ЦЕНТРАЛНА БАНКА И ФИНАНСОВИ УСЛУГИ

В разработката се анализират промените, които въвеждането на валутен съвет предизвика по отношение на функционирането на паричния сектор, и съответно на средата, в която се осъществяват финансовите услуги. Наред със спецификата и новите правила, по които ще оперира БНБ, е анализирана и актуалната практика в България в сферата на финансовите услуги и тяхната нормативна уредба. Предмет на анализа е динамиката на процесите във финансовия сектор от гледна точка на въвеждането на валутен съвет от 1 юли 1997 г. Специално внимание е отделено на последните и предстоящите законодателни промени, свързани пряко или косвено с условията за създаване на развит пазар на финансовите услуги.

Главна цел на разработката е на основата на направения преглед и анализ и отчитайки спецификата в развитието на българския финансов сектор, да се формулират предложения за бъдещото развитие и нормативно регламентиране на дейността на БНБ и на финансовите услуги предвид на ангажиментите на България по присъединяването є към Европейския съюз и евентуално бъдещо включване в Европейския валутен съюз.

I. Централна банка

Значимостта на реформата в Централната банка в цялостния процес на присъединяване към Европейския съюз е свързана с критериите, определени от Европейския Съвет в Копенхаген през юни 1993 г., съобразно които страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които желаят да станат членки на Европейския съюз (EС), би следвало да бъдат верни и на целите на политическия, икономическия и монетарния съюз. В Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България (РБ), от друга страна, (ратифицирано от Народното Събрание на РБ на 15 април 1993 г.) и влязло в сила на 1 февруари 1995 г., се предполага, че РБ ще полага усилия за постепенно сближаване на паричната си политика с тази на Европейския валутен съюз (ЕВС). Дългосрочната цел, към постигането на която България, респективно БНБ, би следвало да се стреми както в институционално отношение, така и от гледна точка на паричната си политика, е да постигне такова състояние на парична система, което позволява участие в третия стадий на ЕВС. Има смисъл тази цел да бъде постигната, дори преди РБ да бъде приета за пълноценен участник в евро-зоната.

В документа Мнение на Комисията относно молбата на България за членство в Европейския съюз (DOC/97/11) през юли 1997 г. се повтарят критериите за членство в ЕС, формулирани от Европейския съвет в Копенхаген (1993 г.) - "наличие на функционираща пазарна икономика и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Европейския съюз". Оценката за РБ, съдържаща се в Мнението на Комисията, е, че участието на България в третия стадий на икономическия и монетарния съюз, предполагащ координация на икономическата политика, представлява сериозен проблем предвид необходимостта от извършване на съществени структурни реформи. Към момента на присъединяване към ЕС вече ще е започнало функционирането на ЕВС, което предполага сериозни промени за всички страни включително тези, които не участват в евро-зоната. В документа е изказано мнението, че все още е твърде рано да се прецени, дали към момента на своето присъединяване България ще може да участва в евро-зоната. Последното ще зависи от успеха на структурната трансформация на икономиката, който ще позволи да се постигне трайно съгласуване с критериите за сближаване, което в същото време не може да се смята за достатъчно условие за членство. Страните членки, които не участват в евро-зоната, ще трябва да провеждат автономна парична политика и да участват ограничено в Европейската система на централните банки. Техните централни банки трябва да бъдат независими и да преследват ценовата стабилност като главна своя цел. Паричната политика би следвало да се провежда с пазарни инструменти и да бъде ефективна при пренасянето на импулси към реалната икономика. Констатацията относно България е: "Участието на България в третия стадий на ЕВС като страна, неучастваща в евро-зоната, би могло да представлява сериозен проблем дори в средносрочен план. Страната е направила много ограничен прогрес в прехода към пазарна икономика. Очаква се Програмата на Правителството относно икономическата и структурната реформа да спомогне съществено за постигането на тази цел." (DOC/97/11, p. 56)

Задачата, която си поставяме, е да направим кратка равносметка на постигнатото, да формулираме основните проблеми и да предложим практически мерки за действие.

Най-напред ще бъде направен анализ на постигнатото в сближаването между критериите на Договора за Европейската общност (ДЕО) и съответните Протоколи и промените, които бяха направени в българското законодателство преди всичко с приемането на нов Закон за БНБ (ЗБНБ) през 1997 г. В случая със ЗБНБ е постигнато едно оптимално съобразяване както със спецификата на условията в РБ, така и с изискванията на ДЕО. Конкретно съпоставката между ЗБНБ и настоящата практика в РБ, от една страна, и изискванията и критериите за сближаване на ДЕО и съответните Протоколи, от друга страна, ще бъде разгледано в две основни направления:

от гледна точка на институционалната характеристика на БНБ;

от гледна точка на паричната и валутната политика на БНБ

След изясняване на степента, в която законодателството и практиката в България имат допирни точки или се разминават с изискванията за сближаване на паричната политика, ще разгледаме и проблемите, които могат да възникнат във връзка с евентуално постепенно съобразяване на паричната политика на РБ с някои от маастрихтските критерии за сближаване, преди още РБ да е станала пълноправен член на ЕС. Накрая ще бъдат направени препоръки относно непосредствените и средносрочните задачи на РБ съобразно стратегическата цел за присъединяване към ЕС и ЕВС.

1.1. Институционални характеристики на БНБ

Един от основните икономически и институционални критерии за сближаване с изискванията за членство в ЕВС е постигането на независимост на националната централна банка (ЦБ) както от гледна точка на формулиране на целите на паричната политика, така и на тяхното осъществяване. Изискването за независимост на националната ЦБ, формулирано в чл. 107 на ДЕО и чл. 7 на Протокола относно Устава на Европейската система на централни банки (ЕСЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ), забранява на ЦБ или на отделни членове на нейните органи, които вземат решения, да бъдат давани указания или да бъде въздействано от страна на националното правителство, от институциите на ЕС или от други органи.

След 1 юли 1997 г. БНБ започна да функционира като валутен съвет, което по замисъл би следвало да засили независимостта є като институция от въздействия от страна на Правителството.

Според ЗБНБ БНБ е независима от органите на държавната власт. Чл. 44 на ЗБНБ изрично постулира, че БНБ е независима от указанията на МС и на други държавни органи при осъществяването на дейността си. БНБ е институцията, която определя и провежда паричната и кредитната политика по закон и това є гарантира независимост. Фактът, че според чл. 3 на ЗБНБ при определяне на общите насоки на паричната и кредитната политика БНБ и МС се информират взаимно за своите намерения и действия, не нарушава в никакъв случай независимостта на ЦБ, а само създава възможност за постигане на по-добра координация между независимата ЦБ и органите на изпълнителната власт. Независимо от обстоятелството, че БНБ е задължена да се отчита пред Народното събрание, принципът за независимостта на ЦБ не се нарушава, тъй като парламентарният контрол, който Народното събрание осъществява, изключва даването на задължителни указания на ЦБ във връзка с осъществяваната от нея политика и дейност.

Независимостта на всяка ЦБ зависи изключително и от нейните конкретни взаимоотношения с Правителството и бюджета, от начина, по който те са регламентирани от Закона, а също и от степента на съблюдаване на законовите изисквания. Член 104 на ДЕО и чл. 21 от Протокола относно Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ забраняват ползването на овърдрафт или какъвто и да е друг вид кредит от националната ЦБ от страна на централните правителства. Забранява се и директната покупка на правителствени дългови инструменти от страна на ЦБ. В миналото в нарушение на ЗБНБ често пъти се допускаше финансиране на бюджетния дефицит от БНБ. Според чл. 45 на новия ЗБНБ БНБ не може да предоставя кредити под каквато и да е форма на държавата или на държавни институции освен кредити за сметка на покупки на СПТ от МВФ, предоставени с решение на УС при строго определени условия. Срокът за теглене на кредита от държавата е до 90 дни след датата на съответната покупка на СПТ от МВФ, като плащанията по главницата и лихвите се извършват в срокове не по-късно от датите, на които следва да се извършват съответните плащания от БНБ към МВФ, и в необходимите за плащанията размери. В случая възможността за предоставяне на кредит на държавата се поставя в зависимост от подкрепяната от МВФ програма.

Изключението за кредитиране на държавата при така определените условия се налага поради наличието на бюджетни дефицити, големия държавен дълг, лошата събираемост на данъците и непреструктурираната икономика на страната. Строгите условия, при които се предоставят кредитите, са предпоставка, че достъпът до тях е труден и ограничен и съответно няма да се допуска ненужно раздуване на бюджетните дефицити, т.е. че ще бъде положено усилие за приближаване до маастрихтското изискване да не се допускат бюджетни дефицити по-големи от 3% от БВП и правителствен дълг, надхвърлящ 60% от БВП - изисквания, постигането на които е все още трудно за България.

По-подробно разгледани двата аспекта на фискалния критерий на ДЕО (чл. 104c и чл. 109j) и Протокола относно процедурата по свръхдефицитите са: първо, бюджетният дефицит не би следвало да надхвърля 3% от БВП, освен в случаите, когато въпросното отношение бележи продължителен и съществен спад или надбавката над трите процента е неголяма, временна и е допусната по изключение, и второ, съотношението на правителствения дълг към БВП не би следвало да надхвърля 60% от БВП, освен ако отношението бележи достатъчно спадане и се приближава към необходимото равнище със задоволителна бързина. Засега България е все още далече от постигането на посочените два аспекта на фискален критерий. През 1997 г. се очаква бюджетният дефицит като отношение към БВП да бъде около 4%, което е обаче с близо 2 пункта по-ниско от първоначалната прогноза и което, сравнено с 1996 г., представлява съществено съкращаване. За следващите години прогнозите са, че първоначално през 1998 г. той ще бъде около 2%, т.е. ще достигне маастрихтския критерий, а през 1999 г. се предвижда балансиране на бюджета. Предвид строгите ограничения относно възможностите за финансиране на бюджетния дефицит от БНБ, наложени от правилата на валутния съвет и ЗБНБ, може да се смята, че тези оптимистични прогнози ще бъдат постигнати. Очакванията са, че в условията на строга финансова дисциплина, наложена от валутния съвет, България още от 1998 г. ще е постигнала маастрихтския конвергентен критерий относно бюджетния дефицит. Що се отнася до правителствения дълг като процент от БВП, за 1996 г. и 1997 г. той също е надхвърлен значително (111.4% през 1996 г. и 107.7% през 1997 г.), но предвид гореизложените съображения и за него очакванията са през следващите години да отбележи намаляване (83.6% през 1998 г. и 72.9% през 1999 г.). Значителен спад е трудно да бъде постигнат поради високия относителен дял на външния дълг. В това отношение е съществено да не бъде допуснато натрупване на нов голям дълг, особено към международните финансови институции и в частност към МВФ. Такава опасност реално съществува, тъй като стабилното функциониране на валутния съвет при отсъствие на алтернативни капиталови притоци ще зависи изключително от финансовата подкрепа от МВФ. Засега очакванията са отношението на външния дълг към БВП да започне да намалява от 88.3% през 1996 г. на 83.9% през 1997 г. и 65.3% през 1998 г.

Независимостта на всяка ЦБ се определя до голяма степен от начина на избор, назначаване и прекратяване на мандата на нейните управителните органи. От тази гледна точка може да се смята, че Законът за Българската народна банка, приет през 1997 г. (Държавен вестник, бр. 46 от 10 юни 1997 г.), отговаря на изискванията на ДЕО и съответните Протоколи и в този смисъл осигурява независимостта на ЦБ. Чл. 14.2 на Протокола относно Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ изисква мандатът на Управителя да не бъде по-кратък от 5 години. Управителят може да бъде отстранен от длъжност само ако вече не отговаря на условията и не може да изпълнява задълженията си или ако е обвинен в лошо администриране. ЗБНБ напълно отчита гореизложеното изискване относно мандата на Управителя на ЦБ и дори отива още по-далече, като го разпространява и върху подуправителите. ЗБНБ предвижда Народното събрание да избира Управителя и подуправителите на БНБ, като мандатът им на управление е 6 години. Управителят и останалите членове на Управителният съвет (УС) могат да бъдат отстранени предсрочно от длъжност, ако са нарушени условията, които са дали основание за техния избор, както и при неучастие без основателни причини в три или повече последователни заседания на УС, съществено нарушение на служебните задължения, действие или бездействие, довело до неизпълнение на възложените със ЗБНБ задачи (чл. 14 на ЗБНБ).

