Г-н Димитър Бъчваров
Член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация

За да защитя по-добре тезата, която ще споделя с Вас, искам първо да обърна внимание на две неща. Едното е моето опасение, че отново след този добре организиран и съдържателен по своите дискусии форум, всички ще си отидем изпълнени с оптимизъм, но ще продължи на практика да се възпроизвежда една схема, която вече наблюдаваме от години. А тя е следната: всяка политическа формация, която идва на власт, по един и същи начин счита, че едва ли не политическата сила, която тя представлява е имунизирана срещу болестта "корупция", и че тази болест е характерна само за опозицията, за предишните, може би за следващите управляващи, но не и за тях. Това е изключително погрешна постановка.
Второто нещо е, че в една субординирана система, каквато е администрацията в държавните институции, не може да има самодостатъчност на мерките за противодействие на такава обществена болест, на такъв обществен феномен, какъвто е корупцията. Дълги години съм бил служител на високо ниво в администрации на шест предходни правителства. Каквото и да се разработва от администрацията и независимо от добрите намерения в началото, накрая то по някакъв начин добива вида, който е удобен за самата администрацията. Това не е лошо, но не е най-доброто за обществения интерес. Тоест по условие, колкото и да е добра, колкото и да е честна, колкото и да е почтена, какъвто и морал да носи една администрация, тя трябва да има външен коректив - обективен, незаинтересован и отразяващ по достатъчно представителен начин експертизата на обществото - от една страна политическата експертиза, а в тесен смисъл експертизата на хората, които познават проблема.

Веднага искам да отговоря на въпроса: има ли такова място, има ли такъв терен, на който властовите институции, които в момента упражняват своята власт, могат да черпят, да съгласуват и да възприемат такава експертиза. Да, има такова място, и това са неправителствените организации. Именно те са теренът, на който спокойно представителите на съдебната власт, представителите на опозицията и законодателната власт и представителите на управляващата изпълнителна власт могат да говорят без излишния патос, характерен за Парламента, без политическите обвинения, без висок тон и без обиди.

Типичен пример за това е дейността на Центъра за изследване на демокрацията по отношение на инициативите му за противодействие на корупцията. Всички, които са присъствали на неговите форуми, на неговите работни дискусии, знаят колко конструктивно, колко конкретно и най-важното колко плодотворно в чисто практически аспект се провеждат тези дискусии, колко лесно на този терен се формулира едно консенсусно експертно мнение по редица въпроси. Ако се ползва капацитета на подобни неправителствени организации няма да се стигне до за съжаление баналната за България, а може би и не само за България, ситуация, при която семейството крие заболелия член от срамната болест. В този смисъл бих искал да апелирам към присъстващите тук представители на властовите институции те да поемат инициативата и да търсят неправителствените организации. За четири години почти не си спомням случай, в който властови авторитет да потърси решение на свой проблем примерно от Коалиция 2000, въпреки че всички прекрасно са информирани, че има такава форма на работа, че в Центъра за изследване на демокрацията не само се работи ефикасно, а е създадена методика, призната в целия свят, една устойчива методика за оценка на корупцията, даваща възможност за сравнимост през годините, защото тя е постоянна в своите методи, начините на представяне на индексите и експертните анализи. Обикновено се получава парадоксът, че обратно - от Коалиция 2000 едва ли не умоляват тези, които са на власт да присъстват и ако благоволят да се съобразяват с признатите извън страната разработки.

За да завърша, струва ми се, че обществото в никакъв случай няма да подходи с недоверие към един такъв подход на властовите авторитети. Обществото няма да каже, че те са некомпетентни ако те заявят "да, ние ще отнесем този въпрос към Коалиция 2000 оттук нататък за нашата борба срещу корупцията", защото в крайна сметка разработките на Коалиция 2000 пак се възприемат, но когато вече е късно, когато политическият организъм или властовата структура вече е в друго състояние.

И в този смисъл ще дам още един последен пример, защото г-н Шентов ме представи като член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация - една институция, безспорно ползваща се с обществено недоверие. Може би поради известна ревност по отношение на приватизацията от страна на законодателите, добрите механизми, препоръчвани няколко последователни години от Коалиция 2000, намериха място в сега действащия закон, едва в последните му изменения в края на 2000-та година.

Сега се прави нов Закон за приватизацията и следприватизационния контрол и имам чувството, като се прочете и Доклада, че отново авторите на закона претендират за имунизация срещу опасността от корупция чрез този нов закон, за едно всезнаене на проблема, което вероятно ще създаде нови проблеми, както на тях, така и на цялото общество. И докато за проектозакона вече е късно, (тъй като по-голямата му част вече е приета на второ четене в Парламента), то за подготвяните сега подзаконови нормативни актове за неговото прилагане не е късно. Поне тяхното съобразяване, доколкото е възможно, с препоръките на Коалиция 2000 може да се направи.