|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Стенограма
|
| |
На 27 юли 2006 г. в х-л “Анел”, София, се проведе конференция на тема “Омбудсманът – власт на морала и авторитета. Независимост и взаимодействие със законодателната, изпълнителната и съдебната власт”.
Конференцията бе открита в 13,45 ч. от г-н Гиньо Ганев, омбудсман на Република България.
ВОДЕЩ ГИНЬО ГАНЕВ: Добър ден! Откривам международната конференция.
Високи гости на нашата конференция са проф. д-р Алекс Бренинкмейер – национален омбудсман на Холандия, г-н Франк Ортън – омбудсман на Швеция, бивш омбудсман по правата на човека на Босна и Херцеговина, г-н Йерней Ровсек - заместник-омбудсман на Словакия, г-н Мемети - омбудсман на Македония, доц. д-р Борис Велчев – главен прокурор на Република България, г-н Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа, г-н Николай Георгиев – директор на Главна дирекция “Инспекторат” на Министерския съвет, г-н Димитър Гочев – заместник-председател на Съюза на юристите в България, г-жа Екатерина Михайлова – народен представител от Демократи за силна България, г-жа Филиз Хюсменова – народен представител от Движението за права и свободи, народни представители, заместник министри, посланици, дипломатически представители, представители на независими органи, на държавни агенции, представители съдебната власт, на централната администрация, кметове на общини, представители на неправителствени организации.
Няма да говоря дълго, с тези въвеждащи думи подчертавам големия теоретичен интерес, а не едно хрумване, към взаимоотношенията между институциите на омбудсмана и трите разделени власти. Тази тема на конференцията е избрана не случайно, защото в условията на българското общество тези взаимоотношения между трите власти трябва да бъдат по-добри и най-важното – да бъдат разбираеми, от една страна, за българските граждани, от друга страна - за самите институции.
Омбудсманът на България е от парламентарен тип. Той се избира от Народното събрание с тайно гласуване, но веднъж избран, той не е орган на Народното събрание, той не е негова комисия или пък някаква друга помощна структура, той заживява един самостоятелен живот и никакво подчинение няма и спрямо другите органи.
Гражданският контрол на основата на националния омбудсман на България има институционализиран характер. Това е важно. Истината е, че омбудсманът трябва да бъде глашатай на общественото мнение. Той няма разпоредителни права, но има власт на морала. Неговите препоръки, неговите становища не са просто есета на литературата, те трябва да се изпълняват от тези, до които се адресират. И мисля, че нашата практика показва това. Но омбудсманът има морална власт и авторитет. Неговите препоръки навлизат в широки зони на обществения живот, неговите констатации надхвърлят границите на една индивидуална жалба или норма и тогава неговото влияние се разпростира широко встрани, навсякъде.
Защо взаимоотношенията на омбудсмана с другите власти са толкова важни, поне в българската система? Нищо общо няма българският омбудсман с Министерския съвет, напротив, последният е обект на неговия контрол. Той не слуша инструкции от никого. Народното събрание не му е настойник, още по-малко партии могат да си позволяват крясъци или шепот в неговото ухо. Така че общите усилия на общественото мнение, символизирано от омбудсманската институция, налага и неговите ясни взаимоотношения с трите власти. До мен е главният прокурор на Република България, чест е за нас, той е в съдебната власт, но омбудсманът на България не се намесва в правораздаването като конкретни действия. Никой не влияе върху вътрешното убеждение на прокуратурата, на другите части на съдебната власт, но те имат цели санитарни контроли от собствена съдебна администрация, която непременно трябва да подлежи и трябва да подлежи на граждански контрол. Не е въпросът как се е произнесъл един съд по едно дело, но защо не се е произнесъл, е добре е да се знае, след като е бил ангажиран.
Системи – много. Има омбудсмани, които завеждат дела, представляват като защитници граждани и техните права, съдебни процеси. При нас това не е така. Напротив, то е тъкмо обратното. Суверенитетът на съдебната власт е безспорен, но гражданско-парламентарният контрол трябва да навлиза и в територията на тази трета власт. Като казах, че с изпълнителните органи у нас нещата са ясни, има системи на омбудсмански институции другаде, където омбудсманите са просто назначени от правителството. Добре, никой не казва, че системата, избрана от нас, е единствената, че тя е най-добрата. Нали в смисълът на девиза на Европейския съюз все пак остава разнообразие на единство чрез това разнообразие.
Затова дискусията, която днес ще водим много свободно и неограничено, ще ни даде поглед към това по-добре да се разбират тези взаимодействия. Например ние имаме подписани споразумения, но не съглашателства, с парламентарните комисии. Ето тук е председателят на парламентарната Комисия по жалбите и петициите на гражданите, г-н Бакалов, с него ние имаме подписан един протокол да взаимодействие, когато с общи усилия трябва да се постига една цел, без да има вмешателство в спецификата и на парламентарната комисия, и на самия омбудсман. Така сме направили и с министъра на правосъдието от изпълнителната власт, защото в неговия домен са арестите, затворите. И целият въпрос е с това наше взаимодействие по протокол да можем да навлезем по-спокойно в тези така наречени забранени зони и тези хора даже да съдействат, за да се поправят нарушените и там права.
Няма да говоря повече по това, то ще стане ясно в хода на дискусията. Не трябва да си позволим да отнемем хляба и свободата на този разговор, който предстои.
И като казвам “Благодаря ви!”, искам да дам думата най-напред на омбудсмана на Холандия проф. д-р Бреникмейер.
АЛЕКС БРЕНИКМЕЙЕР: Благодаря Ви много, господин Ганев.
Госпожи и господа, Ваши превъзходителства! Като национален омбудсман на Холандия бих желал да кажа, че е удоволствие и чест за мен да присъствам на тази конференция. Но като казвам, че е чест и удоволствие, съвсем очевидно е, че повечето оратори, които започват изказването си на една конференция, започват именно с тези думи. И затова ми се струва, че е редно да кажа защо за мен е чест и удоволствие да присъствам на тази конференция.
Най-напред, защо е чест? Мисля, че на тази конференция има много изтъкнати участници и има много опит в развитието на демократичната държава и върховенството на закона. Този опит е относим към темите, свързани с ролята на омбудсмана.
На второ място, казах, че е не само чест, но и удоволствие да присъствам тук. В какво се състои удоволствието? Имаше един историк, който написа книга за развитието на науката, на познанията, можете да кажете също и за развитието на правото, нормативните актове и правните институти. Той много лесничко обясняваше историята, той поставяше въпроса коя е началната точка на развитието на човешкото познание, след което поясни: началната точка е моментът, в който хората са започнали да пътуват около света и да се запознават с това какво става в други страни при други култури, да опознават разликите между отделните страни. А тези разлики са важни, за да може да се разбере защо едно нещо функционира именно по начина, по който то функционира на определено място.
Ако вземем като пример института на омбудсман, можем да потвърдим, че въпреки факта, че шведите имат извънредно дълга история що се отнася до омбудсмана, този тип правен институт е сравнително нов в новите демократични държави, подчинени на върховенството на закона. И въпросът е какво е съотношението между ролята на омбудсмана и демокрацията, каква е взаимовръзката. Мисля, че няма много изследвания по това съотношение. Както каза г-н Ганев, наистина е много важно да се знае каква е тази връзка, какво е взаимоотношението с другите власти. Ние споделяме един важен общ елемент. Господин Ганев каза, че той е парламентарен омбудсман, тоест има пряка връзка между българския омбудсман и демокрацията. По същия начин е парламентарен омбудсман и холандският омбудсман – мен ме назначава парламентът. Но следващият въпрос е, ако вие сте парламентарен омбудсман, каква е връзката ви с парламента и каква е връзката ви с политиката. Когато гледам програмата за днес, виждам, че има много предизвикателни теми, включени в нея, и бих желал да насоча вниманието ви към някои от тях.
Бях поразен от думата “морал” в названието на конференцията. Ако погледнем смисъла на понятието морал, етика, мисля, че повечето от вас ще се съгласят с мен, че най-релевантният аспект на морала не е въпросът кои са правилата, които трябва да прилагаме, кои са нормите, а кое поведение в ежедневния живот е важно, значимо. Етиката не е набор от норми, моралът е поведение във всекидневния живот. Мисля, че за омбудсмана моралът наистина е важен, защото ако хората се натъкват на определени проблеми в своите отношения с административните органи, ако те наистина са застрашени от гледна точка на защитата на техните права, този въпрос има и морален аспект. Едно нещо е прилагането на закона, но моралният въпрос е дали хората могат ефективно да се възползват от своите права и могат ли действително да защитават интересите си.
Ако разгледаме проблема по-нататък, ще видим, че в основата на тази програма е разделението на властите, политическата триада. В рамките на разделението на властите винаги има силно напрежение между два елемента. От една страна, при разделението на властите виждаме елемент на конкуренция, разделението на властите означава и конкуренция между властите – между изпълнителната, законодателната и съдебната власт. До известна степен те взаимно се противопоставят една на друга. От друга страна обаче, можем да видим, че при разделението на властите съществува елемент на сътрудничество. Ако тези власти не си сътрудничат, държавата не може да функционира. Ако обаче сътрудничеството стане прекалено интензивно, това застрашава самия принцип на разделение.
Сега преминаваме към един изключително важен въпрос. Един парламентарен омбудсман работи при условията на разделение на властите. Каква е взаимовръзката, взаимоотношенията между омбудсмана и различните власти и каква е ролята на омбудсмана. Днес сутринта ние имахме среща и разисквахме каква е същината на ролята на омбудсмана. В крайна сметка стигнахме до извода, че всъщност омбудсманът има посредническа роля, медиаторска роля. Той може да бъде и формален медиатор, но още по-важно е това, че по принцип неговата роля е посредническа. Бих казал, че той има посредническа роля при условията на разделение на властите. Той може, от една страна, да стигне до извода, че взаимодействието между властите по някакъв начин застрашава правата на индивидите, но от друга страна, може да попадне и в положение, при което може да допринесе за по-доброто сътрудничество между отделните власти. Мисля, че програмата на днешния ден е изпълнена с наистина предизвикателни теми, които ни позволяват да изследваме положението на всяка власт при условията на разделение и каква е ролята на омбудсмана по отношение на всички тези власти.
Мисля, че е важно също да се спомене, че има и един друг общ белег между българския омбудсман и холандския омбудсман, а именно и в България, и в Холандия ние имаме система на национален омбудсман, както и регионални или местни омбудсмани. Това е много важно за взаимоотношенията с хората в цялата страна – те да имат достъп до омбудсмана не само в столицата, но и там, където живеят, в собствената си област или в собствения си град.
Ако обаче разгледаме омбудсмана като опит, като адрес, като лице, което е на разположение на хората за техните тревоги във взаимоотношенията им с администрацията, каква е ролята на омбудсмана и как той може да конкретизира своята посредническа функция. Иска ми се да обобщя някои елементи от посредническата функция на омбудсмана.
Първата функция на омбудсмана според мен се състои в това, че той има функцията на ухо. Ние имаме едно голямо стъпало преди да се влезе в моя кабинет и там един художник е направил скулптора на ухо. Защото това е една от основните задачи на омбудсмана – да изслушва хората.
На второ място, омбудсманът трябва да се грижи за реалните интереси на всички граждани и тези интереси са свързани на първо място със защитата на правата на човека. Това е централна задача на омбудсмана. Можем да видим, че в Съвета на Европа сътрудничеството между Комисаря за човешките права и националните омбудсмани придобива все по-голямо значение. Защото Комисарят за човешките права наистина следи за всеобщата защита на правата на човека, а националните омбудсмани могат да имат решаващ принос за това.
На следващо място, интересното е, че омбудсманът допринася за доброто управление. Доброто управление по принцип е предизвикателство за всяка държава, за всяка администрация – хората да срещат добро отношение. И омбудсманът може да допринесе за добрата управленска практика в държавата.
Можем да кажем следователно, че една от основните функции на омбудсмана е да дава обратна информация на администрацията или на съдебната власт, или пък да прави преглед на законодателството. Така е в България. В Холандия омбудсманът няма никакво отношение към прегледа на законодателството, това е една от разликите между нас. Важно е това, че омбудсманът може да следи какво всъщност прави администрацията, на какви проблеми се натъкват хората. Обратната информация е един от основните начини, които могат да се използват за подобряване на системата. Тази обратна информация е важна във всички сфери на човешкия живот – били те технически или не. Обратната информация е изключително важна и омбудсманът може да дава обратна информация чрез своите отчети, чрез своите доклади, като по този начин допринася за изправянето на процеси, които не се развиват нормално, като се обръща към администрацията, към държавата, към цялото население например чрез медиите.
Мисля, че г-н Ганев спомена, че като се обръща към всички чрез медиите, омбудсманът упражнява много важно правомощие и същината на тази функция е да се допринася за обратната информация. Ние имаме нужда от обратна информация, от това имат нужда както администрацията, така и съдебната власт, така и законодателят. Те трябва да знаят не само на теория, че са свършили добре работата си, но и че това, което са направили, дава реален резултат. И това ме връща отново към този термин, който споменах и който е включен в названието на конференцията, в заглавието на темата –морал. Моралът не е набор от норми, моралът е това, което правите във всекидневния си живот от зори до мрак. Мисля, че по тази причини омбудсманът е истински защитник на морала в държавата. Защото ако едно лице има лош опит с администрацията или с който и да е държавен орган, ако един човек има негативен опит, този опит трябва да бъде проучен и основният въпрос е имало ли е реално морално-етично отражение поведението на администрацията в съответната ситуация.
Следващият аспект е не само етиката, но и това, което е посочено пак в заглавието на конференцията – авторитета. Авторитетът пред всеки гражданин на държавата наистина е нещо много важно. Мисля, че това е релевантно, а именно да се проучи каква е ролята на омбудсмана, каква е ролята и функцията на парламентарния омбудсман и каква е функцията на омбудсмана при условията на разделение на властите.
Като заключение мога да кажа следното. Омбудсманът има посредническа функция и тя може да бъде конкретизирана, като се извърши проучване на конкретни случаи. Както каза г-н Ганев, понякога е необходимо омбудсманът да извършва по-широки проучвания на действията на администрацията, която не върши добре работата си и няма правилното поведение. По тази причина, госпожи и господа, мога да кажа, че не е само чест, а и удоволствие да присъствам тук, защото тази програма е изключително интересна и ораторите са наистина изтъкнати.
Благодаря ви! И обещавам, че ще бъда добър слушател днес. (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ ГИНЬО ГАНЕВ: Сега думата е на доц. д-р Борис Велчев, Главен прокурор на Република България.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Ганев, уважаеми дами и господа! Преди всичко искам да благодаря за поканата да участвам в тази международна конференция на тема “Омбудсманът – власт на морала и авторитета”.
Когато заговорим за институцията на омбудсмана, не мога с усмивка да не си спомня как преди няколко години се питах дали това е поредната модерна инвенция и в България наистина има условия за посредничество между граждани и власт. За изключително кратко време си дадохме сметка за необходимостта от съществуването на институция, която да е натоварена с нелеката задача да наблюдава административната дейност в държавата, да бъде възпиращ фактор срещу злоупотребите с власт, срещу корупцията и произвола, да помага за възстановяване на накърнени от държавата или нейни служители права на частни лица, изобщо да създава такава атмосфера, която да осигури и правата на хората, и автономността на обществото.
Гражданите на България се нуждаят от всеки защитник на техните права, от независима държавна институция, компетентна да се застъпва с предвидените в закона средства за правата на гражданите, когато те са нарушени от поведение на държавната администрация и от юридическите лица, които осъществяват обществени услуги.
Информацията на омбудсмана в България представлява не само способ за едно особено извънсъдебно решаване на спорове между граждани и администрация, граждани и юридически лица, но и важен антикорупционен механизъм, насочен към разширяване на прозрачността в институциите, ограничаване на корупционните предпоставки, тя – все повече се убеждаваме в това – е част от механизма за свободно и гарантирано упражняване на човешките права.
Затова искам още веднъж да пожелая успех на вашата конференция и ползотворна работа днес след обяд!
Благодаря. (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ ГИНЬО ГАНЕВ: И аз благодаря.
Думата е на г-н Франк Ортън, бивш омбудсман в Швеция, омбудсман на Организацията на обединените нации в Босна и Херцеговина.
ФРАНК ОРТЪН: Благодаря Ви.
Благодаря много, че ме поканихте на тази конференция. Много се радвам, че тук е и колегата от Холандия. Всъщност аз имах първо службата като омбудсман, бях назначен в 1991 г. в Швеция. По това време бях съдия. Колегите ми в съдебната власт ми казаха: “Франк, защо, за бога, поемаш такава позиция? Това е една длъжност, където ти нямаш никаква власт, нямаш правомощия да излизаш с решения, в смисъл, те да са облечени в законова санкция, тоест ще бъдеш един лаик.” Това повдига два въпроса по темата, по която трябва да говоря.
