ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО

I. Въведение

Асоциирането на държавите от Централна и Източна Европа към вътрешния пазар на Европейския съюз предполага преди всичко създаването на единен пазар, чието ефективно функциониране се гарантира от фундаменталните свободи, предоставени на гражданите на съюза. Бялата книга за подготовка на асоциираните държави за интеграция във вътрешния пазар на Европейския съюз (Бялата книга) посочва, че тези свободи обхващат свободното движение на стоки, услуги и капитали, предоставени на всички стопански субекти, независимо дали са физически, или юридически лица. Съгласно чл. 52 и чл. 53 от Договора за европейската общност на търговските дружества е предоставена възможността да се установяват в държава, различна от държавата на тяхното учредяване, което всъщност представлява израз на принципа за свободното движение на лицата.

По този начин, посредством правното регулиране Европейският съюз е създал необходимите предпоставки за интегрирането на търговските дружества в икономическия живот на държавите-членки. Както е отбелязано в Бялата книга, целта на сближаването на законодателствата в областта на дружественото право е да се осигури еднаква степен на правна защита на интересите на участниците в капитала на дружествата, на техните служители, както и на кредиторите и на третите лица в рамките на Съюза.

Стремежът на България за интегриране в Европейския съюз ясно сочи пътя, по който следва да бъде извършена хармонизацията на българското дружествено право, така че да се изгради функциониращо стопанство със съответните пазарни механизми. Необходимо е в краткосрочен план да се анализират и приложат спрямо българските условия съответните норми и изисквания на Европейския съюз с оглед преодоляването на съществуващите различия, като основната цел е да се създадат подходящите условия за правната защита на търговските дружества и техните участници не само в рамките на националното законодателство, но и спрямо дружественото право на нивото на Съюза.

Важен момент за сближаване на законодателствата е осигуряването на правото за свободно учредяване на представителства, клонове и други структури на територията на всяка от една на държавите-член

ки, свободно участие в капитала на търговски дружества от друга държава, без да се прилагат каквито и да е дискриминационни мерки.

В тази връзка основната задача на изследването е да се посочат начините, пътищата и сроковете за хармонизирането на българското дружествено право, в съответствие с директивите и регламентите на Съвета на Европейския съюз. Изследването ще се придържа към следната основна структура:

    - сравнителен преглед и анализ на законодателството на България и Европейския съюз в областта на дружественото право;

    - предложения за хармонизиране на българското дружествено право;

    - оценка за въздействието върху политическия климат, икономиката и другите основни области след прилагането на предложените мерки.

II. Сравнителен анализ на българското дружествено право

1. Преглед на съответното българско законодателство

Краткият преглед на съвременната правна уредба на търговските дружества в Република България, който следва по-долу, е особено необходим за правилното очертаване на нужните мерки за сближаването на българското законодателство с това на Европейския съюз, както и на тяхното въздействие върху различните сфери на обществения живот. Отбелязването на основните моменти в действащата правна уредба на търговските дружества в България ще даде възможност за сравнение със изискванията на Съюза съгласно съответните директиви и регламенти на съвета и за открояването на съществените различия, които следва да бъдат отстранени, както и ще спомогне да се направят основните изводи относно възможното въздействие на унификацията върху правния мир и респективно върху другите основни обществени отношения.

Съвременното българско законодателство урежда сравнително отскоро материята относно търговските дружества. Към тях следва да бъдат причислени: събирателните дружества, командитните дружества, дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества и командитните дружества с акции. Всички посочени по-горе видове дружества са намерили правна регламентация в българския закон.

Към посочените дружества следва да бъдат отнесени и т.нар. обединения на търговски дружества - холдинг и консорциум, които обаче не са самостоятелна дружествена форма, а се организират като една от основните форми на търговските дружества.

1.1. Конституция на Република България

Съгласно чл. 19 ал. 2 от Конституцията "законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност". Наред с това законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

Според чл. 12 от Конституцията "сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси".

По този начин Конституцията регламентира правото и свободата на сдружаване, както и гарантира еднакви правни условия за извършването на стопанска дейност. Наред с това чл. 19, ал. 3 от Конституцията постановява, че инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранните граждани и юридически лица се закрилят от закона.

1.2. Търговски закон

Търговският закон на Република България е в сила от 1 юли 1991 година, като за негова основа са послужили законодателствата на Германия, Франция, Испания и други западни държави, а също така при изработването му са взети предвид и директивите на Европейската общност.

Търговският закон урежда обществените отношения, които се пораждат и възникват в търговията, като по този начин той обхваща правноорганизационните форми на търговската дейност, видовете търговски сделки и несъстоятелността на търговците.

Изрично е посочено в Мотивите по проекта на Търговския закон, че при неговото изработване са взети предвид "и директиви на ЕИО, включително проекта за статут на "европейското дружество" от 1990 година".

Съгласно чл. 1, ал. 2 търговци са търговските дружества и кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации (те се уреждат по силата на друг закон). За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.

Глава втора на Част първа от Търговския закон (ТЗ) урежда Търговския регистър. Съгласно чл. 3, ал. 1 към окръжните съдилища се води Търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в Търговския регистър, като заяви пред съда съответните обстоятелства за вписване.

Отделните материалноправни разпоредби за воденето на Търговския регистър се съдържат в уредбата на различните видове търговци. Обхватът на обстоятелствата, които подлежат на вписване, не може да бъде разширяван от заявителите (търговците) или съда.

ТЗ не е определил в отделен текст общите обстоятелства, които подлежат на вписване по отношение на всички видове търговци.

Систематизирано на вписване в регистрите при окръжните съдилища подлежат:

    - търговските дружества, тяхното преобразуване и заличаване;

    - персоналните данни за търговското дружество (фирма, седалище, адрес на управление, предмет на дейност и т.н.) и за учредителите;

    - срок на дружеството;

    - начинът на управление и представителството;

    - размерът на капитала, видът, броят и номиналната стойност на акциите (за акционерните дружества);

    - измененията на посочените по-горе обстоятелства, както и някои други обстоятелства, изрично посочени в закона (прехвърляне на предприятие, откриване на клон, ликвидаторите при прекратяването на търговско дружество и други).

Вписването в Търговския регистър има едновременно оповестително действие (вписаните обстоятелства се смятат за известни на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а тези, подлежащи на обнародване - от датата на обнародването), доказателствено действие (вписаното обстоятелство се смята за настъпило до доказване на противното) и конститутивно действие (вписването е условие за настъпването на правните последици на съответното правно действие, както и за неговата валидност).

Глава пета на Част първа от ТЗ урежда клоновете на търговците. Всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Клонът се вписва в Търговския регистър при съда, в чийто район се намира седалището му.

Глава шеста на Част първа от ТЗ урежда правния институт на представителството. Търговското представителство по ТЗ е родово понятие и се разделя на няколко вида: прокура (търговско управление), обикновено търговско пълномощие, търговска помощ и търговско представителство.

Воденето на счетоводство и на другите търговски книги се урежда в Глава седма на Част първа от ТЗ. Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, а когато те са водени в нарушение на изискванията на ТЗ и на Закона за счетоводството - не могат да служат за доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.

Видовете търговски дружества са уредени в Дял трети на Глава втора от ТЗ. Според закона търговското дружество представлява обединение на две или повече лица за извършването на търговски сделки с общи средства. В предвидените в закона случаи може да се учреди и дружество от едно лице.

Може да се учредяват само търговски дружества, предвидени от ТЗ, а именно: събирателни дружества, командитни дружества, дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции. Банкова и застрахователна дейност може да се извършва само от акционерни дружества.

Учредители на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически и юридически лица, като всяко лице може да участва в повече от едно дружество, доколкото законът не забранява това.

Чл. 70 урежда основните принципи на материята относно недействителността на учреденото дружество. Учредяването на дружество е недействително, когато е допуснато нарушение на закона, което не може да бъде отстранено. Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила, като от този момент дружството се смята за прекратено и това се вписва служебно в Търговския регистър.

Всеки съдружник, съответно акционер, има правото да предяви иск за отмяна на решение на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството, съгласно нормата на чл. 74. Указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане на същия въпрос.

ТЗ дава възможност дружество с ограничена отговорност да бъде създадено от едно лице. В тези случаи едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Едноличният собственик решава всички въпроси от компетентността на общото събрание.

Когато дружеството с ограничена отговорност (ООД) е създадено от повече от едно лице, ТЗ не ограничава броя на съдружниците. Няма ограничение и по отношение на лицата. Съдружници могат да бъдат както местни, така и чуждестранни физически и юридически лица. Чуждестранни лица могат да бъдат и управителите на дружеството.

Учредяването на ООД включва три задължителни елемента за неговото възникване като правен субект: сключване на дружествен договор в писмена форма, изплащане на поетите дялове от съдружниците и вписване в Търговския регистър. В закона са уредени изискванията във връзка със съдържанието на дружествения договор, отговорността на учредителите, правата и задълженията на съдружниците, управлението, увеличаването и намаляването на капитала, както и прекратяването и ликвидацията на ООД.

Материята относно акционерните дружества (АД) е намерила по-подробна уредба в ТЗ - Глава четиринадесета от Дял първи на Част втора.

Учредители на АД могат да бъдат най-малко две физически или юридически лица. В определени от закона случаи може да се образува акционерно дружество от едно лица. Това се отнася за едноличните акционерни дружества с държавно имущество, които по-подробно са уредени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Акционери могат да бъдат както местни, така и чуждестранни физически и юридически лица.

За вписване на АД в Търговския регистър е необходимо: да е приет уставът; да е записан целият капитал, като бъдат внесени най-малко 25 % от него; да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен съвет (при двустепенната система на управление); да са изпълнени другите изисквания на закона. На обнародване подлежат само част от данните, посочени в устава на АД: фирмата и седалището, неговите органи и предмет на дейност, размерът на капитала, видът и броят на акциите и номиналната им стойност и други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на АД.

АД не може да изкупува акциите си, освен при намаляване на капитала чрез обезсилване на акции, както и когато:

    - обратното изкупуване изрично е предвидено в устава;

    - общата номинална стойност на изкупените акции не надвишава 10 на сто от капитала;

    - акциите, предмет на изкупуването, са изплатени изцяло;

    - изкупуването се извършва въз основа на решение на общото събрание на акционерите, взето с мнозинство от 2/3 от капитала;

    - изкупуването е до размера на неразпределената печалба на АД.

Съгласно ТЗ капиталът на АД може да се увеличи чрез:

    - издаването на нови акции;

    - увеличаването на номиналната стойност на акции, които вече са били издадени;

    - превръщане на облигациите в акции.

Решението на общото събрание за увеличаването на капитала се приема с мнозинство от 2/3 от представените на събранието акции, като в устава може да се предвиди и друго, по-голямо мнозинство. Ако акциите се продават на цена, по-висока от номиналната, тяхната минимална продажна цена се определя в решението на общото събрание. Увеличаването на капитала е допустимо, само ако определеният в устава размер е напълно внесен.

Капиталът може да бъде увеличен с пари или с непарична вноска, оценена по реда на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. Всеки акционер има правото да придобие част от новата емисия акции, съответстваща на неговия дял в капитала преди увеличаването. Това право може съгласно чл. 194, ал. 2 от ТЗ да отпадне по решение на общото събрание, взето с мнозинство от 2/3 от гласовете на представените акции.

Капиталът според чл. 195 от ТЗ може да бъде увеличен и под условие, че акциите от новата емисия ще бъдат закупени от определени лица на определена цена. Тъй като при това положение отпада правото на акционерите да участват пропорционално в увеличението, това решение трябва да бъде взето с мнозинството по чл. 194, ал. 2 от ТЗ.

Законът допуска също така капиталът да се увеличи от съвета на директорите (съответно от надзорния съвет при двустепенната система на управление), както и чрез превръщане на част от печалбата в капитал.

Изключение от тези принципи създава разпоредбата на параграф 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, според който в дружества, в които държавата или общината има участие от 30 % или повече, това участие не може да бъде намалявано, включително и по пътя на увеличаване на капитала, без съгласието на органа, компетентен за приватизацията на предприятието съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Капиталът на АД може да бъде намален:

    - с намаляване на номиналната стойност на акциите;

    - чрез обезсилване на акции.

Акции могат да се обезсилят принудително или след придобиването им от дружеството, като принудителното обезсилване се допуска, ако е било предвидено в устава на АД.

Създадена е възможност при намаляването на капитала вземанията на кредиторите на дружеството да бъдат защитени и гарантирани. Ако техните вземания са настъпили преди датата на обнародването на решението за намаляване, кредиторите имат правото да поискат обезпечение в 6-месечен срок или плащане на задължението.

Сравнително подробно са уредени правомощията и компетентността на органите на АД - общото събрание и съветът на директорите, респективно управителния съвет и надзорния съвет при двустепенната система на управление.

Акционерите на АД могат да се ползват от гарантираните им от ТЗ правни възможности да участват в управлението на акционерното дружество и да влияят върху осъществяването на неговата дейност. По начало в ТЗ е възприет принципът на мнозинството - решенията на общото събрание се обуславят от волята на притежателите на повече от 1/2 от акциите. Наред с това обаче ТЗ дава възможност и за защита на правата на малцинството чрез редица свои текстове - например чл. 223, ал. 1 (свикване на общото събрание по искане на притежателите на 1/10 от акциите), чл. 249, ал. 1 (искане за назначаване на експерт-счетоводител) и други.

Наред с посоченото, на акционерите е признато и правото на дивидент - чл. 181, ал. 1 от ТЗ. Правото на дивидент е законно, а не уставноустановено право. Тъй като правната уредба в тази връзка е императивна, тя е и гаранция за осигуряване на правната защита на лицата с по-малък брой акции.

Глава шестнадесета на Дял първи от Част втора на ТЗ урежда преобразуванията на търговските дружества. Всяко дружество може да се преобразува в друг вид, да се влее в друго (вливане), да се раздели на други дружества (разделяне), да отдели от себе си друго дружество (отделяне) или да участвува в образуването на ново дружество чрез сливане.

За АД е предвидена една особеност. Решението за преобразуване на АД в друг вид е действително, ако са изминали 2 години от датата на възникването му и са приети счетоводните отчети за тях.

Глава осемнадесета на Дял първи от Част втора на ТЗ се занимава с обединенията на търговските дружества (очевидно е допусната грешка от законодателя, тъй като се допуска в обединенията да участват всички търговци - еднолични търговци, дружества и кооперации). В чл. 275 и сл. е уреден консорциумът, като обединение на търговци за осъществяването на определена дейност. За консорциума се прилагат съответните правила за гражданското дружество по Закона за задълженията и договорите или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът. Повече текстове са посветени на холдинга, който според ТЗ може да бъде АД, командитно дружество с акции или ООД. Холдингът има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества или в тяхното управление, със или без собствена производствена или търговска дейност.

Необходимо е да се отбележи, че учредяването, преобразуването и прекратяването на търговските дружества, както и начинът на представляването им, а също правата и задълженията на съдружниците, се определят от правото на страната по регистрацията на дружеството. Ако търговското дружество е регистрирано в повече от една страна, прилага се правото на страната, където според устава на дружеството се намира неговото управление. По отношение на клона се прилага законът по регистрацията на клона.

Част четвърта на ТЗ регулира несъстоятелността на търговците. Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливото удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника. ТЗ урежда по такъв начин института на производството по несъстоятелност, че да бъдат защитени по еднакъв начин интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.

1.3. Закон за чуждестранните инвестиции

Законът за чуждестранните инвестиции (ЗЧИ) урежда условията и реда за извършване на инвестиции от чуждестранни лица и закрилата на тези инвестиции. Важно е да се отбележи, че чуждестранното лице има правото да придобива акции или дялово участие в търговски дружества по реда, предвиден за българските лица, като има равни права с тях, доколкото в закон не е предвидено друго. Дружеството с чуждестранно участие има права като дружество без чуждестранно участие освен в случаите, предвидени в ЗЧИ.

Чуждестранните лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в България търговски представителства. Представителствата се регистрират в Българската търговско-промишлена палата в София, не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.

1.4. Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества

Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД) в приложното си поле обхваща всяко публично привличане на пари и други имуществени права чрез емитиране на инвестиционни ценни книжа, каквито най-често са акциите и облигациите. Необходимо е да споменем, че търговските банки са адресати на закона в качеството им на инвестиционни посредници, извършващи по занятие поемане на емисии и други сделки с ценни книжа за собствена или за чужда сметка. Като такива те могат да управляват по договор инвестиционни дружества от открит тип, а също и да са депозитори на инвестиционни дружества от открит тип. Възприето е и принципното нормативно решение за тези сделки да се запази лицензирането на банките от Банковия надзор, а не от Комисията по ценните книжа. За сделките с ценни книжа, както и за емитирането им, за банките се прилагат разпоредбите на ЗЦКФБИД. Наред с режима на Закона за банките и на актовете по прилагането му сега в този обхват се включва един нов, завършен публично-правен режим на сделките с ценни книжа, осъществявани от банките. Органите за банков надзор са натоварени да контролират спазването на този режим.

По този начин може да се направи заключението, че предмет на регулиране на ЗЦКФБИД са само т.нар. инвестиционни ценни книжа, т.е. тези, които представляват инвестиция за техните титуляри.

Предвидени са редица гаранции, осигуряващи защитата на интересите на инвеститорите - разкриване на дялово участие в дружество, чиито акции се предлагат публично; представителството на акционерите; търгово предлагане за закупуване или замяна на акции; и т. н.

За съжаление липсата на действащ фондов пазар и следващото от това отсъствие на същинско предлагане на акции от сериозни дружества не може да създаде правилна картина и ориентация за положителните страни на ЗЦКФБИД. От друга страна, не може да не прави впечатление бюрократичната процедура по одобряването на проспектите за публично предлагане, разтегливите и дълги срокове и неясните критерии на комисията при отказ от издаване на разрешение, съответно одобрение.

С оглед на целите на това изследване трябва да се отбележи, че то се базира на основните изисквания на Европейския съюз в областта на емитирането и търговията с ценни книжа, доколкото са счетени за приложими предвид състоянието на пазара в страната. Взети са предвид по-специално следните директиви:

   Директива 89/298/ЕИО от 17 април 1989 г. относно изискванията за изготвяне, контрол и публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа;

   Директива 82/121/ЕИО от 15 февруари 1982 г. за периодичната информация, която трябва да бъде публикувана от емитенти, чиито книжа са допуснати до официално котиране на фондова борса;

   Директива 85/611/ЕИО от 20 декември 1985 г. относно дружествата за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа;

   Директива 88/627/ЕИО от 12 декември 1988 г. относно разкриването на дялово участие в дружество, чиито ценни книжа са приети за търговия на фондова борса;

   Директива 93/22/ЕИО от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа;

   Директива 89/592/ЕИО от 13 ноември 1989 г. относно вътрешните лица и вътрешната информация.

1.5. Закон за банките

Съгласно Закона за банките (ЗБ) банката може да бъде само акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използува привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.

При учредяването на банките, доколкото не е предвидено нещо друго, се прилагат изискванията на Търговския закон. Изключенията са свързани преди всичко с изискванията за регистрация на банките (получаване на лицензии), начина на управление, поддържането на капитала и резервите и други.

