|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Пълномощникът на Германския Бундестаг по въпросите на отбраната - помощен орган към парламента за упражняване на контрол върху въоръжените сили
|
| |
Въведение
Въоръжените сили на всяка държава играят съществена роля в нейното устройство. По силата на своите задачи, структура и предоставените им властнически ресурси те заемат особено място в държавата. В интерес на държавата е те да осъществяват своите функции само в съответствие с конституционно-правния ред. Това се отнася не само до използването на военните средства и власт, но и до третирането на служещите във въоръжените сили войници. В зависимост от това дали формата на държавно управление е демократична или авторитарна, действията на въоръжените сили се регулират от конституцията по различен начин. Държавите с демократична конституция полагат усилия въоръжените сили да бъдат силно интегрирани в обществото и върху тях да се упражнява действен контрол като от особено значение е парламентарният контрол. Механизмите на един този контрол са разнообразни: те се простират от определянето на бюджета на въоръжените сили от парламента, през отговорността на цивилния федерален министър на отбраната пред парламента, до възможностите за правна защита на войниците. В частност упражняването на парламентарен контрол в различните демокрации се развива твърде различно и често логиката му може да бъде разбрана в исторически план. Това в особена степен важи именно за Федерална Република Германия.
Историческо развитие
Основна характеристика на конституционното уреждане на въоръжените сили в Германия по време на Третия райх (до неговия крах през 1945 г.) е бил принципът на единство на функциите на държавния глава и главнокомандващия армията.
През 1949 г. немското население в западната част на Германия приема конституция на демократична и правова държава по западноевропейски и североамерикански образец. В нея не се предвижда изграждане на въоръжени сили.
Само няколко години по-късно, поради изострянето на конфликта между Изтока и Запада, САЩ и Великобритания настояват младата Федерална Република Германия също да даде своя военен принос за запазване на свободата в западната част на света, а това е свързано с изграждане на въоръжени сили на страната. По този повод в политическите среди и обществото започват мъчителни спорове. Все още са твърде живи спомените за участието на частите на Вермахта в неправдите на националсоциалистическия деспотизъм. Дори само съществуването на армия поражда тревоги и недоверие. В крайна сметка външнополитически фактори налагат изграждането на въоръжени сили. Същевременно този процес е съпроводен с постигане на широко вътрешнополитическо съгласие относно необходимостта от особен контрол върху тях, изключване на евентуална бъдеща злоупотреба при използването им и гарантиране на принципа на върховенство на политическите средства над военните.
В отговор на тази политическа воля, въоръжените сили като част от изпълнителната власт, се ръководят от министър, който се отчита пред парламента, а към Бундестага се създава парламентарна комисия по отбрана, която същевременно има специални правомощия на разследваща комисия. Нещо повече, с цел засилване на парламентарния контрол, опозицията предлага промяна в Конституцията, с която да се въведе вот на недоверие на федералния министър на отбраната така както това е предвидено за федералния Канцлер, но управляващото мнозинство не го приема. Така се стига до компромис и се създава специален пълномощник на Бундестага по въпросите на отбраната като помощен орган на федералния парламент при упражняването на парламентарен контрол.
На 16 март 1956 г. във връзка с изграждането наново на въоръжени сили, основният закон се допълва с нов текст - член 45б, който регламентира задачите и статуса на пълномощника по въпросите на отбраната. "Пълномощникът по въпросите на отбраната се избира от Бундестага с цел защита на основните права и като помощен орган на федералния парламент при упражняването на парламентарен контрол, въз основа на федерален закон".
В изпълнение на тези разпоредби на 27 юни 1957 г. влиза в сила "Закон за пълномощника на германския Бундестаг по въпросите на отбраната". На 3 април 1959 г. е избран първият пълномощник по въпросите на отбраната - Хелмут фон Гролман, а след него са избрани Хелмут Гуидо Хайе, Матиас Хооген, Фриц Рудолф Шулц, Карл Вилхелм Бернхан, Вили Вайскирх и Алфред Биле. С промяна на Закона за пълномощника по въпросите на отбраната през 1990 г. се предвижда възможност за избор и на неотслужили военна служба кандидати. През 1995 г. за първи път на поста пълномощник по въпросите на отбраната е избрана жена - Клер Мариенфелд. От май 2000 г. длъжността се заема от д-р Вилфред Пенер.