Първият е може ли омбудсманът да бъде ефективен и на второ място, има ли потребност от омбудсман в допълнение към съдебната и другите власти, които се предполага, че трябва да се грижат за защитата правата на човека, върховенството на закона и т.н. Мисля, че опитът показва, че не само в моята страна, Швеция, омбудсманът може да играе много съществена роля или има много голямо влияние дори и без тези законови зъби, с които да хапе. Как? Бих казал, че има редица фактори. От една страна, това е силата на аргументите в отделните случаи. Волята на много власти и органи е да си свършат добре работата. И ако имат добри аргументи, добре подредени, ние сме готови да ги изслушаме и да предприемем съответните действия. Същевременно това е и въпрос на прозрачност, осигурявана от омбудсмана. Когато омбудсманът има много правни зъби, както обясних преди малко, нормално е той да има много силни правомощия за разследване. Омбудсманът обикновено има достъп до всички досиета, власти, помещения и по този начин може да осигурява прозрачност. Освен това може да покаже на обществеността, когато държавните и обществени органи не работят правилно или са направили нещо неправомерно. Заедно с аргументите на омбудсмана това създава заплаха за властите. Властите не желаят никак да бъдат публично критикувани, особено когато има силни аргументи, когато това е от една институция, която се знае, че е независима, безпристрастна, добре информирана, с висок морален авторитет и без някакъв собствен интерес да играе политически игри и т.н. Той просто съществува, за да се грижи нещата да бъдат вършени в съответствие с конституцията, международните инструменти и закона.
Обществото като цяло много бързо разбира, че критиката от омбудсмана всъщност е с много голяма тежест и властите много бързо разбират, че тази критика не е добра за самите институции.
Друга една специална характеристика на омбудсмана е фактът, че омбудсманът не само издава препоръки, а проследява нещата по-нататък, което до известна степен е различно от съда. Омбудсманът проверява след известно време дали препоръките се изпълняват, защо не се изпълняват и отново може да започне с критиките. И ако институцията е известна с това, че не изпълнява препоръките, когато продължиш да ги притискаш, за да изпълнят препоръките, това става всъщност един много силен инструмент, за да се оправят нещата.
Другият въпрос е съществува ли потребност от такава институция? Известно ми е от политици, които искат много да внимават с обществените средства, от страна на съда и т.н., някой може да каже, че няма нужда от такава институция, особено ако тя няма тези законови зъби и не са чули моето обяснение колко е ефективна тази институция. И тогава те задават въпроса има ли потребност от такава институция, не се ли занимава съдът и другите власти с проблемите на законността, на човешките права и т.н., не е ли просто една излишна институция. Аз мисля, че опитът показва, че това всъщност е една много полезна институция, един много добър инструмент в съвременните демокрации. Защото при много ниски разходи обществената машина може да работи далеч по-гладко и сравнително по-лесно да се изглаждат неща, които не вървят добре.
Институцията е много по-лесно достъпна отколкото съдилищата. Процедурата е далеч по-малко формална, много по-бързо може да се стига до резултат с ефективност по отношение на разходите. И всичко това е свързано със самия факт, че решенията не са задължителни. Питали са ме и за Швеция, и за Босна и Херцеговина, не бихте ли искали да имате правомощията да издавате задължаващи решения с правни санкции. Казвам, не, това е същността на работните методи на омбудсмана, не да имаме такива правни санкции. Защото ако ги имаме, тогава в съответствие с международните стандарти да имаме всички необходими процедурни предпазни мерки, ако излизаме с такива задължителни решения – трябва да имаш възможности за изслушване, възможности за обжалване и т.н.
Следователно липсата на правни санкции е нещо много ценно за омбудсмана. По този начин редица въпроси, които в противен случай биха отишли в съда, могат да бъдат решени от омбудсмана с процедурата, която току-що представих, понякога с един начин на посредничество, както каза колегата ми от Холандия, и същевременно има редица въпроси, които наистина не могат да бъдат представени пред съда и въпреки това могат да бъдат коригирани от една такава процедура.
Аз обикновено казвам на тези хора от политическите кръгове, от съдебната власт, да, опитът показва, че този вид институция е много ценна като допълваща съда. Не можете, разбира се, да замените съда, но като допълнение към съдебната система тази институция е много ефективна и полезна.
А сега нека да разгледам по-прекия контакт между омбудсмана и съдебната власт. Тук отново имаме две групи въпроси. Едните са по-малко деликатни и се решават по различен начин в различните страни – това е възможността омбудсманът да се обърне към съда. Може ли омбудсманът да постави конституционни въпроси пред съда? В някои страни – да, в други – не. Може ли омбудсманът да извършва съдебно преследване на държавни служители, които не са се свършили работата в съответствие със закона? Да – в някои страни, в други – не. Възможно ли е за омбудсмана да говорили или да отнесе към съда нарушаване на права на човека, има ли омбудсманът да се присъедини към обжалваща страна и да потвърди и подсили аргументите на тази страна? Има ли право омбудсманът да действа като представител? Всички тези въпроси могат да бъдат решавани по различен начин и те наистина се решават по различен начин в различните страни.
Това е набор от въпроси, които не са особено деликатни по отношение на взаимоотношенията между омбудсмана и съдебната власт. Другият набор въпроси обаче са далеч по-деликатни, като например до каква степен омбудсманът трябва да може да наблюдава или да надзирава съдилищата. Това наистина е един много щекотлив въпрос. В някои страни, особено в англосаксонската правна система, позицията на съда е такава, че извън всякакво съмнение е, че омбудсманът изобщо не може да се обръща с такъв мандат. В други страни нещата не са решени по този начин. Може би ще ви бъде интересно да знаете, че страната, която е родила концепцията на омбудсмана – Швеция, и втората страна, която има омбудсмани, това е Финландия от 1919 г., и в редица други страни, като Босна и Херцеговина например или като Словения, която е представена тук, има възможност омбудсманът да наблюдава и надзирава съда. Отново обаче мисля, че е полезно да навлезем малко по-дълбоко в този надзор. Защото някои от тези въпроси биха могли лесно да бъдат приети от съдебната власт. Например възможността омбудсманът да наблюдава съдебната система като цяло. Това е нормално прието, с една обща гледна точка, с възможности за функциониране, с възможности за обжалване, за изслушване на свидетели и т.н.
Също така не е толкова деликатен въпросът, ако омбудсманът има право да наблюдава съда като орган на власт, който има и административни функции. Имам предвид решения по отношение наемането на служители. Омбудсманът има правомощията да надзирава други органи, защо не тогава и съда? Това е много малко свързано с реалните причини за независимостта на съда. Независимостта на съда е предвидена, за да попречи на каквото и да е влияние върху самите правораздавателни функции на съда. Но при наемането на хора, ако те влизат в противоречия или трудови спорове или в противоречия и спорове с други власти, защо омбудсманът да няма право в този смисъл да надзирава съдилищата?
След това стигаме до различните дела. Мисля, че едно общо наблюдение е, че работата по делата, процедурната обработка на делата е нещо, в което омбудсманът има какво да направи. Когато се стигне до решението дали едно лице е виновно или не е виновно, дали присъдата трябва да бъде лишаване от свобода или друга, когато говорим за правосъдните функции, тогава вече наистина функцията на омбудсмана става изключително важна. Но, разбира се, съдът трябва да бъде независим. От друга страна, съдиите са хора, а хората могат да допускат грешки. Разумно ли е този вид публичен орган да не бъде обект на какъвто и да е надзор? Тези хора също се подчиняват на закона и ако не спазват закона, трябва ли това да бъде без каквито и да е последици? Не е разумно, не е приемливо. И това е аргументът да се даде възможността на омбудсмана да наблюдава начина на боравене с делата или административната обработка на делата, но не и да се намесва в правораздавателната функция на съда.
Това е един въпрос, който беше разгледан на една конференция преди пет години в Любляна, където имаше представители на Съвета на Европа. Съветът на Европа води много силна кампания за независимостта на съдебната власт. Там стигнахме до заключението, че омбудсманът трябва да спазва цялостната независимост на съда от каквото и да е външно влияние, цитирам, в правораздавателната функция на съда, но може да разглежда процедурните аспекти на администрирането на отделните дела.
Този вид мониторинг е нещо, което може да бъде погледнато от гледна точка на съдилищата като заплаха от нещо, с което трудно да се справят и трудно да приемат. Опитът обаче показва, че когато системата функционира добре, всъщност такъв един надзор помага на съдебната власт. За съдиите е полезно да получат гледището на омбудсмана за това как да се справят с различни практически въпроси. Полезно е за съдилищата, защото това повишава доверието в съда и обществеността знае, че някой всъщност наблюдава какво става в съдебната зала. Много често омбудсманът не критикува, защото няма причина за критики, така че се повишава доверието в съда.
Омбудсманът може да бъде полезен за усъвършенстване на практиките и ако не друго, поне да привлича общественото внимание към недостатъците в правната система, към недостатъци в ресурсите, които са разпределени, кадрите, помещенията, оборудването и т.н. Гледната точка на омбудсмана има много по-голяма тежест в сравнение със съда, който иска повече ресурси, защото имаме една външна институция с обществено доверие, която казва: ето тази институция наистина не функционира добре, но това е поради липса на ресурси. Всички знаем, че има недостатъци в съда, има забавяне на делата, понякога има поведение на съдия, което не е особено полезно, в някои случаи няма достатъчно ясни причини за решенията на съда. Тези неща лесно могат да бъдат критикувани от омбудсмана.
Но аз мисля да приключа с тази моя презентация, като ви кажа моето и на моите колеги виждане като съдии в нашата страна. Много често правихме теста на омбудсмана. Примерно имаме един проблем за решаване, намираме практическо решение, което си казваме: това практическо решение, ако омбудсманът дойде и го разгледа, дали ще го приеме или ще го критикува? Ако има вероятност да критикува, се въздържате, обаче ако си помисли, че поради тази и тази причина той ще го приеме, продължаваме. Така че това наистина е един много полезен и помагащ начин да се утвърждава ефективността на работата на съда.
Благодаря ви много. (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ ГИНЬО ГАНЕВ: Има думата г-н Николай Василев – министър на Република България за държавната администрация и административната реформа.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми дами и господа! Най-напред бих искал да ви благодаря за поканата да участвам в тази конференция и да потвърдя, че голяма част от ръководството на министерството, включително и заместник-министрите участват тук днес.
За мен е чест да участвам в събитие заедно с всички вас, с народните представители и специално с г-н Ганев, който, излишно е да ви убеждавам, е емблематичен не само като първия български омбудсман, но и изобщо като държавник, общественик в българския живот през последните десетилетия.
Бих искал да споделя с вас няколко мисли по отношение на прозрачността в работата на държавната администрация и срещу проявите на лоша администрация в контекста на взаимодействието на нашата система с омбудсмана на Република България. Безспорно няма нужда да убеждавам точно тази аудитория, че прозрачността в работата на държавната администрация е от изключителна важност за всяко успешно управление и за засилване ролята на гражданското общество. Затова са необходими ясни правила за противодействие и превенция на корупцията и повишаване на общественото доверие във всички институции. Безспорно, използвайки положителния опит на толкова много други страни преди нас, беше много добре, че България, макар и с известно закъснение, създаде институцията на омбудсмана.
Мисията на нашето министерство е да постигнем по-модерно управление, с добре функционираща, прилагаща европейските практики и политики, българска държавна администрация. И в тази задача имаме надежден и желан партньор в лицето на омбудсмана, защото каузата, за която работим, е обща – това е гражданите и бизнеси, както и нашите европейски партньори да са все по-доволни от работата на нашата администрация.
Считаме, че омбудсманът е институцията, която стои в основата на гражданския контрол върху държавните структури и съм сигурен, че той е гарант, че позицията на гражданите ще бъде все повече чувана и те ще реализират своята роля на коректив на всички институции.
Специално бих искал да благодаря на г-н Ганев за доброто ни сътрудничество досега. Ще ви призная, че ние се виждаме доста често, макар че и това сигурно е недостатъчно, и ще продължим да го правим. Работим много добре заедно и в Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет. Двете институции са положили основите на ефективен диалог и когато изпълняваме заедно мерките, заложени в Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията.
Тук, без да влизам в детайли, защото те са добре познати на обществото и на тази аудитория, все пак основните приоритети на дейността на Министерството на държавната администрация са шест.
Бих започнал с така наречения нулев приоритет. През тази година ние сме амбицирани да имаме положителен принос за успешното навременно членство на България в Европейския съюз от 1 януари следващата година и за момента целият екип на министерството работи основно със съзнанието за този приоритет.
От останалите пет приоритета първият е модернизация и организационно развитие на държавната администрация. Тук променихме няколко закона и продължаваме да работим за реформите в тази сфера. На второ място, обучение и развитие на човешките ресурси. Освен че приехме стратегии, закони, през тази година планираме да имаме централизиран конкурс за младши експерти в администрацията в национален мащаб и сме започнали масови обучения на служители в цялата страна по информационни технологии, по чужди езици, основно английски език, но също така френски, немски, испански и италиански език, по много други професионални дисциплини и следват по-мащабни обучения по етика и антикорупция. Вчера при посещението си във Висшия съдебен съвет запознах неговите участници с нашето предложение да обучим поне хиляда души от системата на съдебната власт по информационни технологии тази година, а от догодина освен по информационни технологии можем да ги включим в нашето обучение по чужди езици, особено по английски език.
Министерството ни участва активно във всички проекти за противодействие на корупцията и също така за изпълнение на програмата за прозрачност, която обявихме и изпълняваме заедно с министъра по европейските въпроси г-жа Кунева.
Третият ни приоритет е модернизацията на администрацията и чрез развитие на електронното правителство. Тук много имаме да говорим през следващите месеци, но вече приехме Закона за електронната търговия в Народното събрание, приехме националната рамка за оперативна съвместимост и сме разработили законопроект за електронното управление, който ще бъде подложен на публично обсъждане.
През последните две седмици предоставихме 1800 мощни сървъри и компютри на всички общини и областни администрации, а вчера включително и сто компютъра на съдебната система и на прокуратурата.
Продължаваме да работим в посока през тази година да предоставим над две хиляди електронни подписа на администрацията и обучаваме 20 хиляди държавни служители по информационни технологии тази година.
Четвъртият ни приоритет е подобряване и опростяване на административното регулиране и обслужване. Имаме активна роля като министерство в Министерския съвет за намаляване и опростяване на регулаторните режими и не по-малко важно – за спирането на нови ненужни според нас режими.
Разработихме наредба за общите правила за организация на административното обслужване, нещо, което ще има ефект в работата на всеки един служител в цялата страна за много години напред. Работим по темите за извеждане в частния сектор на някои дейности от администрацията от публичния сектор и публично-частното партньорство.
Имаме също активна роля и на граничните контролно-пропускателни пунктове чрез своята роля в съответния междуведомствен съвет. Само след три дни заедно с министъра на вътрешните работи г-н Петков ще въведем в експлоатация първия в историята на страната софтуер за извършване на единно плащане на границите чрез единен фиш. Това е на ГКПП – Лесово, на турската граница. Това със сигурност ще повиши прозрачността, ще намали потенциала за злоупотреби на границата и със сигурност ще доведе до увеличаване на приходите в държавния бюджет.
Специално бих искал да обърна внимание на последния от петте приоритета – това е прозрачността и почтеността в държавната администрация. Тук може много да се говори, но ще припомня, че са разработени три различни етични кодекса. Единият е дългият етичен кодекс за държавните служители, вторият е за лицата, заемащи висши държавни длъжности, разработен през миналата година, и третият е краткият вариант – това са десетте стандарта за административна етика, които заимствахме и от частния сектор чрез техните стандарти за бизнесетика.
Бих искал още веднъж да пожелая успех на днешната дискусия! Да благодаря на нашия домакин г-н Ганев за неговото активно участие в обществения живот в България! (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря, господин министър.
Думата има г-н Николай Георгиев, директор на Главна дирекция “Инспекторат” на правителството.
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: На мен ще ми е трудно да говоря след всички, които говориха досега. Моята тема е “Противодействие на корупцията”.
Ваши превъзходителства, дами и господа! От няколко години в България назря мнението на обществото, че корупцията е в такава фаза, че става нетърпима. Поради тази причина няколко правителства на България се занимават сериозно с противодействието на корупцията. Още в края на 2001 г. беше създадена Национална стратегия за противодействието на корупцията. В началото на 2002 г. беше създадена първата Комисия за противодействие на корупцията към правителството, чието продължение от тази година е Комисията за прозрачност и превенция на корупцията, оглавявана от министъра на вътрешните работи. В България съществуват още няколко комисии, свързани с противодействието на корупцията – това е Парламентарната комисия за борба с корупцията и Комисията за борба с корупцията във Висшия съдебен съвет.
