|
 |
|
|
| |
|
|
| |
Здравният омбудсман – механизъм за защита на правата на пациентите
Резюме от публично обсъждане, състояло се на 11 октомври 2005 г.
в Центъра за изследване на демокрацията
|
| |
Обсъждането беше посветено на двата внесени в 40тото Народно събрание законопроекта за правата и задълженията на пациентите и предвиденото в тях въвеждане на здравния омбудсман като механизъм за защита на правата на пациентите.
Дискусията беше открита от д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра, която представи дългогодишната работа на Центъра по проучване на институциите от типа на омбудсмана, както с универсални компетенции, така и специализирани, и активната му работа за установяването в България на институцията парламентарен омбудсман и на местните обществени посредници (местни омбудсмани). Тя обясни, че предвиденото създаване на специализиран здравен омбудсман в двата законопроекта е мотивирало събирането на експертна общност с цел да се подпомогне на по-ранна фаза законодателния процес. Досегашният опит показва, че наличието на повече законопроекти по сродна материя понякога не води до добри резултати, тъй като механично се обединяват текстове от наличните законопроекти, гласуват се без широк обществен дебат и накрая резултатите не винаги са задоволителни. Необходимо e също още в началото добре да се преосмисли идеята за създаване на специализирани омбудсмани, вкл. и в сферата на здравеопазването и дали подобно раздробяване на институцията ще спомогне за ефективното й функциониране.
Драгомира Паунова от Правната програма на Центъра представи коментара и критичните бележки, подготвени от екипа на програмата, отнасящи се до разпоредбите, уреждащи институцията здравен омбудсман.
Рада Кулекова от Конфедерация “Защита на здравето”, сподели виждането, че двата законопроекта търпят много критика. Според нея първо, разбира се, трябва да се отчете положителният факт, че въобще са положени усилия за съставяне на подобни проекти и че в тях са взети предвид поне в някаква степен основните европейски актове и постановки по въпроса за правата на пациентите. Основният недостатък и на двата проекта, включително и в разпоредбите относно здравния омбудсман, е неяснотата и непълнотата. Налице са много повторения и излишни подробности, като в същото време по основни понятия няма достатъчно яснота.
Тя посочи конкретни примери с понятия като пациент и потребител, чиито дефиниции не са адекватни и не отразяват основните характеристики на явленията. Като илюстрация беше приведена дефиницията на понятието пациент според белгийското законодателство, където като основен принцип е изведена нуждата от професионална лекарска грижа и здравно обслужване, a не както в българските законопроекти - формалният досег със здравната система.
При изготвянето на законопроектите не е използван пълноценно чуждият опит, нито са съобразени основни изисквания за подготовката на нормативни актове като систематичност, ясно дефиниране на предмета, урежданата материя и принципите на закона. Те страдат и от излишна декларативност – многократно повтаряното заявление, че държавата гарантира спазването на правата, остава без реални гаранции, тъй като няма конкретни и ясни норми, които да гарантират упражняването и защитата на правата на пациентите.
На този фон особено важен остава въпросът за предвидените средства за защита на правата на пациентите. Г-жа Кулекова сподели мнението на Центъра за изследване на демокрацията за крайно несполучливата уредба на ролята на неправителствените организации за защита на правата на пациентите, като изтъкна още един парадокс: на тях са им възложени задължения и правомощия, характерни за омбудсмана, но в качеството им на доброволна дейност, а в същото време са задължени да приемат жалби, да ги разглеждат, да отговарят в определен срок, да се мотивират подробно, когато и защо отказват, има ли нарушения и т.н., тоест да спазват задължително изискванията на закона в тази доброволна дейност.
Тя подчерта, че позицията на конфедерацията е да се помисли за силна и изградена на национално ниво позиция здравен омбудсман, или в офиса на националния омбудсман, или като негов специализиран заместник, предвид огромната тежест и обем на проблемите в българското здравеопазване.
Създаването на т. нар. болнични омбудсмани, т.е. действащи във всяко лечебно заведение, както предвижда единият законопроект, е лишено от смисъл, защото те нямат реални правомощия и могат само да съветват гражданите как да пишат жалбите си, което изпразва институцията от съдържание. По-добре би било в правните отдели на лечебните заведения да има лице, натоварено с такива функции – да съветва гражданите, да провежда контрол, да ги запознава с правата им на място, защото здравната култура не е на необходимото ниво, но това не би било омбудсман.
Росица Тоткова, експерт по социалните въпроси при парламентарния омбудсман, изрази становището, че темата за защита правата на пациентите и здравния омбудсман има много по-широко измерение, тъй като създаването и работата на институции от типа на омбудсмана трябва да бъде или се очаква да бъде отражение на развитието на гражданското общество в България. Функционирането на омбудсмана, общ или специализиран, всъщност показва до каква степен гражданите участват в процеса на вземането на решения, като осъществяват граждански контрол и доколко са подготвени държавните институции за това да бъде упражняван точно такъв контрол. В България, за съжаление, такъв опит още не е натрупан, предвид скорошното създаване на институцията, но тя със сигурност ще подпомага гражданите да се включват в този процес на контрол и да изискват от държавните институции да приемат тази критика и да се коригират. Необходимите предпоставки за това са много време, както и две много важни неща – доверие и воля. Доверие, което да бъде спечелено от гражданите, преди всичко от тях и от институциите, и воля за налагане на такива решения или отправяне на различни предложения към институциите.
Сред основните проблеми в здравеопазването, г-жа Тоткова посочи:
• липсата на критерии като ефективност и качество на здравните услуги, които се предоставят в лечебните заведения;
• липсата на контрол от страна на държавата и създаденият хаос в здравеопазването, които са източник на корупция,
• липсата на изградени системи за контрол относно изразходването на финансовите средства, и др.
