|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Лекция на Нели Куцкова, председател на Съюза на съдиите в България
|
| |
Може би за пръв път виждам в залата повече колеги от съдебната система, отколкото журналисти. Много се радвам да видя много колеги прокурори, част от които - приятели от Софийската окръжна прокуратура. За мен това е, макар и много мъничък знак, че прокуратурата се отваря към неправителствения сектор, защото аз познавам колегите и знам колко са симпатични всъщност, но досега просто не им даваха да ходят по такива места.
За да мина вече към темата – темата е “Независимост и отчетност”. Едни термини, които така се изтъркаха от употреба, че вече имам чувството, че никой не знае какво значат, да не говорим пък и колко тълкувания чухме за тези два термина. За това, аз ще предоставя без никакви претенции за експертност и изчерпателност моето виждане по темата “Независимост и отчетност на съдебната власт”.
Първо имаме терминологичния проблем с думата отчетност, която дойде от европейските документи, от европейските стандарти – “accountability”, което се превежда не само “отчетност”, но и “отговорност” - и в нашата употреба се влага различно съдържание. Аз лично ще си позволя да сравня съдебна система, съчетаваща тези две качества, от една страна - независимост, от друга страна - отчетност и отговорност, с пълнолетието, което навършва един човек. Всички знаем, че докато не навършиш пълнолетие, не можеш самостоятелно да сключваш сделки, не носиш пълна наказателна отговорност докато не станеш на 18 години. В момента, в който навършиш пълнолетие, придобиваш много права, ставаш напълно самостоятелен, и същевременно почваш да отговаряш за всички свои нарушения без никакво снизхождение.
Горе-долу така виждам съчетанието на тези качества и за съдебната власт. От една страна - независимостта, от друга - отговорността и отчетността на нашата система. Както каза Румен, докато Велико народно събрание не промени Конституцията, следствието, прокуратурата и съда сме заедно в една система. Мисля, че по места дори няма и проблеми, че сме в една система, друг е въпросът, че наистина е доста необичайна нашата комбинация, но в чисто човешки план няма проблеми.
Що се отнася за независимост, ще си позволя да цитирам представителя на Венецианската комисия, който беше тук през 2003 г. и каза, че не може да се поставят еднакви изисквания и да се налагат еднакви стандарти към съда и прокурора, защото съдът трябва да е независим, а прокурорът трябва да е автономен, каквото и да означава това - автономен в своите действия, но все пак част от една система, докато съдът не бива от никого да се влияе. Няма да говорим, че писани гаранции за независимост има достатъчно – Конституцията, Закона за съдебната власт. Много се обсъждаше доколко последните промени в Конституцията посягат на независимостта на отделния магистрат. Мисля, че всички, които сме практикуващи юристи, знаем какво е независимост на книга и какво е независимост в действителност.
Доста спорихме и по увеличените правомощия на министъра. Така или иначе те бяха приети, независимо по какви причини, в смекчен вариант, но до голяма степен се ограничиха, поне по отношение на това той да ръководи текущото обучение на съдии, прокурори и следователи, част от правомощията му за бюджета и така нататък, което създаваше възможности за намеса във важни функции на съдебната власт. Разбира се, остана инспекторатът, който съществува в много държави. Аз лично мисля, че не е проблем, ако инспекторът проверява само с каква скорост се движат делата, по какви причини се отлагат и защо някой съдия не си е написал решението или мотивите към присъдата за 6-8 месеца. Не мисля, че това е намеса в независимостта на съдията. Намеса би било, ако ти държат сметка защо така си решил делото. Но това обикновено не става от инспектората, не става официално, и не става с промени в Конституцията и законите.
