РЕПУБЛИКА ЛИТВА

Омбудсманите при Сейма

Конституция на Република Литва, одобрена от гражданите на Република Литва с Референдума от 25 октомври 1992 г.

(извлечение)

Глава V. Сейм

Член 73

Специално упълномощени от Сейма лица разглеждат жалби на граждани относно злоупотреба с права,или прояви на бюрокрация, от длъжностни лица на органите на държавната или местната администрация (с изключение на съдиите). Упълномощените от Сейма лица имат право да внасят предложения пред съда за освобождаване от длъжност на виновните лица.

Правомощията на упълномощените от Сейма лица се уреждат със закон.

При нужда Сеймът може да гласува за създаване и на други институции с контролни функции. Правомощията на такива институции се уреждат със закон.

Закон за Омбудсманите при Сейма

от 11 януари 1994 г.

Член 1. Омбудсманите при Сейма разследват жалби на граждани за злоупотреба със служебно положение или прояви на бюрокрация от служители на държавната и местната администрация. Омбудсманите при Сейма извършват разследвания по жалби на гражданите за злоупотреба със служебното положение или прояви на бюрокрация от следните длъжностни лица: лица, заемащи щатни длъжности в органите на правителството и държавната администрация, лица, заемащи щатни длъжности в местната администрация, или упълномощените лица, чиито задължения включват изпълняването на организационни, ръководни и административни функции.

Омбудсманите не могат да разследват действията на Президента на Републиката, на членовете на Сейма, на съдиите от Конституционния съд, от Върховния съд и от другите съдилища, процесуалните действия на прокурорите, следователите и лицата, провеждащи разпити, действията на Министър председателя, на Председателя на Сметната палата и на Правителството (когато действа като колективен орган) или на местната администрация (когато действа като колективен орган).

Член 2. Омбудсман може да бъде всеки гражданин на Република Литва, който има безупречна репутация и юридическо образование, работил е като юрист или е заемал щатна длъжност в държавната администрация най-малко 5 години.

Член 3. Омбудсманите се избират от Сейма измежду предложените от Председателя на Сейма кандидати и се назначават за срок от 4 години.

В случай на смърт или отстраняване от длъжност на някой от омбудсманите поради някоя от причините, посочени в член 4 на този закон, Сеймът избира нов омбудсман за оставащия до края на мандата срок. Няма ограничения в броя на мандатите на омбудсманите.

Член 4. Решение за отстраняване на омбудсман от длъжност преди изтичането на неговия мандат, се взема от Сейма с мнозинство и в следните случаи:

2. по негова молба;

3. при достигане на пенсионна възраст, предвидена в Закона за пенсиите;

4. при изтичане на мандата му, ако не бъде преизбран;

5. ако е бил избран или преназначен на друга длъжност с негово съгласие;

6. ако не е в състояние да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини, т. е. в продължение на една година е бил болен повече от 4 месеца; и

7. с влизане в сила на наложена му от съд присъда.

В случаите, предвидени в алинея 2 от този член, решението за освобождаване на омбудсмана от длъжност се взема от Сейма с обикновено мнозинство.

Член 5. Сеймът избира и назначава петима омбудсмани: двама за разследване действията на служители от държавната администрация, един за разследване действията на военните служители и на служители на органи, приравнени на тях, и двама за разследване действията на служители от местната администрация.

Когато предлага кандидатите за омбудсмани, Председателят на Сейма посочва и институциите, за чиито действия всеки от тях ще извършва разследване.

Член 6. Всички омбудсмани при Сейма имат равни права и задължения, и всеки от тях действа независимо. Канцеларията на омбудсманите е юридическо лице и се формира от омбудсманите и другите служители. Нейната структура, щат и бюджет се одобряват от Сейма.

Председателят на Сейма назначава ръководител на Канцеларията на омбудсманите, който наред с преките си задължения на омбудсман, изпълнява и административни функции: назначава или освобождава от длъжност по препоръка на омбудсманите техните заместници, назначава или освобождава от длъжност другите служители в Канцеларията, наблюдава тяхната работа, представлява Канцеларията и организира изготвянето на годишните отчети.

Когато ръководителят на Канцеларията на омбудсманите отсъства, той се замества от най-възрастния омбудсман.

