Тъй като Докладът вече е отпечатан и раздаден предварително и мнозина от тук присъстващите имаха възможност да се запознаят с него в хода на разработването му, да дадат полезни коментари, бележки и препоръки за подобряването му, и тъй като за 5-6 минути не е възможно да бъде представена огромната проблематика, третирана в Доклада за оценка на корупцията 2001, ще огранича своето изказване само върху очертаване на философията и подхода на Доклада на първо място и на второ място върху някои основни положения и акценти, които отличават тазгодишния доклад от предишните два доклада за 1999 и 2000 г.

Макар че структурата на Доклада следва основните сфери, засегнати от корупцията, а именно стопанската сфера, администрацията, съдебната система, анализът и оценката на състоянието на корупцията, на анти-корупционните усилия и предложенията за бъдещото развитие в тези сфери, позволява логически проблемите, структурирани в шест отделни части на Доклада да се обединят в три по-големи проблемни групи, които само ще маркирам. И трите групи по наше мнение са равнозначни и равностойни по значение.

На първо място това са проблемите за създаване на условия, неблагоприятстващи корупция и същевременно благоприятстващи нейното овладяване, или формирането на устойчиви правни, икономически и политически предпоставки за овладяване на корупцията. Ключови теми в този проблемен кръг са:

1. Реформата в публичната администрация с акценти върху развитието на новия организационен модел на администрацията, началото на процесите на нейното отваряне към обществеността с препоръките за подобряване на качеството на административното обслужване, включително и чрез въвеждане на нови технологии и на електронно управление, мерките за въвеждане на по-голяма прозрачност и отчетност на администрацията, по-ясно разграничаване между политическите назначения и назначенията, основани на израстването в кариерата.

2. Реформата в съдебната система. Коментирани са, както препоръките и предложенията от страна на Коалиция 2000 и неправителствената Инициатива за развитие на съдебната реформа, така и основните положения от правителствената стратегия за реформа в българската съдебна система. Очертани са и приоритетите в бъдещата реформа, включително и за сътрудничество между публичния и частния сектор за постигането й.

3. Реформата в стопанската сфера, с основните сектори, засегнати от корупцията като приватизация, обществени поръчки, вътрешните стандарти за регулиране на бизнеса, контрола върху вноса и износа. Положителна оценка е дадена на прехода към осъществяване на по-голяма прозрачност в методите на раздържавяване, в набелязването на законодателни промени в сферата на обществените поръчки и др.

В тази група проблеми е и реформата в законодателството в най-широк смисъл - от търговското право във връзка с несъстоятелността и с проблемите на корпоративното управление до реформата в законодателството за политическите партии, особено във връзка с чувствителния проблем за тяхното финансиране.

Вторият проблемен кръг обхваща инкриминирането и санкционирането на корупционните действия или наказателно-правното противодействие и превенцията на корупцията. В тази сфера се обединяват проблемите във връзка с усъвършенстване на българското наказателно право - материално и процесуално, въвеждането на международните стандарти и инструменти, следващи от анти-корупционните конвенции, по които България е страна, също така препоръки за по-ефективно наказателно преследване и реализиране на наказателната отговорност.

Третият кръг проблеми се отнася до ролята и състоянието на анти-корупционния извънсъдебен контрол, осъществяван от специализирани институции, каквито са Сметната палата, Държавният вътрешен финансов контрол, Финансовото разузнаване и, не мога да не се изкуша да спомена, с оглед на бъдещо решение, и бъдещето на институцията Омбудсман. Така сме озаглавили и тази малка част от Доклада, защото искрено искаме и се надяваме тази институция да има бъдеще в България. За нейното въвеждане в рамките на Коалиция 2000, в сътрудничество и с институциите, бе направено не малко по разработване на концепция, на законопроекти, на тяхното непрекъснато усъвършенстване. За съжаление обаче нито предишното Народно събрание, нито законодателната дейност на новото Народно събрание досега постигна значителен напредък във връзка с това. Може би точно работата ни по въвеждането на институцията на омбудсмана като механизъм за контрол върху администрацията и за защита правата на гражданите от накърняване от страна на администрацията най-ясно илюстрира нееднозначността на успеха на публично-частното партньорство в борбата с корупцията до сега. Можем да се похвалим както с успехи в съвместни обсъждания с парламентарни комисии, така и в известно дистанциране в момента от новосформираната парламентарна Комисия по гражданското общество, на която възлагахме и възлагаме големи надежди точно като посредник на контактите между публичния и частния сектор. Като че ли няма приемственост все още в работата по обсъждане на бъдещата законодателна уредба на тази институция. В тази проблемна група бих поставила и вътрешните специализирани звена с анти-корупционна насоченост в администрациите, в рамките на трите власти и във всички рискови сфери, специализирани за разглеждане на сигнали срещу корупционни действия, за осъществяване на контрол и самоконтрол на основата на етични норми и правила.

Както споменах в началото, бих искала да се спра и на основните положения, които по мое мнение отличават тазгодишния Доклад от предишните.

Първо, проблемът за корупцията в Доклада за 2001 г. е поставен по-ясно и категорично като проблем, както на трите власти, така и на обществото. Акцент е поставен тази година и върху възможната корупция, и върху мерките за предотвратяването й в сферата на законодателната власт и във връзка с това е формулирано предложението, което между впрочем в последствие беше обявено и като правителствен приоритет, за регламентиране на лобистката дейност.

Второ, в сферата на съдебната реформа докато досега акцентът в предишните доклади се поставяше върху правораздавателната дейност на съда, в тазгодишния Доклад анализът е обхванал и другите две звена на съдебната система - следствието и прокуратурата - при цялата дискусионност на проблема за тяхното място в структурата на съдебната власт, и взаимоотношенията помежду им.

Наред с това е обърнато специално внимание и на други институции и правоприлагащи органи извън съдебната система, чието функциониране е от съществено значение за доброто функциониране на съдебната система. А именно: ролята на полицията, ролята на адвокатурата, специално внимание е отделено и на мерките с анти-корупционна насоченост вътре в цялата система на МВР, което също има значение за доброто функциониране на съдебната система.

Трето, отчетено е очертаващото се глобализиране на проблемите на престъпността и в частност на корупцията във връзка с глобализиране на проблемите със сигурността. И са очертани възможните връзки между организираната престъпност и корупцията, от една страна, и проблемите на тероризма и на компютърните престъпления, от друга страна.

И на четвърто място, по-ясно е откроена необходимостта и ролята на вътрешните анти-корупционни механизми, за което преди малко споменах, в рисковите сфери, чувствителни и податливи на корупция.

По всеки един от споменатите от мен проблеми, включени в Доклада, мисля, че могат да се направят полезни и интересни коментари и предложения. Затова мисля да спра до тук със своето изложение и се надявам, че в хода на дискусията ще чуем много нови предложения.