|
доц.д-р Олга Тенева, зав."Икономически науки" в
Академия - МВР
Във все по-взаимозависимото и взаимообвързано
световно стопанство явлението "сива", "сенчеста" икономика засяга
всички държави. Безспорно, както редица анализатори констатират,
"сенчестата" икономика е раковото образувание за всяко национално
стопанство. "Сенчестата" икономика "подяжда" икономическия растеж,
тя реализира високи печалби за сметка на държавата и обществото,
прегазвайки закона като укрива данъци, заобикаля мита и такси,
засилва мащабите на корупцията и финансовите престъпления в
стремежа да "препира" незаконните приходи.
Първо трябва да се разкрият кои са причините и
условията за съществуването на незаконната икономическа дейност и
второ - кои са движещите сили или в чий интерес тя се извършва.
Става дума за сблъсък на мощни икономически интереси. Обсегът на
застрашаващата устоите на стопанството "сенчеста" икономика обхваща
/освен скриващия данъци по-"невинен" бизнес/ главно наркотрафик,
контрабанда, трафик на забранени стоки, трафик на хора, проституция
и други, неизменно съпътствувани с "пране на мръсни пари" и
корупция.
Специално в Централна и Източна Европа "сенчестата"
икономика е продукт на трудностите в изграждане на пазарната
икономика. Уникалният преход от командно-административна система
към пазарна система, за който няма опит в човешката история,
предизвика в първите години хаос, съпътствуван от отслабване на
държавните институции, неефективност на правната уредба, ширеща се
корупция на всички нива на държавната администрация и икономическа
престъпност. Преструктурирането на икономиката и приватизацията са
процеси, около които гравитират финансови престъпления, незаконно
забогатяване и последващи опити да се легализира натрупаното.
Много е трудно навсякъде по света измерването на
реалните мащаби на "сенчестата". икономика - тя не случайно е
наречена така и ако можеше да се "осветли" напълно, то нямаше вече
да е "сенчеста" и "скрита" от властите. Освен чрез динамиката на
разкриваните престъпни дейности, методите на оценка се опират и на
косвени признаци, извадкови проучвания на икономически субекти, за
които има сигнали за нерегламентирана дейност. Резултати дават и
компаративни анализи на пазарни сегменти, т.е. сравняване на
националната статистика с международните статистики на билатерална
и мултилатерална статистическа база.Например в брой 9 на "Анализи"
на Центъра за изследване на демокрацията /посветен на: "Корупция и
контрабанда: мониторинг и превенция"/ за първи път у нас е направен
успешен опит за прилагане на така наречената"огледална статистика".
Тази методика се използва, за да се очертаят различията във
външнотърговската отчетност между страни-партньори. Така според
данните за стокообмена на Р.България със страните от Европейския
съюз съществува сериозно разминаване между информацията от
COMEXT-EEC Special Trade и данните от Националния статистически
институт в България. Само за 1998 г. не е отчетен 375 плн.долара
износ от България и 483 млн.долара внос от ЕС в България.
Сумата от тези разлики, отнесена процентно към
Брутния национален продукт може ориентировъчно да очертае мащабите
на неформалната, "сенчеста"икономика.
Различията в използуваните методологии за отчитане
обуславят до известна степен допускането на нерегламентиран
стокообмен и "скриване" на приходи от него. За това е необходимо да
се унифицира тази методология, прилагана в България и Европейския
съюз.Разбира се съществуват и ред други "хитрини", използувани от
дейците на "сенчестия фронт" за заобикаляне на отчетността и
укриване на приходи. Например промяната на местоназначението на
стоката е често използван "трик", особено при контрабандата, за да
се прикрие крайният потребител - по маршрута на движение стоката се
пренасочва или ако се внесе, се оформя митнически като временен
внос и се реекспортира за други страни. Така в страната-износител
стоковият поток е отчетен като износ за България, а в България не е
отчетен като внос. Практикува се деклариране на завишена фактурна
стойност при износа с цел да се ползуват по-големи субсидии или да
се "източва" ДДС. При вноса - обратно, декларира се фалшифицирана,
занижена фактурна стойност с цел да се заобиколят митата.
При компаративния анализ на данните от "огледалната
статистика" могат да се очертаят "сенчестите" зони на стокообмена и
контрабандните канали.* Методът на "огледалната статистика" е един
от ефикасните инструменти за разкриване и борба с контрабандата
чрез създаване на система за електронна обмяна на данни и
информация между митническите администрации.
