|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Бележки по проектите на Закон за Търговския регистър
и Правилник за воденето и съхраняването на Търговския регистър
от Георги Станев, директор на дирекция “Информационни технологии и административни регистри” в Националния статистически институт
|
| |
БЕЛЕЖКИ
по проектите на Закон за Търговския регистър
и Правилник за воденето и съхраняването на Търговския регистър
от Георги Станев, директор на дирекция “Информационни технологии и административни регистри” в Националния статистически институт
Бележки по проекта за Закон за Търговския регистър
Представеният законопроект урежда материя, за която в момента съществува уредба в Търговския закон и в Наредба 14 за водене и съхраняване на регистрите за вписванията. Законът предвижда въвеждането на административна регистрация на търговците и клоновете им в електронен търговски регистър (ТР), който ще се води от Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието. Дефинира се регистърното производство и се въвежда нов единен идентификационен номер. Урежда се редът за издаване на справки и удостоверения, както и взаимодействието с други регистри и информационни системи.
Законът предвижда и възможността за предаването и приемането на заявления и нареждания за вписване, заличаване и обявяване по електронен път. Изграждането на ТР като национална информационна система ще позволи осъществяването на лесен и бърз достъп до вписаните в регистъра обстоятелства на държавната администрация, гражданите и бизнеса, както и унифициране на заявленията и нарежданията за вписване и заличаване на обстоятелства.
Според чл.10, ал.(2) от ЗНА обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. Съществуват обаче аргументи за уреждане на материята с отделен закон – въвеждане на регистърното производство, голям брой изменения и допълнения и промяна на органа, който води регистъра.
Възражения буди разделът единен идентификационен номер, който е заимстван от Закона за регистър Булстат. Ако бъде въведен нов номер, различен от Единния идентификационен код, той в никакъв случай няма да бъде “единен”, защото ще се определя само за част от нефизическите лица, независимо от текстовете на чл. 18-19 и §1, т. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на закона за съвпадение на структурата на ЕИН с тази на ЕИК.
Въпреки разпоредбата, че при пререгистрацията кодът по БУЛСТАТ става ЕИН на търговеца, от проектодокументите следва, че ЕИК и ЕИН са различни идентификатори – наименованията им се различават; субектите, които се идентифицират с тях са от два регистъра с различен обхват (напр. от чл. 49, ал. 1, т.3, от Правилника за воденето и съхраняването на ТР е видно, че ЕИН и ЕИК са два различни идентификатора). Тези постановки противоречат на поетите от Република България ангажименти пред Световната банка и Международния валутен фонд за въвеждането на ЕИК за всички субекти, развиващи дейност в страната и обезсмислят досегашните усилия на държавната администрация в тази насока.
Предложение: За нововписаните търговци Единния идентификационен код да се определя при вписването в Търговския регистър, след като и регистър Булстат и ТР се водят от Агенцията по вписванията. Вписването на търговците в регистър Булстат след влизането в сила на ЗТР да се извършва служебно.
Недоумение буди чл.20 от ЗТР, който изключва търговците от обхвата на регистър БУЛСТАТ. Отбелязвам, че съгласно чл.31 от ДПК идентифицирането на лицата в НДР се осъществява с ЕИК. Изваждането на търговците от обхвата на регистър Булстат автоматично блокира възможността за въвеждането на единен идентификационен код в данъчната администрация и ще върне постигнатото в администрацията по отношение на идентифицирането на субектите, извършващи дейност на територията на страната с години назад.
С въвеждането на нов идентификатор, различен от ЕИК (кода по БУЛСТАТ) и изваждането на търговците от обхвата на регистър Булстат държавната администрация няма да разполага с един единствен идентификатор за идентифицирането на субектите, развиващи дейност на територията на страната. Нито един от двата идентификатора няма да може да изпълнява функциите на данъчен номер и код на осигурителя, което ще затрудни нейната работа и взаимодействието й с гражданите и бизнеса.
Трябва да отбележа, че с приемането на Закона за регистър БУЛСТАТ от 11.02.2006 год. влизат в сила редица изменения в ДПК, свързани със служебното вписване на данни за данъните субекти на базата на извършените вписвания в БУЛСТАТ. В този смисъл изключването на търговците от обхвата на регистър БУЛСТАТ ще създаде проблеми за данъчната администрация. Ще са необходими и изменения в много нормативни актове, по-важни от които са Данъчен процесуален кодекс (ДПК) и Кодекс за социално осигуряване (КСО) за въвеждането на нов код.
Предложение: В ЗТР да се гарантира използването на един единствен идентификатор за всички субекти, развиващи дейност на територията на страната и именно ЕИК, а регистър БУЛСТАТ да продължи да функционира като единен регистър за идентифициране на всички субекти, развиващи дейност на територията на страната.
В ПЗР на проектозакона съвсем не е ясна процедурата за пререгистрация на заличените в ТР търговци и необходимо ли е да се пререгистрират търговците-публични предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Не са регламентирани и последствията след просрочване на двугодишния период за пререгистрация. Това ще доведе до непълен обхват на Търговския регистър и ще се загуби информацията за търговците, обявени в несъстоятелност и заличени след това.
Допускам, че независимо от санкциите много от търговците в несъстоятелност и ликвидация няма да се пререгистрират.
