CSD:Наказателното правосъдие за ненавършили пълнолетие лица – отклонение от принципите или авангардно решение


	CSD.bg

Наказателното правосъдие за ненавършили пълнолетие лица – отклонение от принципите или авангардно решение

Проф. Боян Станков, д.ю.н.

1. През 2004 г. съществено беше изменен и допълнен Законът за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). В променения закон намериха отражение застъпвани от близкото и по-далечно минало идеи за усъвършенстване на правната регламентация на материята за наказателната отговорност на непълнолетните (14-18-годишните) и особените процесуални правила за нейното реализиране. Обвързаността на малолетни (ненавършили 14-годишна възраст) и непълнолетни, законодателно закрепена в ЗБППМН, налагаше пълното им разделяне, предвид наказателната неотговорност на малолетните, или приближаване на становищата към създаване на единен съд за малолетни и непълнолетни, с правомощия да решава въпросите с отговорността на ненавършилите пълнолетие лица – наказателна и административна, в т.ч. и въпроси от областта на семейното право.
Законът за изменение и допълнение на ЗБППМН (ДВ, бр. 96 от 29.10.2004 г., в сила от 30.11.2004 г.) изпревари във времето Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и подготвения и без признаци за придвижване проект за Наказателен кодекс (НК). Острите спорове около проекта за НПК отклони вниманието на обществото, а така също и на правната общност от подготвяните изменения в ЗБППМН. Не са малко практикуващите юристи, които и понастоящем не знаят за промените или ги отминават поради професионална неангажираност с проблемите на непълнолетните.
Измененията и допълненията в ЗБППМН от 2004 г. имат характер на дълбока реформа в общото наказателно законодателство – материално и процесуално. В действителност един специален закон, какъвто е ЗБППМН засяга основни принципи на наказателното правосъдие, без това да беше отразено в новоприетия и действащ от 29.04.2006 г. Наказателнопроцесуален кодекс. Незасегнат от промените през 2004 г. остана и НК.
Соченото основание за новите законодателни решения в материята за отговорността на малолетните и непълнолетните нарушители и реда за нейното реализиране: привеждане на законодателството ни в съответствие с европейското или потребността от въвеждане на международните стандарти е по-скоро клише, отколкото реално несъответствие между две правни системи – българската и европейската.

2. „Европейската система” е нещо абсолютно неопределено. Няма абсолютно сходство между правните системи за наказателно правосъдие на поне две западноевропейски страни. Еднаквостта е в горната възрастова граница на непълнолетието – всички европейски страни са приели в съответствие с националните си традиции и Международната конвенция за правата на детето за край на непълнолетието 18 г. Съществени са различията при определяне на долната възрастова граница на непълнолетието, с достигането на която лицето става наказателноотговорно при определени от закона изисквания – според българския НК, да разбира свойството и значението на деянието си и да може да ръководи постъпките си – чл.60 от НК. Франция, Гърция и Полша са определили за начало на непълнолетието навършването на 13 години, Германия, Италия, Австрия, Унгария и България – 14 години, Швеция, Норвегия, Финландия, Дания, Чехия и Словакия – 15 години, Испания, Португалия и Русия – 16 години и т.н. За най-тежки престъпления, в т.ч. за трафик, някои страни предвиждат възрастова граница под 13 години.
В преобладаващата част от страните в Западна Европа наказателноправният режим на непълнолетните е обвързан законодателно с режима по отношение на една специална възрастова група – младите пълнолетни. Това са лицата, навършили пълнолетие, но ненавършили 21 години. Спецификата на наказателноправния режим на младите пълнолетни се изразява в намалената наказателна отговорност за някои престъпления (съгласно чл. 77 d от НК на Холандия за някои престъпления например те отговарят като непълнолетните), за прилагане на някои специални санкции, за настаняване в специални места за лишаване от свобода и др.
Принципът е: наказателното правосъдие е за наказателноотговорните лица - пълнолетни и непълнолетни (при наличие на предвидени в закона предпоставки). Малолетните, т.е. наказателнонеотговорните лица, не са включени в наказателноправната система.

