|
Кръгла маса
27 май, 2003 г.
Хотел “Шератон”
Тихомир Безлов, Програмен координатор,
Център за изследване на демокрацията
Моят акцент е върху връзката на сивата икономика и
престъпността. Събитията, които се случиха през последните два-три
месеца, в много отношения обърнаха вниманието към тази тема. Каква
е връзката между икономическата основа, сивата икономика и
криминалните събития, на които сме свидетели и някои от които
надхвърлиха българската традиция за бруталност. Свидетели сме на
действително изключително брутални престъпления, които до преди
няколко години отсъстваха от нашата действителност.
Нашите изследвания показаха, че една такава огромна
икономика, каквато е сивата в България, създава една хранителна
среда за тази престъпност и тази криминална инфраструктура.
Вицепремиерът каза, че е трудно да се изчислят обемите на една
такава сива икономика, че има много спорове и много дискусии, но
има многобройни опити за оценка на българската сива икономика. Тези
международни изследвания се движат между 30 и 36% спрямо нашия
вътрешен национален продукт. Това е една огромна сума, един огромен
финансов ресурс, който е хранителната среда, в която съществуват
тези криминални събития, на които сме свидетели през последните
няколко месеца.
Искам да кажа, че организирана престъпност от
мащабите на руската, кавказката, турската в България не може да
има. Българската икономика е с размерите на един 200-300-хиляден
германски град, просто националният ни продукт е толкова голям. Но
същевременно това не означава, че няма организирана престъпност.
Характеристиките на нашата организирана престъпност са доста
интересни и доста различни от типичната организирана престъпност,
която познаваме от учебниците. Нашите криминални организирани
структури обикновено съществуват едновременно и в трите зони – и в
бялата икономика, и в сивата, и в черната, ако използваме тази
метафора. За да оцелява една такава структура, е необходимо да може
едновременно да съществува във всички зони. Класически пример е,
както показват последните случаи, често големи бизнесмени от сивия
сектор да имат огромен, голям бял бизнес в страната, включително да
имат бели фирми извън страната, които работят напълно законно,
напълно легално. Точно този тип структура прави изключително сложна
борбата срещу този тип организирана престъпност.
Ако се вгледаме в големите сиво-черни структури, за
които знаем, ще видим, че те са се сраснали по един много
специфичен български начин с политическата ни класа, с
политическите ни елити. Можем да видим такива парадокси как в един
средно голям български град два-три рода управляват икономиката на
този град. Всички знаят в този град за тези две-три организации и
същевременно тези две-три организации работят с основните
политически сили, имат чудесни отношения с бизнеса, с
прокуратурата, с медиите включително. Тези организации имат своите
адвокати, своите счетоводители, които правят борбата с тях
изключително сложна. Класическото събитие, което наблюдаваме, е че,
медиите, които бяха един от основните инструменти за разкриването
на подобни дейности, много често влизат в специални отношения с
тези групи. Те често изпълняват или черен PR, компрометирайки
конкурента, или съответно компрометирайки съответния магистрат,
който се опитва да говори за тези имена.
Какви са решенията на тази ситуация, в която
сиво-бяло-черната икономика така сложно се е сплела? Едната
възможност е начинът, по който досега сме се развивали – през
кризи, през катастрофи и получаване на някакви решения. Класически
пример е 1997 г., в момента много политици се изкушават да говорят
за модела на Сърбия. Това е едното решение. Другата възможност е
един постоянен натиск върху сивата икономика и нейното
ограничаване. В това отношение искам да дам пример със сивия внос и
с дейността по нашите граници. От 1998 г. се наблюдава един процес,
в който имаме непрекъснато свиване на контрабандните канали на
сиво-черния внос. Ако погледнем сравнимо данните, ще видим, че този
внос годишно е намалявал средно между 100 и 400 млн. лева.
Свиването на тази сива икономика чрез един такъв постепенен натиск
можем да го видим и на равнище данъци и на равнище трудова заетост.
Последните данни, които имаме и тези данни са независими от данните
на правителството, показват, че за периода януари-март има свиване
на сивия сектор в заетостта между 30-40% . Дали тази тенденция ще
се запази, е въпрос на време и се надяваме да можем да говорим за
това след няколко месеца.
Тук искам да обърна внимание на подхода натиск върху
сивия сектор и неговото свиване. Външноикономическата статистика,
митническата оперативна статистика ни дават един много интересен
обективен инструмент за оценка на това какво се случва. От 2001 г.
ние знаем горе-долу всяко тримесечие какви са резултатите – имаме
ли повишаване на събираемостта, имаме ли повишаване на вноса. И
това ни дава възможност, когато имаме влошаване на резултатите, да
попитаме “Защо?”. Тази публична информация ни дава възможност да я
използваме така, че дискусията да се води върху обективни
резултати.
Възниква въпросът защо това не се случва с
други сектори. Всички използваме метафорите като зърнена мафия,
дървена мафия, автомафия и т.н., но никой не ни казва за цифрите,
мащабите на този тип пазари. Същевременно ако ние се опитаме да
направим някаква оценка, ще видим, че има достатъчно индиректни
източници, които да ни помогнат да говорим за обемите, които имаме
в тези пазари. Една ефективна работа би означавало изработване на
инструменти, които да дават оценка за тези пазари, независимо дали
са за хранителни продукти, за суровини или за някакви
високотехнологични продукти, да имаме цифри за тези пазари и да
сравняваме какво се случва. И именно увеличаването и намаляването
да бъде основа за оценката на органите за сигурност, на съдебната
система, на политическата класа.
|
