|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Транспорт, контрабанда и организирана престъпност
|
| |
Кръгла маса
Хотел София Балкан
14 октомври, 2004
Изказване на Тихомир Безлов, Анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
Бих искал да се спра на една специфика на организираната престъпност, която се занимава с митнически измами, контрабанда и данъчни нарушения.
Сигурно си спомняте – миналата година Центърът предложи един анализ на наркопазара в България и тогава, за наше голямо учудване, специално за такива големи градове като София, имаме една многостепенна йерархизирана система, в която за град като София имаше пет нива, като се започне от уличния пласьор, който продаваше на между 25-30 човека на улицата, преминавайки през неговия снабдител, стигайки до неговите шефове на райони и накрая завършвайки с шефовете на града. Подобна йерархична структурна – това е типична класическа структура, описана в много криминални учебници – не можем да намерим при граничните нарушения.
Виждате един опит да си представим как изглежда горе-долу начинът, по който работи организираната престъпност по граничните пунктове и по вътрешните митници. Типът, който се използва, е т. нар. мрежа, т.е. различни групи свързани постоянно или временно, в зависимост от конюнктурата, осъществяват дадена операция, дадена схема. След осъществяването на тази схема тя може да се разпадне. Но тази мрежа дава едно изключително предимство – гъвкавост и адаптивност към променящата се ситуация на българските граници. От огромното количество информация, която има за начина, по който функционира организираната престъпност по границите, се опитахме да сглобим един модел – с всички условности и известно огрубяване, но по наше мнение това е начинът, по който функционира организираната престъпност. Искам да дам два примера за това как работи тази мрежа. Първият е свързан с турския и китайския сив внос или на жаргон турското карго и китайското карго, както му казват митничари, търговци и полицаи.
Турското карго ще разгледам като първо, защото то е структуроопределящо, създало е българската инфраструктура на организираната престъпност. Всички, които следим темата за границата, митниците, данъчните нарушения, си спомняме една фигура, появила се по българските граници веднага след началото на прехода 1989 г. – институцията, както някои митничари и полицейски офицери я наричат “водачки”. Това е един изключително интересен вид посредник, който възниква в резултат на бума на куфарната търговия към Турция и проблема, който имат куфарните търговци да преминават турската граница. През тези ранни години – 89-90 година – тази фигура, забележете преди всичко в женски род, “водачките”, се появява по българските граници и те започват да осигуряват преминаването през границата, най-вече преминаването през турските гранични служби. Но те се занимават и с цялостната логистика на обслужването на куфарните търговци – като се започне от организирането на групата, наемането на автобуса, осигуряването на хотела, осигуряването на магазините и складовете, откъдето се пазарува. Тази институция работи по следния начин – 30-40 български куфарни търговци в един автобус със своите сакове и чували успяват да преминат през границата, плащайки за цялостната услуга на въпросната фигура на водачките. Една, две години по-късно започват да се развиват т. нар. “складов- пазари” – всички знаем за Илиянци, за пазара в Димитровград. Тези посредници бързо започват да преминават към уголемяване на пратките – микробуси, камиони, камионетки – и съответно осигуряване на редовни линии до съответните складове-пазари.
Разбира се, организираната престъпност, която в този момент възниква – първите силови охранители – бързо оценяват възможността, която генерира турското карго и заедно с югоембаргото това се превръща в един от основните източници на доход. В средата на 90-те години вече има 30-40 такива складове-пазари, които вече се контролират от организираната престъпност. Как става това – в рамките на няколко месеца започват нападения срещу превозите, унищожаване на стока и търговците започват да търсят помощта на тези силови охранители. Знаете, че през 95-96 година тези охранителски фирми се превръщат в т. нар. силови застрахователи, те вече си поделят пазара, през този период сме свидетели на няколко войни при поделянето на тези канали, за да дойде 97-98 година, когато тези мрежи започват да се фрагментират, местните силови групи си преразпределят турските стоки като пазар, опитват се вече да не бъдат толкова брутални, да избягват насилието когато е възможно. Историята с турските стоки продължава и днес, като все повече този поток от турски стоки започва да се опитва да легализира своя внос, все по-висока е стойността, по която внасят. Но същите тези водачки, които започват през 90-та година може да се срещнат, разбира се в по-малък брой, на българо-турската граница.
Искам да поставя един акцент на една особена година – 2001 - когато за кратко пазарът на турски стоки е поставен под монопол и целият поток се отчита при един човек – ще намерите детайлно описание на това как се е случило това. Става дума за Косьо Самоковеца – описано е в подробности, както и помощта, която получава от тогавашната администрация.