Съществуват редица емпирични и теоретични
изследвания на неформалния, "сенчестия" сектор в националното
стопанство. Според международните оценки докато в развитите пазарни
икономики на запад "сенчестият" сектор заема до около 10 процента
от Брутния национален продукт /БНП/ - то в бившите съветски
републики този процент е средно около 44 /от 29.5% в Узбекистан,
39.2% в Русия до 62.1% в Грузия/, а в другите държави от Централна
и Източна Европа цифрите сочат средно 31.6% /в България - 39.0%, в
Чехия - 23.2%, в Унгария - 30.5%, в Македония - 46.5%, в Полша -
25.9%, в Румъния - 31.3%, в Словакия - 30.2%, в Словения - 24.0% от
БНП/.**
При изследвания по отделни сектори на производството
у нас може да се констатира, че нелегитимният бизнес достига до 85%
от произведеното. Например в млекопроизводството официално се
отчитат 300 000 тона мляко, а реалното количество е около 1 800 000
тона. Следователно една шеста от производството е на "светло" и
производителите плащат на държавата своите задължения, а пет шести
от общия обем е в "сенчестата" икономика. Горе-долу съотношенията
са сходни и при хлебоприозводството и при месопроизводството и
месопреработката.*** На практика 10% от данъкоплатците плащат 85%
от данъка добавена стойност и съответно държавата губи приходи,
затруднява се приложението на ефективна фискална политика.
Именно "сенчестата" икономика е едана от основните
причини за трудностите и предизвиканите противоречия при
изготвянето на държавния бюджет. Несигурността и условностите за
осигуряването на приходната част на бюджета рефлектира върху
практическото приложение на реалната социално-икономическа политика
на управляващите, доколкото разходната част на бюджета е безспорно
нейна функция. Изграждането на стимулираща икономиката структура на
данъчното облагане се обезсилва в условията на ширещ се "сенчест"
сектор в националното стопанство.
Известно е, че навсякъде по света сред управляващи и
опозиция и особено в предизборни кампании съществуват
най-разгорещени дискусии по постигането на пределната данъчна
ставка, която да е балансирана с ефективността на икономиката като
цяло. Навсякъде се търсят оптималните величини. Още преди повече от
три века френският министър на финансите Колбер е писал, че
разумното данъчно облагане наподобява скубането на гъска - искате
да оскубете максимум перушина при минимум крякане. Намаляването на
данъчната ставка принципно може да се отрази стимулиращо върху
производсдтвото и потреблението, но от друга ще свие приходите в
държавния бюджет и ще затрудни фискалната политика. Увеличението на
данъчната тежест пък ще стимулира "сенчестата" икономика,
укриването на доходи, финансови злоупотреби и т.н. Ситуацията се
усложнява от конкретните специфики при Валутния борд и от
изискванията на Международния валутен фонд за нищожен дефицит /0.7%
бюджетен дефицит, а в западноевропейските страни тази цифра е над
3%/. Всичко това затруднява маневреността в икономическата политика
на управляващите за осигуряване на ефективност, на социална
справедливост и на икономическа стабилност.
Нужно е да се обединят и да се координират усилията
на международно равнище в борбата с новите проявления на този
феномен, който е генератор на организираната престъпност, свързана
с "прането на мръсни пари", с корупция и тероризъм. Движението на
огромни потоци от т.нар."мръсни пари" /около един трилион долара
годишно, или между два и пет процента от брутния световен вътрешен
продукт****/ са дамоклиев меч за световната икономика и сигурност,
тъй като застрашават световната финансова система и безспорно
представляват основният източник за финансиране на съвременния
тероризъм. Стремежът към легализирането на акумулираните по
престъпен начин финансови активи, т.е "прането" на пари се превръща
през последните години в глобален проблем, който изисква съответно
глобално решение.
Проблемът с противодействието на дейността по
прикриване незаконния произход и използуването на доходи от
престъпление като опасно социално явление стои на вниманието на
международната общност от началото на 60-те години на миналия век и
е предмет на разглеждане в редица актове на международни
организации особено активно през последните години. Списъкът е
дълъг. Можем да откроим някои от тях:
- Конвенциите на ООН от 1961 г. насам, третиращи
проблемите за всеобщи мерки срещу "изпирането" на пари, при които
първоначалното престъпление е свързано с незаконно производство и
търговия с наркотични вещества.
- Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН - 1269
/от19 октомври 1999г./, 1368 /от 12 септември 2001г./, 1373 /от 28
септември 2001 г./ , призоваващи и задължаващи държавите да
предприемат съвместни усилия срещу тероризма, в това число чрез
разширяване на международното сътрудничество за пресичане
финансирането на каквито и да са актове на тероризъм , "без
отлагане да блокират фондове и други финансови активи или
икономически ресурси на лица, които извършват или се опитват да
извършват терористични актове.....включително фондове, получени или
натрупани от собственост, притежавана или контролирана пряко или
непряко от такива лица и свързани с тях лица и
организации"*****
- Решения на международна конференция "Финансиране
за развитие" в рамките на ООН /март 2002 г./ относно координиране
на усилията за стимулиране на икономическото развитие, за да се
елиминира благоприятната почва за разпространение на организираната
престъпност. Конференцията поставя въпроса за изграждане на
всестранен и юридически задължителен международноправен инструмент,
който да оказва съдействие на правителствата в борбата с корупцията
и проследяването на незаконното придвижване на парични средства. На
този форум се подчертава, че съвременният тероризъм се финансира
именно и главно с "мръсни" пари.
- Препоръка № R(80) за мерките срещу трансфера и
съхраняването на средства с криминален произход на Съвета на
Европа, приета от Комитета на министрите на 27 юни 1980 г. Тя
фокусира вниманието към необходимите мерки, които банковият сектор
трябва да предприеме срещу "изпирането" на пари.
- Базелска декларация - декларация за принципите
относно предотвратяване използуването на банковата система за
"пране" на пари, приета на 12.02.1988 г. от специалния комитет за
банкови регулации и банков контрол /Cooke Committee/ на най-старата
от съвременните международни финансови институции - Банката за
международни разплащания в Базел, Швейцария /специалистите я
наричат Централната банка на Централните банки/. В петте раздела на
тази декларация са отразени основните моменти от Препоръка № R(80)
на Съвета на Европа. Тази декларация, обаче разширява предписания
обхват на взаимодействие между банките и органите на изпълнителната
власт.
- Препоръки на FATF (Financial Action Task Force on
Money Laundering), експертна група, известна като "Сили за действие
по финансови задачи". Тази група е създадена по решение на
държавните и правителствени ръководители на държавите от G - 7 и
председателя на Комисията на Европейската Общност през юли 1989 г.
На 07.02.1990 г. FATF представя 40 препоръки за сферата на
финансовия сектор. Те очертават необходимостта от тясно
взаимодействие на изпълнителната власт не само с банките и
небанковите финансови институции, а и с по-широк кръг физически и
юридически лица, които извършват стопанска дейност - търговия,
търгове, хазартни игри и други дейности, при които могат да се
превъртат незаконно натрупани пари.
- Конвенция за борба с финансирането на тероризма,
от 09.12.1999 г. За ефективното й прилагане след нейното
ратифициране се предвиждат изменения в Наказателния кодекс и в
други вътрешноправни нормативни актове, както и да бъдат приети
нови нормативни документи, за да се приведе законодателството на
България в съответствие с разпоредбите на редица членове на
конвенцията /чл.чл4,5,8,18/. Тези промени отразяват последните
препоръки на Експертната група FATF от 31.10.2001 г.
Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и
конфискация на облагите от престъпление, открита за подписване от
Съвета на Европа на 08.11.1990 г. е ратифицирана от Народното
събрание на 01.04.1993 г. и вече е част от вътрешното
законодателство на България. В изпълнение на задълженията, които
произтичат от ратификацията на тази конвенция през 1996 г. у нас е
приет първият Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/,
през 1997 г. - изменение и допълнение в особената част на
Наказателния кодекс, чрез което се криминализира изпирането на пари
/чл.253 от НК/. Съгласно приетия през 1998 г. нов ЗМИП /изменен и
допълнен през 2001 г./ законодателят е възприел концепцията за
самоорганизиране на финансовата система в предотвратяването и
разкриването на опитите за използуването й за "изпиране" на пари .
Създадена е специална агенция Бюро за финансово разузнаване при
министъра на финансите. Предназначението му е да извършва и вече е
извършило следните действия:
- Съвместно с управление "Банков надзор" на
Българска народна банка се организират проверки в търговските банки
за наличието на сметки или извършвани операции от или в полза на
няколко стотици физически и юридически лица, подозирани във
финансиране на терористични организации или дейности /по
предоставена информация на българската страна от компетентните
власти на САЩ/ с цел незабавно да се идентифицират и блокират
техните активи. /Въпреки щателните проверки, до момента такива
сметки не са открити/.****** -
-Съвместно с Българска народна банка , органите на
Министерство на вътрешните работи, агенция "Митници" и други са
организирани проверки на стотици физически лица и организации,
чиито списъци се получават от компетентните служби на страните от
антитерористичната коалиция.
