програмата включват:

В областта на транспортната инфраструктура.

    - реконструкция и електрификация на железопътната линия Дупница - Кулата

    - модернизиране и реконструкция на две отсечки от път Е 79, както и построяване на сервизни пътища и места за паркиране на гранично-пропускателния пункт Кулата.

В областта на енергийната мрежа.

    - проучване за съвместни операции между българската и гръцката енергийна система

    - построяване на сметище за радиоактивни отпадъци към АЕЦ Козлодуй

    - изграждане на газов компресор и някои участъци от газопровод между Русия и Гърция.

В областта на опазване на околната среда.

    - изграждане на пречиствателни станции в Стара Загора, Хасково и Димитроврад

    - създаване на система за наблюдение качеството и количеството на водата в реките Марица, Места, Струма и Тунджа

    - частично укрепване бреговете на реките Арда и Луда

    - изграждане на система от станции за питейна вода в Пампорово и Сандански.

В областта на телекомуникациите.

    - прокарване на телекомуникационна връзка чрез оптичен кабел от Кавала до Хасково.

Следва да се отбележи, че в рамките на програмата се разработват и конкретни проекти в областта на земеделието, обучението, съдействие за малки и средни предприятия. Целта на тази дейност е да се обезпечи поминък на населението в приграничните райони и по такъв начин да се постигне съживяване на икономическата активност в съответните райони.

Безусловно програмата е ярък израз за наличие на политическа воля в процеса на сближаване на РБ към ЕС.

По същество това е програмата, по която България има възможност да получи най-значима от финансова гледна точка подкрепа от страна на ЕС, тъй като за нея като проект се отделят най-големи финансови средства. Самото зараждане на програмата като развитие на INTERREG показва тясната връзка на инициативата с евентуалното бъдещо участие на България в структурните и кохезионния фонд на ЕС. Следователно усъвършенствуването на практическото изпълнение по програмата за ТГС, изграждането на плавно функциониращ механизъм (преди всичко в България, но разбира се, и в ЕК и в партниращите на България страни, е необходимо условие за едно бъдещо адекватно участие на страната в различните фондове за съдействие на ЕС. В потвърждение на тази теза е и инициираната от ЕС през март 1997 г. идея за нова ориентация на програмата ФАР, където вече 70% от средствата се насочват за финансово обезпечаване на инвестиционни проекти.

Най-съществената констатация обаче по програмата PHARE-CBC е, че един и същ проект за сътрудничество получава оторизация да бъде финансиран по две различни програми - PHARE и INTERREG.

Четвърта форма. Инициативи, предприети от региони в рамките на обособени асоциации на региони.

Съществуват две основни асоциации в Европа, които защитават интересите на отделните региони. Това са:

а) Асамблеята на европейските региони,

б) Съветът на европейските местни и регионални власти.

Активното участие на АСЦИЕ в тези организации, разбира се, отново е свързано с наличието на реални, действени регионални структури в съответните АСЦИЕ.

IV. Приоритетни области, инструменти и механизми за развитие на регионалното сътрудничество между ЕС и България при отчитане и на фактора "налично финансиране". Формулиране на практически предложения

Всеобщо е виждането, че разширяването на ЕС на Изток, че присъединяването на АСЦИЕ не би трябвало да се очаква преди 2000 г. Естествено при такова мащабно мероприятие в рамките на Европа, което ще увеличи ЕВП с около 100 млн. население, поставя на този, все още предварителен етап, много въпросителни относно конкретното време и обхват на предстоящото бъдещо разширяване на ЕС. Независимо от това и дори с цел подготовка и улесняване на цялостния процес е важно още отсега да се анализират и евентуално предвидят основните елементи за осъществяване във възможно най-голяма степен плавно присъединяване на новите членки към Съюза. От тази гледна точка няколко са основните елементи, които безусловно биха предполагали съществени промени/корекции при разширяването на ЕС, както в рамките на настоящия Съюз с неговите 15 страни-членки, така и в обществено-икономическото устройство на АСЦИЕ.

