|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд
|
| |
Благодаря.
Уважаеми господин Шентов, Ваше превъзходителство, уважаеми госпожи и господа!
На пръв поглед председателят на Върховния административен съд не би следвало да има отношение към този доклад, защото очевидно е, че Върховният административен съд не се занимава с престъпления и с наказателно право. Но моята мотивация да участвам с това кратко експозе освен голямото ми уважение към всички инициативи на Центъра за изследване на демокрацията, които наистина са полезни, е и моето твърдо убеждение, че има какво да каже и председателят на Върховния административен съд. Защо? И от доклада, и от показаните графики видяхте, че огромната част от санкционните производства по контрабанда са административни. Очевидно не само наказателните, но и обикновените административни производства са основната част от живота на гражданите. И именно тук трябва да се обърне много внимание на кадровото обезпечаване и разглеждането на тези административни нарушения. Защото веднага се поставя въпросът къде е по-голямата заплаха от корупция – дали при гледане на едно престъпление за контрабанда на наркотици в огромни размери, дали там магистратът би бил по-лесно изкушен да приеме подкуп, или гледайки на конвейер административни дела за контрабанда, които обаче също крият огромни материални интереси.
Бих искал да взема отношение също и като член по право на Висшия съдебен съвет, който в крайна сметка е органът, който не само осигурява кадрово съдебната система, но осигурява и условията за работа на тези магистрати.
Очевидно веднага преминаваме към основния въпрос в доклада – как да осигурим тези съдийски кадри по границата да бъдат компетентни, да бъдат честни и да не се поддават на по-големия натиск. А че натиск има е ясно. Искам да ви кажа нещо, което на пръв поглед е извън контекста на това, което говорим, но което може да обясни много неща. В онзи момент, когато трябваше да номинирам еднолично кандидати за председатели на 28-те административни съдилища в България, най-голям натиск ми беше упражнен не за председателя примерно в София или в Пловдив, което е нормално, това са големи градове, а за председателите на тези съдилища, които малко или повече имат достъп до граничните райони, по-точно до външната граница на България – Сърбия и Турция. В началото аз бях много учуден защо точно там е този натиск, но после ми обясниха – там е митницата.
Въпросът как да осигурим по-добри кадри в тези райони е много сложен и мисля, че този въпрос не намери своето решение. В 80-те години имаше партийни кампании как да осигурим кадри, да намерим някакъв начин да дадем материално стимулиране на младите компетентни и можещи хора да отидат да живеят в тези градчета и да работят в тях. Този въпрос може би трябва да бъде разгледан от Висшия съдебен съвет, който вече е постоянно действащ, очевидно има много голям капацитет и би могъл наистина да направи една политика, разглеждайки съдилищата като гранични. Навремето софийските съдилища имаха един ранг по-горе, защото гледаха по-тежки, по-отговорни дела. В момента в новия Закон за съдебната власт се направи опит да се възстанови това старо правило, но по един не толкова, бих казал, грамотен начин.
На всичко това аз не мога в момента да отговоря, обещавам само като член на Висшия съдебен съвет по право да поставя и този въпрос като една база за обсъждане и разглеждане от постоянно действащия Висш съдебен съвет.
В Плана за развитие на съдебната реформа, който приехме ние, който и правителството прие, както и двата последователни състава на Висшия съдебен съвет, са залегнали две задачи, които по моему имат отношение към този въпрос в доклада. Едното е до края на тази година да бъде приет на ниво Министерски съвет дълго време подготвяният Административнонаказателен кодекс. Вие знаете, че Административнонаказателният кодекс беше подготвян дълго време, първоначалната идея беше в него да влезе и Административнопроцесуалният кодекс, после по теоретични и други съображения се прие, че трябва да бъдат два отделни нормативни акта. Но така или иначе, тази обща идея за специализиране на административното правораздаване намери своето проявление в създаването на тези нови 28 специализирани административни съдилища, за които държавата все още търси средства и възможности да ги устрои в нормални сгради за тяхната работа.