Безспорно усилията на цялото ни общество, на цялата държава, на всички институции са насочени към това корупцията да бъде сведена в търпимите за обществото граници. На мен ми е ясно, че няма държава в света, в която няма корупция и това, предполагам, е ясно на всички. Но трябва да бъде в търпими граници. Поради тази и други причини, разбира се, и в българското законодателство в последните години се появиха много текстове, които са свързани с борбата с корупцията. В Наказателния кодекс се изведоха текстове, ясно и точно определящи що е това подкуп и други такива.
Ще ми се да кажа и няколко думи за етичните кодекси, за които говори господин министърът Василев. Те може би не са лек за държавните служители, може би тези правила не са най-интересните за четене и спазване от всеки от служителите на администрацията, но според мен и в основата, и в голямото заглавие, говорейки за морала, мисля, че етиката на професионалиста трябва да бъде изведена като приоритет в дейността на всички министерства и ведомства, включително вероятно и в министерството на г-н Василев.
Един служител върши работата си благодарение на някои неща. Той трябва да спазва закона. Ако законът не е добър, и служителят не може да спазва добре правилата, които са записани. Вътрешните норми, вътрешните правила за работата също са много важни в структурата на едно административно звено. Не по-малко важно е, пак казвам, обучението в етика, начина на извършване на услугата спрямо хората, които имат нужда от тази услуга, тоест клиентите на нашия омбудсман. Искам в кръга на шегата да кажа, че може би при нашия омбудсман трябва да се направи освен ухо, и уста, с която той да огласява това, което е чул, тоест това, което той е чул, да бъде пренесено там и да се изисква от администрацията поведение и такова обслужване, каквото е достойно за хората, които имат нужда от услугата.
Като говорим за корупция, виждаме, че тя е на различни нива, разбира се, но за съжаление говорим по-често в ниските етажи на властта, тоест при чиновниците, тихичко говорим за средните нива и почти не говорим за корупцията във висшите етажи на властта.
Дирекцията, която ръководя, е създадена със Закона да администрацията и е пряко подчинена на премиера на Република България. Основната цел, която е записана в постановлението, с което е създадена, е поддържане на политиката за противодействие на корупцията във високите етажи на властта. Това е една много сложна материя и аз не казвам, че е разрешима. Безспорно битката с корупцията изисква много време, много усилия и много пари, много подготвени хора и хора, които искат да бъдат активни и наистина да противодействат на всички възможни корупционни прояви. Конфликтът на интереси е едно от тези неща, които водят до съмнението за корупционни прояви, а конфликтът на интереси се появява и във високите етажи на властта безспорно. В нашето законодателство ясно и точно е казано какво е конфликт на интереси на много места, в различни закони. И въпреки това има и администрации, в които роднинските връзки са силни. Провеждането на конкурси е първото нещо, откъдето се тръгва за назначаване на държавни служители. Ако те бъдат опорочени, значи в системата на администрацията попадат хора, които най-малкото не са подготвени да обслужват клиентите на тази администрация. Оттам нататък започват и другите проблеми, докато се стигне до органите, които се занимават със случаите на маркиране на пари, с разследване, с банкови сметки и с какви ли не други атрибути, за да може такъв човек да попадне в съдебната система.
Взаимовръзката между различните комисии в България е факт. Създаден е съвет между комисията в парламента, Висшия съдебен съвет и правителствената комисия. В този съвет има изградени правила, два пъти месечно има срещи. Там е мястото, където се обменя информация по отношение на всички сигнали, достигнали до различните нива на държавата – законодателно, съдебно и министерствата, и това какво се е случило с тези сигнали, какви проверки са извършени, докъде са стигнали, какви действия са предприети, разбира се, изпращането на отговори до хората, които са сигнализирали за корупция. За съжаление в нашето общество все още трудно хората правят разлика между корупционна проява и личен интерес. Повечето от сигналите, които имам удоволствието да получавам, са свързани с това, че някой някъде е загубил имот и, виждате ли, съдията го отсъдил на друг. Това не е въпрос на корупция. След като има решение и на Върховния административен съд, след като делото е миналото през цялата съдебна система и е било решено в 1994 г., според мен то е окончателно. За съжаление в България ние не популяризираме законодателството, не учим децата си в училище що е това корупция и как не трябва да става това нещо. Не обясняваме, че нашето законодателство не е никак лошо и ако бъде спазвано, нещата ще бъдат в ред.
Омбудсманът на Холандия говори за морала. Няма закон, който да не носи морал в себе си. По принцип законът е морал и спазването на този закон е морал. Аз поне така разбирам нещата. И ако наистина в България голямата група от хора спазват закона и приемат закона, те би трябвало да бъдат и морални. Винаги има една група от хора, които не желаят да спазват законодателството, вървят по ръба му, но затова пък има санкции в закона и силно се надявам, че с работата на институциите в България в крайна сметка в съдебната система ще попаднат тези, които не спазват закона или се движат по ръба на закона.
А по отношение на връзката с омбудсмана на България освен изключителната личност на г-н Ганев в момента е пред одобрение от премиера процедура, която обвързва дейностите на инспекторатите във всички министерства и ведомства със законовите действия, на които има право омбудсманът на Република България. До края на септември ще има направена и методология по този повод.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря на г-н Георгиев.
Госпожи и господа, гражданското общество поема председателството на конференцията. Поради кратък неотложен ангажимент на г-н Ганев в Народното събрание като практическа проява на диалога между омбудсмана и парламента, той помоли да бъде извинен за малко, след което отново ще се присъедини.
Представлявам Центъра за изследване на демокрацията. Ние сме съорганизатори на днешната конференция. Казвам това главно за нашите чуждестранни гости, тъй като в България всеки, който следи темата, знае за ангажимента на гражданското общество и в частност на нашата организация, за да се заговори изобщо в България за потребността и възможността от такава институция, за приемането на законодателството и за установяването на едно добро сътрудничество, което безспорно е необходимо, освен с трите власти, за успеха на работата на омбудсмана.
Не искам да злоупотребявам с временното си качество на председателстващ и бих искала да ви предоставя думата за дискусия по първия панел - за взаимоотношението между омбудсмана и изпълнителната власт. Мисля, че в изказванията чухме много интересни неща, които могат да бъдат повод за въпроси и за ваши коментари, тъй като действително нарастващата роля на администрацията в съвременния свят засяга все повече ежедневния живот както на гражданите, така и на институциите. И правото на добро административно обслужване неизбежно все повече си пробива път в нарастващия съвременен комплекс от основни права и свободи. Точно това всъщност е сферата на взаимодействие между омбудсмана и изпълнителната власт – за изпълнителната власт като ангажимент да гарантира все по-добро обслужване на гражданите, а за омбудсмана и неговия екип да контролира и наблюдава администрацията в изпълнението на тази нейна функция.
Впрочем, във въвеждащите изказвания бяха застъпени и останалите аспекти на темата на конференцията, предмет и на другите два панела – за взаимоотношенията със съдебната власт и с парламента. Нашата дискусия не е ограничена, а е свободна, така че ако и по другите проблеми има желаещи сега да вземат думата, моля да се възползват от тази възможност.
Сред нас присъстват омбудсманът на Република Македония г-н Мемети, заместник-омбудсманът на Словения г-н Ровсек, който не за първи път участва в наша проява, омбудсманът на Амстердам и редица местни обществени посредници от България. Така че наред с всички останали участници в дискусията нашите гости също могат да вземат участие в дискусията.
Имате думата.
Заповядайте, господин Ровсек.
ЙЕРНЕЙ РОВСЕК: Добър ден! Госпожи и господа, аз съм заместник-омбудсман на Словения. Нашата институция е на 12 години, съществуваме от 1994 г., преди това имахме Съвет за човешки права. Така че сега съм към края на втория си мандат.
Искам да поговоря за връзката между омбудсмана и другите власти в държавата. Това е изключително интересна тема. Бих искал да я илюстрирам с някои конкретни примери от нашата практика.
На теория е съвсем ясно, че омбудсманът е като едно продължение на възможностите, разширяване на възможностите на парламента да наблюдава изпълнителната власт. Мисля, че ролята на омбудсмана е да контролира предимно по-ниските нива на администрацията, а не министрите и правителството, защото там се извършва контрол от другаде.
От нашата практика мога да дам пример с обсъжданията на нашия годишен доклад, който представяме пред парламента, годишния отчет на омбудсмана. Знаете, че годишният отчет на омбудсмана е изключително важен документ, изключително важна стъпка, защото в този отчет, който се обсъжда в парламента, се посочват грешки, допуснати от правителството, от администрацията, от изпълнителната власт и също така се отправят критики към законодателството, в кои сфери то трябва да бъде изменено, в кои сфери следва практиката да бъде променена.
Също така, омбудсманът предлага – такава поне е нашата практика – реформи в администрацията, в кои сектори администрацията може например да усъвършенства дейността си. Преди доста години посочихме, че са неефективни инспекторатите на различни нива. Забелязахме, че всеки инспекторат си работи самостоятелно, няма връзка между инспекторатите. Ние като институция на омбудсмана виждаме тези дефекти и ясно ги заявяваме в нашия годишен доклад. Това е поне на теория.
В общи линии през първите години парламентът не знаеше какво да прави с нашия годишен доклад – дали да го приема, дали да критикува работата на правителството, въобще какви стъпки да предприеме. От година на година ставаше все по-ясно, че наистина е много важно народните представители да упражняват функцията си да наблюдават представителите на изпълнителната власт. И това бе съзряно най-напред от членовете на опозиционните сили. Те използваха доклада на омбудсмана като много важно и полезно средство да изтъкнат публично някои дефекти на властимащите, които заслужаваха да бъдат критикувани. Затова през последните години правителството започна да подготвя собствен доклад в отговор на доклада на омбудсмана. Това беше предложение, направено от нашия първи омбудсман г-н Бизек, който по-късно стана министър на правосъдието. Той организира в правителството тъй наречения доклад-отговор на нашия годишен отчет. Това е доклад, който наистина следва нашия годишен отчет и неговата цел не е да се критикува доклада на омбудсмана, а да отчете какво е било направено в отговор на критиките, изразени от омбудсмана, и какво се прави, за да се отстранят онези грешки или несъответствия, които са съзрени от омбудсмана.
Въз основа на доклада на омбудсмана и този доклад в сянка, доклад, който се явява отговор и се изготвя от правителството, парламентарната комисия разисква и двата доклада, като пакет – доклада на омбудсмана и съответстващия доклад-отговор от страна на правителството и формулира препоръки към правителството.
Резултатът от обсъжданията в парламента на годишния доклад на омбудсмана са препоръките към правителството. Понякога ние сме на мнение и предлагаме да се приемат конкретни закони, например да се измени законът за свободата на информацията, за защитата на данните, да се подобрят условията в затворите, да се подобрят условията на душевно болните лица и т.н. И след като много години повтаряхме предложенията си, се стигна до обществен натиск всичко това да се дискутира в парламента.
Разбира се, зависи и какво е отношението между правителството и парламента. В предходния мандат, както казах, беше така, както го описах, но сега, при настоящия мандат след изборите през 2004 г. парламентът по-стриктно се придържа към политиката на правителството, не действа като самостоятелна власт на собствено основание, така че това разделение между изпълнителния и законодателния клон на властта не е така ясно, както би трябвало да бъде на теория. Затова се води борба всяка година, с всеки следващ случай ние се опитваме тази теория да я утвърдим на практика. Защото на теория ни е ясно как трябва да бъде, но на практика всяка година трябва да се борим, за да докажем мястото си в това взаимоотношение между правителството и законодателната власт.
Не бих се спирал сега на взаимоотношенията ни със съдебната власт, това е отделен, макар и много интересен въпрос.
Такъв е нашият опит във всекидневната ни работа. Би ми било много интересно да чуя как е в други страни.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря на г-н Ровсек за това, че сподели част от опита на институцията в Словения.
Има думата г-н Ортън.
ФРАНК ОРТЪН: Моето изказване е провокирано от казаното дотук. Най-напред, за отношенията между омбудсмана и изпълнителната власт. Важно е да споделя с вас, че е изключително важно ролята на омбудсмана да бъде разбирана от изпълнителната власт, изпълнителната власт да не се опитва да се намесва в работата на омбудсмана. Тя трябва да е недоволна от критиката, обаче трябва да предприема конструктивни действия с оглед на критиката, а не да насочва действия срещу омбудсмана, което общо взето е често срещано. Не трябва изпълнителната власт да ограничава ресурсите на омбудсмана, не трябва да отмъщава на критиката.
Омбудсманът трябва да води много силни кампании, той трябва да бъде силен застъпник за законност, а изпълнителната власт и политиците трябва да приветстват основателната критика от страна на омбудсмана.
Искам да споделя с вас нещо, което се случи с мен в първия месец от встъпването ми в длъжност в Швеция. Критикувах пред журналисти министърката на вътрешните работи за някои нейни изявления и веднага след това те отидоха при нея за интервю, след което взеха интервю и от министъра на правосъдието. Журналистката задала въпрос: “Вие смятате ли, че омбудсманът се държи както трябва? Той това ли трябва да прави?” Мисля, че министърката на вътрешните работи беше достатъчно мъдра да каже: “Да, да, на омбудсмана точно това е задачата, това е неговата роля и ние сме много доволни, че прави това.”
Следващото нещо, на което искам накратко да се спра, е корупцията. Господин Георгиев си тръгна, обаче когато се бори с корупцията, омбудсманът може да направи много. Разбира се, зависи за какъв вид корупция става дума. Защото съвсем различно е да искате да вземете мерки спрямо полицаите, които вместо да напишат фиш за превишена скорост, предпочитат да вземат 10 евро. Или пък ако искате да вземете мерки срещу митничаря, който ви пуска в страната, срещу нещо под масата. Или въобще, когато има бизнес отношения, или пък ако става дума за корупция, основано на старо приятелство. В Босна и Херцеговина през цялото време ми казваха, че хората са извънредно корумпирани. И аз им отговарях: “Ами това е възможно, обаче не го вярвам и не го критикувам, защото нямам доказателства.” И чак към края на мандата си разбрах, че те всъщност не вземаха пари от масата, а просто не се занимаваха с даден въпрос, ако нямаше някаква полза за тях. Такъв вид корупция беше, такава беше формата на корупцията. Това изисква съвсем различен подход в сравнение с другите видове корупция.
Искам да подчертая, че прозрачността е ключова дума. Това трябва да осигури омбудсманът, когато говорим за корупция. Корупцията изключително трудно се доказва от законова гледна точка, защото и двете страни – както корумпираният, така и корумпиращият – са заинтересовани нищо да не излезе наяве. Затова борбата с корупцията е много трудна. Но прозрачността може да бъде много полезна.
Благодаря ви, че ми позволихте да споделя някои размишления.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря за този коментар.
Господин Бренинкмейер, заповядайте.
АЛЕКС БРЕНИНКМЕЙЕР: Искам да добавя нещо към това, което г-н Ортън каза като реакция на казаното от г-н Георгиев, да направя кратка съпоставка между развитието на европейското право - а аз мисля, че европейското право става все по-интересно за България - и ролята на обществото. Защото един от основните въпроси, с които се е занимал Съдът на Европейските общности, е дали националните администратори спазват европейското право. И след това зададоха въпроса: “Колко очи са ви необходими, за да контролирате това? Един инспектор достатъчен ли ви е или имате нужда от очите на десет инспектори?” Накрая съдът се произнесе по един доста елементарен начин: “Имате нужда от очите на всички, за да извършвате този контрол.”
Така че съгласно европейското право всеки има достъп до правосъдие, за да контролира правилното спазване на европейското право. И ако сме изправени пред сериозен проблем като корупцията, можем да зададем същия въпрос: от колко очи се нуждаете, за да контролирате членовете на администрацията, които злоупотребяват с правомощията си? И отговорът е същият – нуждаете се от очите на всички.
Според мен омбудсманът играе ключова роля в тази насока. Защото ако някой стане свидетел на корупция и има достъп до омбудсмана, а омбудсманът говори високо за ефекта на корупцията, тази система ще бъде много ефективна.
Благодаря ви много.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря, г-н Бренинкмейер.
Искам само да обърна внимание на малкия принос на Центъра за изследване на демокрацията към следващите два панела в нашата дискусия. За тези, които не са обърнали внимание, подготвили сме кратки материали за чуждия опит за омбудсмана и взаимоотношенията му със съдебната власт, а също така и преглед на общото и различното между омбудсмана и другите правозащитни механизми, включително съдебната защита, административната защита, конституционното правосъдие, извънсъдебните способи за решаване на спорове. В почивката можете да се запознаете с тези материали.