От направения в предишните части на настоящия материал анализ ясно личи, че в областта на регионалното сътрудничество следните основни направления ще бъдат обект на активни изследвания и контакти през идните няколко години в отношенията между ЕС и АСЦИЕ (и по-конкретно България):

Институционално изграждане.

CBC трансгранично сътрудничество като утвърждаващ се основен елемент на регионалното сътрудничество с ЕС.

Партньорство за присъединяване чрез активното включване на елемента регионално сътрудничество като основен механизъм, прилаган от ЕС за ускоряване на икономическото развитие на по-слабо развитите страни-членки.

Възможно участие на страните кандидати за членство в ЕС в структурни фондове на ЕС и в Кохезионния фонд. Възможни форми на такова участие. По-конкретно по така дефинираните по-горе направления:

Институционално изграждане.

Регионалното развитие е основна сфера на политиката на Европейския съюз, която получава значителна подкрепа от структурните фондове и Кохезионния фонд, както и по линия на различни програми. За осъществяване присъединяването на България към ЕС в тази област е необходима старателна подготовка и съблюдаване на принципите, целите и процедурите, свързани с използването на структурните фондове.

Като елемент от предприсъединителната стратегия на страната са необходими следните стъпки от институционален, организационен, законодателен характер, изпълнението на които би способствувало за синхронизиране на механизма за регионално развитие в България с този на ЕС:

Разработване и приемане на Национална стратегия за регионално развитие.

Разработване на програми за развитие на проблемните райони в страната, както и проекти, реализиращи изпълнението на заложените цели.

Разработването на стратегии и програми за устойчиво развитие в отделни общини с оглед кандидатстването им с конкретни проекти за финансиране от различни фондове.

Стимулиране на положително динамично развитие.

Провеждане на диференцирана политика за балансирано регионално развитие.

Осигуряване на устойчиво развитие на екологично рискови територии.

Развитие и усъвършенствуване на националната и регионалната инфраструктурна съоръженост (европейски транспортни коридори, ГКПП, телекомуникации) с оглед бързото приобщаване на РБ към европейското пространство.

Насърчаване развитието, кооперирането и сътрудничеството в трансграничните (с Гърция) райони и зони.

Разработване на стратегия и програми за регионално развитие в съответствие със спецификата на целите по европейските структурни фондове.

Създаване на институционална инфраструктура, подпомагаща социално-икономическото развитие и предприемаческата активност в отделните райони.

Създаване на Национален фонд "Регионално развитие", чрез който да се обезпечи процентното участие на страната в програмите за регионално сътрудничество, кофинансирани от ЕС.

Постигане на координация на наличните фондове с регионално въздействие.

Създаване на национален и местни фондове, подкрепящи регионалното развитие със средства от международни програми.

Обезпечаване на финансова помощ от ЕС за попълване на ресурсите на националния фонд за регионално развитие. Важно условие, гарантиращо практическата реализация на програмните намерения и действия, е тяхното финансово обезпечаване. Освен ангажиментите на държавата по осигуряване на голяма част от инвестициите важно направление е привличането на чуждестранни финансови източници за реализиране на регионалната политика. В този смисъл особено бихме подчертали необходимостта от активизиране усилията за разширяване на финансовата помощ от ЕС.

За изпълнението на набелязаните цели е необходимо приемането на следните законодателни актове:

Закон за регионално развитие;

Закон за устройство на територията;

Закон за развитие, устройство и управление на Черноморското крайбрежие;

Закон за развитие на планинските райони;

При подготовката на тези закони трябва да се отчитат изискванията за съпоставимост и съответствие на тяхната концепция с европейското законодателство и практика в областта.

Особено място следва да се отдели на прилагането на интегриран подход в управлението на регионалното развитие. Важен елемент на административната готовност е постигането на междуведомствена координация на действията по осъществяване на регионалната политика. За тази цел логично е да се създаде консултативен Съвет по регионална политика към МС, в който да бъдат представени централните ведом-ства, областните управители и местните власти.

