• ГЛАВА 1

  НАРЪЧНИК НА НАРОДНИЯ ИЗБРАНИК В ОБЩИНАТА

  Милана Кривачка, държавен експерт, дирекция „Правна", Министерски съвет

Целта на този наръчник е да систематизира основните знания за местното самоуправление и местната администрация, необходими на всеки народен избраник в общината за изпълнение на правомощията, които Конституцията и законите в Република България му предоставят.

Понятието „народен избраник" не е възприето и утвърдено в българската наука и практика, но в настоящия наръчник ще бъде използвано за улеснение и за да се избегне непрекъснатото повторение на понятията кмет, замести и к-кмет, общински съветник и кметски наместник. Няма съмнение, че всеки един от тях може да се нарече спокойно „народен избраник", защото те наистина са избрани от народа по предвидения в закона ред и по този начин са упълномощени от него да представляват и да управляват съответната община.

• I. НОРМАТИВНА БАЗА НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА ПОЛИТИКА

Безспорно да бъдеш кмет, заместник-кмет, общински съветник или кметски наместник не е професия и именно затова е необходимо всеки един от тях да познава законите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи института на местното самоуправление.

Народният избраник е упълномощен от своите избиратели да управлява от тяхно име респективно от името на народа. За да изпълни своята обществена мисия, той е длъжен да знае кои са нормативните актове, в които са уредени най-важните въпроси, свързани с местното самоуправление.

Основните нормативни актове, които уреждат обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са:

• • • Европейска харта за местното самоуправление -15.Х.1985Г., Страсбург;

    • Конституцията на Република България - 1991 г.;

    • Закон за местното самоуправление и местната администрация;

    • Закон за местните избори;

    • Закон за допитване до народа;

    • Закон за общинския бюджет;

    • Закон за общинската собственост.

Освен това, народният избраник трябва да знае, че всеки общински съвет трябва да приеме свои нормативни актове, действащи само в територията на съответната община и регламентиращи въпроси от местно значение. Например:

• • • Правилник за организацията на работата на общинския съвет и неговата администрация;

    • Правилник за опазване на обществения ред в общината;

    • Наредба за разпореждане и отдаване под наем на недвижимите имоти общинска собственост.

  II. РЕФОРМАТА В МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ -БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕЛ

Изразявайки волята на своите избиратели, народният избраник изпълнява една високоотговорна обществена мисия, а именно да реализира демократичната реформа в държавата съответно в местното самоуправление в общината. Предмет на настоящото изложение ще бъде само реформата в местното самоуправление.

Всъщност реформата в местното самоуправление в Република България започва през 1991 г. с приемането на новата Конституция.

До този момент в България не може да се говори за местно самоуправление в истинския смисъл на думата, тъй като политиката и икономиката на общините са изцяло подчинени и зависими от държавата. Това е закрепено дори и в чл. 112 от старата Конституция - (Народните съвети осъществяват държавната политика на своята територия. Те развиват дейност за изпълнение на общодържавните задачи и решават въпросите от местно значение.)

Едва с приемането на новата Конституция през 1991 г. бе изрично предвидено, че Република България е единна държава с местно самоуправление. За първи път общината бе определена като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Освен това, бе определен и начинът, по който гражданите участват в местното самоуправление: косвено - чрез избраните от тях органи на местно самоуправление и пряко - чрез референдум, общо събрание на населението и подписка (чл. 50-55 от Закона за допитване до народа).

Реформата продължи с приемането на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) на 17.09.1991 г., който отмени стария Закон за народните съвети. В новия закон са регламентирани изчерпателно всички обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация.

На 17 март 1995 г. Народното събрание със закон ратифицира Европейската харта за местно самоуправление от (15.10.1985 г., Страсбург с изключение на чл. 7, § 2) и по този начин Европейската харта стана част от националното ни законодателство.

На 3.08.1999 г. влезе в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, който има за цел да определи по-ясно органите на местното самоуправление на всички нива, да повиши тяхната ефективност и отговорност, без това да води до допълнително изразходване на финансов ресурс.

• Принципно нови положения в ЗМСМА след изменението (1999 г.) са:

1. В Столичната община и в градовете с районно деление не се избират районни съвети.

Тази промяна е продиктувана от факта, че управлението на големите градове не позволява приемането на частични решения в областта на градоустройството, транспорта и инфраструктурата. Именно поради това, съществуването на районните съвети се явява неоправдано с оглед на техните функции.

2. Кметът на район се избира от общинския съвет по предложение на кмета, а не пряко от населението.

Тази промяна предизвика бурни дискусии в парламента и в обществото. По този повод, опозицията заяви, че се отстъпва от завоюваните вече демократични процеси в местното самоуправление и че това противоречи на Конституцията. В тази връзка следва да се отбележи, че тази промяна не противоречи на чл. 1 ал. 2 от Конституцията - „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите,

предвидени в тази Конституция." Освен това, тази промяна не е новост нито в нашата правна система за местното самоуправление, нито в законодателството на страните от Европейския съюз.

3. Броят на общинските съветници се намалява пропорционално в съответствие с населението на общината.

Тази промяна е израз на стремежа да се засили мажоритарния момент при запазване на пропорционалната избирателна система и желанието да се повиши личната отговорност на избраните лица за общински съветници.

4. Въвежда се изискването за по-голям брой жители на населеното място за създаване на кметство.

Целта на тази промяна в Закона за административно - териториалното устройство на Република България е да се открои оптимално ниво на ефективното управление на малките населени места.

Промяната в закона предвижда административното управление и обслужване на населените места с население под 500 души да се осъществява от нов орган на изпълнителната власт - кметски наместник, който ще се избира по предложение на кмета от общинския съвет, а не пряко от населението както досега.

Тази промяна беше също много сериозно дискутирана в парламента и в обществото, тъй като се променя съществено начинът за конституиране на един орган на изпълнителната власт. Независимо от заявленията на опозицията трябва да се отбележи, че промяната не противоречи на Конституцията.

Промените в ЗМСМА наложиха съответните изменения и в Закона за местните избори, които влязоха в сила на 1 октомври 1999г.

• Най-съществените изменения в Закона за местните избори са:

1. Една от най-важните промени в Закона за местните избори е отмяната на всички разпоредби, свързани с избор на районни кметове и районни съветници.

2. Друга важна промяна е свързана с провеждането на втори тур, когато няма избран кандидат при първия тур в мажоритарния избор за кмет. Новите норми в закона предвиждат до втория тур да се допускат само двама кандидати, получили най-голям брой гласове. Съществуващата до този момент възможност за участие на повече кандидати във втория тур не съответствува на европейската и световната практика и по същество обезценява гласовете на избирателите, подадени за първите двама кандидати на първия тур.

3. Друг основен момент в закона е въвеждането на обща бюлетина, с която се гласува в мажоритарния избор за кметове на общини и кметства. Включването на имената на всички кандидати за кмет в бюлетината поставя на преден план техните личности, а не политическата партия или коалиция, която ги издига.

4. С измененията на закона е предвиден и нов ред за съхраняване на бюлетините и предоставянето им лично на избирателите с цел максимално да се ограничи възможността за предварително изнасяне на бюлетините и за неправомерно влияние върху избирателите.

5. За първи път е въведено изискването кандидатите за кметове при регистрацията в общинската избирателна комисия да представят писмено удостоверение за извършена проверка по реда на Закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност (ЗДДБДС). Въвеждането на това изискване е в съответствие с чл. З от ЗДДБДС и следва да се отбележи, че има само

информационен, а не ограничителен характер. Целта е да се даде възможност на избирателите да предоставят на кандидата за кмет широки правомощия и възможност да управлява и защитава техните интереси, да имат право на морален избор.

6. Измененията на закона предвиждат също Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за народни представители да осъществява и функциите на Централна комисия за местни избори с цел да не се увеличава излишно изборната администрация.