3. Подходът у нас за наказателноправна регламентация на материята за непълнолетните е напълно противоположен – вместо да се създава закон за непълнолетни и млади пълнолетни, тенденцията е към въвличане на малолетните в наказателното правосъдие.
Не е случайно, че в самото заглавие на настоящата работа се използват две дискусионни понятия: „наказателно правосъдие” , което е недостатъчно определено.
Наказателното правосъдие по отношение на малолетните е non sens. Малолетните като наказателнонеотговорни (чл.32 от НК) са изключени от кръга на лицата, които могат да бъдат обект на дейност за разследващия орган, прокурора и съда, освен като свидетели или граждански ищци, при условията, посочени в НПК.
Наказателното правосъдие за ненавършили непълнолетие е възможно само по отношение на непълнолетните. Самото понятие „ненавършили пълнолетие” лица изисква пояснение. През последните години то се включи в правната лексика при преводи от английски език на понятието juvenile, което е основно в минималните стандартни правила на ООН за осъществяване на правосъдие по отношение на непълнолетните (Пекински правила, приети с резолюция №40/33 от 29.11.1985 г. от Общото събрание на ООН), Ръководните насоки на ООН за превенция на противоправните деяния на непълнолетните (Насоки от Риад, приети с Резолюция №45/12 от 14.12.1990 г. от Общото събрание на ООН), Правилата на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни (Приети с Резолюция №45/113 от 14.12.1990 г. от Общото събрание на ООН) и др.
Преводът на juvenile като ненавършили пълнолетие лица, а не като непълнолетни подвежда към включване и на малолетните към общността от правонарушители, спрямо които действат минималните стандарти. Всъщност обсъждането на проблема за престъпността на непълнолетните и специалното законодателство като средство за борба с тази престъпност на Подготвителното съвещание на ООН за страните от Европа, САЩ и Канада за конгреса по проблемите на превенцията на престъпността и третирането на правонарушителите, проведено в София през 1984 г. и на 7-я конгрес на ООН по проблемите на превенцията на престъпността и третирането на правонарушителите, състоял се в Милано през 1985 г., където Пекинските правила бяха обсъдени и предложени на ОС на ООН за приемане, се има предвид изключително наказателно правосъдие за непълнолетни.
Пекинските правила (чл.2, 2.2 (а)) определят juvenile като „дете или млад човек”, а Конвенцията за правата на детето дефинира дете като човешко същество на възраст до 18 г. Над 18 г., освен ако по националното законодателство пълнолетието не настъпва по-рано, лицата са млади пълнолетни. В коментара на Пекинските правила изрично е определена възрастовата граница – 7-18 години, т.е. в отделни страни младите пълнолетни са лицата между по-ниската възраст на непълнолетието и 18-годишните. Това са възрастовите граници и на непълнолетния правонарушител (juvenile offender). Нещо повече, в Коментара по т.4 (4.1.) от Правилата изрично се посочва, че минималната възраст на наказателната отговорност (criminal responsibility) е различна с оглед на историята и културата на отделните народи. Европейските наказателноправни системи не отговарят на повечето системи в останалите региони на света. Дори и САЩ имат по-различен наказателноправен режим по отношение на непълнолетните и различията се отнасят както до ниската възрастова граница на непълнолетието, така и в правната възможност за налагане на смъртно наказание на непълнолетни в някои щати.
И друг аргумент: 2-ият конгрес на ООН по проблемите на превенцията на престъпността и третирането на правонарушителите, състоял се през 1960 г. в Лондон, излиза с препоръка правонарушенията на непълнолетните (. На престъпленията на непълнолетните) да се разбират единствено като нарушения на наказателното право, като се изключат „неясните концепции” за антисоциални (противообществени) прояви, в т.ч. опозиционно (непокорно) поведение на подрастващия, което се проявява закономерно в процеса на социализацията на детето. Законодателите в отделните страни възприемат различни подходи при кодифициране на наказателноправната материя – включване в наказателния закон само на престъпления, при двупартидното деление – включване на престъпления и правонарушения, при трипартидното деление – включване на престъпления, правонарушения и простъпки. Независимо от различията особените правила за непълнолетни никога не се разпростират и по отношение на наказателнонеотговорните – непълнолетните.
В първия български Наказателен закон от 1896 г. и последващите наказателни закони и кодекси, независимо от границите на непълнолетието, особените правила традиционно изключват малолетните. Долната граница на непълнолетието се променя във времето – от 10 до 14-годишна възраст.
Не съществува аналогия между законодателните решения от 2004 г. и приетия на 4.02.1943 г. Закон за съдилища за маловръстни (ДВ, бр.39 от 20.02.1943 г.). понятието маловръстен обикновено се използва като събирателно за малолетни и непълнолетни със съзнанието за архаизъм. В действително в старото българско законодателство под маловръстен се е разбирало наказателноотговорно лице, ненавършило пълнолетие, т.е. непълнолетен, но не и лице под долната граница. Наименованието на Закона за съдилища за маловръстни създава привидност за създаване на самостоятелни съдилища. „Реформата” всъщност утвърждава специализацията – в областните и апелативните съдилища се назначава с указ по предложение на министъра на правосъдието по един съдия за работа по делата за престъпления, извършени от маловръстни. Изискването е съдиите и участващите като защитници адвокати да са по-възрастни от 35 години. Делата са разглеждани на две инстанции.
Маловръстно по смисъла на чл.2 от ЗСМ е „всяко лице, което не е навършило 17-годишна възраст”, но „на наказания подлежат само маловръстни над 12-годишна възраст”, т.е. наказателноотговорните лица са навършилите 12 години, но ненавършили 17 години. Следователно маловръстно лице е идентично на непълнолетно.
Понятието „ненавършили пълнолетие лица” обхваща всички ненавършили 18 години лица, включително и новородените. ЗБППМН обособява една част от тях като малолетни (8-14 г.) и непълнолетни (14-18 г.) – чл.12, т.1 и т.2. На тях могат да се налагат възпитателните мерки по чл. 13, ал.1 от ЗБППМН.

