Република Унгария

Омбудсман (Парламентарен пълномощник) по гражданските права

Конституция на Република Унгария, 1990

(извлечение)

Глава 5. Омбудсман за защита на гражданските права. Омбудсман за защита правата на националните и етническите малцинства

Член 32/Б

(1) Задължение на Парламентарния пълномощник (омбудсмана) по гражданските права да разследва или да възложи да бъде разследвано всяко накърняване на конституционни права, за което е бил уведомен, и да предприема общи или конкретни мерки за тяхното възстановяване.

(2) Омбудсманът за защита правата на националните и етническите малцинства разследва или възлага разследване на всяко накърняване на правата на националните и етническите малцинства, за което получи сведения, и предприема общи или конкретни мерки за тяхното възстановяване.

(3) Всяко лице може да сезира омбудсмана в посочените от закона случаи.

(4) Президентът на Републиката издига кандидатури за омбудсман за защита на гражданските права и омбудсман за защита правата на националните и етническите малцинства, които се избират от Парламента с мнозинство две трети от всички депутати. За защита на отделни конституционни права Парламентът може да избира специални омбудсмани.

(5) Правомощията на омбудсмана за защита правата на националните и етническите малцинства се упражняват от орган, избран от Парламента, в чийто състав влиза по един представител на всяко национално и етническо малцинство, предложен от съответното малцинство.

(6) Всеки омбудсман представя годишен доклад за своята дейност пред Парламента.

(7) За ратифициране на закона за омбудсманите (Парламентарните пълномощници) се изисква мнозинство от две трети от присъстващите депутати.

Закон №59 за Омбудсмана (Парламентарния пълномощник)

по гражданските права

от 1 юни 1993

Парламентът приема този закон на основание на член 32Б от Конституцията:

Задачи на омбудсмана по гражданските права

Член 1.(1) Задължение на омбудсмана по гражданските права (наричан оттук нататък "омбудсман") е да разследва или възлага разследване на всяко накърняване на конституционни права, за което е бил уведомен, и да предприеме общи или конкретни мерки за тяхното възстановяване (член 32Б, ал.1 от Конституцията).

Избор на омбудсмана, на главния заместник-омбудсман и на Специалния омбудсман

Член 2.(1) За да осигури защитата на конституционните права, Парламентът избира омбудсмана и неговия главен заместник като пълномощници, които отговарят единствено пред Парламента.

(2) За защита на отделни конституционни права Парламентът може да избере и специален омбудсман. Специалният омбудсман има право да предприема самостоятелни мерки в своята област.

(3) Ако главният заместник омбудсман е възпрепятстван или не е избран такъв, омбудсманът се замества от специалния омбудсман. Ако специалните омбудсмани са няколко, омбудсманът се замества от посочения/определения от него специален омбудсман.

(4) Ако специалният омбудсман е възпрепятстван, правомощията му за определена сфера се упражняват от омбудсмана или от главния заместник омбудсман.

(5) Под понятието "омбудсман" в този закон се разбира и "главния заместник омбудсман" и "Специалния омбудсман", ако няма изрична разпоредба в обратния смисъл.

Член 3.(1) Всеки унгарски гражданин с висше юридическо образование, неосъждан за престъпления и отговарящ на изискванията, посочени в ал.ал.2 и 3 може да бъде избран за омбудсман.

(2) Омбудсманъттрябва да има изключителни теоретични познания, включително в областта на конституционните права и свободи, най-малко десетгодишен юридически стаж,значителен практически опит във водене на дела за конституционни права и се ползват с добро име в обществото.

(3) Не може да бъде издигана кандидатура за омбудсман на лице, което през последните четири години е било депутат, или Президент на Републиката, или член на Конституционния съд, или член на Правителството, или Държавен секретар, или Заместник-държавен секретар, или член на ръководството на местна администрация, или Посланик, или нотариус, или прокурор, или професионален военен, или полицай или служител в органите на полицията или на политическа партия.

Член 4.(1) Президентът на Републиката прави предложение за избор на омбудсман.

