|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Испанският опит в съдебната реформа: възможности за прилагането му в България
|
| |
Кръгла маса
29 май 2003 г.
Център за изследване на демокрацията
Изказване на д-р Силви Чернев, председател, Арбитражен съд при
Българската търговско промишлена палата
Аз също съм от ветераните, които са въвлечени в тази
вечно траеща съдебна реформа. С изключително задоволство изслушах
информацията за реформата в съдебната система в Испания и открих,
че всичко, което се прави там, е това, което на нашата реформа
липсва.
Първо, не за пръв път казвам това, голяма част от
тук присъстващите сме постоянно участващи в дискусията по съдебната
реформа, аз лично участвам от 1989 г. в качеството си на специалист
по граждански процес и сега тук пак като такъв се изказвам, на ниво
становище на експерти, на ниво участващи в процеса на
правораздаване и на ниво заинтересовани да се постигне реформа, ние
през цялото време говорим. Философия обаче на реформата никога не
беше постигната, никога не е имало визия, никога не е било ясно и
точно. Непрекъснато се приказва, че съдебната власт не работи
добре. Това по модерни съвременни представи може би наистина е
така. Но никой не предлага визия какво трябва да представлява тази
съдебна власт, каква трябва да бъде философията, каква трябва да
бъде стратегията. Преди четири-пет години аз участвах в една
международна делегация за оценка на правната реформа в Полша и там
бях, както и сега в този момент, изключително впечатлен от това, че
първо се размишлява, постига се консенсус. На ниво гражданско
общество ние сме казали нещата, обаче на политическо ниво има
консенсус, което се спомена от г-жа Куцкова, но този консенсус е
само на формално ниво. В рамките на консенсуса, който беше
постигнат, не се съдържат параметри на това, което трябва да се
направи, не се съдържат разумните стадии, през които трябва да се
премине, за да се постигне резултат. Досегашната ни практика на
всички е ясна, може би на гостите не е, но не знам дали би
представлявала интерес, но всеки идва на власт, прокарва си някаква
стратегия, набързо и обикновено без дискусия с тези, които биха
били сериозни опоненти, прокарва закони партикуларно, без
премисляне, напоследък даже и закони, които засягат всички,
например промените в Гражданския процесуален кодекс. Реформата беше
поверена само на едни от участниците в процеса и по техен проект,
без никакво друго участие или с формалното участие на някакъв
удобен експерт, който ще казва "да", се прокарват законите.
След като има политически консенсус и преди това
трябва да дойде и философия отнякъде, може би от експерти, които
разбират от тази работа, политическият консенсус трябва да има
конкретно съдържание и трябва всички да са убедени, че това, което
трябва да се постигне, е именно в тези параметри, за които става
дума.
Следващото, което трябва да се опитаме да правим, е
да не робуваме на съществуващите форми, а да си зададем целите и
очакваните резултати. Това че на някого му е харесвала
триинстанционна система, двуинстанционна, едноинстанционна - всички
възможни системи, всички възможни съотношения между органи в
структурата, в процеса на осъществяване на правораздаването, са
мислими и съществуват някъде в света. Ние в Арбитражния съд в
едноинстанционно производство постигаме доста задоволително
резултата, който се постига от триинстанционно. Ние няма да тръгнем
от това какви модели има и какви ще възприемем, откъде ще
реципираме и да се извиняваме с това как е например във Франция,
как е в Португалия, как е в Съединените щати. Там си е така в
националния контекст. Ние имаме сложна проблематика - обществена,
политическа, икономическа, нравствена и всякаква друга и именно в
собствения се контекст трябва да си формулираме генералните задачи,
очакваните резултати, етапите, които ще постигнем, и тогава вече
хора ще търсят разрешения. Няма никаква пречка да се потърсят и
уникални разрешения.