Благодаря на всички участници в първата част от нашата дискусия. Обявявам кафе пауза.
(След кафе паузата.)
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА:Уважаеми госпожи и господа, колеги! Започваме с втория панел, който се отнася до различни аспекти на взаимоотношенията между омбудсмана и съдебната власт или по-скоро ролята на омбудсмана като застъпник за бързо, достъпно и справедливо правосъдие.
Имам удоволствието да предоставя думата на г-н Димитър Гочев, понастоящем заместник-председател на Съюза на юристите в България, бивш конституционен съдия и бивш съдия в Европейският съд за правата на човека в Страсбург. Ще се радваме да чуем неговите мисли по тази толкова интересна тема.
Заповядайте, господин Гочев.
ДИМИТЪР ГОЧЕВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Преди всичко искам да изразя благодарността от страна на Съюза на юристите в България, че ни включихте в тази толкова интересна дискусия. Лично за мен е удоволствие да говоря по този въпрос, защото материята на защитата на човешките права ми стана през последните две десетилетия основна професионална ориентация и проблемите са ми близки.
За съжаление нямам кой знае колко време за развиване на тези въпроси, които са поставени в програмата, обаче в самата програма е като че ли предопределена линията на разсъжденията, които трябва да направя и аз всъщност ще направя – ненамеса в съдебната власт и съответно намеса по отношение на лошото съдопроизводство. Това е рамката, която според мен е вярната рамка на третирането на този въпрос, защото действително по нашето законодателство, по нашия Закон за омбудсмана, омбудсманът има една независима роля по отношение на съдебното производство и не може да участва и не може да се меси в работата на съда. В това отношение има два основни фактора, които трябва да бъдат отчетени.
Първо, по нашето процесуално право нито в Гражданско-процесуалния кодекс, нито в Наказателно-процесуалния кодекс, още по-малко в новия Административно-процесуален кодекс на омбудсмана е признато правото да бъде страна по процеса и той не може да представлява страните по процеса като процесуална фигура. Това предопределя неговата независимост от работата на съда и невъзможността той да се меси в работата на съда. Това обаче не означава, че омбудсманът няма работа в съдебната система. Разбира се, че има. Преди всичко той е защитник на правата на хората – не само на основните права, но и на тези права, които не са предмет на защита по Глава ІІ на българската Конституция, на всички права, които произтичат от българските закони.
В това отношение омбудсманът има и може да има много сериозна роля по отношение на добрата работа на съдебните органи, в смисъл на организацията на съдебното производство. Защото основно човешко право и основно право по българската Конституция е правото на достъп до съд. Също така основно право, закрепено от редица текстове и на Конституцията, и на отделните процесуални закони, е правото на справедлив процес.
Омбудсманът може да има роля, първо, по отношение на навременното насрочване на делата. Вие знаете, че у нас за съжаление имаме много сериозен проблем в съдебната система – насрочването на делата. Например във Върховния касационен съд трудови дела се насрочват от днес за след две години. Това е един изключително сериозен недостатък на нашата съдебна система и аз бих казал, нарушение на правото на достъп до правосъдие. В това отношение омбудсманът може да има конкретна намеса, а може да има и една обща намеса по отношение на този сериозен недостатък на организацията на съдебната дейност.
Също така омбудсманът може да се намесва по отношение на недостатъците в организацията на съдебния процес – забавянето на делата, забавянето на произнасяне с решение. Вие знаете, че сроковете за произнасяне на решения на съда са инструктивни, но тези срокове по някой път се протакат с месеци и с половин – до една година. Това са нарушения на основни права на гражданите, свързани с правилното функциониране на съдебната система. В това отношение омбудсманът може да има и има възможност да прояви своята роля.
Едно друго направление по отношение на действието на съдебната система е изпълнението на решенията. Независимо че се създаде възможност за частни съдебни изпълнители, в областта на принудителното изпълнение, дотолкова доколкото функционира държавно принудително изпълнение, омбудсманът може да има много сериозна роля, която също е свързана със защита на правото на справедлив процес. Изпълнителното производство по силата на практиката примерно на Европейския съюз влиза в рамките на справедливия процес. Това може да има особено значение по отношение на изпълнението срещу държавата с оглед разпоредбите на чл. 399 от Гражданско-процесуалния кодекс и в това отношение омбудсманът може да има сериозна роля.
Сега искам да се спра на един въпрос, който за съжаление не фигурира в схемата на настоящата конференция, обаче с оглед на защитата на основните човешки права омбудсманът получи една много сериозна функция с предпоследното изменение на Конституцията, като му се даде възможност да сезира Конституционния съд. Тази възможност за сезиране на Конституционния съд има страшно много интересни правни аспекти, които аз сега изобщо няма да се опитвам да засягам, защото, първо, не са предмет на темата и второ, няма време за това. Но така или иначе, това е един изключително сериозен, изключително интересен въпрос, свързан с дейността на омбудсмана и защитата на основните конституционни права. Защото тогава когато омбудсманът сезира Конституционния съд с едно искане за установяване на противоконституционност на закон или законови текстове, той предявява всъщност едно искане, което е от изключително голямо значение за защита на основните права на неограничен брой хора.
Във връзка с това искам да обърна внимание и на един друг много важен въпрос, който е свързан с дейността на омбудсмана по защита не само на основните права, но и на останалите права на гражданите пред съда. Става дума за задължението на съдилищата да прилагат пряко нормите на Конституцията, респективно нормите на Глава ІІ от Конституцията, която регламентира основните права на гражданите, а също така по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията да прилага пряко нормите на международни договори, по които България е страна и които са ратифицирани и публикувани в “Държавен вестник”. Става дума за нормите на Европейската конвенция за защита правата на човека, които са пряко приложими от съдилищата.
В много случаи омбудсманът може да изиграе роля съдилищата да прилагат тези норми, когато е направено искане от страната на делото. Омбудсманът би могъл да играе много важна роля в това отношение. Механизмите за изпълнение на тази роля могат да бъдат различни. Според мен в случаите, когато омбудсманът е сезиран с някаква жалба, от която се вижда, че става дума за едно висящо съдебно производство, обаче в това висящо съдебно производство може да се постави и трябва да се постави въпросът за прилагането на някой текст от Глава ІІ на Конституцията и текстовете от Европейската конвенция за защита правата на човека, в тези случаи омбудсманът може да се намеси непряко. Той не може да сезира съда, но може да даде указание на жалбоподателя на какво да се позове. Това би могло да има много голямо практическо значение, защото проблемът за нарушаването на права по Европейската конвенция, респективно на конституционни права, може да има възпиращо значение по отношение на жалбите пред Европейския съд за правата на човека. Колкото в по-широк мащаб се решават проблемите на гражданите за защита на техните основни права, респективно права по Европейската конвенция, толкова по-добре за работата на Европейския съд за правата на човека. И аз смятам, че в това отношение би могло да се мисли както в практически аспект, така и по отношение на евентуално подобряване на нормативната база, тоест едно бъдещо допълване и изменение на Закона за омбудсмана.
Вижда се, че омбудсманът, макар и да не може да бъде страна по един съдебен процес, би могъл да изиграе много важна роля в решаването на съдебни процеси на гражданите.
Благодаря ви.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря на г-н Гочев.
Аз предлагам да слеем двата панела и да дискутираме по двата панела, поради което сега давам думата на г-жа Екатерина Михайлова по темата за взаимодействието между омбудсмана и Народното събрания. Госпожа Михайлова е народен представител от Демократи за силна България и е един от онези народни представители в парламента, които от самото начало подкрепяха нашите усилия за въвеждане на институцията омбудсман, за приемането на закона, включително за приемането и на онзи единствен текст от Закона за местното самоуправление и местната администрация, който позволява общинските съвети да избират местни обществени посредници.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря много, госпожо Йорданова.
Уважаеми дами и господа! За мен е удоволствие да участвам в днешната конференция, защото вече имаме закон, имаме избран омбудсман и той вече действа. Много от хората, които сме днес около тази маса, години наред сме участвали в конференции, в които се разискваше какво представлява омбудсманът, как да изглежда в България, как да бъде уреден законодателно и дълго време не стигахме до създаването на тази толкова важна институция в България. Вече имаме закон, имаме и избран омбудсман.
И тъй като моята тема е “Националният омбудсман – независимост и влияние в парламентарното управление”, започнах с това, че много време протакахме да приемем закона, след това да изберем омбудсман, но за малкото време, в което съществува тази нова за България институция, виждаме, че тя започва да влияе със свои конкретни действия в обществения живот и дори в дейността на парламента и в рамките на законодателния процес, и в рамките на парламентарния контрол.
Преди да дам конкретните примери, които вече имаме в работата на парламента и омбудсмана, искам да кажа само няколко неща по темата независимост и влияние на националния омбудсман при парламентарното управление. Въпросът е решен първо в закона, в закона е казано много ясно, че омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията и законите на страната. Силата на омбудсмана идва от това наистина да бъде независим, от това да може да защитава основните права и свободи на българските граждани, когато биват нарушавани от държавна или общинска администрация. Тоест това е неговото задължение по силата на закона, което впоследствие при последната поправка на Конституцията от преди няколко месеца беше нанесено. За съжаление при приемането на закона и при правенето на поправката в Конституцията, когато се регламентира за първи път омбудсманът на конституционно ниво, не беше възприето нещо, което има в други страни, а именно квалифицирано мнозинство за избора или преждевременното освобождаване на един омбудсман.
Казвам това, защото смятам, че част от независимостта на институцията омбудсман е свързана и с начина на избиране и механизмите, които законодателят предвижда за възможности за предсрочно прекратяване. Може би в един бъдещ период ще стигнем и до тази идея, тъй като с обикновеното мнозинство, с което практически в момента се избира омбудсман, има възможност за залитане в една чисто политическа посока за това кой да бъде избран като национален омбудсман.
Казвайки всичко това, не искам да критикувам политиците, към които самата аз принадлежа, че няма да се отнасят отговорно към един такъв избор, но е добре винаги да има повече гаранции в законовите норми, които да предотвратяват чисто политически пристрастия при предприемането на такива действия, като избор и предсрочно прекратяване. По силата на закона има известна гаранция за това да не се предприемат своеволни действия от страна на парламента за прекратяване на дейността на омбудсмана, а именно за да може въобще да бъде разгледано едно искане за предсрочно прекратяване, трябва да бъде направено искане от една пета от народните представители. Тоест не всеки би могъл да постави този въпрос, иска се едно по-голямо мнозинство, което да стартира този процес. И това е добре, това е в посока на защита на независимостта на омбудсмана.
Още нещо, което искам да кажа и което е скрепено в нормативните ни актове, това е ангажиментът на омбудсмана всяка година да представя годишен отчет за дейността на институцията. И тук това, което е предвидено по закон и което вече е практика на Народното събрание, е парламентът практически само да изслушва и приема за сведение годишния доклад на омбудсмана. Парламентът не би могъл да казва дали одобрява или не одобрява свършеното от омбудсмана, защото ако предприеме подобно действие, това би било намеса в неговата независимост.
Първият годишен отчет, който българският парламент изслуша от омбудсмана, е с решение, което е единствено в посока “приема за сведение доклада на националния омбудсман”. Това говори за запазване на неговата независимост и възможност да заяви в отчета това, което е наблюдавал като дейност, независимо дали на парламента, на политическите сили ще се хареса изложеното в съответния доклад.
В тази насока аз искам да кажа, че във времето, откакто съществува омбудсманът, вече има много конкретни действия, в които може да се види и независимостта, и влиянието и взаимодействието между парламент и омбудсман.
На първо място, искам да отбележа, че беше сключено официално споразумение за сътрудничество между националния омбудсман и Комисията по жалби и петиции в българския парламент. Това стана в резултат на обмяна на много информация и срещи между омбудсмана и членове на комисията, тъй като и ние - казвам ние, защото и аз съм член на тази комисия – сме получавали един тип жалби от едни и същи хора и много често ни се налага да обменяме информация и да отправяме призив за помощ от страна на омбудсмана за намеса в една или друга посока. В резултат на тази съвместна дейност стигнахме и до подписването на това споразумение.
Още нещо, което беше направено в този период от време и е свързано със законодателен процес. Предстои българският парламент да приеме един закон, който се дискутира, по който има много спорни позиции, а именно законът за общия градоустройствен план на София. Този закон по силата на нормативите, които действат в България, трябва да бъде подложен на обществено обсъждане. И аз искам да поздравя националния омбудсман и екипа, с който той работи, че те, а не толкова държавните институции, направиха практически това обществено обсъждане с гражданството на София. По райони бяха организирани, инициирани от националния омбудсман срещи, на които се канеха и представители на общинската власт, а също така и представители от различните сили в парламента. В резултат на тази много активна дейност на омбудсмана при обсъждането на законопроекта в комисиите в парламента, специално в Комисията по жалби и петиции, беше направено съвместно обсъждане с представители на граждански организаци, омбудсмана и народните представители. Излезе се с една препоръка, която свали доста градуса на напрежение сред гражданските организации, които участват и са на много противоположни позиции относно този законопроект, да бъдат подготвени предложения, когато стигнем до второ четене на законопроекта, с помощта на националния омбудсман, той да играе ролята на арбитър. Тяхното предложение, което и комисията възприе, беше да се създаде един обществен съвет с граждански организации, които да подпомогнат да се произведе един качествен законопроект, който ще действа десетилетия напред за развитието на българската столица.
Бих желала да спомена още един конкретен закон, по който националният омбудсман сам започна да събира позиции и да прави срещи с различни и политически сили, и институции. Той е свързан с една изключително дискутирана и деликатна тема, а именно необходимостта от закон за това кой е бил и кой не е бил сътрудник на бившите тайни служби. Националният омбудсман предприе инициатива и проведе такива срещи - самата аз участвах в една такава среща, инициирана от него – за да чуе всички страни и да може да изработи позиция, която да представи пред българските граждани.
Искам да отбележа още нещо, конкретно свършено откакто съществува омбудсманът, защото това е показател и за неговата независимост. В годишния доклад, който беше представен пред българския парламент и публично беше обявен още преди внасянето му в парламента, имаше остра критика по един много нашумял случай, българските участници знаят, това е случаят Чората, а за чуждите ни гости ще кажа, че става въпрос за случай, в който имаше упражнено полицейско насилие. По случая имаше образувана и парламентарна комисия, която каза, че всичко е наред. Националният омбудсман обаче след данни, които той събра, и информация, която получи от съответните институции и публикации в медиите, даде различно заключение и то е отразено в годишния доклад.
Отбелязвам го, защото първите стъпки са изключително важни за това как ще изглежда в бъдеще омбудсманът. Всички, които сме се занимавали с тази материя, знаем, че омбудсманът има своята сила, когато още на старта предприема смели и решителни действия в посока наистина на защита на правата и свободите на гражданите, а не в посока на съобразяване със управлението и създаване на удобства. Омбудсманът има друго предназначение – не да създава удобства, а да поставя проблеми и да изисква решаването на тези проблеми от съответните институции.
В заключение ще се спра на това, което и г-н Гочев спомена, защото смятам, че то е изключително важно особено в темата за ролята на омбудсмана при парламентарно управление. С последното изменение на Конституцията, когато се регламентира институцията омбудсман, беше създадена и възможността омбудсманът да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Вярно е, че текстът, който парламентът прие, не казва, че може да сезира Конституционния съд по всички въпроси, макар че имаше и такива текстове и това бяха първите идеи, които дискутирахме в парламента. Впоследствие се стигна до приемането на този текст, но струва ми се, че макар и казано че само в рамките на нарушаване на права и свободи на гражданите омбудсманът може да сезира Конституционния съд, то това му дава една много голяма територия за действия, защото практически с всички норми, които приема един закон, той малко или много регламентира права и свободи или създава определени задължения. Много добре е, че вече имаме възможност омбудсманът да може да влияе и да поиска произнасяне на Конституционния съд по въпроси за това дали един закон е противоконституционен или не. Това означава, че макар и на финала, той се включва в законодателния процес, защото би могло да се стигне и до отмяна на закон по негово искане. И това ще е още една допълнителна гаранция и изискване към Народното събрание, когато приема определени актове – че освен депутати, освен правителство, съдебна власт и президент има и още някой, който точно като независим би могъл да доведе до искане за промяна или отмяна на един закон, ако той съдържа в себе си противоконституционни норми.
С това ще спра. Мога само да кажа в заключение, че времето, в което действа в България институцията омбудсман, тя показа смисъла на своето съществуване и опроверга всички страхове има ли необходимост от такава институция в България и дали тя може да оказва влияние върху вземането на решения на институции и предприемането на определени действия. Факт е, че това вече се случва при нас.