Така се създава една институция, която няма аналог в германската Конституция и по своя замисъл води началото си от институцията на шведския омбудсман.
Правен статус на пълномощника по въпросите на отбраната
С характеризирането му в Конституцията и федералния закон като "помощен орган към Бундестага" и "пълномощник по въпросите на отбраната" недвусмислено е определен като орган на Бундестага, т.е. той е част от законодателната власт.
Следните разпоредби уреждат принадлежността на пълномощника по въпросите на отбраната:
• Бундестагът и парламентарната комисия по отбрана имат право - разбира се в определени граници, да дават указания на пълномощника към федералния парламент по въпросите на отбраната.
• За пълномощник по въпросите на отбраната не може да бъде избрано лице, което е било разследвано от парламентарната комисия по отбраната.
• Пълномощникът по въпросите на отбраната се отчита пред парламента.
• Бундестагът и парламентарната комисия по отбраната могат по всяко време да изискат присъствието на пълномощника по въпросите на отбраната.
Федералният министър на отбраната, който е част от изпълнителната власт, подлежи на контрол от страна на пълномощника по въпросите на отбраната. Съгласно конституционния принцип на разделение на властите министърът не може да нарежда на пълномощника по въпросите на отбраната, както и обратно - пълномощникът не може да нарежда на министъра.
Служебни отношения на пълномощника по въпросите на отбраната
Пълномощникът по въпросите на отбраната не е член на Бундестага, нито е държавен служител. Той е в публично-правни служебни отношения, регламентирани със Закона за пълномощника на Бундестага по въпросите на отбраната.
По време на своя мандат пълномощникът няма право да заема друга платена длъжност, да упражнява друга професия, както и да осъществява политическа дейност.
Пълномощникът по въпросите на отбраната се избира от Бундестага с тайно гласуване. Предложения могат да правят комисията по отбраната, както и парламентарните групи.
За Пълномощник на Бундестага по въпросите на отбраната може да бъде избран всеки германец/германка гражданин на Германия, който е навършил 35 години. Знанията, придобити като войник не могат да бъдат формална предпоставка за избор. Не е задължително кандидатът да е отслужил военна служба в армията (след поправка в закона през 1990 г.).
След назначаването му от председателя на Бундестага, избраният пълномощник по въпросите на отбраната полага клетва пред Бундестага. Той встъпва в длъжност след връчване на заповед за назначение, а ако клетвата е била положена предварително - след нейното полагане.
Мандатът на пълномощника по въпросите на отбраната е 5 годишен, т.е. с 1 година повече от този на парламента. Така се гарантира неговата независимост от избиращия го орган. Не се предвиждат ограничения в броя на мандатите.
Мандатът на пълномощника по въпросите на отбраната се прекратява след изтичането му, при смърт, при отзоваване от федералния парламент и по собствено желание.
Задължения на пълномощника, предвидени в закона
Конституцията възлага на пълномощника по въпросите на отбраната да следи за спазване на основните права и да бъде помощен орган на Бундестага при упражняването на парламентарен контрол.
Правомощията на пълномощника са детайлно описани в Закона за пълномощника на Бундестага по въпросите на отбраната. Пълномощникът предприема действия, когато узнае обстоятелства, свързани с нарушаване на основните права на войниците или с нарушения на принципите на вътрешното командване. (Понятието войник се използва за лица от мъжки и женски пол).
"Основни права на войниците" и "Основни принципи на вътрешното командване" са понятията, които определят кръга на компетенциите на пълномощника по въпросите на отбраната и обхвата и съдържанието на парламентарния контрол.
Правомощията на пълномощника не се ограничават с контрол върху въоръжените сили по указание на федералния парламент. Пълномощникът изпълнява ролята на особена инстанция по петициите и всеки войник има право да се обърне непосредствено към него, без да спазва установената в армията йерархия.
