КРАЛСТВО ИСПАНИЯ

Конституция на Испания от 27 декември 1987 година

(извлечение)

Раздел Първи. Основни права и задължения

Глава четвърта. Гаранции за основните права и свободи

Чл.54.

С отделен Закон ще бъдат определени правомощията на народния защитник като върховен комисар на Генералните кортеси, назначен от тях да защитава правата, предвидени в тази част на Конституцията, като осъществява надзор върху дейността на администрацията и се отчита пред Генералните кортеси.

Устройствен Закон за Народния защитник от 6 април 1981 г.

Раздел първи

Избор, назначаване, освобождаване и условия

Глава I

Същност и избор

1. 2. Народният защитник е върховен пълномощник на Генералните кортеси, избран и назначен от тях да защитава правата, предвидени в раздел I на Конституцията, като упражнява надзор над дейността на администрацията и се отчита пред Генералните кортеси. Той изпълнява функциите, които му възлагат Конституцията и настоящият закон.

2. (1) Народният защитник се избира от Генералните кортеси за период от пет години и осъществява контакт с Парламента чрез председателите съответно на Конгреса и на Сената.

(2) Конгресът и Сенатът излъчват смесена Комисия към Генералните кортеси, която поддържа връзка с народния защитник и информира пленумите на Конгреса и Сената, когато е необходимо.

3. По общо решение на председателите на Конгреса на Сената смесената комисия провежда заседания за издигане кандидатурите на кандидата или кандидатите за народен защитник пред пленума на камарите. Решенията на комисията се приемат с обикновено мнозинство.

(4) –Най-малко десет дни след издигането на кандидатурите се свиква пленум на Конгреса за провеждане на избор на народен защитник. Назначава се кандидатът, който получи положителния вот на три пети от членовете на Конгреса и в срок максимум до двадесет дни се ратифицира от Сената със същото мнозинство.

(5) В случай че предложените кандидат/и не получат необходимите мнозинства, в срок до един месец се свиква ново заседание на Комисията за издигане на нови кандидатури. В такива случаи, след като се постигне мнозинство от три пети в Конгреса, назначението може да се осъществи при постигане на абсолютно мнозинство в Сената.

(6) След назначаването на народния защитник, Комисията на Конгреса и на Сената провежда ново заседание, за да даде своето предварително съгласие за назначаване на заместниците, предложени от народния защитник.

3. За Народен защитник може да бъде избран всеки испански гражданин, който е навършил пълнолетие и има всички граждански и политически права.

4. (1) Председателите на Конгреса и на Сената потвърждават с подписите си назначението на народния защитник, което се публикува в "Официален държавен бюлетин".

(2) При встъпване в длъжност, по време на съвместно заседание на Председателството на двете камари, народният защитник полага клетва или поема обещание за вярно изпълнение на функцията си.

Глава II

Освобождаване и заместване

5. (1) Народният защитник се освобождава от длъжност по някоя от следните причини:

1) подадена оставка;

2) изтичане на мандата му;

3) смърт или нетрудоспособност;

4) явна небрежност при изпълнение на служебните задължения;

5) поради осъждане за престъпление или измама с влязла в сила присъда.

(2) Длъжността се обявява от председателя на Конгреса за вакантна в случаите на смърт, оставка и изтичане на срока на мандата. В останалите случаи се приема решение с мнозинство три пети от състава на всяка камара след дебати и предварително изслушване на заинтересования.

(3) След овакантяване на длъжността, в срок до един месец се открива процедура за избор на нов народен защитник.

(4) В случаите на смърт, освобождаване и временна или трайна нетрудоспособност на народния защитник и до пристъпване към нов избор от Генералните кортеси, неговите функции се изпълняват временно и в съответна последователност от заместниците му.

Глава III

Прерогативи и несъвместимост

6. (1) Народният защитник не е обвързан с никакъв императивен мандат. Той не получава инструкции от никоя власт и изпълнява своите функции самостоятелно и по собствено убеждение.

