|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Лекция на Румен Георгиев, председател на Камарата на следователите
|
| |
Аз се изказвам „субсидиарно”, доколкото предвидената тема не е била „развита” от прокуратурата, а следователите в момента сме в такова положение, че можем да се изказваме по всякакви поводи. Темата наистина е много интересна. Към есента ще има по-добре дефинирани проблеми в областта на наказателното производство и няма да ни е толкова страх дали еврочиновниците ще отмятат “приет НПК или ГПК” и за колко часа е станало всичко това.
Иначе вероятно ще сме в Гинес по отношение на бързата смяна на законодателството. Същевременно тази скорост сама по себе си е проблем. Знаете, че древните римляни, тъй като са писали на папируси и камък, са мислили много преди да пишат, а сега законите се пишат много бързо – copy-paste, малко разместване, знаете колко лесно се мести текст напред-назад, и се получава съвсем нов закон. Аз си спомням, че миналата есен голяма част от журналистите питаха защо е нужен толкова дълъг период vocatio legis - 6 месеца, не е ли хубаво реформата веднага да почне, че да свърши някъде до Нова година и всички да са разотидат спокойни. Оказа се, че този период също не е достатъчен. Много интересно е, аз си направих труда да съпоставя оценки от различни гледни точки, доколкото нашата професия като най-засегната от тази реформа, която стана конституционносъобразна едва след третата поправка на Конституцията, която пък беше след приемането на НПК, може да бъде обвинена в пристрастност.
Има в www.lex.bg един много интересен форум, в който са писали дознатели, и наистина човек вижда колко различни са проблемите в олющените кабинети на полицейските участъци, където сврени по 4-5 души в стая наши колеги юристи се борят с престъпността и тая аудитория или зала “Запад” на Народното събрание. Разликата е точно такава, каквато между войната в генералските кабинети и на полето, където падат снаряди. Става въпрос за една и съща война, за битката с престъпността, но усещането и възприемането на проблемите са много различни.
Дознателите не харесват много новото си положение. Не само защото са притеснени, но и защото върху техните плещи легна цялата разследвана престъпност. Може да си представите какво е човек да дава 5-6 или 7-8 24-часови дежурства и непрекъснато да оглежда всичко: от убийство, което наистина се нуждае от сериозен оглед, до счупен прозорец или до произшествие, което е свързано с обиден полицай. Това е едното усещане. Много по-неприятно е с материалната база и така нататък.
Юристите, които са попаднали в това положение, а те са наистина атестирани, проверени, голяма част от тях дори са издържали тестовете, защото знаете, че в редица райони юристите за дознатели бяха подбирани чрез такива неща, които за мен специално са непосилни, като спринт, лицеви опори, хвърляне на топка и скок от място. Този критерий за досъдебното производство е най-малкото оригинален, но също си е критерий. Така, че хората, които са набрани така или иначе и на които сега всички разчитат, са в такова положение.
Ако погледнем към прокуратурата, за да видим какво става, нещата също изглеждат доста променени, защото уникалното на нашата нова система е, че българският законодател преклудира със срокове събирането на доказателства – една много оригинална теза. Мисля, че за две-три хиляди години едва ли ще има такъв прецедент някъде в света, без да съм проверил всички правни системи, но така ми се струва. Никоя държава не се отказва сама да разследва престъпления след някакъв срок. Това е малко по-различен процес.
Прокурорите трябва всичко да познават много добре, защото трябва да са ежедневно там, да наблюдават всички производства, които наистина са много разнообразни. Бройката твърде често се попълва с неща, които въобще не са за наказателна репресия, като имаме предвид цената на един наказателен процес, но така или иначе всичко, което се съобщава в един полицейски участък, трябва да се разследва, дори и случаи, които очевидно са маловажни. Разбира се, в „мозъчните атаки”, които прокурорите правят има вече успехи. Примерно, забраненото връщане на производството може да бъде заменено с постановление по новия чл. 242 от НПК за даване на указания, и ред други такива неща, които биха могли да нормализират работата.
Минаваме към следствието. То в момента също е в много притеснено състояние. 50-процентното съкращение на щата на практика означава 100-процентово увеличаване на натоварването. Има райони, в които останалите двама или петима следователи имат над 1000 дела. С тези преклузивни срокове задачата им наистина изглежда много мрачна, а и общият дух на стремежа на напускане на потъващия кораб също много сериозно демотивира. Няма да правя детайлен преглед. Ще има още много конференции. Едната ще бъде организирана от Центъра за изследване на демокрацията, която ще направи един по-сериозен анализ на проблемите, които се създават с Наказателнопроцесуалния кодекс, но без съмнение те са доста сериозни.