• III. ФОРМИ НА ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ В МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Началото на демократичния процес в България през 1989 г. завари част от българското общество неподготвено за тази радикална промяна в обществено-икономическия живот, в държавата и в органите за местно самоуправление и местната администрация. Въпреки необратимия преход от тоталитаризъм към демокрация в страните от Централна и Източна Европа, някои граждани продължават да се страхуват и днес да упражняват свободно своите политически права. Те нямат самочувствие, че са творци на политиката, защото не знаят правата си и не осъзнават, че те всъщност са носители на властта. Без съмнение и днес все още има граждани, които не знаят как могат да участват пряко - непосредствено в управлението на общината например. Именно в тези случаи народният избраник трябва да се изяви като водач и народен будител и да разяснява на своите избиратели: как могат да участват пряко в управлението на общината, какви са формите на пряката демокрация и как те се реализират на практика.

Правото на гражданите да участват пряко в управлението на

общината и формите на пряка демокрация са прогласени в Конституцията на Република България. В чл. 136 ал. 1 от Конституцията изрично е предвидено, че гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.

През 1996 г. бе приет специален закон - Закон за допитване до народа, който урежда реда за прякото участие на гражданите в обсъждането и решаването на общодържавни и местни въпроси. В нашето законодателство е възприет терминът „допитване", който обобщава всъщност всички форми на пряко осъществяване на държавната власт респективно на прякото участие на гражданите в местното самоуправление. Прякото осъществяване на държавната власт и прякото участие в управлението на общините са начини за упражняване на властта от нейния носител - народа.

Прякото участие на гражданите в управлението на нашата държава и на общините може да се осъществи чрез национален референдум, местен референдум, общо събрание на населението и подписка. Това по принцип са различните форми на допитване до народа, който е суверен и носител на държавната власт.

Право на участие в изброените форми на пряка демокрация имат всички български граждани, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Следователно, съгласно Конституцията на Република България право да участвуват непосредствено в осъществяването на държавната и местната власт имат избирателите. По този начин, българските граждани упражняват своето активно избирателно право, но не в избори за конституирането на органи на държавната власт или на органи на местното самоуправление, а при вземането на конкретни управленски решения за държавата или за съответната община. В чл. З от Закона за допитване до на-

рода изрично е предвидено, че въпросите, които се решават чрез допитване до народа не подлежат на последващо одобрение или утвърждаване, освен ако в закон е предвидено друго.

Предмет на настоящото изложение ще бъдат само формите на пряка демокрация в местното самоуправление, а именно:

• 1. Местен референдум;

  2. Общо събрание на населението;

  3. Подписка.

  1. Местен референдум

По принцип референдумът е една от най-популярните форми на пряко участие на гражданите в управлението на държавата или общината, при която те гласуват с „да" или „не" съответното решение. Особено важно е да се знае, че избирателите нямат право да правят изменения в направеното предложение. В резултат на това, гражданите изразявайки непосредствено своята воля, или ще приемат или ще отхвърлят предложението, предмет на референдума. Това е същността на всеки референдум.

Местен референдум се произвежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местното самоуправление и за които това изрично е предвидено в закон. Местен референдум може да се проведе както в отделна община, така и в отделен район, кметство или населено място.

Редът и условията, при които може да се проведе местен референдум в Република България са подробно регламентирани в чл. 20-37 от Закона за допитване до народа.

Всеки народен избраник трябва да знае, че местният референдум като форма на пряката демокрация се произвежда на основата на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласу-

ване. Именно затова при произвеждането на местен референдум се прилагат разпоредбите на избирателните закони и по-конкрет-но на Закона за местните избори, които са свързани с избирателното право и неговите принципи, така и с избирателния процес.

Както се отбеляза по-горе, при произвеждането на референдум в това число и местен, се поставят на обсъждане и гласуване въпроси от местно значение, на които избирателите трябва да отговорят само с „да" или „не". В тази връзка, чрез местен референдум не могат да се решават въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси, както и въпроси за които със закон е предвиден специален ред. Това е логично, защото не е възможно да се изготви предложение по тези въпроси, на което избирателите да отговорят еднозначно с „да" или „не".

Произвеждането на местен референдум може да се определи като един процес строго регламентиран в закона, в който активно участие вземат гражданите на съответното населено място или община. А самият процес се организира от техните народни избраници в лицето на кмета и общинските съветници.

Кой има право, всъщност, на инициатива за произвеждане на местен референдум в общината, района, кметството и населеното място?

Естествено, това са хората, които живеят там и са запознати с проблемите на общината и народните избраници, които участват в управлението на тази община. Законът за допитване до народа предвижда, че право на инициатива за произвеждане на местен референдум в общината имат:

• • не по-малко от 1/4 от гласоподавателите;

  • не по-малко от 1/4 общинските съветници;

  • кметът на общината;

  • областният управител.

Аналогично на тази схема, право на инициатива за произвеждане на местен референдум в даден район имат:

• • • не по-малко от1/4 от гласоподавателите;

    • кметът на района;

    • кметът на общината.

Не по-различно от общината и района, но като се отчита разбира се и спецификата, право на инициатива за провеждане на местен референдум в дадено кметство или в отделно населено място имат:

• • • не по-малко от 1/4 от гласоподавателите от кметството или населеното място;

    • не по-малко от 1/4 общинските съветници;

    • кметът на кметството;

    • кметът на общината.

Искането за произвеждане на местен референдум следва да се представи в писмен вид на председателя на общинския съвет за да бъде перфектно и за да породи желаното правно действие. Законът не предвижда изрично искането да бъде мотивирано, но това по принцип е необходимо, за да се посочат обстоятелствата и условията, които са провокирали интереса на съответната част от избирателите, общинските съветници или кмета на общината. Провеждането на местен референдум за разрешаване на въпрос от местно значение никога не може да бъде самоцелно, затова може да се каже, че това е една празнота в закона. След получаване на искането за произвеждане на местен референдум, председателят на общинския съвет трябва да уведоми общинските съветници и да насрочи заседание на общинския съвет за разглеждане на депозираното предложение. Законът за допитване до народа предвижда заседанието на общинския съвет да се

проведе не по-кьсно от един месец от постъпването на искането за произвеждане на референдума.

На заседанието общинският съвет обсъжда и подробно анализира обстоятелствата и причините, които са предизвикали предложението за провеждане на местен референдум и взема решение по него. Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници. Трябва да се отбележи изрично, че когато искането за провеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели, общинският съвет не може да откаже провеждането му. Това, разбира се, е съвсем логично, тъй като искането е направено и подкрепено от 1/4 от гласоподавателите на съответната община, които на практика са много повече от всички общински съветници от една страна, а от друга - те представляват интересите и изразяват волята на значителна част от населението, което в никакъв случай не може да се пренебрегне.

С решението за произвеждане на местен референдум, общинският съвет трябва задължително да определи:

1. датата за гласуването, която не може да бъде по-рано от един и по-късно от два месеца от приемане на решението;

2. точната формулировка на въпроса, на който гласоподавателите следва да отговорят с „да" или с „не";

3. редът и начинът за провеждане на разяснителната кампания, като се спазва принципа на равнопоставеност;

4. средствата за финансиране на разходите по референдума.

Нормата на чл. 25 от Закона за допитване до народа (ЗДН) допуска и възможността общинският съвет по собствена инициатива да поиска одобрението на избирателите чрез референдум за свои решения, които се отнасят до;

1. сключване на заеми с банки и други финансови институции;

2. продажба, даване на концесия, под наем или аренда на общинско имущество със значителна стойност или с особена важност за общината;

3. изграждане на здания, обекти на инфраструктурата и други съоръжения за нуждите на общината, когато се изискват капитални вложения, които не могат да се осигурят с редовните приходи на общината.

Трябва да се отбележи, че нормата на чл. 25 от ЗДН не е императивна, което означава, че не е задължителна и всеки общински съвет сам решава дали да се ползва от тази правна възможност или не.

Ако общинският съвет реши да поиска одобрение от своите избиратели за решения по въпросите, посочени по-горе, той трябва да ги обяви по подходящ начин за всеобщо обсъждане от всички жителите на общината. Ако в течение на 20 дни след обявяването на решението не по-малко от една четвърт от гласоподавателите на общината поискат чрез подписка да се произведе референдум за одобрение на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в двумесечен срок от постъпване на искането.