Така например за членове на управителния съвет или на съвета на директорите на банките не могат да бъдат избирани юридически лица. Това обаче е допустимо за акционерните дружества, които не са финансови институции. Друга особеност по отношение на управлението на банките са особените изисквания за образователен ценз на членовете на управителния съвет или на съвета на директорите - те задължително трябва да имат юридическо или икономическо образование.

Всяка банка трябва да създаде специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от общото събрание на акционерите.

Производството по несъстоятелност на банките също разкрива някои особености. Производството се открива, когато Централната банка е отнела лицензията є за извършване на банкова дейност по реда на ЗБ. Съдът образува делото в деня на получаването на искането на Централната банка и насрочва заседание не по-късно от 10 дни от образуването му.

1.6. Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) урежда преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, както и продажбата на дялове и акции на преобразувани държавни предприятия.

Преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества се извършва от Министерския съвет или от определен от него орган. Следва да се отбележи, че при това преобразуване не се прилагат чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон относно оценката на непаричните вноски.

1.7. Закон за застраховането

Съгласно чл. 4 от Закона за застраховането (ЗЗ) застраховател може да бъде акционерно дружество, взаимозастрахователна кооперация или чуждестранен застраховател чрез клон, които имат за предмет на дейност застраховане. Българско юридическо лице, извършващо дейност в чужбина, и български гражданин с местопребиваване в чужбина се застраховат при застраховател, получил разрешение по този закон, ако местният закон не ги задължава друго. Акционерно дружество за застраховане се учредява, извършва дейността си и се прекратява по Търговския закон, доколкото в ЗЗ закон не е предвидено друго. В този смисъл отликите от акционерното дружество по Търговския закон са свързани предимно с изискванията за размера на капитала, вноските в пари, управлението на застрахователното дружество, лицензирането и т. н.

1.8. Закон за приватизационните фондове

Със Закона за приватизационните фондове (ЗПФ) се уреждат условията и редът за учредяването и дейността на приватизационните фондове, държавният контрол върху тях и защитата на инвеститорите. Приватизационните фондове са акционерни дружества, получили разрешение от Комисията по ценните книжа и фондовите борси, и чийто предмет на дейност е:

    1. придобиване на акции от предприятия, предложени за приватизиране по реда на Глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия срещу инвестиционни бонове;

    2. управление и продажба на тези акции;

    3. инвестиране в ценни книжа на други емитенти.

Приватизационните фондове издават само поименни акции с право на един глас, като те не могат да издават привилегировани акции. Учредителите нямат право да запазват преимущества за себе си.

В шестмесечен срок след приключване на последния централизиран търг приватизационните фондове могат да преуредят дейността си като инвестиционни дружества по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества или като холдинги по Търговския закон, ако са упражнили правата по инвестиционните си бонове.

1.9. Граждански процесуален кодекс

Със Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обнародван в Държавен вестник бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 01.03.1998 г.) беше осъвременена и съдържащата се в Глава LII на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) правна регламентация на вписванията на обстоятелствата, свързани с търговските дружества и другите търговци в Търговския регистър. По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица, както и регистрацията и заличаването на еднолични търговци и обстоятелствата, които се отнасят до тях, когато със закон е предвидено вписване в регистър на съд.

Вписването в регистрите се извършва въз основа на решение на окръжния съд, в седалището на което се намира съответното юридическо лице или търговец. Вписването има действие само за подлежащите на вписване обстоятелства.

Регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство. По-подробни правила за воденето и съхранението на регистрите за вписванията са предвидени в Наредба № 14 от 24.07.1991 г. за водене и съхраняване на регистрите за вписванията, издадена от Министерството на правосъдието. Съгласно чл. 2 от тази наредба съдът води отделен регистър за:

    1. търговските дружества, техните клонове, едноличните търговски дружества, холдинговите дружества и консорциумите, когато последните са образувани като търговски дружества;

    2. държавните и общинските предприятия и дружествата на обществените организации;

    3. едноличните търговци и техните клонове;

    4. кооперативните организации и жилищностроителните кооперации;

    5. юридическите лица с нестопанска цел (сдружения и фондации);

    6. политическите партии и движения;

    7. особените залози върху търговски предприятия и дялове в търговски дружества.

1.10. Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията

В правилника е уреден един особен регистър (който не е съдебен) за държавните предприятия и предприятията с държавно участие, който се води в Националния статистически институт. Регистърът е предназначен само за служебно ползване и единствено органите на държавната и общинската администрация, съда, следствието и прокуратурата могат да изискват и получават справки и извлечения.

1.11. Договори за насърчаване и взаимна закрила на инвестициите

България е страна по редица договори за насърчаване и взаимна закрила на инвестициите, които са подписани с цел създаването на благоприятни условия за инвестиции на територията на различните държави.

В договорите по принцип понятието "инвестиции" обхваща и акции, дялово участие и други форми на участие в дружества, както и правата, предоставяни от местното законодателство за упражняване на стопанска дейност.

В договорите са включени и клаузи за най-облагодетелствана нация, както и текстове за прилагане на националния режим спрямо извършените инвестиции и заварените случаи.

1.12. Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане

България е страна по редица спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, в които подробно се уреждат методите и правилата за предотвратяването на двойното облагането с данъци върху доходите и имуществата на лица от различни държави. В спогодбите са дадени дефиниции на понятията "място на стопанска дейност", "дружество", "предприятие на едната договаряща се държава" и други.

Така например в спогодбата с Италия понятието "дружество" включва всяко юридическо лице или всяка общност, която се счита за юридическо лице с оглед целите на облагането.

В спогодбите съществуват подробни текстове и относно облагането на дивидентите, плащани от дружество, което е местно лице на едната договаряща се държава, на местно лице на другата договаряща се държава.

С оглед целите на това изследване тези спогодби имат значение дотолкова, доколкото те гарантират правата на акционерите, съдружниците и служителите им по повод на получени от тях доходи от стопанска или трудова дейност, както и свързаното с това данъчно облагане.

2. Преглед на съответното дружествено право на Европейския съюз

Както и Бялата книга посочва в раздела "Дружествено право", за постигането на основните цели на Европейския съюз е необходимо сближаване на законодателствата на държавите-членки в тази област, което се постига чрез два основни метода. Първо, чрез хармонизиране на националните законодателства посредством директиви, и второ - чрез въвеждане чрез регламенти на единно законодателство на равнище на Съюза, което да се прилага с предимство пред националното законодателство или да го допълва.

Конкретните мерки, взети в тази насока от Съюза, намират израз в редица нормативни актове на съвета, които ще бъдат разгледани накратко по-долу, като ще отбележим по-основните моменти от правната уредба, която те въвеждат. Част от мерките, предприети от Европейския съюз, се определят в Бялата книга като ключови, поради особената им важност с оглед създаването на благоприятна работна среда за предприятията. Като неключова от предприетите вече законодателни мерки се определя единствено директивата, третираща разделянето на акционерните дружества, поради обстоятелството, че разделянето не е толкова често използван способ за преобразуване на търговски дружества.

2.1. Първа Директива на Съвета на Европейската икономическа общност от 9 март 1968 г. относно координирането на правните гаранции за защита на интересите на членовете на дружества и другите лица по смисъла на чл. 58 от Договора за Европейската икономическа общност (68/151 ЕИО) (Директивата).

Директивата съдържа три групи от разпоредби, уреждащи три групи обществени отношения, свързани със създаването, дей-ствието и прекратяването на търговски дружества и по-специално на акционерни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност.

2.1.1. Първата група разпоредби се отнася до разкриването от търговските дружества на определен кръг от данни, свързани с учредяването, правната форма и организация, представителството, капитала и финансовото състояние на дружеството.

Чл. 2. от Директивата постановява, че страните-членки трябва да предприемат мерки за осигуряване на принудителното разкриване от търговските дружества най-малко на следните документи и данни:

    - учредителния акт и устава на дружеството, ако последният се съдържа в отделен документ;

    - всички изменения в документите по т. а), включително всяко удължаване на срока на съществуване на дружеството;

    - пълния текст на учредителния акт или устава след всяко изменение;

    - назначаването, освобождаването и данни за лицата, които като орган на дружеството или като членове на такъв орган са овластени да представляват дружеството в отношенията му с трети лица и в правни процедури или да участват в управлението, надзора и контрола върху дружеството;

    - поне веднъж в годината размера на записания капитал, освен ако увеличението на записания капитал изисква изменение на устава;

    - баланса и отчета за приходите и разходите за всяка финансова година;

    - промяната на седалището на дружеството;

    - ликвидацията на дружеството;

    - всяко прогласяване на нищожност на дружеството от съдилищата;

    - назначаването на ликвидатори и данни за тях, и правомощията им, освен ако тези правомощия са изрично и изключително определени от закона или от устава на дружеството;

    - завършването на ликвидацията и, в страните, в които заличаването от регистъра влече правни последици, факта на заличаване от регистъра.

Директивата предвижда откриване при съответния регистър за търговските дружества на дело за всяко регистрирано в него дружество. Всички документи и данни, подлежащи на разкриване според Директивата, следва да бъдат съхранявани в делото или вписвани в регистъра, като информацията, отбелязвана в регистъра, трябва във всеки случай да присъства и по делото.

Публичността на данните, подлежащи на разкриване, се осигурява по два начина:

    - от разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Директивата, която разпорежда, че копия от всички или от която и да е част от подлежащите на разкриване данни и документи съгласно чл. 2 трябва да могат да бъдат получени чрез писмена молба срещу такса, която да не превишава административните разходи по процедурата. Предоставяните по този ред копия следва да се заверяват като "достоверни копия", освен ако заявителят се откаже от такава заверка.

    - от разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Директивата, която разпорежда, че разкриването на данните и документите по чл. 2. се извършва чрез публикация в съответен национален вестник, определен за тази цел от съответната държава, на пълния или частичен текст на съответния документ или чрез позоваване на документа, депозиран по съответното фирмено дело.

С оглед на разпоредбите за разкриване на информация за търговските дружества Директивата съдържа и група разпоредби, свързани с въздействието на разкриването върху отношенията на дружеството с трети лица.

Подлежащите на разкриване документи и данни могат да се противопоставят от дружеството на трети лица само след публикацията им, освен ако дружеството докаже, че съответното трето лице е знаело съответните данни. Все пак съответните документи и данни не могат да се противопоставят на трети лица, ако дадената сделка е извършена по-малко от шестнадесет дни след публикацията и третото лице докаже, че за него е било невъзможно да научи за тях.

В случай на несъответствие между данните и документите, разкрити чрез публикацията, и намиращите се в регистъра и по фирменото дело, публикуваният текст не може да бъде противопоставян на трети лица, но трети лица могат да го противопоставят на дружеството, освен ако последното докаже, че им е било известно съдържанието на съответните текстове, намиращи се в регистъра или по фирменото дело.

Трети лица винаги могат да се позовават на документи и данни, чието разкриване все още не е осъществено, освен ако разкриването има конститутивен ефект относно дадените обстоятелства.

Директивата (чл. 4.) предвижда и задължения за търговските дружества, свързани с постоянно посочване на определени данни за дружеството в деловата му кореспонденция, а именно:

    - регистъра, при който се пази фирменото дело на дружеството, както и номера на дружеството в този регистър;

    - правно-организационната форма на дружеството, седалището и, когато това е необходимо, обстоятелството, че дружеството е в ликвидация.

Страните-членки на Европейския съюз следва да предвидят подходящи санкции в случай на неразкриване на баланса и отчета за приходите и разходите, както и в случай на липса в търговските документи на задължителните данни съгласно чл. 4.

2.1.2. Втората основна група от разпоредби на Директивата се отнася до валидността на задълженията, поети от дружеството, в светлината на реда за регистрация на дружеството и задължението за разкриване на информация.

Чл. 7 от Директивата постановява, че ако са предприети правни действия от името на учредяващото се дружество преди то да придобие правосубектност и впоследствие дружеството не поеме задълженията, произтичащи от тези действия, лицата, извършили действията, ще бъдат неограничено отговорни за изпълнението на тези задължения, освен ако се постигне друго споразумение.

Директивата предвижда редица разпоредби, свързани с валидността на действията на оторизираните представители на дружеството в отношенията на последното с трети лица, а именно:

    - осъществяването на процедурата по разкриване на данните относно лицата, които като органи на дружеството са упълномощени да го представляват, съставлява пречка за противопоставянето на трети лица на каквито и да било нередовности, свързани с назначаването на представителите, освен ако дружеството докаже, че дадените трети лица са били осведомени за нередовностите.

    - действията на органите на дружеството задължават последното, дори и когато излизат извън предмета му на дейност, при положение, че не излизат извън правомощията, които законът възлага или позволява да бъдат възложени на тези органи.

    - ограниченията на правомощията на органите на дружеството, произтичащи от устава или от решенията на компетентните органи, не могат да бъдат противопоставяни на трети лица, дори и ако са били разкрити.

2.1.3. Третият кръг обществени отношения, регулирани от Директивата, са свързани с недействителността на търговските дружества.

Директивата поставя строги ограничения върху обявяването на недействителност на търговски дружества, като посочва компетентния орган, който може да прогласи недействителност на търговско дружество - само и единствено съдът, изброява изрично основанията за недействителност, както следва:

    - липсва учредителен акт или не е спазена законната процедура за учредяване и регистрация;

    - предметът на дейност е незаконен или противоречи на обществения порядък;

    - учредителният акт или уставът не посочват наименованието на дружеството, размера на записаните дялове от капитала, общия размер на записания капитал или предмета на дейност на дружеството;

    - не са спазени изискванията на националното законодателство отнасящи се до минималния размер на внесения капитал;

    - недееспособност на всички учредители;

    - броят на учредителите е по-малък от двама, ако това противоречи на националното законодателство, приложимо към дружеството.

Решението за прогласяване на недействителност на дружеството може да се противопоставя на трети лица само ако е надлежно регистрирано и оповестено съгласно изискванията на Директивата (чл. 3.).

Недействителността влече след себе си ликвидация на дружеството също както и решението за прекратяване. Сама по себе си обаче недействителността не влияе върху действителността на сключените от дружеството сделки, отделно от последиците на ликвидацията на дружеството.

Последиците от недействителността в отношенията между съдружниците (акционерите) се уреждат от националните законодателства на страните-членки на Съюза. Все пак притежателите на дял от капитала на дружеството остават длъжни да внесат записаните, но неизплатени дялове от капитала до размера, необходим с оглед на отношенията на дружеството с кредиторите.

2.2. Втора Директива на Съвета на Европейската икономическа общност от 13 декември 1976 г. относно координирането на правните гаранции за защита на интересите на членовете на дружества и другите лица по смисъла на чл. 58 от Договора за Европейската икономическа общност, с оглед на създаването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал (77/91/ЕИО) (Директивата), изменена и допълнена с Директива 92/101/ЕИО от 23 ноември 1992 г. за изменение и допълнение на Директива 77/91/ЕИО относно създаването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал.

Директивата третира единствено акционерните дружества (public companies limited by shares), като разширява и задълбочава уредбата, свързана с регистрацията и публичността на дружествата, чиято основа се поставя с Първата директива на Съвета на Европейската икономическа общност от 9 март 1968 г. (68/151/ЕИО) и урежда отношенията, свързани с определянето, поддържането и изменението на капитала на тези дружества.

Директивата съдържа шест основни групи норми.

2.2.1. Разпоредби, свързани с учредяването и регистрацията на акционерните дружества.

Според чл. 2 от Директивата уставът или учредителният акт на дружеството трябва да съдържа най-малко следните данни:

    - тип и наименование на дружеството;

    - предмет на дейност;

    - размера на уставния капитал, както и размера на записания към момента на учредяване на дружеството или към момента, в който то е получило разрешение да започне търговска дейност, а ако няма уставен капитал, размера на записания капитал, без тази разпоредба да засяга прилагането на чл. 2 от Директива 68/151/ЕИО;

    - доколкото не са законово определени, правилата относно броя и процедурата за назначаване на членове на органите, отговорни за представителството на дружеството пред трети лица, управлението, надзора и контрола на дружеството, както и разпределението на правомощията между тези органи;

    - срока на съществуване на дружеството, освен ако е с неопределен срок.

Директивата предвижда, че уставът на дружеството или неговият учредителен акт, или друг документ, публикуван по предвидения в Директива 68/151/ЕИО ред, следва да представя следните данни:

    - адреса на управление;

    - номиналната стойност на записаните акции, както и, поне веднъж годишно, техния брой;

    - броя на акциите, записани без посочване на номинална стойност, където националното законодателство позволява това;

    - специални условия, ако има такива, ограничаващи прехвърлянето на акции;

    - ако има различни класове акции, информация по предходните три точки за всеки клас поотделно, както и правата, свързани с акциите от всеки клас;

    - дали акциите са поименни, или на приносител, ако националното законодателство познава и двата типа, и условията за преобразуване на акциите, освен ако са установени от закона;

    - размера на записания капитал, изплатен към момента на учредяване на дружеството или към момента на получаване на разрешение за търговска дейност;

    - номиналната стойност на акциите или броя им, където няма номинална стойност, издадени срещу вноска, различна от паричната, както и същността на вноската и името на лицето, което прави вноската;

    - самоличността на лицата, физически и юридически, от които или от чието име е подписан уставът или учредителният акт;

    - общия размер или поне приблизителна оценка на всички разходи на дружеството, свързани с учредяването му, както и, когато е уместно, направени преди разрешението за започване на бизнес;

    - евентуални специални преимущества на лицата, участвали в създаването на дружеството и получаването на разрешение за търговска дейност.

Във връзка със структурата на капитала на акционерните дружества Директивата предвижда, че ако съответното национално законодателство изисква дружеството да има повече от един акционер, фактът, че броят на акционерите в определен момент е паднал под законния минимум не следва да води до автоматично прекратяване на дружеството. Ако националното законодателство предвижда в такива случаи прекратяване на дружеството чрез съдебно нареждане, компетентният съдия следва да има възможност да даде на дружеството достатъчен срок, за да се приведе в съответствие със законовите изисквания.

2.2.2. Втората основна група от норми на Директивата се отнася до размера и формирането на капитала на акционерните дружества.

Чл. 6 от Директивата установява минимално изискуемия размер на капитала на акционерните дружества.

Следващите разпоредби уреждат вида на вноските в капитала на дружеството и реда за внасяне. Записаният капитал може да се формира само от активи, които подлежат на икономическа оценка - парични и непарични вноски. Това не може да бъде задължение да се извърши работа или да се предоставят услуги.

Директивата предвижда изискване за експертна оценка на непаричните вноски в капитала на акционерните дружества, като постановява, че докладът на експертите подлежи на публикация в съответствие с Директива 68/151/ЕИО.

2.2.3. Третата основна група от норми на Директива 77/91/ЕИО урежда разпределянето на дивиденти от акционерните дружества.

Директивата предвижда, че не могат да се разпределят дивиденти между акционерите, освен в случай на намаляване на капитала, ако в края на последната финансова година активите на дружеството, както са посочени в годишния счетоводен отчет, са или ще станат в резултат на изплащането на дивидентите по-малко от размера на записания капитал плюс резервите, които съгласно закона или устава не могат да се разпределят.

