|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Бележки
на Центъра за изследване на демокрацията
по двата законопроекта за правата и задълженията на пациента
(№ 554-01-19 и № 554-01-37) в частите за установяване на институцията здравен омбудсман
|
| |
1. Общи бележки
Двата законопроекта за правата и задълженията на пациента (№ 554-01-19 и № 554-01-37), внесени в 40-тото Народно събрание, предвиждат въвеждането на институцията здравен омбудсман като един от механизмите за защита на правата на пациентите.
Към съответната уредба на здравния омбудсман и в двата законопроекта могат да се отправят редица общи бележки и коментари.
Като общи слабости по отношение на уредбата на институцията здравен омбудсман могат да бъдат посочени следните:
- Липсват уредени процедури за избор и/или назначаване на здравния омбудсман, за финансирането на неговата дейност, съответно за освобождаването му от длъжност и т.н.. Така създаването на здравни омбудсмани се превръща в една неясна възможност както от гледна точка на установяването им, така и на съществуването им.
- Не е предвидена никаква възможност за взаимодействие и сътрудничество с националния омбудсман, нито каквото и да е разграничение на правомощията на здравните омбудсмани от тези на националния. Това би създало възможности за възникване на разнопосочни действия и противоречиви практики, би довело и до разпиляване на твърде много ресурси.
- Паралелно с разпоредбите за въвеждане на здравен омбудсман се предвижда специализирани неправителствени организации да защитават правата на пациентите, без да е регламентирано съотношението между техните компетенции. Така например на неправителствените организации се предоставят типични за институцията на омбудсмана правомощия като получаването на молби и извършване на действия по собствена инициатива. Подобна дейност на неправителствените организации не би следвало да бъде институционализирана законодателно. Те са юридически лица на частното право и могат да работят в тази сфера единствено на доброволни начала и по начин, който те смятат за подходящ. С оглед на това, те не могат да заместят една институция като омбудсмана, която спазва определени правила и процедури и чието основно предназначение е да защитава правата и свободите на гражданите като цяло или на определена група.
2. Бележки по Законопроект за правата и задълженията на пациента № 554-01-19, внесен от Радослав Гайдарски и група н.п.
Глава девета “Органи за защита на пациента”
…
Раздел II
Здравен омбудсман
Чл.161 (1) Системата на омбудсмана дава възможност на пациента да получи помощ при формулирането на своята жалба.
(2) Омбудсмана функционира, като посредник, ако това е възможно, но в повечето случаи действа като адвокат или юрист.
(3) Омбудсманът изисква информация от засегнатите лекари, кани медицински експерти за оценка качеството на здравното обслужване, уведомява централните здравни органи, като ги приканва да разследват жалбите срещу медицински кадри и съветва пациента да си наеме адвокат.
...
Омбудсманът е институция, до която се отправят жалби, тъй като основното му предназначение е да гарантира по-ефективно правата и свободите на гражданите в отношенията им с администрацията, като прeдлага вземането на мерки за преустановяването на накърняването на права, за възстановяването на причинени щети и за създаване на условия за безпрепятствено и ефикасно осъществяване на правата и свободите. Той в никакъв случай не е система, която помага да се формулират жалби, както e определен в чл.161 ал.1. Би следвало по-скоро да се определи в каква институционална система той ще се назначава и функционира – в изпълнителната власт, като парламентарна институция или на доброволни начала.
Ако като главна функция на здравния омбудсман се предвижда посредничеството, както е отбелязано в ал. 2 на чл. 161, трябва подробно да се регламентира в какви спорове той може да посредничи, при спазването на какви процедури следва да става това и т.н.
В разрез със същността и основното предназначение на институцията омбудсман е предвидената възможност той да действа като адвокат или юрист В сравнителноправен аспект, няма институция от типа на омбудсмана, независимо обща или специализирана, която да има правомощие да представлява лицата, чиито права защитава, пред съд. Още повече, че “юрист” не е професия, а образователна квалификация; за упражняването на адвокатска професия е необходимо юридическо образование и наличието на редица допълнителни условия. Преобладаващата практика по света не включва такива изисквания за омбудсмана.
Не са уредени въпросите относно начина на конституиране на институцията и статуса й. Употребата на единствено число в текста на чл. 161 предполага, че става въпрос за еднолична и централизирана институция, но не е ясно кой е органът, който следва да я избере/назначи, за какъв срок, как ще отчита дейността си и как ще бъде финансирана.
Неуреден остава и въпросът за мястото на здравния омбудсман в системата на здравеопазването и отношенията му с другите органи и институции в тази система - Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и териториалните й подразделения, съсловните организации на лекари и стоматолози и др. Не са уредени и взаимоотношенията му с Националния съвет по етика и права на пациента, чието създаване се предвижда в раздел III на същата глава като още един механизъм за защита на правата на пациентите.
Не са предвидени никакви критерии за лицето, което би заело длъжността – изисквания за подходящо образование (медицинско, юридическо, публична администрация и др.), съответен опит, познания в областта на здравния мениджмънт, никакви ограничения и условия като например несъвместимост със заемането на други длъжности в сферата на здравеопазването, за да се избегне евентуален конфликт на интереси и др.
