Днес имаме повод да си зададем въпросите: кои са основните предизвикателства в борбата с корупцията, кои са основните играчи, които трябва да дадат не само ясни сигнали за отношението си към тази обществена язва, но и конкретни доказателства за готовността си с всички средства да поведат обществото срещу нея.

На първо място това е законодателният орган. Огромна е ролята на изпълнителната власт, незаменима е дейността на магистратите. Тук е и особената роля на медиите, които много често поставят в центъра на общественото внимание по-скоро намеренията, отколкото резултатите от нормативните актове на парламента и правителството. Чудесни са семинарите, срещите с международни експерти и дискусиите. Но ефикасни могат да бъдат само законодателните решения тогава, когато са ясни, категорични и навременни. Въпреки обществените дебати, въпреки многото стратегии, концепции и добри намерения, резултатите от борбата с корупцията все още не отговарят на обществените очаквания. В този смисъл е необходимо издигане на ролята на Народното събрание в борбата с корупцията. Неговата представителност и публичност са допълнителни гаранции в тази борба.

Корупцията във всички случаи е свързана с властови ресурс, с възможност за влияние върху решения, най-често - икономически. Единството, екипността на изпълнителната власт предполага един друг поглед върху проблемите. Сега създадената Комисия за борба с корупцията в МС трудно ще може да изиграе някаква особена роля. Самото формализиране на работата на изпълнителната власт, насочена срещу корупцията, няма да допринесе кой знае колко за тази борба. Всеки министър трябва да е наясно, че много често тясно ведомствени и лични интереси на неговата администрация се разминават с политическите цели и задачи на правителството и на държавата. При преобладаваща законодателна инициатива на Министерски съвет понякога ниско квалифициран или лично заинтересован експертен потенциал на държавни служители поставя мнозинството в Народното събрание в твърде деликатни ситуации. Той жертва правото в името на политическата чест на кабинета. Тези жертви са фатални за създаване на действено анти-корупционно законодателство. В този смисъл е необходима твърда воля в изпълнителната власт за самоограничения, включително чрез собствената си законодателна инициатива, на възможностите за субективизъм, ако щете на управленската си самостоятелност и решенията по целесъобразност. Това не е нищо друго освен утвърждаване в една парламентарна република на принципа на върховенство на закона. И в рамките на 39-то Народно събрание не се наблюдава такава тенденция. Нещо повече, задълбочава се подходът, при който на изпълнителната власт чрез законите се предоставят правомощия за гъвкава, променяща се нормативна уредба, регулираща съществени права, която е най-благоприятната среда за корупционни практики, особено когато става въпрос за икономическата сфера. За съжаление сега законодателството в икономическата сфера няма онзи забележим поврат в регулацията като подход, който да изключва възможността за субективизъм в решенията. В Доклада на страница 48 много изчерпателно са изброени и анализирани предпоставките и рисковете от корупция в сега приемания Закон за приватизация. Аз също бях скицирал в моето изказване някои пунктове в тази посока, но смятам, че Доклада на Коалиция 2000 в това отношение е изключително дълбок и точен. Не е достатъчна решимостта за премахване на възможностите за корупционни практики в Закона за обществените поръчки. И аз коментирам само два закона от днешния дневен ред на Парламента. Съдебната власт, въпреки своята самостоятелност, не може да дезертира от основната си роля в борбата с корупцията. Днес със съжаление може да се констатира, че тя е далеч от доброто функциониране в тази сфера. Нещо повече, в условията на несъвършено законодателство и политически заигравания тя самата е поле за корупционни практики, реализирани от нейни представители, поради което нейният престиж е силно накърнен. И ако за обърканите и противоречиви закони отговорност носи Народното събрание, то за странните кадрови решения и за конкретното поведение на определени магистрати, за тяхната квалификация и морал, пряка отговорност носят съответните кадровици и ръководители. Не можем да не констатираме и твърде занемарена тълкувателна дейност, уеднаквяване на съдебната практика, водеща често до парадоксална противоречивост в прилагането на един и същ законов текст от различни магистрати, явление далеч от разбирането за правова държава, способстващо също за корупционна среда.

Сега при снижения градус на политическо противопоставяне има всички условия за намиране на общ подход и изработване на обща политика за борба с корупцията - политика, насочена към промяна на социалната среда, както е отбелязано и в Доклада, създаваща предпоставки за корупция, политика и поведение на политиците, формиращо нетърпимост към корупцията във всеки гражданин. Корупцията и бедността са една до друга не само в изследванията на Коалиция 2000. Те са взаимно свързани функции на крайно дясна политика, чиято основна ценност е богатството на всяка цена. Разбира се това е гледната точка на народен представител от лявата опозиция - от Коалиция за България. Но ако мнозинството по-често приема гледните точки на опозицията, то ще изгуби своята опозиция поне по темата корупция.

Днес България е все още на кръстопът. Кръстопът не на политическите цели - там има консенсус - кръстопът на конкретните решения, законодателни и кадрови, такива, които я доближават до най-добрите европейски решения и други, които я отдалечават от изчистеното разбиране за демократична, социална и правова държава, изправена твърдо в борбата срещу корупцията. Днес повече от всякога ни е необходим анти-корупционен пакт, анти-корупционен договор на цялото общество, на всички политически сили и държавни органи, публичен договор, в който всеки ще изгуби по нещо - едни повече, други по-малко, но ще спечели България, ще спечели обществото, ще спечели всеки отделен гражданин, ще повярват в политиците и магистратите. Този пакт трябва да включва отказ от политическо влияние върху съдебната система, системата на МВР и другите контролни институции, коренна промяна в дейността на съдебната система и законодателен подход в името на обществените и държавните интереси, дефинирани в диалог на всички политически сили, готовността за който на първо място трябва да декларира мнозинството и кабинета. Аз напълно споделям казаното от Силви Чернев по темата "съдебна власт". Отказ на защита от политическите сили на техни представители, носители на корупция, разбира се тук списъкът е отворен, там могат да се включат и предложенията на негово превъзходителство Майлс и на всички преждеговоривши. В борбата с корупцията всеки политик и магистрат трябва да е готов да даде своя личен пример. И всеки, който не участва в тази борба трябва да бъде просто поставен от другата страна. Тук основната роля е и на медиите. Те ежедневно трябва да доказват справедливостта в своята сила.

Благодаря на организаторите за тяхната полезна инициатива и огромна работа, която са свършили. В крайна сметка от това с какво усещане ще си тръгне от тук всеки един от нас зависят успехите на държавата ни в борбата срещу корупцията. Ако си тръгнем като съмишленици, ние ще успеем!