(2) Народният защитник се ползва с неприкосновеност. Той не може да бъде задържан, да му се открива досие, да се глобява, да се преследва или да се съди за изразени мнения или предприети действия при изпълнение на служебните задължения.

(3) По време на неговия мандат, народният защитник не може да бъде арестуван или задържан, освен в случай на заварено престъпление, като решенията за повдигане на обвинение, задържане, предаване на съд и осъждане се вземат единствено от Наказателната колегия на Върховния съд.

(4) Горепосочените правила се прилагат и по отношение на заместниците на народният защитник.

7. (1) Длъжността народен защитник е несъвместима с какъвто и да е представителен мандат; народният защитник не може да бъде избиран на друга длъжност; да заема какъвто и да е политически пост или да осъществява дейност, свързана с политическа пропаганда; да остава на каквато и да е длъжност в публичната администрация; да членува в политическа партия или синдикат, асоциация или фондация, както и да работи в тях; да бъде съдия или прокурор;да упражнява каквато и да е друга професия.

2. 2. В срок до десет дни след избирането му и преди да встъпи в длъжност, народният защитник трябва да прекрати всяко положение на несъвместимост, като в противен случай се счита, че отказва/не приема назначението.

(3) Ако след встъпване на народния защитник в длъжност, внезапно възникне несъвместимост, се счита, че той се отказва от длъжността от датата, на която е възникнала несъвместимостта.

Глава IV

Заместници на народния защитник

8. (1) Народният защитник се подпомага от един първи заместник и един втори заместник, на които може да делегира изпълнението на функциите си в йерархичен порядък и които го заместват при временна нетрудоспособност или при освобождаване от длъжност.

(2) Народният защитник назначава и освобождава своите заместници с предварителното съгласие на камарите и в съответствие с техните правилници.

(3) Назначението на заместниците се публикува в "Официален държавен бюлетин"

(4) Разпоредбите за народния защитник в чл. 3, 6 и 7 на настоящия закон се отнасят и за неговите заместници.

Раздел втори

Процедура

Глава I

Възбуждане и обхват на разследването

9. (1) Народният защитник може по своя инициатива или по искане на засегната страна да започне и проведе разследване за изясняване на действията и решенията на публичната администрация и нейни представители по отношение на гражданите, в съответствие с установеното в чл. 103, ал. 1 на Конституцията и при зачитане на правата, прокламирани в нейния първи раздел.

(2) Народният защитник има право да разследва дейността на министрите, административните власти, служителите и всяко лице, което е на служба в публичната администрация.

10. (1) Всяко физическо или юридическо лице може да се обръща към народния защитник без никакво ограничение. Не могат да съставляват пречка за това националността, местоживеенето, полът, непълнолетието, пребиваването в изправително заведение или затвор, както и каквото и да е отношение на подчиненост или зависимост от една администрация или публична власт.

(2) Отделни депутати и сенаторите, комисиите за разследване или комисиите, свързани с обща или частична защита на гражданските права и свободи и преди всичко комисията за връзка с народния защитник, могат да поискат мотивирано в писмена форма намесата на народния защитник за разследване или за изясняване на конкретни действия или решения на публичната администрация, които засягат един или група граждани.

3) Не може да подава жалби до народния защитник никоя административна власт по въпроси от нейна компетентност.

11. (1) Дейността на народния защитник не се прекъсва в случаите, когато Генералните кортеси не заседават, когато са разпуснати или е изтекъл техният мандат.

(2) В ситуациите, предвидени в предходната алинея, народният защитник се обръща към Постоянните комисии на камарите.

(3) Обявяването на извънредно или военно положение не може да прекрати дейността на народния защитник, нито правото на гражданите да се обръщат към него, независимо от постановеното в член 55 на Конституцията.

Глава II

Обхват на правомощията

12. (1) Народният защитник може, по своя инициатива или по молба от засегната страна, да осъществява надзор върху дейността на автономните общности в рамките на правомощията, определени от настоящия закон.