(2) Предложеното лице (лица) се изслушва от комисията по Конституцията, законодателството и правосъдието и от Комисията по правата на човека, малцинствата и вероизповеданията. Когато се предлага специален омбудсман, той се изслушва и от компетентната парламентарна комисия, която в случая има консултативни функции.

(3) Омбудсманът се избира с мнозинство две трети от всички депутати.

(4) Ако Парламентът не избере предложеното лице, в срок до тридесет дни Президентът на Републиката издига нова кандидатура.

(5) Омбудсманът се избира за срок от шест години и може да бъде преизбран за още един мандат.

(6) В срок до три месеца след изтичане на мандата на омбудсмана, трябва да бъде избран новия омбудсман. Ако в този период изтича мандата на Парламента, изборът се провежда в срок до един месец от свикването на първата сесия на новоизбрания Парламент.

Несъвместимост на длъжностите

Член 5.(1) Длъжността омбудсман е несъвместима със заемане на друга длъжност в държавна, местна, обществена или политическа структура.

(2) Омбудсманът не може да получава възнаграждение за упражняване на друга професия или други дейности, с изключение на научна и образователна, дейност в областта на изкуството, защитена от авторски права дейност, както и редакторска или издателска дейност.

(3) Омбудсманът не може да заема ръководна длъжност или да участва в надзорни съвети в структури на реалния сектор, и в никакъв случай не може да им сътрудничи лично.

(4) Омбудсманът не може да осъществява политическа дейност или да прави политически декларации.

Член 6.(1) При наличие на несъвместимост с длъжности, посочени в член 5, Омбудсманът трябва да отстрани тази несъвместимост в срок до десет дни, считано от неговия избор, през който срок избраният за омбудсман, не може да упражнява правомощия на омбудсман.

(2) Ако омбудсманът не изпълни задължението си по ал.1 в рамките на определения срок, всеки депутат може да поиска Парламентът да се произнесе относно несъвместимостта, след като е взел становището на парламентарната комисия по имунитета и несъвместимостта на длъжностите. Решение за наличие на несъвместимост се приема с гласовете на две трети от депутатите.

(3) Ал.1 и ал.2 се прилагат и в случай, когато в рамките на четири години след избора на омбудсмана се установи, че е налице несъвместимост по член 3, ал.3,.

Статут на омбудсмана

Член 7. При встъпване в длъжност омбудсманът полага клетва пред Парламента.

Член 8. Омбудсманът е независим в своите действия. Той предприема мерки единствено въз основа на Конституцията и закона.

Член 9.(1) Основното възнаграждение на омбудсмана и на специалния омбудсман е равно на възнаграждението на министрите, а основното възнаграждение на главния заместник-омбудсмана се равнявана възнаграждението на Държавния секретар, определено съгласно Закон №23 от 1992г. за статута на държавните служители . Като висши длъжностни лица, омбудсманът и специалният омбудсман, получават допълнително възнаграждение в размер на 80 процента от основното им възнаграждение, а за главния заместник-омбудсман този процент е 30. Омбудсманът, главният заместник-омбудсман и специалният омбудсман имат право на и на добавка в размер на 15 процента от тяхното основно възнаграждение.

(2) Омбудсманът има право на четиридесет работни дни отпуск за една календарна година.

Член 10.(1) Омбудсманът се осигурява според правилата за социално осигуряване , като определянето на размера на осигурителните вноски става на база неговото възнаграждение. Условията на изплащането, отчитането и регистриране на вноските се определят със споразумение между Канцеларията на омбудсмана и Главно управление на националната осигурителна служба.

(2) Мандатът на омбудсмана се счита за прослужено време и трудов стаж.

Имунитет

Член 11. По време мандата, от омбудсмана и от бившия омбудсман не може да се търси отговорност, с изключение на гражданска, пред съда или пред друг държавен орган, за извършено от него действие или изказано мнение, с изключение на устна или писмена клевета.