Основни права на войниците
Понятието "Основни права на войниците" обхваща основните права, гарантирани от Конституцията. Всеки войник е в йерархически отношения, основани на принципа на заповедта и подчинението, който се характеризира с конфликт между свободата и другите права на всеки войник от една страна, и специфичните изисквания, характерни за военната служба, от друга. Основен конституционен принцип е гарантиране на гражданските права и свободи и на войниците, независимо от това дали са на наборна военна служба или са професионални военнослужещи. Войникът е гражданин на държавата, но гражданин в униформа.
В рамките на Конституцията и доколкото военната служба изисква това, правата на войниците могат да бъдат ограничавани, но само със закон. Следните принципи са в сила за войниците:
• Универсалният принцип за зачитане и закрила на човешкото достойнство. Войникът не може да бъде унижаван, например, по време на трудното обучение в армията.
• Основното право на свободно изразяване на мнения. Свободата на мнение може да бъде ограничена поради оперативното функциониране на въоръжените сили. На войника обаче не може да му бъде отнето, например, правото на участие в политическа дейност извън военната служба.
• Основното право на правна защита срещу неправомерни действия от страна на държавата. Войникът, както и всеки друг гражданин, при подобни случаи, може да потърси защита в съда.
Основни принципи на вътрешното командване
При изграждането на Бундесвера с понятието "принципи на вътрешното командване" се свързва концепция за реформа във въоръжените сили, отграничаваща се от предишните традиции.
С това понятие, без да го дефинира, си послужи и Законът за пълномощника на Бундестага по въпросите на отбраната. До неотдавна оживено се дискутират същността и обхватът на вътрешното командване. В хода на дискусията се стига до включването на основните принципи на вътрешното командване в основната концепция за вътрешния ред в Бундесвера, за самия Бундесвер, а също и за интегрирането на въоръжените сили в държавата и обществото.
Вътрешните отношения във въоръжените сили трябва да са изградени върху съвременните принципи за управление на човешките ресурси. Вътрешното командване трябва да изглажда или да помага за решаването на конфликтите, които възникват между индивидуалните права и свободи на гражданите от една страна, и военните задължения на войниците, от друга. По своята същност и форма поведението на командирите към войниците трябва да се основава на зачитане на човешкото достойнство като основа на конституционноустановения ред и в същото време да отчита състоянието на политическото, общественото и социалното развитие на Федерална Република Германия, както и настъпващите промени във военно-техническата област. Вътрешното командване се проявява "в ръководството и обучението, в прилагането на дисциплинарната власт, в политическото обучение и осведомяване на военнослужещите, в поощряването и човешката загриженост, в задружния живот извън казармата". (Граф фон Бодисен, духовен баща на концепцията за реформата, 10.01.1953 г.)
Допълнително изискване към съвременното ръководство на човешки ресурси в условията на военното ежедневие - организационни форми, основни принципи на ръководство на хора, подходяща инфраструктура - е хората да са защитени като самостоятелни и отговорни личности.
В отношенията си с/към външния свят въоръжените сили като институция и войниците като индивиди, както всички останали, трябва да намерят своето място в установения държавен и обществен ред. Те трябва да бъдат възприемани и на тях да се гледа като на съставна част от цялото общество. Това ще намали безпокойството в обществото, че въоръжените сили могат да съществуват сами за себе си, да се превърнат в "държава в държавата" - опасност, която всяка армия носи латентно в себе си.
Дискусията в Бундесвера по понятието вътрешно командване приключва през февруари 1993 г. с приемането на наредба 10/1 "Вътрешно командване", в която е залегнала описаната концепция за вътрешно командване.
Цели на вътрешното командване са:
• Политически и правно да опосреди консолидирането на военната служба и да направи понятен и ясен нейния смисъл.
• Да поощрява социалната интеграция на Бундесвера и служещите войници, а също така и възприемането на задачите на Бундесвера от обществото.
• Да укрепва готовността на войниците за добросъвестно изпълнение на техния дълг и да запазва дисциплината и сплотеността им.
• Да формира вътрешния ред на въоръжените сили при спазване на човешкото им достойнство в съответствие с правовия ред и изискванията за ефикасно изпълнение на задачите.