Трудно би могло да се очакват реални, бързи резултати в подготовката на българската страна за тясно сътрудничество в областта на регионалната политика, ако процесът не бъде подсигурен още в самото начало с институционална реформа. В случая реформа не би трябвало да означава премахване на съществуващи и изграждане на тяхно място на нови структури, а по-скоро ясно регламентиране функциите и взаимодействието между отделните звена на съществуващата система. Отговорностите по институции за реализацията на политиката на регионалното развитие, между които се разпределят компетенциите на централно, регионално и местно равнище, са:

Министерски съвет;

Министерство на регионалното развитие и благоустройството;

Областните администрации;

Местните власти;

Изградените институции отговарят на изискването за наличието на специализирани структури за провеждане на регионална политика за присъединяване на България към ЕС. Необходимо е да се проведе допълнителна подготовка, свързана с ползването, прилагането и управлението на програмите на ЕС, както и за подобряване на координацията между институциите и различните нива на управление, и това е конкретна задача от първостепенно значение за консултативния Съвет по регионална политика към МС. Схематично институционалната структура при разпределението на финансовите сред-ства за изпълнение на проекти по линия на регионалното сътрудничество би могло да се изобрази по следният начин:

МРРБ: Министерство на регионалното развитие и благоустройството

КПД: Комитет по пощи и далекосъобщения

МП: Министерство на промишлеността

МТ: Министерство на транспорта

ЗУП: звено за управление на проекти бенефициенти: бенефициенти по конкретен проект

Подобно разпределение не би трябвало да се организира трудно, тъй като то в голяма степен наподобява вече изградената структура по за изпълнение на проекти по програмата PHARE.

Присъединяването на РБ към ЕС в областта на регионалното развитие би могло да доведе до инициирането на нови програми, които да приобщят югоизточното пространство на Европа към нейното ядро, би довело до по-голяма техническа, експертна и инвестиционна помощ.

CBC трансгранично сътрудничество като основен елемент на регионалното сътрудничество за периода на подготовка за присъединяване към ЕС.

Направеният по-горе анализ на формите на регионално сътрудничество между ЕС и АСЦИЕ (и по-конкретно България) посочва недвусмислено програмата за ТГС по линия на PHARE като най-мащабна инициатива на регионалното сътрудничество. Инициатива, която води своето начало непосредствено от вътрешните за ЕС регионални програми (INTERREG) и логично може да бъде разглеждана като "експериментален модел" за евентуалното бъдещо развитие на регионалното сътрудничество с участието на структурните фондове на ЕС, Кохезионния фонд или нови, комбинирани инициативи, каквато на практика е и програмата за ТГС (както бе отбелязано по-горе програмата е уникална за ЕС с това, че един и същ проект получава оторизацията да бъде финансиран от два фонда - PHARE и INTERREG).

В този смисъл сериозно внимание следва да бъде отделено за правилното функциониране на програмата за ТГС и за своевременното елиминиране на възможните институционални и други трудности при осъществяването на тази сравнително нова програма. Така например:

Необходима е стройна система за координация между отделните звена, работещи по изпълнението на програмата. Това включва провеждането на оперативни ежеседмични заседания на експертно ниво и най-малко един път месечно заседание на ниво ръководители на ведомства. Структура от рода на тази, изградена за координация на процеса на евроинтеграция на страната, е явно необходима предвид спецификата на програмата и най-вече съществените финансови средства, които се инвестират чрез нея.

Смесеният българо-гръцки комитет за програмиране и контрол (СКПК) заседава крайно рядко и до голяма степен това може да е и една от основните причини за неговата слаба продуктивност по въпроси, които изискват постоянен мониторинг.

След като ТГС е елемент от регионалното сътрудничество, то програмата трябва да бъде в съответствие с дефинираните в страната цели на регионалната политика.

Партньорство за присъединяване чрез активното включване на елемента регионално сътрудничество като основен механизъм, прилаган от ЕС за подобряване икономическото състояние на по-слабо развитите страни.

