Резюме: Всички нерегламентирани дейности си приличат: предприемачите, които прибягват към тях, вярват, че предимствата на нерегламентираните дейности са повече от недостатъците им (разходите, свързани с тях). Някои дейности винаги си остават нерегламентирани: например нелегални дейности като трафика на наркотици. Колкото и да се усъвършенства регулаторната рамка, техният статус няма да се промени. За щастие този тип дейности представляват малък дял от брутния вътрешен продукт в една нормална икономика. Много дейности, които сега са част от сенчестата или полусенчестата икономика в страните в преход, ще бъдат легализирани, ако предприемачите станат свидетели на увеличаване на недостатъците на сенчестия бизнес за сметка на предимствата му. В този доклад предлагаме систематизация на сенчестия бизнес. След това представяме недостатъците и предимствата на сенчестия бизнес, видени от гледната точка на предприемачите и правителството. Накрая предлагаме няколко идеи за промяна в политиката, базирани на опита на други страни.

1. Въведение

Всички нерегламентирани дейности си приличат по едно: всички предприемачи, работещи в сенчестия сектор на икономиката, вярват, че предимствата на нерегламентираните дейности са повече от тези на регламентираните. Според наскоро проведени проучвания има няколко причини, заради които някои дейности се извършват в сянка. Най-важните фактори са изобилието от сложни и скъпо струващи правителствени разпоредби (Джонсън, Кауфман, Шлайфер, 1997; Джонсън, Кауфман, Макмилан и Уудръф) и равнището и административната сложност на данъчното облагане (Енсте и Шнайдер 2000).
Работата в сенчестия сектор си има своя цена: невъзможност да се ползват някои услуги, които правителството и частният сектор предлагат само на компании, отговарящи на изискванията, заложени в регулаторната рамка. Понякога в страни, където се предлагат такива услуги като кредитиране от държавни и частни банки, инфраструктурни услуги, организиране на търговски изложения, обучение на служители и мениджъри и т.н., предприемачите решават да работят легално, дори в случаите, когато регулаторната рамка е твърде усложнена, а данъците твърде високи. Ето защо делът на сивата икономика в Белгия не е много голям, макар че данъчната тежест за компаниите в страната е сред най-високите в света. И обратно, изборът, пред който са поставени предприемачите в страни, където обществените услуги не са добре развити, е значително по-лесен. Тогава, когато предимствата на легалния бизнес не са добре очертани, предприемачите предпочитат да си спестят време и пари, като останат част от сенчестата икономика.
Делът на сенчестия бизнес в много от икономиките в преход нараства значително. Някои от тези дейности са нелегални (криминални), например търговията с оръжие. Подобни дейности не могат да бъдат легализирани независимо от подобряването на бизнесклимата. Други дейности като семейния бизнес и малките производствени предприятия работят единствено за своите собственици и не генерират достатъчно големи приходи, които да са от значение за данъчната система. Значителна част от бизнеса съществува в полусенчестия сектор на икономиката, т.е. компанията е регистрирана като цяло, но служителите й не са и могат да станат легални, ако се въведат съответни промени в провежданата политика. Този доклад покрива само сенчестия бизнес в градовете. Докладът не третира нерегламентираните дейности, които се развиват в селските райони, тъй като те имат допълнителни специфични характеристики, като например липса на гъвкавост на пазара на работна ръка. Освен това голяма част от тези дейности не предполагат ползването на електричество, което е един от основните фактори за засичане на нелегално производство.
Таблица 1 представя най-изчерпателните налични данни за дела на сенчестия сектор при икономиките в преход. Делът на сенчестата икономика е най-малък в Чехия и Словакия и възлиза на по-малко от 20% като дял от БВП и заетостта. Най-голям е делът на сивата икономика в Азербайджан и Грузия, където повече от половината производство и работна ръка са част от сенчестата икономика. Повече от една трета от икономиката в някои от страните, където реформите са най-напреднали като Естония и Литва, все още е сенчеста.
Този доклад се спира на промените, които трябва да се направят, за да се даде стимул на компаниите да легализират дейността си. Предприемачите правят своя избор на базата на представите си за услугите, от които не биха могли да се възползват, бидейки част от сивата икономика; и ползите, които извличат, като избягват изпълнението на разпоредби и плащането на данъци. Увеличаването на предимствата и намаляването на недостатъците, свързани с извършването на легална дейност, биха могли да повлияят на решението. Както правителството, така и фирмите биха спечелили от намаляването на дела на сенчестата икономика.