Организационно-техническата подготовка на местния референдум се извършва от кмета на общината и общинската администрация, съответно от кмета на района или кметството.

Процедурите по изготвянето, утвърждаването и обявяването на избирателните списъци; отпечатването на бюлетините и образците за протоколи; снабдяването на секционните избирателни комисии с избирателни пликове, кутии, бюлетини, протоколи и кабини за тайно гласуване са аналогични с тези при произвежда-

нето на парламентарни или местни избори като изключенията са изрично уредени в Закона за допитване до народа.

Организацията, произвеждането на местния референдум и отчитането на резултатите от гласуването се осъществяват от избирателните комисии, предвидени в Закона за местните избори - общинска и секционни.

Трябва да се отбележи, че съдържанието на бюлетината за гласуване в местен референдум е винаги различно, защото то включва освен наименованието на общината, района, кметството, населеното място, където се произвежда референдумът и въпросът, на който гласоподавателите следва да отговори с „да" или с „не", който естествено никога не се повтаря.

Местният референдум е редовно проведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от общия брой на гласоподавателите в съответната община, район, кметство или населено място.

А самото предложение, предмет на референдума се смята за прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с„да".

Протоколът на общинската избирателна комисия, в който се обобщават данните от протоколите на секционните избирателни комисии, се съставя в два екземпляра, от които единият заедно с всички материали от референдума се предава в общинския съвет, а вторият се изпраща на областния управител.

В 7-дневен срок от обявяване на резултатите от местния референдум, субектите, които имат право на инициатива съгласно чл. 22, ал. 1, 2 и 3 от Закона за допитване до народа, могат да оспорят законността на резултатите пред съответния окръжен съд. Съдът е длъжен да се произнесе по жалбата с окончателно решение в 7-дневен срок от постъпване й.

Общинският съвет е длъжен да оповести влязлото в законна

сила решение, прието чрез местен референдум, в двуседмичен срок от приемането му и да приеме мерки за неговото изпълнение. От своя страна, кметът на общината, района или кметството е длъжен да организира фактическото изпълнение на решението.

Важно е да се отбележи, че когато предложението, предмет на местния референдум, не е прието, нов референдум по същия въпрос може да се произведе най-рано след две години.

По всички въпроси, свързани с произвеждането на местен референдум, които не са изрично уредени в Закона за допитване до народа, се прилагат разпоредбите на Закона за местните избори.

• 2. Общо събрание на населението

Друга форма за пряко участие на гражданите в местното самоуправление е произвеждането на общо събрание на населението. По принцип общото събрание на населението се явява разновидност на местния референдум. Редът и условията за произвеждането му са подробно регламентирани в чл. 38 — 49 от Закона за допитване до народа.

Общото събрание на населението се използва преди всичко за пряко участие на гражданите при решаването на конкретни въпроси от местно значение в общините, районите, кметствата, населените места и кварталите на населени места. Когато населението на съответната община, район, кметство, населено място или квартал е над 1000 души, общото събрание може да се проведе по избирателни секции на няколко различни места в определен срок. В тези случаи за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на глава IV на Закона за допитване до народа.

Общото събрание на населението се състои от всички гласоподаватели в дадената община, район, кметство, населено място

или квартал, в който се произвежда, С други думи, право да участват в общото събрание имат всички български граждани, които отговарят на условията за активно избирателно право в местните избори, т.е. имат право да участват в изборите за кмет и общински съветници.

Кметът на общината съответно кметството отговаря за организацията и провеждането на общото събрание на населението като всички разноски по организацията на събранието са за сметка на общинския бюджет. В тази връзка кметът е задължен да изготви и поддържа актуализирани списъците на гласоподавателите от състава на общото събрание на населението.

Според нормите на Закона за допитване до народа, общото събрание на населението може да обсъжда и решава въпроси, които се отнасят до:

1. благоустрояването на населеното място, района (квартала);

2. хигиенизиране на населеното място, района (квартала);

3. определяне на правила за ползване на общински имоти за общо ползване - мери и пасища, водоизточници и др.;

4. определяне на реда за прибиране на полските култури -пшеница, царевица, лозя и др.;

5. организиране опазването на полските имоти и общинските гори - зърнени култури, градини, лозя, горски насаждения;

6. провеждане на мероприятия за защита на овощните дървета от болести и неприятели;

7. определяне на изисквания и условия за отглеждане на домашни животни в дворовете и жилищата;

8. определяне на мероприятия за обществения ред в населеното място;

9. други въпроси, предвидени със закон или предложени за обсъждане от общинския съвет или кмета на общината, района или кметството.

Общото събрание на населението може да реши благоустрояването или хигиенизирането на населеното място, района съответно квартала да стане с трудовото или с паричното участие на всеки работоспособен гражданин на възраст от 18 до 60 години. Тези решения на общото събрание имат особена правна сила, в резултат на което невнесените в определения срок парични средства се събират от задължените лица по Закона за събиране на държавните вземания.

Общото събрание на населението се свиква по инициатива на кмета на общината, района съответно кметството, по решение на общинския съвет или по искане на една четвърт от избирателите.

За да се проведе редовно общото събрание на населението, съобщението за свикването му трябва задължително да съдържа следната информация относно:

• 1. деня и часа на събранието;

  2. мястото, където то ще се състои;

  3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.

Освен това, съобщението трябва да бъде разгласено по подходящ начин, за да бъде узнато от всички граждани.

За да се създадат нормални условия за работа, общото събрание на населението следва да се проведе най-рано три дни след като бъде оповестено в извънработно време и по възможност в подходящо закрито помещение. Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват повече от половината от гласоподавателите в съответната община, район, кметство, населено място или квартала. Когато в предварително определения час не се яват посоченият брой гласоподаватели, събранието се отлага с един час, след което се провежда с присъстващите. Техният брой обаче не може да бъде по-малко от една трета от всички гласоподаватели.

След откриването, общото събрание на населението избира председател, който да го ръководи, с мнозинство повече от половината от присъстващите гласоподаватели.

Гласуването в общото събрание е явно. За отчитане на резултатите от гласуването председателят на събранието определя преброители.

Общото събрание на населението приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите.

Освен председател, общото събрание избира и секретар на събранието, който изготвя протокол за обстоятелствата, при които се провежда за резултатите от гласуването и за взетото решение. Протоколът от общото събрание на населението се подписва от председателя и секретаря на събранието и се съхранява в общинската администрация (кметството).

Когато общото събрание на населението се провежда по избирателни секции, резултатите от гласуването в съответната община, район, кметство, населено място или квартал се определят като сбор от резултатите от всяко отделно събрание, както следва:

• от областния управител, съвместно с кмета на общината, председателите и секретарите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на цялата община;

• от кмета на общината, съвместно с кметовете на райони и кметства, председателите и секретарите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на района, кметството, населеното място или квартала.

След закриване на общото събрание на населението, кметът на общината, района или кметството е длъжен да обяви по подходящ начин приетото решение от събранието, така че то да стане известно на всички жители.

Като орган на изпълнителната власт, кметът на съответната

община, район или кметство е длъжен да организира изпълнението на решението, взето от общото събрание на населението. За тази цел, той следва да издаде заповед, в която да конкретизира мероприятията за неговото изпълнение или да внесе предложение в общинския съвет за приемане на съответно решение или наредба.

Ако кметът на общината счете, че решението на общото събрание на населението в общината, района, кметството, населеното място и квартала не е в интерес на общината, той може да спре неговото изпълнение и да отнесе въпроса за решаване от общинския съвет. В едномесечен срок общинският съвет трябва да разгледа въпроса и да потвърди или отмени спряното решение.

• Подписка

Третата форма за пряко участие на гражданите в местното самоуправлението е подписката. Редът за нейното организиране и провеждане е изрично регламентиран в чл. 50-55 от Закона за допитване до народа.

Чрез подписка гражданите на дадена община, район, кметство, населено място или квартал могат да правят предложения до общинския съвет за решаване на важни въпроси на общината. За разлика от другите две форми за пряко участие на гражданите в местното самоуправлението, подписката е писмено волеизявление на определен от закона брой избиратели по въпроси от местно значение.