Няма яснота по каква процедура омбудсманът ще осъществява своите правомощия. Краткото изброяване в ал. 3 не изчерпва възможните действия на омбудсмана, нито дава представа за начина, по който те ще се осъществяват. Наред с липсата на уредба на процедура по разследването на жалби и сигнали, липсва и нормативна възможност омбудсманът да отправя предложения и препоръки до съответните органи с оглед отстраняване на предпоставките за нарушаване на права и свободи и подобряване работата на администрацията в сферата на здравеопазването.
Нито в глава девета, нито в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е предвидено задължение за приемане на правила за организацията и дейността на здравния омбудсман, които да доразвият оскъдната уредба на институцията и да създадат възможности за ефективната й работа.
3. Бележки по Законопроект за правата и задълженията на пациента № 554-01-37, внесен от Атанас Щерев и група н.п.
Глава трета
...
Раздел ІІ
Защита на правата на пациента в лечебното заведение
(Здравен омбудсман)
Чл. 51 (1) Всеки пациент има право на защита на своите права като такъв в лечебното заведение, в което получава медицинска помощ.
(2) Защитата на правата и интересите на пациентите в лечебните заведения се осъществява от защитник на правата на пациента в съответното лечебно заведение - здравен омбудсман.
(3) Защитникът по ал. 2 се осъществява от лице с медицинско, психологическо, педагогическо или образование в областта на социалните науки.
(4) Защитникът по ал. 2 изпълнява дейности по:
1. предоставяне на информация на пациентите по отношение на техните права като такива;
2. оценка на достатъчността и качеството на предоставяните им медицински услуги;
3. зачитане на личното достойнството на пациента;
4. проследяване на спазването на реда и условията на закона за достъпа и предоставянето на медицинска информация на пациента и на други лица;
5. консултира пациента относно наличието и степента на нарушаване на неговите права и възможностите за тяхната защита;
(5) При установяване на нарушаване на правата на пациента, според тежестта на това нарушение, здравният омбудсман сезира ръководството на лечебното заведение, съответно РЦЗ или РЗОК за проверка по сигнала и при установяване на нарушения - следи за предприетите действия за отстраняването и им и санкционирането на отговорните лица.
...
Както и в законопроект № 554-01-19, тук също са предвидени два паралелни механизма за защита на правата на пациентите – чрез специализирани организации и чрез институцията здравен омбудсман. За разлика от предходния обаче, този законопроект предвижда здравен омбудсман в отделните/всички лечебни заведения.
Mоже би по този начин за конкретния омбудсман би било по-лесно да обработва получените жалби и сигнали и да провежда разследванията си, тъй като ще действа в рамките на даденото лечебно заведение.
Въвеждането на подобна институция във всички лечебни заведения, особено ако се предвиди то да е задължително, ще представлява за тях значителна финансова тежест в момент, когато те и без друго изпитват финансови затруднения.
Не е регламентиран редът, по който се назначава и освобождава омбудсманът (дали това ще става от директора на съответното лечебно заведение или по друг начин) и правния статус на институцията.
Необосновани са ограниченията омбудсман да бъде лице с юридическо образование. Не са предвидени други критерии като съответен опит, несъвместимост със заемането на други длъжности в сферата на здравеопазването, за да се избегне евентуален конфликт на интереси и др.
Правомощията на омбудсмана са уредени неясно и недостатъчно изчерпателно. Не е уредена изрично възможността той сам да извършва проверки и разследвания, а е предвидено да сезира съответната РЦЗ или РЗОК. Така на практика се дублират функциите на институциите и омбудсманът в този си вид става излишен.
Няма единство в терминологията, като институцията се нарича ту здравен омбудсман, ту защитник.
4. Препоръки на Центъра за изследване на демокрацията
Чуждият опит показва, че преимуществено специализирани институции от типа на омбудсмана в сферата на здравеопазването действат на национално ниво в държави, където няма национален (парламентарен) омбудсман. Пример за това са Швейцария, Австралия, Великобритания, Израел. По-често при наличието на парламентарен омбудсман се наблюдава специализация в неговата служба чрез обособяването на специален отдел или въвеждането на заместник-омбудсман по въпросите на здравеопазването.
В България от няколко години в отделни общини действат местни обществени посредници, а през април 2005 г. е избран първият национален омбудсман, чиито правомощия включват разглеждането на всякакви жалби за нарушаване на човешки права, включително и в сферата на здравеопазването. Тъй като институцията и на местно, и на национално ниво, е нова и все още няма достатъчно натрупан опит, на този етап е трудно да се прецени доколко тя ще може да обхване и специфичните жалби в сферата на здравеопазването.
Във връзка с това, евентуалното въвеждане на специализиран здравен омбудсман се нуждае от по-задълбочени проучвания и дискусии.
Възможен междинен вариант би бил във всяко лечебно заведение да се създадат и развият вътрешни механизми за приемане и разглеждане на жалби и сигнали от пациентите. В същото време на национално ниво може да се помисли за въвеждането на институцията здравен омбудсман, или да се въведе специализация по въпросите на здравеопазването в службата на националния омбудсман.
Във всички случаи обаче парламентарният омбудсман или един бъдещ национален здравен омбудсман (ако такъв бъде създаден) би следвало да наблюдава дейността не само на лечебните заведения, но и на другите институции, които работят в тази сфера - районните центрове по здравеопазване, районните здравноосигурителни каси, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и т.н.и да може да разглежда жалби, когато те с действията или бездействията си нарушават права на гражданите.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