2. Видове сенчест бизнес

Фирмите в сенчестия сектор грубо се разделят на три категории: underground-предприятия, предприятия на екзистенц-минимум и неофициални предприятия. Underground-предприятията се занимават в голямата си част с престъпна дейност и не влизат в обсега на този доклад. Предприятията на екзистенц-минимум се създават от семейства като част от “стратегията им за оцеляване”, която компенсира ниското заплащане в резултат от външни влияния (безработица и др.) Неофициалните предприятия са тези компании, които се стремят да избегнат или заобиколят административната и/или финансовата тежест на регулаторната рамка (лицензионни и разрешителни режими, данъци, трудово законодателство).
Фирмите по цял свят оперират в широк спектър от бизнесдейности, вариращи от легални до нелегални. Една основна разлика между предприятията, опериращи в сивия сектор на икономиката в Европа и Централна Азия за разлика от другите страни по света, е големината им. В повечето части на света и особено в страните от ОИСР предприятията, опериращи в сивия сектор на икономиката, почти винаги са малки като активи и работна ръка, което им позволява да останат незабелязани. В региона на Европа и Централна Азия обаче предприятията, опериращи в сивия сектор на икономиката, могат да бъдат средни и дори големи, със сложен предмет на дейност. Това е така, тъй като компаниите успяват да “съчетават” различни дейности, като част от тях са легални, а друга част - нелегални. (Кауфман и Калиберда, 1996). Таблица 2 предлага класификация на предприятията в сенчестата икономика.
Предприятията на екзистенц-минимум, опериращи в сенчестия сектор на икономиката, нямат необходимия потенциал да преминат на следващите нива. Степента на успеваемост е ниска поради силната конкуренция на местно ниво и липсата на информация и достъп до други пазари. Освен това голяма част от предприятията функционират единствено докато домакинството успее да намери алтернативни източници на средства, които ще му помогнат да възстанови или подобри стандарта си на живот.
Малките и средните неофициални предприятия, работещи в сивата икономика, чиито собственици и служители са добре образовани, имат най-голям потенциал да преминат към легална дейност. Компаниите, опериращи в този подсектор, са тези, които успяват да “съчетават” много различни дейности. Компаниите като цяло са формално регистрирани, но някои от дейностите и служителите й не са. Подобряването на бизнесклимата и регулаторната рамка ще бъдат стимул за тези потенциално динамични предприятия да легализират дейността си.