Разпределените между акционерите суми не могат да надвишават размера на печалбите към края на последната финансова година плюс пренесените печалби и изтеглените от резервите суми, които могат да се използват за целта.

Директивата предвижда, че така посочените разпоредби не засягат разпоредбите на националните законодателства на страните-членки относно увеличенията на записания капитал чрез капитализация на резерви.

Предвижда се, че всички суми, разпределени между акционерите в нарушение на описаните по-горе разпоредби, уреждащи разпределението на дивиденти, следва да бъдат върнати от получилите ги акционери, ако дружеството докаже, че тези акционери са знаели за нередовностите в направените в тяхна полза плащания или не биха могли, с оглед на конкретните обстоятелства, да не са запознати с тях.

2.2.4. Четвъртата голяма група норми, включени в Директива 77/91/ЕИО, третира случаите на придобиване от акционерните дружества на техни собствени акции.

Принципните разпоредби на Директивата в тази насока се съдържат в чл. 18. Акциите на едно акционерно дружество не могат да бъдат записани от самото дружество. Ако акции на едно акционерно дружество са записани от лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството, се счита, че лицето, което ги е записало, ги е записало за своя сметка. Учредителите на дружеството, а в случай на увеличение на капитала - членовете на управителните органи на дружеството, са отговорни за заплащането на акциите, записани в противоречие с тези разпоредби.

Директивата поставя изискване пред държавите, чието законодателство все пак предвижда възможност за такова записване на акции, последното да бъде подчинено на редица условия, уточнени в чл. 19 от Директивата.

Чл. 20 от Директивата предвижда, че страните-членки на Съюза могат да решат да не прилагат ограниченията за придобиване от дружеството на негови собствени акции при определени условия, относно следните изрично изброени типове акции:

    - акции, придобити в изпълнение на решение за намаляване на капитала или за изкупуване на акции, подлежащи на изкупуване;

    - акции, придобити в резултат на универсално правоприемство на активи;

    - изцяло изплатени акции, придобити безвъзмездно от банки и други финансови институции като комисионна за покупка;

    - акции, придобити по силата на правно задължение или в резултат на съдебно решение за защита на миноритарните акционери в случай на сливане, промяна в предмета на дейност или формата на дружеството, пренасяне в чужбина на адреса на управление или въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на акции;

    - акции, придобити от акционер в случай, че не ги е изплатил;

    - акции, придобити, с цел да бъдат обезщетени миноритарните акционери в асоциирани дружества;

    - изцяло изплатени акции, придобити при принудителна разпродажба за изплащане на дълг към дружеството от собственика на акциите;

    - изцяло изплатени акции, издадени от инвестиционно дружество с фиксиран капитал и придобити по молба на инвеститор от дружеството или от асоциирано дружество.

Придобитите в нарушение на ограниченията акции следва да бъдат отчуждени в определен от Директивата срок, а ако това не стане, следва да бъдат обезсилени.

Чл. 24 предвижда, че приемането от дружеството на негови собствени акции като обезпечение следва да се третира като придобиване на тези акции по смисъла на Директивата. Все пак предвидено е, че страните-членки могат да решат да не прилагат тази разпоредба спрямо банки и финансови институции в хода на нормалната им дейност.

Директива 92/101/ЕИО въвежда нова разпоредба - 24а, насочена главно към разширяване на ограниченията за акционерните дружества да придобиват собствените си акции, като разпростира ограниченията и върху придобиването на такива акции чрез представители и свързани или контролирани дружества.

2.2.5. Петата група от норми урежда увеличаването на капитала на акционерните дружества.

Решение за увеличаване на капитала следва да бъде взето от общото събрание на дружеството. Както решението, така и увеличението на записания капитал следва да бъде публикувано в съответствие със законите на съответната страна и разпоредбите на Директива 68/151/ЕИО.

Предвидено е, че с устава или с решение на общото събрание може да бъде упълномощен за определен срок друг орган на дружеството да вземе решение за увеличаване на капитала до определен размер.

Предвидени са особени правила за увеличаване на капитала чрез непарични вноски.

Ако увеличението на капитала не бъде изцяло записано, капиталът се увеличава до записания размер, ако така е предвидено в условията на емисията.

Когато капиталът се увеличава за сметка на парични вноски, акциите трябва да бъдат предложени най-напред на акционерите пропорционално на дела им от капитала на дружеството.

Правото на предпочтително изкупуване не може да бъде ограничено или премахнато от устава или учредителния акт, но това може да бъде направено с решение на общото събрание. Това решение подлежи на публикуване. Това решение трябва да бъде взето от общото събрание с мнозинство не по-малко от 2/3 от представения капитал.

Допуска се възможността законите на страна-членка да предвидят, че уставът, учредителният акт или общото събрание с надлежен кворум, могат да оправомощят органа на дружеството, оправомощен да увеличава капитала до размера на уставния капитал, да ограничава или отменя правата на акционерите на предпочтително изкупуване на новоемитирани акции. Решението следва да бъде взето с мнозинство не по-малко от 2/3 от представения капитал.

2.2.6. Последната голяма група норми третира намаляването на капитала на акционерните дружества.

Намаляването на капитала се решава от общото събрание на дружеството с мнозинство не по-малко от 2/3 от представения капитал, освен ако е по съдебно разпореждане. Решението за намаляване на капитала подлежи на публикуване. Обявлението за свикване на общото събрание трябва да посочва поне целта на намаляването и начина, по който ще се извърши.

Предвиждат се гаранции за кредиторите на дружеството с оглед намаляването на капитала.

Записаният капитал не може да се намалява под предвидения от Директивата минимален капитал за акционерните дружества.

Чл. 36 от Директивата определя минимални условия, при които се допуска законите на страните-членки да позволяват дружествата да намаляват капитала си чрез принудително обезсилване на акции, а именно:

    - принудителното обезсилване да е предвидено или оторизирано от устава или учредителния акт на дружеството преди записването на акциите, които ще бъдат обезсилвани;

    - когато принудителното обезсилване се извършва по оторизация от устава или учредителния акт на дружеството, решение за това следва да бъде взето от общото събрание, освен ако е било единодушно одобрено от засегнатите акционери;

    - органът на дружеството, който взема решение за принудително обезсилване следва да определи условията и начина на извършването му, освен ако са уточнени от устава или учредителния акт на дружеството;

    - следва да се приложат предвидените от Директивата гаранции за кредиторите на дружеството при намаляване на капитала, освен в някои конкретно посочени случаи;

    - решението за принудително обезсилване следва да бъде публикувано по начина, определен от законите на съответната страна и в съответствие с Директива 68/151/ЕИО.

Когато записаният капитал се намалява чрез обезсилване на акции, придобити от самото дружество, това става винаги с решение на общото събрание.

Чл. 39 от Директивата установява редица условия за изкупуването на акции, емитирани като подлежащи на изкупуване, когато съответното национално законодателство предвижда възможност за емитиране на такива акции. Обявлението за такова изкупуване подлежи на публикуване по начина, определен от законите на съответната страна и в съответствие с Директива 68/151/ЕИО.

2.3. Трета Директива на Съвета на Европейската икономическа общност от 9 октомври 1978 г. относно сливанията на акционерни дружества (78/855/ЕИО)(Директивата).

Директивата е структурирана в шест раздела, както следва:

2.3.1. Раздел I съдържа общи разпоредби относно сливането на акционерни дружества и преди всичко легалните дефиниции на използваните от Директивата понятия за сливане.

Чл. 3. постановява, че по смисъла на тази Директива "сливане чрез поглъщане" означава операция, при която едно или повече дружества се прекратяват без ликвидация и прехвърлят на друго всичките си активи и пасиви срещу издаване на акционерите на погълнатото дружество или дружества на акции в поглъщащото дружество и парично заплащане, ако има такова, в размер не повече от 10% от номиналната стойност на издадените по този начин акции или, ако нямат номинална стойност, от счетоводната им равностойност.

Според чл. 4. по смисъла на тази Директива "сливане чрез образуване на ново дружество" означава операция, при която няколко дружества се прекратяват без ликвидация и прехвърлят на дружество, което създават, всичките си активи и пасиви срещу издаване на техните акционери на акции в новото дружество и парично заплащане, ако има такова, в размер не повече от 10% от номиналната стойност на издадените по този начин акции или, ако нямат номинална стойност, от счетоводната им равностойност.

2.3.2. Раздел II регламентира сливането чрез поглъщане.

Управителните органи на сливащите се дружества следва да изготвят писмен проект на условия на сливането. Проектът трябва да съдържа най-малко следните данни:

    - типа, наименованието и адреса на управление на всяко от сливащите се дружества;

    - съотношението, при което ще се заменят акциите, и размера на паричното заплащане, ако има такова;

    - условията, отнасящи се до разпределението на акциите на поглъщащото дружество;

    - датата, от която притежаването на такива акции дава право на притежателите да участват в печалбите и всички особени условия, касаещи придобиването на това право;

    - датата, от която сделките на погълнатото дружество ще се считат за счетоводни цели като сделки на поглъщащото;

    - правата, предоставени от поглъщащото дружество на притежателите на акции, които носят особени права, и на притежателите на ценни книжа, различни от акции, или предложените мерки, отнасящи се до тях;

    - евентуални специални преимущества, предоставени на експертите, които ще инспектират условията за сливане, и на членовете на управителните, надзорните или контролните органи на сливащите се дружества.

Проектът за условия на сливането се публикува по начина, определен от законите на съответната страна, и в съответствие с Директива 68/151/ЕИО, за всяко от сливащите се дружества най-малко един месец преди датата, за която е насрочено общото събрание, което ще вземе решение по този повод.

За сливането е необходимо най-малко одобрението на общото събрание на всяко от сливащите се дружества, решението за което се взема с мнозинство не по-малко от две трети от представения капитал. Освен това, където е необходимо, се прилагат и правилата за промени в учредителния акт и устава.

Решението на общото събрание следва да покрива както одобрението на проекта за условия на сливането, така и налагащите се от сливането изменения в устава и учредителния акт.

Управителните органи на всяко от сливащите се дружества изготвят подробен писмен доклад, поясняващ проектоусловията на сливането и посочващ техните правни и икономически основания и по-специално съотношението на замяна на акциите.

Проектите за условия на сливането се преглеждат от един или повече експерти, действуващи от името на всяко от дружествата, но независими от тях, назначени от съдебен или административен орган. Експертите изготвят писмен доклад до акционерите. В доклада експертите трябва непременно да декларират, дали по тяхно мнение съотношението на замяна на акциите е справедливо и разумно.

Всички акционери следва да имат право да проверяват в офиса на дружеството поне един месец преди датата на общото събрание, което ще се произнася по условията на сливането, най-малко следните документи:

    - проекта за условия на сливането;

    - годишните счетоводни сметки и годишния отчет на сливащите се дружества за предходните три финансови години;

    - счетоводна декларация, изготвена към дата, не по-рано от първия ден на третия месец, предхождащ датата на проекта за условия на сливането, ако последните годишни счетоводни резултати се отнасят до финансова година, завършила повече от шест месеца преди тази дата. Декларацията следва да е изготвена по същия начин и със същите методи като последния годишен баланс;

    - докладите на управителните органи на сливащите се дружества, поясняващи условията за сливане;

    - докладите на експертите относно проверката на проектоусловията за сливане.

Всеки акционер има право да получи при поискване и безплатно пълни или, ако желае, частични копия от посочените документи.

Директивата постановява, че законодателствата на страните-членки на Съюза трябва да предвидят адекватна система от мерки за защита интересите на кредиторите на сливащите се дружества, чийто вземания предхождат датата на публикуване на проекта за условия на сливането и не са станали изискуеми към момента на тази публикация. Същото се отнася и за притежателите на облигации на сливащите се дружества.

Сливането се публикува по начина, определен от законите на съответната страна, и в съответствие с Директива 68/151/ЕИО по отношение на всяко от сливащите се дружества.

Сливането има следните правни последици, които се пораждат по силата на закона и едновременно:

    - прехвърляне на всички активи и пасиви на погълнатото дружество върху поглъщащото, както в отношенията помежду им, така и спрямо третите лица;

    - акционерите на погълнатото дружество стават акционери на поглъщащото дружество;

    - погълнатото дружество прекратява съществуването си.

Указва се на страните-членки на Съюза да създадат правила, уреждащи гражданската отговорност спрямо акционерите на погълнатото дружество, на членовете на управителните органи на това дружество за лошо ръководство при подготовката и осъществяването на сливането, както и на експертите, които осъществяват преглед на условията на сливането от името на това дружество - за лошо изпълнение на задълженията им.

Евентуално предвидените в законодателствата на страните-членки правила за недействителност на сливанията следва да се подчиняват на следните условия:

    - недействителността да се прогласява със съдебно решение (или с административен акт при условие, че е предвидено обжалване на този административен акт по съдебен ред);

    - сливания, които са влезли в сила, могат да бъдат обявявани за нищожни, само ако има предварителен съдебен или административен преглед на тяхната законност или при положение, че такъв преглед не се предвижда от националното законодателство, не е била спазена законно изискуемата форма, както и ако решението на общото събрание е нищожно или унищожаемо съобразно националното право;

    - процедурата за прогласяване на недействителността не може да бъде започната, ако са изминали повече от шест месеца след датата, на която сливането е влязло в сила спрямо лицето, позоваващо се на недействителността, както и ако положението е санирано;

    - когато е възможно да се санира дефект, представляващ основание за недействителност на сливане, компетентният съд трябва да даде на засегнатите дружества подходящ срок за поправяне на положението;

    - съдебното решение, прогласяващо сливане за недействително, се публикува по начина, определен от законите на съответната страна, и в съответствие с Директива 68/151/ЕИО;

    - когато законите на страната-членка позволяват трето лице да атакува такова решение, то това може да стане само в срок от шест месеца от публикацията на съдебното решение;

    - съдебното решение, прогласяващо сливане за недействително, само по себе си не засяга валидността на задълженията на или свързани с поглъщащото дружество, възникнали преди публикацията на решението и след датата на влизане в сила на сливането;

    - дружествата, участвали в сливане, са заедно и поотделно отговорни по отношение на задълженията на поглъщащото дружество за горепосочения период.

2.3.3. Раздел III регламентира сливането чрез създаване на ново дружество.

Директивата прилага установените правила за сливане чрез поглъщане спрямо сливането чрез създаване на ново дружество съответно.

Проектът за условия на сливането, както и учредителният акт или проектът за учредителен акт и уставът или проектът за устав на новото дружество се одобряват от общите събрания на всички дружества, които ще престанат да съществуват.

2.3.4. Раздел IV регламентира придобиването на едно дружество от друго, което притежава 90% и повече от акциите на първото дружество.

В случаите на сливане, когато едно или повече дружества се поглъщат от друго дружество, което притежава 90% или повече, но не всичките акции и други ценни книжа на тези дружества, които дават право на глас в общите събрания, не е нужно да се изисква одобрение за сливането от общото събрание на поглъщащото дружество, ако са налице определени, установени от Директивата, условия.

2.3.5. Раздел V третира други операции, допускани от националните законодателства, които биха могли да бъдат третирани като сливане, а Раздел VI - общи разпоредби по имплементирането на разпоредбите на Директивата от страните-членки на Съюза.

2.4. Шеста Директива на Съвета на Европейската икономическа общност от 17 декември 1982 г. на основание на чл. 54 (3) (g) от Договора на Европейската икономическа общност относно разделянията на акционерни дружества (82/891/ЕИО)(Директивата).

Директивата е структурирана в пет раздела, както следва:

2.4.1. Раздел I съдържа уредба на т. нар. разделяне чрез поглъщане.

Чл. 2. постановява, че по смисъла на тази Директива "разделяне чрез поглъщане" означава операция, при която едно дружество се прекратява без влизане в ликвидация и прехвърля на повече от едно дружество всичките си активи и пасиви срещу издаване на акционерите на разделеното дружество на акции в дружествата, получаващи имущество в резултат на разделянето, и евентуално парично заплащане в размер не повече от 10% от номиналната стойност на издадените по този начин акции или, ако нямат номинална стойност, от счетоводната им равностойност.

Управителните органи на дружествата, участвуващи в операцията по разделянето, следва да изготвят писмен проект на условия на разделянето. Проектът трябва да съдържа най-малко следните данни:

    - типа, наименованието и адреса на управление на всяко от дружествата, участвуващи в разделянето;

    - съотношението, при което ще се заменят акциите, и размера на паричното заплащане, ако има такова;

    - условията, отнасящи се до разпределението на акции в приемащите дружества;

    - датата, от която притежаването на такива акции дава право на притежателите да участват в печалбите и всички особени условия, касаещи придобиването на това право;

    - датата, от която сделките на разделяното дружество ще се считат за счетоводни цели като сделки на приемащите дружества;

    - правата, предоставени от приемащите дружества на притежателите на акции, които носят особени права, и на притежателите на ценни книжа, различни от акции, или предложените мерки, отнасящи се до тях;

    - евентуални специални преимущества, предоставени на експертите, които ще инспектират условията за разделяне, и на членовете на управителните, надзорните или контролните органи на участвуващите в разделянето дружества;

    - точно описание и разпределение на активите и пасивите, които се прехвърлят на всяко от приемащите дружества;

    - разпределението на акции от приемащите дружества на акционерите на разделяното дружество и критерият, на който се основава това разпределение.

Проектът за условия на разделянето се публикува по начина, определен от законите на съответната страна, и в съответствие с Директива 68/151/ЕИО за всяко от участващите в разделянето дружества най-малко един месец преди датата, за която е насрочено общото събрание, което ще вземе решение по този повод.

За разделянето е необходимо най-малко одобрението на общото събрание на всяко от участващите дружества, решението за което се взема с мнозинство не по-малко от две трети от представения капитал. Освен това, където е необходимо, се прилагат и правилата за промени в учредителния акт и устава.

Управителните органи на всяко от участващите в разделянето дружества изготвят подробен писмен доклад, поясняващ проектоусловията на разделянето и посочващ техните правни и икономически основания и по-специално съотношението на замяна на акциите и критерия за разпределение.

Проектите за условия на разделянето се преглеждат от един или повече експерти, действуващи от името на всяко от дружествата, но независими от тях, назначени от съдебен или административен орган. Експертите изготвят писмен доклад до акционерите. В доклада експертите трябва непременно да декларират, дали по тяхно мнение съотношението на замяна на акциите е справедливо и разумно.

Всички акционери следва да имат право да проверяват в офиса на дружеството поне един месец преди датата на общото събрание, което ще се произнася по условията на разделянето, най-малко следните документи:

    - проекта за условия на разделянето;

    - годишните счетоводни сметки и годишния отчет на участващите в разделянето дружества за предходните три финансови години;

    - счетоводна декларация, изготвена към дата, не по-рано от първия ден на третия месец, предхождащ датата на проекта за условия на разделянето, ако последните годишни счетоводни резултати се отнасят до финансова година, завършила повече от шест месеца преди тази дата. Декларацията следва да е изготвена по същия начин и със същите методи като последния годишен баланс;

    - докладите на управителните органи на участващите в разделянето дружества, поясняващи условията за разделяне;

    - докладите на експертите, относно проверката на проектоусловията за разделяне.