В средата на 90-те години се появява един друг изключително доходоносен поток от стоки – т.нар. китайски внос или китайско карго, както се казва на жаргон. Китайските търговци, които влизат в страната, много бързо оценяват, че трябва да използват инфраструктурата, която е създало турското карго. Няколко думи за това как функционира китайското карго по това време. Те успяват да се договорят да бъдат допуснати до складовете-пазари, преди всичко Илиянци, успяват да получат физическа защита срещу съответните плащания, и започват да се конкурират с турското и арабско карго, казано най-условно.
Няма да се спирам на еволюцията на китайското карго, бих се спрял по-подробно на схемите, които са интересни от наша гледна точка. Какво представлява китайския внос? От много интервюта с много различни участници в този процес ние регистрирахме една особена структура – ядрото, генераторът на този сив внос е една значима група китайски семейства. Тези китайски семейства се делят на две групи – едно ядро от между 8-10 големи китайски семейства, с най-големи обеми, които успяват да поръчат, и една периферия. Искам да кажа, че българските вносители, които оперират с китайски стоки, работят по по-различен начин. Тази група от китайски търговци имат добри отношения в континентален Китай - семейни и родови връзки – и начинът, по който се действа е следният: поръчва се стоката, документите за собствеността идват по експресна поща, корабът с контейнерите тръгва в този момент и в момента, в който тази уговорка вече е направена – няма да се спирам на начина, по който се плаща – китайският търговец се обръща към т. нар. посредници, български посредници. Открихме две групи посредници – т.нар. “големи”, двама-трима в историята (Ники Китаеца, Китайският доктор) и през тях преминава между 60 и 70% от китайското карго. Следва една втора група, по-дребни посредници, условно ги наричаме брокери, защото работят в мрежа, изключително гъвкави са, много бързо се приспособяват към промените. Отношенията към тези посредници са напълно конкурентни, разбира се в рамките на един затворен пазар. Въпросният китайски търговец се опитва да договори цената, след като договори цената предава документа за собственост и нататък започва една процедура, която в крайна сметка внася нещо напълно легално и като че ли няма нарушение на закона, но бюджетът действителност губи огромни средства имайки предвид обемите на китайския внос.
Какво се случва по-нататък? Въпросните посредници активират своята мрежа, която включва спедиторски фирми или фирми, които организират формалностите, често фирми от по 1-2 човека, често нямат офиси, дори някои от тях не са регистрирани. Те трябва да извършат цялата документална обработка и стартиране на процеса. Обръщат се към съответната спедиторска или транспортна фирма, която трябва да вземе, най-често китайската стока от Солун и да я прекара през Кулата до някоя вътрешна митница. Последни в тази условна йерархия са т. нар. декларатори - това са хора, на които ще се напише името, че представят фирмата. Искам да кажа нещо за фирмите, които намират тези посредници – обикновено това са фиктивни фирми, които работят за определен период от време, често регистрирани на различни социални групи – роми, пенсионери, студенти. Именно там се записва името на въпросните декларатори като представители на тази фирма. След като се извърши натоварването въпросните посредници имат задача да осигурят безпроблемното доставяне на стоката до там, където иска китайският търговец – обикновено околностите на Илиянци или някой друг склад-пазар.
Проблемите по външна граница или вътрешна митница обикновено са грижа на посредника и това, което той прави е да се договори с китайския търговец за определен обем от сумата, в която той си включва разходите за услугите, които трябва да направи по границата, транспорта и т.н.
Искам да обърна внимание на следното нещо – проблемът с китайския внос е световен проблем. Европейският съюз се опитва да се бори с този проблем, засега безуспешно. Подобни проблеми имат и САЩ. В Мексико напр. 65% от сивия внос е китайски и интересното е че влиза през САЩ. Т. е. борбата срещу сивия китайски внос е нещо много сложно и много трудно. Както видяхте, в цялата схема няма нищо незаконно. Това, което агенция “Митници” опитва да направи, е да повиши минималната цена, по която се обмитяват китайските стоки – виждате на графиката как е нараствала цената през последните три години. Но този натиск за повишаване на минималните цени и повишаване на дохода от бюджета води до друг проблем. Сигурно си спомняте последните събития с вноса на китайски стоки, маскирани като строителни материали през Кулата и Калотина – известния случай с Ники Пилето. Проблемът да се мине към такъв чисто черен внос какъв е – повишаването на минималната цена на китайските стоки води до повишаване на тяхната цена на българския пазар, което означава, че при ниска покупателна способност на населението целият този най-нисък ценови сектор остава непокрит, т.е. той става изключително привлекателен и започва да си струва риска да внасяте на черно.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