Като цяло новият ЗБНБ предпазва в по-висока степен независимостта на БНБ от евентуална намеса на Правителството и други държавни органи съобразно изискванията, формулирани в чл. 107 на ДЕО и чл. 7 на Протокола относно Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ.

1.2. Парична политика: цели и инструменти

Член 109е и 109j на ДЕО и чл. 2 на Протокола относно Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ изискват европейските национални централни банки на страните, които се стремят към ЕВС да приемат целта за ценова стабилност, което е в съответствие с изискването на чл. 2 на ДЕО за постигане на стабилен неинфлационен растеж в Общността. ДЕО третира "ценовата стабилност, здравите публични финанси и монетарни условия и стабилния платежен баланс" същевременно и като принципи, които би следвало да се съблюдават в общността. Член 109е на ДЕО изисква още преди влизането във втория стадий на монетарния съюз да бъдат предприети мерки за постигането на ценова стабилност.

По същество след въвеждането на валутен съвет възможността БНБ да провежда парична политика беше силно ограничена. Фиксирането на националната валута спрямо германската марка и спазването на правилата на валутния съвет ще съдейства за постигане на ценова стабилност, която е един от принципите и едновременно един от критериите на ДЕО за сближаване по отношение на третия стадий на ЕВС. Спазването на принципите на валутния съвет, предполагащи привързването на българската национална валута и фиксиране на официалния валутен курс първоначално към германската марка, а след 1999 г. към еврото, както и поддържането от страна на управление "Емисионно" на пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, плюс действията за ефективно управление на международните валутни активи на банката (чл. 20, ал. 1 на ЗБНБ) гарантират постигането на целта за стабилността на българския лев.

За постигането на "висока ценовата стабилност" ще бъде показателен темпът на инфлация, който би следвало да бъде в рамките на 1.5 процентни пункта от инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), в трите страни членки на ЕВС с най-ниска инфлация, поддържан в продължение на една година. Характерно за България е, че след въвеждане правилата, а впоследствие и след законовото въвеждане на валутния съвет инфлацията значително спадна. Очаква се тя да достигне 16.4% през 1998 г., а през 1999 г. да спадне до 10%. Тези прогнози показват, че въпреки същественото спадане на инфлацията, тя няма да достигне бързо темповете на инфлация в Германия. Върху нея ще продължат да въздействат фактори, свързани със запазването на някои монополни пазарни структури, наличието на дефицити в икономиката и др. Привързването на българския лев към германската марка и въвеждането на валутен съвет ще бъде предпоставка за приближаване в средносрочен и особено в дългосрочен план към инфлацията в Германия и съответно към маастрихтския критерий относно инфлацията, още повече че Германия по всяка вероятност ще бъде измежду трите страни с най-ниска инфлация.

Промените в паричното предлагане при валутния съвет зависят изцяло от промените в резервните пари) монетарната база на БНБ, както и от мултипликатора за съответния валутен агрегат. Паричните задължения на БНБ от своя страна могат да се променят единствено в съответствие с промените в брутния международен валутен резерв, което гарантира стабилност на националната валута и съответно на цените. Чл. 28, ал. 1 на ЗБНБ изрично постановява, че общата сума на паричните задължения на БНБ не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка, определен от същия ЗБНБ.

В своята парична политика БНБ не е определяла и преследвала определена цел по отношение на нивото на основния лихвен процент (ОЛП). Такава цел не може и не се очаква да бъде преследвана и в условията на валутен съвет, когато лихвеният процент трябва да отразява и уравновесява паричното търсене и предлагане. За разлика от другите страни с валутни съвети ЗБНБ в България предвижда БНБ да продължи да обявява основния лихвен процент за съответния период съгласно определена от УС методика. Последната в момента се свежда до ежеседмично обявяване и определяне на ОЛП на пазарна основа, изхождайки от доходността на тримесечните сконтови държавни ценни книжа. Вече съществуват редица критични мнения относно това, доколко е подходящо, първо, обявяването на ОЛП в условията на валутен съвет, и второ, прилагането за целта на съществуващата методика на определяне на ОЛП. Изказват се съмнения относно това, дали сегашната методика не води до изкуствено занижаване на ОЛП. Тя се отличава значително от практиката в страните от ЕС. След въвеждането на валутния съвет беше наблюдавано чувствително (над очакваното) спадане на основния лихвен процент. Последното се съпровожда от силно намаляване на лихвените нива по депозитите на междубанковия пазар и т.н. Вече започва да преобладава мнението, че основният лихвен процент би следвало да се премахне. Очакванията са лихвените равнища и в бъдеще да се запазят сравнително ниски в номинално изражение главно поради съкращаване на инфлацията в условията на валутен съвет. За 1997 г. очакванията бяха простият годишен основен лихвен процент да достигне 74.2% (като реалният продължи да бъде отрицателен), а за 1998 г. прогнозата е той да спадне чувствително, съответно до 8.6%.

Един от критериите на ДЕО (чл. 109j(1) и чл. 4 на Протокола относно конвергентните критерии) и показател за постигане на дълготрайно сближаване между страните членки са равнищата на дългосрочните лихвени проценти, които би следвало да се отклоняват в рамките на 2 процентни пункта от тези на трите най-добри от гледна точка на постигане на ценова стабилност страни. Предпоставка за бързо придвижване към последното изискване е привързването на лева към германската марка и спазването на принципите на валутния съвет, което в крайна сметка ще доведе до сближаване на лихвените равнища на двете страни. Каква ще бъде рисковата премия над лихвените проценти в Германия, включително дългосрочните, ще зависи преди всичко от типичния за България кредитен риск, който от своя страна ще намалява с успешното стабилизиране и преструктуриране на икономиката. Резките колебания в лихвените проценти могат да се наблюдават в случаите на нестабилност на функциониране на валутния съвет. Тъй като големите отклонения в лихвените проценти са от своя страна източник на нестабилност за валутния съвет, съществуват всички основания да се смята, че те ще бъдат старателно избягвани, за да не се излага на риск самият валутен съвет с всички произтичащи от това последици.

Общо характеристиките на инструментите на Европейската система от централни банки и на Европейската централна банка са формулирани в чл. 18-24 от Протокола относно Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ, като акцентът е поставен върху операциите на открития пазар и задължителните минимални резерви, но не е изключено използването и на други инструменти. Изискванията на посочените текстове би следвало да се съблюдават само от страните от евро-зоната, т.е. тези, които не са обект на дерогиране съобразно член 109к на ДЕО.

С влизането в сила на новия ЗБНБ от 1 юли 1997 г. на БНБ се отнема правото да провежда операции на открития пазар. Изискванията, залегнали в Протокола към устава на ЕСЦБ, обаче поставят акцента върху необходимостта участващите централни банки да провеждат паричната си политика с пазарни по характера си инструменти, като смисълът на условието е изключване на административните такива (кредитни тавани, тавани/подове на лихвени равнища и др.). В този смисъл новият ЗБНБ, както и практиката на БНБ не противоречат на изискванията по отношение на използваните от ЦБ инструменти, тъй като не се прибягва до административни по характера си прийоми за намеса на финансовите пазари.

В член 25 на Протокола относно Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ се визира възможността за намеса на ЦБ с цел осигуряване стабилност на кредитните институции. Наличието на управление "Банков надзор" и управление "Банково", което осигурява ограничено рефинансиране за системата на търговските банки, е предпоставка за укрепване стабилността и предпазване на банковата система от системна криза и съответно на валутния съвет от нарушаване на правилата му на функциониране. В крайна сметка запазването макар и в ограничена степен на функцията кредитор от последна инстанция е условие за постигане на стабилност в цялата банкова система. Особеност на валутния съвет в България е наличието на управление "Банково", което според чл. 20 на ЗБНБ при възникването на системен риск за стабилността на банковата система осъществява функциите на кредитор от последна инстанция, т.е. осигурява рефинансиране за търговските банки при строго определени условия. Особеностите на рефинансирането в условията на валутния съвет са както ограничените възможности на БНБ да рефинансира, така и строгите условия, при които тя осъществява тази своя дейност. Според чл. 33, ал. 3 на ЗБНБ предоставянето на кредити може да се извършва само до размера на превишението на левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв спрямо общата сума на паричните задължения на БНБ. Съответно БНБ предоставя кредити в левове на платежоспособни банки само при възникване на кредитен риск, засягащ стабилността на банковата система. Кредитите се предоставят за срок не по-дълъг от три месеца и при пълно обезпечение със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързоликвидни активи. Ограничаването на функцията на БНБ кредитор от последна инстанция ще направи банките по-предпазливи в кредитораздаването, с което ще намали вероятността от поява на нова вълна от несъбираеми кредити. В същото време не би следвало, поради ограниченото рефинансиране, да се допусне ситуация на силно ограничаване на кредитораздаването за реалния сектор, което в условията на извършваща се структурна реформа би могло да забави процесите на преструктуриране.

1.3. Валутен курс

След 1991 г. поради липсата на валутни резерви и невъзможността България да погасява външния си дълг беше избран режим на плаващ валутен курс. Целта на политиката на БНБ беше главно изглаждане на ежедневните колебания на валутния курс чрез интервенции. Въпреки че с Постановление на МС № 15 от 1991 г. беше решено валутният режим на България да се сведе до свободно плаване, в действителност през различните периоди се налагаше ЦБ да интервенира активно, което доведе до ситуации, при които валутният режим можеше да се характеризира като неявно управляван плаващ валутен курс. Преди въвеждането на валутен съвет при поддържане на плаващ валутен курс опитите паричната политика да бъде автономна и да преследва свои собствени цели не бяха особено успешни. БНБ често поставяше като приоритет в своята парична политика защитаването на определено равнище на валутния курс на лева към долара. По този начин паричната политика се поставяше под въздействието на валутната политика. След въвеждането на валутен съвет възможностите за провеждане на парична политика са твърде ограничени, а валутният курс остава фиксиран, така че не би могло да се очаква наличие на негативно въздействие на валутната политика върху паричната. По-скоро фиксираният валутен курс ще въздейства върху ценовата стабилност, което ще допринесе за сближаване с маастрихтските изисквания за постигане на ценова стабилност.

С въвеждането на валутен съвет основна цел на БНБ става поддържането на стабилността на националната парична единица, което се постига чрез привързване на българския лев към германската марка и чрез въвеждане със ЗБНБ на фиксиран валутен курс от 1000 лева за 1 марка. Това ниво не може да бъде променяно без промяна в ЗБНБ. Гаранция за стабилността на валутния курс е пълното покритие на монетарната база с валутни резерви. Фиксирането на лева към германската марка в рамките на валутния съвет ни приближава изключително плътно до критерия на ДЕО, изискващ съблюдаване в течение на 2 години на колебания на валутния курс в нормални граници, определени от Обменния механизъм на ЕВС, както и недопускане по своя собствена инициатива на двустранна девалвация спрямо която и да е от валутите на страните членки (член 109j(1) на ДЕО). Този критерий е част от критериите, въз основа на които се взема решение относно преминаване към третия стадий на икономическия и валутен съюз и приемането на единната валута. Въпреки че България е твърде далече от този стадий, съобразяването с този критерий още отсега е от голямо значение. То е залог за бъдещ успех и е показателно за решимостта на страната да следва твърдо избраната посока. Гарантирането на фиксирания курс се осъществява както от пълното валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, така и от задължението на БНБ, формулирано в чл. 30, при поискване БНБ да продава и да купува без ограничения на територията на страната германски марки срещу левове на основата на спот валутни курсове, които не могат да се отклоняват от официалния валутен курс с повече от 0.5 на сто, включително начисляваните такси, комисионни и други разходи за клиента.