(2) В изпълнение на предвиденото в предходната алинея, органите на автономните общности съгласуват своите действия с действията на народния защитник и той може да поиска тяхното сътрудничество.

13. Когато народният защитник получи жалби, свързани с функционирането на съдебната администрация, трябва да ги изпрати в Главна прокуратура, за да се провери тяхната достоверност и да се предприемат необходимите законни действия, или трябва да ги отнесе до Генералния съвет на съдебната власт, в зависимост от характера на оплакването. Освен това той може да включи съобщение по въпроса в годишния си отчет пред Генералните кортеси.

14. Народният защитник следи за спазването на правата, прокламирани в раздел първи на Конституцията, от военната администрация, без да се намесва в командването на националната отбрана.

Глава III

Придвижване на жалбите

15. (1) Всяка жалба се подава писмено и трябва да съдържа трите имена и адреса на жалбоподателя, основанията за подаване на жалбата и неговия подпис. Максималният срок за подаване е една година, считано от момента на запознаване с фактите - обект на жалбата.

(2) Действията на народния защитник са безплатни за заинтересования и не е задължително присъствието на адвокат или прокурор. Получаването на всяка жалба се потвърждава.

16. (1) Кореспонденцията, изпратена до народния защитник от лице, което се намира в център за задържане, интерниране или затвор, не може да бъде обект на цензура от никакъв тип.

(2) Не могат също така да бъдат подслушвани или заглушавани разговорите между народния защитник или неговите представители и всяко едно от лицата, изброени в предходната алинея.

17. (1) Народният защитник регистрира и потвърждава получените жалби, които или ще разследва или ще отклони. В случай, че отклонява жалбата, той прави това писмено като посочва причините и уведомява засегнатата страна за най-подходящите, ако прецени че такива съществуват, начини за решаване на проблема...

(2) Народният защитник не разследва жалби, за които се очаква съдебно решение, и прекратява започнатото разследване, ако заинтересованото лице подаде молба или иск пред съд или пред Конституционния съд. Това, обаче, не възпрепятства разследването на важни/общи въпроси, поставени в подадените жалби. Във всички случаи народният защитник следи администрацията да се произнася изрично, своевременно и в съответна форма по молбите и исканията, отправени към нея.

(3) Народният защитник отклонява анонимните жалби и може да отклони онези, в които забележи злонамереност, липса на основание или отсъствие на искане, както и жалбите, чието разследване може да накърни законните права на трето лице. Неговите решения не подлежат на обжалване.

18. (1) След като приеме жалбата, народният защитник провежда необходимото неофициално разследване за изясняване на фактите, съдържащи се в нея, той информира съответния административен орган за естеството на жалбата и нейния ръководител е длъжен в срок максимум до петнадесет дни да изпрати писмено становище. Този срок може да бъде увеличен, по преценка на народния защитник.

(2) Отказът или небрежността на служителя или на неговите началници, отговорни за предоставянето на исканата информация, могат да бъдат преценени от народния защитник като враждебни и затрудняващи изпълнението на неговите функции и той може незабавно да обяви публично за тях, както и да ги квалифицира по същия начин в своя годишен или специален доклад пред Генералните кортеси.

Глава IV

Задължение за сътрудничество на проверяваните

органи

19. (1) Всички публични власти са задължени да подпомагат народният защитник при неговите разследвания и проверки.

(2) Във фазата на проверяване и разследване по дадена жалба или при започнато по негова инициатива разследване, народният защитник, неговият заместник или упълномощеното от него лице могат да посетят която и да е институция, нейни поделения или отдели, за да проверят всички необходими данни, да проведат необходимите лични срещи или да проучат съответната документация.

(3) За тази цел не може да му бъде отказан достъп до нито едно административно дело, документ или други подобни, свързани с разследваната дейност, като се спазва предвиденото в чл.22 на настоящия закон.

