|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Румен Петков, министър на вътрешните работи
|
| |
Уважаеми господин Шентов, уважаеми дами и господа, Ваше превъзходителство!
Първо бих искал да благодаря на Центъра за изследване на демокрацията за възможността да участвам в работата на настоящия форум по проблемите на правосъдието и правоприлагането в граничните райони.
Анализът, който беше направен в Главна дирекция „Гранична полиция”, показа един засилен интерес към нашите външни граници. Режимът, който въведохме през последната година и половина, даде много сериозни резултати, които ни задължават да бъдем още по-внимателни при оценката на риска, при анализа на перспективите и организацията и разстановката на силите, с които ние разполагаме.
От началото на настоящата година България пое охраната на 1647 км от източните и външни граници на Европейския съюз и това определя високото ниво на нашата отговорност в изграждането на общата европейска зона за сигурност, свобода и правосъдие, в която са гарантирани свободното движение на хора, стоки и капитали.
Членството в Обединена Европа носи много по-високи отговорности и тази нова стратегическа среда изисква трансформация на нашите ресурси и възможности, което да ни позволи да реагираме адекватно на новите предизвикателства и заплахи за сигурността. Очевидно е, че това изисква формулирането на нови концепции и подходи на работата, на нов тип сътрудничество. Противодействието на трансграничната престъпност е възможно при условията на активно международно полицейско сътрудничество и ангажиране на всички гранични и полицейски структури.
Българската гранична полиция е активен член на Европейската агенция за външни граници „Фронтекс”. Министерството на вътрешните работи взе участие в създаването и поддържането на централен регистър на „Фронтекс” за техническо оборудване за наблюдение и контрол на външните граници на съюза, като България декларира своята готовност за предоставянето на гранично полицейски кораб с екипаж за нуждите на „Фронтекс” за съвместни операции в Черно море.
Министерството изрази подкрепа и по отношение инициативите за създаването европейска патрулна мрежа и система за наблюдение на външните граници. Изграждането на системите ще позволи да се подобри обменът на информация между държавите членки, да се формират съвместно мерките за сигурност на граничния контрол и да се създаде механизъм за ефективно сътрудничество с трети страни.
В тези инициативи страната ни може активно да участва посредством изградения към Министерството на вътрешните работи Черноморски координационен център, който е един от основните инструменти, чрез които България си сътрудничи със страните от Източна и Югоизточна Европа в зоната на Черно море. Стремежът ни е центърът да се превърне в основен партньор на „Фронтекс” в региона по отношение координацията на действията по укрепването на външните граници на съюза. За да откроя значението и ролята на центъра, мястото, което България има в обезпечаването на сигурността на външните граници, трябва да споделя, че само за една година центърът е засякъл 300 плавателни съда нарушители, което показва огромната натовареност в работата на центъра, но и ефективният обмен на информации със страните от Черноморската зона.
Общият ни стремеж към задълбочаване на взаимоотношенията бе изразен на Осмата редовна годишна среща на ръководителите на граничните служби на страните от Черноморския регион, проведена през м. октомври т.г. на Слънчев бряг.
Международноправна основа за разгръщане на сътрудничеството дава подписаното Многостранно споразумение за гранично сътрудничество, с което се цели засилване на съществуващите връзки между службите за гранична охрана, за предотвратяване на търговията с наркотици и ограничаване на нелегалната емиграция, противодействието на тероризма, сътрудничество в издирване и спасяване.
Министерството на вътрешните работи обръща особено внимание за цялостната модернизация на техническите средства на полицията и в частност за наблюдението и охраната на границата. По текущи проекти през 2006 г. противодействието на престъпността и контрола на външните граници и укрепване на емиграционните потоци са усвоени 13 млн. евро, предназначени за термовизионно оборудване, уреди за нощно виждане, леки автомобили, микробуси, специализирана техника. До края на 2009 г. ще усвоим 124 млн. евро за 12 гранично-полицейски кораба, 4 хеликоптера, 2 безпилотни самолета, автомобили с висока проходимост, съвременно комуникационно и IT-оборудване. Ще бъдат изградени интегрирани системи за контрол и наблюдение на Черноморската и другите външни граници, гранично-пропускателните пунктове ще се модернизират с нова техника за проверка на преминаващите лица и превозни средства, за разкриване на фалшиви и подправени документи, технически уреди за откриване на оръжие, взривни, радиоактивни вещества и укрити хора.
Трябва да споделя, че натискът върху външните граници на Република България е изцяло под контрола на Гранична полиция, да споделя и личното си задоволство и това на нашите партньори от ефективността в организацията на работата, но и да споделя със загриженост за определени нови тенденции и държави-източници на граждани, които правят опити за нелегално преминаване на границата на Република България, а това означава нелегално проникване на територията на Европейския съюз. През последните месеци са няколко десетки гражданите на Ирак, които правят опити за незаконно проникване на българска територия и за които по съответната процедура Гранична полиция е предприела мерки.
Съществен приоритет на страната ни през идните години остава членството в шенгенското пространство. В тази насока е създадена организация до края на годината да бъдат сключени договори за доставка на техника за 40 млн. евро за увеличаване сигурността на границите на страната. Средствата ще осигурят техника основно за защита на плавателните съдове в черноморската акватория и по реката за наблюдение на границата с Турция. Постигнатото ни предоставя възможността да декларираме готовност до м. януари 2008 г. да започнат проверките за оценка изпълнението на ангажиментите за присъединяване на страната ни към шенгенското пространство.