От 1 януари 1999 г. се очаква в ЕВС да се постигне необратимо фиксиране на обменните курсове и еврото да стане самостоятелна валута в рамките на ЕВС. С настъпването на този момент според ЗБНБ РБ би следвало да фиксира лева към еврото в рамките на валутния съвет. По този начин преди още да е станала член на ЕС РБ ще е постигнала необратимо фиксиране на валутния курс - условие, на което би следвало да отговарят пълноправните членки на ЕС и участнички в третия стадий на ЕВС и евро-зоната. Това е голямо предимство, което би следвало да се подчертава и изтъква по време на преговорите. Това е и голямо предизвикателство, тъй като към този момент икономиката на страната ни все още няма да е постигнала останалите критерии за членство в ЕВС.

2. Идентифициране и анализ на основните проблеми

Най-общо трудностите и проблемите на адаптирането на ЦБ към изискванията на ЕС са резултат от общото лошо състояние на стопанството, от забавеното преструктуриране в реалния и финансовия сектор, от проблемите на публичните финанси, от тежестта на външния дълг, както и все още силното преплитане на политиката и икономиката. Могат да се обособят две групи проблеми: дългосрочни (стратегически) и краткосрочни (конюнктурни).

2.1. Дългосрочни (стратегически) проблеми

От гледна точка на стратегическите цели има смисъл да си зададем въпроса, следва ли България да се стреми към сближаване на паричната си политика с тази на ЕВС, преди още да е станала член на ЕС. Постигането на критериите за сближаване от Маастрихт не е предпоставка за членство в ЕС, но те са ключови относно провеждането на успешна макроикономическа политика, ориентирана към постигане на стабилност (DOC/97/11). Очакванията са, че въвеждането на валутен съвет и стремежът към сближаване с паричната политика на ЕВС ще доведат до трайна финансова стабилизация, ще ограничат съществено инфлацията, ще възвърнат доверието в националната валута, ще понижат номиналните лихвени проценти, ще въведат финансова дисциплина и ще наложат твърди бюджетни ограничения за всички стопански субекти и сектори, включително бюджетния, ще принудят управляващите да ускорят структурната реформа, включително тази в банковия сектор. Така стремежът към приближаване към изискванията на ДЕО ще ускори стабилизирането на икономиката и ще способства за скъсяване на разстоянието между България и ЕС.

Валутният съвет, въведен у нас на 1 юли 1997 г., може да служи добре на крайната стратегическа цел - приемането на България като пълноправен член на ЕС, в т.ч. и на ЕВС, и възприемането на еврото и юрисдикцията на ЕЦБ в областта на паричната политика. Валутният съвет облекчава междинните етапи на този процес - започване на преговори за членство в ЕС и присъединяване към ЕС, но не и към ЕВС. Намеренията на България по отношение на паричната є система очевидно ще бъдат разисквани в контекста на едни бъдещи преговори по присъединяване към ЕС. Функционирането на валутен съвет у нас обаче няма да бъде нито пречка, нито условие за евентуално присъединяване на страната към ЕС. Предвид на голямата отдалеченост във времето, когато с известна доза реализъм може да се прогнозира, че България ще бъде приета за членка в ЕС, възниква въпросът за съдбата на валутния съвет у нас към този момент.

В обозримо бъдеще ще бъде преждевременно обсъждането на формалното прекратяване действието на валутния съвет в България. Тук само ще бъдат маркирани три теоретично мислими варианта и техните последици за процеса на присъединяване.

1) Валутният съвет функционира успешно през целия период до и след присъединяването на България към ЕС. Спазването на неговите норми демонстрира желанието и способността на страната да спазва строгите правила на ЕВС. От валутния съвет България влиза директно в ЕВС.

2) Валутният съвет функционира достатъчно продължително и възстановява трайно доверието в лева и в икономическата политика на изпълнителната власт изобщо. Съществени вътрешнои външноикономически промени обаче водят до ситуация, в която неговите сковаващите правила се превръщат в бреме за икономическите агенти. В такъв случай и от позициите на икономическа сила (солиден валутен резерв) е мислимо постепенното разхлабване ограниченията на валутния съвет и замяната му с класическа консервативна централна банка, чиято парична политика е насочена изключително към запазване стабилността на ценовото равнище и се ползва с доверие. Няма значение дали това става преди официалното присъединяването на България към ЕС, или след това (но преди страната да е станала пълноправен член на ЕВС).

3) Конструкцията на валутния съвет не издържа под напора или на продължаващо бавене на структурните реформи, или на достатъчно силен и непредвиден външен шок. Левът се девалвира изненадващо. При такъв сценарий възстановяването на независима централна банка е проблематично. Най-малко доверието в нея е трудно постижимо. Такъв изход би създал сериозни проблеми в процеса на присъединяване към ЕС.

2.2. Краткосрочни (конюнктурни) проблеми

В случай, че преструктурирането и приватизацията продължават да се бавят, ще продължи генерирането на проблеми, които ще излагат на риск както постигнатата благодарение на валутния съвет стабилизация, така и нормалното функциониране на самия валутен съвет. От тази гледна точка забавеното с години преструктуриране на реалния сектор, запазването на монополистични и олигополистични структури и неясните права на собственост в икономиката ще бъдат потенциален източник както на краткосрочни, така и на средносрочни проблеми, които неизбежно ще спъват ефективното функциониране на паричните механизми.

В условията на валутен съвет паричната политика става заложник на бюджетната. Фискалните проблеми - високи бюджетни дефицити, нарастващ вътрешен и външен дълг, растящи лихвени плащания по вътрешния дълг, несъвършенства в данъчната система и засилено данъчно отбягване могат да подкопаят ефективността на валутния съвет и стабилността на лева. Евентуалното забавяне на структурните реформи ще създаде сериозни проблеми относно функционирането на валутния съвет и ще изостри фискалните проблеми в страната. Това ще постави под въпрос приближаването към паричната политика на ЕВС и към фискалния критерий на ДЕО. Към вече споменатите два аспекта на фискалния критерий обикновено се отправя критиката, че съотношенията са определени до голяма степен произволно, не отчитат цикличната динамика на икономиката и не създават възможност за маневриране, когато това е необходимо. Последните съображения създават безпокойство дори в развитите икономики и са с още по-голяма сила валидни за икономиките на Централна и Източна Европа. Въпреки достатъчно гъвкавите формулировки на фискалния конвергентен критерий, позволяващи и известни отклонения от изискванията, РБ засега остава далече от приближаването към фискалния критерий в двата му аспекта. Това създава потенциална опасност от често възползване от възможността, предоставена от чл. 45 от ЗБНБ, и от отдалечаване от изискванията на ДЕО.

Въпреки постигането на стабилизация, връщането на доверието в националната парична единица и рязкото падане на инфлацията, опасността от срив в доверието към лева и бягство към чужда валута остават. Инфлационните очаквания не са затихнали и растежът на цените може да бъде предизвикан по каналите на разходите и свитото предлагане и дефицита особено на хранителни стоки. Връзването за марката не означава, че инфлацията в България ще бъде като тази в Германия. Като цяло поведението на икономическите агенти все още не е стабилно и предсказуемо. В това отношение от голямо значение е и стабилността на банковия сектор. Комбинацията между нисък основен лихвен процент и все още недостатъчно преструктуриран банков сектор създава потенциална възможност за ерозиране на депозитната база с всички произтичащи от това последици както за банковата система, така и за валутния съвет и финансовата стабилизация. От друга гледна точка особено важно остава ускореното приватизиране и подобряване финансовото управление на търговските банки.

В условията на валутен съвет БНБ губи всякакъв контрол върху паричната маса, която става резултат от два основни фактора: динамиката на платежния баланс и валутния мултипликатор. Паричните мултипликатори, свързващи резервните пари с паричната маса, както и скоростта на парите, свързваща паричната маса с инфлацията, са нестабилни. БНБ би могла да влияе върху тези поведенчески функции освен чрез промени в минималните задължителни резерви на банките и като цяло чрез повишаване доверието в лева и валутния съвет. В тази именно насока би следвало да бъдат положени усилия с цел укрепване стабилността на паричното предлагане в условията на валутен съвет.

Липсата на продължителни изследвания върху търсенето на пари и ликвидното поведение на икономическите агенти, както и върху трансмисионния механизъм, поставя в определена неопределеност и непредсказуемост въздействието на паричната маса върху инфлацията. В допълнение на това съществуват съмнения относно това, доколко настоящият основен лихвен процент и начинът на неговото определяне са подходящи в условията на валутен съвет. Все още не е доказано дали основният лихвен процент би реагирал достатъчно бързо и адекватно в ситуация на силно свиване или разширяване на паричното предлагане, за да бъде постигнато новото пазарно равновесие.

Настоящата методика на определяне на ОЛП, както и неговите функции не отговаря на изискванията за пазарност и не отразява реалната цена на парите. Различните видове сегменти на валутния пазар са все още недостатъчно дълбоки и развити в България, а оттам и поведението на лихвените проценти не е винаги пазарно. Един от критериите за конвергенция на страните от съюза е сближаването на дългосрочните лихвени нива (върху 5-годишните ценни книжа). Пазарът на дългови инструменти, особено дългосрочни в България, все още не е развит и въпросното сближаване трудно може да бъде постигнато. Необходимо е да се положат усилия за развитието на финансовите пазари и особено на пазара на дългосрочни дългови инструменти.

3. Непосредствени задачи

В контекста на гореспоменатата стратегическа и дългосрочна задача и на базата на посочените проблеми могат да бъдат формулирани някои непосредствени и средносрочни задачи за действие.

Една от най-важните непосредствени задачи е спазването на правилата на валутния съвет и съответно на фиксирания курс на лева към марката, а в бъдеще и към еврото, тъй като това ще позволи по-бързото приспособяване към маастрихтските изисквания на ДЕО и съответно ще способства за по-скорошно влизане в ЕВС. По отношение на валутния курс привързването на лева към еврото ще урегулира до голяма степен взаимоотношенията между евро-зоната и България в областта на валутния курс и политика.

Една от непосредствените и основни задачи на БНБ е строгото съблюдаване на изискванията на новия ЗБНБ, недопускане на типичните от близкото минало нарушения, които подкопаваха независимостта є. Стриктното спазване на правилата на валутния съвет ще гарантира доверието към лева и стабилността на цените. В това отношение е много важно да не бъде допускано ЗБНБ за бъде нарушаван чрез ежегодно приеманите закони за държавния бюджета - практика, която в близкото минало, преди въвеждането на валутния съвет редовно налагаше нарушаване на някои от изискванията на ЗБНБ.

Основна задача на БНБ и правителството е недопускане на шокове върху валутния съвет, които да доведат до системна криза и разпад на банковата и паричната система. Основа за постигането на трайна финансова стабилизация е ускоряването на структурната реформа и приватизацията на банковия и реалния сектор. С цел следене стабилността на функциониране на валутния съвет е необходимо да се изгради система от индикатори за следене състоянието на валутния съвет и рисковете от появата на системна криза. Трябва да се предвиди онзи минимум валутен резерв, под който съществуването на валутния съвет е застрашено.