3. Ползи и разходи за предприемачите, свързани със сивата икономика

Ползи
Най-големият плюс на нерегламентираните дейности е избягването на (някои) данъци и правителствени разпоредби. Разпоредбите налагат както преки разходи, като например такси и подкупи, така и непреки, които се измерват със загубата на време за попълване и подаване на многобройни документи. Тези разходи се различават в зависимост от страната. Един пример за подобни разпоредби е регистрирането на бизнеса. В предишни наши публикации (“Дянков и ко.”, 2002) сме направили списък на процедурите за получаване на всички необходими разрешителни и лицензи и за попълване на всички необходими формуляри, за да може една фирма реално да започне дейност. Ако разполагаме с много начини за започване на легална дейност, логично е да изберем най-бързия. В някои страни предприемачите може да пренебрегнат официалните процедури или да ги избягнат чрез плащане на подкупи или наемане на “посредници”. Един грузински предприемач може да започне дейност след 13 процедури, отнемащи 69 работни дни, и след като плати такси на обща стойност 375 долара. Алтернативата е да прибегне до услугите на адвокатска фирма, на която този процес ще отнеме 3 работни дни и ще струва 610 долара. В анализа използваме първите данни, тъй като се интересуваме най-вече от структурата на официалната регулаторна рамка.
Разпоредбите, свързани с новосъздадени компании, варират в зависимост от регионите в дадена страна, от индустрията и от големината на фирмата. За по-голяма конкретност ние избрахме една стандартна фирма със следните характеристики: занимаваща се с общи индустриални или търговски операции, действаща в най-големия град (по население), за нея не се отнасят изисквания, специфични за дадена индустрия (например екологични), не участва във външнотърговски операции и не търгува с акцизни стоки (например алкохол, тютюневи изделия, природен газ), собственост е на местни лица и е дружество с ограничена отговорност, капиталът й се набира в брой, а не чрез апортни вноски, и е равен на по-високата стойност на (1) десет пъти БВП на глава от населението през 2001, или (2) минималният капитал, изискуем за съответния вид компания, наема (т.е. не притежава) земя и офиси, има между 5 и 50 служители от съответната страна след първия месец от започване на дейността си, има оборот в размер на 10 пъти първоначалния капитал и не ползва стимули за инвестиции. Въпреки различията в правовите модели, използвани в различните държави за създаването на компании, ние ще прибегнем до един уеднаквен модел, за да можем да правим сравнения. Нашите данни със сигурност дават опростена представа за разходите и сложността на процедурите, свързани със създаването на нови фирми. Тези процедури са доста по-бавни в провинцията в сравнение със столицата. Специфичните изисквания за различните индустрии добавят допълнителни процедури. Ако фирмата се притежава от чуждестранни лица, това често налага допълнителни справки и процедури. Апортните вноски често налагат оценка на стойността - сложна процедура, зависеща от качеството на имотния регистър. В заключение покупката на земя може да бъде твърде сложна и дори невъзможна в някои от страните от извадката (например Хърватия).
Използваме три от параметрите на процедурата по започване на дейност: броят процедури, времето, което отнема процесът, и официално признатите разходи. Следим всички процедури, необходими за започване на бизнес, като под процедура разбираме само онези дейности, които изискват контакт на предприемача с външни лица - държавни и местни власти, адвокати, одитори, производители на фирмени печати, нотариуси и т.н. Като пример всички дружества с ограничена отговорност са длъжни да свикат учредително събрание на акционерите, за да приемат формално устава на фирмата.
Тъй като тази дейност засяга само предприемачите, ние не я считаме за процедура. По подобен начин много фирми наемат адвокат, за да напише учредителния им протокол. Ние обаче не считаме това за процедура освен в случаите, когато наемането на адвокат не е задължително по закон. По същата логика игнорираме и процедурите, които предприемачите могат изцяло да избегнат (например запазване на изключителни права върху дадено име до приключване на регистрацията) или които могат да бъдат извършени след започване на дейността. В заключение случаите, в които получаването на един документ е свързано с няколко процедури, изискващи намесата на различни чиновници, всяка една от тях се брои за отделна процедура. Българският предприемач например получава сертификат за регистрация от фирмения регистър в София и после плаща съответната такса в определена банка. Въпреки че и двете дейности са свързани с придобиването на регистрационен сертификат, те се считат за две отделни процедури.
За измерване на времето събираме информация за последователността, в която се извършват процедурите, и разчитаме на официалните данни относно това колко работни дни отнема всяка от тях. Не се взема под внимание времето, отделено за събиране на информация, и се приема, че всички процедури са известни от самото начало. Приемаме също така, че процедурите при възможност се извършват едновременно с оглед на максимална ефективност. Тъй като предприемачите може да нямат възможност да посещават няколко институции в един и същ ден (особено ако идват от провинцията), ние приемаме, че посещаването на всяка институция отнема минимум един ден.
Разходите по започване на дейността се изчисляват на базата на всички официално признати разходи: такси, разходи за процедури и формуляри, за фотокопия, гербови марки, такси за адвокати и нотариуси и т.н. Всички данни за разходите са официални и не включват подкупите, които могат да бъдат в доста голям размер. Таксата за започване на дейност често зависи от размера на началния капитал. Както вече посочихме, тези данни са за започване дейността на фирма с капитал, равен на по-високата стойност на (1) десет пъти БВП на глава от населението през 2001 или (2) минималният капитал, изискуем за съответния вид компания.
Нашите изчисления за разходите не вземат под внимание пропуснатите ползи, свързани със загубеното от предприемача време и пропуснатите печалби поради бюрократичните спънки. Поради тази причина създадохме параметър “пълни разходи”, включващ официалните разходи плюс оценката на загубеното от предприемача време, което се изчислява на базата на съответния среден дневен доход на глава от населението в дадената държава. Резултатите са цитирани по-долу и сме направили втори анализ, използвайки този индикатор за разходи. Резултатите от този анализ са близки до резултатите, получени при използването на необработените данни за времето и разходите, и не са дадени в доклада.
Процедурите, свързани със започването на бизнес, се делят в съответствие с функциите им: селекция (остатъчна категория, която има за цел да предотврати достъпа на непривлекателни проекти или предприемачи), здравеопазване и безопасност, работна ръка, данъци и околна среда. Основната процедура при започване на бизнес, която е валидна навсякъде, е регистрацията във фирмения регистър. Тя може да е свързана с повече от една процедура, тъй като понякога има междинни и окончателни лицензи. Проверката на името на фирмата често съпътства тази процедура или е обособена в отделна процедура. Допълнителните процедури включват нотариалната заверка на актове, откриване на банкова сметка и депозирането на стартовия капитал, както и публикуването на обява за създаването на фирмата в официален държавен или бизнес печатен орган. Допълнителни селективни процедури, като например получаването на сертификати и подаване на документи в институции, различни от фирмения регистър, могат да прибавят още 97 дни закъснение, както е например в Мадагаскар. Друг вид процедури по селекция, които съществуват в почти всички страни от извадката, включват определени задължителни общински процедури, статистическа регистрация и регистрация в търговско-промишлените палати (или респективните министерства). В Доминиканската република тези процедури включват 7 процедури и отнемат 14 дни. Броят на процедурите по селекцията, времето, което те отнемат, както и разходите, свързани с тях, варират в зависимост от държавата, тъй като в най-развитите страни някои от тях се извършват автоматично от фирмения регистър, за разлика от по-малко развитите страни, където предприемачите трябва сами да вършат повечето неща. Допълнителните процедури се срещат в четири основни области - процедури, свързани с данъците, трудово законодателство, здравни разпоредби и разпоредби за безопасност и екологични разпоредби.