Когато говорим именно за независимост, аз бих искала да се спра на независимостта в нейните два аспекта – от гледна точка на материалната и моралната независимост. Много често се задават въпроси, включително и от чуждестранните експерти, дали има корупция в съдебната система, защото заплатите ни са ниски. Факт е, че нашите заплати са ниски, говоря за съдийските, но ние тук сме в един кюп с прокурорите и следователите. Аз сравнявам данните на CEPEJ (Европейската комисия за ефективно правосъдие - European Commission for the Efficiency of Justice) - един помощен орган на Съвета на Европа - оказва се, че в цяла Европа българските съдии, съответно и прокурорите, и следователите, сме с най-ниските заплати. Дори албанските ни колеги са с по-високи заплата и имах възможността лично да ми го потвърдят колегите в Албания. Но дали само ниските заплати, които все пак, в сравнение с общото ниво на българския гражданин, не са чак дотам ниски, могат да се гледат като извор на корупция? Дали само материалното може да е причина за корупция? Мое дълбоко убеждение е, и мисля, че много хора го споделят, че то е въпрос и на морал. Познавам колеги, и в качеството си на председател години наред съм подписвала платежни нареждания за погасяване на заеми на колеги, огромната част от чиято заплата отиваше за погасяване на заеми за жилище, които въпреки всичко не са дали никакви съмнения в тяхната почтеност. Моралът е много важен наред с материалното.
Материалната независимост не е свързана само със заплатата на отделния работещ в съдебната система. Материалната независимост е и независимостта на структурите в съдебната система от гледна точка на бюджетно обезпечаване, компютъризация, щатно обезпечаване и така нататък. Там вече има едни, макар и много сложно преплетени, механизми за влияние върху независимостта на съда. Ако трябва един председател на съд или следствена служба да се моли за определен бюджет или техническо оборудване, той се моли на някой чиновник и повече или по-малко се чувства задължен. Дори когато изгори съда в Ботевград и ходиш да се молиш да ти дадат пари за ремонт, започваш да се чувстваш задължен на този, комуто си се молил, и ако той ти иска услуга, ти не че не можеш да я откажеш, ако е безпринципна, но ти е малко по-трудно. И от тази гледна точка бюджетът и финансирането на съдебната власт са гаранция за нейната независимост, не само като заплати, а и като гаранция за безпрепятственото й функциониране, без тя да зависи от другите власти.
Разбира се, както казах, и моралът е много важен. Гаранции за независимостта на отделен магистрат са както начинът, по който той влиза в съдебната система, така и критериите, по които бива повишаван, съответно неповишаван или наказван и как тези механизми се отразяват върху начина му на работа. С променлив успех в последните години се въвеждаше конкурсното начало, или по-точно наблюдаваме ефекта на махалото – едно време нямаше никакви конкурси, определени председатели или окръжни прокурори правеха конкурси за младши колеги, просто за да могат да си улеснят своя собствен подбор; след това беше въведен конкурс при първоначално постъпване в съдебната система и за районно ниво, и за младшите магистрати; след това много бързо и неясно отпадна конкурсът за първоначално постъпване на районно ниво и в редките случаи - на окръжно. Тази пролука в закона беше използвана много добре. Мисля, че всички присъстващи знаем как се изпоназначиха един куп роднини, приятели, деца, снахи и така нататък на членове на Висшия съдебен съвет без конкурс, докато други млади колеги минаваха през два изпита, по-тежки дори и от държавните. Много се реагираше срещу това, и самата гилдия се противопоставяше, и чуждестранните експерти критикуваха този подход; и единственото желание беше да се възстанови това, което съществуваше в закона отпреди 2004 г., а именно, когато първоначално постъпваш - да има конкурс, след това да те оценяват по обективни критерии. За чест на Висшия съдебен съвет, защото не искам да казвам само лошите неща, той изготви една наредба за атестациите, по която работиха близо една година, и със съдействието на европейските експерти, използвайки европейския опит. Обсъждахме я с много резерви, разбира се, с много възражения, но въпросът е, че нещо задълбочено почна да се прави по отношение на атестацията и възможността човек да израства на място благодарение на професионалните си качества, а не благодарение на благоволението на началника и необходимостта да му правиш услуги или да търсиш лоби във Висшия съдебен съвет.
