Повечето от резултатите на нашите изследвания след 1998 г. са вече публикувани и отпечатани в Доклада, така че Вие можете да ги проследите конкретно в детайли и с коментар. Аз бих искал да обърна Вашето внимание върху няколко основни момента.

Първият е, че след парламентарните избори и стъпването във власт на новото правителство в нашето общество се създадоха засилени очаквания към възможностите на обществото и правителството да се справи с проблема на корупцията. В този смисъл бих казал, че според общественото мнение сега е моментът да се действа. Този момент настъпва не само заради завишените очаквания, които през октомври са на стойност 4.9, тоест най-ниската стойност, наблюдавана за един доста дълъг период от време. Очакванията зоват за действие не само защото обществото очаква, а защото и властта може. Тя все още не е натрупала специфичен негатив, все още може да критикува съществуващия в държавата ред, позовавайки се на действията на предходното правителство.

Както виждате от данните, такава ситуация беше налице през 1998 г. - тогава, когато предходното правителство имаше сравнително малък стаж - и тя постепенно се влошава с всяка следваща крачка, която съответното правителство прави. С други думи ако сегашното правителство не направи нищо и се забави, ще изпаднем отново в ситуацията, в която бяхме преди година и половина.

Обществената нетърпимост към корупцията е вече създадена. Движението на стойностите на индекса за податливостта към корупция или склонността на гражданите да използват корупционни практики, за да си решават проблемите, спада близо 2 пъти в периода от юли 1998 до октомври 2001 г. Тази атмосфера на нетърпимост и липса на толерантност има два ефекта: първият е, че гражданите са станали по-критични, а вторият е, че тя се превърна в политически фактор. Анти-корупционните нагласи или корупционният филтър е начинът, по-който гражданите преценяват дали да гласуват за дадена политическа сила или не. Те имат пряко отношение върху политическата подкрепа. Това, което обаче не е станало, е те да се превърнат в морален фактор. Днес имаше едно изказване, че ние трябва да създадем нетърпимост, която да накара гражданина, когато му поискат подкуп, да откаже. Все още тази ситуация не може да се наблюдава, тъй като корупцията продължава да бъде системен проблем на нашето общество и в този смисъл тя все още действа като политически, а не като морален фактор, тя е фактор за политически избор, но не е фактор, който контролира ежедневното поведение на хората.

Следващият момент, на който искам да обърна специално внимание, е, че като правило доверието в институциите в един не особено дълъг период след парламентарните избори постепенно спада. Анти-институционалните нагласи са пряка предпоставка за корупция. Тогава когато гражданите не вярват в това, че тези, които ги управляват стопанисват техните собствени пари добре, тогава общият дух и морал в обществото е на ниско равнище. В този смисъл оценките за нивото на корумпираност на отделни институции са пряко свързани и с доверието в тях. Доста е късогледо да се мисли, че когато гражданите класират дадена институция като първо, второ или трето място по корумпираност, това е некомпетентно мнение, и че това мнение е нерелевантно към дейността на съответната институция. В течение на времето, през което правим тези изследвания, след всяка публикация се обаждат разгневени представители на една и друга институция, която се е оказала на челно място в класацията. Никога не са се оплаквали например от Митниците. Но всички останали са се оплаквали. И основният въпрос, задаван към мен е бил следният: как може граждани, които не познават нашата работа, да дават оценки и тези оценки да бъдат неблагоприятни. По принцип отговорът на този въпрос е дълъг и сложен, но политическата му компонента е следната: институциите са на мястото си, за да обслужват гражданите и те трябва да направят усилието гражданите да ги разбират, а не обратното. И тогава, когато една институция или цяла подсистема на обществото, каквато е съдебната система например, има изключително неблагоприятен имидж, тя трябва да направи дължимото не само да решава вътрешните си проблеми, а да се обърне към гражданството и да обясни проблемите си, за да получи съответната обществена подкрепа.
Това за момента с главните подсистеми, които оглавяват класацията на корумпираните в нашето общество не се е случило. Когато обвинят лекарите, че са корумпирани, те казват "Ние имаме ниски заплати!", когато обвинят съдии, прокурори и т.н., те казват, че са затрупани с дела и противоречия между отделните елементи в съдебната власт.

Посланието ми в крайна сметка и резултатът от нашите изследвания е, че тези данни трябва да се преценяват не както ученик преценява оценката си - справедлива ли е или не. Трябва много внимателно да изучаваме мнението на хората в обществото, тъй като обществото е това, на което и институциите на властта, и ние - от неправителствения сектор, служим.