20. (1) Когато проверяваната жалба е свързана с поведението на лица на служба в администрацията и засяга изпълняваните от тях функции, народният защитник уведомява за жалбата засегнатия и неговия пряк началник или органа, на който той е подчинен.

(2) Засегнатият отговаря писмено и прилага всички документи и доказателства, които сметне за необходимо, в определения за това срок, който в никакъв случай не е по-малък от десет дни и може да се удължи с половината на отпуснатия срок по искане на засегнатата страна.

(3) Народният защитник може да провери тяхната достоверност и да предложи на засегнатия служител среща за допълване на данните. От служителите, които откажат, народният защитник може да изиска писмено обяснение за причините за това тяхно решение.

(4) Информацията, предоставена от служител в хода на разследването се счита за поверителна съгласно предвиденото в Закона за наказателното производство относно изнасянето на факти, които могат да сочат за престъпление.

21. Висшестоящ ръководител или ведомство, който забрани на свой подчинен или поделение да отговори на народния защитник или да бъде разпитан от него, трябва да изложи това писмено, мотивирано и адресирано до съответния служител и до народния защитник. В бъдеще народният защитник се обръща към споменатия висшестоящ ръководител по повод всички необходими действия по разследването.

Глава V

Поверителни документи

22. (1) Народният защитник може да поиска от публичните власти всички документи, които сметне за необходими за изпълнението на неговите функции, включително обявените от закона за секретни. Решение за непредоставяне на секретни документи се взема от Министерския съвет и се придружава от писмено удостоверение за отказа.

(2) Разследванията и процесуалните действия, предприемани от Народния защитник и подчинените му, се осъществяват при абсолютна секретност по отношение както на отделните лица, така и на службите и останалите публични органи, с изключение на съображенията, които народният защитник прецени за необходимо да включи в своите отчети пред Генералните кортеси. По отношение на секретните документи се вземат специални мерки за охрана.

(3) Когато прецени, че един документ, обявен за секретен и непредоставен от администрацията, би могъл по решаващ начин да подпомогне хода на разследването, народният защитник уведомява за това Смесената Комисия на Конгреса и на Сената, посочена в чл. 2 на настоящия закон.

Глава VI

Отговорности на властите и служителите

23. Когато предприетите действия установят, че жалбата вероятно е предизвикана от злоупотреба, произвол, дискриминация, грешка, небрежност или пропуск на някой служител, народният защитник може поиска становището на засегнатия по случая. На същата дата той изпраща копие от него до висшестоящия ръководител и предложения, които счете за целесъобразни.

24. (1) Враждебно или затрудняващо разследването на народния защитник отношение от страна на някое учреждение, служител, ръководство или длъжностно лице в публичната администрация може да бъде обект на специален доклад,освен включването му и в съответния раздел на годишния доклад.

(2) Служител, който затруднява разследването на народния защитник чрез отказ или небрежност при предоставяне на поискана информация или на достъп до служебна документация, необходима за разследването, изпада в провинението неподчинение. Народният защитник уведомява прокуратурата, за да се предприемат съответните действия.

25. (1) Когато в процеса на разследването народният защитник научи за предполагаеми престъпни действия или поведение, уведомява незабавно за това главния прокурор.

(2) Главният прокурор информира периодично, или по негово искане, народния защитник за състоянието, в което се намират възбудените по негово искане производства.

(3) Главният прокурор уведомява народния защитник за всички административни нередности, за които главна прокуратура узнава при изпълнение на своите функции.

26. Народният защитник може по своя инициатива, без наличието на писмено оплакване, да потърси отговорност от всички власти, служители и цивилни представители на администрацията.

Глава VII

Възстановяване на разноските на частни лица

27. Извършените разходи или причинените материални щети на лица, които не са жалбоподатели но са били повикани от Народния защитник за изясняване на случая, се възстановяват от неговия бюджет, след представяне на необходимите документи.

Раздел трети

Решения

Глава I

Съдържание на решенията

28. (1) Народният защитник, макар и без право да измени или анулира действията и решенията на публичната администрация, може да предложи изменение в критериите, при вземане на решения и предприемане на действия.