В поредица от закони, наредби и служебни разпоредби е определено какво конкретно означава вътрешно командване във военното ежедневие и каква е неговата цел преди всичко.
Определящ в тази насока е Законът за военнослужещия, в който са определени правата и задълженията на войниците, и особено в качеството им на командири и подчинени. Вътрешното командване обаче не се изчерпва само с конкретното прилагане на съществуващите предписания и това с особена сила важи за поведението на командирите към техните подчинени във войнишкото ежедневие. Подчинените трябва да бъдат командвани не само по буквата на закона, но и със"сърце и разум". Войниците като граждани в униформа са свободни личности, които действат като високоотговорни граждани и се отнасят към изпълнението на своите задължения съзнателно. От тях не се изисква сляпо подчинение, а подчинение по убеждение.
Служебни права
За изпълнение на неговите конституционни задължения, на пълномощника по въпросите на отбраната законът предоставя правото на информация и правото на инициатива.
Право на информация
Пълномощникът по въпросите на отбраната има право на информация и достъп до документи на Федералния министър на отбраната и подчинените му служби. Това му дава възможност при обработката на данни да изисква от войсковата част и от другите служби да извършат проверка на дадени случаи, да вземат отношение по резултата от проверката и да предоставят необходимата документация. Правото на информация за него и неговите сътрудници е основа за събиране на данни и осъществяване на контакти по служебни въпроси с Федералния министър на отбраната.
При прилагане на парламентарни указания и разследване на сведения, които се отнасят до оплаквания от страна на подателя, пълномощникът по въпросите на отбраната може да изслушва както свидетели, така и вещи лица.
Пълномощникът по въпросите на отбраната може по всяко време и без предварително оповестяване да посещава всички войскови части, щабове, административни служби на Бундесвера. Това право е предоставено лично на пълномощника по въпросите на отбраната.
При посещенията си на войскови части пълномощникът по въпросите на отбраната в лични разговори с войниците може да добива лични впечатления и си изгражда правдива картина за вътрешното състояние на Бундесвера. Така той получава сведения за някои трудности в ежедневието на войсковите части, а също и за исканията и грижите на войниците, които са посочени в жалбите им непълно или изобщо липсват. Като предава своите констатации непосредствено на Федералния министър на отбраната пълномощникът по въпросите на отбраната може да действа превантивно.
Правото на информация обхваща и правото да се изискват доклади за наличието на дисциплинарно насилие във въоръжените сили, както и присъствието на пълномощника по въпросите на отбраната в наказателно-дисциплинарни процедури като процесуален наблюдател.
Право на инициатива
Пълномощникът по въпросите на отбраната може да препоръча на компетентните органи да уредят определени случаи. След привършване на дадена проверка, при която е било установено погрешно поведение или недостатъци, той може да отправи молба до компетентните органи да бъдат взети мерки за избягване на бъдещи рецидиви.
Освен това той може да предостави даден случай на институцията, която е компетентна да провежда определено наказателно или дисциплинарно производство. Като използва правото на инициатива пълномощникът по въпросите на отбраната оказва съдействие на вътрешното командване на войсковите части. Предложенията му нямат характер на указания или заповеди. Ограничаването на правото на информация и правото на инициатива на пълномощника по въпросите на отбраната може да доведе до убеждението че възможностите му за влияние са ограничени. Практиката обаче показва друго. Съществуването на независим парламентарен пълномощник, когото всеки войник - от редника до генерала - може да потърси по телефона, дава положителен пример за поведението на началниците. За това допринася особено разпростирането на пълномощията на пълномощника по въпросите на отбраната до висшестоящи органи, вкл. до Федералния министър на отбраната и възможността да запознае парламента с констатираните недостатъци в годишния доклад и в специалните доклади. Възможностите за влияние на пълномощника по въпросите на отбраната се дължат не толкова на регламентиран задължителен авторитет, а на тежестта на морала, от която споменатите институции трудно биха се освободили.