Благодаря. (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря на г-жа Михайлова. Продължаваме по тази тема с изказването на г-жа Филиз Хюсменова, народен представител от Движението за права и свободи.
Заповядайте, госпожо Хюсменова.
ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Благодаря.
Първо искам да благодаря за поканата да участвам днес в тази международна конференция. Предварително искам да кажа, че ще бъда достатъчно кратка, тъй като няма да преповтарям всичко онова, което г-жа Екатерина Михайлова вече изрече, така или иначе нещата се припокриват.
Изключително радващо е, че на 7 февруари 1992 г. Договорът от Маастрихт предвиди учредяването на Европейски омбудсман. Неговата основна задача е да съдейства за разкриването на неправомерни действия в работата на институциите и органите на Европейския съюз. И в повечето държави членки Европейският омбудсман разполага с редица правомощия, някои от които са да разглежда подадени жалби, включително и на чужди граждани, да извършва разследване във връзка с тях, да отправя съответни предложения и препоръки до наблюдаваните институции за зачитане правата и свободите на частни лица и, разбира се, да отстранява последици от накърняване на определени права и свободи.
Сред дейностите на обществения защитник, както стана ясно, е и задължението да се подготвя така нареченият годишен отчет. Изключително радващо е това, че в този годишен отчет ние се запознаваме в дълбочина с огромен обем работа, която е свършена от съответните експерти, които работят в тази институция. Тук само ще отбележа, че за изминалата година освен че националният омбудсман се ангажира да бъде гарант, както каза и г-жа Михайлова, за цялостното и неманипулативно разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, той внесе в парламента предложение за промени в Закона за енергетиката, подготви препоръки към Министерството на икономиката и енергетиката за извънсъдебно решаване на проблема и обезщетяване на пострадалите граждани, чиито инвестиционни бонове са били прехвърлени без тяхно знание през 2003 година.
Разбира се, с третата поправка на Конституцията се даде възможност омбудсманът да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават правата и свободите на гражданите. Доколкото знам, предстои тези конституционни изисквания да бъдат отразени в самия Закон за омбудсмана.
Всичко това безспорно е положително развитие в процеса на усъвършенстване на правната уредба на институцията омбудсман, което става с активното участие и на парламента. Въведе се практика на съвместна работа при подготовката на законопроекти както от страна на народните представители, така и от страна на представителите на националния омбудсман.
Всичко това отваря възможности според мен за усъвършенстване на самото законодателство в страната.
Аз също категорично смятам, че институцията на българския омбудсман за първата година от своето съществуване успя да се утвърди. Не случайно 1100 жалби са подадени към омбудсмана, което е доказателство за необходимостта от наличието на такъв защитник на гражданските права у нас. Убедена съм, че има възможности оттук нататък да има още по-ползотворно, още по-активно партньорство и сътрудничество между омбудсмана и Народното събрание, особено в областта на законодателния процес, както междупрочем и при провеждането на парламентарния контрол. Мисля, че това е възможност за едно още по-активно партньорство оттук нататък и, разбира се, това е крачка в направлението да доближим страната ни към всички онези европейски измерения и стандарти, към които сме насочили усилията си.
Благодаря.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Наистина тези оценки са окуражителни, като се има предвид, че едва от година и два месеца съществува институцията в България. Може да се каже, че България е почти последната европейска държава, която въведе тази институция, така че ще трябва в ускорени темпове да навакса. Но всичко, което сега чуваме като оценка от парламентаристите, е много окуражаващо.
Предполагам, че ще бъде интересно за присъстващите да чуят малко повече и за опита по места, тъй като по стечение на обстоятелствата в България местните обществени посредници започнаха да действат и бяха избрани преди националната институция. Сега се провеждат срещи и предстои това сътрудничество между местните обществени посредници и омбудсмана на Република България да бъде институционализирано. Тук присъстват местният обществен посредник на София и неговият заместник, на Каварна, на Шумен, така че ако някой от тях иска да сподели както успехите си, така и трудностите, които неизбежно съпътстват работата му, мисля, че ще бъде интересно за всички участници в дискусията.
Докато те си помислят кой пръв ще вземе думата, омбудсманът на Македония г-н Мемети иска да сподели своя опит. Той е омбудсман на Македония от една година, но Македония има доста преди България омбудсман, а и там мандатът е доста по-дълъг, доколкото си спомням, осем години.
Заповядайте.
Г-Н МЕМЕТИ: Благодаря. Ще говоря на македонски и ще говоря по-бавно, за да могат да ме разберат участниците.
Най-напред изказвам голяма благодарност на организатора на тази конференция, преди всичко на г-н Ганев и на другите съорганизатори. За нас е чест да участваме в тази конференция. Ние сме една млада институция.
Позволете ми да честитя институцията на омбудсман на България. От това, което слушаме за темповете на развитие на тази институция, разбираме, че тя се развива добре и бързо. Това ме радва мен лично като съседен колега.
От това, което чухме в различните изложения на днешната конференция, и аз бих искал да ви информирам, че съм омбудсман на Република Македония от година и нещо, а иначе институцията функционира вече осем години. Функционираме успешно, но, разбира се, с големи предизвикателства като млада институция и с проблеми, които се опитваме да решаваме с нашите колеги.
Днес бих искал от моята практика да се спра на две неща, които чух днес и които мисля, че са много важни за функционирането на работата на институцията омбудсман в страните с по-млада демокрация или страните, в които институциите омбудсман са в процес на формиране или са формирани преди няколко години.
Ключово предизвикателство смятам, че е взаимодействието между институциите и омбудсмана – без разлика дали това е администрацията, дали е съдът или другите публични органи, с които омбудсманът има отношения. От моя опит смятам, че всички омбудсмани в региона и в страните от Европейския съюз се сблъскват с нежелание за сътрудничество от страна на органите, с които работят, което значи, че органите не са отворени спрямо тях.
Кои са възможностите тези отношения да бъдат по-ефикасни, да има взаимодействие и заедно да се постигат целите? Смятам, че има два начина, има два аспекта. Единият е законодателният орган, тоест парламентът, да предостави на омбудсманите по-прецизни инструменти, които ще накарат институциите да се отварят спрямо тях. Това е формалният аспект. А от друга страна е начинът, по който ще се постави със своя авторитет в България г-н Ганев, в Македония г-н Мемети и т.н. пред институциите. Това е най-трудната работа.
Във връзка с това бих искал да ви дам два примера от моята практика по отношение на взаимодействието – един успешен и един неуспешен. Единият е от съдебната власт – това е една тема, където различните системи имат различни подходи. В Македония, когато дойдох на тази позиция, дойдох от позицията на министър на правосъдието. Оттам гледах работите по-иначе. А от тази позиция виждам, че наистина министрите са големи бюрократи и аз два мандата съм бил сигурно като тях. Между другото, не съм убеден, че не съм бил отворен спрямо другите институциите по контролните механизми – парламентарни, разни комисии и т.н.
По отношение на съдебната власт в Македония преобладава едно мислене, че омбудсманът не трябва да се меси в съдебната власт, тя е независима, тя е неприкосновена. Но аз лично мисля, още повече, че в нашия закон в Македония имам задължения към съдебната власт, имам задължения само в рамките на това, което означава процедура, в рамките на това, което означава ефикасност на работата, както и администрирането на делата, и нищо повече. И нищо повече. Но аз смятам, че омбудсманът може и повече от това. Не в рамките на това, което означава процедура, не в рамките на това, което значи негово мислене за прозрачност, неговия авторитет при обявяване на неговите решения, но и по отношение на качеството на съдебните решения.
Връщам се на първия случай. Когато констатирах нарушаване на човешко право на гражданин, който с години чакаше съдебно решение, приех според мен най-добрия инструмент – публичната критика. Отидох още една крачка нататък, да настоявам да бъдат взети мерки против съдията. Целият този случай завърши с резултат – съдията беше уволнен не само защото аз го критикувах, а защото Републиканският съдебен съвет намери много причини да го уволни.
Вторият случай, за който искам да разкажа, е как обществеността се противопостави на моята критика. Имаше остри реакции защо омбудсманът критикува по такъв начин, е ли това намеса в съдебната власт. Вярвайте, имах проблеми. Междувременно се оказа, че съм бил прав, парламентът уволни съдията и накрая 16 независими медии ме обявиха за най-честния застъпник за борба против корупцията в съда. Това е един от случаите, в които смятам, че съм допринесъл да се почувства авторитетът на институцията. Между другото, много опасно е да излезеш направо с публична критика, без да направиш други стъпки, защото това може да се приеме и така, и така.
Друг пример – с полицията. Полицията във всяка държава е по-затворен орган. И явната критика спрямо полицията я превърна в още по-затворен орган спрямо институцията народен защитник.
Какво исках да подчертая с тези два случая? Че взаимодействието с институциите е много важно. Ако омбудсманът няма подкрепа от председателя на парламента, от министър-председателя, не може да постигне целта си. А ние омбудсманите в регионите, за да постигнем по-лесно тази цел, смятам, че трябва да работим взаимно по-близко, да споделяме добрата практика, лошата практика, за да извлечем от това поуки и да можем да вървим напред по-бързо, за да си постигнем целта, за която сме избрани от обществото. В едно демократично общество, ако има конкуренция между институциите, нормална, реална конкуренция, само така може да се върви напред.
Благодаря ви за търпението и за това, че ме изслушахте. (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Ние много благодарим, защото поставихте на вниманието ни една много важна гледна точка – не само отношението на институциите към омбудсмана, а как омбудсманът гледа на сътрудничеството си с институциите и дали и доколко омбудсманът и неговият екип са доволни от държавните институции. Това може би е също една тема, която заслужава да бъде дискутирана.
Имам удоволствието сега да предоставя за кратко думата на заместник-омбудсмана на България г-н Метин Казак, след което и неговите колеги могат да вземат отношение точно по този въпрос.
МЕТИН КАЗАК: Искам също от мое име да изкажа голяма благодарност на участниците в тази конференция, които направиха доста интересни изказвания и споделиха своите виждания, които ние сме особено доволни да видим, че са в тази насока, в която и ние мислим.
Най-напред бих искал да кажа, че първата тема условно кръстихме “Изпълнителната власт и омбудсманът – взаимодействие без съглашение”. Не случайно избрахме това заглавие, а именно изхождайки от функцията, че омбудсманът е независима институция и като такава тя е призвана да защитава правата на гражданите именно и най-вече от органите на изпълнителната власт. И в този смисъл омбудсманът взаимодейства с администрацията или с органите на изпълнителната власт само дотолкова доколкото тяхната цел е обща, а именно защита правата на гражданите. Но омбудсманът не влиза в съглашение с изпълнителната власт или с определен министър тогава, когато той със своите действия и актове, които издава, нарушава правата на гражданите или не само ги нарушава, но дори само ако ги застрашава, омбудсманът няма да аплодира такива действия.
В този смисъл, когато ние действаме в една посока с изпълнителната власт, не подписваме споразумение за сътрудничество, както е общоприето да се казва, ние използваме друг термин – ние подписваме протокол за взаимодействие, именно отчитайки този тънък, но много важен за нас нюанс в нашите отношения. До този момент ние сме подписали два такива протокола с изпълнителната власт. Много важно взаимодействие имаме с Министерството на земеделието и горите в този момент. Наскоро подписахме такъв протокол във връзка с изключително многото жалби, които получаваме от граждани, които са недоволни от начина, по който се възстановява собствеността върху земеделските земи. Този процес тече от доста години, вече е приключил в общи линии, но така или иначе, съществува едно много сериозно напрежение в голяма част от гражданите, които считат, че несправедливо са възстановени техните земи или има несправедливост при обезщетяването там, където те не са могли да получат земите си в реални граници. Затова омбудсманът обръща особено внимание там, където са особено тежки проблемите, каквито например има в община Сандански. Ние направихме самостоятелна проверка в Сандански и навсякъде получихме пълното съдействие на министерството и на неговите структури, за да видим доколко тези искания са основателни.
Освен това подписахме още един такъв протокол за взаимодействие с Министерството на правосъдието. И тук бих искал да подчертая, че ние сме особено чувствителни към проблемите на гражданите в така наречените закрити зони – това са затворите или другите места за задържане. Защото тенденцията за нарушаване на основни права на гражданите и на човека е особено тревожна и силна именно в тези места, където прозрачността е силно ограничена. Затова в този протокол, който подписахме, ние предвиждаме един улеснен достъп на омбудсмана и на неговите служители в тези места, за да може наистина, ако получим сигнал или жалба от граждани от тези места, да осъществим бързо и ефикасно проверка на място и ако установим, че има крещящи нарушения на правата на човека или на закона, да можем своевременно да реагираме и да издигнем глас в защита на тези граждани, които въпреки че са лишени от определени права, все пак имат основни човешки права, които би трябвало да бъдат спазвани.
Във връзка с нашето взаимодействие с останалите власти бих искал да кажа това, което и г-жа Михайлова, и г-жа Хюсменова споменаха – българският омбудсман е омбудсман от парламентарен тип, защото се избира от Народното събрание, но той не е омбудсман към парламента, искам да подчертая това още един път. В този смисъл ние си взаимодействаме също с парламентарните комисии, обменяме добри практики от тяхна страна и от наша страна. В тези контакти, които имаме непрекъснато с народните представители, се раждат общи идеи, включително и за законодателни промени с оглед защитата на правата на гражданите.
И тук искам специално да подчертая, че по един случай, по който ние използвахме един от най-важните инструменти в дейността на омбудсмана – възможността той да се самосезира по определени животрептящи проблеми. Направихме собствена проверка във връзка с проблеми на гражданите, свързани със сметките за парно отопление, най-вече в София. Всички, които са следили процеса, чуха, че ние направихме много задълбочена проверка и излязохме с конкретни предложения и препоръки, включително и за законодателни промени, голяма част от които се разглеждат вече в парламента и дори бяха приети в измененията на Закона за енергетиката.
Аз мисля, че това е много силно оръжие на омбудсмана. Той няма законодателна инициатива, но може чрез своя глас да повлияе. От заглавието на конференцията е видно, че омбудсманът действа чрез своето влияние, не чрез преките си разпоредителни функции, каквито той няма, но чрез своя авторитет и влияние се опитва чрез неговия глас да се чуе гласът на гражданите, на гражданското общество. Ние се опитваме да действаме в тази насока.
За нас е изключително важно също така и взаимодействието със съдебната власт. Не случайно и г-н Борис Велчев беше на нашата конференция. В Закона за омбудсмана пише, че омбудсманът може да сезира прокуратурата, когато са натъкне на случай на нарушение на права на гражданите, което представлява престъпление. Специално случаят за Ангел Димитров – Чората, където омбудсманът отново се самосезира и където направихме собствена проверка и нашите заключения бяха много категорични в разрез с това, което беше посочено първоначално в определението на прокуратурата, която се опита да оневини действията на полицаите тогава, които бяха в основата на този инцидент. От нашето разследване, което направихме, ние излязохме с категорични заключения и бяхме след това много доволни, че въпреки че ние нямаме преки разпоредителни функции, все пак съдът в аргументацията на своето решение до голяма степен използва аргументите на омбудсмана. Фактически ние действахме в една насока с оглед на това, че бяха нарушени основни принципи на правата на човека, основни човешки права и беше нарушен принципът за границите, в които полицията може да употребява сила.
Това е, което исках да споделя. Аз и моите колеги ще сме щастливи да чуем мнението и на останалите участници. Ние сме млада институция, само от една година, но имаме самочувствието, че се движим в правилна насока, опитвайки се да черпим от най-добрите европейски практики.
Благодаря.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря на г-н Казак.
Преди да дам думата на други представители на институцията мисля, че председателят на Съюза на съдиите в България г-жа Нели Куцкова има желание да каже нещо - може би по взаимодействието между омбудсмана и съдебната власт.
Заповядайте.
НЕЛИ КУЦКОВА: Благодаря. Съдът обикновено се изказва накрая, преди това мълчи и слуша. Но аз поисках думата, защото ще задам един въпрос към всички местни омбудсмани и ще ги помоля, ако вземат отношение, да кажат има ли в техните райони оплаквания от граждани срещу местните съдилища. Това е много важно, защото хората в по-малките градове се познават по-добре и обикновено там оплакванията са много по-конкретни.
Разбира се, хората винаги се оплакват, когато загубят делото. А по гражданските дела задължително едната страна губи, понякога и двете по малко и двете са недоволни. За съжаление, когато хората се чувстват прави, пишат до всички институции – те използват не само инстанционния контрол, но пишат и до Министерството на правосъдието, и до Висшия съдебен съвет, предполагам, ще тръгнат жалби и до омбудсмана.
Аз смея да твърдя, че съм била почти 11 години в ролята на омбудсман, тъй като бях председател на Софийския окръжен съд и съм правила проверки по всякакви жалби на граждани и съм писала отговори. Така че съзнавам колко е сложно.