В двугодишния срок за пререгистрация изключването на търговците от регистър БУЛСТАТ ще доведе до разделянето на информацията за търговците и необходимост от търсене и проверка в два регистъра. Промените ще доведат до затруднения за бизнеса – отпечатването и обработване на бланки за фактури, платежни нареждания и др., които съдържат или ЕИК или ЕИН.
Описаната в §1, ал.5 от ПЗР процедура е бавна и ще доведе до трудности по обработката на заявленията за пререгистрация в края на преходния период, когато ще се получи струпване на тьрговци за пререгистрация. Никой не трябва да се заблуждава, че броят на пререгистрираните няма да надхвърли 500000, като в първата година и половина от преходния период ще се явят само около 150000 за вписване на промени и пререгистрация.
Предложение: Да се въведе график при пререгистрацията, за да се осигури по-малки колебания в броя на ежемесечно пререгистрираните търговци.
Имам известни съмнения, че разпоредбата на чл.7 ал.1 може да доведе до колизии с чл.5, ал (2).
В чл.16, ал.1 трябва да е ясно и на неюристи, че става дума за седалището на търговеца, а не на Окръжния съд.
В чл.18. ал.6 би трябвало да се добавят и клоновете на чуждестранните лица.
Не е ясно как се удостоверява ЕИН в едномесечния срок до издаването на картата за идентификация.
Чл.25, ал.1 трябва да предвиди с заявление да се подават и повече от едно обстоятелство.
Да се редактира чл. 25, ал. 3 от Закона за ТР (“под страх”)
В чл. 30 думата “пороците” да се замени с “пречките”
В чл. 35, ал. 2 и ал. 3 да се прецизират текстовете по отношение данните, по които се идентифицира търговеца и справките, които могат да се правят
В чл. 38, ал. 2 – думата “публичната” информация да отпадне, тъй като чл. 8 гласи, че търговският регистър е публичен. Ако има непублична информация да се уточни кои данни не са публични.
Необходимо е текстът да се прегледа и да се отстранят правописните грешки
Бележки по Правилника за воденето и съхраняването на Търговския регистър
В заявленията и нарежданията за вписване, промяна и заличаване на обстоятелства липсват полета за посочване адрес за съобщения (за кореспонденция), за местоизвършване на дейността и за основна дейност съгласно Националната класификация на икономическите дейности. Включването на тези полета е важно за работата на държавната администрация. В случай те не бъдат добавени, данъчната администрация, НСИ и НОИ ще трябва да събират тези данни по друг начин, което би било много далече от принципа за “обслужване на едно гише”.
Навсякъде в Правилника при описание на данните в полетата “Неограничено отговорни съдружници”, “Ограничени отговорни съдружници” да се има предвид, че съдружници могат да бъдат и чуждестранни физически или юридически лица – лица съответно без ЕГН и ЕИК. За целта е необходимо в текстовете да се уточни информацията, която ще се посочва за съдружниците чужденци – напр. гражданство, ЛНЧ, номер на документ за самоличност, дата на раждане за физически лица; държава на регистрация, седалище, наименование за чуждестранни юридически лица. Това е особено важно за предотвратяване регистрацията на търговци с участието на фиктивни, несъществуващи лица; за бъдещия обмен на данни в рамките на ЕС; за повишаване на доверието в ТР.
Навсякъде в Правилника, при описание на данните в полетата “Представител”, “Управител на клона”, “Прокурист”, “Управителен съвет”, “Надзорен съвет” да се има предвид, че лицето може да е чужденец без ЕГН. Необходимо е в текстовете да се уточни информацията, която ще се посочва в случаите на чужденец – напр. гражданство, ЛНЧ, номер на документ за самоличност, дата на раждане и др. данни, необходими за идентифицирането на лицето на територията на Република България.
В чл. 36, ал. 1, т. 2 на Правилника думите “... отнасяща се до дружеството с ограничена отговорност” да се заменят с “... отнасяща се до командитното дружество с акции”. Към групата “Основни данни” за КДА да се добави буква к) за посочване на данните за ограничено отговорните съдружници.
В чл. 26, ал. 1, т. 2 на Правилника в буква о) към групата “Основни данни” за акционерните дружества да се уточни кои акционери задължително се посочват – само едноличния собственик на капитала ли ще се посочва; задължително ли е посочването на общинското и държавно участие в АД; ще се посочват ли акционерите, притежаващи над 10% или само тези с над 51% от капитала на дружеството.
Видно от текста на чл. 49 от проекта на Закон за Търговския регистър Централният депозитар предоставя на Агенцията по вписванията информация за промяна в акционерите само в дружества с държавно и общинско акционерно участие с над 10% участие в капитала.
За работата на държавната администрация е добре в ТР да се изисква посочването на акционерите, притежаващи над 10% от капитала на дружеството и държавното/общинското участие независимо от неговия размер.
В раздел 9 „Заявяване на обстоятелства при залагане на търговско предприятие и залагане на запор на дял” и раздел 10 „Заявяване на обстоятелства при прехвърляне на търговско предприятие”се борави с термина търговско предприятие без да е дадена ясна дефиниция за това понятие и предлагам то да се прецизира в допълнителните разпоредби.
Георги Станев,
директор ИТ и АР
Национален статистически институт
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
