Аз няма да се спирам на мотивите, които вече бяха цитирани от преждеговорившите, защо е приоритет на правителството анти-корупционната стратегия, която ние изготвихме през октомври месец миналата година, защо е приоритет тази работна програма, която ние утвърдихме в Министерския съвет през миналата седмица в четвъртък и същевременно бе взето решение да се създаде тази Комисия, за която ние в момента говорим за това, защото първо: в продължение на две-три години във всички доклади на световната банка, на Сигма, на Европейската комисия, като щампа се повтарят проблемите за корупцията, за ниския административен капацитет, проблемите със съдебната система. При тази ситуация не е възможно правителството да не се отнесе с необходимия интерес и с необходимото внимание към анти-корупционната програма, която беше афиширана и в предизборната програма на НДСВ и в личната програма за действие на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Корупцията се превърна в отрицание на честното предприемачество, на честната конкуренция в стопанската сфера. Нещо повече, тя се превърна във фактор, който демотивира. Аз още веднъж искам да кажа, че това не е гола политическа декларация, а желание на нашето правителство, наш приоритет да работим по анти-корупционната стратегия. И аз искам да благодаря на всички министерства - на вътрешни работи, правосъдие, финанси и на всички институции, които взеха участие в съставянето на анти-корупционната стратегия, която беше представена от г-н Коцев, заместник-министър на вътрешните работи в Брюксел. Стратегията се прие много добре като действие, което след няколко години показа на европейската общност, че ние в България не само говорим, а имаме реална програма. Ние няма да успеем без неправителствените организации и без медиите. Факт е, че на вчерашното интервю, което имах по Българското национално радио по повод анти-корупционната програма, няколко пъти водещата ме запита, дали това няма да бъде поредният балон. Би било много жалко и аз смятам, че ако се случи така, това ще бъде и последната ни възможност да се реабилитираме в това отношение пред цялата световна, и бизнес, и политическа общност.

Аз искам да Ви кажа само няколко факта, с които ще илюстрирам нашето истинско желание да работим заедно с неправителствените организации и с медиите в това направление.

Първо, поддържаме необходимостта и съответните мерки за създаване на обществена непримиримост към корупцията.

На второ място, изключително внимание ще отделим на стратегията за обучение на административните кадри, която беше приета от Министерския съвет на Република България. Много е жалко, няколко пъти го заявявам, една администрация, единствена може би от бившите социалистически страни в Източна Европа, която има над 70 % кадри с висше образование, да бъде оценявана като администрация с нисък административен капацитет, а от ниския административен капацитет и лошото обслужване се създават наистина и реални предпоставки за корупция.

Ние сме благодарни за това, че с подкрепата на Американската агенция за международно развитие (USAID) и Фондацията за реформа в местното самоуправление (FLGR) преди 5-6 години беше направен опит да се постигне по-добро в обслужване на гражданите и подобряване на административните услуги. Тогава в над 15 града в България към общините бяха реализирани, т.нар. Центрове за обслужване на гражданите, които бяха първият опит за реално подобряване на системата за обслужване на едно гише, една реална възможност за отделяне на гражданите от преките изпълнители на услуги. Липсата на директен контакт между гражданите и изпълнителите на техните услуги се явява, уверявам Ви, и това вече се доказа, една много сериозна анти-корупционна бариера и анти-корупционен механизъм. Нещо повече - в същия дух се работи и през тази година с Отдела за международно развитие (DFID - Department for International Development) на Английското министерство на външноикономическите връзки. Понастоящем в системата на държавната администрация се разработват няколко проекта, финансирани от английското правителство. Единият е точно такъв проект за обслужване на едно гише. Вторият проект е свързан с така нареченото e-government (електронно правителство) или както казваме - Национална интегрирана информационна система за обслужване на гражданите и бизнеса, където порталът се разширява и се вкарват и митническите услуги, данъчните услуги и много други дейности. В резултат на това в администрациите ще се създаде невъзможност за осъществяване на корупционни действия, тъй като ще се контактува по електронен път. Или ако не невъзможност за такива действия, поне ще бъдат сведени до минимум. Това, което се направи в последно време с DFID и с USAID, смятам, че е наистина реална помощ, която трябва да бъде оценена по достойнство. Трябва да продължим активно със създаването на т.нар. електронно правителство. Това не е самоцел, а е свързано с приемането на България в Европейския съюз. Идеята е не само да покажем, че България прави електронно правителство; идеята е Националната интегрирана информационна система да бъде включена в пан-европейската интегрирана информационна система и в крайна сметка всичко, което се случва в България, да бъде като на длан пред партньорите от ЕС - ясно и точно - и в данъчната система, и в митническата система и в много други дейности, които ще бъдат включени в този основен портал.

Аз не мога да кажа, че съм съгласен с констатацията, че новият парламент не прави още нищо в законодателната битка - ако мога да се изразя така - с корупцията. На първо място, още предишното правителство в края на мандата си прие т.нар. Закон за електронния подпис. В момента са подготвени други два закона - Законът на МВР за класифицираната информация и Законът за защита на персоналните данни на гражданите. Това са двата минимални пакета от закони, без които не може по демократичен път да се въведе т.нар. електронно правителство, електронни услуги на гражданите. Министерският съвет е готов с тези закони. Много скоро те ще бъдат гледани и в Народното събрание.

Не си въобразяваме, че с това, което правим, ще решим моментално всички проблеми и в съдебната система, и в стопанската сфера, и в областта на политическите отношения, и в областта на държавната администрация. Но това са задължителни действия, за които аз смятам, че носим цялата и политическа, и административна отговорност. Става дума за програмата за действие, която приехме на 7 февруари и в която са разписани подробно всички задължения на всички министерства, с реални отговорници и с реални срокове на изпълнение, за работата и задълженията на Комисията, която създаваме за контрол по изпълнение на програмата, за търсене на нови методи, нови форми за по-успешна реализация на тази програма. Комисията, както каза министър Станков, ще има не само регистрационни функции, искам това добре да се разбере, тя ще има и координационни функции. Комисията ще преразпределя сигналите за корупция към съответните специализирани институции - прокуратура, съд, следствие и т.н., така както прецени професионално, а не изхождайки от политически съображения. Гаранция за професионализма на Комисията е това, че членовете са на ниво заместник-министри на съответните министерства. Там са представени и Инспекторатът на Министерството на финансите, Митниците, Икономическо разузнаване, Финансово разузнаване и т.н.

Още един път искам да апелирам за изключително добро съдействие с гражданските институции и неправителствените организации и преди всичко с медиите за създаване на условия на нетърпимост и за по-бърза реализация на тази програма, която правителството прие, и която се надявам, че ще изпълним.