През 90-те години идеята за обединена Европа доминира в българското публично съзнание и очертава „хоризонта на надеждите" пред едно общество, обременено от противоречията на посткомунистическата трансформация. Самият процес на присъединяване към Европейския съюз (ЕС) се възприема като решаващ критерий за успеха на прехода на страната към демокрация.

През последните седем години на политически и икономически реформи след демократичната промяна в България обаче не бе даден категоричен отговор за успеха на реформата, а сигналите към външния свят бяха доста противоречиви. Липсата на институционална стабилност, конкуренцията на често несъвместими политически визии за бъдещето и забавянето на икономическите реформи породиха нарастващо разочарование и апатия и рефлектираха негативно върху политиката на присъединяване. Осъществената през пролетта на 1997 година смяна на политическата формула на управление позволи да бъде спряна кризисната спирала и да бъде даден нов шанс на реформите. Година по-късно България придоби ново качество, изразяващо се преди всичко във възстановеното публично доверие в демократичните ценности и институции.

Обяснимо е защо акцентът в предлагания сборник студии е върху институционалната инфраструктура. Последната е не само основният инструмент на демократичното развитие, но и на политиката на присъединяване към ЕС. В нейното развитие и усъвършенстване се осъществява връзката между демокрация и интеграция. Затова необходимото самоограничаване в тази книга отразява приоритетите на българското общество и в частност на политиката на присъединяване към ЕС. Студията „Демократичен процес и демократични институции, правова държава, права на човека и защита на малцинствата" очертава общата рамка на българската политическа система и предлага съдържателна характеристика на българския преход. Политическата демокрация и нейната институционална стабилност е първият от критериите от Копенхаген и определящо вътрешно условие за успеха на прехода. Стремежът тук е да се представи не само една моментна снимка на институционалната структура, но и да се резюмират хаотичните на пръв поглед и до голяма степен неразбираеми за външния наблюдател политически превратности от последните години. Тя е предназначена както за специалиста, така и за онзи, който търси синтезирана и пределно обективна, опираща се на съответните правни текстове, представа за общите параметри на българската демокрация.

Стабилизирането на финансовата система на страната е друг ясен приоритет, както от вътрешна, така и от международна гледна точка. Тук трябва да се припомни надвисналата в края на 1996 г. заплаха за финансов крах на страната, чийто израз бе скокообразната инфлация и крайно нестабилната икономическа конюнктура. В студията "Централна банка и финансови услуги" се разглежда ролята на централната банка и нейната парична политика за присъединяване на страната към ЕС, както и динамикатта на процесите от гледна точка на въвеждане на валутен съвет от 1 юли 1997 г. Анализирано е постигнатото ниво на съответствие с препоръките и документите на ЕС и е направен преглед на основните банкови и други финансови услуги. Формулираните предложения са в посока на създаване на развит пазар на финансовите услуги. Отделна студия е посветена на проблема с конвертируемостта на лева - един от най-важните за либерализиране на движението на капитали и за успеха на пазарно ориентираните реформи. В сравнителен план са разгледани международноправната регламентация на текущите плащания и движението на капитали, от една страна, и приоритетите, рисковете и перспективите за либерализиране на валутния режим в България, от друга. Специално внимание в следващата студия е отделено на създаването на нормативна уредба и институционална рамка на пазара на ценни книжа в България и степента на съответствието им с изискванията на приетите директиви на Европейската общност в областта на пазарите на ценни книжа. Принос за формулиране на политическите задачи в тази област имат препоръките за приемане на законодателни и регулативни стъпки за хармонизиране на законодателството на България с това на ЕС по отделни въпроси.

Проблемът за конкуренцията е особено важен за посткомунистическите икономики с характерния бум на сенчести структури, които понякога монополизират цели сектори на стопанския живот. Студията, третираща тази проблематика, обстойно описва правните и институционални параметри на въвеждането на този принцип в социалната практика на страната. Особена актуалност имат препоръките за предстоящите преговори по този въпрос в международен план. Студията, посветена на екологичното законодателство и политика, е важна както в светлината на специалния интерес, който Западна Европа проявява към развитието на екологичната ситуация в посткомунистическите държави, така и поради неразвитостта на екологичното съзнание сред представителите на българския елит и обществеността като цяло. И тук анализът на обективната картина е допълнен чрез съпоставка с критериите за членство в ЕС, както и с формулираните приоритети.