Пълномощникът по въпросите на отбраната като петиционна инстанция за войниците
Всеки войник има право да се обърне към пълномощника по въпросите на отбраната самостоятелно и без да спазва служебната йерархия и без да е обвързан със срокове - може да доведе до знанието на пълномощника всичко, което счита за неправилно и несправедливо. За разлика от общия ред за подаване на жалби, при обжалване в сферата на отбраната не е необходимо да се подаде такава жалба. Сведенията могат да се отнасят до цялата палитра от служебни, лични и социални проблеми на военния живот, към които спадат обширни области на човешките взаимоотношения (напр. права и задължения на войниците, стил на ръководство и поведение на началниците, военно обучение, прилагане на дисциплинарното право, право на жалби, както и право на участие, определяне срока на служба), личното ръководство на професионалните войници и временно служащите (напр. въпроси на кариерата, премествания, командировки, оценка), лични въпроси на подлежащите на военна служба (напр. мобилизация, място и вид на прилагане, уволнение), въпроси на здравните грижи, настаняване, облеклото, подпомагането, но също така и правото на заплащане, както и служебното снабдяване. Не се изисква войникът да докладва лично своята жалба на пълномощника по въпросите на отбраната. Към него, с молба в полза на войника, могат да се обърнат приятели, доверени лица или членове на семейството. Много съпруги на войници отправят молби за семейните трудности, произтичащи от службата на съпрузите им. Преди извършване на проверка на случая се взема съгласието на войника.
Всички войници биват запознавани, при първоначалното им обучение и по-късно след преместването им в определено подразделение, със задачите и правата на пълномощника по въпросите на отбраната. Войникът не трябва заради това, че се е обърнал към пълномощника по въпросите на отбраната да бъде служебно дисциплинарно наказван или ощетяван. Той има право да отправя петиции. Това право естествено не се отнася за твърдения, умишлено неотговарящи на истината, или пък такива с оскърбителен или клеветнически характер. В такива случаи молителят носи дисциплинарна и съдебна отговорност. Разбира се при предявяването на искания се имат предвид широките граници на допустимото изказване на мнение. Отправящият петицията има право да открие сърцето си в нея и поради това не трябва да бъде ощетяван. При наличие в нея на преувеличения и прибързани заключения, той трябва да бъде защитен както когато заявленията са писани под влияние на емоции.
Цивилни сътрудници на Бундесвера не могат да се обръщат с петиция към пълномощника по въпросите на отбраната. Разбира се, случаите, станали достояние чрез тях могат да бъдат повод за пълномощника по въпросите на отбраната да започне да действа. Същото важи и за сведения, получени от лица извън Бундесвера.
Процедурата за подаване на молба е следната:
Пълномощникът по въпросите на отбраната проверява дали случаят, описан в дадена молба, може да се третира като нарушение на основните права на войниците или правилата на вътрешния ред. Ако случаят е такъв, пълномощникът се обръща към службите от ресора на Федералния министър на отбраната с молба да вземат отношение, което би спомогнало за безпристрастно, справедливо и бързо обработване на молбата, а в определени случаи за отстраняване на недостатъците. При заявления, засягащи отношенията началници - подчинени във войскова част, това в повечето случаи се решава на ниво батальон. При съдебно заплетени или важни случаи, по принцип се ангажира и дивизията.
След като необходимите становища и заключения от проучването са представени, се проверява дали решенията са справедливи, дали доказателствата са преценени правилно, дали изложението е оценено законосъобразно, и дали погрешното поведение е съответно санкционирано. Ако това е така, на подалия петицията се съобщава резултата от проверката. Войсковата част получава копие от заключителния документ.
В преобладаващия брой случаи извършените проучвания и представените становища отговарят на поставените от пълномощника по въпросите на отбраната изисквания. Въпреки това има множество случаи, при които на друг висшестоящ орган се възлага да извърши повторна проверка и да представи самостоятелно становище. В редки случаи по въпроси, които имат принципно или особено политическо значение, лицето за контакт на първо място естествено е пълномощникът по въпросите на отбраната.
