|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Становище по внесените в Народното събрание законопроекти за омбудсмана
|
| |
Д-р Херман Ветс, Федерален омбудсман на Белгия и
Пиер-Ив Монет, Федерален омбудсман на Белгия
Резюме
1. От гледна точка на използваната терминология според белгийските федерални омбудсмани във всички законопроекти понятието “граждани” следва да бъде заменено с понятието “лица”, тъй като право да подават жалби до българския омбудсман би следвало да имат всички лица, а не само български граждани. В този смисъл те препоръчват да се отстрани противоречието в законопроекта на народния представител Емил Кошлуков, в който при изброяване на правомощията на омбудсмана е посочено, че той приема и разглежда жалби и сигнали на граждани, а при определяне на легитимацията на подателите е посочено, че жалби и сигнали могат да бъдат подавани от всяко физическо лице, без значение неговото гражданство. Във връзка със същия законопроект белгийските федерални омбудсмани посочват, че е необходимо да се преразгледа включването на органите на юридическите лица с нестопанска цел в определението за “публични власти”.
2. Относно несъвместимостта белгийските федерални омбудсмани посочват, че е препоръчително през време на своя мандат омбудсманът да не може да заема не само държавна служба, но и да не изпълнява никаква друга функция в частния сектор.
3. Към забраната омбудсманът да членува в политическа партия г-н Моне и д-р Вутс предлагат да се добави и забрана за членство в други политически организации, тъй като политическата неутралност на омбудсмана ще бъде поставена под съмнение, ако се допусне той да участва в каквато и да било политическа организация, включително такава, която не е регистрирана като политическа партия (например политическо движение).
4. Относно независимостта на институцията белгийските федерални омбудсмани посочват, че е необходимо да се отстрани съществуващото противоречие в законопроекта на народния представител Емил Кошлуков между изрично прогласения принцип на независимост на омбудсмана и предвидената отговорност, която той носи пред Народното събрание за своята дейност и поведението си в обществото.
5. Във връзка с процедурата за избор белгийските федерални омбудсмани не подкрепят предвидената в законопроектите на народните представители Екатерина Михайлова и Любен Корнезв възможност предложение за избор на омбудсман да могат да правят определен брой граждани, тъй като според тях това би превърнало изборът на омбудсмана в избирателна кампания. В същото време те застъпват идеята на Народното събрание също да бъде предоставено правото да прави предложения за избор на омбудсман.
6. В основните принципи на дейността на омбудсмана според г-н Моне и д-р Вутс би било полезно да се включи текст, според който омбудсманът следва да се ръководи още от общите принципи на правото и от принципите за добро управление (добра административна практика).
7. Относно правомощията на омбудсмана г-н Моне и д-р Вутс посочват следните няколко съществени момента:
- Според тях в законопроекта на народния представител Емил Кошлуков следва да се изясни разликата между “сигналите”, подавани до омбудсмана, и “сигналите”, които омбудсманът на свой ред изпраща до органите на публичната власт, да се преразгледа възможността омбудсманът да встъпва като страна в производствата пред Конституционния съд; по отношение на същия законопроект федералните омбудсмани на Белгия предлагат да се преразгледат разпоредбите уреждащи отношенията на омбудсмана с медиите – дали е целесъобразно омбудсманът да бъде задължен да представя на медиите определена информация и дали задължението на медиите да отразяват становищата на омбудсмана не влиза в противоречие с принципа за свобода на медиите.
- Според белгийските федерални омбудсмани съществува противоречие при уредбата на правомощията на омбудсмана в законопроектите на народните представители Екатерина Михайлова и Любен Корнезов, което произтича от една страна от задължението за предоставяне на информация на омбудсмана, включително такава, която е предмет на държавна, служебна или търговска тайна, и от друга страна евентуалната последица тази информация да бъде предоставена на органите на съдебната власт (прокуратурата). Според г-н Моне и д-р Вутс никой не може да бъде задължен да предостави информация, която впоследствие ще бъде предадена на прокуратурата.
8. По отношение и на трите законопроекта Г-н Моне и д-р Вутс предлагат включването на изрична разпоредба, според която омбудсманът не може да бъде задължен да свидетелства пред съд относно случаите, с които се занимава.
9. Белгийските федерални омбудсмани предлагат и в трите законопроекта да се предвиди възможност за подаване на жалби и срещу действия на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина.
10. Във връзка с годишния доклад пред Народното събрание белгийските федерални омбудсмани смятат, че не би следвало Народното събрание да приема решение по представения доклад, каквато разпоредба се съдържа и в трите предложени законопроекта. Според тях независимостта на омбудсмана изисква Народното събрание да бъде само информирано за неговата дейност чрез представянето на годишен доклад, още повече, че не е предвидено какви са последиците, ако Народното събрание отхвърли доклада. Освен това те посочват, че предвидения в законопроекта на народния представител Емил Кошлуков едномесечен срок за представяне на годишния доклад е твърде кратък и следва да се помисли за неговата промяна.
11. По отношение на местните институции белгийските федерални омбудсмани посочват, че предвидената разпоредба на законопроекта на народния представител Екатерина Михайлова, че местните посредници се подпомагат в своята дейност от службите на общинската администрация, е трудно приложима, тъй като едновременно с това тези служби попадат в кръга на наблюдаваните от местните посредници органи. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