Несъмнено българският прочит на комплекса от постижения и проблеми, свързани с изработването на Обща външна политика и политика в областта на сигурността (ОВППОС), ще породи особен интерес в чужбина. Същевременно българските читатели, които професионално имат отношение към темата, също ще открият полезно за себе си четиво. Сборникът предлага изчерпателно описание на различните аспекти на ОВППОС, както и анализ на плюсовете и минусите на българската политика на присъединяване в този особено важен за европейската сигурност и сътрудничество сектор. Обобщените констатации, изводи и препоръки съдържат опорните точки на една програма за по-енергичното проектиране на националния интерес в контекста на общоевропейската дипломация. В известен смисъл „Инструменти за развитие на регионалното сътрудничество" може да се разглежда и като естествено допълнение на темата за ОВППОС. В нея се съдържа оригиналното тълкувание на тъждеството между понятието „регион", от една страна, и такава сравнително малка в географско отношение държава като България, в която отсъстват резки различия в стопанско отношение между административните є единици. Формулираните препоръки визират възможността за по-ефективно използване на европейските фондове за регионално развитие от страна на България.

Когато се говори за първостепенната важност на сближаването на посткомунистическите държави и в частност на тези от Югоизточна Европа със западната част на континента, не е възможно да се пренебрегне значението на такъв ключов и динамично развиващ се отрасъл, какъвто е далекосъобщенията и пощенските съобщения. Разгледан е и комплексът от проблеми и перспективи в тази област; формулирани са конкретни предложения за решаване на съществуващите пречки пред страната.

Друг сектор с приоритетно значение е митническият съюз. В сборника са анализирани търговско-политическите аспекти на митническия съюз, подготовката за прилагане на търговската политика след присъединяване към ЕС от гледна точка на митническия режим и процедури, както и ролята на митническата администрация в процеса на присъединяване. Последната студия разглежда важен аспект на българското законодателство - дружественото право. Формулирани са и конкретни предложения за необходимите мерки за хармонизиране на българското дружествено право с европей-ското.

Съдържанието на предлагания сборник съчетава научния анализ с приложно-експертната оценка. В този смисъл публикуването на „България и Европейският съюз: институционална инфраструктура" е принос към усилията за ускоряване процеса на българското присъединяване. Отделните студии са обединени от стремежа за откриване на онзи оптимум, който да съчетае достойнствата на националните институционални традиции и особености със стандартите и изискванията в развитите демокрации.

Тази констатация отново ни връща към темата за избора на модел/модели за институционално развитие. Защото общоцивилизационните параметри на демокрацията не винаги съдържат отговор на конкретните въпроси за институционалната реформа и усъвършенстване. Тъкмо обратното - проучването на националните особености на институционалното развитие на западните държави предлага широк диапазон от решения. Центърът за изследване на демокрацията отделя особено място в своята дейност на сравнителния анализ на европейското законодателство и институции, от една страна, и значително по-либералния североамерикански модел, от друга. Стремежът към търсене на стратегическите пресечни точки между национални, европей-ски и атлантически традиции и философия на развитие се проектира и в конкретните разработки в сборника.

Предлаганият сборник е адресиран към онези читатели, които имат по-задълбочен интерес към развитието на българската демокрация, както и към експертите, за които би бил полезен източник на информация за посткомунистическото законодателство и институции, разгледани в общоевропейската рамка и перспектива. Интерпретативните компоненти в отделните студии подсказват и необходимостта от предизвикване на обществена дискусия по ключовите проблеми на политиката на присъединяване на страната към Европейския съюз.

Темите, включени в настоящия сборник, са разработени, както следва:

Демократичен процес и демократични институции, правова държава,

права на човека и защита на малцинствата - Владимир Сотиров, Антоний Тодоров;

Централна банка и финансови услуги - Лена Русенова, Мария Йорданова, Марин Атов;

Конвертируемост на лева. Либерализация на движението на капитали

и текущите плащания - Любомир Христов;

Пазар на ценни книжа - Весела Станчева-Минчева, Борис Ланджев;

Екологично законодателство и екологична политика -

Меглена Кунева, Йордан Узунов, Албена Караджова, Катюша Димитрова;

Конкуренция - Чавдар Попов;

Обща външна политика и политика в областта на сигурността -

екип на Центъра за изследване на демокрацията;

Инструменти за развитие на регионалното сътрудничество -

Бисерка Бенишева, Петър Стефанов;

Далекосъобщения и пощенски съобщения -Кръстю Мирски;

Митнически съюз - Бисерка Бенишева, Анелия Ангелова;

Дружествено право - Светлин Адриянов, Димитър Славчев.