Всеки акционер има право да получи при поискване и безплатно пълни или ако желае, частични копия от посочените документи.

Директивата постановява, че законодателствата на страните-членки на Съюза трябва да предвидят адекватна система от мерки за защита интересите на кредиторите на участващите в разделянето дружества, чийто вземания предхождат датата на публикуване на проекта за условия на разделянето и не са станали изискуеми към момента на тази публикация. Същото се отнася и за притежателите на облигации на тези дружества.

Разделянето се публикува по начина, определен от законите на съответната страна, и в съответствие с Директива 68/151/ЕИО по отношение на всяко от сливащите се дружества.

Разделянето има следните правни последици, които се пораждат по силата на закона и едновременно:

    - прехвърляне на всички активи и пасиви на разделяното дружество върху приемащите, както в отношенията помежду им, така и спрямо третите лица;

    - акционерите на разделеното дружество стават акционери на едно или повече от приемащите дружества в съответствие с разпределението, заложено в проекта на условия за разделяне;

    - разделеното дружество прекратява съществуването си.

Указва се на страните-членки на Съюза да създадат правила, уреждащи гражданската отговорност спрямо акционерите на разделяното дружество, на членовете на управителните органи на това дружество за лошо ръководство при подготовката и осъществяването на разделянето, както и на експертите, които осъществяват преглед на условията на разделянето от името на това дружество - за лошо изпълнение на задълженията им.

Евентуално предвидените в законодателствата на страните-членки правила за недействителност на разделянията следва да се подчиняват на следните условия:

    - недействителността да се прогласява със съдебно решение (или с административен акт при условие, че е предвидено обжалване на този административен акт по съдебен ред);

    - разделяния, които са влезли в сила могат да бъдат обявявани за нищожни, само ако има предварителен съдебен или административен преглед на тяхната законност или при положение, че такъв преглед не се предвижда от националното законодателство, не е била спазена законно изискуемата форма, както и ако решението на общото събрание е нищожно или унищожаемо съобразно националното право;

    - процедурата за прогласяване на недействителността не може да бъде започната, ако са изминали повече от шест месеца след датата, на която разделянето е влязло в сила спрямо лицето, позоваващо се на недействителността, както и ако положението е санирано;

    - когато е възможно да се санира дефект, представляващ основание за недействителност на разделяне, компетентният съд трябва да даде на засегнатите дружества подходящ срок за поправяне на положението;

    - съдебното решение, прогласяващо разделяне за недействително, се публикува по начина, определен от законите на съответната страна, и в съответствие с Директива 68/151/ЕИО;

    - когато законите на страната-членка позволяват трето лице да атакува такова решение, то това може да стане само в срок от шест месеца от публикацията на съдебното решение, по начина, предвиден от Директива 68/151/ЕИО;

    - съдебното решение, прогласяващо разделяне за недействително, само по себе си не засяга валидността на задълженията на или свързани с приемащите дружества, възникнали преди публикацията на решението и след датата на влизане в сила на разделянето;

    - всяко от приемащите дружества е отговорно за своите задължения, възникнали след датата на влизане в сила на разделянето и преди датата на публикуване на решението, с което се прогласява недействителността на разделянето. Разделяното дружество също е отговорно за такива задължения; страните-членки могат да предвидят в своето законодателство, че тази отговорност ще бъде ограничена до дела на активите, прехвърлени на приемащото дружество, за което са възникнали тези задължения.

2.4.2. Раздел II регламентира разделянето чрез създаване на нови дружества.

Според чл. 21 по смисъла на тази Директива "разделяне чрез образуване на нови дружества" означава операция, при която едно дружество се прекратява без влизане в ликвидация и прехвърля на повече от едно новосъздадени дружества всичките си активи и пасиви срещу издаване на акционерите на разделеното дружество на акции в приемащите дружества и евентуално парично заплащане в размер не повече от 10% от номиналната стойност на издадените по този начин акции или, ако нямат номинална стойност, от счетоводната им равностойност.

Директивата прилага установените правила за разделяне чрез поглъщане спрямо разделянето чрез създаване на нови дружества съответно. Проектът на условия за разделянето трябва да съдържа също и формата, наименованието и адреса на управление на всяко от новите дружества.

Проектът за условия на разделянето, както и учредителният акт или проектът за учредителен акт и уставът или проектът за устав на всяко от новите дружества се одобряват от общото събрание на разделящото се дружество.

2.4.3. Раздел III урежда някои особени условия на извършване на разделяне под надзора на съдебен орган, при което се допуска неприлагането на някои от разпоредбите, свързани с разделянето, с оглед на извършвания от съдебния орган надзор.

2.4.4. Раздел IV третира някои особени случаи, разглеждани като разделяне на дружества по смисъла на тази директива , допускани от националните законодателства, а Раздел V - съдържа заключителни разпоредби, свързани с прилагането на разпоредбите на Директивата от страните-членки на Съюза.

2.5. Регламент на Съвета No 2137/85 от 25 юли 1985 г. относно европейските икономически обединения (EEIG) (Регламента)

2.5.1. Учредяване и членство

EEIG се създава чрез договор между страните, който подлежи на регистрация по реда на Регламента. Така създаденото обединение е способно от момента на регистрацията да притежава от свое име права и задължения от всякакъв вид, да сключва договори и да извършва други правни действия, както и да води съдебни процеси като ищец или да бъде ответник по съдебни процеси. Дали тези обединения са юридически лица, се определя от законодателството на страната-членка, в чийто регистър е вписано конкретното обединение.

Приложим спрямо договора за създаване на обединението и спрямо вътрешната организация на обединението е законът на държавата, в която се намира регистрираният адрес на управление на обединението.

Целта на обединението е улесняване и развитие на стопанската дейност на неговите членове, както и да подобрява или увеличава резултатите от тази дейност, а не собствена печалба. Дейността на обединението се свързва със стопанската дейност на неговите членове и не може да бъде друга, освен подчинена на нея. Вследствие на това EEIG не може:

    - да упражнява пряко или непряко управителни или надзорни правомощия върху собствената дейност на членовете си или върху друго предприятие, особено в областта на личния състав, финансите и инвестициите;

    - пряко или непряко на каквото и да е основание да държи акции или дялове в предприятие на свой член. Притежаването на дялове от други предприятия е възможно само с оглед реализацията на предмета на обединението, и то ако се извършва от името на членовете;

    - да наема повече от 500 служители;

    - да се използва от едно дружество за предоставяне на кредити на директор на дружество или на лице, свързано с него, когато предоставянето на такива кредити е ограничено или под контрол съгласно дружественото законодателство на страните-членки. Обединението не може също да се използва за прехвърляне на имущество между дружество и директор или лице, свързано с него, освен доколкото това е позволено от законодателството на страните-членки.

    - да бъде член на друго EEIG.

Членове на EEIG могат да бъдат само:

    - дружества или фирми по смисъла на чл. 58, ал. 2 от Договора на ЕИО и други правни образувания, регулирани от публичното или частното право, създадени в съответствие с правото на държава-членка на Съюза и имащи седалище и централно управление в Европейския съюз;

    - физически лица, които осъществяват промишлена, търговска, занаятчийска или земеделска дейност или които предоставят професионални или други услуги в Европейския съюз.

Обединението трябва да включва най-малко:

    - две дружества, фирми или други правни образувания по смисъла на Регламента, които имат централно управление в различни страни-членки;

    - две физически лица по смисъла на Регламента, извършващи основната си дейност в различни страни-членки, или

    - едно дружество, фирма или друго образувание и едно физическо лице, като първото има централното си управление в една страна-членка, а второто извършва основната си дейност в друга страна-членка.

Договорът за учредяване на обединение трябва да включва най-малко следните данни: наименованието на обединението, предхождано или следвано от думите "Еuropean economic interest grouping" (европейско икономическо обединение) или от инициалите "EEIG", освен ако тези думи или инициали съставляват част от наименованието.

    - официалния адрес на обединението;

    - целите на обединението;

    - името, фирмата, правно-организационната форма, постоянния адрес или седалището и номера и мястото на регистрация, ако има такава, на всеки от членовете на обединението;

    - срока на съществуване на обединението, освен ако е създадено за неопределен срок.

2.5.2. Регистрация и публикуване

EEIG се регистрира в държавата, в която има официален адрес, в нарочен за целта регистър, определен от съответната държава. Договорът за учредяване на обединението се прилага към делото при регистъра.

В регистъра се вписват също и следните данни:

    - всички изменения в договора, включително измененията в състава на обединението;

    - създаването и закриването на всяко предприятие на обединението;

    - всяко съдебно решение за учредяване или прогласяване на недействителността на обединение;

    - назначаването на управляващ или управляващи обединението, техните имена и други идентификационни данни, изисквани от закона на държавата, в която се намира регистърът, отбелязване, че управляващите могат да действат поотделно или трябва да действат заедно, както и прекратяване правомощията на управляващите;

    - прехвърляне от член на обединението на правата му във връзка с членството;

    - всяко решение на членовете на обединението или на съда за прекратяване на обединението;

    - назначаването на ликвидатор или ликвидатори, техните имена и идентификационни данни, както и освобождаването на ликвидатори;

    - приключването на ликвидацията на обединението;

    - всяко предложение за промяна на официалния адрес на обединението;

    - всяка клауза, освобождаваща нов член от задължението да участва в плащането на задълженията на обединението, възникнали преди приемането му.

В определен от държавата по регистрацията на обединението официален вестник се публикуват следните данни за обединението:

    - данните, които задължително се включват в договора за учредяване на обединението, както и всички изменения в тях;

    - номерът, датата и мястото на регистрацията, както и заличаването на регистрацията;

    - данните, относно обединението, които съгласно този Регламент подлежат на регистрация.

Всяко предприятие на обединението, разположено в държава, различна от тази, в която е официалният му адрес, подлежи на отделна регистрация в държавата, в която е разположено.

2.5.3. Адрес и промяна на адреса

Официалният адрес на обединението, определен в договора за учредяването му, трябва да е в Европейския съюз. Той трябва да бъде определен или на мястото, където е централното управление на обединението, или на място, където е централното управление на един от членовете или основното му място на дейност , ако членът е физическо лице.

Адресът може да се променя в рамките на Съюза. Ако промяната не води до промяна на приложимото право спрямо обединението, решението за това се взема по начин, определен в договора за учредяване.

Ако промяната на официалния адрес води до промяна на приложимото спрямо обединението право, трябва да се изготви предложение за промяна на адреса, което се регистрира и публикува. Решението за промяна на адреса се взема не по-рано от два месеца след публикуването на предложението с единодушие от членовете на обединението. Промяната влиза в сила от момента на регистрацията на обединението в регистъра по новия адрес.

2.5.4. Недействителност

Когато законът, приложим към обединението, предвижда възможност за прогласяване на недействителност, тя може да бъде установена или обявена със съдебно решение. Когато е възможно обединението да бъде приведено в съответствие с изискванията, съдът следва да даде подходящ срок за това.

Недействителността на обединението влече след себе си неговата ликвидация в съответствие с разпоредбите на Регламента.

2.5.5. Органи на EEIG

Органи на обединението са членовете му, действащи колективно, и управляващият или управляващите. Договорът за учредяване на дружеството може да предвиди и други органи, като при това положение трябва да определи и техните правомощия.

Членовете на обединението, действащи като орган, могат да вземат всякакви решения с оглед постигане целите на обединението.

Всеки член на обединението има право да получава информация за дейността на обединението и да инспектира книгите на обединението.

EEIG се управлява от едно или повече физически лица, определени в договора за учредяване на обединението или с решение на членовете на обединението. Държавите-членки могат да постановят, че регистрираните на тяхна територия обединения ще могат да се управляват и от юридически лица, но само при условие, че юридическото лице ще посочи едно или повече физически лица, които ще осъществяват управлението и чиито данни ще бъдат регистрирани в съответствие с изискванията на Регламента. Такива представители носят отговорност, каквато биха носили, ако те лично биха били управляващи органи на обединението.

Само управляващият или управляващите представляват обединението в отношенията му с трети лица.

2.5.6. Имуществени отношения

Печалбите от дейността на обединението се считат печалби на членовете му и се разпределят между тях в съотношение, предвидено в договора за учредяване, а ако такова не е предвидено - поравно.

Членовете на обединението заплащат сумите, с които разходите от дейността на обединението надвишават приходите, в пропорции, установени в договора за учредяване, а ако такива не са установени - поравно.

Всеки член на обединението може да прехвърли участието си в него на друг член или на трето лице. Такова прехвърляне обаче не може да влезе в сила без единодушното одобрение на останалите членове. Единодушно съгласие е необходимо също и за да се използва участието в обединението като обезпечение от някой от членовете, освен ако в договора е предвидено друго. Получателят на обезпечението не може да стане член на обединението само по силата на обезпечението.

Членовете на обединението са неограничено отговорни заедно и поотделно за задълженията на обединението и другите му пасиви от каквото и да е естество. Кредиторите не могат да насочват исковете си срещу член на обединението за задължения на последното, преди приключването на ликвидацията, освен ако са поискали изпълнение от обединението и то не е изпълнило задължението си в подходящ срок.

2.5.7. Приемане на нови членове и напускане на членове

Нови членове на обединението се приемат с единодушно решение на членовете. Всеки нов член отговаря за задълженията на обединението, включително и за възникналите преди неговото приемане, освен ако изрично с клауза в договора се изключи отговорността му за задължения на обединението, възникнали преди приемането му. Такава клауза може да се противопостави на трети лица, само ако е надлежно публикувана.

Всеки член на обединението може да се оттегли при условия, определени в договора за учредяване на обединението или, ако няма такива - с единодушното съгласие на останалите членове. Освен това член на обединението може да го напусне и ако изтъкне основателни и уважителни причини за това.

Всеки член на обединение може да бъде отстранен по причини, изрично изброени в договора за учредяване на обединението, и във всеки случай, ако сериозно наруши задълженията си или причини, или заплаши да причини, сериозни смущения в дейността на обединението. Такова отстраняване се извършва със съдебно решение по обща молба на мнозинство от останалите членове, освен ако в договора за учредяване на обединението е предвидено друго.

Членството се прекратява също при смърт или ако членът престане да отговаря на изискванията на Регламента за членство в EEIG.

2.5.8. Прекратяване на EEIG

Обединението може да се прекрати по решение на членовете му. Такова решение се приема единодушно, освен ако в договора за учредяване на обединението е предвидено друго.

Обединението задължително се прекратява с решение на членовете му:

    - при изтичане на предвидения в договора за учредяване срок или при настъпване на друго предвидено в договора прекратително условие и

    - при изпълнение на целта на обединението или установяване невъзможността за постигането є.

Обединението се прекратява и когато престане да отговаря на изискванията на Регламента относно членския състав.

При определени условия обединението може да бъде прекратено и със съдебно решение.

Прекратяването на обединението влече след себе си неговата ликвидация. Тя се извършва по реда на националното законодателство. Обединението запазва правосубектността си до приключването на ликвидацията.

2.5.9. Други

Ако обединението извършва в страна-членка дейност, която е в противоречие с публичния интерес в съответната държава, компетентен държавен орган може да забрани извършването на въпросната дейност.

Печалбите и загубите, произтичащи от дейността на обединението, се облагат с данъци само при членовете на обединението.

2.6. Единадесета Директива на Съвета от 21 декември 1989 относно изискванията за разкриване на данни във връзка с клонове, открити в държава-членка от определени видове дружества, регулирани от законодателството на друга държава (89/891/ЕИО)(Директивата)

2.6.1. Клонове на дружества от други държави-членки

Документите и данните, отнасящи се до клон, открит в държава-членка от дружество, регулирано от законите на друга държава-членка, към което е приложима Директива 68/151/ЕИО, се разкриват в съответствие със закона на държавата на клона и съгласно въпросната Директива.

На задължително разкриване подлежат следните документи и данни:

    - адресът на клона;

    - дейността на клона;

    - регистърът, при който се намира делото на дружеството, съгласно Директива 68/151/ЕИО, както и номерът на дружеството в този регистър;

    - наименованието и правно-организационната форма на дружеството и наименованието на клона, ако е различно от тома на дружеството;

    - назначаването, освобождаването и данните относно лицата, оправомощени да представляват дружеството в отношения с трети лица и в правни процедури, както като орган на дружеството, така и като постоянни представители на дружеството за дейността на клона, с отбелязване на техните правомощия;

    - прекратяването на дружеството, ликвидация, назначаване и освобождаване на ликвидатори, както и данни за тях и техните правомощия; производства по несъстоятелност на дружеството и др.;

    - счетоводни документи в съответствие с Директиви 78/660/ЕИО, 83/349/ЕИО и 84/253/ЕИО;

    - закриването на клона.

2.6.2. Клонове на дружества от трети страни

Документите и данните относно клон, открит в държава-членка, от дружество, което не се регулира от законите на държава-членка, но има правно-организационна форма, сравнима с видовете дружества, спрямо които се прилага Директива 68/151/ЕИО, се разкриват в съответствие със законодателството на държавата-членка, в която е открит клонът и в съответствие с Директивата.

Задължително се разкриват поне следните документи и данни:

    - адресът на клона;

    - дейността на клона;

    - законът, който регулира дружеството;

    - когато този закон предвижда това, регистърът, в който е вписано дружеството и номерът му в този регистър;

    - учредителните документи и уставът на дружеството, както и измененията към тях;

    - правно-организационната форма на дружеството, седалището му и предметът на дейност, както и размерът на записания капитал;

    - наименованието на дружеството и наименованието на клона, ако е различно от наименованието на дружеството;

    - назначаването, освобождаването и данните относно лицата, оправомощени да представляват дружеството в отношения с трети лица и в правни процедури, както като орган на дружеството, така и като постоянни представители на дружеството за дейността на клона, с отбелязване на техните правомощия;

    - прекратяването на дружеството, ликвидация, назначаване и освобождаване на ликвидатори, както и данни за тях и техните правомощия; производства по несъстоятелност на дружеството и др.;

    - счетоводни документи;

    - закриването на клона.

2.7. Дванадесета Директива на Съвета от 21 декември 1989 по дружествено право относно едноличните дружества с ограничена отговорност (89/667/ЕИО) (Директивата)

Директивата постановява, че дружествата с ограничена отговорност могат да имат и само един член, както при самото си учредяване, така и в случай, че всички дялове от капитала на дружеството се съсредоточат у един съдружник.

Превръщането на дружество в еднолично поради съсредоточаване на капитала у едно лице следва да се регистрира съобразно Директива 68/151/ЕИО.

Едноличният собственик упражнява правомощията на общото събрание. Решенията, които взема в това си качество, следва да бъдат в писмен вид.

Договорите между едноличния собственик и притежаваното от него еднолично дружество следва да бъдат в писмен вид.

3. Необходими предпоставки за сближаване на законодателствата

Внимателният преглед на нормативната база и изградената в Република България инфраструктура в разглежданата област показва, че са налице необходимите предпоставки за пълно сближаване на българското законодателство с това на държавите-членки на Европейския съюз чрез съобразяването му с изискванията на нормативните актове на съвета. Съществуващите условия за сближаване се изразяват в наличието на редица правни институти и административни структури, основните черти на които са следните:

3.1. Регистри за стопанските субекти, регулирани от българското право

Понастоящем в страната съществуват и се водят няколко типа регистри, в които се вписват стопанските субекти и определени обстоятелства, свързани с тях и дейността им, както е предвидено от законодателството.