Споменавайки р. Дунав, ми се иска да подчертая, че на пръв поглед р. Дунав е вътрешна граница между България и Румъния. Но когато говорим за сигурността на съюза, трябва да си даваме сметка, че р. Дунав практически достига до сърцето на Европа и това задължава и нашата страна, и румънските ни колеги да бъдем изключително внимателни и концентрирани при обезпечаването на сигурността на р. Дунав. Една част от тези плавателни съдове на базата на споразуменията и то изключително съвременни с румънските ни колеги са предназначени именно за обезпечаването на сигурността на р. Дунав.
Европейската гранична охрана, чиято неразделна част е и българската гранична охрана, се обособява като главен фактор на идеята за единна Европа с потенциал за всестранна охрана на външните граници, контрол на преходите, противодействие на трансграничната престъпност, наблюдение и анализ на миграционните процеси, ранната идентификация на заплахите за сигурността на България и целостта на съюза. През двегодишния период само в България са образувани общо 51 досъдебни производства срещу 91 лидери и активни участници в трафика на хора.
Задържани са 16 лидери на организирани престъпни групи. При проведените 59 международни полицейски операции е разкрита и документирана дейността на общо 32 организирани престъпни групи, извършващи трафик на жени за целите на сексуалната експлоатация, малолетни с цел принуждаване към джебчийство и просия.
Съвместно с агенция „Митници” са иззети над 6800 кг и около 880 хиляди таблетки наркотични и упойващи вещества, от които 707 кг хероин, 171 – кокаин и т.н. Пресечени са 34 трансгранични канала за трафик на наркотици.
Принципът на нулева толерантност към корупцията на всички нива продължава да бъде основен приоритет на министерството. Особен акцент в дейността на министерството се поставя върху противодействието на корупцията в звената на гранично-пропускателните пунктове, които са уязвими от гледна точка на упражнявания върху тях корупционен натиск. Прилага се принципът на ротация на служителите от Гранична полиция, работещи на пропускателните пунктове, като ротацията е въведена за пръв път от МВР. Въведохме съвместно с агенция „Митници” работа на принципа на контрол на една линия, чрез което се постигна намаляване на времето за обработката на пътникопотока, както и превенцията на корупционната дейност на гранично-пропускателните пунктове.
От госпожа Йорданова бяха поставени няколко сериозни въпроса, на които бих се спрял съвсем накратко. Малкият брой на дознателите, организацията и работата на дознателския апарат и предоставянето на по-широк кръг полицейски служители на правомощия, свързани с извършването на процесуално-следствени действия. Без съмнение това е изключително важен въпрос и аз много се надявам в най-скоро време в Народното събрание да бъдат внесени предложения за промени в Наказателно - процесуалния кодекс, на цялостната нормативна база, която третира този кръг проблеми. Трябва да е ясно, че в последните три години има две хиляди дознателски бройки в Министерството на вътрешните работи. По много причини една част от тях продължават да бъдат незаети. Вероятно един от отговорите е в разликата на заплащането на служителите на Министерството на вътрешните работи дознатели и доста сериозната разлика в заплащането на следователите и на останалите работещи юристи в съдебната система. Пак казвам, това вероятно е само един от отговорите. Веднага трябва да споделя личното си мнение, че не бива да допускаме стъпки и действия, които да доведат след себе си до възникване на напрежение в правоохранителните органи и до изкуствено разделяне чрез заплащането на качеството на работата на дознателите и на оперативните работници. Защото ако ние отидем към една стъпка, от която сигурно се нуждаят всички служители на правоохранителните органи, стъпка, целяща увеличаване на заплатите и създаването на по-друг климат на работа при дознателите, поемаме според мен днес един неразчетен и необоснован риск за мотивиране на оперативните работници и по този начин можем да поставим под въпрос цялостната организация и качество на работа в Министерството на вътрешните работи.
Въпросът с границите и договорноправната рамка по охраната на граничната зона, в това число външната граница, и даденият конкретен пример с Турция. Без съмнение това е така, но мисля всички си даваме сметка, че договорноправната база, нейното усъвършенстване, развитие, адаптирането й към съвременните условия не е и няма как да бъде въпрос на решение само от едната страна. Аз бих дал друг пример, без да навлизам в конкретика, спирането на едно гише, спирането на една зона. Ще дам изключително положителния пример с Румъния. Там този въпрос го решихме буквално за седмици и това спести много време, много нерви на пътниците, но спести определен ресурс и на двете вътрешни министерства – на Румъния и на България.
По една или друга причина, които няма да коментирам в детайли сега, с Гърция този въпрос не можем да го решим вече една година и продължаваме този режим на работа на границата, който всъщност е типичен за организацията и работата на външна граница. Пак казвам, по различни причини. Казвам го не за да оправдавам неактуалната ни договорноправна рамка със съседна и приятелска Турция, казвам го не за да оправдавам състоянието на договорноправната рамка и самата организация и технология на граничния контрол с Гърция, казвам го като факт, казвам го съвсем откровено като проблем, който стои на нашето внимание и проблем, чието решение търсим.
Бих искал да подчертая в заключение, че нашата страна е надеждно звено в колективните условия на европейските страни в борбата срещу предизвикателствата в сигурността. Целенасочената политика на гарантиране на сигурност е успешна само тогава, когато успеем да обединим политическата, управленската и обществената воля. И това ни мотивира да продължаваме да търсим диалог и с неправителствените организации. Активната и ефективна политика на сигурността изисква да се обедини потенциалът на държавните институции и гражданското общество.
Бих искал още веднъж да благодаря на Центъра за изследване на демокрацията за цялостната съвместна дейност и проекти, които реализираме заедно, защото те са в интерес на българското общество. Разбира се, посоката на нашето единодействие отговаря в голяма степен и на очакванията на нашите партньори от Европейския съюз.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