Вътрешният правилник на Канцеларията на омбудсманите, правилниците за дейността на омбудсманите, както и други правилници, се уреждат в Статута на Канцеларията на омбудсманите, приет от Сейма.

Член 7. Ако някой от омбудсманите не може да изпълнява задълженията си поради болест, пътуване в чужбина или по други причини, ръководителят на Канцеларията упълномощава друг омбудсман да го замества.

Ако омбудсманът не може да проведе разследване по определена жалба безпристрастно поради роднински връзки по права или съребрена линия, или по други основателни причини, ръководителят на Канцеларията на омбудсманите възлага разследването на жалбата на друг омбудсман. Ако ръководителят на Канцеларията на омбудсманите не може да проведе безпристрастно разследване поради посочените по-горе причини, той е длъжен да го възложи за разследване на друг омбудсман.

Член 8. Омбудсманите не могат да заемат друга изборна длъжност, длъжност в държавната администрация или в частна или държавна фирма, както и да получават друго възнаграждение, освен заплатата, за длъжността омбудсман и възнаграждения за творческа дейност.

Член 9. Омбудсманите получават заплата, равна на заплатата на съдиите от Върховния съд. Заплатата на ръководителя на Канцеларията на омбудсманите е с десет процента по-висока от заплатата на останалите омбудсмани .

Член 10. При изпълнение на своите функции, омбудсманите действат в съответствие с Конституцията и законите. Те са независими от членовете на Сейма, от други институции, служители и частни лица.

Член 11. Ако някой омбудсман установи нарушения, които не са описани в жалбата на гражданина, той може да ги разследва по своя инициатива, само ако съответните нарушения са от неговите компетенции, а ако не - да ги изпрати за разследване на друг оторизиран държавен орган.

Член 12. За злоупотреба със служебно положение се считат действията или бездействията на длъжностно лице, които не са в интерес на обществото, или са в противоречие със законите или с други нормативни актове, или го облагодетелстват лично в преследване на користни цели (незаконно придобиване или прехвърляне на собственост, парични средства и т. н., които не му принадлежат и т. н.), или преследват други лични цели (отмъщение, ревност, кариеризъм или оказване на незаконни услуги и т. н.), както и действията, превишаващи правата му, или негови произволни действия.

Член 13. За проява на бюрокрация се считат действията на длъжностни лица, когато вместо да решават въпросите по същество, те системно се придържат към ненужни формалности, безпричинно отказват да решат въпроси в техните правомощия, или бавят вземането на решения, или изпълнението на техните задължения. Неизпълнението на задълженията, установени със закон или друг нормативен акт, както и тяхното незадоволително изпълнение следва също да се счита за проява на бюрокрация.

Член 14. Всеки гражданин има право да подаде жалба до омбудсман по повод злоупотреба със служебно положение или проява на бюрокрация от служители в държавната или местната администрация, ако те са от компетенциите на омбудсмана. Омбудсманите разследват и жалби на граждани, предадени им от членове на Сейма, при условие, че жалбите съответстват на изискванията, определени в този закон.

Омбудсманите не разследват жалби от трудово-правен характер както и жалби, разследването на които е от компетентността на съдилищата.

Член 15. Жалбите трябва да бъдат подадени не по-късно от 3 месеца след извършване на обжалваното действие. Омбудсманът не разследва жалбите, подадени след изтичането на този срок както и анонимните жалби, освен ако не реши друго.

Член 16. Жалбата трябва да съдържа:

2. получател - омбудсманът;

3. Име, фамилия и адрес на жалбоподателя;
4. Име, фамилия, служебно положение и месторабота на длъжностните лица, срещу които е подадена жалбата;
5. решението, срещу което се подава жалбата и дата на постановяването му, или описание на действията, срещу които се подава жалбата, датата и обстоятелствата по извършването им;

5) позиция на жалбоподателя;

6) ясно формулирана молба до омбудсмана;

7) списък на приложените към жалбата документи; и

8) дата на подаване и подпис на жалбоподателя.

Към жалбата могат да бъдат приложени:

1) копие от оспорваното решение;

3. налични доказателства или обяснения; и

3) списък на лицата, които жалбоподателят предлага да бъдат разпитани, техните адреси и обстоятелствата, които всяко от тях може да потвърди.

