|
ТАТЯНА ДОНЧЕВА, Народен представител, Коалиция за
България, член, Комисия по правни въпроси
Уважаеми дами и господа, Ваши превъзходителства!
Благодаря на организаторите на тази конференция, макар че и аз съм
един от тях, за възможността да споделя с вас някои мисли във
връзка с проблемите за корупцията в страната и тяхното решаване.
Знаете, че никой не си е признал, че е корумпиран. И ние не правим
изключение. Но вече години наред слушаме във всички доклади,
касаещи развитието на България, и дори на тази конференция, упреци,
че проблемът с корупцията е прекалено тревожен и че липсва
политическа воля за неговото задоволително решаване. Да, той може
би беше обективно обусловен от процесите в България след 1990 г.,
когато се промениха всички държавни институции, когато протече
процесът на голямата приватизация и на други процеси преди това,
преразпределящи собствеността. Но мисля, че днес, в началото на
21-ви век, ние наистина трябва да степенуваме интереса си към
различните прояви на корупцията. Защото иначе рискуваме да хвърлим
много усилия, без особено големи резултати.
За мен в момента ключът към постигане на
задоволителен напредък е ситуацията в съдебната система. Вярно е,
че дълги години сме учили и възприели традиционно, че превенцията е
толкова важна, колкото и работата на контролните и правосъдни
институции. Но качеството на работа на контролните и правосъдни
институции е един огромен превантивен фактор. Конституционната
промяна според мен трябва да бъде осмислена, на първо място, откъм
ценности, около които се обединяваме, и на второ място, откъм
проблемите, които намираме там. Смятам, че с ценностите проблеми
нямаме. Правовата държава и желанието хората да смятат, че живеят в
справедлива държава, където справедливостта е и емблема на
правораздаването, са нещо съществено, ако щете, за мотивацията на
нацията за напредък.
По отношение на проблемите на системата мисля, че
политическите сили трябва да постигнат обединение. Защото от тези
проблеми следват решенията, които трябва да приемем.
Струва ми се, че организационните проблеми са
съществена част, но не ядрото на проблема. За мен най-голямата
болка и най-голямата тревога е силната зависимост на съдебната
система от корпоративни интереси и разпространеното вече в тревожна
степен използване на механизмите на съдебната система за решаване
на бизнес конфликти и проблеми. Прав е г-н Славов да се тревожи
защо е ограничен съдебният контрол. Но е и право правителството да
каже, че когато част от бизнес интересите са толкова мощни в
съдебната система, че могат да си вземат какъвто искат съдебен
титул, решението не е да се въртим в омагьосания кръг. Смятам
обаче, че ако се обединим около мнението, че това е проблем, няма
нужда да прехвърляме горещия картоф от полето на изпълнителната
власт в полето на съдебната - и обратно. Съдебният контрол е
необходим и това, по което трябва да се обединим, е какво да правим
със съдебната система. Това не ознамава да я изключим.
Друг съществен недостатък е липсата на какъвто и да
било контрол и корективи в съдебната система. В 1990 г. много
политически сили станаха пленници на разбирането, че тя трябва да
бъде оставена сама на себе си и да разбираме нейната независимост
като абсолютното й право да прави каквото иска, както иска, без да
обяснява на някого. Това е абсурд. Обществото не приема такова
разбиране за независимост. Днес е анахронизъм да се възприема, че
всяка форма на контрол върху съдебната система е посегателство
върху нейната независимост и смятам, че никоя разумна държава не
постъпва така. Моя тревога като гражданин е, че и сегашният
Конституционен съд споделя това разбиране. Според мен там трябва да
работят и да изваждат решения държавници, а не районни съдии.
Налага се да бъде преосмислен и проблемът, коя
институция и как ще участва във формирането на другите институции и
как това може да бъде използвано. Изпълнителната и законодателната
власт са взаимно свързани - едната формира другата и съответно може
да я сменя. Това положение трябва да бъде обмислено и
конституционно закрепено и по отношение на трите власти.