Защо се връщам пак на тази тема? Защото до мен достигна доста смущаващият слух, че тази работна група, която беше подготвила окончателния вариант на Административнонаказателния кодекс, по неизвестни за мен причини изведнъж е приела отново тези административнонаказателни производства да се гледат на първа инстанция в районните съдилища и на втора инстанция - отново в окръжния съд. Вие знаете, че при сега действащия Административнопроцесуален кодекс всички тези касационни наказателни и с административен характер дела преминаха по подсъдност на административните съдилища и мога да ви уверя, особено в големите градове, че сроковете за тяхното разглеждане и приключване бяха намалени в пъти. Тоест това, за което ние говорим – ефективност и бързина на процеса, се случи. И сега отново по неизвестни за мен причини ние връщаме тези дела към общите съдилища. Ами защо тогава направихме специализираните? Защо похарчихме толкова пари и продължаваме да харчим. Тук в скоба искам да споделя и тази за мен нелогичност, че въпреки че имаме 28 специализирани административни съдилища, само пет от тях продължават по апелативно седалище да гледат данъчни дела. Защото, видите ли, само там имало регионални данъчни инспекции. Това е прекрасно, само че, доколкото знам, правосъдието е направено да обслужва гражданите, а не регионалните данъчни инспекции. И когато споделих тази моя мисъл с министър Орешарски, той ми каза: ние нямаме интерес и възможности да поддържаме такива инспекции във всеки областен град. Примерно във Видин и във Враца няма скъп бизнес, за да се оправдае съществуването на обособена инспекция. Не знам дали това е достатъчно обяснение за обществото, ако трябва, да има пътуващи инспектори, но е по-добре те да пътуват, отколкото гражданите да пътуват до апелативните центрове. Тоест това е един пример, че бедната държава България не може да използва това, което тя самата е решила. Направихме една система на административни съдилища, хвърляме луди пари там и в един момент казваме: не, не, административнонаказателните ще ги гледаме по приумица на някоя научна глава, както беше при старото положение. Казвам това като един сигнал, защото тепърва ще предстои приемането на проекта на Административнонаказателен кодекс в Министерския съвет и след това минаването му през парламента. Аз се надявам, че депутатите ще проявят здрав разум и дори да им внесат такъв проект, те ще гледат да уплътнят работата на административните съдилища.
Втората препоръка в този доклад, на която искам да обърна внимание, е за създаването на единна информационна система за противодействие на престъпността. Да ви кажа честно, на мен ми омръзна да говоря за тази система. Аз даже до скоро не знаех има ли я, няма ли я. Ние от десет години говорим за тази система. И само да говорехме, бедата щеше да бъде наполовина. Но, доколкото знам, някакви средства непрестанно постъпват някъде от някакви приятелски нам правителства, от други фондове средства, правят се някакви безкрайни проекти и накрая се получава нищо.
Ще ви дам само един подобен пример за деловодната система в съдилищата. Вие знаете колко много средства дават нашите партньори от Европейския съюз, а също и американските партньори на България през последните години за компютризацията на съдилищата и за въвеждането на единна деловодна система. Такава беше създадена във Върховния административен съд преди години, тя работи безупречно, всеки може да си направи чрез интернет справка за движението на всяко едно дело. Доколкото знам, по-предишният състав на Висшия съдебен съвет е взел решение, че тази система на IBM ще бъде внедрена в цялата съдебна система. По съвсем неясни за мен причини в миналия Висш съдебен съвет, на който и аз бях член, признавам си, правителството изведнъж получи по програма ФАР 10 млн. евро и ги оползотвори за друг продукт на „Сименс”, който се оказа, че е несъвместим с продукта на IBM, тоест започваме отначало. Висшият съдебен съвет прие решение този продукт да бъде внедрен, той не можа да бъде внедрен. Не знам какво е станало с тези 10 млн. евро, но парите за извършване на същинската работа са свършили, няма ги.
С това аз само искам да кажа, че приветствам решението в Плана за действие, за който говорих, поне административните съдилища да бъдат свързани до края на 2008 г. със системата на Върховния административен съд и поне ние да имаме работеща деловодна система, която може би да бъде за пример и за останалите структури в България.
Така че аз смятам, че този доклад, както и всички инициативи на Центъра за изследване на демокрацията, пак ще подчертая, са навременни и много полезни, защото се събираме тук и си казваме това, което имаме да си кажем и, дай боже, да ни чуят компетентните органи.
Благодаря за вниманието.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
