Брутният външен дълг на България в края на 1996 г. е 9655.2 млн.щ.д. и е намалял в сравнение с 1995 г. с 574 млн.щ.д. През 1996 г. размерът на изплатените задължения е по-голям от получените кредити.

ПОКАЗАТЕЛИ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ

Източник: Годишен отчет на БНБ, 1995,1996, стр. 45

Според стандартните класификации на Световната банка България попада сред високо задлъжнелите страни. През целия период от 1991 г. насам показателят външен дълг/БВП е над "критичното ниво" от 80%. Над "критичното ниво" от 220% е и показателят "външен дълг/износ на стоки и услуги". България има несъмнено по-нисък потенциал да обслужва външния си дълг в сравнение с Полша и Унгария. Подобряването на показателите на външния дълг е свързано с редукцията на външните задължения главно чрез конверсията на дълга, но в по-голяма степен с насърчаването на износа и икономическия растеж.

През последните години дълговият проблем на страната особено се усложни с нарастването на вътрешната задлъжнялост. През 1997 г. плащанията по вътрешния и външния дълг надхвърлят 900 млн.щ.д. Важен индикатор за вътрешната задлъжнялост е размерът на вътрешния дълг на човек от населението. През юни 1997 г. той е 238.25 щ.д. (За сравнение вътрешният дълг на САЩ на човек от населението е 10 000 щ.д.)

* Данните са към юни 1997 г.

Дълговите показатели са много по-неблагоприятни по отношение на външния, отколкото на вътрешния дълг. Вътрешният държавен дълг съставлява 59.8% от БВП в края на 1996 г., докато външният - 99.1%.

Лихвената тежест на вътрешния е по-голяма, отколкото на външния: 10.8% от БВП е обслужването на външния дълг за 1996 г., докато за вътрешния е 31.6%. Разходите по обслужването му значително нарастват. Общо лихвите по вътрешните заеми за 1996 г. съставляват 52.8% от самия дълг.

РАЗХОДИ ПО ОБСЛУЖВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ДЪЛГ*