Подготовката за активно регионално сътрудничество със съответните структури на ЕС се очертава като едно от основните направления на партньорството за присъединяване към ЕС. България практически с цялата си територия би могла да отговори на критериите, даващи възможност за получаване на финансова помощ по силата на действуващата понастоящем уредба в ЕС, ако, разбира се, имаше право да кандидатствува за съдействие по линия на структурните фондове на ЕС и на Кохезионния фонд. Подобна е позицията и на останалите АСЦИЕ.

В този смисъл важно условие, гарантиращо практическата реализация на програмните намерения и действия е тяхното финансово обезпечаване.

Направеният по-горе анализ на отделните елементи на регионалното сътрудниче-ство на ЕС и съществуващите форми на сътрудничество със страните от АСЦИЕ съдействува за дефинирането на следните изводи за евентуално развитие на сътрудничеството в тази област.

Съществува въпросът за най-рационален подход в пред присъединителната стратегия на страната при постигането на баланс между националното и регионалното развитие, тяхното относително тегло общия процес на приравняване на общите икономически показатели на страната към средните за ЕС.

Съществуващите понастоящем статистически региони не са хомогенни от гледна точка на ниво на икономическо развитие и потенциал - при тези условия трудно би могла да се формулира ясна и действена регионална политика.

Националният подход е по-уместен за страна, която дълго време е била управлявана изключително централизирано и няма нито опита, нито структурите за провеждане на политика за регионално развитие.

Секторът инфраструктура е безусловно приоритетната област, където да бъде насочвана структурната помощ за България. Усъвършенстването и развитието на транспортната инфраструктура, енергетиката и телекомуникациите могат да се осъществят единствено на национално ниво.

Приравняването към нивото на икономическо развитие на ЕС ще следва да бъде приоритет от първостепенно значение. В този смисъл главна роля ще играе развитието на икономическия потенциал като цяло, и на тези райони и области които най-бързо могат да способствуват за това.

Очевидно за България би било по-правилно да се следва принципът на цялостно национално развитие, отколкото съсредоточаването върху отделни райони.

В какви конкретни измерения може да се реализира регионалното сътрудничество между ЕС и България в допълнение към вече съществуващите инициативи?

Сътрудничество/Взаимодействие със Структурните фондове на ЕС.

Общият бюджет за четирите структурни фонда на ЕС (1. The European Regional Development Fund - ERDF, 2. The European Social Fund - ESF, 3. The European Agricultural Guidance and Guarantee Fund - Guidance Section - EAGGF, 4. The Financial Instrument for Fisheries Guidance - FIFG) за 6-годишен период (1994-1999 г.) е определен на 141 млрд. екю, което представлява 1/3 от цялостния бюджет на Общността.

Целите 1,2,5б и 6 имат регионален характер и поглъщат около 85% от целия бюджет по структурните фондове.

Целите 3,4 и 5а имат всеобщ характер за страните-членки и поглъщат около 15% от цялостното финансиране по структурните фондове.

Около 9% от структурните фондове са резервирани и се използуват за съвместни общи мероприятия в рамките на ЕС. Такива мероприятия са: INTERREG, REGEN - транс гранично и между-регионално сътрудничество, ENVIREG - експериментални инициативи в областта на опазване на околната среда, STRIDE, TELEMATIQUE, PRISMA - развитие на малките и средните предприятия, и др.

Около 1% от цялостното финансиране по структурните фондове е заделено за техническо съдействие.

Практиката показва следното разпределение на разходите по структурните фондове:

Производствена сфера - 40% от фондовете по Цел 1

Инфраструктура - 30% от фондовете

развитие на човешките ресурси - 30% от структурните фондове

Къде би могло да се бъде мястото на България в една подобна схема?

Вече бе изведен изводът за логичния икономически интерес за България да разглежда територията на цялата страна като един регион за целите на регионалното сътрудничество с ЕС.