Данните показват огромни различия в разпоредбите за започване на бизнес в различните държави. Броят на процедурите варира от 2 в Австралия до 20 в Беларус и Доминиканската република, като средният брой за извадката е 10.2. Много малка част от разпоредбите за започване на бизнес покриват данъчни и трудови теми.
Процедурите, отнасящи се до защита на околната среда, както и до въпроси за безопасността и здравето, са дори още по-редки. Вместо това правителствата до голяма степен контролират създаването на фирми в дадена сфера чрез селектиране. Статистиката за средния брой на такива процедури в различните държави в света, отнасящи се до започването на дейност, е 6.26.
Съдебната регистрация е само едно от изискванията, на които трябва да отговаря една компания. Проучвания сред предприятията показват, че това рядко представлява най-големият проблем за една компания. Получаването на лиценз за дейност в различни стопански области и за износ, както и регистрирането на недвижима собственост като обезпечение, са сред най-тежките процедури, с които предприемачите трябва да се справят. В повечето страни по света уреждането на тези процедури е толкова скъпо, че фирмите не могат да си го позволят и работят в сивата икономика.
Кой печели от издигането на препятствия пред регистрацията на фирми и извършването на различни операции чрез административния контрол? Икономическите теории по въпроса за административния контрол дават различни отговори на този въпрос. Според теорията за публичния интерес по-стриктният административен контрол е свързан с по-висок стандарт на живот. Според теорията за публичния избор обаче контролът е инструмент, който генерира приходи за бюрокрацията и/или за монополните (държавни) компании. По-стриктният административен контрол следователно води до по-високи нива на корупция и до по-слаба конкуренция. Предишни изследвания емпирично доказват, че страните с правителства, които имат по-широки правомощия, които са по-малко демократични и по-склонни да се намесват в икономиката, съответно налагат по-голям контрол, който дори обхваща нивото на икономическо развитие. Тези резултати не могат да паснат лесно на теорията за публичния интерес в сферата на контрола, но подкрепят политика, съобразена с теорията за публичния избор, при която се обръща голямо внимание на приходите, които получават политиците (McChesney, 1987, Scheifer and Vishny, 1993). Започването на дейност и развитието след това са по-строго регулирани в по-малко демократичните страни, и този контрол не води до видими социални придобивки. Политиците и бюрократите са главно хората, които се възползват от този контрол.
Загуби
Съществуването в сивата икономика си има цена. На първо място, предприятията от сивата икономика не могат да се разраснат прекалено, защото в противен случай рискуват да станат обект на правителствени инспекции. Фирмите от този род са много по-уязвими по отношение на изнудване от страна на бюрокрацията и са склонни да предлагат по-високи подкупи на чиновниците, за да не бъдат проверявани. Проучвания, направени от Световната банка, сочат, че фирмите от сивата икономика на държавите в преход дават под формата на подкупи за държавни служители 20% от приходите си. С други думи, това е един допълнителен 20-процентен данък върху приходите, който компанията трябва да плати за това, че оперира в сенчестия сектор.
Както посочихме по-горе, този данък все пак е по-малък от данъците, с които компанията би била обложена, ако функционира легално. В добавка към данъка върху фирмения доход официално функциониращите фирми плащат и социални осигуровки, ДДС или данък върху оборота, данък за обществени услуги, застраховки на служителите си и т.н. Следователно много предприемачи по-скоро биха предпочели да останат мишена на бюрократични атаки и да продължат да оперират в сенчестия сектор.
Цената, която фирмите плащат за това, че са част от сивата икономика, е висока, обаче главният проблем е несигурността за бъдещето на предприятието. Фирмите от сивата икономика са много уязвими и могат да бъдат затворени, стига чиновниците да поискат, във всеки един момент, след като бъдат разкрити. Една малка компания може по принцип да се премести физически, за да избегне такива атаки, но на практика хората не разполагат с необходимите ресурси за такова преместване; още повече че за функционирането на подобен бизнес е важно информацията за него да бъде разпространявана от уста на уста. Преместването му на друго място би прекратило търсенето на продуктите на съответната фирма.
При нормални условия една фирма би могла да подаде жалба срещу твърде придирчив инспектор. Това обаче не може да стане, ако фирмата е от сивата икономика. Защитата, която съдът и полицията предоставят, може да се използва само от легално опериращите компании. В страните, където съдът и полицията са неефективни, предприемачите не могат да се възползват от подобна защита, така че това дали оперират легално или не няма значение. В страни, където има нормално оперираща съдебна система и полиция обаче, предприемачите губят от това, че не работят легално. Нормалните методи, с които може да се поиска прилагането на един договор или с които може да се защити правото на собственост, са неприложими за тях. Това води до извода, че един от най-ефикасните начини (а може би най-ефикасният) да се намали мащабът на сивата икономика е да се оптимизира функционирането на съдебната система и на законите.
Друг аспект на сивата икономика е липсата на сигурност, която е изключително важна за работещите в такива предприятия. За работещите не се превеждат социални и пенсионни осигуровки, каквито съществуват за служителите в правителствени учреждения и за работещите в официалния сектор на икономиката. Ако един бизнес от сивата икономика се провали, работещите остават на улицата. Проучвания сред домакинствата показват, че работещите са склонни да получават 40% по-ниска заплата, стига да работят във фирма от официалния сектор на икономиката. Тези резултати не са изненадващи, имайки предвид, че в една средна развиваща се държава, мрежата на социалното осигуряване поглъща повече от половината от официалната заплата.
Цената, която се плаща за опериране в сенчестия сектор, също включва невъзможността да се използват официалните канали за получаване на кредит и на програми за подпомагане на средните и дребните предприятия от частния сектор. Повечето материали, посветени на развитието на малките фирми, изтъкват липсата на достъп до финансиране като главния проблем на новоучредените предприятия. По-нови изследвания (например Johnson, McMIllan and Woodruff, 2002) подлагат на съмнение тези изводи, излагайки като основен фактор за успеха на малките фирми прилагането на имуществените права, т.е. институциите, които бяха споменати по-горе. Независимо от това дали е проблем номер едно или номер две, достъпът до финансиране е от ключово значение за развитието на един бизнес.
Много правителства признават тази необходимост и предоставят методи за финансиране на новоучредени и малки фирми, които имат значително вариращи резултати. Във всички случаи обаче фирмата трябва да е официално регистрирана и да представи официално заверен отчет за предходни години. Това изискване изключва фирмите от сивата икономика от подобно финансиране.
Вместо това сенчестата икономика разчита на неформални източници (лични спестявания; семейството и приятелите; лихвари; заложни къщи; парични преводи от членове на семейството, живеещи в чужбина) като източник на финансиране. Наличието на такива източници на финансиране е важна причина, поради която една компания би останала в сенчестата икономика, но разходите, свързани с получаването на това финансиране, понякога могат да достигнат такива размери, че да увеличат значително оперативните разходи и да заплашат оцеляването на фирмата. Например лихварите дават заеми в доста от страните в преход срещу месечна лихва в размер 5.0% - 10%. Финансиране от страна на семейството и приятелите, от друга страна, може да е несигурно, ненавременно и да има други, непарични последствия.
На фирмите от сивата икономика често се налага да обучават сами служителите си с разрастването на техния бизнес. Проспериращи фирми, които могат да се разраснат от малки до средни и дори да надминат и тази граница, се нуждаят от обучение, което да подобри уменията на собствениците. Подобни услуги включват подпомагане в областта на бизнеспланирането, в информацията за пазари и ресурси, маркетинг-стратегии и финансов мениджмънт. И все пак тези услуги за развитие на бизнеса или струват твърде скъпо, или не са в обсега на фирмите от сивата икономика.