3.1.1. Основният регистър за субектите на търговското право е предвиден от член 3 на Търговския закон. Това е Търговският регистър, който се води и съхранява от окръжните съдилища и в който се вписват всички търговци, както търговските дружества, така и едноличните търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в Търговския закон.

Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в регистъра, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства.

Публичността на подлежащите на регистрация обстоятелства се осигурява от разпоредбата на чл. 5 от Търговския закон, която постановява, че всеки има право да преглежда Търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях.

Редът за водене и съхраняване на Търговския регистър е уреден в Наредба No 14 от 24 юли 1991 г. на министъра на правосъдието за водене и съхраняване на регистрите. Наредбата уточнява вида на регистрите, начините на воденето им и на вписване на съответните обстоятелства, начина на съхранение и задълженията на лицата, отговорни за воденето и съхраняването на регистрите.

Трябва да се отбележи обаче наличието на противоречиви тълкувания на понятието за публичност най-вече сред служителите, обслужващи Търговския регистър, които създават пречки за пълноценното използване на наличната в регистъра информация.

3.1.2. Вторият съществуващ регистър, контролиран също от държавата, е предвиденият в Раздел X на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията Регистър на държавните предприятия и предприятията с държавно участие.

Регистърът на държавните предприятия и предприятията с държавно участие се води в Националният статистически институт. В него се вписват: държавните предприятия - еднолични акционерни дружества; непреобразуваните в търговски дружества държавни предприятия; търговските дружества, в които държавата е акционер или съдружник.

Регистърът на държавните предприятия и предприятията с държавно участие не е публичен. Той е предназначен само за служебно ползване и справки и извлечения от него се дават само на органите на държавната и общинската администрация, на съда, следствието и прокуратурата.

Съгласно чл. 40 от същия правилник отраслови регистри за държавните предприятия и предприятията с държавно участие се водят в министерствата и комитетите.

3.1.3. Наред с посочените по-горе регистри при Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също се води регистър за търговците и търговските дружества. БТПП обаче е недържавна институция и вписването в този регистър не е задължително.

Все пак наличието на Регистъра при БТПП следва да се има предвид с оглед на предмета на изследване, тъй като предлага една много добре развита база и поддръжка от офисите на БТПП в цялата страна.

Важно е да се отбележи също, че Регистърът при БТПП е този, в който единствено се вписват търговските представител-ства на чуждестранни лица съгласно Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции.

3.2. Производство за вписване в Търговския регистър

Българското законодателство предвижда производство за вписване в Търговския регистър, което е в съзвучие с изискванията на Директивите на Съвета на Европейската общност. Производството е съдебно-охранително и е уредено в Глава LII на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

По този ред се вписват образуването, преобразуването и прекратяването на търговски дружества, както и други обстоятелства, отнасящи се до търговските дружества, за които в закон, указ или акт на Министерския съвет е предвидено вписване в регистъра.

Вписването се извършва от териториално компетентния окръжен съд, който извършва контрол за наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване. Вписването се извършва въз основа на съдебно решение на окръжния съд, което го допуска.

ГПК, както и Търговският закон, предвиждат, че регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство.

Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а ако подлежи на обнародване - от деня на обнародването. ГПК постановява, че всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори и ако вписаното обстоятелство не съществува. От друга страна, съществуващо, но невписано обстоятелство, подлежащо на вписване, не може да се противопостави на трети добросъвестни лица.

Решенията на съда за допускане на вписвания в Търговския регистър подлежат на обжалване по общия ред, както и на отмяна чрез специалните средства за отмяна на влезли в сила решения по ГПК. Ако решението на окръжния съд бъде отменено, направеното вписване се заличава.

С оглед на появилите се в последно време прецеденти на отказ на съдилищата да вписват подлежащи на вписване обстоятелства относно търговски дружества, въпреки наличието на необходимите за това законови предпоставки, възниква въпросът за създаването на гаранции за надлежното вписване на тези обстоятелства, когато са налице законовите изисквания.

Безпокойство създава и това трябва да бъде отбелязано и разпоредбата на чл. 498 от ГПК, която предвижда възможност за атакуване на вписванията по исков ред, чрез искове за недопустимост или нищожност на вписването, както и чрез искове за несъществуване на вписано обстоятелство. Ако такъв иск бъде уважен, вписването се заличава служебно от съответния окръжен съд. Обезпокоителното в тази разпоредба е, че законът не предвижда срокове, в които могат да се предявяват тези искове, което практически дава възможност за атакуване на вписани обстоятелства винаги и безсрочно. Това създава определена правна несигурност и нестабилност на търговските дружества и трябва да се разглежда като проблем, стоящ пред пълноценното сближаване на българското законодателство с това на Европейския съюз.

3.3. Обнародване на обстоятелствата, свързани с търговските дружества

Важно условие за сближаване на българ-ското законодателство с това на Европей-ския съюз е и съществуващата в Република България система за обнародване на определените в закона обстоятелства, свързани с търговските дружества.

Определеният от българското законодателство за обнародване на данните относно търговските дружества официален вестник е официалният орган на Народното събрание на републиката "Държавен вестник". Чл. 6 от Търговския закон постановява, че съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в Търговския регистър, когато това е предвидено в закон. Механизмът на обнародване е отразен също и в Глава LII на ГПК, уреждаща производството за вписване в регистрите, както и в Закона за Държавен вестник.

Във връзка с публикацията на подлежащите на вписване и публикация обстоятелства относно търговските дружества е препоръчително да се съкратят предвидените в Закона за Държавен вестник срокове за публикация, които понастоящем са 3 месеца от постъпването на съобщението в редакцията на вестника, както и да се облекчи редът за издаване на извънредни броеве, като се предвиди това да може да се прави от редакцията винаги, когато е необходимо с оглед натрупаните известия, а не както е понастоящем - с разрешение на Председателя на Народното събрание.

3.4. Контрол върху учредяването на търговските дружества и върху актовете на органите на търговските дружества

Сред важните предпоставки за успешното сближаване на законодателствата на Република България и Европейския съюз е и установената от българското законодателство система за съдебен контрол върху учредяването на търговските дружества.

Както вече посочихме по-горе, вписването на обстоятелствата относно търговските дружества и преди всичко тяхното учредяване, се извършва от окръжния съд по седалището на търговското дружество, който прави преценка за допустимостта на това вписване с оглед изискванията на относимите закони. Ако открие несъответствие със законовите изисквания, компетентният окръжен съд може да даде срок на заявителите да приведат положението на дружеството в съответствие със закона или, ако прецени, че несъответствията са много сериозни да откаже регистрацията.

Търговският закон предвижда също и редица възможности за защита на правата на акционерите срещу незаконни решения на дружеството и други накърняващи членствените им права актове и действия, чрез искове до окръжния съд при седалището на дружеството.

4. Сравнителен анализ на българското дружествено право и дружественото право на Общността

4.1. Регистрация и разкриване на данни, свързани с учредяването, формата, представителството, капитала и финансовото състояние на търговските дружества (акционерни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност)

Напълно в съответствие с разпоредбите на правото на Европейската общност, а именно Директива 68/151/ЕИО, българското законодателство предвижда воденето на специален регистър, в който се вписват определен кръг данни за всяко търговско дружество, като съхраняващият и водещ регистъра окръжен съд поддържа също и фирмено дело за всяко търговско дружество, в което фирмено дело се съхраняват предоставените на съда документи, въз основа на които се извършват вписванията.

Съгласно разпоредбите на ГПК и Търговския закон информацията, съдържаща се в Търговския регистър, както и съхраняваните от съда документи, въз основа на които са извършвани вписвания, са достъпни за всеки с оглед извършване на справки и всеки може да получава копия от документите и официални справки по регистъра. Това законово положение също е напълно в съзвучие с разпоредбите на съответната Директива на Съвета - 68/151/ЕИО (чл. 3, ал. 3).

Друг е въпросът, че фактически практиката на техническия персонал, обслужващ българските търговски регистри, е в разрез със съществуващите разпоредби на българското законодателство. Широко разпространено сред съответните служители е схващането, че публичността на търговските регистри и информацията, съдържаща се в тях, е ограничена и не всеки може да иска и получава всякакви справки, свързани с регистрираните търговски дружества. Не това е смисълът на закона, който установява широка публичност на вписванията и фирмените дела - чл. 5 от Търговския закон, чл. 492 от ГПК, чл. 30 от Наредба No 14 от 24 юли 1991 г. на министъра на правосъдието за водене и съхраняване на регистрите. Съществуващите понастоящем затруднения, свързани с това погрешно отношение на обслужващия Търговския регистър технически персонал, би могло да се отстрани посредством централно организирани от Министерството на правосъдието инструктажи, тъй като в това отношение законодателни промени не са необходими. Препоръчително е също издаването на вътрешни наредби или заповеди от компетентните органи, с които да бъдат задължени съответните служители за конкретния начин на прилагане на законовите разпоредби.

Кръгът на подлежащите на разкриване документи и данни, свързани с търговските дружества, предвиден от българския Търговски закон почти напълно съвпада с предвидения от Директива 68/151/ЕИО. Различията са следните:

Директивата предвижда разкриване на устава на дружеството и пълния му текст след всяко изменение. Според Търговския закон уставът се представя на съда за прилагане към фирменото дело на дружеството при неговата регистрация, последващи изменения на устава обаче се разкриват пред съда и съответно по фирменото дело само ако са свързани с обстоятелства, чието изменение подлежи на вписване в Търговския регистър.

Другото различие е, че Търговският закон не предвижда, както се изисква от Директива 68/151/ЕИО, разкриване по същия ред на баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството за всяка счетоводна година. В замяна на това Търговският закон предвижда, че годишният счетоводен отчет на акционерното дружество и съответно на командитното дружество с акции се обнародва от управителния орган на дружеството. Съгласно Закона за счетоводството акционерните дружества, командитните дружества с акции, банкови, застрахователни и други финансови институции, предприятията с чуждестранно участие, както и други предприятия при наличието на определени законови критерии, свързани с размера на капитала и броя на работниците, публикуват годишния счетоводен баланс и отчета за приходите и разходите в ежедневник или в специализирано икономическо или финансово издание, а банките, клоновете на чуждестранни финансови институции и застрахователните дружества - в "Държавен вестник".

Посочването в търговската кореспонденция на основни данни относно дружеството също е предвидено в българския Търговски закон - чл. 13, което е в пълно съответствие с изискванията на чл. 4 на Директива 68/151/ЕИО в това отношение.

4.2. Задължения на дружеството, възникнали преди момента на регистрацията му

Разпоредбите на Търговския закон относно задълженията, поети от името на дружеството преди момента на регистрацията му, който според българското законодателство се счита за момент на възникването му, са в съзвучие със съответните разпоредби на Директива 68/151/ЕИО. Предвидена е солидарна отговорност на лицата, извършили правни действия от името на учредяващото се дружество до момента на преминаването на правните последици от действията им върху възникналото дружество.

4.3 Недействителност на търговските дружества

В пълно съответствие с изискванията на Директива 68/151/ЕИО Търговският закон предвижда, че недействителност на търговско дружество може да бъде прогласена само от съда със съдебно решение.

Съществена разлика обаче съществува в начина на очертаване на кръга от основания за недействителност, предвидени от българския закон и от Директивата. Според чл. 70 от Търговския закон "учредяването на дружеството е недействително, ако е допуснато нарушение на закона, което не може да бъде отстранено". От друга страна, Директива 68/151/ЕИО предвижда конкретно определен кръг от основания, които единствено могат да доведат до обявяване на недействителност на търговско дружество. С оглед на хармонизирането на законодателството може да се препоръча изричното изброяване на основанията за недействителност на търговските дружества да бъде възприето и в българския Търговски закон.

В останалата си част уредбата на недействителността съответства на предвиденото от Директивата на Съвета.

4.4. Акционерни дружества

4.4.1. Учредяване и регистрация на акционерните дружества

Сравнителният анализ и съпоставка между българското дружествено право и Директивата на Съвета на ЕИО от 13.12.1976 г. (77/91/ЕИО) относно разпоредбите, свързани с учредяването и регистрацията на акционерните дружества, разкрива следните основни моменти:

Уставът на акционерното дружество съгласно чл. 172 от Търговския закон принципно съдържа всички необходими данни, които се изискват от посочената по-горе Директива. В него трябва да бъдат отразени: фирмата и седалището; предметът на дейност и срокът, ако има такъв; размерът на капитала, видът и броят на акциите и номиналната стойност на отделната акция; органите на дружеството; видът и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броят и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат предоставени; преимуществата,които учредителите запазват за себе си поименно; правото на учредителите да назначат първия надзорен съвет или съвет на директорите на дружеството и да определят неговия мандат; други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството.

Тъй като съгласно чл. 161, ал. 4 от ТЗ целият капитал на дружеството следва да бъде записан, не е необходимо в устава да се включват данни относно размера на записания към момента на учредяване на дружеството капитал, както изисква Директивата. Нещо повече, дружеството не може да бъде вписано в Търговския регистър, ако целият капитал не е записан - чл. 174, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

По отношение на включването в устава на специални условия, ограничаващи прехвърлянето на акции, може да отбележим следното: Според българския закон акциите на приносител се прехвърлят с предаването им, а поименните акции - с джиро. Съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ на ТЗ в устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърлянето на поименните акции, без да се посочва в каква насока биха се изразявали тези допълнителни условия. Може да се направи заключението, че по принцип прехвърлянето на поименните акции по българския закон е свободно, т.е. не може да се създават ограничения за акционерите при взето решение от тяхна страна да продадат собствените си акции на трети лица, ако това не е предвидено изрично в устава на дружеството. С други думи възможно е да се ограничи прехвърлянето и то да се извършва само със съгласието на акционерното дружество, като по този начин се регулира съставът на акционерите. Предвид това и с оглед систематизиране на уредбата е необходимо в чл. 172 от ТЗ да се предвиди изрично и да се допълни, че в устава се вписват и специалните условия, ограничаващи прехвърлянето на поименните акции.

По българския закон не се изисква в устава да са записани общият размер или приблизителната стойност на извършените разходи, свързани с учредяваното на дружеството, както и разходите, направени преди получаване на разрешение за извършването на стопанска дейност. Разбира се, всеки акционер може да поиска да му бъде даден отчет и сметка за извършените разходи, както и възможност да контролира правомерността им. С оглед осигуряването на публичност на акционерното дружество и съответствие с Директивата на Съвета на ЕИО е необходимо българският Търговски закон да предвиди изрично подобен запис в устава на дружеството, чието систематично място е в чл. 172.

На акционерното дружество е даден срок от 1 година да приведе капитала си съобразно изискванията на българския закон в случаите, когато той спадне под законно изискуемия минимум. Ако в този срок общото събрание не вземе решение за прекратяване на дружеството, то се извършва с решение на съда по регистрацията по иск на прокурора. Не е предвидено обаче прекратяване или срок за съобразяване с текстовете на ТЗ, когато е останал само един акционер, което е пропуск на закона. Наистина, ако акциите на дружеството са само на приносител, е невъзможно да бъде установено колко лица са техни притежатели. От друга страна, при поименните акции не съществува задължение книгите на акционерите да бъдат представяни на съдебните органи, за да се установи точният брой на акционерите. Независимо от това би било правилно в закона да се предвиди и допълни текст, че посоченият по-горе едногодишен срок се отнася и за случаите, когато акциите се притежават от един акционер.

4.4.2. Размер на капитала и неговото формиране

По българския закон е установен минимален размер на капитала на акционерните дружества - 50 000 000 лева, като е предвидено, че минималният размер на капитала за банковите и застрахователните дружества се определя с отделен закон. Този минимален размер е в съответствие с изискването на Директивата за минимален размер на капитала на акционерните дружества.

Параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (обнародван в Държавен вестник бр. 100 от 31.10.1997 г., в сила от 03.11.1997 г.) предвижда едно изключение по отношение на минимално изискуемия капитал на акционерните дружества. То се отнася до акционерни дружества, образувани с изключителна цел - участие в приватизационна сделка, учредени от работници, служители и членове на управителните органи на приватизиращото се дружество, както и от други лица, които съгласно чл. 5 от ЗППДОП имат право на преференциално участие в приватизацията на даденото дружество. Минимално изискуемият капитал за такива акционерни дружества е 5 000 000 лева, като законът изисква незабавно след приватизационната сделка капиталът на дружеството да бъде приведен в съответствие с общите изисквания на закона, а ако не бъде сключена приватизационна сделка, дружеството да бъде прекратено в тримесечен срок от приключване на приватизационната процедура. Законът забранява на дружества, образувани с така занижен капитал, да сключват каквито и да било други сделки, освен необходимите за участие в приватизацията.

Вноските в капитала могат да бъдат парични или непарични, като вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги (чл. 72 ал. 4 от ТЗ).

Непаричната вноска се оценява от три вещи лица, назначени от съда, но техният доклад не подлежи на публикация в някакво специално издание, както изисква Директива 68/151/ЕИО. Необходимо е в Търговския закон да се предвиди съответен текст в тази насока. Необходимо е също да бъде предвиден определен срок, в който съдът следва да назначи вещите лица за извършване на оценка на непаричната вноска, за да се избегне излишно забавяне, което би увредило интересите на дружеството.

4.4.3. Разпределяне на дивидентите от акционерното дружество

Правото на дивидент на акционерите е изрично установено в чл. 181, ал. от ТЗ. В закона са включени и редица други текстове относно дивидентите - напр. чл. 182, ал. 1, чл. 184, ал. 1 и други, но като цяло уредбата е разпокъсана и непълна.

Съпоставката между текстовете на ТЗ и Директива 77/91/ЕИО ни дава основание да заключим, че в българското законодателство има съществени пропуски и е необходимо привеждането му в съответствие с изискванията на посочената директива, които се изразяват в следното:

Предвиждането на текст, съгласно който не може да се разпределят дивиденти, ако в края на последната финансова година активите на дружеството, както са посочени във финансовия отчет, са или ще станат в резултат на изплащането на дивидентите по-малко от размера на записания капитал заедно с резервите. Това няма да се отнася за случаите, когато се намалява капиталът.

Включването на текст, съгласно който разпределените дивиденти не могат да надвишават размера на печалбата към края на последната финансова година заедно с пренесените печалби от предишни финансови години и изтеглените от резервите суми, които могат да се използват за тази цел.

Предвиждането на текст, съгласно който всички получени дивиденти в нарушение на споменатите по-горе текстове следва да бъдат върнати на дружеството, ако получилите ги акционери са знаели за нередовностите в направените в тяхна полза плащания или не биха могли с оглед на конкретните обстоятелства да не са запознати с тях.

4.4.4. Придобиване на собствени акции от дружеството

Българският Търговски закон не е предвидил изрична разпоредба в смисъл, че акционерното дружество не може да записва, съответно придобива свои собствени акции. Съществуващият текст на чл. 187а прави уточнението, че акционерното дружество не може да изкупува акциите си, освен в предвидените в ТЗ случаи.