Преди въвеждането на валутния съвет в БНБ и извън нея са правени само спорадични, несъгласувани и непоследователни опити за измерване на равновесните реални валутни курсове. Непосредствено преди въвеждането на валутен съвет беше направен поредният опит за измерване на равновесните реални валутни курсове, на чиято основа да бъде избрано равнището, на което да бъде фиксиран българският лев спрямо германската марка. Подобни измервания ще бъдат необходими и в бъдеще, тъй като чрез тях ще може да се съди за надценяването или подценяването на лева в условията на фиксиран валутен курс.

Би следвало да се проучи лихвената политика на ЦБ от ЕС, както и методиката за определяне на аналогичните на ОЛП в България лихвени проценти. Необходимо е да се предприемат мерки за развитие на междубанковия пазар и за удължаване матуритетната структура на българските ценни книжа.

II. Банкови и други финансови услуги


Свободното извършване на финансови услуги и създаването на необходимата за това институционна и правна инфраструктура съобразно европейските стандарти е сред най-важните условия за присъединяването на България към Европейския съюз. Стъпките в тази посока през последните години, включително и мерките, предприети във връзка с въвеждането на политиката на валутен съвет, провеждана от централната банка от 1 юли 1997 г., въпреки невинаги еднозначните резултати, представляват отправна точка за анализа на актуалното състояние на проблема, както и за формулиране на предложения за изпълнение на ангажиментите, поети от България с подписване на Европейското споразумение за асоцииране.

Свободното извършване на целия спектър от финансови услуги предполага премахване на пречките пред свободното движение на капитали и свързания с него режим на текущи плащания, което е предмет на отделна разработка в рамките на проекта. Поради това финансовите услуги се разглеждат самостоятелно, като се отчита, че двете теми взаимно се обуславят и имат в голяма степен обща правна рамка и основание, а именно: Европейското споразумение за асоцииране (анекс ХV b) във връзка с раздел III ("Свободно движение на лица, услуги и капитали", глави трета и четвърта на Договора за Европейската общност (ДЕО), частта "Финансови услуги" от Приложението на Бялата книга и основните актове на общността, отнасящи се до финансовия сектор.

Поради големия обем на разработката и включването в нея като част първа на темата за централната банка и нейната политика и дейност, наложило се поради въвеждането на валутен съвет, не е възможно в част втора да бъдат разгледани всички финансови услуги, изброени в раздел "А" и "В" на анкес ХVb към споразумението за асоцииране.

Акцентът ще бъде поставен на първо място върху основните банкови сделки - кредитни и влогови, тъй като те са основата на почти всички останали финансови услуги.

На второ място ще бъдат разгледани и другите финансови услуги без тези, посочени в тт. 7-12. Последните са сравнително нови за българския финансов пазар, все още недостатъчно развити или въобще неразвити. Наложително е по наше мнение на тях да бъде посветена отделна тема или проект, като предвид необходимостта от ускорено развитие на фондов пазар се отдели централно място на издаването и пласмента на ценни книжа.

Поради изключителната важност на застрахователната и презастрахователната дейност за българското общество и за целите на асоциирането услугите от тази сфера (изброени в раздел "А" на анекс ХV b) не се разглеждат в тази разработка. Законодателната уредба на застраховането е сравнително нова. Въпреки че с новата Конституция (1991 г.) бе премахнат държавният монопол в застраховането, едва през 1996 г. с новата част III на Търговския закон - "Търговски сделки" (ДВ бр. 83/1996), бяха регламентирани общите положения на договора за застраховка и основните видове застраховки. Законът за застраховането, породил доста спорове и негативни оценки, е в сила едва от 1.01.1997 г., белязан е от поредица изменения, най-значителните - в сила от 22 юли 1997 г., някои от които също са дискусионни. Същевременно европейското право в сферата на застраховането е изключително развито и детайлно и за целите на асоциирането следва да бъде подложено на задълбочен анализ и внимателна преценка за възприемането на неговите основни изисквания в българското законодателство и застрахователна практика. Предвид всичко изложено застрахователните услуги могат и е необходимо да бъдат подробно разгледани по видове и като се държи сметка за ролята на държавата в застрахователната политика, за надзора върху застрахователната дейност в отделно изследване.

1. Основни банкови и други финансови сделки

Кредитните институции (банките) са сред главните финансови институции, а банковите сделки формират ядрото на финансовите услуги. Поради това създаването на ефективна и стабилна банкова система е предпоставка и необходимо условие за формиране на развит пазар на финансовите услуги.

Като главни субекти, предоставящи финансови услуги, кредитните и небанковите финансови институции, са обект на регламентиране както в правото на ЕС, така и във вътрешното национално право. Въпросът за техния статут и съответствието му с поставените европейски критерии е неотделим от темата за финансовите услуги. Нещо повече. Неговото успешно решаване е основополагащо условие за свободно извършване на финансови услуги, за гарантиране интересите на потребителите на тези услуги и в крайна сметка - за стабилността на финансовата система, което за България е от изключителна важност. Поради това тази тема ще бъде засегната преди разглеждането на отделните финансови услуги.

1.1. Кредитни институции в България - правна рамка, съвременно състояние, необходими законодателни промени.

Процесът на създаване на съвременното банково законодателство в България започва едва в началото на 90те години. Неговото развитие продължава и макар че невинаги е еднопосочно, то от самото начало следва в общи линии редица основни стандарти, принципи и изисквания за банковия сектор, произтичащи от директивите и другите актове и ангажименти на Европейския съюз. Отрицателно влияние върху динамиката и резултатността на създаване на нова правна рамка на кредитните институции в съответствие с европейското право оказват както запазването на някои остарели нормативни актове, което до известна степен води до вътрешна противоречивост на нормативната уредба, така и действието на редица неформални фактори, в т.ч. - икономическата нестабилност, политическите кризи и други, съпътстващи прехода към пазарно стопанство и демократични политически структури.

Структурата на българската банковата система се формира освен от централна банка главно от универсални търговски банки. Липсата на диференциран подход в правната им уредба на настоящия етап не дава възможност за създаване на специализирани кредитни институции, което би обогатило спектъра на предлаганите услуги. Основополагащи нормативни актове до 1 юли 1997 г. бяха: за централната банка - Законът за БНБ (обн. ДВ бр. 50 от 1991 г., изм. и доп. ДВ бр. 32 от 1996 г.) и за търговските банки - Законът за банките и кредитното дело (обн. ДВ бр. 25 от 1992 г., изм. бр. 62 от 1992 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1992 г., изм. бр. 59 и 109 от 1993 г. и бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 12, 42, 90 и 100 от 1996 г.) и издадените от БНБ наредби за неговото прилагане. Несъвършената и незавършена все още законова уредба (напр. дългото отсъствие на каквото и да е правно регламентиране на неплатежоспособността и несъстоятелността на банките, недостатъчните изисквания в сферата на надзора върху банковата дейност и др.), честите промени в подзаконовите актове, запазването на редица противоречия между отделните нормативни актове частично обусловиха сътресенията в банковия сектор и оказаха отрицателно влияние върху стабилността на финансовата система като цяло.

От формално-правна гледна точка въвеждането на валутен съвет в страната се извърши с влизането в сила на нов закон за БНБ и нов закон за банките, с които бяха отменени посочените по-горе закони и онези актове, издадени от БНБ, които противоречат на новия закон за банките, като на тяхно място се разработват и приемат нови. Обстоятелството, че новоприетите и разработваните в момента нормативни актове в по-голямата си част обслужват политиката на валутен съвет, произтичаща от договореностите на страната с международните финансови институции, би могло да доведе до някои отклонения от изискванията за сближаване на българското законодателство с европейското. Най-малкото не бива да се пренебрегва рискът от забавяне.

Като се отчита динамиката на извършващите се процеси, по-долу ще бъде направен опит да се очертае степента на съответствие на съществуващата в страната правна уредба и практика на кредитните институции с правото на ЕС и с изискванията за асоцииране, както и да се очертаят необходимите и възможните промени в съответната близка или по-дългосрочна перспектива. За тази цел ще се посочат основните изисквания на директивите към кредитните институции,отнасящи се до финансовите усулги, които в по-голяма или по-малка степен вече са възпроизведени в българското законодателство или е необходимо да бъдат възприети в преходния период на асоциирането:

Определението за банка, съдържащо се в чл. 1, ал. 1 на новоприетия закон за банките ("Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск") е в съответствие с определението за "кредитна институция", съдържащо се в чл. 1 на Първата банкова директива (77/780 ЕЕС), като "предприятие, чието занятие е публично да привлича влогове по възстановими фондове и да предоставя кредити за своя сметка". В перспектива би следвало да се възприеме и терминологията на актовете на Европейския съюз. Наред с това следва да се даде и определение за клон на кредитна институция, тъй като такова липсва както в Търговския закон, където са уредени основните положения за клоновете на търговските дружества, приложими и за банките, така и в Закона за банките, където е уредена съществуващата само за банките възможност да откриват повече от един клон в едно и също населено място (чл. 5, ал. 2). При това следва да се държи сметка за разпоредбата на чл. 1, т. 3 от Втората директива 89/646 EEC (възпроизведена и в чл. 1, т. 5 на директива 94/19 EЕС), според която клон е място на дейност, което представялва правно зависима част на кредитна институция и която извършва пряко всички или някои от сделките, включени в предмета на дейност на кредитната институция. Като отделен клон се разглеждат и всички места на дейност, разкрити от кредитна институция в една и съща държава-членка, когато седалището е в друга държава-членка.

Законът за банките е приложим за всички търговски банки и клонове на чуждестранни банки, които са лицензирани от БНБ, както и за банки, създадени с отделни закони (Закона за ДСК и Закона за Държавната банка за инвестиции и развитие (обн. ДВ бр. 95 от 1996 г.), доколкото последните не предвиждат друго. Съгласно чл. 5 от Първата банкова директива (77/780 ЕЕС) банкови услуги могат да се извършват и под наименованието "спестовна банка" или друго еквивалентно наименование^*.

Извън приложното поле на новоприетия закон са БНБ, застрахователните институции, пощенската система, социално- и здравноосигурителните институции, заложни къщи, инвестиционни посредници, инвестиционни и приватизационни фондове и взаимоспомагателни каси, създадени към кооперации. Така че този въпрос също е решен в съотвествие с изискването към страните-членки.

Законодателно определеният предмет на дейност на банките в чл. 1, ал. ал. 1 и 2 от закона за банките представлява нормативната основа за предлаганите от тях услуги. Те до голяма степен съответстват на услугите, записани в анекса към Втората директива на Съвета от 5.12.1989 г. - 89/646 ЕЕС - за координиране на законодателството, подзаконовите актове и административните разпоредби, отнасящи се до започването и осъществяването на дейността на кредитните институции и за допълване на директива 77/780 EEC. За пълното съответствие е препоръчително чл. 1, ал. 2, т. 11 да бъде озаглавена "Търговия за собствена сметка или за сметка на клиента с:" и да включи две нови букви, както следва:

в) инструменти на паричния пазар, и

г) прехвърляеми ценни книжа".

Общото изискване на чл. 3 на Първата банкова директива (77/780 ЕЕС) кредитните институции да се подчиняват на разрешителен (лицензионен) режим, да имат собствен капитал в определен минимален размер и да се управляват най-малко от две лица - изцяло е отразено в българския закон за банките, като минимално изискуемият капитал е определен в левова равностойност на изискваните 5 млн. екю, изчислена обаче към момента на приемане на закона. Това би могло да породи несъответствия при всяка по-голяма промяна в курса на лева, поради което посоченото законодателно решение ще следва да се прецизира.

Необходими са и по-нататъшни мерки за хармонизиране на условията за предоставяне и отнемане на лицензии и за взаимно признаване на лицензирането в съответствие с 77/780 и 89/646 ЕЕС. Това би следвало да стане по пътя на допълнение на закона за банките и на съответно детайлно регламентиране в наредба на БНБ, която да замести старата наредба № 2 за лицензиите.