4. Ползи и разходи от сенчестата икономика по отношение на правителствата

Правителствата често се оплакват от разрастването на сивата икономика, защото това води до намаляване на данъчните приходи. Тази загриженост е обоснована, но преувеличена. Много фирми, които работят в сивата икономика (като семейния бизнес, описан по-горе), не биха могли да си позволят да оперират легално, защото допълнителните разходи биха надхвърлили тяхната печалба. Ако бъдат принудени да оперират легално, много подобни фирми биха фалирали. Данъчната основа би се увеличила само ако се приложат по-опростено данъчно законодателство и по-слаб административен контрол.
Огромният разход на правителствата се състои в безбройните програми за намаляване на бедността - като се почне от субсидирано здравеопазване, субсидирано или безплатно предоставяне на жилища, големи помощи за безработни, безплатно обучение, и т.н. Тези програми са насочени точно към тези слоеве от обществото, които често са част от сенчестата икономика и които поради споменати вече причини не са защитени в достатъчна степен. Нови изследвания, например Glaeser and Gyourko (2002), предлагат правителствата да насочат вниманието си не върху субсидирането на точно определени програми (като предоставяне на жилища), а върху създаването на условия за развитие и проспериране на бизнеса.
Социалната цена също може да е голяма - заетите в нерегламентираната икономика ще бъдат първите, които ще бъдат засегнати от евентуално влошаване на икономическата ситуация, тези хора нямат какво да губят при евентуално иницииране на протести с настояване за правителствена подкрепа.
Историята е много богата на примери, при които правителства не оценяват динамиката на обедняването. Голям брой проучвания определят, че бедната прослойка от населението е заета в сенчестата икономика. Един от най-значителните трудове в областта е дело на Ернандо де Сото, който изследва нерегламентираната икономика в Перу. Основната идея на автора е, че официално регистрираните икономическите агенти зависят от сигурността на имуществените права, която от своя страна се осигурява от нормално функциониращи институции, които формулират и прилагат договорите.