. ЗБППМН е специален и единствен, който регламентира отговорността на малолетните на възраст от 8 до 14 години, извършили противообществени прояви (чл.12, т.1). Понятието „противообществена проява” е събирателно за обикновените девиантни прояви, които нямат престъпен характер, така и деяния, съдържащи всички обективни признаци на престъплението, но които не могат да бъдат квалифицирани като престъпления, тъй като липсва вина с оглед на възрастта на извършителя.
Част от проявите на непълнолетните, които не са престъпления, биват квалифицирани като противообществени – системно бягство от дома или училището, наркомании, проституция и др. Особена категория са престъпленията, извършени от непълнолетни, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от НК. Това е политика на депенализация, основана на принципа за хуманизиране на наказателния процес чрез запазване престъпния характер на деянието, но замяна на наказанията, предвидени в НК, с възпитателни, административни или медицински мерки. Касае се за една нова (от 30-те години на миналия век) идеология, известна като Нова социална защита, чийто най-изявен представител е Марк Ансел. Реализирането на тази политика се постига посредством дискрецията. У нас дискреционни правомощия са предоставени на прокурора и съда.
Правният институт „освобождаване от наказателна отговорност” на непълнолетни е изграден в съответствие с идеологията на Новата социална защита. Той беше развит за кратко време във всички съвременни държави главно под въздействие на политиката на ООН, в чиято структура през 1948 г. беше създадена Комисия за социална защита. Всеобщото хуманистично движение в наказателната политика, както бива характеризирана новата социална защита, намери реализацията си в наказателното законодателство и специалния закон за малолетни и непълнолетни.
Идеята за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни предхожда систематизирането на принципите на Нова социална защита. У нас като правна възможност за съда тя е установена в Закона за съдилища за маловръстни от 1943 г. и запазена в Наказателния закон от 1951 г. Усъвършенстването на освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетни като правен институт преминава през чл. 10 от Закона за борба срещу детската престъпност (1958 г.), чл.29 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (1961 г.) и доразвит в чл.61 от НК (1968 г.). Характерното е, че извършилият престъпление непълнолетен не се освобождава от всякаква отговорност, а само от наказателна при наличието на три кумулативно дадени предпоставки: 1) престъплението да не представлява голяма обществена опасност; 2) престъплението да е извършено поради увлечение или лекомислие и 3) по отношение на непълнолетния да могат успешно да бъдат приложени възпитателни мерки, предвидени в ЗБППМН.
Компетентен орган да разглежда възпитателни дела за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, и престъпления, извършени от непълнолетни, които са освободени от наказателна отговорност, е местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МК). Местните комисии се създават към общините или районите. По решение на тези комисии може да се създадат, когато това е необходимо, МК към някои кметства (чл.6, ал.1 от ЗБППМН).

5. Кое е новото след 2004 г., което налага внимателно изучаване на реформата в българското наказателно право.