Член 12.(1) Омбудсманът може да бъде задържан под стража само на местопрестъплението. Срещу омбудсмана може да започне или да продължи наказателно производство или производство за закононарушение, както и принудителни мерки във връзка с наказателното производство могат да се приложат, само с предварителното съгласие на Парламента.

(2) Искане до Председателя на Парламента за снемане имунитета на омбудсмана може да внесе Главният прокурор преди предявяване на обвинителния акт или от съда, в случаите на частно обвинение. Искането се внася незабавно, ако омбудсманът е хванат на местопрестъплението(3) В случай на закононарушение, главният прокурор прави предложение за снемане имунитета на омбудсмана до Председателя на Парламента, въз основа на молба от засегнатата институция.

(4) Председателят на Парламент незабавно предава на парламентарната комисия по имунитета и несъвместимостта с длъжностите предложението за снемане на имунитета за проучване докладва по случая на следващото заседание на Парламента.

(5) Комисията по имунитета и несъвместимостта с длъжностите изготвя предложение за решение и го представя на Парламента в срок до тридесет дни.

(6) Парламентът решава въпроса без провеждане на дебати, като Омбудсманът има право да изложи своята позиция. Решението за снемане на имунитета се взема с гласовете на две трети от депутатите.

(7) Решението за снемане на имунитета се обвързва само със случая, по повод на който е направено предложението.

(8) Едновременно със снемането на имунитета на омбудсмана се прекратяват и неговите правомощия.

Член 13.(1) Омбудсманът не може да се откаже временно от своя имунитет, с изключение на случаите на разследване на закононарушение. Това му право се зачита от всеки.

(2) Омбудсманът уведомява незабавно Председателя на Парламента за всяко нарушение на правото му на имунитет. Председателят на Парламента взема незабавно необходимите мерки.

Член 14. Омбудсманът се ползва с имунитет от деня на неговото избиране. По отношение на имунитета, предложеното за длъжността Омбудсман лице, се третира като омбудсман.

Прекратяване на мандата на омбудсмана

Член 15.(1) Мандатът на омбудсмана се прекратява при:

а) изтичане на мандата;

б) смърт;

в) подаване на оставка;

г) несъвместимост с длъжности;

д) освобождаване от длъжност;

е) отстраняване от длъжност.

(2) В случаите, посочени в ал.1, точки а), б) и в), прекратяването на мандата на омбудсмана се извършва и оповестява от Председателя на Парламента. В случаите, посочени в ал.1, точки г), д) и е), Парламентът приема решение за прекратяване на мандата с мнозинство от две трети от депутатите.

(3) Молбата за оставка се предава в писмена форма до Председателя на Парламента, и той е длъжен да я приеме.

(4) Ако по време на мандата на омбудсмана възникне несъвместимост с длъжности, той трябва да я прекрати. Парламентът се произнася относно съществуването на несъвместимост с решение, прието с мнозинство от две трети от депутатите. Ако в рамките на десет дни от приемането на това решение омбудсманът не прекрати несъвместимостта, по предложение на всеки един от депутатите Парламентът приема решение за прекратяване на мандата на омбудсмана. В периода между приемането на парламентарното решение, установяващо несъвместимостта и приемането на парламентарното решение за прекратяване на мандата по тази причина, омбудсманът не може да упражнява правомощията си.

(5) Мандатът на омбудсмана се прекратява с освобождаване от длъжност, поради невъзможност, не по негова вина, да изпълнява служебните си задължения за повече от деветдесет дни. Предложение за освобождаване от длъжност по тази причина може да направи всеки депутат. В този случай омбудсманът има право на специално възнаграждение за срок от три месеца.

(6) Мандатът на омбудсмана се прекратява с отстраняване от длъжност, поради неизпълнение на служебните задължения по негова вина, или поради извършване на престъпление, установено с влязла в сила присъда, или поради друга причина, уронваща престижа на длъжността. Предложение за отстраняване от длъжност по тази причина може да направи парламентарната комисия за имунитета и несъвместимостта с длъжностите след щателно проучване.