Право на инициатива за организиране на подписка имат най-малко 100 гласоподаватели, а в кметство с население до 200 души - най-малко една пета от гласоподавателите.

В подписката могат да участват само български граждани, които са навършили 18 години, не са поставени под запрещение и не са осъдени да изтърпяват наказание „лишаване от свобода". Всъщност може да се обобщи, че в описаните форми за пряко участие на гражданите в местното самоуправление могат да участват само български граждани, които съгласно Конституцията на Република България отговарят на условията за активно избирателно право в местните избори. Гласоподавателите трябва да са и адресно регистрирани в съответната община, район, кметство или населено място, с други думи, да имат установена трайна връзка с даденото място и да са заинтересувани от проблемите на местното население.

Инициаторите за организиране на подписка провеждат събрание, на което избират инициативен комитет в състав от трима до петима членове, който се регистрира при кмета на общината или кметството.

Кметът на общината съответно кметството е длъжен да провери законността на решението на това събрание и ако то е проведено в съответствие със закона, регистрира инициативния комитет и го снабдява с подпечатани с печата на общината съответно кметството листа - образци за подписка.

За да е действителна подписката трябва да съдържа следните данни:

1.наименованието на общината, района, кметството, населеното място, квартала;

2. ясно формулирано искането към общинския съвет, което е обект на подписката;

3. трите имена на гражданина;

4. серията и номера на личната карта, мястото и датата на издаването му;

5. единния граждански номер;

• 6. адреса на гражданина;

  7. саморъчния подпис;

  8. датата на началото и на края на събирането на подписите;

  9. имената и подписите на членовете на инициативния комитет.

На практика инициативният комитет отговоря за правилното и законосъобразно организиране на подписката. Той предлага на избирателите от съответната община, район или кметство да се подпишат, като им разяснява предварително смисъла и целта на предложението. При провеждането на подписката следва да се спазват принципите на доброволността и зачитане свободата на мнение на всеки гражданин.

Подписите на гражданите трябва да се събират в срок до един месец от датата на регистрирането на инициативния комитет.

Съгласно разпоредбите на Закона за допитване до народа подписката се смята за редовна, ако е подписана най-малко от една четвърт от гласоподавателите в дадената община, район, кметство, населено място или квартал като броят на гласоподавателите се определя въз основа на актуализираните избирателни списъци от последните избори.

След като приключи събирането на подписите, инициативният комитет представя подписката на председателя на общинския съвет. Той е длъжен да уведоми общинските съветници за внесената подписка и в едномесечен срок да свика заседание за нейното разглеждане.

Общинският съвет обсъжда постъпилите чрез подписката предложения и взема решения по тях по общия ред, установен в Закона за местното самоуправление и местната администрация, освен ако в специален закон не са установени други изисквания.

В заключение трябва да се отбележи, че формите на непосредствено пряко осъществяване на държавната власт са демократично средство за управление във всички съвременни демократични държави и най-ярък израз на принципа, залегнал в чл.2, ал. 1 от Конституцията - „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция." Това е основният конституционен принцип, който прогласява върховенството на народния суверенитет.

• IV. ФОРМИ НА КОСВЕНАТА ДЕМОКРАЦИЯ В МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Съгласно Конституцията на Република България народът като суверен и носител на цялата държавна респективно и на местната власт може да я осъществява както пряко така и косвено чрез избраните от него органи на държавна власт и на местно самоуправление. Чрез демократични и честни избори, пълнолетните български граждани, които не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание „лишаване от свобода", участват косвено в управлението на страната като конституират органите на държавата и на местното самоуправление. По този начин избирателите определят персоналния състав на тези органи и ги упълномощават с правото да представляват народа и да го управляват в съответствие с правовия ред в страната. Така, те съдействат за изразяване на колективната воля на народа като носител на държавната власт. От друга страна, изборът на народни представители, кметове и общински съветници е средство за политически контрол и политическа оценка на изборните държавни органи и органи на местното самоуправление.

• 1. Общински съвет

Местното самоуправление е конституционно установен принцип. Този принцип е закрепен в чл. 2 ал. 1 от Конституцията - „Република България е единна държава с местно самоуправление." Доразвит е и в други конституционни норми (чл. 135 - 146 от Конституцията). В действителност, местното самоуправление означава привличане на населението в реалното осъществяване на широк кръг въпроси от местно значение.

• Конституиране на общинския съвет

Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от жителите на съответната община при условия и ред, определени в Закона за местните избори. Най-общо може да се каже, че общинският съвет се формира чрез местните избори въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Право да избират общински съветници и кметове имат избирателите, които са адресно регистрирани в съответната община или кметство преди датата на насрочване на изборите от президента. От друга страна, право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат само български граждани, които нямат друго гражданство, имат избирателни права и са адресно регистрирани в съответната община. Изискването за адресна регистрация както за избирателите, така и за избраниците е израз на принципа за уседналост. Това означава, че участниците в местните избори независимо дали ще избират или ще бъдат избирани трябва да имат трайна, постоянна връзка със съответната община и да са лично заинтересовани от развитието на обществено-икономическия живот в това населено място.

Освен това, изборите за общински съветници се произвеждат по пропорционалната система. Тя изразява съотношението между избирателните гласове и съответно на тях разпределените мандати. Мандатите се разпределят пропорционално на подадените за всяка партия гласове като се прилага, определен от закона математически метод. Избирателните райони са многомандатни, а гласуването се извършва по твърди партийни листи, което означава, че избирателите не могат да променят реда, по който са посочени общинските съветници или пък да зачеркват някои от тях. Пропорционалната избирателна система се прилага в България от 1912 г. за общите и местните избори. По принцип тази система осигурява представителност, включително и за малките партии, защото трансформира съразмерно подадените гласове в мандат. Това дава възможност за една ясна картина на политическото разнообразие по места. При последното изменение на Закона за местните избори много сериозно се дискутира в Народното събрание въпросът за засилване на мажоритарния елемент при избора на общински съветници като се премине към смесена избирателна система. С други думи половината от мандатите да се избират по мажоритарната система, където определяща е личността, а не нейната политическа принадлежност. За градовете и селата, където хората се познават, е изключително важно общинските избраници да са с добро име в обществото, да са обществено ангажирани с проблемите на общината съответно кметството и не на последно място да бъдат професионалисти.

• Правен статут на общинския съвет

Общинският съвет е конституционно установен изборен орган на местното самоуправление (чл. 138 от Конституцията).

По своята структура, той е колективен орган и се състои от избраните общински съветници. Броят на общинските съветници в дадена община се определя пропорционално на числеността на населението й, въз основа на регистрите за населението, които се водят от общинските администрации. В този смисъл, колкото по-многобройно е населението на общината толкова броя на общинските съветници е по-голям. Конкретният брой на общинските съветници в дадена община се определя въз основа на схемата, предвидена в чл. 18 ал. З от ЗМСМА. Освен това, общинският съвет е мандатен орган със срок 4 години. При изтичане на мандата общинският съвет продължава да изпълнява своите функции до конституирането на новоизбрания общински съвет, за да не се получи празнота в управлението на общината.

• Постоянни комисии на общинския съвет

В чл. 48 от ЗМСМА е предвидена възможността общинският съвет да създава постоянни и временни комисии, в които освен общински съветници могат да участват и специалисти от общинската администрация и от други ведомства. Изборът на членовете на комисиите става с абсолютно мнозинство от гласовете на общинските съветници.

Комисиите са колективен и преди всичко консултативно препоръчителен орган на общинския съвет. Техните функции могат условно да се групират по следния начин:

1. Разработващи функции - да проучват потребностите на населението в съответната област и да правят предложения за решаване на проблемите;

2. Организационни функции - да подпомагат общинския съвет при подготовката на решения по въпроси, внесени за обсъждане и решаване;

3. Контролни функции - да осъществяват контрол за изпълнение на решенията на общинския съвет.

В работата си постоянните комисии могат да привличат външни лица като експерти и консултанти.