Необходимо е с оглед категоричното изискване на чл. 18 от Директива 77/91/ЕИО да се включи текст, съгласно който акционерното дружество не може да записва и придобива собствени акции, освен в случаите, предвидени в Търговския закон и устава на дружеството. Такъв запис би бил в съответствие с Директивата, тъй като е възможно националното законодателство да допуска изкупуване на акции от дружеството, както и впрочем се предвижда в чл. 187а, съответно чл. 201, ал. 1 от ТЗ. Допълнение може да бъде направено само в смисъл, че ако акции на дружеството са записани от лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството, ще се счита, че лицето, което ги е записало, ги е записало за своя сметка.

Съпоставката на чл. 19 от Директива 77/91/ЕИО и чл. 187а от ТЗ ни дава основание на направим извод, че българският закон в общи линии се стреми да отговори на изискванията на Директивата, като съответствията са следните:

    - обратно изкупуване може да има в резултат на намаляване на капитала на дружеството;

    - изкупуването се извършва по решение на общото събрание, прието с мнозинство от 2/3 от представените акции;

    - общата номинална стойност не може да надвишава 10 на сто от капитала;

    - могат да се изкупуват само изцяло заплатени акции;

    - след изкупуването осъществяването на правата по акциите се преустановява до тяхната последваща продажба в срок до 1 година от изкупуването.

В Търговския закон е направено уточнението, че обратното изкупуване на акции се извършва по реда на Глава девета, Раздел Трети от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД). Това означава, че за обратното изкупуване са приложими текстовете относно търговото предлагане за закупуване и замяна на акции. Следователно в тези случаи акционерното дружество е длъжно да публикува търгово предложение към всички акционери, след предварителното одобрение на проекта от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. По този начин българското законодателство е осигурило необходимата прозрачност и публичност на процеса, както и защитата на дребните акционери. Уредената в ЗЦКФБИД материя, свързана с търговото предлагане за закупуване и замяна на акции, обхваща по същество цялата процедура, която трябва да се следва, ако едно лице иска да придобие пряко или чрез свързани лица повече от 25 % от акциите с право на глас в акционерно дружество, допуснато до търговия на фондова борса.

Може да се приеме, че регламентацията като цяло е в съответствие с Директива 77/91/ЕИО и не е наложително да бъдат извършвани промени и допълнения, освен на посоченото в началото на тази точка.

4.4.5. Увеличаване на капитала на акционерните дружества

Материята в Търговския закон, свързана с увеличаването на капитала на акционерното дружество, като цяло е в съответствие с изискванията на Директива 77/91/ЕИО, с изключение на моментите, отбелязани по-долу.

Съгласно чл. 192, ал. 2 от ТЗ решението за увеличаване на капитала се приема от общото събрание с мнозинство от 2/3 от гласовете на представените акции, но в устава може да бъде предвидено и по-голямо мнозинство.

Правото на предпочтително изкупуване може да отпадне по решение на общото събрание, взето с мнозинство 3/4 от гласовете на представените акции. В тази връзка би могло да се препоръча включването на текст, в който да се отбележи, че съветът на директорите (съответно управителния съвет или надзорния съвет) трябва да представят пред общото събрание писмен доклад за причините, които налагат отпадането на правото за предпочтително изкупуване на акциите, както и да обосноват и предложената цена за продажбата на акциите на третите лица, съгласно чл. 29.(4). от Директивата.

Сроковете за публикация в "Държавен вестник" на съобщенията за увеличаването на капитала са достатъчни, за да могат акционерите да имат необходимото време да упражнят правата си.

Сериозно безпокойство обаче създава разпоредбата на параграф 10 , ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ПЗР на ЗППДОП). Съгласно този текст не се допуска намаляването на държавното или общинското участие в търговски дружества, където това участие е 30 % и повече, без съгласието на органа по чл. 3 от ЗППДОП. Когато намаляването на дяловото участие на държавата или общината е вследствие на увеличаване на капитала чрез записването на новоиздадени акции или чрез превръщане на облигации в акции, органът по чл. 3 дава съгласие след одобряване на продажната цена на новата емисия акции, определена въз основа на оценката по реда на чл. 16 от ЗППДОП.

За пояснение на посочените по-горе текстове от ЗППДОП отбелязваме следното:

    - съгласно чл. 3 от ЗППДОП решение за приватизиране на държавни или общински предприятия се приема от Министерския съвет; Агенцията за приватизация; Агенцията за приватизация след одобрението на Министерския съвет; определен от Министерския съвет държавен орган (обикновено съответното отраслово министерство); общинските съвети, в зависимост от балансовата стойност на дълготрайните активи, вида на приватизацията (масова или касова) и принадлежността на собствеността върху дяловете и акциите (на държавата или на общините);

    - съгласно чл. 16 от ЗППДОП оценката на предприятията по закона (с изключение на тези, които се приватизират масово) се извършва от експерти или експертни фирми, лицензирани от Агенцията за приватизация. Процедурите и методите за оценка са определени в Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (НООПП), издадена от Министерския съвет.

По този начин разпоредбата на пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП създава сериозни ограничения на мажоритарните акционери (притежаващи повече от 2/3 от акциите с право на глас) при вземането на решение за увеличаването на капитала от общото събрание или съвета на директорите (респ. надзорния съвет) и съдебната регистрация на това увеличаване. Не може да се приеме за основателна причина за съществуването на този текст обстоятелството, че визираните в него дружества са приватизирани, т.е. дяловете и акциите са били прехвърлени на новите собственици от държавата или общините по реда на ЗППДОП. В тези дружества държавата или общината е само съдружник или акционер и има същите права и задължения, както и останалите съдружници и акционери.

Текстът на пар. 10, ал. 1 на практика означава, че акционери, приели решение за увеличаване на капитала с необходимото мнозинство от 2/3 от представените акции, не могат да осъществят това увеличаване, ако не е налице съгласието на органа по чл. 3 от ЗППДОП (който може и да не е акционер в дружеството - като например Агенцията за приватизация). Дори решението да е било прието с мнозинство от 100 % от представените акции (например представителят на държавата не е присъствал на събранието), отново то ще бъде в противоречие с нормата на пар. 10, ал. 1, тъй като съгласието се изисква независимо от това, по какъв начин е гласувал представителят на държавата.

Нещо повече, на акционерите не е дадена никаква свобода при определяне на цената на новата емисия акции - дали да бъде по номиналната им стойност, или по друга цена, по-висока от нея. Абсурдът на този текст ясно проличава при изискването цената на новата емисия акции да бъде одобрена по реда на чл. 16 от ЗППДОП. Както посочихме по-горе, съществува специална наредба (НООПП), според която се уреждат процедурите и критериите за оценка на обектите за приватизация. Съгласно чл. 2 от НООПП по смисъла на наредбата обекти за приватизация са:

    - държавни и общински предприятия, преобразувани или непреобразувани в търговски дружества;

    - обособени части от предприятия;

    - имуществото на ликвидирани държавни и общински предприятия и на такива в процес на ликвидация;

    - държавни и общински нежилищни имоти, които се използват за стопански цели;

    - дяловете и акциите на бивши собственици (реституция).

Изобщо по реда на тази наредба не става ясно по какъв начин може да се оцени една нова емисия акции в едно дружество, където има частни акционери. Нещо повече, по реда на тази наредба не се оценяват дружествата от масовата приватизация, но и за тях се прилага изискването за оценката по пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП. От друга страна, очевидно ако разпоредбата се прилага, процедурите за оценка трябва да започнат много по-рано преди вземането на решение за увеличаване на капитала. По този начин не става ясно каква позиция да поддържа например един притежател на 70 % от акциите на дружество, където държавата притежава останалите акции: дали да иска съгласие за приемането на решение, за което той разполага с необходимото мнозинство, или да вземе това решение, а държавата да оцени след това новата емисия акции, както є се струва най-добре.

Текстът на § 10, ал. 1 влиза в сериозно противоречие и с разпоредбата на чл. 14 от ЗЧИ , според която се освобождават от данък върху добавената стойност, мита и такси непаричните вноски, направени по реда на чл. 72 и 73 от Търговския закон в търговски дружества с чуждестранно участие. Непарични вноски по смисъла на тази разпоредба могат да бъдат машини, технологично оборудване и съоръжения, включително плавателни, въздухоплавателни, железопътни и моторни превозни средства на стойност не по-малка от левовата равностойност на 100 хил. щатски долара по курса на Българската народна банка към момента на оценката съгласно чл. 72 и 73 от Търговския закон. От друга страна, Търговският закон изисква, когато капиталът се увеличава с непарични вноски, в решението на общото събрание да бъде посочен предметът на вноската, лицето, което я прави и номиналната стойност на акциите, предоставени срещу тази вноска.

В резултат на посоченото съществено противоречие между Търговския закон, Закона за чуждестранните инвестиции и изискването на пар.10, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП се оказва, че чуждестранен инвеститор - акционер в търговско дружество с 30 и повече на сто държавно участие и притежаващ необходимото мнозинство за вземането на решение за увеличаване на капитала, не може да участва в увеличаване на капитала с непарична вноска, тъй като:

    - оценката на новата емисия акции трябва да бъде по реда на НООПП;

    - във всеки случай трябва съгласие от органа по чл. 3 от ЗППДОП, което естествено може и да не бъде получено, тъй като няма никакви критерии и гаранции за даването му.

Трябва да се има предвид, че чуждестранните инвеститори, закупили акции от държавни акционерни дружества, изпълняват в почти всички случаи сериозни инвестиционни програми. Изискването за инвестиции се отразява в приватизационните договори и неизпълнението им може да доведе до заплащането на неустойки. Увеличаването на капитала е един легален способ, предоставен от законите в България, за извършването на планираните инвестиции от чуждестранния собственик. Създадените обаче нелогични и бюрократични изисквания на пар.10, ал. 1 практически възпрепятстват осъществяването на инвестиционните намерения на мажоритарния чуждестранен собственик, защото няма никакви гаранции за получаването на съгласието от органа по чл. 3 от ЗППДОП.

Абсурдът на изискването на пар. 10, ал. 1 се подсилва и от факта, че дори и общото събрание да вземе решение за увеличаване на капитала по реда на чл. 194, ал. 1, т.е. всеки акционер да придобие част от новите акции, съответстващи на неговия дял преди увеличаването, държавата може да не пожелае да запише полагащите є се акции. При това положение ще се стигне до хипотезата за намаляване на държавното участие в дружеството, а то, както е известно, не се допуска без съгласието на органа по чл. 3 от ЗППДОП. Излиза, че понеже акционерът Република България не може да участва в увеличението на капитала, той няма и да даде съгласие за намаляване на своето процентно участие в дружеството. Разбира се, подобно право на малцинството не съществува в Търговския закон.

4.4.6. Намаляване на капитала на акционерното дружество

Нормите в Търговския закон, уреждащи намаляването на капитала на акционерното дружество, като цяло са в съответствие с Директива 77/91/ЕИО.

При намаляването на капитала обаче важи всичко изложено по-горе в т. 2.4.4.5. относно разпоредбата на пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП, тъй като държавното участие също ще бъде намалено, например ако се вземе решение за обезсилване на акции само на държавата по някаква причина. Разбира се, случаите тук са ограничени, но не бива да се пропуска и това несъответствие между изискванията на Директивата и разпоредбите на българското законодателство.

Разлика може да бъде открита и при съпоставката на чл. 199, ал. 3 от ТЗ и чл. 30 от Директивата. Съгласно българския закон целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши, трябва да бъдат посочени в решението на общото събрание за намаляването на капитала. Директивата изисква те да бъдат посочени още в обявлението за свикване на общото събрание. Целта е чрез предварителното уведомление в "Държавен вестник" и чрез поименните покани да се защитят по най-справедлив начин всички акционери, които могат да бъдат засегнати от намаляването на капитала.

Наистина Търговският закон предвижда в чл. 223, ал. 4, т. 5 поканата за свикване на общото събрание (която се публикува в "Държавен вестник") да съдържа освен дневния ред, предложен за обсъждане, също и предложения за решения. Теоретично е възможно в предложението за решение да бъде посочено каква е целта за намаляването, както и начинът, по който то ще бъде извършено. Имайки предвид практиката, както и съществуващите мнения, че разпоредбата на чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ относно предложенията за решения е диспозитивна, може да направим заключението, че предвиденото в българския закон не е достатъчна гаранция за информираност и защита на правата на акционерите. В този смисъл предлагаме в Търговския закон да бъде включен допълнителен текст съобразно изискванията на чл. 30 от Директивата.

Също така би било правилно в съответствие с чл. 35 (а) от Директивата решението за принудителното обезсилване на акциите да бъде публикувано в "Държавен вестник". От практическа гледна точка това ще означава, че трябва да бъде обнародвано не само решението за намаляване на капитала, а в него допълнително да се посочи, че това се извършва чрез обезсилването на акции.

4.4.7. Сливания на акционерни дружества

Сливанията на акционерните дружества се уреждат от Директива 78/855/ЕИО от 09.10.1978 година. В Търговския закон съществуват само няколко общи текстове за преобразуванията на търговските дружества, намерили място в Глава шестнадесета, и в този смисъл уредбата относно сливанията на акционерните дружества е оскъдна и бедна и поради това подлежи на сериозно тълкуване, което в редица случаи не е еднозначно. В Търговския закон са предвидени и някои особени разпоредби за преобразуването специално на акционерните дружества, но те са твърде общи и дават само основните рамки при правоприлагането.

Общият термин, който се използва по българския закон, е преобразуване и обхваща преобразуването на един вид дружество в друг вид, вливането, разделянето, отделянето и образуването на ново дружество чрез сливане. Директива 78/855/ЕИО си служи терминологично със "сливане чрез поглъщане" (което е вливане по смисъла на Търговския закон) и "сливане чрез образуване на ново дружество" (както е и по Търговския закон).

Сближаването на българското законодателство към изискванията на Директивата следва да се изразява в следните насоки:

    - включване на разпоредби с легални дефиниции на понятията "вливане" и "образуване на ново дружество чрез сливане";

    - предвиждането на текстове, съгласно които управителните органи на вливащите се дружества, съответно сливащото се дружество, трябва да изготвят писмен проект на условията на вливането, респективно сливането. Проектът трябва да съдържа минималните данни съгласно чл. 5 от Директивата. Необходимо е да се предвиди, че проектът трябва да бъде публикуван в централен ежедневник или специализирано издание, за да могат всички заинтересовани лица да се запознаят подробно с условията на вливането (сливането). Срокът между публикацията и датата на общото събрание, на което ще се вземе решението за вливането (сливането), не може да бъде по-кратък от 1 месец;

    - включването на разпоредба, че решението на общото събрание за вливането (сливането) трябва да покрива одобрението на условията за вливането (сливането) съгласно писмения проект на управителните органи, както и да извърши съответните промени в устава;

    - допълване на съществуващите текстове, предвиждащи система от мерки за защита на кредиторите. Сега Търговският закон предвижда, че кредиторите на дружеството могат в 6-месечен срок да поискат изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Необходимо е да се включи текст, съгласно който кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за вливане (сливане) и не са станали изискуеми към момента на публикацията на вливането (сливането), имат право да поискат обезпечение или плащане. Същото трябва да се приложи и за притежателите на облигации на вливащите (сливащите) се дружества;

    - предвиждането на правила, уреждащи гражданската отговорност на членовете на управителните органи на сливащите се дружества (съответно на вливащото се дружество) за лошо ръководство при подготовката и осъществяването на сливането (вливането);

    - включване на специални текстове относно недействителност на вливането (сливането) предвид особената материя на преобразуването на търговските дружества. Дружествата, участвуващи във вливането (сливането), трябва да бъдат заедно и поотделно отговорни по отношения на задълженията на поглъщащото дружество (новото дружество, образувано чрез сливане), възникнали преди публикацията на решението и след дата на влизане в сила на решението за вливане (сливане). Във всеки случай недействителността трябва да се прогласява по реда на чл. 70 от ТЗ - със съдебно решение.

Директива 82/891/ЕИО от 17.12.1982 г. урежда разделянията и отделянията на акционерните дружества. По смисъла на чл. 2 от Директивата "разделяне чрез поглъщане" означава операция, при която едно дружество се прекратява без ликвидация и прехвърля на повече от друго дружество всичките си активи и пасиви срещу издаване на акционерите на разделеното дружество на акции в дружествата, получаващи имущество в резултата на разделянето и евентуално парично заплащане. Директивата определя "разделянето чрез създаване на нови дружества" като операция, при която едно дружество се прекратява без ликвидация и прехвърля на повече от едно новосъздадени дружества всичките си активи и пасиви срещу издаване на акционерите на разделеното дружество на акции в приемащите ги дружества и евентуално парично заплащане. Би било правилно, също както посочваме по-горе за вливанията и сливанията, в Търговския закон да се включи дефиниция с легално определение на понятията "отделяне" и "разделяне".

Сближаването на българското законодателство към изискванията на Директивата следва да се изразява в следните насоки:

    - предвиждането на текст, съгласно който управителните съвети на разделящите се дружества трябва да изготвят писмен проект на условията за отделянето, съответно разделянето. Проектът трябва да съдържа минимално изискуемите се данни съгласно чл. 3 от Директивата. Проектът за условията на отделянето (разделянето) трябва да се публикува в централен ежедневник или специализирано издание най-малко един месец преди датата, на която ще се проведе общото събрание, компетентно да вземе решения по въпросите от проекта.

    - включването на разпоредба, че решението на общото събрание за отделянето (разделянето) трябва да покрива одобрението на условията за отделянето (разделянето) съгласно писмения проект на управителните органи, както и да извърши съответните промени в устава;

    - допълване на съществуващите текстове, предвиждащи система от мерки за защита на кредиторите. Както посочихме по-горе, в момента Търговският закон е предвидил само един отделен текст относно правата на кредиторите. Поради това е наложително да се добави разпоредба, съгласно която кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за отделяне (разделяне), и не са станали изискуеми към момента на публикацията за отделяне (разделяне) имат право да поискат обезпечение или плащане. Същото трябва да се приложи и за притежателите на облигации на разделящото се дружество;

    - предвиждането на правила, уреждащи гражданската отговорност на членовете на управителните органи на разделящото се дружество за лошо ръководство при подготовката и осъществяването на разделянето;

    - включване на специални текстове относно недействителността на отделянето (разделянето). Дружествата, участвуващи в отделянето (разделянето), трябва да бъдат заедно и поотделно отговорни по отношения на задълженията на отделянето, респективно разделянето, възникнали преди публикацията на решението и след датата на влизане в сила на решението за отделяне (разделяне). Както посочихме по-горе, недействителността трябва да се прогласява по реда на общата разпоредба на чл. 70 от ТЗ - със съдебно решение.

При подробното уреждане правилата за вливането, сливането, отделянето и разделянето в Търговския закон ще стане наложително т.нар. преобразуване на дружества в друг вид да бъде обособено в отделна глава, тъй като правните последици и нормативните изисквания ще бъдат различни.

4.5. Консорциуми

Регламент No 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 г. относно европейските икономически обединения (EEIG) кореспондира със съществуващата в Търговския закон уредба на консорциума, съдържаща с в раздел I на Глава осемнадесета от Търговския закон.

