АСЕН ДЮЛГЕРОВ, Секретар, Столична община

Бих искал да акцентирам върху няколко тези, които намериха място в доклада, но смятам, че трябва да бъдат доразвити за в бъдеще. Отнася се за тези части на доклада, които засягат мерките за борба с корупцията в отделните сфери.

На първо място, бих искал да посоча проблема, който се очертава с капацитета на публичната администрация. Тук включвам всички възможни власти, даже и съдебната власт. Проблемът с капацитета е много сериозен, защото ние непрекъснато възлагаме нови и нови функции на отделните власти, вместо да намаляваме тези функции. Създават се нови структури, издават се непрекъснато нови закони, които изискват много високо ниво на подготовка. Твърде малко правим, за да измерим доколко публичната администрация може да асимилира и да даде продукт в резултат на всичко това. В Доклада на едно място е споменато, че съдебната власт трябва да бъде разтоварена. Достатъчно е да се сетим за римската максима, че преторът не бива да се занимава с незначителни неща. И реформите трябва да се насочат натам. Същото важи и в областта на административната власт.

Изоставането на нашата администрация от европейските изисквания, което се споменава на някои места в Доклада, може да се преодолее и да имаме решителен напредък само и единствено чрез инвестиции в областта на информационните технологии и обучението. В България не се прави достатъчно в тази сфера, а имаме възможност да го направим. Не обсъждам в момента финансовата възможност, но имаме кадри, които биха могли да дадат тон на това развитие. Ние нямаме никакви други шансове до 2007 г. да създадем администрация, която донякъде да се изравни с тази, на западноевропейските страни.

Към това ще добавя, че трябва да се помисли повече за позитивната мотивация на служителите, какво ние даваме на тези хора, за да имат алтернатива да се насочат към едно почтено упражняване на своите функции.

Малко се инвестира в обучението на кадрите. Необходимо е да се помисли и по този въпрос, защото обучението трябва да се разглежда като инвестиция.

На няколко места в доклада много удачно са споменати примери от практиката относно изпълнимостта на законите. Това е един проблем, елемент от качеството на законодателството, на който не се обръща особено внимание. Често пъти има определени обществени очаквания, които залягат в законодателството по един нереалистичен начин. Има закони, които просто не могат да бъдат изпълнени и ви гарантирам, като човек от практиката, че няма да бъдат никога изпълнени в отделните си части. Създаването на тези нереалистични очаквания, оставя у хората впоследствие усещането, че те са били обект на корупционни практики: аз имах права, но те не ми ги удовлетвориха! Общо взето това е нагласата, която забелязвам при моето общуване с гражданите. Имайте предвид, че за голяма част от хората в България понятието корупция е много по-широко, отколкото за нас, експертите в тази област. Те са склонни да слагат в това число и всички случаи, когато техните права не са били удовлетворени, просто защото законът не им дава тези права или защото законът или подзаконовият акт е бил практически неизпълним.

На следващо място, смятам, че трябва да се обърне внимание и на по-адекватно разпределяне на отговорностите. Когато говорим за отговорност, тя трябва да бъде обвързана с реалната компетентност, която упражняват различните нива в държавната администрация, но особено в държавната и общинската администрация. В момента често пъти отговорност се носи от нива, които практически не са могли да въздействат върху практиките, които наричаме корупционни, не са могли да ги предотвратят, поради една или друга причина, поради липса на информационен поток, ако щете.

И на последно място, но не по значимост, бих предложил да обърнем внимание върху засилването на превантивния контрол. От моя личен опит знам, че по-голяма част от хората, които вземат решения, с удоволствие биха се посъветвали преди да вземат тези решения със съответните контролни органи. И им е крайно неприятно, когато те нямат възможност да направят това. Отнасям това веднага към темата, която засегнах преди малко, за некачественото и неизпълнимо законодателство в отделни случаи, защото често пъти отговорността почива на предвиждания в закона, които създават възможности за многозначно тълкуване. Не винаги тълкуването на контролния орган съвпада с тълкуването на прилагащия орган, да не говорим пък за правораздаването, което стои над всичко това и следва да даде окончателното тълкуване. Тези разминавания няма как да се преодолеят в настоящия момент, освен чрез възможности за един непрекъснат контакт между контролните и прилагащите органи.

Благодаря.