Общинският съвет има право да създава и временни комисии по конкретни въпроси. Например, за да се провери водоснабдяването на даден район, за проучване замърсяването на околната среда от дадено предприятие и други.

По разглежданите въпроси постоянните комисии приемат предложения и препоръки. Те се предоставят на общинския съвет и на съответните заинтересувани лица. Тези актове нямат правно задължителна сила, а само консултативен и препоръчителен характер. Ако общинският съвет, обаче, приеме предложението или препоръката на съответната комисия, то неговият акт вече поражда определено правно действие.

Правен статут на председателя на общинския съвет

Председателят на общинския съвет не е изрично предвиден като фигура в Конституцията на Република България. Неговият правен статут е установен с чл. 25 от ЗМСМА. Фигурата на председател на общинския съвет не е съществувала винаги в историята на нашето местно самоуправление. Интересно е да се

знае, че в органите за местно самоуправление в много страни такава фигура не съществува. При последните изменения на ЗМСМА е дискутиран въпроса - председателят на общинския съвет да бъде ликвидиран като правен институт, но Народното събрание не е възприело това предложение.

На практика председателят на общинския съвет има двуяко положение: от една страна той е общински съветник, което е абсолютно необходима предпоставка за неговия избор, а от друга страна - той има ръководно положение в общинския съвет по отношение на общинските съветници. Правомощията на председателя се отнасят само до непосредствената организация на работа на общинския съвет. Той не може да осъществява никакво ръководство в изпълнителната дейност на общината. В този смисъл неговите функции не се покриват с тези на кмета.

Правомощията на председателя на общинския съвет могат да се разделят най-общо на три групи:

А. Организационни функции - те са свързани главно с организацията на работата на общинския съвет. Председателят на съвета:

• • свиква съвета на заседание;

  • ръководи подготовката на заседанията на съвета;

  • ръководи заседанията на съвета.

Б. Координиращи функции - председателят на общинския съвет:

• • координира работата на постоянните комисии;

  • подпомага съветниците в тяхната дейност.

В. Представителни функции - председателят на общинския съвет представлява съвета пред външни лица и организации.

Фигурата на председател на общинския съвет е правно задължителна, което означава че всеки общински съвет е длъжен да си избере председател. Той се избира на 1-то заседание на общинския съвет с тайно гласуване и с абсолютно мнозинство -повече от половината от общия брой на общинските съветници. Необходимо е да се отбележи, че председателят на общинския съвет не е мандатен орган, т.е. общинският съвет може да го освободи по всяко време, ако има основания затова. При предсрочно прекратяване на правомощията на председателя, когато той отсъства, както и при обсъждане на неговата дейност, заседанието на общинския съвет се председателства от избран съветник.

Общинският съвет определя възнаграждение на председателя в зависимост от големината и финансовите възможности на общината и обема на работата, която той извършва.

• Компетентност на общинския съвет

С оглед характера на компетентността общинският съвет е орган с обща компетентност и именно поради това, той определя политиката за изграждане и развитие на съответната община. В тази връзка общинският съвет притежава широк обем от правомощия. По закон той има право да решава всички въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи и са свързани с:

• • • общинското имущество и общинските предприятия;

    • общинските финанси, данъци и такси;

    • общинската администрация;

    • устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

    • образованието;

    • здравеопазването;

    • културата - читалища, театри, оркестри, библиотеки;

    • музеи, самодейност, ритуали, местни традиции и обичаи;

    • благоустрояването и комуналните дейности - водоснабдяване, канализация, електрификация, топлофикация, телефонизация;

    • улици и площади, паркове и градини;

    • улично осветление, озеленяване, корекция на реки и дерета;

    • третиране на битови отпадъци;

    • общински транспорт;

    • общински бани, перални, гаражи и гробища;

    • социалното подпомагане - социални грижи и социални помощи, социално жилищно задоволяване;

    • опазването на околната среда и рационално използване на природните ресурси с общинско значение;

    • поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение;

    • развитието на спорта, отдиха и туризма с общинско значение.

В чл. 21 от ЗМСМА са визирани конкретните правомощия на общинския съвет като орган на местното самоуправление. Най-общо те могат условно да се разделят в няколко групи, както следва:

• 1. Конститутивни правомощия - общинският съвет:

  • • създава постоянни и временни комисии и избира членовете им;

• • определя структурата на общинската администрация;

  • избира и освобождава председателя на общинския съвет;

  • избира и освобождава заместник-кметове и кметски наместници по предложение на кмета на общината, а в Столичната община и в градовете с районно деление - и кметовете на райони;

2. Разработващи правомощия - общинският съвет приема:

• • годишния бюджет на общината;

  • стратегии, прогнози;

  • програми и планове за развитие на общината.

3. Оперативни правомощия - общинският съвет:

• • осъществява ръководството на различните дейности в общината;

  • определя размера на местните данъци и такси в границите, предвидени в закона;

  • определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба;

  • определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура;

4. Разпоредителни правомощия - общинският съвет приема:

• • решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните право-

  • мощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства;

    • решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и определя своите представители в тях;

    • решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми и за емитиране на облигации при условия и по ред, определени със закон;

    • решения за участие на общината в сдружения на местни власти в страната и в чужбина и определя своите представители в тях;

    • решения за създаване и за прекратяване на общински фондации и за управлението на дарено имущество;

5. Правомощия с организационен характер -общинският съвет:

• • • създава райони и кметства при условия и по ред, определени със закон;

    • промени, засягащи територията и границите на общината;

    • приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение;

    • обсъжда и приема решения по предложения на кметове на райони и кметства по въпроси от своята компетентност;

    • приема решения за произвеждане на референдуми и общи събрания на населението по въпроси от своята компетентност;

6. Правомощия, свързани с градоустройството - общинският съвет:

• • • приема решения за създаване и одобряване на общи и подробни градоустройствени планове за територията на общината или за части от нея;

7. Контролни правомощия - общинският съвет:

• • • осъществява контрол за изпълнението на бюджета на общината и приема отчета за изпълнението му;

8. Други правомощия - общинският съвет:

• • • одобрява символ и печат на общината;

    • удостоява с почетно гражданство български и чуждестранни граждани;

    • решава и други задачи с местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

С оглед на изброените дотук правомощия общинският съвет обикновено се сравнява с Народното събрание и често се определя като „местен парламент". Вярно е, че общинският съвет се явява титуляр на местната власт в общината, но не трябва да се забравя, че той действа и взема решения винаги в рамките на законите, приети от Народното събрание. В тази връзка, общинският съвет приема подзаконови нормативни актове, които могат да се атакуват от всяко заинтересовано лице без ограничение във времето по реда на Закона за Върховния административен съд.

• Актове на общинския съвет

В изпълнение на своите правомощия общинският съвет приема различни по своята правна природа актове. Като колегиален орган общинският съвет приема своите актове само на заседания. За да са законни заседанията на съвета, на тях трябва да присъстват повече от половината от общия брой на съветниците. Това е всъщност необходимият кворум за провеждане на заседанията на общинския съвет. Решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с обикновено мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Съветът може да реши гласуването да бъде и тайно.

Оценявайки различната тежест на решенията на общинския съвет законодателят е предвидил в ЗМСМА различно мнозинство за приемането на различните видове актове на общинския съвет с оглед важността им. Така например, най-сьществените актове на съвета като решенията за създаване на комисии, за определяне структурата на общинската администрация, за избор и за освобождаване на председател на общинския съвет, за приемане на общинския бюджет, за определяне на размера на местните такси и др. изрично изброени в чл. 27 ал. 4 от ЗМСМА се приемат с абсолютно мнозинство т.е. повече от половината от всички общински съветници. Докато всички останали решения на общинския съвет се приемат с обикновено мнозинство - повече от половината от присъстващите.

В изпълнение на своите правомощия общинският съвет приема следните видове актове:

• А. Правилници

Най-важно място сред тях заема Правилника за организацията и дейността на общинския съвет и общинската администрация, с който се уреждат въпроси, свързани с организацията и функционирането на общинския съвет и неговите комисии, на общинската администрация, сдружаването на общината, както и всички въпроси, изрично посочени в този закон.

