| След дълга летаргия в последните няколко години хардуерният пазар
у нас постепенно започва да се съживява. Наистина, собственото ни производство
не е достатъчно. Наистина по данни на митниците сивият внос продължава да
е висок. Без съмнение българите не са сред най-платежоспособните клиенти в
Европа и предпочитат да не плащат ДДС. Въпреки всичко това обаче ръстът в
обемите при продажбите на компютри (и като левове, и като бройки) е по-скоро
окуражаващ и дава основание за оптимизъм.
За първи път от 15 г. в България се асемблираха повече компютри, отколкото
в Ботевград в края на 80-те - 100,000 годишно. Тогава произвеждахме всичко
– от паметта, през чиповете, та до мониторите, а сега сглобяваме внесени части.
И преди, и сега – каквото и колкото - поради съответните пазарните ограничения
и сили. Тогава българският хардуер представляваше около половината СИВ-пазар,
сега е половината от българския пазар. След гордостта, че едва ли не едновременно
сме пуснали електронния калкулатор в масово производство заедно със световните
лидери през 65-а, изостанахме с около 7-8 години по отношение на производството
на паметта през 70-те, а сега ни трябват не повече от 7-8 седмици за да сглобим
съпоставим настолен компютър след лидерите. Тогава обаче беше значително по-лесно
да дефинираш хардуера, отколкото сега. Заедно с бързодействието и
Падането на цените
се разви и конвергенцията между различните стари и нови технологични приложения.
Само след няколко години вече ще е невъзможно да разделяме компютрите от мобилните
телефони, телевизорите или домашните музикални и видео-комбайни, копирните апарати
от скенерите и принтерите, клавиатурата от паметта и джобната мултимедия
и т.н. Само все още ниските нива на разпространение на джаджи
като Treo,
инфрачервени клавиатури прожектирани на масата, конзолите за игри и т.н. ни
позволяват да говорим обобщено в старите категории.
Базата на компютрите (настолни, преносими и сървъри)
се увеличи с над 200,000 през тази година достигайки 750,000-800,000 компютъра, по оценки на Фондация “Приложни изследвания
и комуникации” От около 70-75% от тях има достъп до Интернет. Предлагането е
от втора употреба (предимно внос) за по 100 лв. през местно асемблирани добри
конфигурации за по лев на ден на лизинг за три години до някои от най-добрите
варианти на Apple, Toshiba или IBM за по 3-4
хиляди лева. Поради падащите цени
във всички класове и засиленото купуване на по-евтини конфигурации за домакинствата
ръста на обема (в левове) на пазара едва ли ще надмине 35-40%, докато в бройки
ръстът се запазва от 2003 на около 100%. В изследване на Витоша Рисърч готовност
за купуване на компютри през 2004 бяха изразили около 2.6% през ноември 2003
г., което се равнява на около 150,000 човека. Вероятно не всички са реализирали
намеренията си, а така също, част от личните компютри влизат и в т.нар. малък
домашен офис (SOHO сегмента). Оценките за новите
компютри в бизнеса са за около 90-100,000, допринасящи за ръст от около 50-60%
спрямо миналата година. Ръстът при мрежовото оборудване е за над 100% - главно покрай развитието на новите
телекоми, IP телефонията и LAN мрежите в кварталите на големите градове. При всички положения обаче,
може да се твърди, че 2004 г. е
Година на домашното PC
Естествено домашният пазар често се определя като твърде сив или поне заобикалящ
плащането на ДДС.
Трудно е да се оцени точният ефект на влизането на големите вериги и продажбите
на лизинг върху “изсветляването”, но несъмнено е положителен. Можете обаче
да видите оферти, в които за по-голяма леснота продуктите, които могат да се
купят без ДДС са дадени с друг шрифт. Обикновено се смята, че мониторите са
изцяло “бели”, но определени марки (особено т.нар. жълт внос) все още могат
да се купят без ДДС. Косвено доказателство за това са и чувствителните разлики
в митническите стойности на вноса и пазарните оценки за около 45 милионен пазар
на монитори (CBN-Bulgaria). В друг
случаи заобикалянето става, чрез регистрация на нови фирми, които очевидно няма
да са регистрирани по ДДС и спокойно биха издавали фактури без ДДС. Впрочем
– подобна услуга се търси и от напълно легитимни пазарни субекти, които се финансират
от Европейски фондове или чужди донори, които не признават ДДС като присъщ разход.
Тук държавата не си е свършила работата като е освободила само собствените си
ведомства от ДДС по съответните проекти (напр. ФАР).
Един друг сегмент на хардуерния пазар, определян от OEM-ите като сив породи доста спорове в бранша през 2003 и като
че ли отшумя през 2004 г. Става дума за напълно (или частично) легален внос
на OEM машини, предназначени за други пазари и продавани
тук на печалба идваща от разликите от ценовата дискриминация, в нарушение на
частните търговски договори. По данни на KPMG годишните загуби в световен план за OEM са около 5 милиарда USD
именно от такъв
Сив внос
Обикновено критиките към подобно поведение са обосновани с липсата на адекватно
сервизно обслужване, но примерът в България показва, че съответните играчи заделят
определен дял от машините за подмяна до отстраняването на евентуалния проблем.