(7) Ако мандатът на омбудсмана се прекрати въз основа на ал.1, точка а), новият омбудсман се избира съгласно разпоредбите на член 4, ал.6. При прекратяване на мандата по ал.1, точки б) до е) от този член, новият омбудсман се избира в срок до два месеца.

Действия и мерки, предприемани от омбудсмана

Член 16.(1) Всяко лице може да подаде жалба до омбудсмана, ако прецени че вследствие действие или взето от орган на държавната власт /по смисъла на чл.29, ал.2/ решение, или вследствие бездействието му, са нарушени негови конституционни права, или съществува непосредствена заплаха за това и вече е изчерпал всички възможности за административно обжалване, ако такива са предвидени..

(2) При наличието на предпоставките, посочени в ал.1, омбудсманът може да предприеме действия и по своя инициатива.

(3) Подаването на жалба до омбудсмана е безплатно.

(4) Ако жалбоподателят пожелае това, омбудсманът не разкрива неговата самоличност.

Член 17.(1) Омбудсманът проучва подадената жалба, с изключение на случаите по ал.2. Той лично избира мярката, която възнамерява да приложи в рамките на предвиденото в този закон.

(2) Ако омбудсманът прецени, че посоченото в жалбата нарушение е маловажно, той не е длъжен да я разследва и в този случай уведомява жалбоподателя.

(3) Омбудсманът има право да разследва и случаите, установени след влизането в сила на Закон №31 от 1989г.

(4) Жалба по повод необжалваемо решение може да бъде подадена до омбудсмана в срок до една година, считано от узнаване на решението.

Член 18.(1) В случаите на необжалваеми решения, омбудсманът може да осъществява контрол върху всеки държавен орган и има право на достъп до помещенията му, ако това не противоречи на изрична законова разпоредба. омбудсманът има достъп до места, които служат за операции на въоръжените сили, на службите за национална сигурност, на полицията и полицейските органи по ред, определен с акт на съответния министър, ако това е в интерес на разследването. Този акт не може да затруднява контрола.

(2) Омбудсманът може да поиска от всяка институция данни и информация за нейните действия или бездействия. Той може да проверява документите, да ги изиска в оригинал, или ако това не е възможно, да получи техни копия.

(3) Омбудсманът може да изслушва длъжностни лица, отговарящи за разследвания от него или от служител на друг орган случай, както и да поиска от ръководителя на засегнатия орган, или от ръководителя на висшестоящ орган или от ръководителя на друг, овластен от закона, ръководен орган,провеждане на официално разследване.

(4) Омбудсманът може да поиска писмено обяснение, декларация или мнение от всеки орган или от негов служител, по разследвания от него случай.

(5) Държавна или служебна тайна не могат да спъват омбудсмана при упражняване на правомощията по този член, но разпоредбите за опазването са задължителни и за него дори и след изтичане на мандата му.

(6) Омбудсманът може да упражни правото си на достъп до документи на въоръжените сили, на службите за национална сигурност и на полицията, представляващи държавна или служебна тайна, в съответствие с ограниченията, предвидени в този закон.

(7) Омбудсманът може да проверява документи на полицията, съдържащи секретна информация, чието разгласяване би застрашило успешното прилагане на закона, само с разрешение на Началника на националната полиция. Ако Началникът на националната полиция не разреши проверката, омбудсманът може да се обърне към Министъра на вътрешните работи.

(8) В приложението към закона има списък на документи на въоръжените сили и на службите за национална сигурност, които омбудсманът не може да проверява. Ако въпреки това омбудсманът прецени проверката на документи, включени в списъка в Приложението за наложителна с оглед пълното разкриване на истината, той може да се обърне към съответния министър, а в случаите на проверка на документи на службите за национална сигурност - към директора на съответната служба. Лицата, към които омбудсманът се е обърнал с искане за провеждане на официално разследване, са задължени да проведат разследването (или да поискат разследване), както и да информират омбудсмана за резултатите в рамките на петнадесет дни.