• Б. Наредби

Общинският съвет има право приема различни наредби, с които да създаде правила за поведение за гражданите на дадена община, които действат само на нейната територия. Например:

• • • Наредба за опазване на обществения ред;

    • Наредба за местните данъци и такси;

    • Наредба за управление на общинския пазар;

    • Наредба за управление и разпореждане с общинската собственост;

    • Наредба за рекламната дейност в общината;

    • Наредба за предоставяне на концесии;

    • Наредба за управление на капитала в търговските дружества с общинско имущество и др.

Характерното за тези наредби е, че с тях могат да се установяват административно наказателни нарушения и съответните административно наказателни санкции. Това по принцип е изключение от общия принцип за законоустановеност на административните нарушения и санкции. Възможните административни санкции, предвидени в тези общински наредби, могат да бъдат

глоба в размер до 500 лв., а при административен рецидив (повторно нарушение) и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

Актът за констатиране на административно наказателното нарушение се съставя от длъжностни лица, определени в наредбата като актосьставители, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник.

Изпълнението на наказателните постановления и тяхното обжалване по съдебен ред се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а касационното производство по реда на Закона за върховния административен съд.

• В. Решения

Те се приемат обикновено по организационни въпроси и когато са предвидени в специални закони като Закона за преобразуване и приватизация на държани и общински предприятия. Закона за общинската собственост и др. Решенията на общинския съвет се обявяват по подходящ начин на населението.

• Г. Инструкции

Характерно и за всички актове на общинския съвет е , че те се отнасят за въпроси от местно значение. Правилниците, наредбите и инструкциите, които приема общинският съвет, имат нормативен характер, защото създават правила за поведение за жителите на територията на съответната община. А решенията имат организационен характер или са индивидуални административни актове, които пораждат, изменят или прекратяват административни правоотношения.

Кметът на общината може да оспори решение на общинския съвет, когато смята, че то противоречи на интересите на общината или нарушава законите. Оспорването трябва да се представи писмено в срок от 7 дни и има суспендивен ефект т.е. отсрочващо действие. Ако общинският съвет при повторното разглеждане потвърди решението си, кметът е длъжен да го изпълни или при противоречие със закона да сезира съда. Особеното тук, е че при повторното разглеждане решението се приема с абсолютно мнозинство - повече от половината от общия брой на съветниците.

Актовете на общинския съвет могат да се оспорват по административен и по съдебен ред. Те се обжалват пред съответния областен управител. Той обаче не може да отмени актовете на общинския съвет, а може само да спре тяхното изпълнение като сезира съответния окръжен съд.

Актовете на общинския съвет се обжалват по съдебен ред по реда на Закона за административното производство. Жалбите са подсъдни на окръжните съдилища. Решенията на окръжните съдилища могат да бъдат предмет на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

• Организация на работата на общинския съвет

Общинският съвет се свиква на първото заседание от областния управител в 14-дневен срок от изтичането на мандата на предходния съвет. В останалите случаи общинският съвет се свиква на заседание от председателя:

• 1. по негова инициатива;

  2. по искане на една трета от общинските съветници;

  3. по искане на една пета от избирателите на общината;

  4. по искане на областния управител.

При постъпване на искане от субектите, които имат право на инициатива, председателят е длъжен да насрочи заседание на общинския съвет в седемдневен срок от внасяне на искането. След изтичане на този срок заседанието се свиква от вносителя на искането или от областния управител.

По закон общинският съвет се свиква на заседание не по-малко от шест пъти годишно. Заседанията на общинския съвет са публични, но по решение на общинските съветници някои от заседанията могат да се проведат и при закрити врати. За всяко заседание на общинския съвет се води протокол. Съветниците имат право в седемдневен срок от деня на заседанието да прегледат протокола и да поискат поправки в него. При спор въпросът се решава от съвета на следващото заседание.

Трябва да се отбележи, че общинският съвет не е юридическо лице и няма самостоятелен щат. Неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация.

• 2. Общински съветник

  Възникване и прекратяване на пълномощията на общинския съветник
  
  Общинският съвет представлява всъщност съвкупност от избраните общински съветници. Те се избират за срок от 4 години по реда на Закона за местните избори. Пълномощията на общинския съветник възникват от деня на полагането на клетвата пред общинския съвет. При изтичането на мандата им, общинските
  
  съветници продължават да изпълняват своите функции до полагането на клетвата от новоизбраните общински съветници.
  
  Законността на избора на общинския съветник може да се обжалва пред окръжния съд в 14-дневен срок от деня на избора.
  
  Нормално пълномощията на общинския съветник се прекратяват с изтичане на 4-годишния мандат, но могат да бъдат прекратени и предсрочно при следните обстоятелства:
  
  1. при поставяне на общинския съветник под запрещение;
  
  2. когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление;
  
  3. при подаване на оставка пред общинския съвет;
  
  4. при избирането на съветника за народен представител, министър или областен управител, при назначаването му за заместник-министьр или заместник областен управител, при избирането му за кмет, замести и к-кмет, кметски наместник или при назначаването му на щатна длъжност в съответната общинска администрация;
  
  5. при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си за повече от 6 месеца, с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Общинският съветник, чийто пълномощия са прекратени на това основание, може да обжалва решението пред компетентния окръжен съд в 14-дневен срок.
  
  6. при смърт;
  
  7. при извършване на административно-териториални промени, водещи до промяна на местожителството;
  
  8. при извършване на административно-териториални промени, водещи до закриване на общината.
  
  Предсрочното прекратяване на пълномощията на даден общински съветник се обявява пред общинския съвет от неговия председател.
  
  На първото заседание общинският съветник е задължен да положи клетва. Ако не стори това по неуважителни причини и не подпише клетвена декларация в 45-дневен срок от решението на избирателната комисия, общинският съветник загубва мандата си.
  
  Решението на общинския съвет за загубване на мандата може да се обжалва в 14-дневен срок пред окръжния съд, а за София - Софийския градски съд, който разглежда и се произнася по жалбата в тридневен срок. Решението на съда е окончателно. Правен статут на общинският съветник
  
  За да може да изпълнява пълноценно обществената мисия, за която е избран от народа, общинският съветник има следните права:
  
  1. да бъде избиран в състава на постоянни и временни комисии на съвета;
  
  2. да предлага включването в дневния ред на заседанията на общинския съвет разглеждането на въпроси от компетентността на съвета и да внася проекти за решения;
  
  3. да участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета;
  
  4. да отправя питания към кмета. На питането се отговаря устно или писмено на следващото заседание, освен ако съветът реши друго.
  
  Със специална норма в ЗМСМА, законодателят е вменил в задължение на държавните органи, стопанските и обществените организации да съдействат на общинския съветник и да му предоставят сведения и документи, които са му необходими във връзка с обществената дейност (освен в случаите когато тези данни представляват държавна или служебна тайна по закон).
  
  За дейността, която извършва в качеството си на общински съветник, народният избраник не получава възнаграждение. Когато участва в заседанията на общинския съвет или изпълнява друга обществена дейност като съветник, той има право на служебен отпуск, по ред, определен с Правилника за работата на съвета. В тези случаи, общинският съветник получава пълния размер на трудовото си възнаграждение за времето, когато е участвал в заседания на съвета или на постоянна комисия. Изплатените средства на работодателя се възстановяват от общинския бюджет. Освен това, всички необходими разходи, направени от общинския съветник във връзка с работата му в съвета/ се поемат от общинския бюджет.
  
  Общинският съветник притежава и трудовоправна закрила. Неговото трудовото правоотношение не може да бъде прекратявано през времето на неговия мандат по реда и условията на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда.
  
  Основните задължения на общинския съветник са:
  
  • да присъства на заседанията на общинския съвет и на постоянните комисии, в които е избран;
  
  • да участва в решаването на разглежданите въпроси на заседанията;
  
  • да поддържа връзки с избирателите и да ги информира за дейността и решенията на общинския съвет.
  