По отношение изискванията за собствен капитал и капиталова адекватност следва да се подчертае, че в подзаконов акт - Наредба на БНБ № 8 от 15 юли 1997 г. за капиталовата адекватност на банките, се съдържа определение за собствен капитал и е регламентирана структурата и съотношенията на собствения капитал на местните банки и на клоновете на чуждестранните банки в България в съотвествие с балансовите им активи. Разпоредбите на Наредбата са в съответствие с чл. 1 на 77/780 ЕЕС във връзка с чл. 2 на 89/299 ЕЕС и последователно отразяват изискванията на директивата за капиталовата адекватност на кредитните институции 89/647 ЕЕС. Важно е да се изтъкне, че в преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 8 са установени междинни и крайни срокове за постепенно задължително постигане на изискванията за отношението на обща капиталова адекватност - 12 на сто, и за отношението на адекватност на първичния капитал - не по-малко от 6 на сто. Крайният срок и в двата случая е до края на 1999 г. В допълнителната разпоредба на Наредба № 8 - пар. 1, т. 3, е определен различен начин за изчисляване на първичния капитал на ДСК, което произтича от особения є статут и не противоречи на подхода на общността в подобни случаи.

Ограниченията на Втората директива (чл. 12, ал.ал. 1 и 2 - 89/646 ЕЕС) за участие на кредитна институция в предприятия, които не са кредитни или финансови институции, лизингови компании (съгласно чл. 43, ал. 2, f на директива 86/835 ЕЕС)или застрахователни институции (дефинирани в директиви 73/239 ЕЕС, 88/357ЕЕС, 79/267 ЕЕС), когато това участие надхвърля 15% от собствения є капитал и когато общият размер на нейните участия надхвърля 60%, са възприети с известни модификации. От една страна, българският законодател възприема още по-рестриктивен режим - 15 % ограничение не важи само за участие в банки, а от друга - допуска по-висок общ размер на участията - 75% (чл. 19, ал. 3, тт. 2 и 3 от ЗБ). Същевременно, тъй като и двете разпоредби са нови, би трябвало да се допусне по-дълъг срок за привеждане на заварените случаи в съответствие (дори срокът, определен във Втората директива, е 10-годишен). Отклоненията не са съществени и постепенно биха могли да се преодолеят в рамките на преходния период на асоцииране.

Най-важните изисквания на актовете на общността за оценка и контрол на големите експозиции на кредитните институции (Препоръка на Комисията 87/62 ЕЕС и директива 92/121 ЕЕС) са насочени към предотвратяване на рискове и загуби в дейността на последните и представляват важен инструмент за гарантиране на платежоспособността им. Те са отразени в закона за банките и в новата Наредба № 9 на БНБ и тъй като имат пряко отношение преди всичко към кредитните сделки, ще бъдат разгледани по-долу във връзка с последните.

Основните положения на директивата за предотвратяване използването на финансовата система за пране на мръсни пари - 91/308 ЕЕС, са възпроизведени в по-голямата си част в Закон за мерките срещу изпирането на пари (обн. ДВ бр. 48/1996 г.): дефиницията на изпиране на пари, мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпиране на пари, вкл. за събиране, съхраняване и разкриване на информация, за вътрешна организация и контрол. Мерките, предписани от закона, са задължителни за банките и небанковите финансови институции, за застрахователните и инвестиционните дружества и други лица, които в директивата на основание извършваната дейност и услуги са отнесени към групата "финансови институции". Същевременно разпоредбите на закона се нуждаят от осъвременяване и детайлизиране. Наложително е създаването на рационален и ефикасен механизъм за прилагане на предвидените мерки.

1.2. Небанкови финансови институции

По отношение на финансовите институции, които не са банки, в закона за банките (чл. 1, ал. 5) е запазено понятието небанкови финансови институции, но е възприет подходът на Втората директива 89/646 ЕЕС, според който те се определят чрез дейностите, които им е позволено да извършват (чл. 1, т. 6 във връзка с тт. 2-12 от анекса към нея и чл. 1 от 92/30 ЕЕС). Българският законодател обаче стеснява кръга и обема на тези дейности, като освен влогонабирането, депозитарните услуги за ценни книжа и услуги по издаване на препоръки за кредитополучатели (както е според директивата) изключва почти изцяло кредитните (с изключение на факторинг) и гаранционните сделки (т. 6) и изцяло - издаването и администрирането на плащания с банкови карти, чекове и др. (т. 5), както и всякаква търговия за собствена сметка или за сметка на клиента (т. 7) и участието в издаване на акции и услугите, свързани с това (т. 8). Тези ограничения за извършване на финансови услуги от небанкови финансови институции се мотивират с нарушенията, извършвани от редица институции в периода до въвеждане на политиката на валутен съвет главно поради недостатъчния и неефикасен надзор върху поведението на тези инситтуции на финансовите пазари. От друга страна, действащият до 1 юли 1997 г. разрешителен режим, регламентиран дотогава в Наредба на БНБ № 2, бе заменен от закона за банките с уведомителен. С влизане в сила на новия закон бе отменена самата Наредба № 2 в частта є за небанковите финансови институцици, като досега не е издаден какъвто и да е заместващ я подзаконов акт. В § 7 от преходните и заключителните разпоредби на закона изрично се постановява тези институции да преустановят извършването на: "1. сделки с чуждестранни средства за плащане по безкасов начин, освен ако не получат ново разрешение по установен в закон или друг нормативен акт ред, 2. сконтови и гаранционни сделки и 3. сделки с ценни книжа за чужда сметка, ако не са регистрирани в Комисията по ценните книжа и фондовите борси към датата на влизане в сила на този закон." Същевременно на лицата, които до влизане в сила на закона са получили разрешение (лицензия) от БНБ да предоставят по занятие парични заеми (без влогонабиране), е преодставена възможност да запазят предоставените им права, ако в срок до 3 години приведат уставите си в съответствие с изискванията на закона (т.е. да отговорят на всички изисквания за кредитни институции). В противен случай те са длъжни да прекратят дейността. От изложеното е видно, че волята на законодателя е трайно да не допусне небанковите финансови институции до широко участие на пазара на финансови услуги. Това ограничение трудно би могло да се защитава при преговори. В по-далечна перспекттива за създаването на развит пазар на финансовите услуги е необходимо визираните ограничения да отпаднат, като се засили надзорът върху дейността на небанковите финансови институции и стриктно се регламентират изискванията, на които те следва да отговарят.

1.3. Депозитни и кредитни сделки

Ядро на банковите сделки са депозитните и кредитните сделки. По същество всяка друга финансова услуга се основава в една или друга степен на тях.

1.3.1.Депозитни (влогови) сделки

Българският законодател резервира дейностите по влогонабиране от публика само за банките, което е в съответствие със забраната за влогонабиране от други институции, провъзгласена в чл. 3 на директива 89/646 ЕЕС. С тази разпоредба на новия закон за банките бе направен сериозен опит да се пресече възможността за възраждането и съществуването на финансови пирамиди - явление, твърде типично за постокомунистическия период в някои източноевропейски страни, сред които и България.

Същевременно бяха преодолени някои противоречиви моменти в уредбата на договора за влог - първо, с приемането на част трета на Търговския закон "Търговски сделки" (чл. 421-423), впоследствие - и на закона за банките, в който се регламентират изискванията към банките при извършване на влогонабиране (чл. 38), особените правила за някои влогове (чл. 48-49). Наред с това следва да се подчертае положителното значение на определенията на понятията "влог" и "публично привличане на влогове", дадени в § 1, съответно т. 2 и 5 от допълнителните разпоредби на закона за банките, а именно:

т. 2 "Влог е всяка сума, получена със задължение за връщане, освен ако тя е дадена:

а) като заем от банка,

б) като отметнина или задатък, осигуряващи изпълнението на търговска или друга сделка,

в) като авансово плащане по договор за продажба или за извършване на услуга или друга дейност и подлежи на връщане при неизпълнение на договора,

г) за други цели и случаи, определени от Централната банка."

т.5 "Публично привличане на влогове е приемането на влогове от повече от 30 лица, които не са банки."

Наред с това обаче необходимата уредба за защита на влоговете все още е в процес на създаване. В закона за банките (чл. 51) е възпроизведен текстът от стария ЗБКД, предвиждащ задължение за банките "да участват в разработена от Централната банка система за гарантиране на влоговете до определен размер, като създават съответна институция и отделят средства за фондове". Нещо повече. За неизпълнение на това задължение е предвидена санкция - отнемане на правото за привличане на влогове. Понастоящем все още е в сила издадената от БНБ през 1995 г. Наредба № 1 за гарантиране на влоговете в банките. (Дотогава съществуваше и все още съществува защита само за вложителите в ДСК, при това пълна държавна гаранция). Наредба № 1 представлява пръв сериозен опит за създаване на модерна система за гарантиране на влоговете в търговските банки, съобразена с редица изисквания на Препоръката на Комисията от 22.12.1986 г. относно въвеждането на схеми за защита на влоговете в общността - 87/63 ЕЕС и Директива 94/19 на Европейския парламент и Съвета от 30 май 1994 г. за схемите за гарантиарне на влоговете. Така например в Наредбата (чл. 3, ал. 2) понятието влог е дефинирано изцяло в духа на определението, съдържащо се в чл. 1 на Директива 94/19. Същевременно то трябва да се тълкува стеснително, в контекста на посочените по-горе изключения от определението за влог в новия закон за банките. Регламентираната с подзаконов акт система на защита обхваща влоговете в лева и чуждестранна валута на физически лица в българските банки и клоновете на чуждестранните банки в България. Не са обект на защита влоговете на лицата, които управялват, контролират съответната банка или са в други много тесни връзки с нея (акционери, чиито акции им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание, на техните съпрузи и роднини), както и на лицата, ползвали привилегировани лихвени условия по влоговете си, както и влоговете, които служат за обезпечение или за които банката е представила обезпечение. Размерът на гаранцията е лимитиран в левове като абсолютна сума - максимум 250 000 лева на вложител, независимо от броя и размера на влоговете му (за влоговете в чуждестранна валута се изплаща левовата равностойност до посочения лимит). Системата за защита се осъществява от Фонд за гарантиране на влоговете в рамките и под контрола на централната банка, като главни източници за набиране на средствата по него са вноските от банките - първоначални и годишни. Условията за плащания от фонда са уредени съобразно чл. 1, т. 3 от директивата, която дефинира понятието "влог, за който съществува невъзможност да се изплати обратно".

Наред с разгледаната Наредба, от 29 май 1996 г. е в сила и Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност, приет с резервата, че е временно решение и ще се прилага до приемането на закон за гарантиране на влоговете. Той продължава да действа, въпреки променения режим на несъстоятелносттана банките. По силата на този закон са защитени влоговете в лева и чуждестранна валута както на физическите, така и на юридическите лица, с изключение на тези на финансови институции, членовете на управителните и контролните органи и членовете на органите на вътрешния контрол, на акционерите, разполагащи с повече от 1 на сто от гласовете в общото събрание и др. Със закона бе въведена държавна защита на влоговете, при което е изключено участието на банките в набирането на средства във фонда за защита. Това решение, имащо своето оправдание в опита да се овладее острата криза в банковата система през 1996 г., наистина трябва да има временен характер.

За усъвършенствуване и доразвитие на съществуващата уредба е най-добре тя да бъде систематизирана в един нормативен акт - закон за гарантиране на влоговете. Този закон следва да възпроизведе положителните решения, съдържащи се в Наредба № 1 и да ги доразвие. Много от тях, както бе изтъкнато, следват духа, принципите и нормите на препоръката и директивата. Същевременно следва да се изоставят спорните и непоследователните решения и всички норми, които противоречат на норми с по-висша юридическа сила в национален и международноправен план.

