|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Сивата икономика в България по време на икономическа криза
|
| |
Изказване на д-р Пламен Орешарски, Министър на финансите по време на дискусията
Аз по-скоро набелязах няколко въпроса, които се нуждаят от по-детайлен коментар. Ще започна от предложенията на господин Пръмов. Господин Пръмов, обикновено в нашето медийно пространство нещата се представят с „да” и „не”, а често отговорите са точно между „да” и не”. Такъв е случаят и дали ще теглим пари от фонда или няма да теглим. Обикновено подходът ни е такъв, че никога не отразяваме мнението, ще теглим, ако това е необходимо и когато е необходимо. Ние казваме „да” или „не”. Така е по-лесно може би. А всъщност „да” или „не” прекалено опростяват ситуацията и като правило житейските ситуации не са само бели или само черни, те са някъде по средата. Напротив, ние със Световната банка и сега много активно заемаме портфейла, който е договорен. Знаете, че страната има споразумение със Световната банка, с Европейската инвестиционна банка имаме голямо договорен бланков пакет от 700 млн. евра на година. Нямаме толкова проекти, разбира се, иначе с най-голямо удоволствие бихме ги теглили. Фондът не дава проектно финансиране, той дава подкрепа на платежния баланс винаги при определени условия и при програма. И аз много се надявам ние да нямаме нужда от програма, защото парите вървят с програми. Разбирате, надявам се, какво искам да кажа.
Винаги съм заявявал, че е много по-добре да се оправим без такава програма. Програмите на фонда обикновено след това ги коментираме в негативни краски изцяло. Но сега искаме да имаме такава програма – има някъде противоречие.
Дали излишъкът ражда сива икономика или не, аз винаги съм се учудвал как правим разграничение между неколкостотин милиона, които се разпределят в края на годината, от 20-ина милиарда, които се харчат през цялата година, и никога не съм чул коментари за слабости, идентифицирани и при текущите разходи. А има такива. Има и контролни органи, които установяват слабости и по време на текущото управление на бюджета, сигурно има и ще има, когато се правят проверки впоследствие и по отношение на излишъка. Но изглежда това също е модно – излишъкът много бързо се изхарчи, а той всъщност не изхарчен.
Моите усилия в последните няколко години са насочени изцяло към подобряване на системите за управление и контрол, а не към сепариране на отделни – тази е рискова и трябва да се следи, другата не е рискова. Всички пари трябва да се разходват ефективно. В това число даже нееднократно правих отметки, че няма разлика между европейски пари на европейския данъкоплатец и на българския, защото българският е европейски данъкоплатец всъщност.
Всичко, което до този момент и Г-20, и Европейската комисия като план за възстановяване, може да се обобщи в няколко направления.
На първо място, подчертавам, на първо място добре и нормално функционираща финансова система, която е естественият източник за финансиране на бизнеса. И всъщност големият проблем е, че в последните месеци точно финансовата система е разстроена. Затова и ключовите мерки са насочени към финансовата система.
По отношение на реалния сектор, който беше обхванат особено активно в последните два месеца от рецесия, усилията са насочени към малко по-голямо ниво на публични разходи. Наскоро беше обявена от Европейската комисия инициатива за 1,2 фискално разхлабване от гледна точка на възможностите за по-активно влияние върху вътрешното търсене. Тук искам да направя следното доуточнение, за да не изпаднем пак в първата ситуация. Комисията специално отбелязва и е хубаво, че го прави, за да не отваряме вътрешен дебат, че тази мярка не е препоръчителна за страни, които са извън Еврозоната и са с големи външноикономически дисбаланси. Те би следвало да ориентират фискалната си политика по-скоро към преодоляване на дисбалансите, а не толкова в целенасочени мерки за повишаване на вътрешното търсене. Каква те логиката ли? Самите дисбаланси идентифицират, че вътрешното търсене е на достатъчно високо равнище, за да го засилваме през публичните разходи.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
