Г-жа Екатерина Михайлова
Председател на Съюза на демократичните сили

Много неща вече се казаха за това, какво е корупцията, за явлението "корупция", за начините, по които може да се противодейства. Затова бих искала да се спра на темата "корупция" в един друг контекст. Именно защото представлявам политическа партия ми се струва, че най-нормалното нещо е да говоря за проблемите и начините за противодействие от страна на политиците, което разбира се не изключва намесата им в дейността и работата на всички институции. Отговорността на политиците обаче не може да бъде прехвърлена само на съответните правораздавателни и държавни органи, защото корупционните практики се нуждаят не само и не толкова от санкциите на закона, но и от превенцията в най-широкия смисъл на думата. Особено важна задача пред политиците е да полагат усилия в борбата срещу корупцията чрез собствен пример и същевременно те трябва да бъдат инициатори за интерпретирането на проблема "корупция" като политически проблем.

Анализът на злоупотребата с властта е толкова необходим, колкото е и знанието за нейната употреба, т.е. за управленските механизми, управление и морал. Управлението е най-тежкото изпитание пред анти-корупционните нагласи на една партия. В този смисъл ние, от Съюза на демократичните сили, вече сме преминали през теста на един мандат на изпълнителната и законодателната власт, макар че не всички от нас издържаха този изпит по политическа зрялост и отговорност. Част от загубата на обществено доверие на последните парламентарни избори се дължи именно и на това явление "корупция", което се яви в средите на управляващата тогава партия.

В същото време искам да посоча, че тъкмо по времето на управлението на Обединените демократични сили, освен всички други закони, които имат връзка с анти-корупционните практики, бяха приети два от основните закони, които в цял свят се прилагат като анти-корупционна практика именно към политиците и за предпазване на политическата система. Това е на първо място Законът за политическите партии, където беше регламентирана възможността за получаване на финансиране от страна на държавата на политическите партии - един много сериозен механизъм за предотвратяване на корупция в политическите среди. И на второ място - Законът за публичния регистър на хората от високите етажи на властта. Въпреки всичките атаки към този закон и несъвършенствата, които има в него, все пак той вече е факт. Друг въпрос е, че той би могъл да се подобри, да стане много по-функционален, за да изпълни изцяло предназначението и идеята, с която беше създаден.

Сега предизвикателството в този период е към новите управляващи и на мен ми се струва, че точно в този момент трябва да се разграничим от илюзията, че корумпираните - това са само другите. Защото често подобна фразеология припокрива частни користни интереси. И тук е моментът, в който искам да се спра на това, че анти-корупционната дейност и реторика, която в момента наблюдаваме от страна на новите управляващи, на моменти повече прилича на публична дейност, отколкото на реално свършени неща, или по-скоро на неща, които ще бъдат наистина направени. Имам предвид появилите се и в публичното пространство публикации на списъци, на закани, които публично се отправят от едни политици към други политици за разправа чрез съдебната власт - нещо, което е абсолютно недопустимо в една правова държава. Затова именно днес на един такъв форум трябва всички, и представители на политически сили, и на съответните институции на неправителствения сектор, когато заявяваме действия за борба с корупцията, то това наистина трябва да става в рамките на правовата държава. В противен случай просто анти-корупционната реторика може да бъде използвана от някой за съвсем други цели, може да се използва дори и за политическа разправа.

Това, от което се нуждаем изключително много на настоящия етап, е една наистина функционираща и ефективна съдебна система, защото много от проблемите, които са се натрупали, и много от обвиненията и използването дори без повод на думата "корупция", се дължат на факта, че нямаме резултатност в действията на съдебната система. Ако имаме бърз и справедлив процес, то тогава много от въпросителните и много от обвиненията ще отпаднат. Тогава ще се знае наистина някой извършил ли е нещо или просто неговото име се използва и се оклеветява за съвсем други цели.

Накрая, понеже днес сме на обсъждане в рамките на поканата на Коалиция 2000, и понеже наистина работя с тази Коалиция от момента, в който възникна - тогава бях в качеството си на представител на управляващо мнозинство, сега съм в качеството си на представител на опозицията - аз искам да се обърна към мнозинството да уважи някои от инициативите на неправителствения сектор и на Коалиция 2000, защото това ще бъде истинската проява на сътрудничество между институции и неправителствен сектор. Тук беше споменат Законът за омбудсмана като нещо, което нашата страна дължи, за да отговори на европейските стандарти, но това е и една от мерките, с които може да се води борба с корупцията. Законът за омбудсман наистина не беше приет в миналия парламент, макар че в края на мандата такъв законопроект беше внесен и беше внесен от представители на нашата парламентарна група. Аз искам да заявя, че този законопроект не беше писан от депутатите от СДС, а беше написан от Коалиция 2000. Ние само изпълнихме ролята на вносители, тъй като не малко от нас участваха във вникването на проблема за необходимостта от омбудсман. В този парламент ние внесохме отново този законопроект. Има внесен законопроект и от страна на Коалиция за България, сега има внесен законопроект и от новото мнозинство. И тук е моментът, в който аз се обръщам към управляващите да не се отнасят към всеки законопроект с отрицателно отношение само за това, защото е внесен от опозицията. Авторите на този законопроект, макар и внесен от опозицията, са тук на тази маса, без политическа окраска. Това е резултат от дългогодишен труд на Коалиция 2000, на който ние, политиците, се опитахме да бъдем трансмисия към институциите. И затова ми се струва, че не е достатъчно само да кажа "трябва да си сътрудничим", а Ви предлагам една наистина практическа форма на партньорство, за да видим накрая резултат от действията на неправителствения сектор, който се опитва да реши част от проблемите на България, в това число и справянето с корупцията.