5.1. Етатизиране на местните комисии като държавнообществена форма и уеднаквяване на процедурата за разглеждане на възпитателни дела с тази на особените правила за разглеждане на дела за извършени престъпления от непълнолетни по НПК. Подменя се общественото начало, което в едно гражданско общество трябва да се разширява, утвърждава и развива. Противно на процеса на повишаване ролята на неправителствените организации и разширяване участието на гражданите в специфичната област на правораздаването чрез въвеждане на алтернативи на държавното правосъдие, под формата на защита правата на децата, постепенно се лишават от съдържание органи, които трябва да укрепват.
Понастоящем процедурата по разглеждане на възпитателни дела от местните комисии възпроизвежда модела на разглеждане на делата в съда.
Разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗБППМН изисква председателят на състава, определен за разглеждане на възпитателното дело да е правоспособен юрист. Стремежът очевидно е да се възложи функцията на председател на лице, което притежава професионални качества на съдия – не само юрист, но правоспособен юрист! Затрудненията за малките населени места са повече от явни, но за спазването на закона в големите градове все по-наложително става в състава на МК, който е от 7 до 15 члена, да се включват правоспособни юристи. Върви се по пътя на голяма юридизация на МК, които като основна задача имат организирането и координирането на социалнопревантивната дейност на територията на общината (чл.10, ал.2). Разглеждането на противообществените прояви е важна, но не единствена и първостепенна задача на комисиите.

5.2. Въвеждане на адвокатска защита при разглеждане на възпитателните дела в МК.
Правото на защита на малолетните и непълнолетните правонарушители при разглеждане на противообществените им прояви в МК на подлежи на съмнение. Изключено за продължителен период от време, то беше въведено чрез задължителното участие на обществен защитник, посочен от родителите на малолетния или от лицата, които ги заместват, а ако противообществената проява (простъпка) е на непълнолетен, общественият защитник се посочва от непълнолетния. В случаите, когато обществен защитник не е посочен, такъв се определя от състава на местната комисия, разглеждащ възпитателното дело (чл.19, ал.2 от ЗБППМН (1996 г.), отменен). В новоприетото през 1996 г. допълнение към ЗБППМН (чл.19, ал.4) изрично е посочено, че „адвокатска защита пред местните комисии не се допуска”.
Понастоящем, съгласно чл.19, ал.3 от ЗБППМН (2004 г.), при разглеждане на възпитателното дело правата и законните интереси на малолетния или на непълнолетния се защитават от негов доверен представител или от адвокат. Когато не е посочен доверен представител или адвокат, правата и законните интереси на малолетния или на непълнолетния се защитават от представител на съответната дирекция „Социално подпомагане” (чл.19, ал.4).
Участието на доверен представител или адвокат е свързано с правото на защита. Заместването на „защитник” с „адвокат” е твърде разширително тълкуване на понятието “guardian”, използвано в Пекинските правила (чл.7,7.1). Правилата установяват използването на правото за защита чрез конституирането на родителите или защитника (parent or guardian). Наложително е уточнение: Пекинските правила се отнасят до наказателния процес за непълнолетни, ЗБППМН действа и по отношение на малолетни. Няма международни стандарти, които да уреждат правила само за наказателнонеотговорните малолетни.
Новият модел „председател на състава, разглеждащ възпитателното дело за противообществени прояви , правоспособен юрист и участие на адвокат” възпроизвежда съда, с отсъствието само на прокурор. Променя се съществено правният статут на малолетните и ги доближава до непълнолетните.
Непълнолетният, извършил престъпление, може да бъде привлечен към наказателна отговорност и да застане пред съда, но той може да бъде и освободен от наказателна отговорност. Малолетният правонарушител никога не е бил въвличан в наказателноправната система. С измененията и допълненията на ЗБППМН от 2004 г. неговият контакт с юрист става осезаем.

5.3. От несъдебно разглеждане на противообществени прояви към съдебен процес за малолетни и непълнолетни правонарушители.