Преди 10-12 години тръгнаха да ни обучават в
американския опит и тогава един професор от Съединените щати каза:
"Завиждам ви, защото вие можете да направите нещата отначало, тъй
като не сте обвързани в този момент от нищо." А ние не само се
обвързахме, ами се обвързахме в момента с Гражданско-процесуалния
кодекс с възпроизвеждане на един устав на руското гражданско
съдопроизводство от 1858 година. В същото време в целия свят
господства електронна търговия и електронен подпис, а в ГПК в 90%
от провинциалните съдилища не приемат ксерокопие, а го искат да е
нотариално заверено.
Следващият проблем, който стои отделно то това какво
ще се прави на ниво концепция, консенсус, политика, стратегия и
техническа работа на експерти, е кадровият проблем. При нас към
кадровият проблем също така подхождаме повърхностно, партикуларно,
несистемно и отчитаме дейност. Сега се започна изработката на
етични правила за съдиите, мисля, че Съюзът на съдиите го прие.
Върши се обучение на съдии, университети раздават дипломи,
прокурорите също имат етични правила. Тоест, формално ако дойде
някой, ще каже, че функционира една система, която по всичко
прилича на другите цивилизовани системи. А всъщност като отидеш в
n-ския съд, изведнъж започваш да се чувстваш обиден за това, че
влизаш в съда. Особено тежко е положението в някои провинциални
съдилища, които приличат на махленски сборища. Съдията казва: абе,
ако имаше кой да ти направи възражение, аз знаех какво щях да ти
кажа. В заседание! Пред публика.
Държавата е абсолютен длъжник, макар че през цялото
време се закача, към образованието и в частност към образованието
по право. То е в трагично положение. Преподавам през последните 12
години в провинциални университети и знам. Не стига, че обучението
е неадекватно още от първия момент, ами от година на година и там
се влошава. Никой не си мръдва пръста. Най-накрая след един процес
на акредитация, не помня кое от правителствата, излезе, че само
Варненският свободен университет отговаря на критериите. А пък аз
там съм преподавал и ще ви каже че, не отговаря на нищо. Освен на
хубав изглед към морето, на нищо друго не отговаря. Този кадрови
проблем продължава и ние трябва да си дадем сметка, че трябва да
започнем да гледаме същностно, не формално - този бил много
благоприличен съдия толкова години, натрупал е точките и затова
отива по-нагоре.
И едно последно изречение за независимостта на
съдиите и за контрола над съдебната дейност. Ние пак формално
приехме, че съдиите са независими и те останаха без контрол и без
никаква отговорност. Това, че съдиите трябва да бъдат независими,
никой не оспорва. Даже по мое мнение в настоящия етап да ги лишим
от имунитет, значи всеки, на когото му хрумне, може да
злоупотребява с личността на тези, които са магистрати. Обаче
независимостта означава независимост при вземане на конкретното
решение, не значи независимост или липса на това някой да ти каже:
"Абе ти знаеш ли, че си взел такова и такова решение?". Някаква
форма за контрол трябва да има. Колегите си спомнят едно време
инспектората, който съществуваше, как трепереха и как се
съобразяваха с мненията на тези хора, които бяха общо взето
компетентни. Ако има възражения, понеже знам, че има много сериозни
престрелки между съдебната и изпълнителната власт, няма пречка
такъв инспекторат да се организира към Висшия съдебен съвет, ако
съдебната система се притеснява, че някой от Министерството на
правосъдието ще изземе контрола. Но не може да няма някакво поне
обръщане на внимание на това, което правят съдиите. Защото така
остава безконтролност и безотговорност - пред никого и за нищо. А
това, което целим с независимостта, е да не му се намесва някой. И
аз нямам впечатление някой да се намесва или в много редки случаи
по много особени въпроси. В нормалното правосъдие едва ли някой се
намесва на съдиите, там проблемът е в опитите за намеса от
икономически силните, с които цялото общество трябва да се
бори.
Благодаря. И извинявайте за дългата тирада, но много
ме боли, че не правим реформа. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