Друг съществен недостатък в момента е
свръхзатвореността на съдебната система. Някога тя беше измислена,
в 1990 г., с идеята, че това ще съхрани позитивното в нея. Днес
тази затвореност на системата дава възможност за мултиплициране на
пороци, които се съдържат според мен във всяка съдебна система, но
когато има един естествен, да го наречем, вентилационен механизъм,
това няма да стане трагедия. Спрямо изпълнителната и
законодателната власт също има корупционен натиск и корупционна
зависимост, но публичността в тяхната дейност и възможността за
сменяемост правят бедата преодолима. Докато при съдебната система
ние даваме възможност в резултат на нейната затвореност тези пороци
да хипертрофират.
Проблем става прокуратурата - тази свръхйерархия,
този свръхцентрализъм. Казват ни: прокуратурата е независима. Да,
тя е независима, а независим ли е отделният прокурор при решаването
на делата, които му се възлагат? Защото идеята за независимост е
свързана с това, той да бъде независим от въздействия при решаване
на делата.
Разбира се, всичко това, независимо, че е само
ремарки, поставя на дневен ред въпроса - може ли с козметични
промени на Конституцията да решим проблемите? Впрочем аз не
изчерпих тези проблеми, а споменах само два от тях, които смятам за
много тревожни. И ако отговорът е "не" - а според мен той е "не" -
ние, на първо място политическите сили, трябва да осъзнаем
необходимостта от споразумение помежду си. То може да напомня много
1990 г., но според мен е необходимо. То трябва да обхваща:
обединение относно ценностите, обединение относно проблемите,
обединение относно решенията. Проблемите ще диктуват решенията.
Смятам, че тези решения ще трябва да бъдат достатъчно дълбоки и да
обхващат включително местата на различните магистратски институции,
връзките помежду им и обезателно изграждане на система на контрол и
взаимно възпиране между властите, защото това ще даде обществен
баланс и здрав фундамент. Разбира се, че можем да обсъждаме дали
имунитетът да бъде пълен или функционален, дали да преразгледаме
несменяемостта, да преразгледаме всичко останало. Смятам, че този
път трябва да излезем малко повече от традицията да реципираме
модели изцяло, без да бъдем толкова много пленници на лобирането на
различните институции. Хубаво е да разберем, че това е неотложен
въпрос. Идеята за свикване на Велико народно събрание е форма на
протакане в неограниченото време. България има достатъчно други
проблеми, които не може да изостави. Тези промени трябва да направи
обикновено Народно събрание, политическите сили трябва да постигнат
споразумение за това.
Казвам всичко това без да се притеснявам от
евентуалното решение на Конституционния съд. Смятам, че
Конституционният съд трябва да бъде част от реформата, защото е
част от проблема. С конституционното решение Конституционният съд
да тълкува Конституцията, ние дадохме учредителна власт в ръцете на
Конституционния съд, каквато той няма и никъде не трябва да има.
Няма да цитирам Тачър, може би някои считат за неприемливо един ляв
политик да цитира английски консерватор. Но срещнах нещо, което
миналата седмица и вестниците препечатаха и което е много точно.
Смятам, че не можем също така да ставаме пленници на желанието на
няколко души да пазят битов комфорт. Това не е проблем само за
нашата държава и само за нас като персони, това е един обичаен
проблем, който е често срещан. И политиците на много страни са
имали предизвикателството да го решават.
Времето трябва да бъде сега, а не утре.
Споразумението трябва да обхване сериозни проблеми на Конституцията
и една доста по-умна рецепция. Само това ще даде отговор и на нашия
народ, и на онези страни, към които се стремим, в чийто клуб искаме
да бъдем - има ли воля в политическите сили за едно трайно и
необратимо решаване на антикорупционните проблеми?
|