Ако при подаване на молбата е налице висящ военен, дисциплинарен, наказателен или административен спор, то според постоянната практика на пълномощника по въпросите на отбраната той, спазвайки основния принцип за разделение на властите, не се намесва с преценка. Той спира собствените си разследвания, докато спорът не бъде решен окончателно. Възможни са изключения, ако по повод на конкретен случай могат да се изкажат съображения и да се направят заключения, които излизат извън неговите рамки.
Поемането на двете функции - орган за контрол върху въоръжените сили и петиционна инстанция за войниците - разбира се не винаги е безконфликтно. Като контролен орган пълномощникът по въпросите на отбраната е задължен да следи спазването на правото и закона. Може обаче да се каже, че спазването на разпоредбите, които трябва да гарантират готовността за действие на въоръжените сили, биха могли да бъдат в противоречие с индивидуалните интереси на отделния молител.
Годишен доклад на пълномощника по въпросите на отбраната
Военният защитник е задължен да представи общ доклад (годишен доклад) за календарната година. Към съдържанието на доклада не са поставени подробни изисквания. То се предопределя от задълженията на пълномощника, предоставени му от Конституцията, а именно да бъде едновременно контролен орган и петиционна инстанция за войниците. Затова в доклада се обръща внимание на негативни явления във въоръжените сили и се възприема най-вече като "доклад за недостатъците". Това не е доклад за общото състояние на Бундесвера.
Парламентарният контрол - наред с осъществяването на надзор за спазването на правото и законите от изпълнителната власт - има за цел да запознае парламента с неуредици и грешки в развитието и да го мотивира за политически действия. Съгласно това разбиране, изложенията в годишните доклади на пълномощника по въпросите на отбраната наред с информацията за нарушенията на основните права и правилника за вътрешния ред, извършени от началници и служебни инстанции, съдържат и подробно описание на общите рамкови условия за въоръжените сили и военната служба. Освен това има и важни указания за влиянието на съществуващи законови и други разпоредби дотолкова, доколкото те засягат принципите на вътрешното командване. Така че този доклад играе за парламента и ролята на система за ранно предупреждение. Поради характера на проблематиката, докладът винаги има политически и парламентарен аспект.
Така оформените доклади се използват от парламента и най-вече от комисията по отбраната като основа за консултации и решения за вътрешното развитие на Бундесвера. Годишните доклади допринасят за това да привлекат вниманието на парламента към особените искания и грижите на отделните войници и същевременно да подпомогнат управлението на въоръжените сили. Така чрез своите доклади пълномощникът по въпросите на отбраната се превръща от критичен контрольор в един вид свързващо звено между войниците и Бундестага.
Годишният доклад отдавна намира признание сред медиите. Представянето му прави исканията и проблемите на Бундесвера достояние на широката общественост и изисква разбиране за необходимите мерки за решаване на тези проблеми. Едновременно с това годишният доклад е в центъра на вниманието на парламента.
Представянето с доклада на негативните явления и процеси във въоръжените сили крие в себе си опасността информацията за Бундесвера да бъде отразена в медиите едностранчиво негативно, а в определени случаи само като сензация. Това все пак не може да бъде причина за пълномощника по въпросите на отбраната, противно на повелята на закона, да се откаже от обширно, правдоподобно излагане на своите констатации. Освен това основният закон е предоставил на медиите големи свободи по отношение на този доклад в интерес на свободната демократична Конституция. Отделни необективни отражения в медиите трябва да се разглеждат като цена за наличието на такава една Конституция.
Адресат на годишния доклад е парламентът. Докладът се предава през първото тримесечие на всяка година на Бундестага и се публикува като негово печатно издание. Непосредствено след това докладът се разпространява във войсковите части. Председателят предава доклада на комисията по отбрана, която изисква от Федералния министър на отбраната да вземе отношение. Когато той изрази позиция, докладът се обсъжда в комисията по отбрана, при което Федералният министър на отбраната и пълномощникът по въпросите на отбраната могат да изяснят и допълнят своите становища.
Консултациите приключват с доклад на комисията по отбрана и една заключителна препоръка, която се предава на пленума за открито обсъждане и вземане на решения. При тези обсъждания се дава дума на пълномощника по въпросите на отбраната, ако това бъде поискано от някоя фракция или от пет на сто от присъстващите членове на Германския Бундестаг.