5. Какъв е начинът за преход от сенчеста към регламентирана икономика

Страните в преход трябва да предприемат определен брой мерки, за да подобрят официалния си бизнесклимат. По-долу ще се спрем на четири от тези мерки, но читателят може да се досети за допълнителни сфери, които се нуждаят от реформиране. Според нас четирите сфери, които разглеждаме, не биха предизвикали сериозни политически възражения и могат да се разглеждат като печеливши и за икономическите агенти, и за правителствата.

Намаляване броя на лицензи, разрешителни и официални съгласия за извършване на бизнесдейности

Съществуват много обективни причини, поради които правителствата регулират бизнесактивността в дадена страна. Те са свързани с осигуряването на здравето и безопасността на служителите и потребителите, опазването на околната среда, стандартизацията на продуктите, открито счетоводство и др. В същото време много страни имат голям брой архаични законови мерки, които вече нямат полезни страни. Също така много често правителствени агенции и органи успяват да наложат разпоредби, целещи единствено личното облагодетелстване - тези разпоредби се правят за сметка на икономическите агенти и останалата част от правителствената администрация. Това се прави чрез събиране на такси за попълване на собствения бюджет или чрез създаване на допълнителна задължения на своите служители, по този начин поддържайки или увеличавайки нивото на заетост. В подобни случаи преглед и изменения на съществуващи разпоредби и процедура по рационализиране на регулаторния режим са крайно необходими, но много трудно осъществими.
Най-драматичните преразглеждания на регулаторните режими бяха проведени във водещите страни в преход (Чехия, Унгария и Полша), осъществяващи фундаментални преходи от централно планово стопанство към пазарна икономика, като едновременно с това усвояват цялостната нормативна база на Европейския съюз, състояща се от 80 000 страници. В Унгария например 799 от действащите 983 закона са били гласувани след 1990 г. Значително преразглеждане на съществуващите закони и разпоредби бе извършено и в страните от ОИСР, в най-голяма степен в Южна Корея, Мексико и Австралия. Властите в Южна Корея успяха да отменят 50% от действащите разпоредби в страната за по-малко от година, докато Мексико успя да преразгледа над 90% от своето законодателство за около шест години. От тези страни обаче само Австралия разработи и осъществи преглед на действащите разпоредби, без да се сблъска със сериозна икономическа криза. Унгария, Австралия и Южна Корея са примери за продължителни и успешни преразглеждания на законодателството.
Според унгарското правителство преразглеждането на законодателството в периода 1995 - 1998 г. е било по-успешно от предишни опити в тази насока. Ясните времева рамка и програмни цели довели до всеобхватни “дерегулационни мерки”, доведоха до по-целенасочени действия от страна на министрите и осигуриха по-голяма прозрачност и отчетност на постигнатите резултати. Бяха използвани механизми за увеличаването на обхвата на програмата и участието от страна на обществото. Съветът по дерегулация и правителственият комисар бяха възложили голям брой проучвания по темата на учени и изследователи. За да насърчат участието на обществото в програмата, властите инициираха широкомащабни кампании и дискусии с цел “дерегулацията да се превърне в общонационално събитие”. В пресата бе организиран конкурс за предложения, в който се включиха над 400 участници. Полезните идеи бяха възнаградени с парични награди, достигащи 100 хил. унгарски форинта. Властите бяха организирали “Дни на дерегулацията”, в които вземаха участие служители, свързани с процеса, представители на браншови организации и граждани. Вестник Magyar Kozigazgatas дори отдели специална рубрика, озаглавена “Форум за дерегулацията, където бяха публикувани най-добрите изложения и предложения.
Друг успешен модел е целевото преразглеждане, което се насочва към определени сектори (например кодекси в областта на строителството) или видове разпоредби (разрешителни и лицензи - вж. следващата част относно редуциране на формалните изисквания). В Италия например независимите законодателни ревизии от страна на антитръстов орган бяха много полезни в откриването на областите, където е необходима реформа. Убеждаването на министри в тази необходимост обаче е съвсем отделен въпрос.
Но има и много неуспешни опити. Пример за това е скорошно преразглеждане на законодателството от страна на гръцкото Министерство на икономиката. Програмата, която бе стартирана през 1999 г., методично преразглеждаше всички разпоредби, издадени в министерството през последните пет години. Оценката включваше формирането на група за реформи, в чийто състав влязоха високопоставени служители от министерските отдели, които подготвиха първоначалния списък с разпоредби, който включваше законодателни мерки, както и решения на гръцкия президент и министри. След приключването на законодателния преглед се стигна до заключението, че всички законодателни мерки, президентски укази и министерски решения, прилагани в рамките на министерството, са били полезни и необходими. Прегледът включваше 54-те министерски постановления, регулиращи дейността на финансовия сектор (които са повече от половината министерски постановления, издадени от министерството), и 23-те министерски постановления, регулиращи дейността на капиталовите пазари. Единственият негативен извод беше, че могат да бъдат направени повече неща за осигуряване успеха на агенцията за насърчаване на инвестициите. В доклада липсваше независима и стриктна оценка на въздействието на разпоредбите, която оценка е от ключово значение за тестване на качеството на регулацията, и вместо това докладът започваше с качествени твърдения за законовите изисквания. Самооценката при липсата на независими данни рядко завършва с критични заключения, което е в подкрепа на твърдението, че регулаторната реформа трябва да бъде координирана от централна агенция. В момента в България тече преглед на бизнеслицензите. Този процес подобно на положението в Гърция е лишен от прозрачност и не включва бизнескръговете в дискусиите. Не е изненадващо, че само 63 от 512 лицензионни режима, дискутирани преди 8.04.2002, ще бъдат премахнати и само 81 ще бъдат ревизирани.