Има, разбира се, проблеми и в съдебната фаза. На някои места не е определен примерно съставът на съда, но предвид това, което става в досъдебното производство, аз мисля, че съдът ще има възможност за глътка въздух, докато отново потече потокът от криминални деяния към него за решаване. Естествено, ние от политическа гледна точка, не трябва да си ги говорим тези работи, защото най-малко можем да бъдем обвинени в евроскептицизъм. Но така или иначе, за да живеем наистина в една по-добра страна, трябва да си даваме сметка най-малкото за това, че от този НПК са доволни десетина души. Като изключим експертите, които са оправдали средствата, отпуснати по проекти, техният брой намалява още повече...
Ще завърша оптимистично. Оптимизмът идва от факта, че човешкият фактор е преборвал глупостта и така ще стане и сега. Единственото пропиляно нещо ще е времето и нервите. Вярно е, че момичетата и момчетата в момента ще се упражняват с живи хора. Вярно е, и че тях ги командват, а от това е най-голямото оплакване. Всеки има началник група, който често е завършил ВИФ и може би е бил страхотен щангист, след това имат началник-сектори, които може да са завършили агрономство или нещо друго. Те ще им дават първите указания за прилагане на закона, които често, разбира се, ще се различават от легалните дефиниции и други неща. Това няма никакво значение.
Ще им опъват нервите и прокурорите, при които непрекъснато ще трябва да тичат. Ще бъдат между чука и наковалнята. Така или иначе, тази система ще започне да работи, още повече, че вероятно ще има някакво разумно преразпределяне на компетентности. Аз силно се надявам да е така. И ще има все пак известно структуриране в сферата на дознанието, което да помогне организационно, а не само с лекции или с методиките за разследване, които Националната следствена служба отпечатва. Нещата така или иначе ще се нормализират по простата причина, че животът е по-силен от всички глупави калъпи, в които някой го поставя.
Досега полицаят или следователят направо отиваше при съдията за разрешение за мерки, ограничаващи свободата, казано най-общо. Сега това трябва да става чрез прокурора. Ред забавяния има, например за това, че всяко нещо трябва да се съгласува. Разследващите органи са поставени ex lege в положението да трябва да питат какво точно да направят, след това кога има доказателства някой да бъде обвинен, и което е най-срамното, кога са приключили разследването. Тоест те са едва ли не някакви невменяеми същества, които дори и това не могат да преценят. Естествено тези всички усилия са нови и на прокурорите според НПК, несъществували досега, и всяко едно от тези действия ще изисква време. Добавянето на това време не съответства на общата идея за някакво съществено ускоряване на процес. Това, че се въвеждат по-кратки срокове или че има преклудиране, по-скоро е недоразумение, отколкото едно реално ускоряване на нещата. По начало с административни мерки е много трудно да се ускори процедурата. Трябваше действително да се мисли за други реформи и същевременно да се организира тази работа, защото прокуратурата е ведомството, което отговаря за досъдебната фаза.
Този процес в момента тече и вероятно ще се създаде организация между трите ведомства, основно между прокуратурата и Министерство на вътрешните работи, за по-успешна работа. На следващо място, стъпка в добра посока е нещо, което още не е станало факт, макар че се появи вече в медиите. Това е една идея, която тази седмица вероятно ще се реализира със споразумение между главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба за съвместно използване на централизираната информационна система на следствените служби. Това е първото работещо звено на Единната информационна система за противодействие на престъпността по новия стандарт. Има още две звена - на военното контраразузнаване и на Военна полиция, но те нямат структури в цялата страна.
Централизираната информационна система на следствените служби ще бъде използвана, за да се въвеждат всички данни, които са релевантни за тази система – образуваното производство, приключването на производството, действията на прокурора, решенията на съда до изтърпяването на наказанието. Ще бъде използвана системата на следствието, защото около 18 месеца трае лицензирането на подобна ведомствена система. За да се спестят тези месеци, МВР ще създаде организация да се подава информацията към следствените служби, които ще въвеждат цялата информация, а тя ще се ползва и от прокуратурата, и от всички заинтересовани ведомства. Колкото по-успешен е стартът, толкова по-бързо ще имаме напълно достоверна информация колко дознания има, в какви срокове се разследват и през есента за пръв път ще можем да правим предложения de legе ferenda, обосновани не с отделни ведомствени статистики, а ще имаме наистина обективна картина, събрана от няколко ведомства.
При всички случаи, докато се свика Велико народно събрание, което да извади прокуратурата и следствието от съдебната власт, каквито идеи има, трябва да се примирим и със съществуването на следствието. В кръга на шегата, все пак трябва да останат, тъй като Конституцията говори в множествено число, поне двама следователи. Очевидно е, че този апарат беше добре организиран, съществуващите хора биха могли да носят по-голяма част от гардероба, образно казано, което пък да направи съвместната ни работа с дознателите още по-приемлива и защо не много по-успешна. В тази насока има идеи за трансформиране на следствената служба, най-малкото да не са 29 юридически лица, но това, разбира се, е предмет на друг закон.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