Защитата на влоговете по бъдещия закон следва да обхване всички кредитни институции, а в перспектива и клоновете, открити от тях в други държави-членки. В обекта на защита да се включат по принцип влоговете на физически и юридически лица, като се изброят изчерпателно изключенията от защитата. Последните задължително следва да включат изключенията, предвидени в чл. 2 на директивата, а именно: влогове, предоставени от кредитни институции - от тяхно име и за тяхна сметка, и влогове, предоставени вследствие на сделки, свързани с изпирането на пари. В анекса към чл. 7, ал. 2 от същата директива се съдържа списък на изключения, които могат да бъдат въведени по избор от държавите-членки. Могат да се възпроизведат изцяло или отчасти и предвидените изключения в Наредбата, макар и да не се съдържат в директивата и приложението към нея. Размерът на гаранцията би могъл да се определи не като абсолютна стойност в лева, а относително - например, определен брой работни заплати.

Създаването на модерна, самофинансираща се система за защита на влоговете би допринесло за премахването на много от пречките и ограниченията за свободно извършване на финансовите услуги и за закрила на спестителите, а с това - и за увеличаване стабилността на банковата система.

1.3.2. Кредитни сделки

Основна кредитна сделка е банковият кредит. В най-ново време в контекста на политиката за преодоляване и предотвратяване на негативнтите ефекти на т.нар. "лоши кредити" и на ангажиментите на България във връзка със споразумението за асоцииране бяха предприети значителни стъпки за отразяване на редица основни общевропейски стандарти в законодателството (закона за банките, новите наредби на БНБ, част трета на Търговския закон - "Търговски сделки", и др.) и за осъществяването им в практиката на банковото кредитиране.

Определението, формата и други общи положения на договора за банков кредит се съдържат в специален раздел в част трета на ТЗ (чл. 430-432). В закона за банките и наредбите на БНБ, особено новоприетите - № 9 и № 8, са доразвити общите принципи и задължителните условия за извършване на кредитните сделки. Тези разпоредби биха могли да се допълнят в близка перспектива и с изискването за задължителни реквизити на договора за банков кредит. Това не би било трудно, тъй като има достатъчно практика от страна на банките, в чиито вътрешни правила обикновено се уреждат тези въпроси. Регламентирнето им на законово равнище би допринесло в по-голяма степен за ефикасната защита на интересите както на кредитните институции, така и на кредитополучателите.

В закона за банките са уредени кредитните ограничения, съобразени с актовете на общността за оценка и контрол на големите експозиции на кредитните институции (Препоръка на комисията 87/62 ЕЕС и директива 92/121 ЕЕС), както следва:

в чл. 29, ал. 2 е определен размерът на големия кредит, който не може да надхвърля 25% от собствения капитал на банката,

съгласно чл. 29,ал. 3 общият размер на кредитите не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал,

в чл. 29, ал. 4 са възпроизведени две изключения от посочените кредитни ограничения - първо, когато сделките са обезпечени със залог на злато или блокиран при банката депозит в конвертируема чуждестранна валута или в левове, стойността на който по всяко време надхъврля с 25 на сто дължимата сума по кредита и второ, по кредити, отпуснати на държавата или гарантирани от нея.

Все още не е приета възможността за по-широк кръг изключения от кредитните ограничения, предвидени в директива 92/121 ЕЕС - чл. 4, т. 7, в т.ч. - за кредити, предоставени или гарантирани от правителствата или ценралните банки на държавите-членки, както и при още някои изчерпателно изброени обезпечения на кредитите.

Съгласно новоприетата Наредба на БНБ № 9 от 16 декември 1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби всяка банка е задължена да приеме правила за кредитната си дейност и да създаде кредитен комитет като специализиран вътрешен орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране н рисковите експозиции. Общите изисквания за това и преди всичко критериите и начините за оценка се съдържат в самата Наредба, а БНБ упражнява надзор за спазването им. Наредбата влиза в сила от 1.10.1997 г., като на банките е даден срок до 31.12.1997 г. за привеждане на дейността им в съответствие с изискванията на закона и наредбата.

Като положителен момент в мерките за намаляване на кредитния риск и за гарантиране събираемостта на вземанията следва да се оцени и изтъкне законодателното регламентиране на особения залог (залог без предаване на заложеното имущество) и създаването на Централен регистър на особените залози. Законът за особените залози е в сила от 1.04.1997 г. Той третира една сравнително нова материя и е разработен на основата на Закон-модел на ЕБВР, на действащото законодателство и функциониращите регистри в редица страни като Норвегия, САЩ и т.н.

Следва да се обърне внимание, като се даде положителна оценка на новите законодателни решения и в сферата на наказателното право. Измененията в Наказателния кодекс включват "престъпления против кредиторите" - чл. 227б-227е (ДВ бр. 107 от 1996 г.). Криминализират се и деяния, свързани с нарушения на банковото законодателство и валутния режим - преводи извън страната на суми по банков път с неистински документи, нарушения на закони, актове на МС, обнародвани актове на БНБ относно режима на сделките с валутни ценности, извършване на банкови сделки по занятие без разрешение - чл. 250-252.

Същевременно следва да се има предвид, че в сега действащото законодателство все още не са уредени подробно и систематично видовете кредитни сделки, което не дава възможност за диференциране на изискванията към тях. Така например в анекса към Втората директива - 89/646 ЕЕС, като кредитиране се разглеждат и потребител-ските кредити, ипотечните кредити, факторинг и финансирането на търговски сделки, включително форфетиране. Във връзка с това може да се направи следното предложение:

Да се регламентират изрично онези кредитни сделки, чието осъществяване изисква създаването на специална уредба или съответни условия. Това се отнася преди всичко за ипотечните и потребител ските кредити.

Сега правно регламентиран е само потребителският заем, предоставен от банка, при това частично - чл. 39, ал. 2, 3 и 4 от закона за банките. За развитие на потребителското кредитиране и за ефикасна защита на интересите на потребителите на банкови услуги е необходим специален закон за потребителските кредити, в който да намерят отражение изискванията на директивата на Съвета от 22.12.1986 г. за сближаване на правото, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до потребител-ския кредит - 87/102 ЕЕС, и на допълващата я Втора директива на Съвета за потребителския кредит - 90/88 ЕЕС. Бъдещият закон следва да регламентира професионалното финансиране (от банка или друго лице, което по занятие осъществява такава дейност и е лицензирано за това) на физически лица, които купуват или имат намерение да купят движими вещи за задоволяване на техни лични, а не професионални потребности, т.е. различни банкови кредити, договори за продажба на вноски и др. Във връзка с това в него трябва да намерят място и определения на основни за потребителското кредитиране понятия (потребител, кредитор, кредитно споразумение, общи разходи по кредита и т.н.). Нужна е преценка за необходимите изключения от сферата на регулиране на потребителските кредити, която да съобрази с българската специфика изискванията на посочените по-горе директиви, изброени в чл. 2 на 87/102 ЕЕС, а именно:

кредитите за придобиване или запазване на недвижима собственост, за жилищен ремонт и подобрения,

наемни договори с изключение на тези, при които собствеността в крайна сметка се прехвърля на наемателя,

безлихвени кредити,

кредити под формата на заеми по текуща сметка, предоставяни от креидтна или финансова институция (извън сметките за кредитни карти),

кредитите, чийто размер е по-малък от 200 екю или по-голям от 20 000 екю,

кредити, които потребителят трябва да издължи за срок не по-дълъг от 3 месеца или при максимален брой от четири плащания за срок не по-дълъг от 12 месеца.

За по-ефикасната защита на потребителя е необходимо да се възприеме задължително писмената форма на договора за потребителски кредит, която да включва:

справка за годишния лихвен процент,

справка за условията, при които годишният лихвен процент може да бъде променен,

други съществени условия, които са изброени в примерни списъци в анекс към директива 87/102 ЕЕС поотделно за кредити за финансиране на доставка на стоки и услуги, за опериране с кредитни карти и др.

Би могъл да се използва и опитът на някои чужди законодателства в тази сфера. Пример в това отношене може да бъде германският закон за потребителски кредит (Verbraucherkreditgesetz, 17.12.1990 г.), който е съобразен с европейското право и съдържа още по-детайлизирана уредба, в т.ч подходящи текстове относно формата и правните последици при липса на някои от задължителните реквизити общо за всички потребителски кредити и в частност за някои отделни видове като кредит за доставка на стоки и услуги срещу разсрочено плащане.

Препоръчително е законът за потребителските кредити да бъде разработен и приет във възможно най-кратки срокове (до една година).

Ипотечният кредит е важен елемент за развитието на пазарна икономика и за неговото утвърждаване ще е необходимо първо да бъде създадена необходимата правна и административна инфраструктура - съвременен поземлен регистър за надеждно вписване на ипотеките. Това ще изисква по-дълъг период от време. Благоприятен факт в тази насока е създаването на частен нотариат и предстоящото започване на неговото функциониране. Необходими са допълнения в действащото законодателство. Ориентир в тази насока могат да бъдат съответните норми в западноевропейските законодателства и текстовете на предложението на Комисията за приемане на директива за свободата на установяване и свободно извършване на услуги в сферата на ипотечния кредит - 87/255, допълващо предложение 87/С 161/04. Замисълът е директивата да се прилага по отношение на кредитните институции, чиято дейност изцяло или частично се състои в получаване на средства от публично влогонабиране или постъпления от издаване на ипотечни облигации (полици, гарантирани с ипотека) или други облигации и ценни книжа, както и в предоставяне на обезпечени с ипотека върху недвижим имот кредити, предназначени за придобиване или запазване на право на собственост върху строителен терен, съществуващо или бъдещо жилище или за ремонтиране и подобрения на жилище.

2.Финансов лизинг

Финансовият лизинг все още не е много разпрострнен, въпреки че вече е налице законодателното му уреждане в новата част III на Търговския закон като специфичен вид лизинг - чл. 342, ал. 2, чл. 343, чл. 344, ал. 2., като се прилагат съответно и разпоредбите на договора за лизинг, на договора за наем от Закона за задълженията и договорите и т.н.

3. Услуги, свързани с парични преводи и плащания, включително с дебитни и кредитни карти и др.

Най-общо услугите, свързани с парични преводи и плащания, са предмет на правно регулиране от Търговския закон (общите правила на банковия превод - чл. 448-450 и на договора за разплащателна сметка - чл. 426-429) и от Наредба № 3, която, макар и подзаконов акт, сравнително подробно урежда плащанията в техните класически варианти.

Анализирана в контекста на другите нормативни актове, свързани с нея, Наредба № 3 допълва представата за състоянието на горните финансови услуги, за техните правни рамки и нормативни ограничения. Според нейните разпоредби съществува възможност за извършване на плащания и услуги извън изрично уредените в нея случаи при спазването на определени условия. Така например банките могат да откриват на клиенти и сметки със специален режим и предназначение, извън посочените в нея, като съгласуват с БНБ особеностите на сметките и реда за ползване на парите по тези сметки (чл. 7, ал. 2). В Наредбата са изброени форми на безкасови плащания, но няма ограничения за банките да предлагат и други, непредвидени в нея, форми на безналични плащания на своите клиенти. За това е необходимо обаче съгласието на БНБ (чл. 15, ал. 2).