България като страна с БВП на глава от населението в размер на около 24% от средния показател за ЕС следва да се стреми към чувствително, изпреварващо увеличение на БВП. Това предполага съсредоточаване на усилията за обезпечаване на регионално съдействие в следните най-общи направления:

    - в секторите с най-динамично развитие (телекомуникации, електроника и високи технологии);

    - в секторите, където страната би разполагала със сравнително преимущество (трансевропейска шосейна и железопътна инфраструктура, свързваща Западна Европа с Азия, транзитиране на енергоресурси);

    - в секторите с най-висока степен на взаимен интерес както за България, така и за ЕС като цяло (телекомуникации, трансевропейска шосейна и железопътна инфраструктура);

    - в секторите с най-висока степен на взаимен интерес както за България, така и за приграничните на България страни-членки на ЕС - т.е. Гърция (усъвършенствуване на граничните КПП и увеличаване на транспортния поток по границата на България с Гърция, транзитиране на енергоресурси).

Естествено най-добри възможности за постигане на положителни резултати биха се очертали при припокриване и на 4-те направления, формулирани по-горе, което е много трудно постижимо, но не е невъзможно за сектори като телекомуникации, транспортна инфраструктура.

Допълнителен ефект може да бъде търсен чрез съчетаване на допълнителни форми на финансиране: приватизация, привличане на заемни средства от финансови институции за осъществяването на печеливши проекти (електроника, туризъм).

Сътрудничество/Взаимодействие с Кохезионния фонд на ЕС.

Създаването на Кохезионния фонд е заложено в Договора от Маастрихт. В съответствие с Договора за създаването на ЕС (Treaty of the EU) "Art.B" засилването на процеса на изравняване на страните-членки в областта на икономическите и социалните показатели се определя като един от трите основни приоритета на ЕС, редом с Единния пазар и ЕВС.

За едно бъдещо участие на България в Кохезионния фонд страната не би трябвало да има особенни затруднения - балансираността на бюджета до голяма степен е обезпечена след въвеждането на "валутен съвет" от 1 юли 1997 г. От такава гледна точка страната ще може в по-пълна степен да обоснове както необходимостта (която по настоящите критерии за предоставяне на съдействие по фонда е явно безспорна), така и ефикасността при оползотворяването на съдействието.

Комбинирано (многофондово) финансиране на проекти в етапа на подготовка за присъединяване.

В съответствие с действуващите понастоящем критерии за ползуване на финансиране по линия на структурните фондове и по Кохезионния фонд всички АСЦИЕ биха могли да кандидатствуват за ползуване на средства. За тази цел ще е необходимо годишно увеличение на средствата по фондовете от порядъка на 20-40 млрд. екю, което не е реалистично.

ЕС не приема финансиране едновременно от Кохезионния фонд и от някой от структурните фондове. По принцип. И в същото време бе възприет подходът за двуфондовото финансиране на програмата за ТГС на PHARE (PHARE и INTERREG). Може би именно такова ще бъде и временното преходно решение за АСЦИЕ за периода на подготовката за присъединяване към ЕС. Преходът би могъл да се осъществи по логичната верига, както следва:

Въведената в действие програма PHARE - CBC - INTERREG задължава съответната асоциирана страна да покрива част от финансирането, което, както вече е пределно ясно, е трудно осъществимо без създаването на Национален фонд, който адекватно да партнира на ЕС, представен от PHARE - CBC. С нарастването на конкретните нужди от увеличаване на обемите на проектите по линия на ТГС като елемент на регионалното сътрудничество във все по-голяма степен ще се чувствува недостатъкът от финансови средства само със силите на PHARE - CBC и отчисленията от националните бюджети в АСЦИЕ. Този процес неминуемо ще доведе до прехвърлянето на определен процент от структурните и Кохезионния фонд по програмите за ТГС чрез подхранване на PHARE и съответните национални партниращи фондове в АСЦИЕ. И това няма да бъде нещо твърде ново за съществуващата практика в някои от страните-членки на ЕС. Разпространението на финансиране по национални фондове за регионално сътрудничество към външни за ЕС региони, както вече бе отбелязано по-горе, не е новост за Европа (Know How Fund на Великобритания).

