|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Сивата икономика в България по време на икономическа криза
|
| |
Изказване на г-н Андрей Пръмов, Управител, Адлон Дисконт АД
На мен ми се иска да коментираме една тема, която е засегната и в изследването на господин Стефанов. Тя е за процъфтяването на сивия сектор в областта на финансовите услуги и на парично-кредитните пазари в условията на криза. Защото троизъм е, че в условията на банкова и на финансова криза процъфтяват особено нелегалните и полулегалните форми на кредитиране. Какви са опасностите от този цъфтеж, това е ясно – това е наред с укриването на доходи, това е легализация на мръсни пари, това е изкривяване на конкурентните условия, това е трансформация на собствеността по непазарен начин.
Твърди се, че банковата ни система е устойчива, успешно се развива и има бляскави перспективи или във всеки случай не е негативна, но това не е съвсем така. Условията, в които се намираме, събитията се случват толкова бързо, че докато приключи тази кръгла маса, могат да са се променили драстично условията на пазарите, така че да са изкривили всички наши конструкции за близкото бъдеще. Само ще ви припомня, че ако приемем, че кризата при нас започна да се отразява директно на икономиката, да речем, от началото на септември, само за октомври на годишна база отпуснатите кредити на фирми и домакинства са спаднали близо 35 на сто. И това е само началото. В края на тази година, когато отчитаме данните за декември, цифрите ще са драстични.
Истината е, че междубанковият пазар, който е ключов за функционирането на финансово-кредитната система, е блокиран. Банките не разменят пари или почти не разменят. Лихвите в сравнение дори с европейските, които всъщност никак не са ниски, у нас са драстично по-високи. Ако овърнайт пазарът на междубанковите кредити в долари е под 2%, а в евро е под 4%, при нас е 5,66%. Основният лихвен процент е 5,77.
Знаем как действат в тези условия нормалните пазарни икономики. Там централните банки се намесват с всички средства на паричната политика, с които разполагат, и то действат координирано със съответните министерства на финансите, така че се използват и монетарни и немонетарни мерки, така че да се възстанови първо доверието между кредитните институции, и второ, да се установят нормални пазарни условия. У нас това не може да стане със същите средства. Условията на валутния борд са такива, че ограничават до минимум, всъщност направо елиминират всякакви възможности за провеждане на парична политика от Българската народна банка и единственият, който може да се намеси на пазара, това е Министерството на финансите.
За да се отпусне тази мъртва хватка, която задушава индустрията, задушава и потребителското търсене и стимулира алтернативните форми на кредитиране, да го наречем, стимулира лихварството, Министерството на финансите трябва да направи няколко неща. Едно от тези неща, може би не най-важното, но първото, което ми хрумна, е да се възстанови обемът на пазара на държавни ценни книжа. Аз не знам в какви обеми функционира той днес, той теоретично функционира, но мисля, че обемите са нищожни. Банките се задушават за ликвидност. С отпускане на изискванията на БНБ за минималните задължителни резерви този проблем няма да се реши.
Друго, което трябва да се направи според мен, е да си припомним някои практики от началото на 90-те години. Ако си спомняте в рамките на Министерството на финансите функционираше един Държавен фонд за реконструкция и развитие. По подобие на тази схема биха могли да се създадат според мен поне два фонда със средства от излишъка, със средства от някакви процеси на приватизация, които има да протичат, със средства от европейските фондове, за които спомена и министър Димитров, и със средства от международните финансови институции. Аз мисля, че тази смелост, която демонстрираме публично, че засега няма и в бъдеще се не очертава необходимост от преговори и сключване на споразумения с международните финансови институции, като Световната банка и, да речем, Международния валутен фонд, е малко прекалена. Боя се, че ще се наложи да се договаряме с тях. Та, пари оттам трябва да се насочат чрез функционирането на подобни фондове в банковата система. Като казвам банковата, имам предвид и небанковите финансови институции от типа на фирмите, които извършват лизингови услуги, и други фирми, които са основно въвлечени в потребителското кредитиране, не трябва да забравяме потребителя.
А другият фонд, функционирайки по подобен начин, трябва директно да комуникира с индустрията, и то с тези фирми, които се преценява, че са проблемни, жизнеспособни и структуроопределящи. Тоест да се ускори връзката. Ние нямаме много време да действаме. Програмата, която така прекрасно очерта пред нас министър Димитров, аз мисля, че ще отнеме доста време да бъдат структурирани и въведени в действие мерките, а дотогава може да сме вече много зле. Това е. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