Плащането с дебитни и кредитни карти все още не може да се разглежда като достатъчно развита финансова услуга, въпреки частичното правно регламентиране и фактическо реализиране. В новоприетия закон за банките към предмета на дейност на банките изрично е записано "издаване и управление на банкови карти", но липсва по-нататъшна законодателна уредба на този вид услуги. На подзаконово равнище, при това от по-ранен етап, е уредено само издаването и управлението на дебитни карти. В издадената от БНБ Наредба № 16 от 2 март 1995 г. за плащанията с банкови карти (обн. ДВ бр. 28/1995 г.) е определен преди всичко редът за издаване на банкови карти и за извършването чрез тях на плащания и други операции, които се извършват в режим он-лайн. Макар че предметът на регулиране в Наредбата е ограничен главно до издаване и плащане с дебитни карти в левове на територията на страната, в нея са залегнали някои основни положения, свързани с изграждането на национална система за плащане с банкови карти - определяне на националния оператор и неговите правомощия (в т.ч. авторизация на плащания в режим он-лайн на територията на страната и с банкови карти, издадени в чужбина), на отношенията между него и издателите на карти. Доколкото издател на банкова карта може да бъде само банка, която е лицензирана от БНБ за издаване на банкови карти, услугата на този етап може да се разглежда само като банкова. По всяка вероятност това положение няма да се промени в краткосрочна перспектива. Основание за такова заключение дават и предприетите по законодателен път по-стриктно нормиране на банковите сделки и на по-нататъшни ограничения в предмета на дейност на останалите финансови институции в условията на валутен съвет.

Видовете правоотношения, възникващи във връзка с реализирането на финансовата услуга в посочения по-горе обем, са сравнително подробно уредени. Те се основават на няколко вида договори: договор между националния оператор и банките-издатели на дебитни карти, договор за банкова карта между издател и картодържател и договор за приемане на плащания с банкови карти, сключван между търговец и банка-издател или овластена от нея друга банка. Въпреки сравнително подробната уредба и разширяващото се търсене на разглежданата финансова услуга, дебитните карти на настоящия етап се използват главно за теглене на пари от терминални устройства, за прехвърляне на суми от разплащателна по депозитна сметка на картодържателя и обратно. Причините за това се дължат на стопанската и финасовата нестабилност, както и на сътресенията в банковия сектор след серията на фалити на банки (сред тях и издатели от банкови карти). Действат, разбира се, и причини от чисто технологично естество.

Няма законова забрана за издаване на кредитни карти и по принцип това е възможно при спазване на общите разпоредби за кредитните сделки и валутния режим (когато плащанията са в чуждестранна валута или картите са издадени по договор с чуждестранно лице). Липсата на изрична и унифицирана правна уредба за това обаче, наред с посочените по-горе причини във връзка с дебитните карти, не благоприятства бързото въвеждане и широкото предлагане на този вид финансова услуга. Същевременно, доколкото разплащанията във валута на територията на страната и в чужбина се подчиняват на нормативни ограничения, и разплащанията с карти в тези случаи биха били ограничени, а с това - и възможностите на картодържателите за използване на техните карти.

Така, при направените по-горе уговорки, може да се очертае състоянието на услугите, свързани с издаването на дебитни и кредитни карти и плащанията с тях.

Едноличното дружество на БНБ "Борика" от 15.03.1995 г. действа като национален оператор на картовата системоа в България. Авторизационната система на "Борика" е изградена на базата на технологията на софтуерната система STEPS на белгийския национален картов оператор BANKSYS, която се използва в картовите системи на множество страни в Западна Европа. "Борика" е свързана чрез авторизационната система към мрежата EPS-NET, посредством която се обслужват EUROPAY. Очаква се тази година да бъде свързана и с VISANET и да започне акцептиране на картите на VISA.

Дебитни карти в България издават редица търговски банки и ДСК. Обединена българска банка издава вече и международни кредитни карти Eurocard-Master Card и е сертифицирана от EUROPPAY International да прилага три различни АТМ програми в България за международни дебитни карти CIRRIUS и edc. Maestro, eurocheque в една интегрирана програма. Предстои Булбанк да издава картовите продукти на VISA Electron и VISA Classic.

Въвеждането и развитието на нови видове плащания, в т.ч. с дебитни и кредитни карти, следва да продължи да се извършва на основата на отделни нормативни актове или с един общ нов нормативен акт, обхващащ отделните видове плащания, като се държи сметка за европейските измерения на проблема:

На първо място препоръката на Комисията за Европейски кодекс на поведение, свързана с електронните плащания - 87/598 ЕЕС. С цел да се избегне създаването на изолирани системи и парцелиране на пазара, в предложения кодекс са залегнали дефиниции (на електронно плащане, издател, търговец, потребител и т.н.) и общите принципи за извършването на електронни плащания, вкл. условията, на които трябва да отговарят договорите, терминалите, както и правилата за сигурност и защита на информацията, за взаимен достъп между различните картови системи.

На второ място препоръката на Комисията 88/590, отнасяща се до системите на плащане и в частност до отношенията между картодържател и издател.

На трето място препоръката на Комисията 90/109 ЕЕС за прозрачността на банковите условия, отнасящи се до трансгранични сделки. Определенията за трансгранични сделки (преводи), превод, нареждане за превод биха могли да се отразят в по-кратък срок, но за цялостно приложение не би могло да се мисли в условията на ограничителен валутен режим.

Предвид на гореизложеното ще е необходим известен период главно за доизграждане на необходимата цялостна инфраструктура за извършване на плащания с банкови карти, за доразвиване на правната уредба и за създаване на доверие към предимствата на финансовата услуга у всички субекти, имащи отношение към нейното извършване.

4. Гаранционни сделки

Издаването на гаранции е разпространена финансова услуга, извършвана от българските кредитни институции. В Търговския закон има специален текст за банкова гаранция - чл. 442: "С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея." По своята същност издаването на гаранции и поемането на поръчителството съдържат в себе си основните елементи на кредитна сделка. На това основание, въпреки различното счетоводно отчитане, се прилагат общите правила за кредитирането, а когато сделката е с международен елемент, и това е широко разпространена практика, приложими са международните правила за гаранциите.

5. Търговия за собствена сметка или за сметка на клиентите с финансови инструменти

5.1. Парични инструменти

Във финансовата практика в България се използуват като парични инструменти активно депозити и държавни съкровищни бонове.

Търговията с депозити се извършва на междубанков пазар. В момента тя е в малки обеми и с ограничен брой участници, което се дължи на несигурността на финансовата система и на съответни вътрешни ограничения, въведени от самите банки с цел лимитиране на кредитния риск. Със стабилизацията и подобряването на разплащателната система в страната се очаква този пазар да се активизира. Недостатък на този пазар е неговата изключителна краткосрочност вследствие на резките колебания на лихвените равнища в страната и на финансовата нестабилност, които не позволяват на финансовите институции дългосрочни пласменти на ресурс. Друг ограничителен фактор върху пазара на междубанкови депозити е несъвършената система за междубанкови разплащания БИСЕРА. Тя е тромава не само за клиентите на банките, но и за самите институции, тъй като не им позволява да изчислят с точност колко средства са им необходими за посрещане на ежедневните им разплащания. Това от своя страна води или до неочаквани "запушвания", или до неефективно управляване на свободните средства. Необходимо е този проблем да бъде разгледан по-задълбочено и да се предприемат действия за сериозно проучване на възможностите за въвеждане на система за нетно или брутно разплащане в реално време.

В приложението "Финансови услуги" към Бялата книга е отбелязано, че до момента не съществуват директиви за разплащателните системи, но към датата на издаването є съществува предложение, което се разглежда. Също там е отбелязано, че съществуването на ефективна разплащателна система е условие за доброто функциониране на финансовия сектор в дадена страна. При воденето на преговорите е необходимо да се има предвид, че подобни директиви се разглеждат и ще бъдат приемани.

По същество пласментът на депозити от банка се третира като кредитна сделка и е предмет на ограничения, разгледани в частта за кредитните сделки.

Депозитните сертификати не се използуват в практиката отново поради финансовата несигурност, резките колебания в лихвените равнища и промените в общоикономическите условия в страната, което не позволява на икономическите субекти да отделят средства за пласмент в такива инструменти, без да са сигурни, че ще могат след това да ги продадат. Инвестицията в депозитни сертификати от страна на банките попада под същите ограничения както и при предоставянето на депозит.

Търговията с държавни съкровищни бонове е сравнително обстойно регламентирана с Наредба № 5 за условията и реда за емитиране, придобиване и плащане на безналични държавни ценни книжа, издадена от министъра на финансите и БНБ (обн. ДВ, бр. 28/1996 г., изм. и доп. в бр. 19 от 1997 г.). Съществува разделение на първичен и вторичен пазар. На първичния пазар могат да се придобиват държавни съкровищни бонове единствено от първични дилъри, които от своя страна единствено имат право да продават ДЦК на физически лица и небанкови институции.

Съществуват различия с приетите в света конвенции за котиране на държавни ценни книжа. В българската практика се използува така наречената "мръсна цена", представляваща сбор от цената на номинала на съответната емисия плюс натрупания до момента купон. В световната практика при даване на котировка се използува само цената на номинала, като натрупания до момента на сделката купон се начислява и плаща допълнително.

В световната практика при издаване на емисии с плаващ купон, той се фиксира преди началото на натрупването му, като по този начин съответният купувач може да си предвиди паричния поток, идващ от съответната емисия. В България все още се издават емисии с плаващ купон, чията стойност се определя в деня на изплащането му. Този на пръв поглед дребен недостатък създава неудобство както на участниците на този пазар, така и на контролиращия финансовите институции орган, който би трябвало да следи за капиталово покритие на лихвения риск, на който се излагат купувачите на ДЦК. Методът за определяне величината на купона, преди той да започне да се начислява изрично е упоменат в директива 93/6/ЕЕС -Анекс I, при определяне на капиталовото покритие на лихвения и ценови риск, който поемат финансовите институции, притежаващи ценни книжа .

В България е относително добре развит и РЕПО пазарът на държавни ценни книжа или така наречените сделки с обратно изкупуване. Тук отново съществува проблема с котировките. В световната практика този тип сделки се котират като размяна на номинал от ценната книга и съответен лихвен процент по заема, тъй като на практика този тип сделки представляват обезпечено рефинансиране. Макар че вече са регламентирани в Търговския закон (чл. 333), в България този тип операции нерядко продължават да се сключват с отделна цена купува и продава (които отново са "мръсни" цени). Тази практика следва да бъде преодоляна. В условията на валутен съвет не съществува възможността за краткосрочно рефинансиране от централната банка срещу залагане на държавни ценни книжа или за репо операции с БНБ.

В България не съществува нормативна уредба за регулиране на разплащателния риск при репо операциите, извършвани от търговските банки. Единствено в Наредба № 8 на БНБ, чл. 12(1), т. 5 се казва, че вземания, изцяло обезпечени с ценни книжа на правителството на Република България, се считат за активи с нулево рисково тегло при определяне на рисковия компонент на балансовите позиции на банката. При липсата на достатъчно активен и ликвиден пазар на ДЦК в страната изразът "изцяло обезпечени" подлежи на тълкувание, тъй като ще бъде трудно да се определи пазарната цена на съответната ценна книга. В директива 93/6/ЕЕС - Анекс II, параграф 4.1. е записано, че контролният орган трябва да вземе мерки за оценка на необходимостта за даване на по-голямо обезпечение при този вид сделки. Липсата на такъв тип регулации в България трябва да се коригира в най-кратки срокове, тъй като в настоящия момент рискът от изменение в цената на обезпечението поради промяна в пазарните условия остава открит. Необходимо е централната банка да въведе регулации не само за кредитния риск, който банките поемат в ежедневните си операции, но и за ценовия риск, който банките поемат при търговията с финансови инструменти.

Сконтирането на менителници и записи на заповед е сред търговските сделки, които изрично са включени във възможния предмет на дейност на банките съгласно новия закон за банките. Те обаче не се изолзват широко, тъй като в настоящите условия на обща икономическа и финансова нестабилност банките са доста консервативни към кредитния риск. В условията на валутен съвет този вид операции могат да бъдат извършвани в по-ограничен обем поради липсата на възможност за ресконтиране на тези ефекти в централната банка.