Възниква основателно въпросът за реалното обезпечаване на финансирането на подобно участие на АСЦИЕ, без да бъдат накърнени интересите на настоящите 15 страни-членки на ЕС. Но и в този случай практиката за последните 7-8 години на интензивно развитие на интеграционните процеси между ЕО и страните от Централна и Източна Европа в преход към пазарна икономика услужливо ще ни посочи вече проработени решения, макар и в значително по-малки от предстоящите мащаби. Става дума за възможността да бъдат привлечени допълнителни свободни финансови ресурси от международните финансови институции на база на съществуващите (или договаряне на нови, разширени) споразумения на ЕС със съответните МФИ. На практика този подход би могъл да изиграе действителната и тъй нужна роля на "План Маршал" за АСЦИЕ.

V. Изводи и препоръки

А. От съществено значение за бъдещото участие на България в регионалната политика на ЕС е дефиницията на понятието "регион".

Многообразието от определения за понятието "регион" е резултат от многообразието на различните форми, съществуващи в реалната практика.

Отсъствието на единно понятие не означава в никакъв случай отсъствие на практика по разделянето на региони и по осъществяването на регионално сътрудничество. По същество институционалното устройство следва установената с години историческа практика на разделение на региони.

При отсъствието на исторически елемент в повечето АСЦИЕ при формирането на региони логично е за изходна база да служи институционалното изграждане на механизъм, който да способствува оформянето на регионите. Предвид сравнително малките териториални размери на някои от АСЦИЕ напълно нормално би било разглеждането в отделни случаи на една страна като един регион - за целите на регионалното сътрудничество.

В процеса на подготовка за присъединяване на България към ЕС един от основните елементи е постигането възможно в най-голяма степен на изравняване на икономическото развитие на страната със средното ниво за ЕС.

Разделянето на страната на региони и тяхното категоризиране за целите на развитие на регионалното сътрудничество с ЕС би довело евентуално до изравняване на икономическото развитие на отделните региони в рамките на самата страна и съще-временно би лишило ефективните производства и региони от един още по-висок ръст на развитие - и следователно би се отразило също в забавяне средния ръст на развитие за страната като цяло.

Логично е при този анализ да се помисли относно жизнеността на идеята цялата територия на България да се разглежда като един регион за нуждите на подготовка на страната за присъединяване към ЕС (т.е. за нуждите на подготовка за регионално сътрудничество с ЕС).

Б. Направеният преглед на политическите, правните, финансовите и институционалните аспекти на структурната политика за регионално развитие на ЕС показва, че:

Икономическото и социалното сближаване, е един от трите пилона на европейската конструкция наравно с Икономическия и валутен съюз и Единния вътрешен пазар. Провеждането на политика за насърчаване на цялостното хармонично развитие в частност насочена към намаляване разликата в нивото на развитие на различните региони и изостаналостта на най-слабо развитите региони, включително земеделските, чрез преразпределяне на финансови ресурси е израз на солидарността на страните-членки. Тази политика има съществен принос за икономическата стабилност в ЕС и за повишаване нивото на заетостта;

Финансирането по фондовете е насочено към създаването на условия за ускорено и конкурентоспособно развитие, поддържане на икономически растеж и разкриване на работни места на територията на ЕС;

В изпълнение на общите цели, дефинирани в Договора за Европейския съюз, за всеки финансов период Общността дефинира кон-кретни приоритетни цели, чието изпълнение се финансира чрез фондовете и другите финансови инструменти, като се осигурява взаимодействие и координираност помежду им, координираност между икономическата и социалната политика на страните-членки, координираност на националните регионални политики и националните схеми на съдействие. По този начин всички дейности на Общността се насочват към постигането на приоритетните за периода цели, като се дефинира кои фондове в каква степен и при какви условия допринасят за постигането им.