  Общинският съветник не може да участва при вземане на решения, когато се отнасят до негови лични интереси или до интереси на съпруг и роднини по права линия и по съребрена линия до четвърта степен включително.
  
  3. Кмет на община Правен Статут на кмета
  
  Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той е едноличен орган, който се избира пряко от населението на общината по мажоритарната избирателна система в съответствие с нормите на Закона за местните избори. С оглед на териториалния обхват на неговите правомощия, кметът се явява териториален орган на изпълнителната власт, а с оглед на характера на компетентността, кметът е административен орган с обща компетентност. Това означава, че кметът има право да решава проблеми от различни сфери на изпълнителната власт.
  
  Кметът на общината и на кметството е изборен орган на изпълнителната власт. Съгласно чл. 139 от Конституцията на Република България, кметът на община или кметство .се избира пряко от населението или от общинския съвет за срок от 4 години въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Видно е, че действащата правна регламентация на института на кмета е възприела една от алтернативно предвидените възможности в Конституцията. Понастоящем с последните изменения на ЗМСМА се въведе различен режим за кметовете на райони, съгласно който кметовете на районите се избират не пряко от населението, а от общинския съвет.
  
  Кметът е мандатен орган на изпълнителната власт. Неговият мандат е 4 години и съвпада с този на общинския съвет.
  
  В ЗМСМА за избор на кмет са предвидени някои изисквания, които са различни от тези за избор на общинските съветници. Така например за избор на кмет на общината е въведен образователен ценз - към настоящия момент завършено средно образование. Освен това, са предвидени и ограничения съгласно които кметовете на общини, райони и кметства, кметските наместници и заместник-кметовете на общини за времето на мандата им не трябва:
  
  • да участват в ръководни органи на политически партии;
  
  • да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон;
  
  • да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации.
  
  Правният статут на кмета е несъвместим с този на общинския съветник, поради което ако един общински съветник бъде избран за кмет, той трябва да прекрати пълномощията си като общински съветник.
  
  Кметът на общината участва в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас.
  
  Възникване и прекратяване пълномощията на кмета
  
  Пълномощията на кметовете на общини и кметства възникват от деня на полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1 от ЗМСМА пред общинския съвет. Клетвата се полага на първото заседание на новоизбрания общински съвет. След изтичане на мандата им, кметовете продължават да изпълняват своите функции до полагането на клетвата от новоизбраните кметове.
  
  При нормално развитие на нещата, пълномощията на кмета на общината или кметство се прекратяват с изтичането на мандата им, но по изключение те могат да бъдат прекратени предсрочно при настъпването на следните обстоятелства:
  
  1. при подаване на оставка пред общинския съвет;
  
  2. при трайна невъзможност или при системно неизпълнение на функциите си за повече от шест месеца - след решение на общинския съвет с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
  
  3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
  
  4. при смърт;
  
  5. при извършване на административно-териториални промени, водещи до промяна на местоживеенето в общината или кметството;
  
  6. при извършване на административно-териториални промени, водещи до закриване на общината или кметството.
  
  При предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на общината или на кметството функциите му до произвеждането на избори се поемат по решение на общинския съвет от замест-ник-кмет на общината, съответно временно изпълняващ длъжността кмет на кметство. Ако няма заместник-кмет на общината, такъв се избира по предложение на съветниците.
  
  При невъзможност на кмета на общината, на района или на кметството повече от три месеца да изпълнява функциите си, общинският съвет в 14-дневен срок избира един от заместник- кметовете, който да изпълнява тези функции, съответно лице, изпълняващо длъжността кмет на район или кметство.
  
  Правомощия на кмета
  
  Правомощията на кмета като орган на изпълнителната власт произтичат от неговото правно положение. Както бе отбелязано, той е орган с обща компетентност и именно поради това, неговите правомощия се отнасят до различни сфери на изпълнителната дейност. От друга страна, като орган с териториална компетентност, кметът може да извършва правно релевантни действия само на територията на общината, където е избран.
  
  Правомощията на кмета на общината са нормативно уредени в чл. 44 от ЗМСМА. В тази разпоредба законодателят изрично е изброил най-важните правомощия на кмета на общината, както следва;
  
  1. ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;
  
  2. насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;
  
  3. назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите в общинската администрация, с изключение на тези по чл. 46, ал. 1, т. 4, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;
  
  4. отговаря за опазване на обществения ред, като за целта може да издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби;
  
  5. организира изпълнението на общинския бюджет;
  
  6. организира изпълнението на дългосрочните програми;
  
  7. организира изпълнението на решенията на общинския съвет и се отчита пред него за това;
  
  8. организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
  
  9. възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете при изпълнение на техните правомощия по чл.46,ал. 1;
  
  10. поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина;
  
  11. организира и провежда дейността по защитата на населението при бедствия и аварии;
  
  12. подписва одобрените от общинския съвет общи и подробни градоустройствени планове, организира тяхното изпълнение и прилагане, одобрява техни изменения и допълнения;
  
  13. изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация;
  
  14. представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;
  
  15. осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет.
  
  Освен този дълъг списък от правомощия, кметът на общината има и правомощия предвидени в други закони като ЗТСУ, Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Закона за общинската собственост и т.н.
  
  Кметът на общината има двуяка правна природа, което естествено дава отпечатък върху неговата компетентност. Като представител на държавата, кметът трябва да осъществява редица функции, произтичащи от различни закони. В определени от закона случаи, той изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи. В тази връзка, той може да издава заповеди задължителни за началниците на полицейските служби.
  
  Необходимо е да се отбележи и че като административен орган, кметът на общината действа при условията на оперативна самостоятелност. Той има право да взема решение по целесъобразност като избира измежду повече от един правно равнозначни варианта за действие.
  
  Актове на кмета
  
  В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава различни актове. Правната природа на актовете на кмета на общината се определя от неговия правен статут на едноличен орган на изпълнителната власт. Ето защо, той издава винаги заповеди. Актовете на кмета са юридически актове, които се издават от административен орган в кръга на неговата компетентност. Актовете на кмета представляват едностранни властнически волеизявления, които пораждат, изменят или прекратяват административни правоотношения. Те са израз на властническия метод на правно регулиране на обществените отношения и естествено и логично имат вертикална структура.
  
  Актовете на кмета са административни актове и притежават всички характерни белези за тях. Те могат да се групират в няколко групи:
  
  А. Заповеди - кметът издава заповеди в кръга на своите правомощия по чл. 44 от ЗМСМА. Една част от тях, са индивидуални административни актове по смисъла на Закона за административното производство (ЗАП) и подлежат съответно на административен и съдебен контрол. Тези заповеди се обжалват пред областния управител по реда на ЗАП и Закона за администрацията. Друга част от заповедите имат организационен и вътрешноведомствен характер, поради което не подлежат на обжалване нито по административен, нито по съдебен ред. Това са заповедите, с които се назначават обикновено комисии от общински служители, възлага се определена работа на даден служител и други.
  
  Когато е сезирай по предвидения в закона ред, областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кмета на общината.
  
  Началниците на съответните полицейски служби също могат да обжалват пред областния управител заповедите на кмета, които са задължителни за тях, в тридневен срок. Особеното тук е, че за разлика от производството по ЗАП, жалбата няма отсрочващо действие т.е. обжалването не спира изпълнението на заповедта на кмета. Заповедите на областния управител по тези жалби се съгласуват с министъра на вътрешните работи и не подлежат на обжалване.
  
  Общинският съвет може да отмени актове на кмета, извършени в нарушение на неговите решения по чл. 21 от ЗМСМА. Отмяната се извършва на следващото заседание, но не по-късно от два месеца от издаването на акта.
  
  Заповедите на кмета освен по административен ред, подлежат на обжалване и по съдебен ред. Жалбите са подсъдни на окръжните съдилища, а производството се осъществява по реда на ЗАП.
  
  Б. Индивидуални административни актове - разпореждания, резолюции и т.н. Тези актове нямат нормативен характер, а напротив притежават всички белези на индивидуалните административни актове по смисъла на Закона за административното производство. Ето защо, те могат да се оспорват както по административен ред, така и по съдебен ред по ЗАП.
  
