|
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА, Народен представител, ОДС,
Заместник-председател, Комисия по правни въпроси
Благодаря много, г-н Шентов. Уважаеми дами и
господа, като един ветеран на тези форуми ще изложа вижданията на
политическата сила, която представлявам, по антикорупционните
практики и проблемите, които има страната. Тъй като не съм
единствената, която е участвала и в други форуми на Коалиция
2000, предварително искам да кажа, че ще повторя някои от
нещата, които съм казвала и преди това. Просто те не са се случили,
а са били констатирани на такива форуми, имало е съгласие, че
трябва да се предприемат определени действия, но за съжаление още
не сме стигнали до разрешаването на всички тези проблеми.
Аз искам да започна с това, че в рамките на
изминалата година Съюзът на демократичните сили и Парламентарният
съюз на Обединените демократични сили поставиха темата за промяна в
Конституцията и тази тема съдържа няколко антикорупционни
предложения, извън останалите. Искам да се спра първо на тях и след
това да премина към останалите теми.
Първото нещо, което предлагаме като промяна в
Конституцията, е да имаме едно по-ефективно и бързо правораздаване
с възможности за контрол и вътре в различните звена на съдебната
система; поставяме и въпроса, къде да се намират тези звена, всички
ли остават в рамките на съдебната власт.
Второто нещо, свързано с ефективността на
правораздаването, което налага промяна в Конституцията, е въпросът
за мандатността на ръководните длъжности вътре в съдебната система.
Освен това поставихме въпроса за премахване на имунитета както на
народните представители, така и на магистратите, също като една
антикорупционна практика, която съществува в почти всички
демократични страни. Този имунитет трябва да се ограничи само в
рамките на служебните задължения и ангажименти както на депутати,
така и на магистрати.
Извън тези теми, които са свързани с
правораздаването, антикорупционен елемент има също и в
предложението ни за промяна в Конституцията, което не дава
възможност за промяна на правителствено мнозинство. Защото при
промяна на правителствено мнозинство, обикновено се наблюдават
точно корупционни практики, лобистки настроения и привличане на
депутати, които да застанат зад едно правителство, без да следват
волята на избирателя и на политическата сила, която ги е лансирала
в изборите. Това е така нареченият конструктивен вот на недоверие,
който се наблюдава в някои страни.
И накрая, последната антикорупционна практика, която
предлагаме в темата Конституция, е това, с което започнах и за
което ставаше дума и на миналия форум. Това е създаването на
институцията омбудсман. Действително внесени са предложения в
парламента, аз самата съм вносител на един от законопроектите,
изработен от Центъра за изследване на демокрацията, но за съжаление
именно защото в Конституцията не е фиксирано какви са правомощията
на институцията омбудсман, до този момент настоящото Народно
събрание не е приело закон.
Основният спор между различните вносители в
комисията, в която се разглежда законопроектът, е за характера на
институцията омбудсман - дали това наистина е една независима
институция, която ще може да контролира администрацията и до голяма
степен ще бъде това, за което говори президентът, предлагайки сега
да се създаде някакъв нов орган, който да бъде равно отдалечен от
всички власти, но да има възможност да контролира администрацията,
или пък омбудсманът на България ще се превърне в придатък на
управляващите. За съжаление някои среди на управляващите, народни
представители от мнозинството, виждат омбудсмана в България
всъщност като един допълнителен орган за управляващите, които
практически няма да бъдат контролирани от него, какъвто е смисълът
на създаването на тази институция.
Ние смятаме, че това положение трябва да бъде
закрепено и конституционно, за да не се получи корупционна
практика, като институцията бъде превърната в нещо друго, което и
да обслужва интересите на управляващите, независимо от това, кои са
те.
Все пак в настоящия момент ние трябва да гледаме
какво може да се направи извън конституционните промени. Аз пак бих
се върнала на темата за съдебната власт. Предложенията, които
правим и ще направим в предстоящите дебати по законодателството в
парламента, са за скъсяване на досъдебната фаза, за продължаване на
реформата в посока на състезателния процес, а така също и за много
по-голямо финансово и материално обезпечаване на съдебната система.
Тук искам да подкрепя г-н Славов и да продължа това, което той каза
- изключително важно е, когато говорим за противодействие на
корупцията, за борба с престъпността, да имаме единна информационна
система, която да работи на базата на единни статистически данни, а
не непрекъснато да бъдем заливани с информация, че един се бори, за
което ни се предоставя една статстика, а друг казва: не, друг е
виновен, при нас статистиката е друга. Крайно време е да бъде
създадена тази единна информационна система, защото иначе нито ще
имаме точна картина, нито ще имаме добра координация между
отделните органи, които трябва да се справят с корупцията и
престъпността.
Накрая искам да се спра на още нещо, което е
изключително тревожно, за него и г-н Славов говори. Започват да се
забелязват корупционни практики в законодателството на страната ни.
Приемането на закони, в които липсва възможността за съдебен
контрол, фактически е корупционна практика, която се създава на
базата на закон. Не може действия в областта на приватизацията да
бъдат освободени от контрол от страна на съдебната власт. Това
автоматично води до корупция както в изпълнителната, така и в
законодателната власт. Казвам го като народен представител, защото
си представям какво ще се случва в Народното събрание, когато
трябва да бъде одобрена една или друга голяма приватизационна
сделка. Тогава лобистки и корпоративни интереси ще се развихрят
сред народните представители; с приемането на един такъв текст не
само, че се нарушава принципът за разделение на властите, но се
създават корупционни възможности, които ще се развихрят в
политическото поле.
И най-накрая искам да спомена още едно
предизвикателство, което стои пред политиците, извън всичко това,
за което досега говорихме. Струва ми се, че едно от
предизвикателствата тази година пред всички политици и политически
сили са предстоящите местни избори. Когато предстоят избори,
изключително важно е всяка политическа сила да изработи вътрешни
правила, които да са с антикорупционен характер. Освен това и
законодателството, което в близките месеци предстои да бъде
направено, за това как ще се провеждат тези избори, а и как ще
функционира местната власт, е предизвикателството за политиците в
България; да се види наистина доколко могат те да се справят с
корупцията в тяхното поле, а не само да говорят за проблемите,
които съществуват в другите власти.
С това приключвам. Благодаря много за
възможността да участвам и в Петия обществено-политически форум на
Коалиция 2000!
|