По отношение на някои марки обаче, се твърди, че няма подобен сив внос – например
Toshiba (данни на “Импекс”).
Според източници в бранша като цяло хардуерният пазар е много конкурентен и
оперира на много нисък марж. Това имплицира сливания (“Компютър 2000” и “Уестех”), изкупувания, разрастване, специфични регионални
стратегии (“Торнадо”) или стратегии за печелене на
обществени поръчки (Dell), а често и мигриране към по-доходоносен
бизнес (колкото и странно да звучи има един такъв предприемач който влезе в
текстила след като натрупа пари от компютри по-рано). Някои фирми изгърмяха
поради недобро планиране и грешен бизнес модел (напр. “Арт системс”).
Като цяло, данните от митническата статистика показват общ ръст от около 26%
на вноса на компютри, компоненти и периферия, пресметнато на база първите тримесечия
за 2003 и 2004, а нашата прогноза за окончателния годишен ръст е от около 22%,
достигайки общ размер от 221 милиона лева.
По-ниският ръст във вноса, в сравнение с пазарните ръстове е следствие от това,
че част от внесените в страната през твърде силното четвърто тримесечие на 2003
година са реализирани на пазара през настоящата година. Друга причина би могла
да бъде твърде ниската митническа стойност на оборудването втора употреба. Очакванията
за 2005 г. са, че отново ще имаме чувствителен ръст, но този път подхранван
от
Големите обществени поръчки
– за правосъдието, за образованието, отбраната, а защо не и да се пусне така
дълго очаквания търг за интеграция на мрежите на държавната администрация, оценяван
за няколко десетки милиона лева.
Въпреки че все още има твърде малко разпространение на “другия” хардуер за крайна
употреба, заслужават отбелязване нивата на готовност за купуване през 2004 г.
След като се види в началото на 2005 г. реалните нива на покупки, ще може да
се направи извод как може да се използуват тези данни за прогнозиране на потреблението
и за в бъдеще. Покупка на джобен компютър (PDA, Palmtop и т.н.) са планирали около 25,000 души, почти толкова, колкото са имали такова
устройство в края на 2003 г. Тласък за продажбите на тези устройства дадоха
и няколкото български фирми, които разработиха специализиран софтуер за отчитане
на продажби и планиране – като “Датекс”. На IST Event в Хага през ноември бяха демонстрирани многобройни приложения
на PDA, включително
за обучение в средните училища, университетите, урбанистичното планиране и т.н.
Подобни приложения, падането на цените на клавиатурите, които могат да се прожектират
на маса в кръчмата или върху чантата ти биха направили тези устройства доста
привлекателни за употреба. Същите нива на готовност за покупка са се намирали
и конзолите за игри. Тук обаче не можем да очакваме големи ръстове в продажбите,
основно заради лесния достъп до безплатни игри по LAN мрежите. Около 90,000 души са планирали покупка
на MP3 или DVD player през
2004 г.
Таблица: Разпространение през 2003 г. и готовност за покупка през 2004
Източник: е-България, Фондация “Приложни изследвания и комуникации”
Експертите, въвлечени в конструирането (reverse engineering) на компютрите “Правец” и “Изот”, както и някои носталгично настроени политици все още
изразяват сериозни опасения, че сме загубили една “дойна крава” в ИКТ сектора.
Става въпрос за производството на компютри и съпътстващ хардуер. Когато IBM откри завода си в Унгария също мнозина критикуваха
правителството, че не е направило нужното за да го привлече. Рано или късно
обаче (когато става въпрос за масово производство)
Всичко отива в Китай
Включително и някои големи български асемблиращи фирми, работещи и иза
износ, изнесли част от производствените си мощности в Азия заради чувствително
по-евтината работна ръка. В този смисъл може би е по-добре, че не продължихме
да влагаме пари в безвъзвратно изоставаща технологично производство. По някакъв
начин заетите в този бизнес преживяха, преминаха през клопките на пиратското
производство на дискове, част от тях работят в ЕПИК или в други малки фирми
на територията на “Микроелектроника”, а други – студенти от Техническия университет
например работят за новата българска електроника, която има по-малки амбиции
за световно лидерство и е по-скоро електроника на
ишлеме, но все пак запазва “техническия капацитет” до момент, в който може да
се използува по предназначение. Така би се избегнала деквалификацията, характерна
за инженерите от бранша в първите 5-7 години на прехода.
По всичко личи, че сега хардуерният сектор в България трябва се насочи предимно
към иновациите. Той трябва да търси нови приложения в традиционни сектори, като,
разбира се, обръща и необходимото внимание на интеграцията на хардуера със софтуера.
По темата работиха:
Тодор Ялъмов
Катерина Огнянова
|