Рационализиране на административния процес

След като лицензионният режим бъде преразгледан и модернизиран, административният процес, който е свързан с получаването на лицензи, също трябва да бъде преработен. В повечето развиващи се страни и със сигурност в страните в преход процедурата, през която един предприемач трябва да премине, за да получи лиценз, е доста сложна. Подобна е ситуацията в Беларус, където един предприемач трябва едновременно да се сдобие с лиценз, разрешително и акредитивен документ, за да отвори обущарска работилница например (това са само част от поредица от двадесет процедури, предшестващи започването на какъвто и да било бизнес). В някои страни в преход регистърът на компаниите се съхранява в министерство или статистическо ведомство, а търговският регистър се съхранява в местните съдилища. По същество процедурата се повтаря два пъти, като по този начин се губи доста време. В България цялата процедура за регистриране на нова фирма отнема около месец, от които три седмици са необходими на съдебния персонал да впише номера на фирмата в търговския регистър. Подобни процедури взаимно се повтарят и трябва да бъдат оптимизирани.
Административният процес може да бъде значително подобрен, ако бъдат приложени най-новите интернет-технологии. Много от преките разговори между високопоставени правителствени служители и предприемачи ще бъдат избегнати, ако молбите за регистрация се обработват по електронен път. Много страни вече са се ориентирали към тази процедура. Най-сполучливо тази реформа е била осъществена в Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Норвегия и Швеция. Много от развитите страни са въвели електронна система за обработване на обменната информация между регулаторните органи и представителите на бизнеса. Например в България и в Словения се използват електронни формуляри на данъчни декларации. Все още трябва да бъдат извършени значителни реформи в тази област.
Достъпността на интернет-технологиите дава възможност на правителството да предоставя детайлна информация за различни типове бизнесдейности. Това може да се окаже сериозен стимул за намаляване на неограничените правомощия на бюрократичните структури и за подобряване положението на предприемачите и най-общо на потребителите на обществени услуги, които заслужават да получават висококачествени услуги навреме. Много проучвания на фирми в развиващите се страни и в страните в преход показват, че познаването на точните изисквания и на начина, по който работи административният процес, ускоряват значително предоставянето на качествени обществени услуги. Накратко, информираността спомага за преодоляване на застоя на бюрократичната система и намалява възможността за искане на подкупи.

Установяване на еднакви данъци

Високите данъци и мудната данъчна администрация бяха посочени като основни фактори за решението на предприемачите да работят в сенчестата икономика. Много страни са се опитали да извършат реформи в данъчното законодателство и в организацията на събирането на данъци. Преобладаващият опит показва, че преминаването към унифицирана ставка за корпоративните данъци, определена в подходящ размер, спестява много от разходите за попълване на данъчни декларации за отделните агенции и служби на данъчната администрация. Интересно е, че преминаването към единна данъчна ставка в страните в преход, която не надвишава преобладаващото средно данъчно бреме, подобрява събирането на данъци. Това се дължи на две основни причини: увеличаването на данъчната основа прави предимствата на официалната икономика по-ясни за фирмите от периферията на сенчестия сектор. Освен това данъкоплатците стават по-съвестни, тъй като данъчните инспектори по-лесно могат да открият укриването на данъци. Руското правителство съвсем наскоро обяви въвеждането на единна данъчна ставка от 20% за малки фирми в сила от 1 януари 2003 г. Под малки фирми руското законодателство разбира такива с до 20 работници и доход до 10 млн. рубли (325 000 долара). Данъкът ще се събира на тримесечие и всички разходи за инвестиции ще се приспадат от облагаемата печалба незабавно.