(9) В процеса на изслушване съгласно ал.3, лицето може да откаже да отговаря или да направи декларация, съгласно ал.4, ако:

а) лицето, срещу което е подадена жалбата, е негов роднина съгласно член 13, ал.2 от Гражданско-процесуалния кодекс, или е негов съпруг;

б) в отговора или в декларацията си може да обвини свой роднина съгласно член 13, ал.2 от Гражданско-процесуалния кодекс или своя съпруг/а в извършване на престъпление.

Член 19.(1) Омбудсманът уведомява жалбоподателя за проведеното разследване и за предприетите мерки.

(2) Омбудсманът отхвърля неоснователните жалби, жалбите, които се подават многократно и по негова преценка не съдържат нови факти или данни по случая, анонимните жалби, както и жалбите, подадени неправомерно. При отхвърляне на жалба се посочват причините.

(3) Омбудсманът предава жалба, която не се отнася до въпрос от неговата компетентност на компетентния орган като незабавно уведомява за това жалбоподателя.

Член 20.(1) Ако след приключване на разследването омбудсманът стигне до заключение, че са нарушени конституционни права, той може да предложи на висшестоящия орган начин за удовлетворяване и незабавно да уведоми за това засегнатия орган. В срок до тридесет дни след получаване на предложението, висшестоящият орган трябва да уведоми омбудсмана за своето становище по направеното предложение, и/или за предприетите мерки.

(2) Ако висшестоящият орган не приема предложението, омбудсманът в срок до петнадесет дни след като е получил отрицателното становището по предложението го уведомява дали поддържа, променя или оттегля предложението си.

(3) В случай, че предложението се променя, то се третира като ново предложение и по отношение на мерките, които трябва да бъдат предприети.

(4) В случай на накърняване на конституционни права от министър, негов висшестоящ орган е Правителството (като колективен орган).

Член 21.(1) Ако се установи, че в рамките на компетенциите си органът, нарушил конституционни права е може да предотврати такива случаи в бъдеще, омбудсманът може да предложи на ръководителя на засегнатия орган да стори това. Предложението може да бъде направено писмено или устно (по телефона, на среща и т.н.); в този случай датата, начина по който е направено и същността на предложението се документират.

(2) В срок до тридесет дни след получаване на предложението засегнатият орган уведомява омбудсмана за своето становище и/или за предприетите мерки.

(3) Ако органът не приема предложението, той го предоставя на висшестоящия орган заедно със своето становище, в рамките на срока, посочен в ал.2. В срок до тридесет дни от тяхното получаване, висшестоящият орган уведомява омбудсмана за своята позиция и/или за предприетите мерки.

(4) В противен случай при по-нататъшните действия на висшестоящия орган и на омбудсмана се прилагат разпоредбите на член 20, ал.ал.1-3, с уговорката, че омбудсманът уведомява висшестоящия орган, дали поддържа непроменено или променя своето предложение.

Член 22. Омбудсманът може да се обръща към Конституционния съд с искане за:

а) за обявяване нададен закон или друг нормативен акт за противозаконни;

б) обявяване на даден закон или друг нормативен акт за противоречащи на международен договор;

в) решение по подадена конституционна жалба срещу нарушаване на права, прогласени от Конституцията;

г) прекратяване на противоконституционно бездействие;

д) тълкуване на разпоредби на Конституцията.

Член 23.(1) В съответствие с разпоредбите, предвидени в отделен закон, омбудсманът може да предложи на компетентния прокурор да депозира прокурорски протест.

(2) В срок до шестдесет дни компетентният прокурор уведомява омбудсмана за становището си по предложението за депозиране на прокурорски протест и за предприетите мерки.

Член 24. Ако в хода на разследването у омбудсмана се появи основателно подозрение за извършено закононарушение или дисциплинарно нарушение, той може да предложи на компетентния орган да предприеме действия по установяване на фактите. Омбудсманът има същите правомощия и при наличие на основателни съмнения за извършено престъпление. При липса на изрична ограничителна разпоредба, компетентният орган информира омбудсмана за своето становище в рамките на шестдесет дни, а за резултата предприетите действия в тридесетдневен срок след тяхното приключване.