5.3.1. С разпоредбата на изменения през 1996 г. чл.23, ал.3 от ЗБППМН беше въведен съдебен контрол върху решенията на МК, с които е наложена най-тежката възпитателна мярка по чл.13 от закона – настаняване във възпитателно училище интернат (до 1996 г. трудово-възпитателно училище). Във всички случаи МК служебно изпраща най-късно на следващия ден цялата преписка на районния съдия, който разглежда преписката в закрито заседание. Съдията проверява дали са спазени от комисията разпоредбите на закона по издаването на решението и преценява неговата законосъобразност и обоснованост.
Той се произнася в тридневен срок от получаване на преписката с мотивирано решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.23, ал.3, ал.4 от ЗБППМН). Няма обжалване, а проверяване ex officio. Съдията може по своя преценка да се срещне с малолетния или непълнолетния, преди да се произнесе по преписката. Когато лицето, извършило противообществената проява, или неговите родители поискат среща със съдията, той се среща с правонарушителя (чл.23, ал.3 от ЗБППМН).
ЗБППМН от 2004 г. въведе обжалваемост пред районния съд на решенията, с които са наложени възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.3-10 и 12. право да обжалват имат непълнолетният, неговите родители, родителите на малолетния или лицата, които ги заместват, довереният представител или адвокатът.
С обжалването се открива процедурата в съда. Съдията разглежда делото еднолично в съдебно заседание при закрити врата. Призовават се: малолетният, респ. непълнолетният, родителите или лицата, които ги заместват, лицата, които защитават правонарушителя, както и председателят на състава, постановил решението за налагане на възпитателна мярка (чл.24, ал.3 от ЗБППМН). Съгласно чл.24, ал.4 съдът може да събира нови доказателства.
Идеята на новото законодателно решение е осигуряване право на обжалване. „Правата на непълнолетните” в чл.7 от Пекинските правила включват право на обжалване. Но това са права, които наказателноотговорните лица имат „на всички стадии на процеса”, т.е. в наказателния процес. Така не само непълнолетният, но и малолетният чрез реализиране правото му на защита бива вкаран в съдебно производство.

5.3.2. Най-значителната промяна е свързана с налагане на най-тежките възпитателни мерки, предвидени в чл.13, ал.1 от ЗБППМН – настаняване в социално-педагогически интернат (чл.13, ал.1, т.11) и настаняване във възпитателно училище-интернат (чл.13, ал.1, т.13). До 2004 г. това бе изцяло в правомощията на местната комисия със задължителен съдебен контрол при налагане на възпитателната мярка по чл.13, ал.1, т.13. Измененият ЗБППМН определя съда като единствен компетентен орган да налага тези две възпитателни мерки.
Редът за налагането им е следният:
а) местната комисия в състава по чл.11, ал.2 прави предложение до районния съд за налагане на възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.11 или 13 (чл.21, ал.1, т.2);б) съдът образува делото и го насрочва в предвидения 14-дневен срок от постъпване на предложението (чл.24 а, ал.1);в) районният съд разглежда делото еднолично в съдебно заседания при закрити врата с призоваване на:
- малолетния или непълнолетния;
- родителите или лицата, които ги заместват; лицата, които защитава правата и законните интереси на правонарушителя;
- прокурор от съответната районна прокуратура (чл.24 а, ал.2)
Съдът може да събира нови доказателства (чл.24 а, ал.3).
След изслушване на лицата по ал.2 съдът се произнася с мотивирано решение.
г) решението, с което се налага една от двете възпитателни мерки, може да бъде обжалвано или протестирано (чл.24 а, ал.5).
д) окръжният съд насрочва и разглежда делото в състав от трима съдии с призоваване на посочените по-горе в буква „в” лица. При разглеждане на делото участва прокурор от съответната окръжна прокуратура (чл.24 б, ал.1 и 2).
Страните могат да представят доказателства до даване ход на делото (чл.24 б, ал.3).
Съдът изслушва жалбоподателите и прокурора (чл.24 б, ал.4).
Съдът се произнася с решение, което е окончателно.