Въпросите за контрола на финансовите потоци, от една страна, и качеството на здравните услуги, от друга едва ли може да бъдат решени само от една фигура, чието назначаване в лечебното заведение при това не е задължително. Нужни са много по-радикални действия и комплексни мерки за защита на правата на пациентите. Това се налага, както с цел по-ефективна защита, така и за предотвратяване на неоправданите надежди и последващи разочарования от институцията омбудсман, ако върху нея легне цялата тежест на проблемите на пациентите.
Валентина Танева, заместник обществен посредник на Столична община, сподели, че според нея двата законопроекта, дори в частта, която дават права на пациентите, във втората част, посветена за задълженията на пациентите, на практика ги отнемат. Според нея, в България все още не е въведен институтът на добра лекарска практика (това е система от норми и закони за обслужване на лицата, постъпили в лечебно заведение, независимо дали имат нужда от спешна помощ или от по-продължително лечение на хронично заболяване, което се е обострило). В момента, в който тя се въведе, не е ясно как ще влезе в синхрон или в противовес с разпоредбите на двата законопроекта.
Тя посочи като други проблеми, за чието решаване законопроектите не предвиждат адекватни разпоредби, липсата на информираност у пациентите и необоснованите им претенции, включително към начина, по който се провежда лечението, натовареността на лекарите и недостатъчните възможности за повишаване на квалификацията им и др.
Според нея създаването на здравни омбудсмани в отделните лечебни заведения е безсмислено, защото ще се създаде една хаотична структура, в която те няма да могат да взаимодействат ефективно, предвид различните видове лечебни заведения (университетски клиники, общински болници и т.н.)
При столичния обществен посредник за малко повече от година са постъпили пет жалби в сферата на здравеопазването, но без да засягат реални проблеми и да дават възможност за активната му и резултатна намеса.
Това отново е пример за наличието на неподготвеност сред гражданите за това какви въпроси решава омбудсманът, по какви въпроси може да бъде сезиран и подчертава необходимостта от продължаване на разяснителната работа, в това е и главната роля на неправителствените организации, а не в практическото изземване на функциите на омбудсмана, както е предвидено в законопроектите.
Председателят на Фондацията за множествена склероза “MS общество България Татяна Иванчева изтъкна, че според нея подобна институция е крайно необходима като израз на прозрачност и гражданско участие в здравната политика, тъй като всеки човек влиза в досег със системата на здравеопазване и е пряко заинтересован от нейната работа.
Тя отново подчерта значението на информираността на пациентите и сътрудничеството между тях, неправителствените организации и законодателя с цел да се подготвят и внасят в Народното събрание по-качествени нормативни актове.
Д-р Георги Узунов от Дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве” -Министерство на здравеопазването сподели, че и двата законопроекта страдат от сериозни слабости и за съжаление не са консултирани по адекватен начин със специалисти от Министерството.
Д-р Пламен Радославов от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ изрази позицията, че най-добре е двата законопроекта да бъдат оттеглени и да се работи върху ефективното прилагане на действащото законодателство като Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване. Според него действащата нормативна уредба и достатъчна да предостави реална защита на правата на пациентите и няма смисъл да се приема специален закон, който да има само парадна стойност и да създава институция, изпразнена от съдържание и практически възможности за въздействие, каквато е институцията на омбудсмана според проектите.
Като основни проблеми бяха посочени:
• липсата на единна концепция относно необходимостта и съдържанието на специални законопроекти за защита на правата на пациентите;
• нуждата от широка информационна кампания относно действащите механизми за защита на правата на пациентите и усилената работа на неправителствените организации в тази насока;
• необходимостта от сътрудничество между различните заинтересовани органи, институции и организации, които работят в сферата на здравеопазването с оглед постигането на възможна най-добри резултати, в т.ч. и експертно участие при изготвянето/преработването на дадените законопроекти и други нормативни актове в тази област;
• необходимостта от задълбочено проучване и адекватно прилагане на чуждестранния опит и международните стандарти, вкл. и по отношение на институцията здравен омбудсман;
• намиране на най-подходящия за България вариант за работа на институцията здравен омбудсман: или чрез създаването му на национално ниво, но само при наличие на подробни и ясни разпоредби относно дейността му, или чрез специализация по въпросите на здравеопазването в офиса на парламентарния омбудсман.
Участниците в публичното обсъждане се обединиха около становището, че двата законопроекта страдат от сериозни несъвършенства, както по отношение на разпоредбите за здравния омбудсман, така и по отношение на цялостната им концепция и съдържание. Наложително е те да бъдат оттеглени и основно преработени с участието на експерти преди разглеждането им от съответните комисии в Народното събрание или дори евентуално оттеглени, като се разширят частите от съществуващото законодателство, които третират правата на пациентите и механизмите за тяхната защита.
Г-жа Тоткова предложи да се създаде работна група, която да подготви предложения за необходимите законодателни промени и да потърси най-подходящия вариант за установяване на институцията здравен омбудсман, включително чрез структурна и функционална специализация в офиса на националния омбудсман. Тя обеща от името на парламентарния омбудсман съдействието на институцията за оказване на натиск за намирането на най-добро решение. Предложението бе прието, като Центърът за изследване на демокрацията съвместно с парламентарния омбудсман ще координира по-нататъшната работа във връзка с предложението за установяване на здравен омбудсман.
Центърът ще предостави на Комисията по здравеопазване и другите парламентарни комисии, които ще разглеждат законопроектите, резюмето на дискусията и своето становище заедно с всички бележки и мнения на участниците в дискусията и други заинтересовани лица.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