Улесняване на достъпа до капитал

Както беше вече споменато, тъй като банките в района предлагат ограничен брой финансови услуги на регистрирани малки и средни предприятия и са почти пренебрегнали микропредприятията и предприятията в сенчестия бизнес, институциите за микрофинансиране са се превърнали в източник на средства за тези предприятия. Институциите за микрофинансиране използват специфични методи, разработени в съответствие с нуждите на тези малките и средните предприятия, като използване на необезпечени и с необичайни гаранции заеми, т.нар. graduate lending techniques (малък първоначален заем, който може постепенно да бъде увеличаван въз основа на кредитната история на фирмата), бърз отговор (времето между кандидатстването за заем и одобрението му е 2-5 дена), лесен достъп и други.
За страните в преход средната експозиция към един клиент на институциите за микрофинансиране варира между 600 и 5000 долара, което показва, че тези клиенти са малки предприятия. Но тези малки суми се натрупват. Например кредитният портфейл на най-голямата микрокредитираща банка в Босна MEB BiH е почти 15 милиона долара, докато този на полската банка Fundusz Micro е около 9 милиона долара. Едно от последните изследвания в областта на микрофинансирането в Европа и Централна Азия показва, че тази сфера се развива много бързо. Институциите, които предлагат услуги по микрофинансирането, са основани преди по-малко от 10 години, като някои специализирани институции функционират само от три или пет години (Forster и Pytkowska, 2002). Предварителни данни посочват, че клиентите на тези институции се увеличават с около 30 процента всяка година. Подобен динамичен растеж, който води до съответно нарастване на кредитния портфейл и спестовните депозити, е доказателство за усилено търсене на микрокредити. Клиентите дори са склонни да плащат относително високи цени (около два до три процента месечно), за да използват тези услуги.
По традиция институциите за микрофинансиране обслужват предприятия както от сенчестия така и от законния сектор, като по този начин свързват двата сектора. Следните три ключови тенденции трябва да бъдат съблюдавани, за да бъдат осигурени благоприятни условия за развитие на микрокредитиращия сектор:
1. Да се облекчат оперативните ограничения върху съществуващите микрокредитиращи институции. Както беше вече споменато, институциите за микрофинансиране използват нетрадиционни методи при обслужване на клиентите си при стабилни търговски и конкурентни условия. За да насърчат предлагането на микрокредити, както и експериментирането с нови продукти от финансови посредници, политиците трябва да подобрят правните норми, които ограничават функционирането на микрокредитиращите институции в региона, като например:
- Редица институции трябва да получат правото да предлагат финансови услуги
- Да бъдат отстранени неяснотите, свързани с правния статут на нефинансови посредници, каквито са неправителствени институции, които предлагат микрокредити
- Да се премахнат ограниченията относно дейността и собствеността на съществуващите институции, които може да изискват или не засилено управление и вътрешни информационни звена
- Намаляване на минималните капиталови изисквания в зависимост от типа на микрокредитиращата институция (банки, финансови институции и посредници) и в зависимост от типа на услугите, които предлага (институции, които вземат депозит, или такива, които не вземат депозити).
2. Да се изследват и променят съществуващите банкови регулации, за да се стимулира кредитирането на малки фирми. Формалният бизнессектор се нуждае в голяма степен от капитал. По-лесният достъп до финансови услуги ще бъде отличен стимул динамично развиващи се фирми от неформалния сектор да преминат в законната икономика. Все още регистрираните финансови институции са често ограничени от законови механизми да отпускат заеми на малки фирми. За да се стимулират банките да предлагат кредити, съществуващите правила трябва да бъдат променени:
- Подобряване събирането на кредити
- Да бъдат законово признати нетрадиционните кредитни гаранции, както и личните гаранции
- Да се увеличи лимитът върху необезпечените кредити. Сега тези ограничения са твърде ниски, за да стимулират банките да отпускат необезпечени заеми
- Да се подобрят имуществените регистри, за да бъдат признати като обезпечение земя и жилища имущество
- Да се преразгледа законодателството, касаещо лизинга, за да се стимулират финансовите институции да използват по-ефективно тази услуга
- Да се увеличат таваните на лихвените проценти. Поради по-високите административни разходи за отпускане на малки заеми и поради риска за финансиране на клиенти без кредитна история банките трябва да предлагат по-високи лихвени проценти за малките фирми, за да им предложат услуги в търговски стабилна среда
- Да бъдат създадени малки съдебни институции, които да дадат право на финансовите институции бързо да удовлетворяват вземанията си, като придобиват и разпродават обезпеченията по заемите
3. Да се избягва посредничеството на държавата във финансирането. В страните в преход и в други страни усилията на правителствата да подпомагат малки фирми и фирми от сенчестия сектор обикновено са безрезултатни. Подобни опити изискват субсидии в голям размер и не достигат институциите, за които са предназначени. Държавата трябва не да финансира, а да подпомага фирмите в частния сектор да работят в стабилна търговска среда.

1) Работоспособно население на възраст между 16 и 65 години
2) Източник: Доклад за скритата икономика на Economski Institut, 1997; Източник: Шнайдер (2002)

* средни стойности от емпирични резултати в 22 страни
Източник: Професор Фридрих Шнайдер, Johannes Kepler University