(2) Ако в резултат на своите разследвания той стигне до убеждението, че стриктното изпълнение на дадена норма може да причини несправедливи или вредни последствия за гражданите, може да предложи на компетентния законодателен орган или администрация да я променят.

(3) Ако действията са били извършени по повод на услуги, извършени от частни лица съгласно административно разрешение, народният защитник може да изиска от компетентните административни власти да извършат проверка и да ги санкционират.

29. Народният защитник е упълномощен да предявява искания за противоконституционност, съгласно предвиденото в Конституцията и в Устройствения закон за Конституционния съд.

30. (1) При водене на разследвания, народният защитник може да отправя до властите и служителите в публичната администрация препоръки, да напомня за техните законни задължения както и да предлага приемането на нови мерки. Във всички случаи властите и служителите са задължени да отговорят писмено, в срок до един месец.

(2) Ако в един разумен срок след отправяне на препоръките засегнатата административна власт не предприеме съответни мерки или не информира народния защитник за причините, поради които не ги предприема, Ннродният защитник може да уведоми ресорния министър или висшестоящия орган за естеството на случая и направените препоръки. Ако отново не получи подходящо обяснение, той включва случая в своя годишен или специален доклад, като назовава властите или служителите, възприели поведение, което според преценката на народния защитник възпрепятства положително разрешение.

Глава II

Нотификации и съобщения

31. (1) Народният защитник информира заинтересованата страна както за резултатите от своите разследвания, така и за дадения от съответната администрация или служител отговор, освен ако те са поверителни или се третират за секретни.

(2) В случаите, когато намесата му е предизвикана в съответствие с предвиденото в чл.10, ал. 2, народният защитник в края на своето разследване информира парламентариста или съответната комисия, за резултатите от разследването. Той трябва да ги уведоми и за решението си да не се намесва, както и за мотивите за това свое решение.

(3) Народният защитник съобщава положителния или отрицателния резултат от своите разследвания на засегнатата институция или служител.

Глава III

Отчет пред Кортесите

32. (1) Народният защитник се отчита ежегодно за извършената от него дейност пред Генералните кортеси по време на редовна сесия.

(2) Когато сериозността или спешността на фактите налагат, той може да представи специален доклад, като го отправи до Постоянните комисии на камарите, ако Генералните кортеси не нямат пленарни заседания.

(3) Годишният отчет и евентуалните специалните доклади се публикуват.

33. (1) В своя годишен отчет народният защитник съобщава броя и вида на подадените жалби; броя и вида на отхвърлените жалби и причините за това; броя и вида на разследваните жалби и резултатите от разследването; предложенията и препоръките, приети от разследваните организации.

(2) В доклада не се включват лични данни, идентифициращи публично заинтересованите от процедурата за разследване, освен в предвидения от чл.24, ал.1 случай.

(3) В доклада се прилага балансът на бюджета на институцията за съответния период.

(4) Народният защитник излага устно резюме от доклада на пленарни заседания на двете камари. На тези заседания парламентарните групи могат да изложат своята позиция.

Раздел четвърти

Персонал и финансови средства/бюджет

Глава I

Персонал

34. Народният защитник назначава необходимите му съветници в съответствие с правилника и в рамките на бюджета.

35. (1) Лицата, заемащи длъжност при народния защитник се считат за служители на генералните кортеси.

(2) На служителите в Канцеларията на народния защитник, които са били служители в публичната администрация, се запазва предишната длъжност, а прослуженото време им се зачита за стаж.

36. Заместниците и съветниците на народния защитник се освобождават автоматически в момента на встъпване в длъжност на новоизбрания народен защитник.

Глава II

Бюджет

37. Дейността на народния защитник се финансира от бюджета на Генералните кортеси.

Преходна разпоредба

Пет години след влизането в сила на настоящия закон народният защитник може да внесе в Генералните кортеси аргументирано предложение за допълнения и изменения в този закон.