- Осъществяват се повторни проверки на информация,
получена съгласно действията по изпълнение на ЗМИП, за която може
да се предполага, че е свързана с операции и лица от рискови по
отношение на финансирането на терористичната дейност държави.
Агенцията БФР координира дейността си с институциите на Европeйския
съюз, Съвета на Европа, с финансоворазузнавателните звена на други
държави, както и с други международни, правителствени и
неправителствени организации, ангажирани с противодействие на
организираната финансово-икономическа престъпност.
Крачка в борбата с финансовите злоупотреби и
"сенчестата" икономика като генератор на организираната престъпност
е подготвяният в момента пореден закон - Закон за отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. България
има опит и традиции в тази борба. Още от края на ХІХ век датира
вътрешната нормативна уредба срещу незаконното обогатяване. Закон
за преследване на незаконно обогатените чиновници е приет от Осмото
Обикновено народно събрание на 20.12.1895 г. и утвърден с Указ №
618 на Фердинанд І. Редица от мерките в този закон са напълно
съпоставими със съвременната международноправна и вътрешноправна
уредба. По-късно ХVІІ-то Обикновено народно събрание на 12.04.1919
г. приема нов Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобити имоти, утвърден с Указ № 58 от Борис ІІІ. И този закон
звучи учудващо модерно до днес.
*****
Стремежът за "осветляване" на "сенчестата" икономика
и свързаната с нея престъпност не бива да секва. Изявената
политическа воля, доказаният исторически опит и традиции, и
геостратегическото местоположение правят Р.България страна с важно
значение в общите усилия на света за отпор на новите, опасни за
сигурността на човечеството проявления на организираната
престъпност. Нашата страна, за добро или за зло, безспорно се
намира на изключително важен кръстопът. Тя е буферът между
изпълнения с потенциални заплахи ислямски Изток и християнския
Запад. И в унисон със загрижеността на международната общност бих
искала да направя две практически предложения, чиято реализация
смятам, че би допринесла за успеха в борбата с организираната
престъпност и международния тероризъм:
1.Да се осъществи за Р.България суап /замяна/ на
външен дълг към Парижкия клуб срещу борба с странсграничната
престъпност - наркотрафик, трафик на хора, трафик на оръжие и
прекурсори, контрабанда. Нека призовем причастните институции да
изготвят убедителни анализи с обоснованите евентуални разходи за
борба с този вид престъпност и на тази база държавата ни да предяви
искането си пред Парижкия клуб. Успоредно да се активизират
дипломатическите канали на въздействие на междудържавно ниво
/доколкото в Парижкия клуб са съсредоточени дълговете към държави,
а не към частни финансови институции, представени от така наречения
Лондонски клуб/.
2.Да инициираме Специална сесия на ООН по "Новия
международен икономически ред" с акцент върху икономическата
сигурност в условията на периода от постстудената война. Подобна
сесия на ООН беше проведена през 1974 г. /Шеста специална сесия на
ООН/, предизвикана от разгара на най-разтърсващата в следвоенно
време икономическа криза през миналия век. Днес сме изправени пред
не по-малко разтърсващи нови международни реалности и
предизвикателства, които отново изискват обединените усилия на
всички страни за осигуряване на икономическа сигурност и стабилност
при все по-засилващата се глобализация в съвременния свят.
Източници и бележки:
х АНАЛИЗИ,"Корупция и контрабанда: мониторинг
и превенция", ЦИД,бр.9,2000,с.с.37,42,71
хх Journal of Economic Literature, Shadow Economies: Size, Causes
and Consequences, March 2000
ххх Стоян Александров, "Ако властта сгреши...",
в."Стандарт",20.11.2002
хххх Констатация ня ХХІ Международна среща за борба с финансовата
престъпност, м.май 2001 г., Монако
ххххх Резолюция 1373 /2001/, приета от Съвета за сигурност на ООН
на 28.09.2001 г. На 12.12.2001 г. Министерски съвет приема
специално Постановление №277 относно предвидените в тази резолюция
мерки за борба със световния тероризъм.
хххххх Национален доклад, представен на 24.12.2001 г. пред
Комитета на Съвета за сигурност на ООН срещу тероризма, публикуван
е под сигнатура S(2001) 1273 като официален документ на Съвета за
сигурност
ххххххх Европейска сигурност и противодействие на тероризма,
/Фондация "Ханс Зайдел", Академия на МВР, Дирекция на национална
служба "Сигурност", Институт за политически и правни изследвания/,
София,2002
хххххххх Г.Ралчев, Т.Трифонов, Предотвратяване и пресичане на
използуването на търговските банки за изпирането пари, С.2001
ххххххххх Редица документи на ООН
хххххххххх Закони
|