Това, което се говори тук за възможностите омбудсманът да упражнява контрол върху администрирането на делата, мисля, че е много важно. Разбира се, далеч от намесата в решаването на конкретните дела. Тук господин Мемети спомена за случай, в който той е изразил становище и за начина, по който е било решено делото, може би след като делото вече е било приключено. Мисля, че това е възможно, на нас всеки ден ни обсъждат съдебните актове, въпросът е да не се меси в работата на съда по какъв начин да реши делото.
От гледна точка на движението на делата, на организацията на работа, на спазване на принципа на случайно разпределение на делата мисля, че е изключително важно да има един външен поглед. И мога да ви кажа, че казвам това не само защото е добре да има прозрачност, което е принципна постановка, а от чисто егоистични подбуди, водена от собствения ми опит.
Съюзът на съдиите работи по много проекти с неправителствени организации. Някой от проектите включваше проверка на движението на делата като бързина, която проверка беше направена от социолози, на чисто социологически признак. Имаше готвени предавания за това как функционира администрацията на съда, която се подготвяше от журналисти. Това бяха поне 20-30 съдилища. Външните хора, които иначе нищо не разбират от нашата работа, влизаха в администрацията, в деловодствата на съда с видимата нагласа “я да ви видим сега колко работите тук и как всъщност май нищо не работите”. И беше много интересно, че след приключване на тези проучвания същите тези хора казаха “Боже, как издържате!”.
Така че пак ви казвам, от чисто егоистични подбуди аз смятам, че ние имаме интерес външни за нашата система лица да наблюдават нашата работа, да видят нашите грешки, но да видят и нашите проблеми. И когато те видят, че определени проблеми се дължат на лошо законодателство, ако омбудсманът каже, че трябва да се промени процесуалният закон, защото той причинява това забавяне на делата, на омбудсмана ще му повярват. А когато един съдия каже, че бавим делата, защото законът ни пречи, обществото казва “ами те се оправдават със закона”.
Слушах с огромен интерес колегата от Швеция, радвам се, че той е бил и съдия и е видял нещата от двете страни. Това е изключително интересно и полезно. Мисля, че това би било едно добро разрешение, което, разбира се, изисква и много сериозни промени в българското законодателство. Защото в момента организацията на работата на съдилищата се наблюдава както от Министерството на правосъдието, така и от Висшия съдебен съвет. Дори с последните промени в Конституцията на министъра на правосъдието бяха възложени функции именно да проверява организацията на делата. Тоест, ако се дадат допълнителни правомощия на омбудсмана и той да наблюдава организацията на работата, ще се получи припокриване на функции, което няма да е добре. Тоест налице е необходимост от една законодателна концепция.
Освен това, ако пък омбудсманът се нагърби да се занимава и със съдебната система, той трябва да си утрои администрацията, а може би и повече, тъй като българската съдебна система приключва годишно между 400 и 500 хиляди дела и поне по една десета част от тях ще има жалби. Това се обсъждаше и като вариант за промяна в Конституцията. Аз мисля, че може би българският законодател не е съвсем наясно какво се има предвид под този независим орган, който да наблюдава съдебната система, та дори Висшия съдебен съвет. Но който и да упражнява надзора върху организацията на работа, важното е той да е компетентен и да върши проверките искрено, истински.
Както ви казах, в този мой продължителен стаж не само на съдия, но и на администратор аз самата съм правила много проверки, имала съм право да изисквам наказания и съм го правила, но същевременно съм получавала стотици жалби, които са ми били препращани или от Министерството на правосъдието, или от Висшия съдебен съвет, където пише в придружителното писмо: “Приложено изпращаме Ви жалбата на гражданина Хикс. Моля извършете проверка и му изпратете отговор с копие до нас.” Тоест десетки години се възлагаше на този, който трябва да бъде проверен, да се провери сам и да отговори на недоволния гражданин. А и най-добросъвестната проверка, която ще извърши един председател на съд, няма да вдъхне същото доверие на гражданина, който ще си помисли, че той прикрива хората си. Една проверка, извършена обаче на място от един компетентен проверяващ, от една страна, ще повиши доверието в проверяващия орган (да речем, че това е омбудсманът или съдебният инспектор), от друга страна – ще респектира много повече недобросъвестните хора в нашата система, каквито наистина има. Но това наистина е въпрос и на законодателния решения, и на качества на хората, които проверяват администрирането на делата, което е една изключително сложна дейност.
В заключение, съжалявам, че г-н Гочев си тръгна, той каза, че се знае колко е бавна българската съдебна система. Един от тези проекти, за които споменах, социологическото проучване, в което бяха проверени 17 съдилища в България на първа и втора инстанция, показа, че българското правосъдие на тези инстанции по бързина е над средното европейско ниво. Много дела, особено трудови, се приключват на две инстанции в рамките на една календарна година. Друг е въпросът, че наистина много се бавят във Върховния съд и то не защото колегите върховни съдии не работят, напротив, те работят най-много от всички съдии в България като натоварване, просто делата са изключително много. И понеже се спомена за трудовите дела, които са особено чувствителни по отношение на човешките права, защото това е правото на труд на хората, там се получи едно пренатоварване поради промените в икономиката, несъстоятелността на част от държавните предприятия, приватизацията и т.н. Може би това е временно явление и там наистина се получава огромно забавяне, но това не означава, че като цяло българската съдебна система е толкова бавна, колкото много хора твърдят, без да са навлезли в съществото на работата.
Аз пак ще се позова на социолозите, те казват: “Вие как издържате!”
Благодаря за вниманието!(Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря на г-жа Куцкова.
Господин Ганев, досега говорихме колко много депутатите и другите институции са доволни от най-младата институция омбудсмана, но ние поставихме на дискусия и въпроса дали пък вие сте доволни от институциите, дали те следват вашите препоръки, дали реагират, особено на хората, които ежедневно се занимават с жалби. Господин Казак сподели опита и успехите на омбудсмана по линия на самосезирането. Дали така лесно става и с жалбите? Това също ще бъде интересно за участниците в дискусията.
Има думата г-жа Тоткова, завеждащ един тежък сектор – “Условия на живот и социални въпроси”.
РОСИЦА ТОТКОВА: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа! Аз ще отвърна на ръкавицата, която беше хвърлена от г-жа Куцкова за това дали има жалби на граждани от съдебната система, не само от съда, а и от следствието и прокуратурата, към местните омбудсмани. Мога смело да кажа, че всички жалби, които са регистрирани в публичния регистър на омбудсмана на Република България, представляват едно социологическо проучване. Тяхното класиране по институции, по предмета на жалбите може спокойно да бъде използвано за такива анализи, от които да се види, без да се допитват други хиляда, както се правят социологическите проучвания, кои са най-големите проблеми в България и към кои институции хората имат най-много упреци.
Не искам да кажа, че в жалбите хората винаги поставят въпроси за техни наистина нарушени права, но така или иначе те остават с това чувство, че имат нарушени права и затова се обръщат и към институцията на омбудсман. Всички ние се отнасяме към всяка отделна жалба, независимо от това дали тя се отнася за един отделен човек или засяга по-голяма група от хора, когато става въпрос за самосезирането, като към най-важния въпрос, който е поставен към нас. Тоест всеки един отделен въпрос ние го разглеждаме като въпрос, който е най-важният въпрос, защото наистина проблемът, поставен в една жалба е изключително важен и е оценен така от съответния гражданин или от хората, които са поставили този въпрос в една жалба с много повече подписи. Това е една изключителна отговорност, защото хората се доверяват на омбудсмана, а той от своя страна, отнасяйки се точно по този начин към съответния проблем, влиза във взаимоотношения с останалите власти.
Аз не бих искала да говоря за това дали ние сме доволни или не сме доволни, а по-скоро дали това взаимодействие е успешно или това взаимодействие не е дотам успешно и къде са проблемите, които ние срещаме ежедневно при решаване и разглеждане, при осъществяване на проверките по отделните жалби на гражданите. Мога да кажа, че ние проправихме път за това да оказваме въздействие, да оказваме натиск, за да може да се възприема позицията на омбудсмана и промяна на някои законодателни текстове. Вече има такъв път, което е много важно. А аз мисля, че вече прокарали този път, след това много по-лесно можем да вървим по него. Това е един път, който е изключително важен, защото по този начин, променяйки някои от текстовете на законите, които нарушават правата, ние ще защитим в бъдеще правата на всички хора, към които има отношение този закон.
Тук бяха дадени такива примери и аз искам да ви кажа, че сега ние подготвяме една такава програма и се надявам следващата седмица тя да бъде огласена, свързана с жалбите, които при нас като правило са най-много, по възстановяването на горите и земите по Закона за горите, тъй като изтича десетгодишния срок и се оказва, че всъщност земята, която не е възстановена на хората, ще бъде законно национализирана. Това според нас е недопустимо, ние вече сме изразили такава позиция и остава да предложим на председателя на Народното събрание да предостави тези наши препоръки и нашето виждане за промяна в Закона за земите на съответната Комисия по земеделие. Аз съм убедена, че в българския парламент няма да има такива народни представители, които не биха се съобразили с една такава препоръка на омбудсмана.
Направихме такъв път и при промяна в подзаконови нормативни актове. И трябва да призная нещо, което може да звучи парадоксално, но там вложихме повече усилия. Може и да не е винаги така, но поне досегашният опит показва, че по-лесно е да убедим някой член на законодателната власт, отколкото някой служител в изпълнителната власт за необходимостта и потребността от една промяна. Но тъй като едно от основните качества, което трябва да притежава институцията на омбудсмана, това е волята, аз мисля, че точно с тази воля, с аргументи ние успяхме да направим и такъв път и да защитим правата на гражданите.
Искам да поставя един въпрос, свързан с превенцията. Според мен това е важен въпрос в работата на омбудсмана – да може да има ресурса и възможностите да осъществява превенция още преди приемането на съответните актове, за да не се налага след това да се намесва, тоест когато те вече са оказали своето въздействие върху гражданите, тогава да се налага да се предприемат действия, за да може да се променят.
Днешната дискусия ми дава изключително голям кураж и аз няма да скрия, че се възприема много открито и много искрено това, че омбудсманът би могъл да осъществява наблюдение върху съдебната власт. Ние като граждани винаги смятаме, че в тази система е трудно да се оказва влияние, а може би по този начин ни се представят нещата – говоря като гражданин, не като институция, но тази отвореност и това откровено желание за наблюдение на институцията като възможност за повишаване на доверието и в тази система, не само в институцията на омбудсмана, мисля, че е много обнадеждаващо. Това наистина би помогнало на самата институция да види нещата с очите на тези, които гледат отвън, защото много често, затворен вътре в своя свят, човек дотолкова свиква дори и с неуредиците, че ги приема за нещо съвсем нормално.
На мен ми се струва, че най-големият проблем ще продължава да бъде администрацията, тоест това успешно взаимодействие с администрацията. Ще си позволя да изкажа личното си мнение, защото аз и днес очаквах да чуя как администрацията вижда своето взаимодействие с омбудсмана. За съжаление аз поне не успях да чуя. Много важно е да се изградят тези механизми на взаимоотношения с администрацията, омбудсманът има това желание, но не трябва да изразходва много сили в преодоляване на тези трудности. Тоест от другата страна, от страната на администрацията трябва да има разбиране за това какво представлява омбудсманът и защо той може да бъде полезен за тях, а не да го възприемат като някой, който може само да им посочва грешките. В края на краищата всички ние, независимо от това кой в каква позиция е, сме на тези позиции, защото гражданите имат нужда от тези институции, ако гражданите нямат нужда от тези институции, тях няма да ги има.
Има един много тревожен въпрос точно в това неразбиране – това е, че някои държавни органи започнаха да изпращат жалбите, които гражданите са изпратили до тях, на омбудсмана да ги решава. Което е пълен абсурд! Вместо да се вгледат в себе си, да намерят механизмите, има достатъчно компетентни, бих казала даже предостатъчно компетентни органи в България, за да могат да бъдат решени въпросите, вместо по един абсолютно неуважителен начин към съответния човек да изпращат жалбата на омбудсмана. Това за мен означава неразбиране на този граждански контрол и неуважително отношение към хората, които са поставили проблема.
Така че пред нас има много предизвикателства, но искам да ви кажа и да завърша с това, че в институцията на омбудсмана на Република България има дух на омбудсман и ние, опирайки се на този дух, сме убедени, че ще направим това, което се очаква от нас – във всички случаи да намираме механизмите и пътищата, за да защитаваме правата и свободите на хората не само когато са нарушени, а специално ще подчертая, защото омбудсманът на Република България специално държи на това, дори и тогава, когато са застрашени.
Благодаря. (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря на г-жа Тоткова.
Наистина много сериозен въпрос е как администрацията да бъде принудена да изпълнява препоръките на омбудсмана. Предстоящите доклади – и специални, и ежегодни – на омбудсмана сигурно ще обърнат специално внимание на това, защото, както вече многократно беше споменато, омбудсманът няма власт, не може да раздава наказания, но пък може публично да оповестява онези администрации, които действително застрашават или нарушават човешки права системно или инцидентно, които отказват да се съобразят с оправените им препоръки. Това утвърждава неговия авторитет и морал, критикувайки една позиция, която няма много общо с морала и с изпълнението на задълженията.
По повод на въпроса, който г-жа Куцкова зададе, имаше желание да сподели нещо новоизбраният обществен посредник на Благоевград – Петя Гюрова.
ПЕТЯ ГЮРОВА: Първо да благодаря за поканата, аз съм може би най-младият и отскоро действащ, реално от около месец действа приемната на омбудсмана в Благоевград.
При мен дойдоха граждани в един предварителен разговор как мога да им помогна, тъй като са чули, че омбудсманът се грижи за гарантирането правата на гражданите. Случаят при тях е следният. Те са обезщетени по силата на съдебно решение по Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти. Става въпрос за парцел, който е бил одържавен, в момента е в регулация в града, той е бил застроен и поради това не може да бъде върнат в реални граници. Съдебното решение е точно, но вещото лице, което е било назначено по делото, е подвело съда, че няма възможност за възстановяване на земя. Поради което съдебното решение възстановява на гражданите идеални части в процент от сградите. Гражданите стават съсобственици на застроените сгради. Процентите са много малки – 2,1% и 1,6% в две сгради.
След като гражданите отиват в общината, където да бъде изпълнено съдебното решение, се установява, че вещото лице ги е подвело и е имало възможност да им бъде възстановена земя около 300 квадрата, което би могло да им даде възможност да имат парцел в съответната земя. Но, както поднесоха пред мен случая, те трябва да заведат пред мен наказателно дело срещу вещото лице, с което да го осъдят, да се признае, че е подвел съда и т.н. И в крайна сметка те пък ще изгубят всички права, които са придобили от това решение – те са се снабдили с нотариален акт за тези проценти, с които са съсобственици. Междувременно общината пък може да продаде и да приватизира тези сгради. И те ме питат какво да правят сега. Аз им обясних, че ще тече наказателно дело, те ще загубят време, ще загубят правата, които са придобили, ако се откажат, възможности за допълване на решението няма. Питат ме къде има справедливост, „нашият дядо е имал този имот и сега ние няма да получим реално нищо”.
Въпросът ми е дали има някакъв начин да помогнем? С допълване не е възможно, но някаква по-кратка процедура във времето, тъй като едно наказателно дело би отнело много време и реално не виждам как бих могла да помогна на тези граждани.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви. Нека все пак не превръщаме дискусията в разискване на отделни казуси. Но това, което беше изнесено, още веднъж показва колко големи са очакванията към омбудсмана или към местните обществени посредници да откликнат на всяка несправедливост или трудност, която може да появи. Аз приемам това като илюстрация на тежката работа, която стои както пред националния омбудсман, така и пред местните обществени посредници, тъй като към тях най-често се обръщат хора, които не са получили удовлетворително решение от останалите държавни институции, включително и от съда.
Има думата Борислав Цеков – главен секретар на българския омбудсман.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Аз ще си позволя да маркирам само два проблема, които очевидно са не само свързани с ролята на омбудсмана като институция, призвана да работи срещу лошата администрация на всички нива и във всички власти, но и по един доста тревожен, бих казал, въпрос, с който в различни качества съм се сблъсквал, но никога не съм подозирал, че размерите на това явление са толкова големи, колкото сега разбирам в рамките на институцията на омбудсмана. Става дума за неизпълнението на влезли в сила съдебни решения от страна – забележете – на длъжностни лица, на държавни органи. Масово! Кметове, централни ведомства...
ГИНЬО ГАНЕВ: Финансите например.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Благодаря за директното посочване, господин Ганев.