Структурните фондове представляват съществени трансфери на финансови ресурси към по-бедните страни и региони с цел постигането на икономическо и социално изравняване, преценено най-общо като изравняване на доходите на глава от населението;

В този смисъл разходите по фондовете са тясно свързани с показателя доходи на глава от населението отнесено към средното ниво в ЕС.

За следващия финансов период (2000-2006 година) Европейската комисия в документите, представени на Европейския парламент в контекста на "План 2000", предлага насочване на съдействието за изпълнение на следните приоритетни цели:

    - Objective 1 - развитие на изоставащите региони, които срещат най-сериозни трудности по отношение на доходите, заетостта, производствените системи и инфраструктурите;

    - Objective 2 - постигане на икономическо и социално преструктуриране на регионите, страдащи от структурни проблеми (региони, подложени на икономически промени в областта на промишлеността и услугите, западащи земеделски региони, засегнати от кризата региони, зависими от риболовната промишленост); тези проблеми на икономическото преструктуриране най-често се изразяват във висок дял на безработицата или в обезлюдяване;

    - Оbjective 3 - разработване на стратегия за развитие на човешките ресурси, чрез модернизиране пазара на труда по начин, съответстващ на многогодишните планове за заетост и на новата глава, отнасяща се до заетостта, включена в новия Договор от Амстердам;

Продължаване на действието на принципите, управляващи Cohesion Fund спрямо бенефициентите по него.

В съответствие с предложенията на Европейската комисия първото разширяване на ЕС към страните от ЦИЕ се очаква в средата на този финансов период, т.е. подкрепата от структурните фондове и от Кохезионния фонд ще се прилага и по отношение на новите страни-членки.

В тази връзка в периода на подготовка за присъединяване от съществено значение за страните-кандидати е запознаването с целите и процедурите на структурните фондове, което да позволи при присъединяване да се прилагат правилата и да се усвояват плащанията по фондовете.

Финансирането от структурните фондове се осъществява в допълнение или като принос към съответни национални структурни операции; в тази връзка следва да се отчита и необходимостта от наличие на национална програма, както и на участие на националния бюджет.

Мерките, финансирани от структурните фондове или получаващи съдействие от ЕИБ или друг финансов инструмент, трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на договорите и приетите в съответствие с тях инструменти, с политиките на Общността, включително тези, отнасящи се до конкуренцията, възлагането на държавни поръчки, защита на околната среда.

Участието на бюджета на Общността при финансирането на структурни операции се диференцира в зависимост от:

    - острота на специфичните (регионални или социални) проблеми, които следва да бъдат разрешени чрез структурни операции;

    - финансовия капацитет на съответната страна-членка, като се отчита относителният просперитет на страната и нуждата да се избегне прекомерно увеличение на бюджетните разходи;

    - специфичното значение на мерките от гледна точка на Общността;

    - специфичното значение на мерките от национална и регионална гледна точка;

    - специфичните характеристики на предлаганите за финансиране мерки.

Размерът на участието на бюджета на Общността чрез структурните фондове и Кохезионния фонд в изпълнение на различните цели, дефинирани за финансовия период 1994-1999 година, е в следните граници:

    - от 80% до 85% от общата стойност в случаите на съдействие по Кохезионния фонд;

    - като общо правило максимум 75% от общата стойност и поне 50% от обществените разходи в случаите на структурни мерки, предприети в регионите, избрани за съдействие по смисъла на Цел 1;

    - като правило максимум 50% от общата стойност и поне 25% от обществените разходи в случаите на структурни мерки, предприети в останалите региони;

    - в изключителни случаи 100% от общата стойност за мерки, предприети по инициатива на Комисията за подготвителни проучвания и техническа помощ.

