|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Становище по проекта на Закон за търговския регистър, изготвено от Адвокатско дружество “Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”
|
| |
Уважаеми колеги,
Предоставяме Ви становище по проекта на Закон за търговския регистър /„проекта”/, изготвено от Адвокатско дружество “Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”.
Принципно споделяме идеята за поддържане на търговски регистър извън органите на съдебната система, но само при ясно разписани правила и процедури, за да не се увреди правната сигурност в гражданския оборот. Приемаме проекта като добра начална база за дискусии, затова не се ангажираме с конкретната редакция на текстовете, а искаме да ангажираме вниманието Ви със следните принципни положения:
Както е известно, с оглед бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз и изпълнението на европейските директиви в областта на дружественото право, създаването на електронен търговски регистър е безспорно необходимо и задължително условие, което трябва да изпълним до 01.01.2007 година. Изискванията на Европейския съюз налагат следните задължителни условия, на които трябва да отговаря търговския регистър: същият трябва да е в електронна форма; да е публичен; да е осигурена възможност за подаване на необходимите документи по електронен път или на хартиен носител; да е осигурена възможност за получаването на копия от документи, съхранявани в търговския регистър, на електронен или хартиен носител; да се осигури обнародването на определени обстоятелства в държавен вестник.
Считаме, че в предложения ни проект са намерени решения, които следва да бъдат посрещнати положително. Такива са предвидените текстове за поддържане на регистъра на национално ниво; възможностите да се правят справки по името или идентификационния номер на търговеца във всяко от местните поделения на Агенцията по вписванията, както и в интернет; бързата регистрация на търговците.
В същото време, бихме искали да Ви обърнем внимание и за следните съществуващи според нас недостатъци в проекта:
На първо място, считаме, че предложеният подход при осъществяването на реформата в търговско-правната публичност не е най-удачния, с оглед на проблемите от правен, технически и финансов характер, които ще възникнат. Така например в проекта е предвидено създаването на електронен вариант на всеки един документ по фирменото на дело на съответния търговец. Считаме, че изпълнението на посоченото изискване би било изключително трудно. Нещо повече – по този начин би могло да се допуснат пропуски и грешки при отразяването на търговско-правното състояние на даден търговец. Считаме за удачно в проекта да бъде предвидена възможността, дадена в последния абзац на чл.2, т.2 от директива 68/151/ЕИО относно публичността на търговците, а именно:
„документите по досиетата на хартиен носител, създадени до 31.12.2006 година не следва да бъдат автоматично преобразувани в електронна форма …, освен при отправено искане за тяхното разгласяване по електронен път…”.
Считаме, че цялостното отпадане на обнародването в „Държавен вестник” е неприемливо, тъй като се отнема една от сигурните гаранции в полза на третите лица за публичното оповестяване, наложена от българската правна традиция. Следва да се има предвид, че обнародването на част от обстоятелствата има конститутивно действие. Считаме, че в преходните и заключителни разпоредби на проекта механично са заличени текстовете от Търговския закон във връзка с обнародването на дадени обстоятелства, като не са предвидени никакви механизми за гарантиране на принципа за всеобщо оповестяване.
Следва да се има предвид, че текстовете на директива 68/151/ЕИО изрично предвиждат оповестяване на определени вписани обстоятелства в държавен вестник на съответната държава-членка. Дадена е възможност за поддържане на държавния вестник в електронна форма, дори и заместването му с електронна система, чрез която оповестяваната информация може да бъде достъпна по хронологичен ред, но не и изключването му като институт за оповестяване на определени от закона вписвания.
Приемаме за неподходящ и предвидения ред за обжалване на отказите за вписване. Чрез посочената процедура се пренебрегва натрупания опит в подобен род производства от страна на съдилищата. От друга страна нелогично е пренасянето им за разрешаване от министъра на правосъдието, като орган на държавната администрация без опит в търговските охранителни производства. Нелогично би било и обжалването пред ВАС. Този подход ще породи големи кадрови и други проблеми, за чиито размери можем да съдим, ако се запознаем с коректни статистически данни за средногодишния брой постановени откази за вписване на обстоятелства от съдилищата. Считаме, че най-удачният вариант ще е залагането в проекта на съдебно обжалване на отказите за вписвания пред окръжните съдилища.
В проекта не са развити така също и механизми, които да уреждат по ясен и ефикасен начин контрола за законосъобразност, относно подлежащите на вписване обстоятелства. Напротив, при анализ на текстовете се създава впечатление, че с подаването на бланково заявление и определени документи, следва „незабавно” да се впише даденото обстоятелство. Но в някои случаи сме изправени пред казуси с голяма фактическа и правна сложност/така например при регистрация или увеличаване или намаляне на капитала на застрахователи, банки, пенсионноосигурителни дружества, при извършването на апортни вноски и др./, с която не можем да очакваме, че ще се справят служителите в Агенцията по вписванията или регистратор с недостатъчно опит. От проекта не става ясно така също и как ще бъде проверявана истинността на дадено обстоятелство чрез координация с други държавни органи, например собствеността при извършването на апортна вноска. Обществено неприемливо би било, заради повишаване на бързината на регистрацията, да се създават предпоставки за незаконосъобразни вписвания и компрометиране на правната сигурност. Би трябвало да се проучи добре опита в други страни, където регистърното производство е уредено по различен начин. Например, в Италия търговският регистър се води от търговските палати чрез така нар. „пазител” на търговския регистър, който е гарант за достоверността и изчерпателността на информацията. Правомощията на пазителя включват проверка за спазването на формалните изисквания и сезиране при нередности на съдията по регистъра, назначен от председателя на съответния съд в административния район на търговската палата. Предвидена е възможност регистрацията на капиталовите дружества да се осъществява от нотариуси и експерт-счетоводители, които извършват проверка за законосъобразност и полагат електронен подпис. Подобен по-гъвкав подход е приложен и в други държави.
Считаме, че идеята за изключването на търговците от регистъра по БУЛСТАТ създава директен конфликт с току що приетия Закон за регистър БУЛСТАТ, както и с идеята за уникален номер за всеки субект, приложим и в отношенията му с данъчните и осигурителните институции. За пореден път ще бъде затруднена неоснователно работата на всички участници в гражданския оборот.
Надяваме се предложеният законопроект, както и споровете, които възникват, в крайна сметка да доведат до създаването на модерен и ефективен нов ред, като ние с готовност ще участваме в това предизвикателство.
С уважение,
Розалина Градинарова –
адвокат
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