  В. Наказателни постановления - в определени от закона случаи, кметът се явява административно наказващ орган. Административно наказателната компетентност на кмета на общината може да произтича не само от законови норми, но и от актове на Министерския съвет и от наредби на общинския съвет.
  
  Издаването, изпълнението и обжалването на наказателните постановления се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Жалбите се подават чрез кмета на общината и са подсъдни на съответния Районен съд.
  
  Тази своя компетентност кметът може да делегира изрично на заместник- кмета с писмена заповед.
  
  Заместник-кмет
  
  Заместник-кметьт не е конституционно установен орган. Той е установен и нормативно регламентиран в ЗМСМА. С оглед на структурата, заместник-кметьт е едноличен орган на изпълнителната власт. Той е изборен орган. Характерно за него е, че се избира от общинския съвет по предложение на кмета на общината с тайно гласуване, с абсолютно мнозинство, повече от половината от общия брой на съветниците. Общинският съвет провежда заседанието за избор на заместник-кметове на община, а в Столичната община и в градовете с районно деление - и за избор на районни кметове, в 14-дневен срок от конституирането си. Ако при първото гласуване не бъде избран един или повече заместник-кметове, кметът на общината прави ново предложение в 7-дневен срок. Новото предложение може да бъде и за кандидат, който не е бил избран. Общинският съвет разглежда предложението в 7-дневен срок от постъпването му. За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от гласовете на присъстващите съветници.
  
  Заместник - кметът няма легално определена компетентност. Това означава, че неговите правомощия се определят и делегират от кмета на общината като титуляр на местната изпълнителна власт в общината. Делегирането на тези правомощия трябва да се извърши изрично с писмена заповед на кмета. Ясно е, че става въпрос за делегиране на компетентност, която кмета притежава.
  
  За да бъде избран замести и к-кметът следва да отговаря на същите условия, на които отговаря и кмета. Той трябва да има завършено средно образование, да не осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да не участва в ръководството на политическа партия и в ръководствата на търговски дружества и кооперации.
  
  Броят на замести и к-кметовете се определя от общинския съвет в зависимост от големината и финансовите възможности на общината, обема на работа и кадровия ресурс и т.н.
  
  Заместник-кметът изпълнява функциите на кмет в случаите на предсрочно прекратяване пълномощията на кмета.
  
  Той може да участва в заседанията на общинския съвет само по преценка на общинските съветници.
  
  По делегация на кмета, замести и к-кметът може да издава правни актове, които подлежат на обжалване по административен и съдебен ред по ЗАП и Закон за Администрацията.
  
  В случаите, когато има няколко заместник-кметове, общинският съвет определя кой от тях ще изпълнява функциите на кмета при негово отсъствие.
  
  Кмет на район
  
  Възникване и прекратяване пълномощията на кмет на район
  
  Както беше отбелязано в началото на настоящото изложение, след последните изменения на ЗМСМА и Закона за местните избори, кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление се избират вече от общинския съвет по предложение на кмета на общината за срока на пълномощията на съвета, а не пряко от населението.
  
  По предложение на кмета на общината в Столичната община и в градовете с районно деление общинският съвет избира с тайно гласуване, с абсолютно мнозинство, повече от половината на общия брой на съветниците, кметове на райони. Ако при първото гласуване не бъдат избрани един или повече кметове на райони, председателят на общинския съвет свиква ново заседание за избор в 14-дневен срок. Кметът на общината може да направи ново предложение не по-кьсно от седем дни преди заседанието. Новото предложение може да бъде и за кандидат, който не е бил избран. За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от гласовете на присъстващите съветници. Ако отново не бъдат избрани един или повече кметове на райони, или не постъпи предложение от кмета на общината, общинският съвет избира кметове на райони по предложение на общинските съветници. За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от гласовете на присъстващите съветници.
  
  Пълномощията на кметовете на райони се прекратяват нормално с изтичане мандата на общинския съвет и по изключение -предсрочно в следните случаи:
  
  1. при подаване на оставка пред общинския съвет;
  
  2. при извършване на административно-териториални промени, водещи до закриване на района;
  
  3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено ефективно наказание лишаване от свобода;
  
  4. при смърт.
  
  Пълномощията на кметовете на райони могат да бъдат прекратени предсрочно по предложение на кмета на общината или на една трета от общинските съветници. Решението на общинския съвет се взема с мнозинство от повече от половината от общия брой на съветниците. При предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет на район в едномесечен срок общинският съвет избира нов кмет.
  
  Правен статут на кмета на район или кметство
  
  По принцип правомощията на кмета на район или кметство са аналогични с тези на кмета на общината, но в по-ограничен обхват в съответствие с територията на района или кметството. Съгласно чл. 46 от ЗМСМА кметът на район или кметство:
  
  1. изпълнява бюджета на общината в частта му за района или кметството;
  
  2. организира провеждането на благоустройствени, комунални и други мероприятия;
  
  3. отговаря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост;
  
  4. назначава и освобождава служителите от общинската администрация, които подпомагат неговата дейност, в съответствие с утвърдената от общинския съвет структура;
  
  5. приема мерки за подобряване и възстановяване на околната среда и организира охраната на полските имоти;
  
  6. води регистрите на населението и за гражданското състояние и изпраща актуализационни съобщения до ЕСГРАОН;
  
  7. осигурява извършването на административни услуги на физически и юридически лица;
  
  8. осигурява спазването на обществения ред; има правомощия по чл. 68, 70, 73, 74, 76, 78 и 80 от Закона на Министерството на вътрешните работи, на съответната територия до пристигане на полицейския орган;
  
  9. организира и ръководи защитата на населението при бедствия и аварии;
  
  10. представлява района или кметството пред населението, пред обществени и политически организации и пред други райони или кметства.
  
  Кметът на района назначава и освобождава заместник-кмето-вете на района и секретаря на района, а кметът на кметството назначава и освобождава секретаря на кметството.
  
  На кметовете на райони и кметства могат да бъдат възлагани и други функции със закон или друг нормативен акт, както и с правилника за организация работата на общинския съвет и общинската администрация в зависимост от конкретните особености на общината, районите или кметствата.
  
  Кметовете на райони и кметства и кметските наместници могат да участват в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас. Те се изслушват задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се до съответните кметства и кметските наместници или райони. Кметски наместници
  
  В населени места, които не са кметства, общинският съвет може да избере кметски наместници при условията и по реда за избор на кмет на район.
  
  Пълномощията на кметските наместници се прекратяват предсрочно на основанията, предвидени в чл. 42а, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и ал. 2 от ЗМСМА за кметовете на райони.
  
  Пълномощията на кметските наместници се определят с правилника за организацията на работата на общинския съвет и общинската администрация.
  
  Имущество и финанси на общината
  
  Общината е юридическо лице. Тя има право на собственост, чийто обхват и начин на придобиване се определят със Закона за общинската собственост. Общината може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия и да участва в съвместни форми на стопанска дейност при условия и по ред, определени със закон. Тя може да влага в стопанска дейност имоти и свободни парични средства с изключение на целевите субсидии от държавния бюджет. Общината може да участва само в такива форми на стопанска дейност, в които отговорността й не надвишава размера на дяловото й участие.
  
  Общинският съвет съставя самостоятелен бюджет на общината, извън републиканския, на основата на собствени приходоизточници и субсидии от държавата, разпределяни между общините по критерии, определени със закон.
  
  Общината има право да емитира облигации.
  
  Общината няма право да ползва кредити за разходи от общ характер (изплащане на заплати, текуща издръжка и др.).
  
  Лихвеният процент на предоставените на общината кредити се осигурява с текущия й бюджет.
  
  Разходите на общината се правят за покриване на местни потребности, както и за нужди, възникнали в изпълнение на държавни функции.
  
  Разходите за изпълнение на държавни функции се покриват от републиканския бюджет.
  
  Общинският съвет може да подпомага с финансови средства общински и други предприятия, чиято дейност е свързана със задоволяване потребностите на населението.