Трябва да се отбележи, че уредбата на консорциума в българския Търговски закон е повече от оскъдна и съдържа единствено определение за консорциум, който е дефиниран като "договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност", и препращане за съответно прилагане към правилата за гражданското дружество или дружеството, във формата на което е организиран консорциумът.

В този си вид уредбата на консорциума дава да се разбере единствено, че консорциумът е обединение на търговци за извършване на определена стопанска дейност, което се учредява с договор и може да има формата на гражданско дружество или избран от членовете вид търговско дружество.

Трябва да се вземе предвид също и обстоятелството, че европейските икономически обединения, макар и да са по своята същност консорциуми, имат като основно изискване за съществуването си членският им състав да е от физически или юридически лица, имащи своето седалище или постоянно място на извършване на дейността в страни-членки на Европейския съюз, а също и определени специфични изисквания, нетипични за консорциума по принцип.

Най-накрая не бива да се пропуска и обстоятелството, че уредбата на европейските икономически обединения (EEIG) се съдържа не в Директива, а в Регламент на Съвета на Европейската общност, който съгласно член 189 от Договора на ЕИО е нормативен акт с общо приложение, обвързващ в своята цялост и пряко приложим във всички държави-членки.

С оглед на горното може да се заключи, че предвид принципното съответствие на законодателството на Република България с Директива 68/151/ЕИО и пряката приложимост на правилата на Регламента (който дава задълбочена и подробна уредба на отношенията, свързани със създаването, съществуването и прекратяването на EEIG) за страните-членки на Съюза на настоящия етап не са необходими конкретни законодателни мерки във връзка с уредбата на европейските икономически обединения (EEIG).

4.6. Клонове на търговски дружества

Българското законодателство допуска откриването в страната на клонове както на местни, регулирани от българското законодателство, така и на чуждестранни дружества. Клоновете на чуждестранни дружества се подчиняват на общо основание на правилата, предвидени за клоновете на българските търговски дружества.

Различията в предвидените за регистрация данни между Търговския закон и Директива 89/891/ЕИО на Съвета се състоят основно в това, че българският Търговски закон не предвижда изрично отбелязване на други данни относно дружеството, което открива клона, освен наименованието, седалището, предмета на дейност и регистрирания капитал на това дружество.

Вписването според Директива 89/891/ЕИО съдържа редица други реквизити, свързани с дружеството, което открива клона, насочени към осигуряването на информация за третите лица относно принадлежността на конкретния клон.

В тази връзка може да се препоръча с оглед сближаването на законодателствата на България и Европейския съюз, кръгът на обстоятелствата, относно клоновете, както на местни, така и на чуждестранни лица, да бъде разширен в съответствие с изискванията на Директива 89/891/ЕИО, което следва да се извърши чрез изменение на съответните текстове в Търговския закон.

4.7. Еднолични дружества с ограничена отговорност

Българското законодателство и по-точно Търговският закон, допуска и урежда създаването и съществуването на еднолични дружества с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава от едно лице.

За тези дружества е съответно приложима уредбата на типичните дружества с ограничена отговорност, които имат повече от един съдружник. Едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентност на общото събрание. Той представлява и управлява дружеството лично или чрез управител, който сам определя.

Уредбата на едноличното дружество с ограничена отговорност, дадена от Търговския закон, е в пълно съответствие с насоките на Директива 89/667/ЕИО на Съвета относно едноличните дружества с ограничена отговорност.

III. Предложения за ключови мерки за хармонизиране на българското дружествено право

Мерките, които се предлагат за хармонизиране на българското дружествено право с това на Европейската общност, биха могли да се разделят основно на:

    - законодателни мерки, включващи предложения за изменение и допълване на действащото българско законодателство с оглед привеждането му в съответствие с европейското, и

    - други мерки, най-вече от организационен и образователен характер.

Наред с това, за да се спази поредността на мерките, предвидена в Бялата книга, по отношение сближаването на законодателствата на страните-членки на Общността, предложените от нас мерки са групирани съответно като мерки на първи стадий и мерки на втори стадий на хармонизиране.

1. Предложения за първи стадий на хармонизиране

1.1. Предложения във връзка с Търговския регистър

С оглед на изискванията на Директива 68/151/ЕИО на Съвета на Европейския съюз могат да бъдат направени следните предложения относно документите и данните, свързани с търговските дружества, които подлежат на разкриване от дружествата:

Да се изменят и допълнят разпоредбите на чл. 119, респективно чл. 174 от Търговския закон, като се предвиди изискване за поддържане на устава, предоставен от дружеството при учредяването му по фирменото дело, в актуален вид, като се внасят по фирменото дело всички изменения в устава, а не само подлежащите на вписване в Търговския регистър.

Да се включи в уредбата на дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и съответно командитното дружество с акции изискване за предоставяне по фирменото дело на приетия от общото събрание на дружеството годишен баланс и отчет за приходите и разходите за всяка изтекла финансова година.

1.2. Предложения във връзка с производството по вписване в Търговския регистър

Въпреки че съвсем наскоро претърпя поредната си актуализация, разделът от ГПК, уреждащ вписванията на юридически лица и еднолични търговци, не е съвършен. Това се отнася и за самия кодекс като цяло, тъй като е приет още през 1952 г. и е претърпял десетки частични изменения и допълнения, което неизбежно е довело до известно дебалансиране на нормативния акт.

Все пак трябва да се отбележи, че дори и в сегашния си вид уредбата на производството по вписване не препятствува сближаването на законодателствата на Република България и Европейския съюз. Производството е в съответствие с изискванията на съответните директиви на Съвета и може да функционира успешно и в новата среда. По тази причина съществени изменения на нормативната уредба на дадения етап не са необходими.

Все пак във връзка с посоченото в т. 3.2. по-горе считаме за препоръчително да се предприемат стъпки за изменение на разпоредбата на чл. 498 от ГПК, като се предвидят определени срокове, например 1 до 3 години, за предявяване на предвидените в тази разпоредба искове за заличаване на вписванията. По този начин ще се създаде една стабилност не само в тясната сфера на отношенията, пряко свързани с Търговския регистър и вписването в него на определените от закона обстоятелства. Ограничаването във времето на възможността за предявяване на такива искове ще ограничи и възможността да бъде атакувано дружеството по всяко време чрез оборване на определени елементи от статута му или на определени негови актове. Това от своя страна ще доведе до едно общо стабилизиране на правния мир и на стопанската дейност, извършвана от търговските дружества и представлява една необходима обща предпоставка за сближаването на България с Европейския съюз и предоставянето на регистрираните в България търговски дружества на един по-благоприятен климат и условия за работа.

Предвид споменатите в т. 3.2. по-горе прецеденти на отказ на съдилищата да вписват подлежащи на вписване обстоятелства относно търговски дружества, въпреки наличието на необходимите за това законови предпоставки, е препоръчително да бъдат предвидени гаранции за надлежното вписване на тези обстоятелства, когато са налице законовите изисквания. В тази връзка може да се предложи предвиждането в Раздел LII на ГПК на изричен текст, задължаващ съда да извърши вписването, когато са налице всички предпоставки за това и са изпълнени съответните законови изисквания.

Наличието на правна уредба, способстваща за сближаването на правния режим на регистрацията на търговските дружества и обстоятелствата относно тях, обаче само по себе си не е достатъчно и не създава в пълна степен необходимите условия за уеднаквяване на условията за създаване и съществуване на търговските дружества и за тяхната оптимална работа. В тази връзка следва наред със законодателните мерки да се предприемат и някои други, главно организационни и образователни.

Както вече отбелязахме в т. 4.1. по-горе, действителните проблеми, свързани с получаването на информация, включена в регистрите и по фирмените дела, се създават не от липсата на правна уредба или от някакви рестриктивни законодателни мерки, а от неправилното разбиране на правната уредба от техническия персонал, обслужващ регистрите и следващото от това неправилно отношение към системата за предоставяне на информация на нуждаещите се от нея граждани. В тази връзка е препоръчително да се предприемат мерки за разясняване на служителите същността на правната уредба и техните задължения във връзка с правилното є прилагане. Това може да стане на първо време чрез провеждане на специални курсове за тези служители, организирани от Министерството на правосъдието.

В един по-дългосрочен план посоченият проблем може да се отстрани чрез въвеждането на определени изисквания относно образованието на кандидатстващите за работа в съответните съдебни служби лица. В Република България съществуват много добри условия за провеждане на специализирани образователни курсове в тази област. Много от съществуващите в страната колежи и университети и понастоящем организират провеждането на курсове по администрация в публичния и стопанския сектор.

Друг проблем, който трябва да се отбележи и за чието отстраняване трябва и могат да бъдат взети адекватни мерки, е наличието на чисто технически затруднения при предоставянето на информация, съдържаща се в търговските регистри, поради остарялата материална база и несъвременните методи на организация и обработка на информацията. В тази връзка може да се препоръча предприемането на спешни мерки от страна на държавата за въвеждането на компютърна организация и обработка на информацията, съдържаща се в търговските регистри, което многократно ще оптимизира процеса на регистрация на дружествата и данните относно тях, както и възможностите за използване на тази информация. Предприемането на такива мерки изисква по-конкретно следните стъпки:

    - разработване на концепция за единно стандартизирано техническо оборудване на съдебните служби, водещи и съхраняващи търговските регистри в цялата страна;

    - разработване на съответния стандартизиран софтуер за обработка на специфичната съдържаща се в регистъра информация по специфичния предвиден от закона начин;

    - снабдяване на съответните съдебни служби в цялата страна с така разработения хардуер и софтуер и създаването на постоянна мрежова връзка между отделните служби;

    - провеждане на необходимите образователни курсове за служителите, които ще работят с техниката;

    - осигуряване на постоянен сервиз на оборудването и софтуера, който да гарантира безпроблемната работа и съхраняването на информацията.

Осъществяването на тази промяна в методите на съхраняване, обработка и предоставяне на информация от търговските регистри ще доведе до многократно подобряване на условията за работа на търговските дружества и в много голяма степен ще улесни приобщаването на България към Европейския съюз.

Друг проблем, който трябва със съжаление да отбележим, се състои в начина на осъществяване на съдебния контрол. Много често окръжните съдии, които осъществяват контрола по регистрацията на търговски дружества и обстоятелства, свързани с тях, нямат достатъчно опит в областта на търговското и по-специално в областта на дружественото право. Това в немалък брой случаи води до неправилни решения на съда, а много често и до противоречия с принципите на закона.

Считаме, че за отстраняването на този проблем, е необходимо да бъде осигурена на съответните съдии възможност за специализация в областта. Това следва да се извърши от Министерството на правосъдието в сътрудничество с университетските юридически факултети, препоръчително Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Допълнителната квалификация на магистратите ще способства в голяма степен за постигане на едно сближаване не само на законодателството на България с това на Европейския съюз, но и на правоприлагането в областта на търговските дружества.

Във връзка с всичко изложено по-горе изпъква необходимостта в дългосрочен план и от една по-сериозна реформа на съдебна система. С оглед на посочените трудности се налага изводът, че е твърде необходимо създаването на институцията на Търговски съд, който да бъде отделен от общите граждански съдилища, и то не само поради наличието на трудности при ползването на информацията от Търговския регистър, а също така и за обогатяването на практиката и професионалния опит, както и за избягването на противоречиви решения на съдилищата, както във връзка с контрола върху регистрацията на търговските дружества и свързаните с тях обстоятелства, така и при разрешаване на специфични търговски спорове. Създаването на Търговски съд ще спомогне за систематичното натрупване на опит и рутина у конкретните магистрати и ще предотврати текучеството на кадрите, работещи в тази специфична област.

В тази връзка създаването на Търговски съдилища, макар да не е непосредствено необходимо, за да се отговори на изискванията на Директивите и Регламентите на Европейския съюз в областта на дружественото право и за приемането на Република България в Съюза, е крайно необходимо, за да могат съществуващите и отговарящи на изискванията на Европейския съюз норми на българското законодателство да бъдат прилагани правилно и в съответствие с духа и общите принципи на правото на Европейския съюз и в частност на търговското и дружественото право.

1.3. Обнародване на подлежащите на вписване обстоятелства

Препоръчително е да се направят изменения в Закона за Държавен вестник, както следва:

    - да се съкрати предвиденият 3-месечен срок за публикация на постъпилите съобщения, като се предвиди най-много едномесечен срок;

    - да се облекчи редът за издаване на извънредни броеве, като се предвиди това да може да се прави от редакцията винаги, когато е необходимо, с оглед натрупаните известия, а не както е понастоящем - с разрешение на Председателя на Народното събрание.

1.4. Недействителност на търговските дружества

С оглед отстраняване на различията в правната уредба на недействителността на търговските дружества е необходимо да бъдат предприети някои законодателни мерки, засягащи разпоредбите на Глава десета от Търговския закон и по-специално чл. 70, третиращ недействителността на търговското дружество.

Привеждането на правната уредба, дадена на тази материя от Търговския закон, в съответствие с изискванията на Директива 68/151/ЕИО може да бъде осъществено чрез ограничаване на основанията за недействителност на търговското дружество до един изрично изброен кръг от обстоятелства, които се посочват от чл. 11 на Директивата като единствено възможни основания за недействителност.

Чрез ограничаването на основанията за недействителност на търговските дружества посредством тяхното изрично и конкретно изброяване ще се постигне една по-голяма стабилност на търговските дружества и сигурност в правния мир, което пък ще допринесе и за по-ефективната защита на интересите на участниците в капитала и за създаването на подходяща атмосфера за работата на търговските дружества, което се посочва и от Бялата книга като важна цел на европейската интеграция.

1.5. Акционерни дружества - учредяване, капитал

Обширната и детайлна уредба, която дават съответните директиви на Съвета в тази област изисква предприемането на един по-широк кръг от мерки за постигане на хармонизация на българското дружествено право с това на Европейския съюз.

1.5.1. Във връзка с унификацията на нормите относно учредяването на акционерните дружества е необходимо да се предприемат следните по-конкретни законодателни мерки.

Разпоредбата на чл. 172 от ТЗ да се допълни чрез добавяне на изискването в устава на дружеството да се вписват евентуалните специални условия, предвиждащи ограничения при прехвърляне на поименни акции на дружеството.

В същата разпоредба на Търговския закон би следвало да се включи и изискване за включване в устава на акционерното дружество информация за общия размер или приблизителна оценка на разходите по учредяването на дружеството, с което ще се постигне съответствие на българското законодателство с изискванията на Директива 77/91/ЕИО в това отношение.

В разпоредбата на чл. 252 от ТЗ, уреждаща основанията за прекратяване на акционерните дружества, в т. 5 наред със спадането на капитала под законно определения минимум следва да се добави като прекратително основание и спадането на броя на акционерите под законно определения минимум, като за него се отнася същият срок за привеждане в съответствие с изискванията на закона.

Уредбата на непаричните вноски в Търговския закон би следвало да се допълни с изискване за публикуване на оценката на вещите лица, предвидена в чл. 72 от Търговския закон.

Да се предвиди срок за назначаване от съда на вещите лица за оценка на непаричните вноски, който да бъде не повече от 2 седмици до 1 месец.

1.5.2. Уредбата на разпределянето на дивиденти от акционерните дружества, която предлага Търговският закон, изисква сериозни допълнения, за да отговори на изискванията на Директива 77/91/ЕИО. Необходими са следните основни законодателни мерки.

Да се включи текст, съгласно който не може да се разпределят дивиденти, ако в края на последната финансова година активите на дружеството, както са посочени във финансовия отчет, са или ще станат в резултат на изплащането на дивидентите по-малко от размера на записания капитал заедно с резервите. Това ограничение да не се отнася за случаите, когато се намалява капиталът.

Да се включи разпоредба, според която разпределените дивиденти не могат да надвишават размера на печалбата към края на последната финансова година заедно с пренесените печалби от предишни финансови години и изтеглените от резервите суми, които могат да се използват за тази цел.

Да се добави също и текст, който да предвижда, че дивидентите, получени в нарушение на споменатите по-горе текстове, следва да бъдат върнати на дружеството, ако получилите ги акционери са знаели за нередовностите в направените в тяхна полза плащания или не биха могли с оглед на конкретните обстоятелства да не са запознати с тях.

1.5.3. Във връзка с възможността за придобиване на собствени акции от акционерните дружества са необходими следните допълнения в Търговския закон.

Да се включи разпоредба, според която акционерното дружество не може за записва и придобива собствени акции освен в случаите, предвидени в Търговския закон и устава на дружеството. Такава разпоредба е необходима с оглед категоричното изискване на Директива 77/91/ЕИО.

Наред с това може да бъде направено и допълнение на уредбата на Търговския закон в смисъл, че ако акции на дружеството са записани от лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството, ще се счита, че лицето, което ги е записало, ги е записало за своя сметка.

1.5.4. Предвид уредбата на увеличаването на капитала е необходимо като основно изискване да отпадне разпоредбата на § 10, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, според която в акционерни дружества с 30 и повече на сто държавно или общинско участие не се допуска намаляването на това участие без съгласието на определен държавен орган (Министерски съвет, министерство или ведомство, Агенцията за приватизация или общински съвет), както и че новата емисия акции се оценява по реда на същия закон и Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация.

Също така би могло да се препоръча допълнение на Търговския закон с изискване съветът на директорите (съответно управителният съвет или надзорният съвет) да представят пред общото събрание писмен доклад за причините, които налагат отпадането на правото за предпочтително изкупуване на акциите, както и да обосноват и предложената цена за продажбата на акциите на третите лица, съгласно чл. 29(4) от Директива 77/91/ЕИО.

1.5.5. По отношение на правната уредба на намаляването на капитала във връзка с изискванията на чл. 30 от Директива 77/91/ЕИО може да се препоръча разпоредбата на чл. 223, ал. 4 от ТЗ да бъде допълнена с изискване за включване в поканата за общо събрание, което следва да вземе решение за намаляване на капитала, на посочване на целта на намаляването и начина, по който се предлага да бъде извършено.

Наред с това съобразяването на българския закон с изискванията на Директивата изисква да се предвиди също, че когато капиталът на дружеството се намалява чрез принудително обезсилване на акции, това следва изрично да се посочва в решението за намаляване, което се обнародва в "Държавен вестник".

2. Предложения за втори стадий

на хармонизиране

Мерките, предвидени за втория стадий на хармонизация, логично следват тези от първия стадий и допълват условията за създаване на благоприятен климат за действие на търговските дружества и гаранции за защита на интересите на всички участници в стопанския живот.

2.1. Акционерни дружества - вливания и сливания, разделяния

2.1.1. Привеждането на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива 78/855/ЕИО относно сливанията на акционерни дружества следва да се извърши чрез допълнение на Търговския закон в следните насоки:

Да се включат разпоредби с легални дефиниции на понятията "вливане" и "образуване на ново дружество чрез сливане".