При оценката на годишния доклад Федералният министър на отбраната се застъпва за вземане на мерки, които са необходими за отстраняване на недостатъците, констатирани от пълномощника по въпросите на отбраната. Парламентът трябва да бъде информиран до една година след това за осъществяването на тези мерки.
Петиция до пълномощника по въпросите на отбраната и други възможности за защита на правата
Молбата до пълномощника по въпросите на отбраната не изключва възможността войникът да използва и други възможности за защита на правата си, като например рапорти, жалби според Правилника за подаване на жалбите във въоръжените сили, молба до парламентарната комисия по петиции. За молба до пълномощника по въпросите на отбраната няма срокове каквито например са предвидени в Правилника за подаване на жалби във въоръжените сили. Затова войникът трябва да спазва законните срокове, особено за дисциплинарните и административните дела, ако не иска да загуби своите формални възможности да защити правата си.
Възможността войникът да предизвика парламентарна проверка по даден сигнал чрез подаване на молба както до комисията по петиции, така и до пълномощника по въпросите на отбраната, изисква сътрудничество между двете служби. То е регламентирано в специални принципи за процедурата и методите на работа. За да се избягнат дублиране в работата и противоречиви решения, в тях се предвижда взаимно информиране. Ако комисията по петиции и пълномощникът по въпросите на отбраната се занимават с един и същи случай, пълномощникът има предимство при извършване на проучването.
Служба на пълномощника по въпросите на отбраната
Пълномощник на Германския Бундестаг по въпросите на отбраната
Площад на Републиката
11011 Берлин, Германия
wehrbeauftragter@bundestag.de
tel. 0049 30-7261 600
fax 0049 30-7261 60283
При създаването на институцията се изходи от това, че един малък персонален работен щаб би бил достатъчен, за да бъде пълномощникът по въпросите на отбраната в състояние да изпълнява служебните си задължения. На базата на бързо растящия брой молби службата скоро трябваше да бъде кадрово подсилена. Само така пълномощникът по въпросите на отбраната би бил в състояние да се справи със задачата си да осъществява парламентарен контрол спрямо такава голяма организация каквато е Бундесверът.
Понастоящем службата се състои от 50 сътрудници, от които около 2/3 заемат висши постове и непосредствено се занимават със специализирани проучвания.
Сътрудниците на пълномощника по въпросите на отбраната се причисляват към ръководството на Германския Бундестаг и формират отдел "Пълномощник на Германския Бундестаг по въпросите на отбраната". Персонално те са подчинени на пълномощника по въпросите на отбраната, служебно - на директор при Германския Бундестаг в качеството му на шеф на администрацията на Бундестага.
Отделът на пълномощника по въпросите на отбраната съобразно организационните принципи и структура по дирекции по сфери на дейност, чийто брой и компетентност са съобразени със съответните задачи. Понастоящем има пет дирекции.
Извлечение от Основния закон на Федерална република Германия
Член 17 (Право на петиции)
Всеки има право самостоятелно или съвместно с други лица да подава писмени молби или жалби до съответните компетентни органи и до народното представителство.
Член 17а (Ограничаване на отделни основни права чрез закони за целите на отбраната и заместването на военната служба чрез други форми на служба)
(1) Законите на военната служба и заместването й с други форми на служба може да предвиждат ограничения на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнението устно, писмено и чрез изображение (чл.5 ал. 1, изр.1, първата половина) и правото на петиции (чл.17), доколкото то предоставя правото да се подават молби и жалби съвместно с други лица по отношение на служещите във въоръжените сили и отбиващите друг вид служба вместо въоръжената за периода на мобилизацията им.
(2) Законите относно отбраната, в това число и защитата на цивилното население, може да предвиждат ограничения на основните права на свободно движение (чл.11) и на неприкосновеност на жилището (чл.13).
Член 45б (Пълномощник по въпросите на отбраната)
За защита на основните права и като помощен орган на Бундестага при упражняването на парламентарен контрол се назначава пълномощник на Бундестага по въпросите на отбраната. Подробностите се уреждат с федерален закон.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