Член 25. Ако според омбудсмана, че конституционните права са нарушени в резултат на злоупотреба с право, заобикаляне на закона или друг нормативен акт, или поради липса на релевантни разпоредби, той може да предложи на законодателния орган поправка, отмяна или приемане на нов закон (друг нормативен акт), с цел предотвратяване на и нарушаването им в бъдеще. Омбудсманът трябва да бъде уведомен от сезирания орган за неговата позиция и/или за предприетите мерки в рамките на шестдесет дни.

Член 26.(1) Ако сезираният от омбудсмана орган не изрази позиция по становището му и не предприеме подходящи мерки, или ако омбудсманът не приеме позицията и предприетите мерки, може да включи случая в годишния си доклад до Парламента и с изключение на случаите, посочени в ал.2, може да поиска случая да бъде обсъден в Парламента. Ако прецени, че нарушението е изключително сериозно, или ако то засяга голяма група граждани, той може да поиска от Парламента да включи случая в дневния си ред преди представянето на годишния доклад. Парламентът решава дали да го включи в дневния си ред.

(2) В своя годишен доклад омбудсманът посочва мерките, които той е предприел и мерките, които е предприел заинтересования орган или неговото бездействие, ако по отношение на случай, уреден в ал.1 омбудсманът е предприел действия съгласно чл.22, или ако по отношение на случай, уреден в чл.25 той се е обърнал към Парламента (неговия Председател).

(3) Ако по отношение на случай, уреден в ал.1, накърняване на правата е възникнало вследствие операция на въоръжените сили, на службите за национална сигурност или на полицията, и разкриването му би нарушило държавна или служебна тайна, омбудсманът представя случая едновременно с годишния си доклад. Ако нарушението е изключително сериозно или засяга голяма група граждани –омбудсманът своевременно изготвя секретен доклад до компетентната парламентарна комисия, която на свое закрито заседание решава дали да включи случая в дневния ред на Парламента.

Годишен доклад на омбудсмана

Член 27.(1) Омбудсманът изготвя годишен доклад за дейността си, в който изразява своето становище относно степента на зачитане на конституционните права от длъжностни лица, за изпълнението на неговите предложения и препоръки и за резултата от тях. Докладът се предава на Парламента до края на първото четиримесечие на следващата календарна година.

(2) Докладът на омбудсмана се обнародва в Държавен вестник, след като Парламентът приеме решение по него.

(3) Специалният омбудсман представя отделен доклад, по отношение на който се прилагат разпоредбите на ал.ал.1 и 2.

Канцелария на омбудсмана

Член 28.(1) Административните задачи и подготовката се извършват от Канцеларията на омбудсмана.

(2) Организацията и редът на дейност на Канцеларията на омбудсмана се определят от омбудсмана.

(3) Бюджетът и щатът на омбудсмана и неговата Канцелария се определят в отделна глава на държавния бюджет.

(4) Началникът и служителите в Канцеларията се назначават и освобождават от омбудсмана.

(5) Правния статут на омбудсмана съответства на този на Заместник-държавния секретар.

Заключителни разпоредби

Член 29.(1) За целите на този закон държавен орган е:

а) орган, изпълняващ функция на държавна власт, държавно управление;

б) всеки друг орган, действащ под неговата юрисдикция;

в) въоръжените сили;

г) полицията, полицейските органи;

д) службите за национална сигурност;

е) правораздавателните органи, освен съдилищата;

ж) органите на местно управление;

з) арбитражните органи, решаващи правни спорове с окончателни решения, извън съдилищата.

(2) Този закон влиза в сила в деня на неговото обнародване.

(3) Омбудсманът и неговият заместник се избират в рамките на четири месеца от влизането в сила на този закон.

(4) Разпоредбите на чл.3, ал.3 се прилагат и по отношение на заместник-министър и член на Министерския съвет.

(5) За специалния омбудсман може да се приеме отделен закон.