Да се предвидят текстове, съгласно които управителните органи на вливащите се дружества, съответно сливащото се дружество, трябва да изготвят писмен проект на условията на вливането, респективно сливането. Проектът трябва да съдържа минималните данни съгласно чл. 5 от Директивата. Необходимо е да се предвиди, че проектът трябва да бъде публикуван в централен ежедневник или специализирано издание, за да могат всички заинтересовани лица да се запознаят подробно с условията на вливането (сливането). Срокът между публикацията и датата на общото събрание, на което ще се вземе решението за вливането (сливането), не може да бъде по-кратък от 1 месец;

Да се включи разпоредба, според която решението на общото събрание за вливането (сливането) трябва да покрива одобрението на условията за вливането (сливането) съгласно писмения проект на управителните органи, както и да извърши съответните промени в устава;

Да се допълнят съществуващите текстове, предвиждащи система от мерки за защита на кредиторите, като се включи текст, съгласно който кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за вливане (сливане), и не са станали изискуеми към момента на публикацията за вливане (сливане) имат право да поискат обезпечение или плащане. Същото трябва да се приложи и за притежателите на облигации на вливащите (сливащите) се дружества;

Да се предвидят правила, уреждащи гражданската отговорност на членовете на управителните органи на сливащите се дружества (съответно на вливащото се дружество) за лошо ръководство при подготовката и осъществяването на сливането (вливането);

Да се включат специални текстове относно недействителността на вливането (сливането) предвид особената материя на преобразуването на търговските дружества. Дружествата, участвуващи във вливането (сливането), трябва да бъдат заедно и поотделно отговорни по отношение на задълженията на поглъщащото дружество (новото дружество, образувано чрез сливане), възникнали преди публикацията на решението и след дата на влизане в сила на решението за вливане (сливане). Във всеки случай недействителността трябва да се прогласява по реда на чл. 70 от ТЗ - със съдебно решение.

2.1.2. За целите на хармонизацията в материята на разделянията на търговски дружества, която правото на Европейския съюз урежда чрез Директива 82/891/ЕИО, е необходимо да бъдат предприети следните законодателни мерки.

Да се включи в Търговския закон разпоредба, според която управителните съвети на участващите в разделянето дружества трябва да изготвят писмен проект на условията за разделянето (респ. отделянето). Проектът трябва да съдържа минимално изискуемите се данни съгласно чл. 3 от Директивата. Проектът за условията на разделянето (отделянето) трябва да се публикува в централен ежедневник или специализирано издание най-малко един месец преди датата, на която ще се проведе общото събрание, компетентно да вземе решения по въпросите от проекта.

Да се включи разпоредба, според която решението на общото събрание за разделянето (отделянето) трябва да покрива одобрението на условията за разделянето (отделянето) съгласно писмения проект на управителните органи, както и да извърши съответните промени в устава.

Да се допълнят съществуващите текстове, предвиждащи система от мерки за защита интересите на кредиторите, като се добави разпоредба, според която кредиторите, чието вземания са възникнали преди датата на решението за разделяне (отделяне) и не са станали изискуеми към момента на публикацията на разделянето (отделянето), имат право да поискат обезпечение или плащане. Същото трябва да се приложи и за притежателите на облигации на разделящото се дружество.

Да се предвидят правила, уреждащи гражданската отговорност на членовете на управителните органи на разделящото се дружество за лошо ръководство при подготовката и осъществяването на разделянето (отделянето).

Да се включат специални текстове относно недействителността на разделянето (отделянето). Дружествата, участвуващи в разделяне (отделяне), трябва да бъдат заедно и поотделно отговорни по отношения на задълженията на отделянето, респективно разделянето, възникнали преди публикацията на решението и след датата на влизане в сила на решението за разделяне (отделяне). Недействителността трябва да се прогласява по реда на общата разпоредба на чл. 70 от ТЗ - със съдебно решение.

2.1.3. Необходимо е при включването на така предложените допълнения към Търговския закон правилата за вливането, сливането, отделянето и разделянето да бъдат обособени от правилата на преобразуването на дружества от един вид в друг в отделна глава, поради различните правни последици и нормативни изисквания.

2.2. Клонове на търговски дружества

Уеднаквяването на уредбата на клоновете на търговски дружества според българското законодателство с тази на Европейския съюз така, както е очертана от изискванията на Директива 89/891/ЕИО, изисква някои не твърде значителни законодателни мерки.

Унификацията може да се постигне чрез разширяване на кръга на предвидените в чл. 17 от Търговския закон обстоятелства относно клоновете, подлежащи на вписване в Търговския регистър, така че да бъдат в съответствие с предвидените в чл. 8 от Директивата. Така ще се отговори на изискванията на правото на Европейския съюз за публичност на широк кръг от обстоятелства, свързани с търговските дружества по повод на откриването на клонове от последните.

3. Срокове за реализация на предложените мерки

Сроковете за осъществяване на предложените мерки зависят в най-голяма степен от характера на мерките. Онези, които се състоят в изменение на нормативни актове, се разполагат във времето в съответствие със законодателната процедура в страната. Другите мерки, които от своя страна не изискват реализацията на законодателна процедура, зависят от редица особени фактори, като експедитивност на компетентните държавни органи, финансово осигуряване, убеденост в необходимостта за предприемане на съответните мерки у пряко компетентните държавни органи и др.

Предложените мерки, състоящи се в изменение и допълнение на действуващи нормативни актове, са свързани главно с изменения и допълнение в Търговския закон, което означава, че могат да бъдат осъществени наведнъж чрез приемането от Народното събрание на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон. Това са мерките, свързани с кръга от обстоятелства, подлежащи на вписване в Търговския регистър, основанията за недействителност на търговските дружества, уредбата на акционерните дружества, включително отношенията, свързани с увеличаването и намаляването на капитала и преобразуването на акционерни дружества, както и предложените изменения в уредбата на клоновете на търговски дружества. Извън рамките на Търговския закон са предложени само незначителен брой изменения - изменения в Раздел LII от ГПК и премахване на пар. 10 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗППДОП, които предвид на малкия им обем могат да бъдат осъществени още по-безболезнено.

Необходимостта от реализация на законодателен процес обуславя и една продължителност на процеса на въвеждане в действие на предложените мерки, предпоставена от съответните особени процедури.

Най-напред е необходимо да бъде изготвен проект за изменение на закона, включващ конкретната формулировка на предлаганите изменения, което според нас следва да се извърши от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция със съдействието на специалисти в тази област, привлечени от министерството за изготвяне на точните формулировки. Считаме, че предвид на сериозния обем на необходимите изменения в Търговския закон изготвянето на законопроекта би отнело не по-малко от четири до шест месеца, за да бъдат избягнати каквито и да било пропуски и противоречия в правната уредба. Време е необходимо също и с оглед провеждането на едни по-широки консултации не само с експертите, работещи пряко по проекта, но и с един по-широк кръг от практикуващи в тази област юристи.

Самата законодателна процедура от момента на внасянето на законопроекта в Народното събрание до публикуването на закона в "Държавен вестник" и влизането му в сила изисква минимум три месеца, но обективно следва да бъде предвиден един срок от не по-малко от шест месеца.

Предвид на горното може да се прогнозира, че срокът на въвеждане на предложените мерки за сближаване на законодателствата на Република България и Европейския съюз, състоящи се в изменение и допълнение на действащото българско законодателство, ще бъде не по-малък от десет до дванадесет месеца, което от своя страна означава, че е реалистично да се очаква, че въвеждането на мерките може да приключи в рамките на 1998 година.

Що се отнася до мерките, които не включват законодателна дейност, те могат да бъдат осъществени в съвсем кратки срокове, особено що се отнася до предложените курсове и специализации на служители и магистрати. Те следва да бъдат организирани от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция като един първоначален кръг от семинари за служителите, обслужващи търговските регистри може при подходяща организация да бъде проведен още в рамките на 1997 г. Малко по-сложно е организирането на специализации за магистратите, но със съдействието на Софийския университет "Св. Климент Охридски" един курс за съдиите, работещи в тази област, би могъл да се проведе още в началото на 1998 г. Трябва обаче да се има предвид, че мерките за специализация на магистратите от търговските отделения на съдилищата не бива да се ограничават в рамките на еднократно провеждане на курс за специализация. Тези мероприятия би следвало да се провеждат периодично, като извънредно необходимо е провеждането на един такъв курс непосредствено след приключването на законодателните изменения във връзка със съобразяването на българското законодателство в областта на дружественото право с това на Европейския съюз.

Считаме, че осъществяването на предложените мерки за компютъризация на съхраняването и обработката на регистрираната информация относно търговските дружества, също е възможно в един срок от дванадесет до осемнадесет месеца, тъй като в страната има голям брой високо квалифицирани специалисти в сферата на изчислителната техника и информатиката, както и множество специализирани фирми за производство на компютри и създаване на специализиран софтуер. В тази връзка може да се препоръча провеждането на конкурс от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция за избор на специализирани фирми, които да осъществят оборудването на съответните съдебни служби и да осигурят необходимата поддръжка и сервиз на техниката и софтуера.

С оглед на горното можем да направим извода, че осъществяването на всички предложени мерки е възможно още в рамките на следващата 1998 г., като единствено техническото оборудване на търговските регистри може да се забави до началото на 1999 г.

Що се отнася до етапите за осъществяване на мерките, нашето виждане е, че предприемането на различните мерки следва да става паралелно, като безспорно предимство имат измененията в Търговския закон. В тази връзка като първи етап на осъществяване на мерките може да се счита приемането на измененията и допълненията в законодателството - Търговския закон, ЗППДОП, ГПК.

Едновременно с действията по измененията на законодателството обаче следва да се започне и осъществяването на другите мерки - образователните програми и компютъризацията на Търговския регистър. Доколкото техническото оборудване на съдебните служби ще отнеме повече време и средства, можем да приемем, че то ще приключи по-късно от приемането на законодателните изменения, още повече, че специализираният софтуер следва да се съобрази с новите изисквания за вписване на обстоятелства относно търговските дружества. В този смисъл следва да се приеме, че компютъризацията на Търговския регистър ще представлява един втори етап на реализация на мерките за уеднаквяване на условията и правната уредба за създаване и съществуване на търговските дружества. Все пак обаче приключването на този етап не бива да се бави твърде много след приключването на първия, а осъществяването трябва непременно да започне заедно или не много по-късно от осъществяването на първия.

Що се отнася до образователните програми, те следва да се провеждат периодично, като провеждането им следва да започне в най-скоро време и да продължи в една разумна периодичност.

Създаването на Търговски съд за разлика от посочените вече мерки изисква един по-дълъг период на подготовка, тъй като са необходими коренни промени в редица сфери на законодателството, най-важните от които са съдоустройствената система, съдопроизводството и търговскоправната материя. Тези промени налагат множество изменения в редица основни за правната система на Република България нормативни актове, което не може да се извърши в посочените по-горе сравнително кратки срокове. Все пак трябва да се отбележи, както вече споменахме по-горе, че създаването на Търговски съд не е непосредствено необходимо, за да отговори българската правна система на изискванията на Европейския съюз към законодателството в областта на дружественото право, поради което и то не се причислява към ключовите мерки за сближаване, но представлява една принципна необходимост с оглед правилното прилагане на търговските закони, поради което и трябва да представлява основна задача в дългосрочен план.

Все пак необходимо е да се отбележи във връзка с всичко посочено по-горе, че реализацията на сближаването на законодателствата е свързана с необходимостта от осигуряване на адекватно финансиране на предложените мерки, което би включвало покриването на редица разходи, включващи най общо следното:

    - разходи за осъществяване на подготовката на проектите за изменения на законодателството от високо квалифицирани специалисти в областта на търговското право;

    - разходи за провеждане на курсове за служителите, обслужващи търговските регистри;

    - разходи за провеждане на курсове за специализация на магистратите от високо квалифицирани специалисти в областта на търговското право;

    - разходи за техническото оборудване на търговските регистри и създаването на специализиран софтуер, както и разходи за сервиз и поддръжка на оборудването и софтуера.

В тази връзка е необходимо да бъдат взети сериозни мерки за спешното осигуряване на финансирането, за да не бъде миниран процесът на интеграция на България към Европейския съюз от проблеми от финансов характер, от каквито, както е известно, нашата страна в последните години страда непрекъснато.

IV. Влияние на предложените мерки върху различните области на развитие на обществото

1. Влияние върху политическия живот

Предвид все още неустановените демократични традиции и непостоянния политически климат е трудно да бъде даден еднозначен отговор на въпроса, какво би могло да бъде влиянието на предложените мерки на етап I и етап II върху политическия живот в България. Все пак една прогноза, базирана на сегашното политическо състояние и разпределение на основните приоритети, следва да бъде направена.

Няма съмнение, че стремежът за интегриране на България в европейските структури трябва да се предхожда от задълбочена и упорита работа на държавните институции за максималното доближаване на законодателството към изискванията на Европейския съюз. Една от важните области несъмнено е дружественото право, чието съобразяване с директивите и регламентите на Европейския съюз ще позволи да се развият всички подходящи условия за стопанска дейност и свободното движение на стоки, капитали и лица.

В момента изглежда, че има политическа воля, която да изиска предприемането на необходимите законодателни инициативи за изменението и допълнението на основните нормативни актове, засягащи материята на дружественото право. В общи линии не би трябвало да се очаква съпротива от отделни политически кръгове за хармонизирането в тази област, може би с изключение на нормите, засягащи задължителната информация, която трябва да бъде публично оповестена и разкрита на третите лица. От друга страна, предвид значителното съответствие на Търговския закон и другите нормативни актове, уреждащи дружественото право, мерките за сближаване може да се окажат изпълними в сравнително кратки срокове. Това ни дава основание да предположим, че при сегашната политическа конфигурация влиянието на мерките на етап I и етап II може да окажат незначително отрицателно влияние на политическия живот, което само може да мотивира и ускори приемането на съответните изменени и допълнени нормативни актове.

2. Влияние върху икономическия живот

Понастоящем България е изправена пред сериозна икономическа криза, чието отражение върху обществото ще продължи да се чувства вероятно още дълги години напред. Редица отрасли на стопанството изпитват необходимост от значителни инвестиции, технологично обновяване и съвременен мениджмънт.

Предлаганите мерки за съобразяване на националното ни законодателство с изискванията на Европейския съюз, макар и не толкова генерални като цяло според нас биха могли да окажат положително влияние на стопанския живот.

На първо място очаква се да се подобри инвестиционният климат, тъй като създаването на еднаква степен на правна защита на участниците в капитала, на служителите, кредиторите и третите лица в рамките на България и Европейския съюз ще мотивира основните инвеститори да вложат средства в българската икономика.

На второ място като следствие от подобряването на инвестиционния климат ще може да се очаква навлизането на чуждестранни капитали в приватизацията на държавните и общинските предприятия. По този начин ще се осигури бързото раздържавяване и преминаването на държавната собственост у частни лица, които имат необходимите средства, опит и ноу-хау за управлението на закупените предприятия.

На трето място икономиката на България ще се отвори към икономиките на държавите от Европейския съюз и ще способства за равноправното є третиране, като постепенно ще отпаднат възможните ограничителни мерки в търговията.

На четвърто място отново като следствие на посочените дотук влияния върху икономическия живот може да се очаква необходимото преструктуриране и технологично обновяване на производството. Това е особено важно, тъй като основните фондове на огромната част от предприятията не са обновявани през последните 20 години.

Като общо отражение на стопанското състояние в България предлаганите мерки ще способстват за интегрирането на България в европейските структури при създаването на ясни и стабилни нормативни изисквания.

3. Други влияния

Възможно въздействие при прилагането на мерките на етап I и етап II в следните области може да бъде прогнозирано:

В социалната област. Влиянието може да бъде положително, тъй като в резултат на икономическото въздействие се очаква създаването на работни места и намаляване на безработицата (оттам и на социалното напрежение). Повишават се възможностите за съвременно обучение и квалификация на кадрите, което ще способства за създаването на нормална работна среда.

Демографско. Възможно е редица райони в България да бъдат обект на засилено икономическо влияние. Това означава, че развитието на някои области, обезлюдени в резултат на т.нар. индустриализация през 60-те и 70-те години, може отново да регулира не само пазара на работна ръка, но и да създаде благоприятни условия за демографското им развитие.

В екологията. Навлизането на съвременните технологични изисквания по отношение на опазването и възпроизводството на околната среда може само да допринесе за екологичната чистота при производството. Тук се разчита твърде много на чуждия капитал, тъй като съвременните съоръжения за осигуряване на екологичната чистота са твърде скъпи и поне засега са извън възможностите на по-голямата част от българските предприятия.

V. Заключение

Хармонизирането на дружественото право ще представлява една от основните области, по които ще се извършва преценката за готовността на България за пълноправно членство в Европейския съюз. С оглед на изложеното дотук и във връзка с етапите за подготовката на България за това членство е необходимо в обобщен вид да се изложат:

    - степента на сходство и развитие на процеса на сближаване на българското дружествено право към изискванията на коментираните директиви и регламенти;

    - възможностите за адаптиране и изменения и допълнения на местните разпоредби, засягащи областта на дружественото право;

    - сроковете и етапите за неговото хармонизиране.

1. Както посочихме по-горе, нормативната уредба в България на дружественото право като цяло съответства на изискванията на директивите и регламентите на Европейския съюз. В последните години чрез изменения и допълнения на Търговския закон, както и чрез издаването на нови нормативни актове, се извърши на практика един първи етап на хармонизиране. В момента може да се твърди, че е необходимо извършването само на най-наложителните изменения и допълнения, свързани преди всичко с акционерните дружества и регистрите.

2. Възможностите за адаптиране на местните разпоредби като цяло може да бъдат преценени като твърде високи. Нужно е да се предприемат съответните стъпки за законодателна инициатива и предложенията за изменения и допълнения на нормативните актове да бъдат внесени за обсъждане от Народното събрание съответно от органите на изпълнителната власт. Както посочихме по-горе, налице са сравнително благоприятни политически предпоставки нужните изменения и допълнения да бъдат приети с широка политическа подкрепа. Като следствие от това развитие се очаква и положително отражение в икономическата област, което би трябвало да представлява и главната мотивация за приемането на ключовите мерки съгласно етап I и етап II.

3. Сроковете и етапите за хармонизиране на българското дружествено право зависят преди всичко от изпълнението на основните предпоставки за създаването на благоприятен политически и инвестиционен климат. В тази връзка те са неразривно свързани с изпълнението на комплексните мерки за приобщаването на България към Европейския съюз.

Като прогноза в средносрочен план може да се приеме, че хармонизирането на българското дружествено право ще бъде изпълнено в етапите, описани по-горе. Сроковете може да се окажат по-кратки от предвидимите и е напълно реалистично, ако хармонизирането приключи в рамките на сегашния мандат на Народното събрание. Изпълнението на мерките за етап I дори вече е в процес на реализация, тъй като има законодателна инициатива за изменение на минималния размер на капитала на акционерните дружества. За осъществяването на мерките за етап II не се изисква допълнителна инфраструктура и реализацията є може да бъде приключена сравнително бързо.

С приключването на въвеждането на посочените мерки ще бъдат създадени необходимите условия за приобщаването на България към европейските структури. Хармонизирането на дружественото право е един от основните критерии за преценката за готовността на България за членство в Европейския съюз, тъй като то представлява гаранция за интегрирането в икономическия живот на страните-членки и предоставя правото на свободното движение на капитали, стоки и стопански субекти, като най-висш израз на демократичните свободи.