6. Внимателният анализ на измененията и допълненията в ЗБППМН от 2004 г. налага няколко основни извода:

първо, извършена е радикална реформа в наказателното правосъдие. Тя засяга пряко ненавършилите пълнолетие лица и от друга страна, цялата правна система посредством подмяна на основни принципи, възприети с първия Наказателен закон от 1896 г. и спазвани традиционно у нас. За първи път малолетните, които не носят наказателна отговорност, влизат в съда за разглеждане на извършени от тях противообществени прояви. Това са децата на възраст от 8 до 14 години;

второ, реформата не съответства на международните стандарти – минималните стандартни правила на ООН (Пекинските правила) и Насоките от Риад. Политиката по отношение на децата поставя акцента върху превенцията, препоръчват се програми за предотвратяване на контакта с формалната правосъдна система и използването на алтернативни мерки (Ръководни насоки на ООН от Риад). Обратното на това от 2004 г. у нас деца до 14-годишна възраст биват изправяни да отговарят пред съд в всичките атрибути на наказателното правосъдие – съдии и прокурори с тоги, залата, хората в сградата на съдебната палат, преминаващите арестанти, присъствието на съдебна полиция;

трето, увеличава се рискът от стигматизация на детето. Формата на контрол неминуемо ще се окаже решаваща за част от подрастващите, с което ще се предопредели девиантното им и престъпното им поведение в бъдеще. Неадекватният контрол в по-ранна възраст ражда престъпници. Едва ли при разработването на проекта за закон за изменение и допълнение на ЗБППМН са ползвани експертни мнения на педагози и психолози;

четвърто, ограничени са дискреционните правомощия на прокурора. През периода 1991-2003 г. възпитателните дела, разглеждани от местните комисии средно в 64% от случаите са образувани по изпратени от прокуратурата материали, 26% по предложение на МВР, 4% по сигнали на граждани и останалите 6% по предложение на други органи, в т.ч. и на съда. По принцип прокурорите са най-активни в упражняване на дискрецията, което отговаря на ролята, която имат в досъдебната фаза на процеса.
Прокурорът, който в наказателния процес единствен има правото да внася делата с обвинителен акт в съда, в случаите на освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни по чл.61 от НК не може да сезира съда с предложения за налагане на възпитателните мерки по чл.13, ал.1, т.11 и 13. Той трябва да изпрати материалите (досъдебното производство) в МК, което да направи предложение до съда.
Ръководните насоки на ООН от Риад препоръчват разработването на процедури, изключващи търсенето на наказателна отговорност от непълнолетни и посредничество на ниво прокуратура, а в страни, в които полицията има функции по повдигане на обвинение, или са й предоставени дискреционни правомощия (Скандинавия), това е част от дейността на полицията. Целта е изключване на контакта на детето с наказателноправната система (разбирай съда!) и последиците от него.
Актуален е въпросът за съгласието на непълнолетния или на неговите родители при отказ от търсене на отговорност – съгласно чл.61 от НК прокурорът може да реши да не образува досъдебно производство (= на отказ да образува) или да прекрати образуваното досъдебно производство;

пето, реформата уеднаквява правното положение на малолетните и непълнолетните, без това да е предмет на регулиране в Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс, в които има особени правила за непълнолетни (но не и за малолетни!);

шесто, реформата не отчита неподготвеността на съдебната система да правораздава по дела за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни: няма специализация и допълно професионално изграждане на магистрати – прокурори и съдии за работа с деца.

В заключение: извършената реформа в наказателното правосъдие за ненавършили пълнолетие лица отразява липсата на ясна и непротиворечива наказателна политика – общо и в частност по отношение на малолетните и непълнолетните. Новите законодателни решения, включени в ЗБППМН от 2004 г. имат прибързан характер и могат да породят сериозни проблеми с отражение върху контрола над противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Тръгвайки към радикална реформа, законодателят е трябвало да обмисли идеята за специален съд за лицата от 8 до 18 години, изграден върху принципите на стандартите на ООН и препоръките на Съвета на Европа за наказателно правосъдие. Това неминуемо би довело до абсолютно етатизиране на процеса. Другият подход е: укрепване и усъвършенстване на познатия модел – система от органи извън съдебната система, които акумулират активността на гражданите и неправителствените организации с цел поправяне и превъзпитаване на младите правонарушители. И един трети подход: пълно обособяване на две групи правонарушители – малолетни, чиито противообществени прояви да се разглеждат от органи извън съдебната система, и непълнолетни, чиито престъпления и други противообществени прояви да бъдат предмет на разглеждане от съд със специализация на съдиите, прокурорите и адвокатите.
Ако се перифразира заглавието, би могло да се каже: извършената през 2004 г. реформа в наказателното правосъдие за деца от 8 до 18-годишна възраст не е авангардно решение, а по-скоро отклонение от принципите на наказателното право и наказателния процес и от минималните стандартни правила.

CSD.bg

Горе

Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана.
Можете да посетите новия ни сайт тук.