Цяла категория държавни институции, образно казано, слагат в чекмеджетата си съдебни решения, минали по съответния ред по всички инстанции, влезли в сила и по някакви съображения това не се прави. Естествено най-крещящите случаи са в системата на земеделието. Наскоро гледах един отговор от някаква регионална структура на Министерството на земеделието, където обясняват, че съдебното решение всъщност не било вярно, защото еди-коя си скица не била еди-как си издадена. Коментар от длъжностно лице!
Каква е ролята на омбудсмана? Едва ли можем да говорим за някаква самостоятелна роля на омбудсмана в решаването на този проблем, но ми се струва, че институцията на омбудсмана трябва да бъде един от най-активните канали за предаване на прокуратурата на подобни случаи. А в светлината на новия Административно-процесуален кодекс, където все пак има определени процедури, ако щете, и санкции за такива случаи, омбудсманът би трябвало най-остро да реагира срещу тази, според мен, най-висша форма на лоша администрация – неизпълнение на влезли в сила съдебни решения.
Но има и нещо друго, което с цялата деликатност на проблематиката, зная, че редица омбудсмани в други държави се занимават – не виждам законови причини и българския омбудсман да не се произнася в ролята на една морална власт – с администрацията на съдебната власт. Класически примери, тук има достатъчно вещи юристи с богата практика и не е нужно да ги убеждаваме, че е така – ще се произнесе съдът в законният срок. И минава един месец, втори, трети, година, повече! Ето тук аз смятам, че омбудсманът има мястото да посочва такива примери. Това трябва да се казва на висок глас и трябва да стане част от институционалната култура на България – че омбудсманът може и трябва да отправя препоръки, критики, ако щете, в своите доклади по отношение на лоша съдебна администрация. Без това по никакъв начин да има онзи щекотлив нюанс на намеса в съществото на правосъдната дейност, разбира се, че не може да има, но онова, което касае срокове, което касае в крайна сметка един фактически отказ от правосъдие, на какъвто се натъкваме. Слава богу, смятам, че подобни практики ще намаляват, в съда влизат други поколения, други повеи.
Така че тези две допирни точки – едната, бих казал, в помощ на съда, когато става дума за неизпълнение на влезли в сила съдебни решения, а другата като един коректив на една лоша администрация в рамките на съдебната власт, също са два важни щриха от институционалния образ на омбудсмана. И аз вярвам, че българската институция ще изпълни със съдържание и тези щрихи.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря на господин Цеков. Действително това са много критични сфери за възможни нарушения на права и свободи на човека. Вероятно съществуват и други, вероятно ще възникнат и други, защото практиката е богата и винаги във връзка с една ситуация някое звено се оказва по-слабо, където се концентрират нарушения. В много такива случаи по мое мнение омбудсманът има предимство пред всички останали правозащитни механизми, които съществуват – и съдебната защита, и административната форма на защита, и парламентарната по линия на Комисията по правата на човека и Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Но особено на фона на съдебната власт намесата на омбудсмана може да бъде по-бърза, по-гъвкава и по-ефективна поради това, че за разлика от съда омбудсманът може да се самосезира; за разлика от съдебната защита защитата пред омбудсмана е безплатна; сроковете са много по-кратки. Отделно от това съдът се произнася по един конкретен спор, по отделен случай и ако има такива случаи, той отново се занимава с тях и отново се произнася, докато омбудсманът може да излезе с общо решение или препоръка по случаи на масово нарушение – дали ще става дума за неизпълнение на влезли в сила съдебни решения или за някакъв друг проблем, който възниква и нарушава правата на човека. Наистина омбудсманът няма право на законодателна инициатива, но има и формални, и неформални контакти с парламента или в самия специален или годишен доклад може да включи конкретно предложение. Неговото решение може да допринесе за еднократно решаване на множество сходни случаи и това предимство трябва да се използва в бъдещата работа на националната институция и на местните обществени посредници. Това е голямо оръжие, което трябва да се използва и ще дава добри плодове.
А сега има думата госпожа Танева, заместник-обществен посредник на Столична община.
Г-ЖА ТАНЕВА: Здравейте! Радвам се, че мога да споделя с вас нещо, което продължава току-що казаното. В Столична община, където се предполага, че живеят 2 млн. души, гражданите, които са прочели, че ние се занимаваме с всички институции на територията, са решили, че и държавните, и общинските, и всички са под наша юрисдикция и ние можем да им помагаме. Затова се обръщат ежедневно към нас.
Аз се сблъсквам със следното. Относно защита правата на групи граждани, виждайки, че се нарушават определен тип права, ние влизаме във взаимодействие с администрации дори на фирми. Това искам да споделя с вас. Напоследък стана модно съседи да прекъсват достъпа на питейна вода до своите съседи, за да ги принудят да им продадат или отстъпят жилищата си. Имам три случая за десет дни. А това въобще не е в бързото производство на прокуратурата – на никого не му е дошло на ум, че можеш да принудиш някого, като му отрежеш водата посред лято. Успях да се разбера с ръководството на “Софийска вода”, което единствено може на база на това, че те са негови абонати, да отиде да им възстанови водоподаването, като напише съответните наказателни актове. Прокуратурата се оказа, че действа по бавната процедура, общинската администрация не може да се намеси, защото това е частна етажна собственост. Просто хората са открили една нишичка, необхваната от закона, а имаме решение на Върховния административен съд, че никой няма право да те лишава от питейна вода.
Другото, което искам да споделя, е деактуването. Съдът се е произнесъл, че дадена земя е на съответните лица, но там няма срок за времето, в което се деактува. И си деактуваме четири, седем години, папката стои. Да, казват, деактуваме, не сме отказали. И – дотам.
Излязохме с едно писмо до съответните администрации да се ускори максимално процесът на деактуване.
За нашето взаимодействие със социалните служби. Старческите домове са в държавни сгради на общинска земя. Възрастните хора внасят някакви пари, които обаче влизат в държавния бюджет и той отпуска колкото прецени. А жалбите пристигат при нас. Ние имаме делегирани дейности, които според мен на ниво община, трябва да бъдат дадени директно на самата община. Ако тя си ги управлява, ще бъде по-добре.
Това исках да споделя с вас.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви.
Има още желаещи. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАЗОВ: Докторант съм по административно право и част от дисертацията ми е за обществените посредници, затова искам да взема думата. Мисля, че с малко теория мога да обогатя дискусията ви.
Основното нещо, което липсва на администрацията и което общественият посредник трябва да показва, това е незавършената административна реформа. Тоест основни институти на администрацията не работят. Административният контрол, контролът на висшестоящата администрация, отношенията и с нисшестоящата администрацията, институтът на дисциплинарната отговорност, отношения, държавен служител, орган по назначение, последващо оценяване на държавните служители, оценяването им при входа в държавната администрация – всички проблеми на държавната администрация, а оттам и проблемите, с които се занимава общественият посредник, в крайна сметка стигат дотук, до това, че реформата не е довършена.
През 2002 г. беше създаден законово националният обществен посредник. Това стана, за да отложи административната реформа, за да отложи трудните мерки, които трябва да се вземат. И мисля, че разговорът ни се върти точно около тези неща. Затова един от съветите ми към обществения посредник е да инициира точно такива дискусии точно за тези недъзи на администрацията. Повече това, отколкото да влизат в битово конкретно решаване на проблемите на гражданите.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви за теоретичния подход, но мисля, че едва ли всички тук присъстващи и теоретици, и практици ще се съгласят с разбирането, че институциите от типа на омбудсмана са създадени, за да отложат реформата. Напротив, създаването на тези институции беше отлагано твърде много, точно като част от отлагането и на реформата. Но въвеждането на тези институции е предимство за ускоряване на реформата в сферите, в които тя не е извършена.
Ако има други мнения, микрофонът е ваш, както се казва в такива случаи.
ЕЛИ МИЛЕВА, обществен посредник в община Каварна: Аз съм именно обществен посредник, защото има Закон за омбудсмана, но няма законово уредена институция обществен посредник, с изключение на записа, който беше направен в 2003 г. есента и се даде правна възможност на общинските съвети да избират обществен посредник.
С няколко думи искам да кажа за нашата община и на базата на това ще си позволя няколко извода.
Аз съм избрана, слава богу, без общинският съвет да прави пазарлъци. За уточнение, общинският съвет е твърде разнороден и нито една политическа сила няма доминиращи гласове. Бях избрана през януари 2004 г. и една журналистка с много добро чувство за хумор ми връчи един фейлетон, който се казваше “Омбудсманът иде”. Тези, които са го чели, вероятно ще усетят закачката, но ставаше въпрос за сериозни съмнения доколко и как институцията на омбудсмана, в случая на обществения посредник, може да намери място в живота на гражданите.
Лично от моя опит искам да ви кажа, че в малкия град, какъвто е гр. Каварна, и в община, каквато е община Каварна (тя е 18 хил. жители), нещата стоят твърде различно от тези, които са в Софийска община например. И ако аз се справям в някаква степен, ако и да ви звучи нескромно, то е благодарение на това, че по стечение на обстоятелствата познавам твърде много хората в общината и те ме познават. Защото общественият посредник, пак повтарям, не е уреден. Ние имахме сериозни очаквания, че с новия Закон за местното самоуправление и местната администрация ще има детайлизирани нови норми, които обаче не се оправдаха.
Изрично искам да подчерта, че ако не беше Центърът за изследване на демокрацията и Правилникът на първия софийски омбудсман Антоанета Цонева, които открих в интернет, аз щях да си действам по това, което чета в Закона за омбудсмана и по теоретични постановки на Центъра за социални практики.
Мисля, че колегите от малките градове ще се съгласят, в общи линии ние все още работим на тъмно, с изключение на няколко форума, които направи Центърът за изследване на демокрацията и един – от Националното сдружение на общините.
Аз считам, че е задължително да се уточни фигурата.
Искам да кажа още нещо за независимостта. Според мен се спекулира. Много хубаво звучи, независим, обаче от кого? Въпреки квалифицираното мнозинство две трети от общинските съветници, които са нужни, за да бъде избран обществен посредник, много добре разбираме, че все още ситуацията е такава, че има достатъчно почва за пазарлъци. Даже аз не съм далеч от мисълта, особено за общини като нашата, обществен посредник да се избира с местен референдум. Само така хората ще имат относително по-голямо доверие на този човек. Защото конкурсът и подборът сам по себе си не е нищо лошо, но не е гаранция за морала и авторитета на личността, която ще бъде избрана. Та аз лично защитавам и подобна теза.
Мисля, че обществените посредници в България засега са твърде малко, може би ще се увеличават. Аз лично съм умерен оптимист, надявам се все пак, че ще успеем по някакъв начин да наложим институцията.
Благодаря.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожа Милева.
Има думата общественият посредник на Шумен.
ХРИСТО ХРИСТОВ, обществен посредник на община Шумен: Аз нямах намерение да взимам думата, но тъй като някои въпроси тук се свързаха с нашата съдебна система, първо искам да отговоря на г-жа Куцкова, че такива проблеми има. Проблемите са свързани най-вече с високите такси. Хората избягват съда поначало, искат проблемите да се решат от администрацията, въпреки че някои от въпросите действително не са по силата нито на кмета, нито на по-ниско ниво. Хората обаче непрекъснато казват: аз идвам тук, защото иначе ще трябва да плащам. Това е проблемът, с който най-често съм се сблъсквал.
Заедно с това искам да кажа, че има някои закони, които действително са в противоречие с правата и свободите на хората. Ще дам примери. Например един закон, който е свързан със селското стопанство – Закона за посевния и посадъчен материал. Няколко човека идваха да се оплакват при мен да се оплакват и аз им казах, че не може да бъде. Оказа се обаче, че може. Има хора, които искат да произвеждат семена и в това няма нищо лошо. Обаче тези, които се намират около него, нямат никакви права, ама абсолютно никакви! Той казва: ние ще сеем царевица, ти нямаш право да сееш царевица. Човекът казва: абе аз имам животни и искам да сея царевица. Не, не може! Стига се до кмета. Кметът е длъжен по закон да му осигури такава санитарна зона. И правата на другия човек реално са му нарушени. А този, който сее тези семена, не носи никаква отговорност.
Според мен, а и хората биха го възприели, би трябвало да се направи така, че този човек, ако иска и той да сее царевица, по някакъв среден добив – за землището ли, за страната ли, за района ли, за областта ли – но да бъде обезщетен с това, което желае. Иначе става така, че той не може да експлоатира личната си собственост както желае, просто законът му пречи.
Още нещо, по друг закон. Знаете, много наши сънародници (не ми е удобно да казвам цифрата) отидоха да работят в чужбина. Някои отидоха в 2000 г., някои – по-късно, някои – по-рано, обаче за това, че си е избрал личен лекар, подписал се е някъде там, заради това че се е подписал, след пет години получава на първоначалния си адрес, а той не се е връщал пет години от чужбина, има случаи там да са се оженили и омъжили, задължително трябва да си плаща. Направиха една промяна, обаче след 2004 г. Добре, ами до 2004? Не, това не се признава. И хората се възмущават. С право. Те не са потърсили лекарска помощ през това време, защото ги е нямало поначало, и техните съпруги или съпрузи там се учудват как е възможно в тази ваша държава, като не са ви правили услуги, да ви искат пари? Как е възможно? Да, в България това е възможно.
Между другото, нашата система е такава, това е ясно, но след като човекът е отсъствал и не е бил тук, се стига и до семейни разправии в някои случаи, които стигат и до мен.
Другият въпрос е въпросът за собствеността. Напоследък се дават различни мнения, обаче това, което аз лично съм чел, няма да свърши работа. Изказвам лично мнение. Законът не работи, имам предвид стария. Не знам новият как ще изглежда, но нещата се промениха – и социални, и икономически, и политически, има голяма демокрация и хората в жилищните блокове не могат да се оправят. Не могат да се намерят вече хора, които да се съгласят да станат домоуправители, камо ли да има домсъвети, управителни съвети и т.н. И непрекъснато търсят общината, респективно обществения посредник. Да, но и общината няма лостове, за да се справи с тези случаи. А те не са малко, тъй като жилищният фонд доста остаря, създават се много проблеми, хората не искат да участват в тези хорски грижи. Нещо трябва да се направи, за да има някакъв мир в тези жилищни кооперации иначе стават и войни.
Това исках да кажа. Иначе в моята работа в противовес на това, което твърде много се говори за взаимоотношения между обществения посредник и общинската администрацията, аз по стечение на обстоятелствата съм бил пет години кмет на Шумен и по-голямата част от служителите са още там. Така че съпротива или забавяне на въпросите не съм имал поне засега. В същото време аз се съобразявам с това какво могат да решат служителите, докъде са техните правомощия. Имало е случаи, когато съм стигал и до кмета, защото знам, че само той може да реши даден проблем. В това отношение съм облагодетелстван до известна степен и не съм имал такива проблеми, надявам се така да бъде и в бъдеще.
Благодаря ви.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Куцкова – право на отговор.
НЕЛИ КУЦКОВА: Не, аз по-скоро бих искала да съм полезна на шуменския омбудсман. Той каза, че хората не искат да ходят в съда, защото са високи таксите. Аз не знам дали те говорят за таксите, които се плащат на съда, или адвокатските хонорари.
ХРИСТО ХРИСТОВ: И двете.
НЕЛИ КУЦКОВА: Предполагам, че и двете, защото хората ги бъркат. Наистина адвокатските хонорари са при свободно договаряне с установени минимуми. В момента започва да действа един Закон за правната помощ, създават се бюра за правна помощ не само по наказателни, но и по граждански дела за бедни хора. Вярно, че това е в процес на установяване, предполагам, че Вие знаете в Шумен има или няма бюро, но бедните хора могат да ползват безплатна адвокатска услуга.
Що се отнася до държавните такси на съда, там, където се търсят пари, обикновено нормалната такса е 4 на сто. Но има възможност, ако човекът е беден, да поиска от председателя на съда да бъде освободен от държавна такса. Мога да ви уверя, че ние ежедневно освобождаваме бедни хора, но трябва да представят декларация за семейно и имотно състояние под страх от наказателна отговорност. Защото има много случаи, в които пуснат молба да ги освободиш и като им поискаш декларация, те не я подават.
Освен това голяма част от съдебните производства са безплатни – издръжки, земеделски земи, трудови дела. Всички тези дела се гледат за сметка на бюджета на съдебната система. Но дори да са платени, ако хората са бедни, имат право да искат освобождаване. Това го пише в чл. 63 от Гражданско-процесуалния кодекс.
Що се отнася до това дето хората получават от НОИ съобщения, че не са внесли вноски за здравно осигуряване, аз мисля, че тук всички ние сме виновни, защото като заминаваме за чужбина, ние трябва да уведомим НОИ, че вече не сме в държавата. Но пак има опция, в самите общини има бланки, с които можеш да поискаш промяна на сведение и като попълниш тази бланка, те препредават на НОИ. Но за целта трябва да се изпрати документ от чужбина от човека, който работи, ако там се осигурява здравно, и по този начин вече Националният осигурителен институт ще вземе отношение за тези здравни вноски. Тоест в случая не ни е виновна държавата, ами ние сме си виновни, че не уведомяваме държавните органи.