И както Наредбата за атестациите достигна вече доста напреднал стадий, и както в Народното събрание беше внесен законопроект, който възстановяваше конкурса при първоначално встъпване, изведнъж при обсъждането на законопроекта в парламентарната Комисия по правни въпроси без никакво предварително писмено предложение, се предложи да се въведе повсеместен конкурс за всички длъжности на всички нива. Въпреки на нашите плахи опити да реагираме и да кажем, че това просто е невъзможно и обезсмисля кариерата на човек, който вече е в системата, се гласува единодушно за повсеместния конкурс на заседанието на Комисията по правни въпроси. Чухме, че веднага на следващия ден в пленарната зала, се гласувал смекчен вариант – конкурси на районно и окръжно ниво. Обаче - конкурс по документи и събеседване. Не е ясно кой ще извършва събеседването, какви ще са документите, дали ще се отчитат резултатите от професионалната работа. Даден е едномесечен срок на Висшия съдебен съвет да изготви наредба. Пак в защита на Висшия съдебен съвет искам да кажа, че и магьосници да бяха, пак за един месец не биха могли да я направят тази наредба, абсурдно е да я направят, а законът влиза в сила веднага и ние си позволихме и пред Комисията по правни въпроси да изразим нашето становище, че този всеобщ конкурс ще доведе до блокиране на системата и до вътрешни противоречия в Закона за съдебната власт. Много ще се радвам, ако се окаже, че не сме били добри пророци, че напразно сме се притеснявали, но се опасявам, че ще се окажем пророци, които са предсказали истината.
Въпреки всичко да се опитаме да погледнем откъм положителната страна: при всички критики към един конкурс, той все пак е по-добро решение, отколкото кариерата на един човек, който прилага закона и решава човешките съдби, да се основава на благоволението на началника му или, както казах, на лоби във Висшия съдебен съвет. Това е една от гаранциите за независимостта на отделния работещ в съдебната система, съответно за независимостта на цялата съдебна система.
Също се отнася и за критериите за повишаване в длъжност. Може би ще има нещо положително в този конкурс, когато някой бива неглижиран с години и не бива издиган в по-горна инстанция, но може да си подаде документи и да се яви да се състезава заедно с другите си колеги. Нека да не зависи от волята само на един човек, нека да зависи от ролята на няколко души. Колкото и да имам предубеждения, може би ще е по-обективно.
Също така гаранция за независимост е адекватната обществена и медийна среда. Много е важно журналистите да са компетентни. Ресорните журналисти от централните издания са много компетентни и дори когато критикуват, го правят компетентно и много често журналистите допринасят за нашата независимост дори и от нас самите. За да е спокоен е човек в работата си, изключително важно е тя да бъде отразявана адекватно. Некоректното отразяване на работата създава вътрешно чувство за несправедливост и неразбраност.
Идваме до втория въпрос до отчетността и отговорността, защото, ако искаш да обосноваваш и отстояваш своята независимост, ти си длъжен да отчиташ какво вършиш срещу парите, които са ти дадени. Дали тези отчетни доклади, които Конституцията предвиди, ще бъдат цялата отчетност или само една мъничка проява на отчетност, дали трябва да се направи още нещо, мисля, че всички можем да помислим. Въпреки че тези доклади са доста екзотични, включително като съм говорила и с чуждестранни колеги, те се чудят какви са тези отчетни доклади, специално на председателите на върховните съдилища, но аз пак го гледам от положителната страна. Нека се изправи председателят на съответния върховен съд, нека да каже как 50-60-70 души решават няколко десетки хиляди дела; нека да каже на депутатите какви са проблемите, какви са противоречията в законите. Това не е само отчет за дейността, но и двойна връзка, взаимна обективна и компетентна обмяна на информация. Но, от друга гледна точка, аз мисля, че за отчетността на нашата работа е много важна текущата информация, която излиза от съдебната власт. Румен говори за тази Единна информационна система, от колко години я чакаме и се надяваме на нея, защото всички надежди са свързани с това да се проследи цялата верига на наказателното преследване от заявителския материал до изтърпяването на присъдата и да се види къде са тесните места в системата; а и обществото да получи една достоверна информация, еднакво обективно подадена от всички звена във веригата. Знаем, че информацията е сила и власт; знаем, че много хора имат интерес да крият информацията или да я манипулират; знаем, че трудно се прави такава система. Много се надяваме въпреки всичко да стане. Такава една система също би била част от отчетността.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