Финансовият принос на структурните фондове се изчислява в съотношение или на цялостната стойност, или на обществените разходи (национални, регионални, местни и на Общността) за всяка мярка (оперативна програма, схема за подкрепа, глобална безвъзмездна помощ, проект, техническа помощ, изследване). В случаите, когато съответната мярка предполага финансиране на инвестиции, създаващи приходи, Комисията в рамките на "партньорството" определя финансовия принос на структурните фондове. Във всички случаи предвид усилията за развитие на регионите приносът на фондовете към инвестиции в предприятията не следва да надхвърля 50% от общата стойност в регионите, обхванати от Цел 1, и 30% от общата стойност в останалите региони.

За всеки период финансовото съдействие може да бъде предоставено еднократно за отделна мярка или структурна операция само от един структурен фонд.

Финансовият контрол е от съществено значение за функционирането на схемата за структурно съдействие, финансирано от фондовете на Общността.

За гарантиране приключването на финансовите операции, изпълнявани от обществени институции или частни лица, страните-членки следва да предприемат необходимите мерки, осигуряващи правилното им извършване:

    - да потвърждават на редовна основа, че операциите, финансирани от Общността, са точно извършени;

    - да осигуряват избягването на нередности и да предприемат необходимите действия за това;

    - да възстановят всяка сума, която е загубена в резултат на нередности или небрежност.

За всяка една от многогодишните операции властите на страната-членка следва да представят на Комисията отчетен доклад шест месеца след изтичане на годината. Окончателен доклад следва да бъде представен шест месеца след приключване на операцията.

За осигуряване на ефективността от съдействието всички мерки, предприети за структурни цели, следва да бъдат предмет на преценка, мониторинг и след подлагането им на оценка. Ефективността следва да бъде измерена на три нива:

    - общото въздействие върху целите, дефинирани в член 130а на Договора за Европейския съюз, и в частност укрепването на икономическото и социалното изравняване в Общността;

    - въздействието на предложените мерки и предприетите планове в контекста на всяка една от рамковите програми;

    - въздействието на отделните мерки.

В. Подготовката на България в областта на регионалното сътрудничество от гледна точка на бъдещо членство в ЕС следва да се ориентира към предприемане на следните стъпки от институционален, организационен, законодателен характер, изпълнението на които би способствувало за синхронизиране на механизма за регионално развитие в България с този на ЕС:

Разработване и приемане на Национална стратегия за регионално развитие.

Разработване на програми за развитие на проблемните райони в страната, както и проекти, реализиращи изпълнението на заложените цели.

Разработването на стратегии и програми за устойчиво развитие в отделни общини с оглед кандидатстването им с конкретни проекти за финансиране от различни фондове.

Стимулиране на положително динамично развитие.

Провеждане на диференцирана политика за балансирано регионално развитие.

Осигуряване на устойчиво развитие на екологично рискови територии.

Развитие и усъвършенствуване на националната и регионалната инфраструктурна съоръженост (европейски транспортни коридори, ГКПП, телекомуникации) с оглед бързото приобщаване на РБ към европейското пространство.

Насърчаване развитието, кооперирането и сътрудничеството в трансграничните (с Гърция) райони и зони.

Разработване на стратегия и програми за регионално развитие в съответствие със спецификата на целите по европейските структурни фондове.

Създаване на институционална инфраструктура, подпомагаща социално-икономическото развитие и предприемаческата активност в отделните райони.

Създаване на Национален фонд "Регионално развитие", чрез който да се обезпечи процентното участие на страната в програмите за регионално сътрудничество, кофинансирани от ЕС.

Постигане на координация на наличните фондове с регионално въздействие.

Създаване на национален и местни фондове, подкрепящи регионалното развитие със средства от международни програми.

Обезпечаване на финансова помощ от ЕС за попълване на ресурсите на Националния фонд за регионално развитие. Важно условие, гарантиращо практическата реализация на програмните намерения и действия, е тяхното финансово обезпечаване.

Освен ангажиментите на държавата по осигуряване на голяма част от инвестициите важно направление е привличането на чуждестранни финансови източници за реализиране на регионалната политика. В този смисъл особено следва да се подчертае необходимостта от активизиране усилията за разширяване на финансовата помощ от ЕС.