Член 17. Жалбата се връща на жалбоподателя с отказ за разследване, ако в срок от седем дни омбудсманът:

2. прецени, че обжалваният въпрос е незначителен;

3. жалбата е подадена след изтичане на срока за подаване на жалби, установен в член 15 от този закон;

4. посочените в жалбата обстоятелствата не са от компетенциите на омбудсманите;

4. подобна жалба вече е била разследвана или се гледа в съда; и

5) по случая е заведено наказателно дело или се води предварително производство.

При отказ дадена жалба да бъде разглеждана, тя се връща на жалбоподателя като се посочват основанията за това. В случаите, когато жалбата не е от компетентността на омбудсманите, в отказа трябва да бъде посочена институцията, към която жалбоподателят може да отнесе въпроса.

Жалба, подадена повторно, не се разглежда, ако вече е била разглеждана, освен ако омбудсманът реши друго.

Член 18. Когато разглежда жалба, омбудсманът е длъжен да се увери:

2. че решенията, които се оспорват в жалбата, действително са били взети и съществуват основания за подаване на жалба (действия или бездействие, или неправомерно поведение);
3. при какви обстоятелства и на какво основание са били извършени описаните действия;
4. че постановените оспорвани решения, противоречат на законите и другите нормативни актове, и че действията на длъжностното лице отговарят на определението за злоупотреба със служебно положение или бюрокрация;
5. кои длъжностни лица са извършили нарушенията, по какви причини (или в преследване на какви цели), вината и обясненията на длъжностните лица, извършили нарушения; и

6. за наличието на факти и доказателства, потвърждаващи нарушението. Обстоятелствата и събраните в хода на разследването доказателства, както и оценка за законността на действията на длъжностното лице, се излагат в становище, което трябва да бъде подписано от омбудсмана.

В становището се описва хода на разследването, обстоятелствата, които са били установени в хода на разследването, както и преценката, ако е направена такава, за неоснователност на обвиненията.

Становището се връчва на жалбоподателя.

Член 19. Длъжностните лица в органите на държавната и местната администрация са длъжни незабавно да предоставят исканата от омбудсмана информация, документи и материали, необходими за водене на разследването.

Член 20. Разследването се извършва от омбудсмана или от упълномощени от него помощници, които извършват отделни действия по разследването.

Омбудсманът има право да изиска съдействието на полицейски служители, ако на него или на неговите помощници е бил отказан достъп до разследвани граждански или военни организации или до изисквани документи или материали. В тези случаи полицейските служители изземват документите или материалите, необходими на омбудсмана.

Член 21. В процеса на разследване омбудсманът има право да изисква от разследваните длъжностни лица писмено обяснение, както и да ги разпитва. В случай, че такова обяснение или доказателство му бъде отказано, омбудсманът изготвя доклад.

С резултатите от разследването трябва да бъдат запознати ръководителя на ведомството в което е водено разследването, длъжностното лице, чиито действия са били разследвани и жалбоподателя.

Член 22. Омбудсманът и неговите помощници са длъжни да спазват изискванията за секретност ако информацията, която ползват при изпълнение на служебните си задължения, е защитена със закон. Задължение да опазват тайната имат и лицата, които не заемат щатна длъжност в Канцеларията на омбудсманите, но са участвали в разследването.

Член 23. При завършване на разследването, омбудсманът трябва да предложи едно от следните решения:

2. да предаде материала на следствените органи, ако са налице данни за престъпление;

3. да го внесе в съда с препоръка за освобождаване от длъжност на лицата, уличени в злоупотреба със служебното положение или проява на бюрокрация, с изключение на онези, които са назначени от Президента или са избрани от Сейма, както и да предложи жалбоподателя да бъдат обезщетен за моралните и имуществените вреди, причинени от нарушенията, на длъжностните лица;

4. да препоръча на ръководителя на ведомството, в което е водено разследването или висшестоящия орган да бъдат наложени дисциплинарни наказания на виновните длъжностни лица;

5. да уведоми засегнатите длъжностни лица за установени факти на небрежност в работата или неспазване на законите, или нарушаване на професионалната етика или за прояви на бюрокрация;

6. да отхвърли жалбата, ако посочените в нея нарушения не се докажат;

7. да уведоми Сейма на Република Литва или Президента на Републиката за нарушения, извършени от министри или от други длъжностни лица, които са отговорни пред Сейма или пред Президента (с изключение на длъжностните лица, изброени в чл. 1, ал.3).