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Напомням, освен всички тези полезни съвети омбудсманът или общественият посредник, разполага и с правото да отправя препоръки. В случая за правната помощ може да се напише една обоснована препоръка до местната адвокатска колегия, за да се улесни по този начин достъпът до правосъдие. Защото общественият посредник и омбудсманът действително не може да замени във всички случаи съда, не е това и целта.
Има думата за коментар г-н Франк Ортън.
ФРАНК ОРТЪН: Благодаря много.
Следих дискусията днес след обяд с много голям интерес. Мисля, че имаше редица много интересни въпроси, поставени на масата. Бих желал да направя някои коментари или да изразя някои съображения от гледна точка на един външен наблюдател.
Господин Гочев каза няколко пъти, че не трябва да има намеса в съдебното производство. Представям си, че това, което той всъщност имаше предвид, беше не производството като такова, а независимостта на съда. Защото едно от честите оплаквания, насочени към омбудсмана, е свързано със забавянето на производството. Много хора искат омбудсманът да вземе мерки по този въпрос. Разбира се, ако критикува за забавяне съдилищата, много важно е омбудсманът да бъде справедлив. Защото съдилищата могат да се забавят поради сложността на процесуалния закон или поради това, че страните причиняват забавянията. Също така съдът може да стига до забавянията поради липса на ресурси. Забавянията не са добри за страните и следователно трябва да се вземат мерки, но не винаги съдът или съдиите са тези, които трябва да бъдат обвинени за това.
Господин Гочев спомена също за проблемите във Върховния съд, особено свързаните с трудовите дела. Мисля, че е справедливо да се каже публично, че е абсолютно недопустимо и неприемливо тези дела да чакат една година. Но същевременно трябва да се опитаме да видим какво всъщност може да се направи – отново ресурси, сложно законодателство. Възможно е и Върховният съд да не организира добре работата си. Тогава този въпрос трябва да се реши. Но може да се дължи и на липсата на ресурси, които ограничават възможността да се сезира Върховният съд.
Това ме кара да мисля за нещо друго. Не само гражданските дела обременяват съда до голяма степен. Това са дела на обикновени хора в системата, те отнемат много време, има обжалвания, делата вървят нагоре-надолу и отново, както каза и г-н Гочев, се стига до изпълнението, което отнема много време. Ето тук обикновените хора наистина се натъкват на проблеми, защото много дълго време те не получават достъп до правосъдие.
Едно от нещата, които направих в Босна и Херцеговина, беше, че организирах семинари за съдебното посредничество, съдебната медиация. Казах, че съдиите могат да се явяват като медиатори по собствените си дела. Това е много добре за страните, за съдебната система и за обществото като цяло. И когато се постигне спогодба, вие можете много лесно да постигнете нейното изпълнение. По този начин може да бъде разтоварена във висока степен съдебната система. За този подход, за тази идея мога да говоря още много, това е просто един намек, че това е една инициатива, която може да бъде предприета от омбудсмана – да допринесе за ефективността на съдебната система.
След това г-н Гочев говори също за възможността на омбудсмана да сезира Конституционния съд. Както беше подчертано нееднократно, това е нещо много важно, така е. Но има и “но”. Това е свързано и с отговорност. Омбудсманът има отговорност да проверява законодателството от гледна точка на неговата конституционносъобразност. И това на свой ред изисква много ресурси. Например естонският омбудсман проверява всеки закон за неговата конституционносъобразност. За това са необходими много средства. Ако вмените отговорност, вие трябва да осигурите и ресурсите за нейното осъществяване.
По отношение на враждебността в съдебната система, за което беше споменато. Говорихте за инструменти за преодоляване на това положение. Един начин е да се поясни с хора отвън, като мен, че опитът показва, че след като съдебната власт привикне с добрия, полезен омбудсман, тя наистина се възползва от него. Защото по различен начин (не искам да изброявам всички начини) омбудсманът може да бъде полезен и да подпомогне по-доброто функциониране на съдебната власт. Тогава идва опасната дума “сътрудничество”. Беше споменато няколко пъти, че омбудсманът трябва да сътрудничи с различни власти. Но вие настояхте на взаимодействие. Мисля, че като независима институция омбудсманът трябва да бъде независим и възприеман като независим. Сътрудничеството е трудно понятие от тази гледна точка.
Нека да ви дам само един довод в тази насока. Ако желаете да критикувате някого, с когото сътрудничите, няма ли да ви е малко трудно? Ако имате споразумение за сътрудничество, как ще докажете, че наистина сте свободни и критикувате независимо? Аз – никога! Никога! И в Швеция, и в Босна и Херцеговина не съм сътрудничил. Бях в контакт с институциите, слушах хората, но се опитвах да избягвам думата “сътрудничество” именно поради това изискване за независимост.
Когато става дума за мандата на омбудсмана, искам да споделя една мисъл с вас. Мисля, че някой каза, че омбудсманът няма правомощия да прави някои неща. Аз бих казал: има ли някаква разпоредба, която да пречи на омбудсмана да прави нещо? Според мен мисията на омбудсмана може да бъде тълкувана много разширително, в смисъл, ако няма нещо, което ми забранява да предприема определено действие, то мога да го предприема. Мисля, че това е подход, който се е оказал доста полезен.
И последния въпрос, който искам да засегна. Чух за тези местни омбудсмани или обществени посредници. Трябва да кажа, че наистина не разбирам начина, по който работи тази фигура. Разбирам, че се избира юрист за тази цел, ако схванах правилно.
Нека да споделя с вас следното. Искате ли наистина да имате независими местни омбудсмани? Това добра идея ли е на фона на страната? Не съм много сигурен в това. Не съм сигурен, че омбудсманът трябва да бъде възприеман само местно. Тези хора може би трябва да бъдат част от националната институция, да става дума за една институция, която обаче е видима и присъства навсякъде, на цялата територия на страната. Просто не съм сигурен, че това, което имате, е полезно за вашата страна. Просто споделям една мисъл във връзка с вашата конкретна система.
Много ви благодаря отново за това, че ми дадохте възможност да говоря и да ви слушам! Много благодаря! (Ръкопляскания.)
ВОДЕЩ МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Много благодаря за полезните коментари. Дискусиите по тези въпроси ще продължават, краят на днешната дискусия всъщност е само начало, на което ще бъде сложен край от заключителните бележки на г-н Ганев.
Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви много, госпожо Йорданова.
Понеже в началото стана дума да говорим откровено, атмосферата е такава, аз ще споделя няколко много кратки идеи, но много живо и много непосредствено.
Гражданското общество в нашите страни много често изглежда имагинерно, честно казано. Изведнъж гражданският контрол, институционализиран чрез омбудсмана, придобива определено значение. И въобще третият сектор – общественото мнение – много иска да бъде институционализиран по някакъв начин. Иска да има обществено мнение уж, но иска да има и права. Това не трябва да става.
Много добре е, че и омбудсманът, и неговият граждански контрол са на равнището на моралната власт на комуникативната способност, защото тя става и комуникативна власт, ако човек може да го прави, стига да има качества. И честно казано, макар отскоро на пръв поглед, институцията у нас има своята характеристика, има своето влияние. Не искам да скромничим, в централната институция на омбудсмана ръководният състав се състои от много опитни хора. Ръководството на омбудсмана не трябва да принадлежи на политически партии. Хубаво. Но някакви новородени ли да избереш, които не са живели, които нямат никакво обществено влияние? Дълбока грешка!
Нашият приятел, който е докторант по административно право, искаше да внесе малко теория и аз настръхнах. Нека да има теория, но да видим какво правим в самия живот. На много места за омбудсмани избират – нищо лошо, констатация – хора главно от научните среди. Но на пиацата на живота нещата не стоят точно научно. И затова личните качества на омбудсмана, куража на институцията, за който говори г-жа Тоткова, имат много важно значение. Кураж да кажеш, да не се притесняваш, което значи да имаш навик да общуваш с обществото и с неговите институции. Това е задължително. Два стълба на омбудсмана в България и не само. Пак повтарям тази идея за независимостта, това, че никой не може да му бъде настойник.
И се питаме честно, в страни, където омбудсманът е назначаван от някого и ако той попита себе си свободен ли е, как осигурява своята независимост, как си отговаря? В България има много идеи да има специализирани омбудсмани. Някъде ги има – добре, но може би идеята на г-н Ортън трябва да бъде по-добре чута и разчетена – институцията на националния омбудсман според спецификата на отделните въпроси – здравеопазване, Министерство на отбраната, да може да се обогатява и да получава собствена компетентност.
Имаше два законопроекта по правата на пациента в България – чест прави на Мария Йорданова, на целия Център, една дискусия, която ние подкрепихме – и в двата проекта беше залегнало да има специализирани омбудсмани. Даже в отделни болници. Сякаш този омбудсман ще стои и ще показва кой в кой кабинет да влезе да се лекува.
Госпожо Куцкова, направиха омбудсмани в ректоратите, в Софийския университет, в УНСС и т.н. Даже един ректор ми каза: имаме един много добър професор, сякаш му търсят място.
Въпросът за независимостта е принципен и много важен. Затова е прав нашият приятел Христо от Шумен, а и другите, от Каварна. Защо чакате закон? Няма да има закон, който да каже, че местният омбудсман е такъв и да направи неговата независимост. Това не може да стане. Затова, след като всички ръкопляскаме на този текст от Закона за местното самоуправление и местната администрация, според който местни посредници се избират с две трети от общия брой на общинските съветници, това по дефиниция прави много трудна работата на този местен омбудсман.
Аз ще ви кажа няколко общини, от вежливост няма да им съобщя имената, те смятат, че избраният местен посредник е един великолепен адвокат на кмета. Даже го смятат за част от своя щат, мълчаливо. Защо? Защото като го изберат, те му дават и възнаграждението, те му дават и подслон, те му дават и квартира.
И може би в този смисъл идеята на г-н Ортън, която е и наша, е това взаимодействие между местните и националната институция на омбудсмана.Няма защо да бъдат непременно в една йерархия, това го предвидихме в правилника, който е приет от Народното събрание, взаимодействието трябва да се разшири.
Ние не искаме да правим някакъв общ състав на някакъв съд, та да уеднаквяваме практика, но много от правата и в центъра, и по места са едни и същи. Затова, ако се събираме по-често и поставяме типизирани въпроси, куражът ще бъде по-голям и ще имаме силата да отстояваме справедливото решение.
Така че независимостта не е понятие от времето на Френската революция, то е днешно.
И другият въпрос – за публичността. Публичността във всички други органи стои като метеор. В прокуратурата още навремето, в старите закони за прокуратурата, член 1 или член 2 казва, че прокуратурата работи в тясно взаимодействие с обществото. Какво значи това? За омбудсмана публичността е част от дефиницията, ние никога не взимаме едно решение тихо, това са непрекъснати пресконференции, широко обявени. И тогава нашите резултати се връчват на министър, на кмет или пък на някой друг.
Днес се шегувах с някои от нашите гости със стария принцип “Не е достатъчно жената на Цезар да бъде честна, нужно е народът да знае това.” И трябва да се грижим народът да знае какво правим.
Тази публичност има и другата роля. Ние имаме публичен регистър, г-жа Тоткова спомена това. Не всички в другите страни имат, помислете си. Регистър, така че всеки гражданин, подал една молба, да натисне едно копче и да види къде е неговата жалба, кой се занимава с нея, какви срокове са изтекли, какво предстои да се прави. Не само омбудсманът да популяризира сред обществото това, което прави, но хората да имат достъп до това, което той върши. А чрез него – до работата на администрацията.
В една френска теория колко ясно е казано: омбудсман или медиатор, както казват те, има там, където има конфликт, където има спор между гражданите и администрацията и този конфликт се решава, дай боже, колкото може повече по пътя на посредничеството. Това е идеално! По този начин се разрешава конфликт.
Мисля си, че омбудсманът може да няма законодателна инициатива, Мария, аз мисля, че тя не ни и трябва, но има един текст на закона и ние го използваме непрекъснато – омбудсманът може да представи всякакви законодателни идеи чрез председателя на Народното събрание. Връчва му ги, той пише съответно и ги предава.
Освен тази възможност, която поправката в Конституцията дава омбудсманът да се отнася до Конституционния съд – Христов, това е тъкмо за такива случаи, дали е посадъчен материал или нещо друго, дайте такива закони, които съществуват, да ги обсъдим компетентно с хора, които носят по-голям опит от нас, и да сезираме за противоконституционност на такива законодателни норми. Ако искате да знаете, даже Конституционният съд чака такова наше сезиране, за да създадем практика.
Все мисля, че този обществен натиск като демократичен метод е най-важното – обществен натиск от името на институцията на омбудсмана. Този натиск може да бъде вежлив като думи, но трябва да бъде категоричен като воля. Ако го направим така, администрацията ще се респектира. Знаете ли ние в България какво правим заедно с Центъра за изследване на демокрацията? Внасяме в Министерския съвет, даже те го поискаха, вътрешно административни норми – слушайте внимателно – които отделните министерства да приемат и с които се урежда внимание към проверките на омбудсмана и задължение за съобразяване с неговите препоръки. Ако това стане част от техните вътрешни правилници или устройствени правилници, това ще бъде един много голям успех. И трябва да стане.
Нашият приятел от Швеция не употребявал думата сътрудничество, но тя може да бъде изтълкувана много по-добре. Ние сътрудничим с министри, даже сме подписали протоколи, но не за да ставаме съучастници на тяхната лоша администрация, а за да ги накараме да отворят вратите си за проверките на омбудсмана и за неговите внушения и да осъзнаят, че когато му се дадат такива съвети, министърът само печели от това. Защото неговата администрация става по-коректна, по-справедлива, по-отворена към правата на хората, ако те разберат задължението си. Само че, както на много места, така и в България правителствата се правят въз основа на мнозинствата, които се създават в парламентите, започва едно нещо, което е великолепно като политически плурализъм и много лошо като злоупотреба с този принцип. И тогава още повече има нужда от омбудсмана.
Компетентна администрация се иска, компетентна администрация! Ние ратуваме за по-компетентна администрация. И човечна! Да се обърне с лице към проблемите на хората. А много често администрацията, добре заплатена, длъжностни лица спокойни, никой не ги сменя години наред, чакат пенсия там, смятат се за много просветени, но късат връзката с нуждите на хората. Това е истината. И трябва някой да ги приближи към това ежедневие. Омбудсманът играе ролята и на такава тревожна камбана, стига да може да бие камбаната.
Все ми се струва, че това наше общуване взаимно ни обогатява. Аз се шегувах по-рано, че омбудсманите, госпожа Куцкова, имат една система на общуване, съюзи на франкофони, англофони, един европейски център, друг – световен. Хубаво, стига да не е прекалено. Понеже те нямат преки права, си мисля, като общуват по онзи начин, придобиват една интернационална солидарност, силата на действието им в собствените им страни става по-голяма. Нищо лошо! Но нека и това да има своя предел, да общуваме колкото може повече и като се върнем, да можем с куража, който сме добили, и с такава международна подкрепа да бъдем по-действени в страните си.
Ние не искаме непременно сега като ставаме членове на общоевропейското семейство, да се уеднаквяват омбудсманските институции. Нека да бъдат разнообразни, такива, каквито са. Но ако има някакви европейски тенденции, нека да ги уловим, нека да се опитаме мълчаливо, но настойчиво да ги прилагаме в една държава, във втора и в трета. Защото, пак ще кажа, щом девизът на Европейския съюз е “Единство чрез разнообразието”, нека да сме различни като устройство и правомощия на омбудсманските институции, но да търсим едно единство, щом правата на човека са на върха.
Аз все си мисля за този член 6 на Договора за създаването на Европейския съюз. Там правата на човека са превърнати в най-висша ценност. И както се шегуваме ние не съвсем юридически, има две върховенства – върховенството на закона, но заедно с върховенство на правата на човека. Знам добре и българския език, и стилистиката, за две върховенства не може да става дума, защото на върха е само един, но в смисъла на политическото внушение е по-добре да го знаем – върховенството на закона и върховенството на правата, а не първото против второто. И ако имаме такава воля, тогава и законът ще се прилага с неговата вътрешна сила и мощ. И тогава добрите съдии като г-жа Куцкова, те ни учат отдавна, не е въпрос буквално да четеш закона, а да търсиш този негов дух, който удовлетворява повече правата и интересите на хората. А сега ръкопляскайте. (Ръкопляскания.)
Заповядайте на коктейл!
(Закрита в 18,10 ч.)
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
