Аз бих искал да се спра само на някои моменти, свързани с осъществяването на реформата в съдебната система, тъй като от много години участвам в някои от етапите на нейното осъществяване. Тук ще споделя съвсем пряко и открито впечатленията, които имам и това, което считам, че е недостатъчно, за да се постигнат желаните резултати.

Вече около 10-12 години непрекъснато се правят реформи в съдебната система. Идват правителства, отиват си правителства. Непрекъснато се внасят законопроекти, приемат се закони, а желаният резултат изглежда все толкова далече, дори бих казал се отдалечава. Преди да се започне поредният кръг от реформиране на закони на парче, например изготвяне на нов Закон за съдебната власт, а след 2-3 месеца да се подемат други актове, мисля, че трябва да спрем и да се запитаме какво не сме направили до сега, т.е. какви са подходите ни при изготвянето на закони. Правителствата идват със свои програми и разчитат на един набор от експерти, които са приближени до тези правителства. Програмите се разработват, внасят се, гласуват се и резултатът е следният: реформата е формална, реформата е количествена. Наистина можем да посочим големия брой закони, които сме изготвили, но резултатът е механично пренасяне на институти от чужди законодателства, поради липса на хармоничен подход.

Тук бих споделил само някои основни моменти, които според мене, ако не се вземат предвид, реформата отново няма да бъде доведена до успешен край.

На първо място, специално по отношение на съдебната система. Подходът, който се избира за реформиране на съдебната система е неподходящ в няколко аспекта. От една страна се разработват мерки, които са насочени към съдебната власт. Съвсем отделно се работи по проблемите на адвокатурата, а до съдебното изпълнение не се е стигнало или по него работят съвсем други хора. Необходимо е да огледаме съществуващите проблеми от всички страни. Не може да се реформира съдът и да се борим срещу корумпираността на съдиите, и в същото време адвокатите да остават напълно безотговорни в действията си.

На второ място, в реформата са ангажирани едни и същи хора, което е много неправилно. Това е националният ни ресурс, но все пак ние разполагаме с достатъчно квалифицирани експерти в отделните сфери на правото и би могло да се сформира екип, който да огледа нещата от всички страни. Сега съдиите са оставени на себе си. Те се реформират. Не може съдиите да бъдат оставени те самите да предлагат проекти за промени на законите. Видя се, че те промениха основно Гражданско-процесуалния кодекс така, че да спести някои неудобства на съдиите, но широката публика, всички граждани, останалите страни в процеса не получиха никакво удовлетворително разрешение на проблемите. Същото се отнася и до останалите сфери, в които се прави реформата.

На трето място, реформата се прави непрозрачно, обикновено от малък кръг експерти и формално се поканва за цвят някой външен експерт от удобни организации от третия сектор. И се получава така, че изведнъж в програмата на Народното събрание се появява на първо четене и народните представители обсъждат закон, който засяга цялото общество. Дори през 80-те години се правеха публични обсъждания на актовете, които се приемаха, например на Семейния кодекс, на Трудовия кодекс, независимо от това доколко е било зачитано мнението на публиката. Гражданско-процесуалният кодекс досега бе променян на два пъти, бързо и изненадващо, като че ли не засяга никого, освен онези петдесет души, които са работили по проекта на различни етапи.

И накрая, мисля, че трябва да се възприеме подходът независими експерти от всички възможни цветове да разработят програма, ползвайки чуждия опит, но не механично, а създавайки едно хармонично цяло, което е в рамките на нашия контекст, на нашата традиция и същевременно отразява всички проблеми.

Сега се налага политиците да не следват досегашната практика - при всеки внесен в Народното събрание законопроект, непременно от друга посока да се внася контра-проект, като при смесването им се получава един крайно неприемлив продукт. Защото всеки един проект, и хубав и лош, има собствена философия.

Използвам форума, за да кажа и това, че все още не е направено много и по отношение на въвеждането на алтернативни способи за разрешаване на правни спорове. Аз съм председател на най-стария арбитражен съд и мога да кажа, че законодателят се сеща за арбитражния съд само ако проф. Сталев лично отиде, настоява и се бори. А в чужбина 40 до 60 % от споровете се преодоляват чрез алтернативни способи. Съдът трябва да се занимава само с принципни проблеми, които засягат човешки права, много големи спорове, и да не се занимава с останалите спорове, които могат да се решават от арбитражи или с посредници.