В България липсва и нормативна уредба, регламентираща контрола на позиционния риск, който финансовите институции могат да поемат, търгувайки с инструменти на паричния пазар. Това определено е слабост, която трябва да бъде преодоляна, за да не бъде пречка в процеса на интеграция на страната ни в европейската структура.

В директива 93/6/ЕЕС - Анекс I, се регулират проблемите на капиталовото покритие на позиционния риск на финансовите институции, търгуващи с ценни книжа. Параграф 12 разделя риска от притежаване на дългови инструменти на специфичен, т.е. свързан с издателя на инструмента, и общ, характерен за този вид инструменти. В следващите параграфи подробно се разделят тези инструменти според срока им, според това, дали са с купон под 3%, или над 3%, после се изчисляват модифицирани дюрейшъни и т.н. Препоръчително е и в България да се въведат подобни регулации. За въвеждането на такива регулации е необходимо лихвените равнища в страната да бъдат сравнително стабилни.

5.2 Покупко-продажба на валута

Междубанковият валутен пазар е най-ликвидният финансов пазар в България в момента. Той възниква през февруари 1991 година, когато с Постановление на МС № 15 за изменение на валутния режим се въвежда плаващ курс на българския лев към всички конвертируеми валути. Създава се вътрешна конвертируемост на българския лев, при която в рамките на определени ограничения се дава право на резиденти на Република България да закупуват чуждестранна валута за покриване на задължения към нерезиденти. Въвеждането на ограничена конвертируемост на лева е свързано както с осъществяването на икономическата реформа в страната, така и с поети анагажименти на правителството към МВФ.

С въвеждането на валутен съвет българският лев се фиксира към германската марка при курс 1000 лева за една германска марка, като БНБ се задължава да купува и продава без право на отказ германски марки срещу левове с максимално отклонение от 5 на хиляда от така фиксирания курс. С въведените промени в ПМС № 15 от 11.07.1997 г. също така се дава право на всеки резидент да купува неограничено чуждестранна валута срещу български левове, като се запазват ограниченията върху износа на валута от страната.

Контролът върху валутната експозиция на търговските банки се въвежда с приемането от БНБ на Наредба № 4 за позициите на банките в чуждестранна валута (обн. ДВ бр. 9 от 1996 г., изм. и доп. бр. 64) в сила от 30.07.1997 г., заменена отскоро с нова Наредба № 4 за позициите на банките в чуждестранна валута (обн. ДВ бр. 4 от 13.01.1998 г.). Според Чл. 4 от последната наредба максималният размер на откритата позиция на всяка банка във всяка валута не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката с изключение на германската марка. Размерът на нетната открита позиция не може да надвишава 60 на сто от собствения є капитал с изключение на германската марка.

Според Чл. 6 от същата наредба банките са длъжни да приемат вътрешни правила за управление на позициите в чуждестранна валута, които се представят в управление "Банков надзор" на Българската народна банка.

Контрол върху размера на откритите валутните позиции се осъществява и посредством Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките, според която при отчитането на рисковия компонент на балансовите позиции нетната открита валутна позиция се отбелязва с рисково тегло сто на сто.

Методите за регулация и контрол върху откритите валутни позиции на търговските банки чрез гореспоменатите наредби на БНБ са консервативни и доста по-тромави от препоръките, дадени в директива 93/6/ЕЕС, Анекс III. Според тях контролният орган не определя фиксиран процент от капитала на съответната финансова институция като ограничение за откриване на валутна позиция, а посочва метода, по който да се изчислява покриването на валутния риск от собствените є средства, и то при значително по-облекчен режим от този в Наредба № 8 на БНБ. По този начин финансовата институция може да притежава по-голяма свобода при избирането на стратегия за работа.

Според параграф 4 на горепосочения анекс за нетна валутна позиция се взима по-голямата от нетната къса и нетната дълга позиция на съответната институция.

В параграф 6 е предвидено право на контролния орган да разреши на финансовата институция да държи по-голяма валутна позиция в двойка валути с висока корелация.

В параграф 8 от цитираният анекс се дава възможност на контролиращия орган да позволи на финансовите институции да изключат от позициите си експозиции в двойка валути, за които съществуват междуправителствени договори за ограничаване на курсовите колебания.

При водене на преговорите по асоцииране може да бъде изтъкнато, че в България е приложен консервативен контрол върху валутните експозиции на банките, който би могъл да бъде приведен в по-гъвкава форма след адаптационен период от 3 до 5 години. В подкрепа на тази теза може да бъде отбелязано, че при изготвянето на правната рамка за работа на финансовия сектор в България е възприет подход за постепенно либерализиране на системата, т.е. да не се позволява на системата да извършва по-голяма дейност, отколкото е нейната квалификация. Тази стратегия е препоръчана в Приложението "Финансови услуги" към Бялата книга.

5.3. Деривативни продукти

В България все още не съществува пазар на деривативни продукти като опции и фючърси. Причината за това може да се търси както в общата икономическа нестабилност на държавата и несигурността във финансовите институции, така и в липсата на достатъчно подзаконова нормативна регулация на този тип сделки. В исторически план тези инструменти са възниквали като борсови контракти и е възможно след утвърждаване на регламентирана борсова търговия в страната и стабилизиране на икономическата среда да започне и търговия с деривативни инструменти. Наред с това е необходимо да бъде създадена ефективна нормативна база за контрол и регулиране на експозициите, които банките могат да поемат при търговията с този вид инструменти. В наредба № 8 на БНБ Чл. 21(1) се регулира участието на деривативните инструменти като цяло във формирането на рисковия компонент в зависимост от тяхния срок.

Отново в директива 93/6/ЕЕС - Анекс I, за позиционния риск се определя капиталовата необходимост за поетия риск по видове деривативни инструменти като в параграф 4 се третират лихвените фючърси, а в параграф 5 - опциите. В параграф 5 се определя риска от притежаването на опции във връзка с делтата на инструмента, а в случаи на търговия с борсови опционни контракти и с изискуемият гаранционен маржин. в Параграф 9 се дава право за нетиране на позиции в деривативни инструменти ако те отговарят на определени условия.

При воденето на преговорите по асоцииране трябва да се има предвид, че такива по-развити регулации върху търговията с деривативни финансови инструменти трябва да се въведат и в България не само заради целите интегрирането, но и заради стабилността на финансовата система в България. Такива регулации могат да бъдат подготвени до една година, но тхното ефективно прилагане може да отнеме по-дълъг период поради необходимото квалифициране както на служителите на контролния орган така и на самите финансови институции.

5.4. Суапи и форуърдни съглашения

Тези инструменти са регулирани в Наредба № 8 на БНБ - в чл. 17 т. 6 е определено че те участват с конверсионен фактор 100 на сто при формирането на рисковия компонент за изчисляване на капиталовата адекватност на търговска банка. В българската финансова практика се използуват валутни суапи и валутни форуърди. Лихвени такива не се използуват главно поради резките колебания на лихвените равнища в страната, както и поради липсата на инструменти с фиксиран доход с живот по - голям от шест месец. За широкото навлизане на суапите и форърдните съглашения би допринесло възприемането на принципното положение, залегнало в директива 93/6/ЕЕС - Анекс I, определящо как позиции в такива инструменти се приравняват към балансовите позиции, които след това се регулират от съответните части за лихвен, валутен и разплащателен риск.

Общо условие за извършването на всички, разгледани по-горе инструменти в търговията за собствена сметка и за сметка на клиента е както създаването на подходяща нормативна база, така и подготовката на квалифицирани специалисти. При разглеждането на съществуващата нормативна база, регулираща дейността на финансовите институции в страната, особено значение трябва да се отдаде на липсата на регулация на риска, който поемат тези институции при търговията с финансови инструменти. За обучението на финансови специалисти ще е нужна както техническа, така и експертна помощ.

Вместо заключение

Накрая следва още веднъж да се подчертае, че свободното осъществяване на целия спектър от финансови услуги е възможно в условията на стабилна банкова и финансова система. Поради това мерките за разширяване обема на банковите и другите финансови услуги, за създаване на необходимата институционална и правна инфраструктура за това са възможни само в контекста на мерките за преструктуриране и укрепване на банковата и финансовата система в страната, а в настоящия период - и в контекста на законодателството и политиката на валутен съвет. Това наложи комплексен и същевременно избирателен подход към темата за финансовите услуги. Възприетият подход дава възможност за представяне на една обща картина на състоянието на финансовите услуги в България, за фокусиране на анализа и предложенията върху определени групи услуги и очертаване на други, които изискват неотложно допълнително разглеждане. Този подход даде и възможност в хода на работата върху темата частично да бъде променен нейния фокус в отговор на въвеждането на валутен съвет от 1 юли 1997 г. Това е нововъзникнало обстоятелство, което не е могло да се има предвид при изработването и подписването на Европейското споразумение за асоцииране. Затова, независимо че в анекс ХVb към чл. 50 от споразумението дейностите на централната банка не са включени в дефиницията за "финансови услуги", в разработката бе отделено самостоятелно място на темата за централната банка предвид на важността є за развитието на финансовите услуги, а оттук - и за присъединяването на България към Европейския съюз.

Големият обем на разработката предо-предели известно свиване на темата и частично или пълно изключване на някои финансови услуги, които в най-близко бъдеще следва да бъдат обект на обстоен анализ и разглеждане, което да послужи като основа за формиране на експертни мнения за целите на подготовката за бъдещи преговори по присъединяването на България към ЕС.

* Държавна спестовна каса е създадена по силата на запазващия и досега своето действие Закон за ДСК, приет през 1967 г. (обн. ДВ, бр. 95 от 1967 г.). Въпреки претърпените частични изменения, Законът за ДСК се нуждае от цялостна съвременна редакция. Същевременно в перспектива, ако се запази в основни линии сегашният статут на ДСК, би могло да се настоява за изключване приложението на изискванията на някои директиви към ДСК , независимо дали ще се промени нейното наименование, или не (напр. 77/780 ЕЕС и допълващите я директиви, които по аналогичен начин третират сходните институции в държавите-членки).

За подобно изключване би могло да се настоява и по отношение на създадената с отделен закон (обн. ДВ бр. 95 от 1996 г.) и специално предназначение Държавна банка за инвестиции и развитие, която е акционерно дружество, чиито акционер-учредител е държавата, представлявана от МС. В банката могат да придобиват акции и други държавни институции и държавни предприятия и чуждестранни юридически лица. Нейна основна задача е да насърчава чрез инвестиции икономическото развитие в страната, като финансира с предимство:

    - създаването и инвестициите в малки и средни предприятия;

    - други проекти в съответствие с целите на националната икономическа политика.

В предмета на дейност на тази банка е включено и правомощието да разпределя и управлява кредитите, постъпили от чуждестранни лица за горепосочените проекти и дейности.Тя може да извършва услуги в изпълнение на тези свои задачи (чл. 2). Същевременно от предмета є на дейност са изключени някои сделки, сред които основната банкова сделка приемане на пари от дргуги лица на влог, покупко-продажба на ценни книжа, с изключение на ДЦК и ценни книжа на първокласни чуждестранни емитенти, но само за осигуряване на собствената си висока ликвидност, а също така и на собствени облигации за поддържане на техния курс, комисионните и посредническите сделки по управлението на фондове за инвестиране на капитал и подпомогане придобиването на дялове от вътрешни и международни инвестиционни фондове (чл. 9).Очевидно става дума за банка със специално предназначение, различаваща се от кредитните институции по смисъла на Първата банкова директива. Това е основният аргумент за изключването є. Още повече, че банката е с преобладаващо държавно участие и се ползва с държавна гаранция за изплащане на задълженията є за привлечени средства от сключени договори с чуждестранни лица и от емитирани облигации в страната и в чужбина до сума, ненадвишаваща десеткратния размер на собствения капитал на банката.